№ 4602
гр. София, 31.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на трети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Ина Бр. Маринова
при участието на секретаря Мария Б. Тошева
като разгледа докладваното от Калина Анастасова Въззивно гражданско дело
№ 20241100503877 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С Решение № 244 от 05.01.2024 г. постановено по гр. д. № 54208/2022 г. на СРС,
176-ти състав са отхвърлени като неоснователни предявените от С. С. Ч., ЕГН:
********** срещу ЗАД „А.“ АД, с ЕИК: *******, искове с правно основание чл. 405,
ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД „А.“ АД да заплати на С. С. Ч., ЕГН:
********** да заплати сумата от 758,04 лева, представляваща дължимо
застрахователно обезщетение по щета № 10320030104882 г. по застраховка „Каско“ по
застрахователна полица № 0306Х0521256 за имуществени вреди на автомобил
„Мерцедес G L 350“ с рег. № *******, във връзка със застрахователно събитие
установено от ищеца на 07.11.2020 г. събитие, ведно със законната лихва считано от
датата на подаване на исковата молба - 06.10.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и законната лихва от деня на отказа - 05.11.2020 г. до предявяване на
иска.
В срок е подадена въззивна жалба от ищеца С. С. Ч. с излагане на оплаквания за
неправилност и необоснованост на решението на СРС; постановяване на решението в
противоречие с материалния закон и в нарушение на процесуалните правила.
Поддържа, че неправилно съдът е приел за недоказано в производството, че вредите,
чието обезщетяване се иска по сключената с ответника имуществена застраховка са в
1
резултат на покрит от застрахователя риск, настъпил в срока и по време на действие на
договора. Заявява, че в производството са доказани предпоставките на чл.405 КЗ и
предявените искове следва да бъдат уважени за констатираните повреди на
автомобила, чието настъпване и стойност са установени чрез събраните доказателства.
Жалбоподателят моли въззивния съд да отмени решението в обжалваната му
част и да уважи изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата страна „А.“ АД изразява становище за неоснователност на
въззивната жалба. Отправя искане за потвърждаване на решението на СРС като
правилно в обжалваните от ответника части. Претендира разноски
Съдът, като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания съдебен
акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни
изводи:
Жалбата е подадена в срок и е допустима.
Съгласно разпоредбата на чл.269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по
останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата с изключение на случаите,
когато следва да приложи императивна материалноправна норма, както и когато следи
служебно за интереса на някоя от страните - т. 1 от ТР № 1/09.12.2013 г. по тълк.д. №
1/2013 г. на ОСГТК на ВКС.
Обжалваното първоинстанционно решение е валидно и допустимо.
С оглед доводите в подадената въззивна жалба, съдът намира следното от
фактическа и правна страна:
За да отхвърли предявените искове по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл.86, ал.1 ЗЗД, съдът е
приел, че в производството е доказано, че част от повредите на автомобила по
имуществената застраховка са съществували към момента на сключване на договора, а
за останалата – че не е доказано настъпване на покрит от застрахователя риск в пряка
причинно-следствена връзка с който да са били причинени същите. С постановеното
от СРС решение е прието, че в случая не са налице сочените предпоставки на чл. 405,
ал. 1 КЗ, доколкото не е установено настъпване на застрахователно събитие - покрит от
застрахователя риск.
Решението е неправилно в една част.
Основателността на иска по чл. 405, ал. 1 КЗ се обуславя от установяване от
ищеца наличието на следните предпоставки: 1/ валидно възникнало застрахователно
правоотношение по договор за имуществена застраховка „Пълно Каско“; 2/ настъпване
в срока на застрахователното покритие на застрахователно събитие /ПТП/, за което
застрахователят носи риска; 3/ размерът на настъпилите в причинна връзка с това
2
събитие вреди; 4/ изпълнение на задълженията си за уведомяване на застрахователя за
настъпилото ПТП в предвидения срок.
В производството не е спорно и се установява, че на 14.11.2019 г. за лек
автомобил „Мерцедес GL 350“ с рег. № ******* е била сключена от С. С. Ч.
имуществена застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 0306Х0521256 при
ответника със срок до 13.11.2020 г.
Чрез представената от застрахователя ответник преписка, образувана на
02.11.2020 г. се установява, че на посочената дата са установени повреди на
застрахования при ответника автомобил – „врата задна /багажник/ и панел заден
десен“.
Чрез събраните в производството гласни доказателства, чрез показанията на
свидетеля Румен Славчев С., преценени съобразно указанията на чл.172 ГПК с оглед
събраните доказателства се установява, че повредите на задната врата и задния панел
са били констатирани от свидетеля С., който е управлявал автомобила последните
около две години едва след изминаване на автомобила на автомивка на 01.11.2020 г.
Чрез констатациите на приетата пред първата инстанция САТЕ, която се
възприема от настоящия състав напълно по реда на чл.202 ГПК се установява, че
средната пазарна стойност за възстановяване на повредите на застрахования при
ответника автомобил „врата задна /багажник/ и панел заден десен“ възлиза на 758.04
лв., като стойността за възстановяване на задната врата /багажник/ възлиза на сумата
454.26 лв. От приетото по делото заключение на САТЕ се установява, че увреждането
по „Врата задна (багажник)“ представлява овална деформация със ширина около 2 см,
която може да бъде получена както в паркирано, така и при движение на процесното
МПС. Уврежданията по „Панел заден десен“ представляват коси задирания с различен
интензитет, които могат да бъдат също получени както в паркирано съС.ие при
съприкосновение с твърд и грапав предмет, така и при движение.
Застрахователният риск е съществен елемент от застрахователното
правоотношение. Според приетото в правната теория и съдебна практика,
застрахователният риск е обективно съществуваща възможност от увреждане на
определено имуществено или неимуществено благо. В зависимост от вероятността да
настъпи застрахователното събитие, от степента на риска, застрахователят определя
размера на застрахователната премия, застрахователната сума, времетраенето на
договора.
С оглед свободата на договаряне - чл. 9 ЗЗД, страните могат да постигнат
съгласие кои рискове се покриват от застрахователния договор и за кои
застрахователят не поема застрахователна закрила. Изключени рискове са тези, за
които застрахователят отнапред обявява на застрахования, че не поема задължение за
обезвреда на причинените на застрахования вреди при настъпване на застрахователно
3
събитие изобщо или ако не бъдат изпълнени допълнителни условия( така Решение №
224 ОТ 20.07.2015 Г. ПО Т. Д. № 4554/2013 Г., Т. К ., І Т. О. НА ВКС)
От друга страна в Кодекса за застраховането са визирани хипотезите, при които
застрахователят може да откаже заплащане на застрахователно обезщетение при
настъпило застрахователно събитие за покрит риск. Те са свързани с неизпълнение от
застрахования на основни задължения, приети от законодателя за значителни с оглед на
интереса на застрахователя.
В съответствие с общото правилото на чл. 395, ал. 1 от ЗДвП, застрахованият е
длъжен да вземе мерки за предпазване на застрахованото имущество от вреди, да
спазва предписанията на застрахователя и на компетентните органи за отстраняване на
източниците на опасност за причиняване на вреди и да допуска застрахователя да
прави проверки. При настъпването на застрахователно събитие застрахователят може
да откаже плащане на обезщетение, ако събитието е следствие от неизпълнение на
задължението по, ал. 1 и само ако изрично е предвидил това в договора(ал. 4). В
случай че настъпването на застрахователното събитие е следствие от неизпълнение на
задължението по, ал. 1, но това неизпълнение не е предвидено като основание за отказ
в договора, застрахователят може да намали застрахователното обезщетение съответно
на тежестта на неизпълнението.
При имущественото застраховане, в съответствие с нормата на чл. 408, ал. 1, т. 3
КЗ, застрахователят може да откаже плащане на обезщетение само при неизпълнение
на задължение по застрахователния договор от страна на застрахования, което е
значително с оглед интереса на застрахователя, било е предвидено в закон или в
застрахователния договор и е довело до възникване на застрахователното събитие.
При едновременно противопоставени възражения, основани на "изключен риск
" и на основание за освобождаване на застрахователя от отговорност, съгласно чл. 408,
ал. 1, т. 3 КЗ или чл. 395 КЗ, независимо от сочената от страната поредност,
възраженията следва да се разгледат както следва: доколко визираното от
застрахователя събитие, с оглед причините за настъпването му, съставлява изключен,
по силата на застрахователния договор, риск и само доколкото не се обоснове
наличието на такъв - налице ли е основание за освобождаване на застрахователя от
отговорност за заплащане на застрахователно обезщетение - напълно или частично,
съгласно чл. 408, ал. 1, т. 3 КЗ / разпоредба аналогична с тази на чл. 411, т. 2 КЗ отм., /
или чл. 395 КЗ ( така Решение № 17 ОТ 02.06.2020 Г. ПО Т. Д. № 656/2019 Г., Т. К ., І Т.
О. НА ВКС).
В случая, чрез събраните пред първата инстанция доказателства се установява,
че повредите на застрахования автомобил „Врата задна (багажник) е нанесена преди
действието на договора за имуществено застраховане Каско с начало 14.11.2019 г.,
поради което за нея не е налице покрит от застрахователя риск.
4
Доводите на въззивника – ищец, че в производството не е доказано, че
повредите на „Врата задна (багажник)“ са съществували към момента на сключване на
действалата към посочената дата застраховка, съдът намира за неоснователни. Чрез
представените от застрахователя преписки по сключената застраховка през 2019 г. и
през 2018 г. се установява, че посочения детайл е бил увреден и застрахователя
изрично е вписал това обстоятелство в съставените протоколи /л.102 и л.115/ по
делото, като е обосновал удостоверените констатации чрез снимков материал
приложен по делото. При съобразяването им от експерта по САТЕ (снимков материал
по полица № 0306X0521256 от 14.11.2019 г. и снимков материал по полица №
0306X0428421 от 30.10.2018 г.) се установява, че врата багажник на застрахования
автомобил е била увредена, със степен „1+Боя“ към момента на сключване на
застраховката на 14.11.2019 г.
С оглед това, настоящия състав намира че описаната повреда на автомобила е
доказано, че е настъпила преди срока на застрахователния договор от 14.11.2019 г. и не
представлява покрит от застрахователя риск. Както е посочено в т.16.2 от ОУ към
договора за застраховка Каско, за тези увреждания застрахователя – ответник не дължи
обезщетение.
Чрез събраните пред първата инстанция доказателства, съдът намира за
установено, че повредите на застрахования автомобил - „Панел заден десен“
възлизащи на стойност 303.78 лв. са настъпили в срока на застрахователно покритие в
резултат на ПТП- покрит от застрахователя риск. За обосноваване на този извод, съдът
съобрази показанията на свидетеля С. сочещи, че автомобилът е бил паркиран в
междублоково пространство и на открити места без гараж, на които места съответно е
било възможно да бъде засегнат или от друг автомобил или от трети недобросъвестни
лица. Последното, както сочи в своята експертиза вещото лице е възможна и вероятна
причина за настъпване на вредите по автомобила. Според АТЕ, уврежданията по
„Панел заден десен“ представляват коси задирания с различен интензитет, които могат
да бъдат също получени както в паркирано съС.ие при съприкосновение с твърд и
грапав предмет, така и при движение.
В този смисъл доводите на въззивника, че за тази повреда на застрахования
автомобил, застрахователя ответник дължи заплащане на обезщетение, съдът намира
за основателни. Чрез констатациите на АТЕ се установява, че стойността им
/представляваща действителен размер на вредата, определена по средни пазарни цени
към момента на настъпването й/ възлиза на сумата 303.78 лв. и за посочения размер
искът по чл.405 КЗ следва да бъде уважен като в посочената част решението на СРС
следва да бъде отменено като неправилно.
В полза на ищеца следва да се присъди на основание чл.86, ал.1 ЗЗД мораторна
лихва върху застрахователното обезщетение за периода 05.11.2020 г. до 04.10.2022 г.,
5
чийто размер възлиза на сумата 59.00 лв. /определена с помощта на онлайн
калкулатор/.
Поради тези съображения, изводите на двете съдебни инстанции не съвпадат в
една част. Решението на СРС следва да бъде отменено като неправилно в една част и
вместо него бъде постановено решение, с което предявените искове по чл.405 КЗ и
чл.86, ал.1 ЗЗД бъдат уважени за посочените размери. За разликата над сумата 303.78
лв. до сумата 758.04 лв. постановеното решение в частта на произнасяне по иска по
чл.405 КЗ решението на СРС следва да бъде потвърдено.
По разноските:
С оглед изхода на спора, на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва
да бъдат присъдени сторените разноски пред двете инстанции, както следва: в размер
на 289.00 лв.-разноски сторени пред първата инстанция и 188.00 лв.-разноски сторени
пред въззивната инстанция.
В полза на ответника следва да бъде присъдено възнаграждение за юрисконсулт
на основание чл.78, ал.3 и ал.8 ГПК за въззивната инстанция в размер на 100.00 лв. и
за първата инстанция разноски в общ размер на 250.00 лв.
Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 244 от 05.01.2024 г. постановено по гр. д. № 54208/2022
г. на СРС, 176-ти състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като неоснователни
предявените от С. С. Ч., ЕГН: ********** срещу ЗАД „А.“ АД, с ЕИК: *******, искове
с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане на ЗАД „А.“ АД
да заплати на С. С. Ч., ЕГН: ********** сумата от 303.78 лева, представляваща
дължимо застрахователно обезщетение по щета № 10320030104882 г. по застраховка
„Каско“ по застрахователна полица № 0306Х0521256 за имуществени вреди на
автомобил „Мерцедес G L 350“ с рег. № *******, във връзка със застрахователно
събитие-ПТП установено от ищеца на 07.11.2020 г., ведно със законната лихва считано
от датата на подаване на исковата молба - 05.10.2022 г. до окончателното изплащане на
сумата, както и сумата 59.00 лв., представляваща законна лихва за забава от деня на
отказа - 05.11.2020 г. до 04.10.2022 г., КАТО ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА
СЛЕДНОТО:
ОСЪЖДА ЗАД „А.“ АД, с ЕИК: ******* да заплати на С. С. Ч., ЕГН:
**********, на основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, сумата от 303.78 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № 10320030104882 г.
6
по застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 0306Х0521256 за имуществени
вреди на автомобил „Мерцедес G L 350“ с рег. № *******, във връзка със
застрахователно събитие-ПТП установено от ищеца на 07.11.2020 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 05.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата, както и сумата 59.00 лв., представляваща законна
лихва за забава от деня на отказа - 05.11.2020 г. до 04.10.2022 г.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 244 от 05.01.2024 г. постановено по гр. д. №
54208/2022 г. на СРС, 176-ти състав, В ЧАСТТА, с която са отхвърлени като
неоснователни предявените от С. С. Ч., ЕГН: ********** срещу ЗАД „А.“ АД, с ЕИК:
*******, искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за осъждане
на ЗАД „А.“ АД да заплати на С. С. Ч., ЕГН: ********** сумата от 454.26 лева,
представляваща дължимо застрахователно обезщетение по щета № 10320030104882 г.
по застраховка „Каско“ по застрахователна полица № 0306Х0521256 за имуществени
вреди на автомобил „Мерцедес G L 350“ с рег. № *******, във връзка със
застрахователно събитие-ПТП установено от ищеца на 07.11.2020 г., ведно със
законната лихва считано от датата на подаване на исковата молба - 05.10.2022 г. до
окончателното изплащане на сумата.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК „А.“ АД, ЕИК ******* да заплати на
С. С. Ч., ЕГН: **********, сумата 289.00 лв.-разноски сторени пред първата инстанция
и сумата 188.00 лв.-разноски сторени пред въззивната инстанция.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 и ал.8 ГПК С. С. Ч., ЕГН: ********** да
заплати на „А.“ АД, ЕИК *******, сумата 250.00 лв.-разноски сторени пред първата
инстанция и сумата 100.00 лв. лв.-разноски сторени пред въззивната инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7