№ 96
гр. Варна, 16.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на
девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Росица Сл. Станчева
Ирена Н. Петкова
при участието на секретаря Юлия П. Калчева
като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело
№ 20243000500524 по описа за 2024 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.
Образувано е по въззивна жалба, подадена от „Каров М 60“ с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Балчик, ж.к.“Балик“, бл.34,
вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от М.Д.К., чрез пълномощник, срещу решение
№ 170/18.06.2024 г. по гр.д.№ 740/2022 г. на Окръжен съд - Добрич, с което са
уважени изцяло обективно кумулативно съединените осъдителни искове по
чл.95, ал.1, вр. с чл.95в, ал.1 от ЗАПСП, като ответникът е осъден да заплати
на Сдружение „Музикаутор“ с ЕИК *********, сумата от 6 500 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди /под формата
на пропуснати ползи/ поради нарушаване на правата на авторите-членове на
сродните дружества за колективно управление на права,представлявани на
територията на Република България от Сдружение „Музикаутор“, върху всеки
от обектите по чл.3 ал.1 от ЗАПСП, което нарушение е извършено от „Каров-
М60“ ЕООД-гр.Балчик чрез използване на запис на 08.07.2022 г. за публично
озвучаване в стопанисвания от ответника обект Ресторант „Ла Тераса“ в
гр.Балчик,ул.“Самара“, алея „Дамба“ без отстъпени права за този вид
използване на авторските права на следните седем песни: -What can I do /Уот
1
кен ай ду/- The Corrs /Дъ корс/;композитор Кор Андреа Джейн-член на
ирландското дружество IMRO;Кор Каролин Джорджина-член на ирландското
дружество IMRO;Кор Джеймс-член на ирландското дружество IMRO и Кор
Шарън Хелга-член на ирландското дружество IMRO; Don’t let the sun go down
on me /Донт лет дъ сън гоу даун он ми/- George Michael & Elton John /Джордж
Майкъл и Елтън Джон/-композитор и автор на текста Джон Елтън-член на
английското дружество PRS;автор на текста Топин Бернард Джей Пи-член на
американското дружество ASCAP; -You might need somebody /Ю майт нийд
съмбади/-Shola Ama Restaurantкомпозитор и автор на текста Сноу Томас Ер-
член на американското дружество BMI;композитор и автор на текста О Бърн
Нан-член на американското дружество ASCAP; -The real thing /Дъ риъл тинг/-
Lisa Stansfield /Лиза Стенсфийлд/- композитор и автор на текста Дивейни Иан
Оуен-член на английското дружество PRS;Стенсфийлд Лиза Джейн-член на
английското дружество PRS; -Torn /Торн/-Natalie Imbruglia /Натали
Имбрулиа/-композитор и автор на текста Кътлър Скот Майкъл-член на
американското дружество ASCAP;композитор и автор на текста Превън Ан-
член на американското дружество BMI;Торнли Филип Кардън-член на
английското дружество PRS; -You do something to me /Ю ду самтинг то ми/-
Paul Weller /Пол Уелър/- композитор и автор на текста Уелър Пол Джон-член
на английското дружество PRS; -Search for the hero /Сърч фор дъ хироу/-M
people /Ем пипъл/-композитор и автор на текста Хърд Майкъл Пол-член на
английското дружество PRS;композитор и автор на текста Пикъринг Майкъл
Уилиам-член на английското дружество PRS, като ответникът е осъден да
разгласи, на основание чл.95б, ал.1,т.6 от ЗАПСП диспозитива на решението
за своя сметка и са присъдени разноските по делото. Оплакванията са за
неправилност поради нарушение на закона, като се твърди, че решението е
постановено въз основа на показанията само на един свидетел, който е в
служебни отношения с ищеца. Съдът не е съобразил, че едно музикално
произведение не е изпратено от цитирания свидетел, а е присъдил
обезщетение за същото.
В подадения писмен отговор пълномощникът на представляващия
Сдружение „Музикаутор“ оспорва въззивната жалба и изразява становище за
правилност на обжалваното решение, като претендира присъждане на
разноските за въззивната инстанция.
2
За да се произнесе по спора, съобразно събраните по делото
доказателства и приложимия закон, съставът взе предвид следното:
Първоинстанционният съд се е произнесъл по предявени от Сдружение
„Музикаутор“ против „Каров М 60“ искове с правно основание чл.95 ЗАПСП.
Изложените в исковата молба фактически твърдения са, че ищецът е
регистриран като сдружение с нестопанска цел и като организация за
колективно управление на авторски права по чл.94а, ал.2 ЗАПСП, надлежно
вписано в Регистъра на сдруженията по чл.40 ЗАПСП. На 08.07.2022г. негов
служител е установил ползването чрез публично озвучаване на запис седем
песни, подробно посочени, в стопанисван от ответното дружество търговски
обект – Ресторант „Ла Тераса“ в гр.Балчик,ул.“Самара“,алея „Дамба“. Сочи
се, че авторите на текста и композиторите на музиката на процесните песни са
членове на организации за колективно управление на авторски права, които
„Музикаутор“ представлява на територията на Република България, като
музиката и текста са закриляни обекти по см. на чл.3, ал.1 ЗАПСП, а
възпроизвеждането им в обекта на ответника е станало без сключен договор
по чл.58 ЗАПСП. С оглед на това се твърди, че са налице нарушения на
авторското право по см. на чл.18, ал.2, т.3, предл.2 от ЗАПСП, в резултат на
което правоимащите са били лишени от възможността да получат съответното
възнаграждение за своя творчески труд. Въз основа на тези твърдения е
отправено и искането за осъждане на ответното дружество да заплати
обезщетение за пропуснатите ползи в размер на по 500 лева за музиката и по
500 лева за текста на шест от песните /общо 6 000 лева/, а за едната само 500
лв.- обезщетение само за музиката, или общо 6 500 лв. ведно със законната
лихва, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на главницата, както и ответникът да бъде задължен да публикува
за своя сметка диспозитива на осъдителното решение в два всекидневника и в
определен часови пояс на телевизионна организация с национално покритие.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор от ответника
„Каров-М60“ ЕООД-гр.Балчик, който оспорва исковете по основание и
размер. Оспорва се стопанисваният от дружеството търговски обект –
ресторант „Ла Тераса“ да е бил озвучаван с процесните песни, респ. това да е
било надлежно установено от соченото в исковата молба лице. Твърди, че не
са му налагани санкции от оправомощени лица за нарушения на ЗАПСП,
3
както и че към процесния период има сключен договор с „Токсити Груп“ ООД
за публично възпроизвеждане на песни от предоставена му плейлиста.
Оспорва и исковете по размер с доводи, че претендираните пропуснати ползи
следва да бъдат доказани, каквито доказателства не са ангажирани.
По съществото на спора, съобразно наведените във въззивната
жалба оплаквания, въз основа на събраните по делото доказателства и
приложимия закон, съдът приема за установено от фактическа и правна
страна следното:
Въззивникът стопанисва търговски обект – ресторант „Ла Тераса“,
находящ се в гр.Балчик,ул.“Самара“,алея „Дамба.
От приложените по делото доказателства /Регистър на лицата,
извършващи дейност по колективно управление на права, воден при
Министерство на културата на осн. чл.94г ЗАПСП/ безспорно се установява,
че „Музикаутор“ е сдружение с нестопанска цел, което е регистрирано като
организация за колективно управление на авторски права и представляваща на
територията на България подобни организации относно авторските права на
авторите на текстовете и музиката на процесните седем песни. Последното, по
арг. от разпоредбата на чл.94с ЗАПСП, я прави процесуално и
материалноправно легитимирана да претендира обезщетение за нарушаването
авторските права на тези лица. Спорните въпроси са дали действително на
посочената в исковата молба дата от страна на въззивника е било извършено
неправомерно озвучаване на обекта му с процесните песни, както и относно
доказването на твърдените вреди, в т.ч. и техния размер. От съвкупния анализ
на ангажираните по делото доказателства за установяване на тези
обстоятелства настоящият състав намира твърдението за извършено от страна
на въззивника нарушение, изразяващо се във възпроизвеждане на процесните
песни за озвучаване на заведението му за доказано. Настоящият състав намира
за неоснователни възраженията, наведени във въззивната жалба, че не следва
да бъдат кредитирани показанията на св. Андрей Павлов – лицето установило
и удостоверило факта на нарушението, тъй като това било извършено по
възлагане от въззиваемия. Показанията на сочения свидетел са ясни,
изчерпателни, преки, непосредствени и вътрешно непротиворечиви. Същите
изцяло кореспондират на останалия доказателствен материал- приложения
касов бон от 08.07.2022г., установяващ пребиваването на свидетеля в
4
процесния търговски обект към момента на установяване на нарушението,
периодът от времето, в което свидетелят твърди, че е извършено нарушението
и изпращането от неговия мобилен телефон на записа на възпроизведените
седем произведения до ищеца. Въз основа на извършеното обследване на
телефона му и изпратените от него чрез приложението „Шазам“ имейли към
„Музикаутор“ /приложени като доказателства на хартиен носител/, вещото
лице по назначената от първоинстанционния съд СТКЕ потвърждава
достоверността на извършеното от свидетеля удостоверяване авторството на
възпроизведените в търговския обект песни и уведомяването на въззиваемия в
период, кореспондиращ времево на издаването на касовия бон. Използваното
приложение „Шазам“ е изрично одобрено от министъра на културата като
продукт, чрез който да бъдат удостоверявани и установявани нарушения по
ЗАПСП /съгласно Заповед № РД-09-985/21.09.2021г./, следователно с призната
достоверност служи за удостоверяване автентичността на възпроизвежданото
музикално произведение. Така установеното от коментираните доказателства
не е опровергано или разколебано и от разпита на свидетеля Детелин Енчев
Попов. Същият няма въобще конкретни спомени от свидетеля Павлов, както и
дали е извършвал действия по записване на телефона на музика в заведението.
Няма преки и непосредствени впечатления и от начина на възпроизвеждане на
музиката в заведението- свидетелят обяснява, че това се извършва от бармана,
а сервитьорите, какъвто е бил свидетелят, нямат никакво касателство. Чувал е,
че има зададен радио канал от собственика, откъдето трябва да се пуска
музика, както и дискове, но това не са негови преки впечатления, а
опосредени- чути от трети лица без свидетелят да посочва точни от кого.
Следва да се има предвид, че в отговора на исковата молба ответникът не е
въвел възражения, че възпроизведените седем музикални произведения са
били възпроизведени от дискове, издадени от съответните изпълнители, нито
пък са ангажирани доказателства за това. Така че показанията на св. Попов в
посочения смисъл звучат противоречиво и недостоверно. Същите не
кореспондират и с показанията на св. Павлов, който сочи, че песните са
възпроизвеждани непосредствено една след друга. Не кореспондират и със
заключението по СТКЕ. Обстоятелството, че въззивникът е имал сключен
договор с трето за процеса лице, въз основа на който е озвучавал обекта с
песни от плейлист, предоставени от това лице, също не опровергава
направения извод за използване и на процесните песни. В същото време не е
5
доказано и „Токсити Груп“ ООД да притежава правото да управлява
авторските права досежно процесните песни. Видно от изготвеното по делото
заключение от вещото лице Андонов, чуждестранните организации за
колективно управление на права ASCAP, BMI, IMRO и PRS, в които членуват
носителите на авторските права на посочените произведения, имат сключени
актуални договори за взаимно представителство с ищеца „Музикаутор“.
Такива данни за дружеството „Токсити Груп“ ООД, не са представени. Ето
защо съдът намира, че осъщественото от въззивника деяние съставлява
нарушение на авторското право по см. на чл.18, ал.2, т.3 ЗАПСП – публично
възпроизвеждане /изпълнение/ на музикално произведение, съставляващо
обект на авторски права /чл.3, ал.1, т.2 ЗАПСП/, без надлежно сключен
договор за това, което нарушение ангажира имуществената му отговорност по
чл.95 ЗАПСП.
Съгласно приетото в мотивите по т.1 на ТР № 3/2022г. на ОСГТК на
ВКС гражданскоправната защита при нарушение на авторско право, от което
за автора са настъпили вреди, е особено проявление на правилата относно
непозволеното увреждане по ЗЗД. Заради характера на авторското право
размерът на обезщетението се претендира и определя общо /за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са в причинна връзка с
нарушението/. По аргумент от чл.95, ал.3 и ал.4 ЗАПСП в общо определения
си размер обезщетението трябва е справедливо /да съобразява всички
обстоятелства и поправя всички последици от нарушението/, както и да
въздейства възпиращо и предупредително на нарушителя и на останалите
членове на обществото. Последното изискване относно размера на
обезщетението за нарушение на авторско право го характеризира като
екстракомпенсаторно – присъждано над компенсаторно обезщетените вреди.
Предвид диспозитивното начало в гражданския процес (чл.6, ал.2 ГПК) не
може да бъде отречена възможността да бъде търсено обезщетение и за
нарушени отделни права (правомощия) в рамките на единното авторско право,
съответно за отделен вид настъпили вреди, без това да дерогира характера и
особената цел на обезщетението, очертани в чл. 95, ал.3 и ал.4 ЗАПСП.
Именно тази хипотеза е налице и в настоящия казус – претендират се само
имуществени вреди, изразяващи се в неполучено възнаграждение за
използването на обекта на авторското право. В тази връзка съдът приема, че
правото на всеки автор по чл.18, ал.1 и чл.19 ЗАПСП да получи
6
възнаграждение за използване на произведението определя вредата от
неразрешеното ползване като сигурна (ТР № 3/2021 на ОСГТК на ВКС),
поради което и възраженията на въззивника за недоказаност на същата са
неоснователни. Размерът на тази вреда е съизмерим с размера на авторското
възнаграждение, което би се получило при наличието на сключен договор с
лицето, което неправомерно е използвало произведението, респ. с други лица,
в случаите, в които авторът не би сключил договор с нарушителя, а когато
размерът му не може да бъде установен поради това, че авторът не би сключил
договор с когото и да е, то в тези случаи вредата се определя съобразно
действителната пазарна цена (стойностният еквивалент) на правото на
използване на произведението, основана на специфичните му характеристики
(конкретния обект на авторското право и неговите качества), личността на
автора, разходите за създаване на произведението, начина, времето и мястото
на използване, получените брутни и нетни приходи и всички други относими
към използването обстоятелства. Съобразяват се и обичайните начини за
определяне на възнаграждение за конкретното използване. Ако авторът не би
разрешил използването (на ответника или изобщо), обезщетението следва да
бъде допълнително завишено, съответно на изискването да се съобразяват
всички обстоятелства относно нарушението, за да въздейства обезщетението
възпиращо и предупредително. В тази връзка обосноваващи завишаване
размера на обезщетението, извън конкретните обезщетени вреди, могат да
бъдат също формата на вина при нарушението (умисъл или груба
небрежност), повторност, безкритично отношение на нарушителя към
извършеното, продължаване на използването въпреки възраженията на автора
и др. /в т.см. т.1 на ТР № 3/2022г. на ОСГТК на ВКС/. Тези разрешения важат
и в хипотезата на предоставени за колективно управление права доколкото в
този случай организацията, извършваща тази дейност действа само като
посредник при определяне и получаване на следващото се възнаграждение за
използването на обекта на авторското право. Поради това и настоящият състав
намира, че действалите към датата на установяване на нарушението и приети
като доказателства във въззивното производство Правила за определяне
размера на възнаграждения, дължими за използване на музикални и свързани
с тях литературни произведения при публично изпълнение в туристически,
търговски обекти и други публични места, утвърдени със Заповед на
министъра на културата № РД-09- 718/27.10.2015г. и тарифата към тях,
7
съобразно която „Музикаутор“ определя размера на следващите се от
ползвателите възнаграждения в сключваните договори, са относими към
размера на твърдяната вреда, без същият да е установен с категоричност за
процесните седем песни, доколкото предоставените с такъв договор права
безспорно се отнасят за по-голям брой песни и за по-продължителен период
спрямо констатираното еднократно нарушение. Поради това и следва да се
приеме, че е налице хипотезата на чл.95а ЗАПСП и размерът на следващото се
обезщетение следва да бъде определен при условията на чл.95, ал.3 и 4
ЗАПСП. Съобразно коментираната Тарифа, ако въззивникът бе сключил
договор, предоставящ му правото за публично използване на песните, чиито
авторски права са предоставени за управление на „Музикаутор“, то размерът
на възнаграждението, което би дължал за едногодишен срок на договора за
брой песни, надвишаващи процесните седем, би било в размер на 820 лева
/при това без ползване на отстъпки/. Т.е. размерът на пропуснатата полза
безспорно ще е по-малък от минималния установен размер на обезщетението
по чл.95а ЗАПСП. Отчитайки това и посочената в чл.95, ал.4 ЗАПСП
санкционна и предупредително-възпираща цел на обезщетението, настоящият
състав приема, че справедливото обезщетение в случая следва да бъде
определено в размер на по 500 лева /законоустановения минимален размер/ за
всяка песен, разглеждана като единен обект на нарушението по см. на чл.3,
ал.1, т.2 ЗАПСП, независимо, че с право на защита се ползват както текста,
така и музиката. Касае се за неправомерно използване на музикално
произведение, разглеждано като единство на музика и текст, така както се
предоставят и правата за публичното му ползване от ищцовото сдружение. По
гореизложеното съдът намира, че исковите претенции са основателни до общ
размер на сумата от 3 500 лева /по 500 лева на песен/, като за горницата до
претендираните 1 000 лева за шест от песните, съответно до общия предявен
размер от 6 500 лева, исковете са неоснователни. Поради частичното
несъвпадане на изводите на настоящата инстанция с постановения от
първостепенния съд резултат обжалваното решение следва да бъде отменено в
частта, в която исковете са уважени за горниците над 500 лева за шест от
песните , а именно - „Don’t let the sun go down on me“; „You might need
somebody“; „The real thing“; „Torn“; „You do something to me“; „Search for the
hero“ до претендираните 1 000 лева за песен /общо 6 000 лева/. Обезщетението
за произведението „What can I do“ следва да бъде в размер на 500 лв. В
8
останалата му част, с която ответникът е осъден да заплати общо сумата от
3 500 лв., решението следва да бъде потвърдено. Следва да бъде присъдена и
законната лихва, считано от предявяване на исковете.
Предвид установяването по безспорен начин осъщественото от
въззивника деяние, което съставлява нарушение на авторското право по см. на
чл.18, ал.2, т.3 ЗАПСП – публично възпроизвеждане /изпълнение/ на
музикално произведение, съставляващо обект на авторски права /чл.3, ал.1, т.2
ЗАПСП/, без надлежно сключен договор за това, следва да бъде ангажирана и
отговорността по чл.95б ал.1 т.6 от ЗАПСП като бъде осъден ответника да
разгласи за своя сметка диспозитива на осъдителното решение в два
всекидневника /по избор на съда в-к „24 часа“ и в-к „Дневник“/ и в определен
от съда часови пояс на телевизионна организация с национално покритие /по
избор на съда БНТ в часовия диапазон от 20,00 до 22,00 часа/. Решението на
първоинстанционния съд следва да бъде потвърдено и в тази част.
На основание чл.78 ГПК първоинстанционното решение следва да бъде
ревизирано в частта за разноските. Съобразно уважената част от исковите
претенции, респ. отхвърлената част, следващите се в полза на Сдружение
„Музикаутор“ разноски /заплатени такси, депозит за вещо лице и адвокатско
възнаграждение/ са в размер на 1 571 лв. и адвокатско възнаграждение в
размер на 614 лв. или общо в полза на ищеца следва да бъдат признати
разноски в размер на 2 131 лв. Ответникът не е претендирал разноски, поради
което и независимо от изхода на спора, такива не му се дължат.
С оглед частичното уважаване на въззивната жалба въззивникът има
право на половината от направените от него разноски за заплатена държавна
такса, но последният не е претендирал никакви разноски нито с въззивната
жалба, нито е представил списък с направени такива. Въззиваемата страна е
претендирала разноски за заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1
140 лева. Съобразно частичното отхвърляне на исковете и разпоредбата на чл.
9 ал.1 от Наредбата за възнагражденията за адвокатска работа в полза на
въззиваемото дружество следва да бъдат признати разноски в размер на 500
лв. на осн. чл.78 ал.1 ГПК.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
9
ОТМЕНЯ решение № 170/18.06.2024 г. по гр.д.№ 740/2022 г. на
Окръжен съд - Добрич, с което са уважени обективно кумулативно
съединените осъдителни искове по чл.95, ал.1, вр. с чл.95в, ал.1 от ЗАПСП,
като е осъден „Каров М 60“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Балчик, ж.к.“Балик“, бл.34, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от
М.Д.К., да заплати на Сдружение „Музикаутор“ с ЕИК *********, разликата
над сумата от 3 500 лв. до 6 500 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди /под формата на пропуснати ползи/ поради
нарушаване на правата на авторите-членове на сродните дружества за
колективно управление на права,представлявани на територията на Република
България от Сдружение „Музикаутор“, върху всеки от обектите по чл.3 ал.1 от
ЗАПСП, което нарушение е извършено от „Каров-М60“ ЕООД-гр.Балчик чрез
използване на запис на 08.07.2022 г. за публично озвучаване в стопанисвания
от ответника обект Ресторант „Ла Тераса“ в гр.Балчик,ул.“Самара“,алея
„Дамба“ без отстъпени права за този вид използване на авторските права на
описаните седем песни, както и в частта, в която са присъдени разноски пред
ОС-Добрич,
КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Сдружение „Музикаутор“ с ЕИК
*********, обективно кумулативно съединени искове за заплащане на
обезщетение за претърпени имуществени вреди /под формата на пропуснати
ползи/ поради нарушаване на правата на авторите-членове на сродните
дружества за колективно управление на права,представлявани на територията
на Република България от Сдружение „Музикаутор“,върху всеки от обектите
по чл.3 ал.1 от ЗАПСП, което нарушение е извършено от „Каров-М60“ ЕООД-
гр.Балчик чрез използване на запис на 08.07.2022 г. за публично озвучаване в
стопанисвания от ответника обект Ресторант „Ла Тераса“ в
гр.Балчик,ул.“Самара“,алея „Дамба“ без отстъпени права за този вид
използване на авторските права, ЗА РАЗЛИКАТА НАД сумата от 500
/петстотин лева/ до претендираните 1 000 /хиляда лева/ за всяка от песните:
- „Don’t let the sun go down on me“ /Донт лет дъ сън гоу даун он ми/-
George Michael & Elton John /Джордж Майкъл и Елтън Джон/-композитор и
автор на текста Джон Елтън-член на английското дружество PRS; автор на
текста Топин Бернард Джей Пи-член на американското дружество ASCAP;
10
- „You might need somebody“ /Ю майт нийд съмбади/-Shola Ama
Restaurantкомпозитор и автор на текста Сноу Томас Ер-член на американското
дружество BMI; композитор и автор на текста О Бърн Нан-член на
американското дружество ASCAP;
- „The real thing“ /Дъ риъл тинг/-Lisa Stansfield /Лиза Стенсфийлд/-
композитор и автор на текста Дивейни Иан Оуен-член на английското
дружество PRS;Стенсфийлд Лиза Джейн-член на английското дружество PRS;
- „Torn“ /Торн/-Natalie Imbruglia /Натали Имбрулиа/-композитор и автор
на текста Кътлър Скот Майкъл-член на американското дружество
ASCAP;композитор и автор на текста Превън Ан-член на американското
дружество BMI;Торнли Филип Кардън-член на английското дружество PRS;
- „You do something to me“ /Ю ду самтинг то ми/-Paul Weller /Пол
Уелър/- композитор и автор на текста Уелър Пол Джон-член на английското
дружество PRS;
- „Search for the hero“ /Сърч фор дъ хироу/-M people /Ем пипъл/-
композитор и автор на текста Хърд Майкъл Пол-член на английското
дружество PRS;композитор и автор на текста Пикъринг Майкъл Уилиам-член
на английското дружество PRS,
Или общо за разликата над 3 500 до 6 500 лв.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 170/18.06.2024 г. по гр.д.№ 740/2022 г. на
Окръжен съд - Добрич, с което са уважени обективно кумулативно
съединените осъдителни искове по чл.95, ал.1, вр. с чл.95в, ал.1 от ЗАПСП,
като е осъден „Каров М 60“ с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр.Балчик, ж.к.“Балик“, бл.34, вх.А, ет.1, ап.1, представлявано от
М.Д.К., да заплати на Сдружение „Музикаутор“ с ЕИК *********, за
заплащане на сумата от 3 500 лв., представляваща обезщетение за претърпени
имуществени вреди /под формата на пропуснати ползи/ поради нарушаване на
правата на авторите-членове на сродните дружества за колективно управление
на права,представлявани на територията на Република България от Сдружение
„Музикаутор“,върху всеки от обектите по чл.3 ал.1 от ЗАПСП, което
нарушение е извършено от „Каров-М60“ ЕООД-гр.Балчик чрез използване на
запис на 08.07.2022 г. за публично озвучаване в стопанисвания от ответника
обект Ресторант „Ла Тераса“ в гр.Балчик,ул.“Самара“,алея „Дамба“ без
отстъпени права за този вид използване на авторските права на описаните по
11
горе песни, както и на песента „What can I do“ /Уот кен ай ду/- The Corrs /Дъ
корс/;композитор Кор Андреа Джейн-член на ирландското дружество
IMRO;Кор Каролин Джорджина-член на ирландското дружество IMRO;Кор
Джеймс-член на ирландското дружество IMRO и Кор Шарън Хелга-член на
ирландското дружество IMRO.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 170/18.06.2024 г. по гр.д.№ 740/2022 г. на
Окръжен съд - Добрич и в частта, с която е осъден „Каров-М60“ ЕООД с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление гр.Балчик,
жк“Балик“,бл.34,вх.А,ет.1,ап.1, да разгласи на основание чл.95б ал.1 т.6 от
ЗАПСП за своя сметка диспозитива на осъдителното решение по исковете по
чл.95 ал.1 от ЗАПСП в два всекидневника /в-к „24 часа“ и в-к „Дневник“/ и в
телевизионна организация с национално покритие „Българска национална
телевизия“ в часовия диапазон от 20,00 ч. до 22,00 ч.
ОСЪЖДА „Каров-М60“ ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление гр.Балчик, ЖК “Балик“, бл.34, вх.А, ет.1, ап.1, да заплати на
Сдружение „Музикаутор“, ЕИК ********* сумата от 2 131 лева /две хиляди
сто тридесет и един лева/, представляваща направени разноски в
производството пред ОС – Добрич, както и сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща дължими разноски за настоящата инстанция, на основание
чл.78 ал.1 ГПК.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12