Решение по дело №1538/2023 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл.208 от АПК вр. чл.63в ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на К.Д.Г., подадена чрез адв.П., против Решение № 56/17.05.23г. по НАХД №139/2023г. на ПРС, ІІІ състав., с което е потвърдено наказателно постановление №23-0324-000138/23.03.23г. на Началник на РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна, с което са му наложени административно наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 ЗДвП.

Касаторът твърди, че решението на ПРС е неправилно и незаконосъобразно. Твърди, че неоснователно ПРС е приел, че при издаването на НП не са допуснати съществени нарушение на процесуалните правила. Твърди, че НП е издадено при допуснато съществено процесуално нарушение в хипотезата на чл.57, ал.1, т.5 и 9 ЗАНН. Счита, че е налице разминаване между обстоятелствената част на НП и събраните гласни доказателства, като при произнасянето си РС не е отчел, че в НП се сочи само едно техническо средство, а от показанията на св. К.се установява, че след многократни опити за извършване на проверка за алкохол и докладване на дежурния е бил донесен друг дрегер, като не е ясно каква марка и модел е било второто техническо средство, то не е описано в НП и не става ясно изпробването с кое техническо средство е прието за релевантно към нарушението. Касае се за две технически средства с аналогичен резултат от изпробването, като с второто проверката е завършила около 00:44ч. на 22.01.23г., както е посочено в АУАН, и необяснимо е как съдът е приел, че отказа на водача е бил около 22:45 ч. на 21.01.23г. Счита, че ПРС е допуснал процесуално нарушение, като се е позовал само на докладната записка и е приел, че разминаването в датата и часа на нарушението е вследствие на техническа грешка. Счита, че се касае за фактическа грешка и че изписаната дата и час в АУАН отговарят на реалното време на приключване на втората проверка, но липсват данни за техническото средство. Не е посочен и начален час на проверката с второто техническо средство, а доказателствата сочат, че са извършвани две проверки, с различни технически средства, в различно време. Касаторът твърди и че ПРС е допуснал и нарушение на закона, като не е взел предвид, че е управлявал МПС и е бил спрян за проверка извън гр.Дългопол и закъснението за даване на кръв за изследване се дължи на няколко причини- предвид здравословното му състояние не е имал обективна възможност да се придвижи 2,5 пеша за 60 до ЦСМП-Дългопол с бастун и при липса на обществен транспорт, предвид часа от денонощието; не е отчетено здравословното му състояние, предвид представените медицински документи и ТЕЛК. Моли настоящата инстанция да отмени обжалваното решение на ПРС и издаденото НП.

Ответникът по жалбата Началник на РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Моли решението на ПРС да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на ответната страна, в случай, че претендирано такова.

Представителят на ВОП дава заключение, че жалба е неоснователна и решението на ПРС като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съотнесени към наведените касационни основания, прие за установено следното от фактическа и правна страна:

Производството пред ПРС е образувано по жалба на К.Д.Г. против наказателно постановление №23-0324-000138/23.03.23г. на Началник на РУ-Провадия при ОД на МВР-Варна, с което са му наложени административно наказание глоба в размер на 2000лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца на основание чл.174 ал.3 ЗДвП.

За да се произнесе по спора районният съд е установил от фактическа страна, че на 21.01.2023г., около 22, 45ч. Г. управлявал собственият си л.а. „ ***“ с рег. № *** по път VAR 3198 в посока път VAR 3194, в който пътен участък, в близост до бившия кантар, се намирали полицейски служители, един от които св.К., които със служебен автомобил извършвали обход на района. Същите спрели за проверка движещ се пред тях автомобил, който криволичел по пътя и преминал прекалено близо до перилата на намиращият се на пътния участък мост. След разговор с касатора св.К.усетил мирис на алкохол от водача и видял тъмна бутилка на предната седалка, поради което му била извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство „Дрегер Алкотест- 7510“ с фабр. № ARРМ- 0834. Св.К.подробно обяснил как точно трябва да се направи пробата. Въззивникът направил опит, който се оказал неуспешен, като апаратът давал индикация за недостатъчен обем на издишания въздух. След подробни обяснения какво и как трябва да направи Г. за да бъде изпробван, последвали няколко проби, всички неуспешни поради недостатъчен обем в издишания въздух. След като докладвали на дежурния бил изпратен екип с друг дрегер, с който касаторът направил няколко също неуспешни опита и св.К.приел, че Г. отказва да му бъде направена проверка за употреба на алкохол с техническо средство и му съставил акт за установяване на нарушение, което квалифицирал по чл.174 ал.3 пр.1 от ЗДвП. В акта било посочено, че на 22.01.2023г. в 00:44ч. Г. е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за употреба на алкохол след многократни опити за извършване на проба и показания на техническото средство „недостатъчен обем“, като при разговор с водача, същият лъха на алкохол. При личното предявяване на акта касаторът възразил, че не е съгласен, че лъха на алкохол. При съставяне на акта е иззето свидетелството за управление на водача и му е издаден талон за кръвна проба, в който е посочено, че следва да се яви в ЦСМП- гр.Дългопол до 60 минути. Талонът е връчен в 01:25ч. За отказът да бъде изпробван с техническо средство на Г. била издадена и ЗППАМ на основание чл.171 т.2 „а“ от ЗДвП, като му бил съставен и предупредителен протокол да не управлява МПС без да притежава свидетелство за управление. Касаторът се явил в ЦСМП в 03:45ч. и му била взета кръвна проба, а съгласно химическа експертиза № 81/24.01.2023г. не е било установено наличие на алкохол в кръвта. В хода на образуваното административнонаказателно производство св.К.изготвил докладна записка, в която посочил, че при съставяне на акта е допусната грешка, тъй като използвания таблет не е запаметил зададения час на спиране на автомобила 22:45ч. на 21.01.2023г., а е запаметил часът на съставяне на акта -00:44ч. на 22.01.2023г. Въз основа на съставения акт, докладната записка и данните за часа, в който била дадена кръвната проба, е издадено обжалваното НП, в което наказващият орган приел, че въззивникът на 21.01.2023г. около 22,45ч. е отказал да му бъде извършена проверка за употреба на алкохол с техническо средство. Резултатът от 0,00 промила не бил зачетен, тъй като кръвната проба била представена след изтичане на времето, посочено в талона за кръвна проба. Посочено е и че постановлението се издава на основание чл.53 ал.2 от ЗАНН с оглед допуснатата при съставяне на акта техническа грешка относно датата и часа на извършване на нарушението.

Сезираният със спора съд е приел в мотивите си, че НП е издадено от компетентен орган, в срок и е съобразено с нормата на чл.57 ЗАНН, нарушението, вменено във вина на Г. е индивидуализирано в степен, позволяващо му да разбере в какво е обвинен и срещу какво да се защитава, наложеното наказание е индивидуализирано и определено в предвидения от санкционната разпоредба размер. Допуснатата техническа грешка в АУАН относно датата и часа на извършване на нарушението е отстранена по реда на чл.53 ал.2 ЗАНН. ПРС е приел в мотивите си, че безспорно въз основа на събраните по делото доказателства, е установено, че Г. на посочената в НП дата и час е управлявал собственият си лек автомобил, като при извършената му проверка е правил многократни опити да бъде изпробван с техническо средство, при които е давало индикации за недостатъчен обем на издишания въздух. За безспорно установено е приел и че Г. не се е явил в медицинското заведение в указания в издадения му талон час, поради което правилно и законосъобразно наказващият орган не е взел предвид резултатите от химическото изследване на кръвта. Съдът е приел за безспорно установено вмененото с НП нарушение, като е обсъдил направените с жалбата възражения, които е приел за неоснователни.

Касационната жалба е подадена в срок, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от обжалване, поради което е допустима за разглеждане.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Настоящата инстанция споделя изцяло установената от районния съд фактическа обстановка и правните му изводи за законосъобразност на НП. Правилни и законосъобразни са изводите на ПРС, че на 21.01.2021г., около 22,45ч. Г. като водач на л.а. е осъществил състава на вмененото с НП нарушение.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства правилно и законосъобразно ПРС е приел за безспорно доказано извършеното нарушение и че нарушението е извършено именно от касатора- управлявал автомобила при извършената проверка.

Настоящата инстанция намира, че НП е законосъобразно и на жалбоподателя са наложени наказания за административно нарушение, което е извършил. Нарушението е безспорно установено, същото е правилно квалифицирано съобразно предвидените законови норми, визиращи състава и наказанията за извършеното нарушение. Нарушението е описано със съставомерните белези на нарушението.

ПРС е обсъдил възражението на касатора относно датата на нарушението. Безспорно е установено, че проверката е извършена на 21.01.2023г. около 22:45ч., а допусната техническа грешка в АУАН, както правилно е приел и ПРС, е отстранена по реда на чл.53 ал.2 ЗАНН от наказващия орган. Обстоятелството, че проверяващите след неколкократни опити да извършат проверка на Г. за употреба на алкохол с техническо средство, са докладвали на дежурния и впоследствие са извършил опити за такава и с друг дрегер, не променя констатациите в АУАН и НП относно вмененото нарушение, нито по отношение на датата или техническото средство, с което е установено нарушенито.

Съгласно чл.5 ал.1 от Наредба № 1 от 19.07.2017г. при наличие на външни признаци, поведение или реакции на водачите на МПС за употребата на наркотични вещества или техни аналози се извършва проверка с тест или лицата се изпращат за медицинско изследване. В случая безспорно е установено, че проверката е извършена именно поради наличие на външни признаци, тъй като управлявания от Г. автомобил е криволичел пред полицейския, а на място водачът лъхал на алкохол. При многократните опити Г. да бъде изпробван, пробите били всички неуспешни поради недостатъчен обем на издишания въздух, което правилно е приравнено от АНО на отказ по смисъла на чл.174 ал.3 ЗДвП.

Съгласно чл.2 ал.1 от наредбата при извършване на проверка за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или застрашават неговите или на други лица живот или здраве.

Съгласно ал.2 на чл.2 от наредбата неизпълнението на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.

Безспорно се установи, че при извършената му проверка на касатора са давани указания за изпробването му с техническото средство. Опитите му са били неуспешни, тъй като не е изпълнил указанията на проверяващите да издиша необходимия минимум въздух.

Правилни са и изводите на ПРС, че по аргумент от чл.15 ал.6 от Наредба №1, правилно АНО не е приел резултатите от извършеното медицинско изследване на касатора, тъй като се е явил час и 20 мин. след указания в издадения му при проверката талон срок. Законодателят е предвидил срок за явяване за медицинско изследване, като е предоставил на контролния орган в чл.6 ал.8 от наредбата да определя крайният срок за явяване на лицето в зависимост от отдалечеността на мястото за извършване на установяване с доказателствен анализатор или на медицинско изследване и вземане на биологични проби за химическо или химико-токсикологично лабораторно изследване и възможността за ползване на обществен или друг превоз за отиване до него. Не се установи определеният срок да е бил недостатъчен с оглед отдалечеността на мястото на проверката или други обстоятелства.

Не е налице отразяване нито в попълнения талон, нито от лицето, извършило изследването, от което да е видно, че физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест, поради което и правилно АНО и ПРС са приели, че е налице отказ по смисъла на чл.174 ал.3 ЗДвП.

Правилни са изводите на въззивния съд, че безспорно е установено по делото извършеното нарушение и нарушителя, нарушението правилно е квалифицирано и е наложено с НП предвиденото в санкционната норма за това нарушение наказание.

Предвид на изложените съображения, съставът на съда, като касационна инстанция намира че решението на въззивния съд не страда от твърдяните в жалбата пороци, не са налице наведените касационни основания, представляващи основания за неговата отмяна, поради което като законосъобразно и обосновано същото следва да бъде оставено в сила.

Предвид изхода на спора и направеното искане, съдът намира, че на ответникът следва да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 80 лв. на основание чл.27е НЗПП вр. чл.63 ал.5 ЗАНН вр. чл.37 ЗПП.

Водим от горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК вр. чл.63в от ЗАНН, настоящият състав на Административен съд Варна

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 56/17.05.23г. по НАХД №139/2023г. на ПРС, ІІІ състав.

ОСЪЖДА К.Д.Г., ЕГН ********** *** юрисконсултско възнаграждение в размер на 80лв.

Решението е окончателно.

	Председател:
	Членове: