Р Е Ш
Е Н И Е №
гр.
Ловеч, 23.11.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ЛОВЕШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданска колегия, седми състав,
в публично заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди и двадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ИВЕЛИНА ЙОРДАНОВА
при секретаря……....Петя Маринова.............................и
в присъствието на
прокурора...................................................., като разгледа
докладваното от съдията гр.дело № 540 по описа за 2020 г., за да
се произнесе, съобрази:
Иск
с правно основание чл. 432 от Кодекса за застраховането КЗ/.
Постъпила
е искова молба от Е.А. В. /след допусната поправка в първоначално посоченото
фамилно име „В.“***, чрез пълномощник адвокат В.О. от САК, срещу ЗАД „АРМЕЕЦ“
АД – гр. София, за присъждане на сумата
788.00 лева, представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди,
изразяващи се в направени разходи за лечение, в следствие на претърпяно на
22.02.2018 г. ПТП, ведно със законната лихва върху сумата, считано от
20.03.2020 г. /датата, на която ответното дружество е следвало да заплати
обезщетение/ до окончателното й изплащане.
Твърди
се, че на 22.02.2018 г., около 11.45 часа в гр. Ловеч, по ул. „С.С.“ с посока на движение от ул. Д.П.към МБАЛ-Ловеч, Ц.Х.Ц.
управлявал лек автомобил марка *****като в района на кръстовището, образувано
от ул. Д.П.ул. Ц.Ш.и ул. „С.С.“, Ц. предприел маневра
ляв завой към ул. „С.С.“. По същото време, на зелен
сигнал за пешеходци на светофарната уредба, ищцата Е.А. В. предприела пресичане
със спокоен ход на движение на пешеходната пътека, намираща се на ул. „С.С.“, като пешеходната пътека се състояла от две еднопосочни
платна за движение, разделени с тревна площ. Посочва се, че водачът Ц.Х.Ц.
нарушил правилата за движение по пътищата, като не пропуснал пресичащата
пешеходната пътека ищца и станал причина за настъпване на пътно-транспортно
произшествие. Ударът с ищцата бил в предната лява част на автомобила и левия
крак на ищцата в областта на коляното, като вследствие на удара тялото на
ищцата се завъртяло наляво, качило се на автомобила, след което политнала назад
и паднала на дясната си страна на бордюра на островчето с тревна площ, при
което почувствала силна болезненост в областта на лявото коляно. По този начин
се твърди, че водачът Ц.Х.Ц. нарушил правилата за движение по пътищата и станал
причина за настъпване на ПТП, при което по непредпазливост причинил на ищцата
травматично счупване на латералния кондил на лява колянна става.
По-нататък
са изложени обстоятелства, че на ищцата е оказана първа помощ в МБАЛ
„Проф.Параскев Стоянов“ АД – гр. Ловеч, а на 23.02.2018 г. била транспортирана
във Военномедицинска академия – МБАЛ София, където била настанена за лечение в
Клиника по ортопедия и травматология с оплаквания от болка, деформация и оток
на лява колянна става, невъзможност за опора върху
увредения крайник и ограничени и силно болезнени движения на същия. След
извършени образни изследвания и проведени консултативни прегледи с алерголог и анестизиолог, било
взето решение за извършване на оперативна интервенция – метална остеосинтеза и алоостеопластика.
Ищцата били изписана от болничното заведение на 06.03.2018 г., с указания за
ЛОР, назначена терапия за дома и продължение на антитромботичната
профилактика с Ксарелто. Наложило се да ходи с
помощни средства за срок от 30 дни. Посочва се още, че вследствие травматичните
увреждания и престоят в болнични заведения, ищцата изпаднала в невъзможност да
извършва трудова дейност, констатирана с болнични листи, приложени към исковата
молба.
Изтъква
се, че във връзка с лечението си, ищцата е направила следните разходи за
лечение: на 27.02.2018 г. – сумата от 550.00 лева за медицински консумативи; на
02.03.2018 г. – сумата от 180.00 лева за медицински консумативи и на 06.03.2018
г. – сумата от 58.00 лева – заплатена потребителска такса.
Посочва
се, че при направена справка на електронната страница на Гаранционен фонд
станало ясно, че управляваният от Ц.Х.Ц. лек автомобил марка *****има договор
за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“, сключен със ЗАД „Армеец“
АД.
Ищцата
посочва, че сезирала ответника с молба с вх.№ 100-4871/19.12.2019 г., за
изплащане на обезщетение за претърпените от нея вреди, но до настоящия момент
не е изплатено такова.
Въз
основа на изложеното, ищцата предявява настоящия иск и моли за постановяване на
решение, с което да бъде осъден ответника ЗАД „Армеец“ АД да й заплати сумата от
788.00 лева, представляваща причинените й
имуществени вреди, изразяващи се в направени от нея разходи за лечение, ведно
със законната лихва върху тази сума, считано от 20.03.2020 г. /датата, на която
ответното дружество е следвало да заплати обезщетение/ до окончателното й
изплащане.
Претендира
присъждане и на направените по делото разноски, включително за адвокатско
възнаграждение.
В законоустановения едномесечен срок е
постъпил писмен отговор от ответника, чрез пълномощник юрисконсулт Л.М.-Л.с
който оспорва изцяло предявения иск по основание и размер. Не оспорва, че е
налице договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключен между ЗАД „Армеец“ и собственика на лек автомобил *****
валиден към 22.02.2018 г. – датата на настъпване на процесното
ПТП. Счита, че не са налице всички елементи от фактическия състав на
непозволеното увреждане, като оспорва наличието на пряка причинно-следствена
връзка между поведението на застрахования при ответното дружество водач и
твърдените вреди. Оспорва и твърдените разходи да са били наложителни и
необходими, както и да са във връзка с процесното
събитие. Твърди, че са били налице предшестващи и/или съпътстващи травми и/или
заболявания, както и дегенеративни промени, свързани с опорно-двигателния
апарат и костната система, които са допринесли и оказали въздействие върху вида
и степента на травматичното увреждане, продължителността и вида на проведеното
лечение и/или възстановителния период. В условията на евентуалност, прави
възражение за съпричиняване на вредоносния резултат
от страна на ищцата, която с поведението си е допринесла за настъпването на
вредите, предвид което размерът на обезщетението следва да бъде намален, на
основание чл. 51 ал. 2 от ЗЗД. По-конкретно, навежда твърдения, че ищцата, в
качеството си на пешеходец, е предприела пресичане внезапно, без да се огледа и
без да съобрази поведението си с конкретните атмосферни условия /мокър асфалт/,
с пътната обстановка, интензивност на движението, наличието на моторно превозно
средство в близост, което поведение е в нарушение на разпоредбите на чл. 113 и
чл. 114 от ЗДвП, като изтъква, че дори и при пресичане на пешеходна пътека
пешеходците имат задължение да съблюдават посочените правила. Изтъква също, че
в случая водачът на л.а. *****също е предприел преминаване през кръстовището на
зелен, разрешителен сигнал на светофарната уредба. С оглед на изложеното,
ответникът счита, че предявеният иск е изцяло неоснователен.
В съдебно заседание
ищцата, редовно призована, не се явява. В
постъпила писмена молба от пълномощника й адв. О.,
същият моли да бъде уважен изцяло предявения иск, като основателен и доказан по
размер. Представен е списък на разноските и се претендира присъждане на
адвокатско възнаграждение в полза на адв. О., оказал
безплатна адвокатска помощ на ищцата, на основание чл. 38 ал. 1, т. 3 от Закона
за адвокатурата.
Ответникът ЗАД „Армеец“ АД, редовно призован,
също не изпраща представител в съдебно заседание. В писмена молба от
пълномощника му юрисконсулт М., се моли за отхвърляне на предявения иск, като
неоснователен и недоказан, и им се присъдят разноските, съобразно представен по
делото списък по чл. 80 от ГПК.
След
съвкупна преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства и
доводите на страните, съдът приема за установено следното:
Безспорно е по делото, че на
22.02.2018 г. е настъпило посоченото от ищцата ПТП, в което същата е участвала
като пешеходец.
По-конкретно, от материалите
по приложеното за послужване НОХД № 1266/2018 г. по описа на Районен съд-Ловеч,
се установява, че с протоколно определение от 26.11.2018 г., съдът е одобрил
споразумение по чл. 381 от НПК, с което признал подсъдимия Ц.Х.Ц. за виновен в
това, че на 22.02.2018 г., около 11.45 часа, на кръстовището, образувано от
улиците Д.П.Ц.Ш.и „С.С.“, при управляване на л.а. *****при
преминаване от ул. Д.П.в платното за движение наляво по ул. „С.С.“, с посока на движение към МБАЛ-Ловеч, на пешеходна
пътека, регулирана с пътен светофар, нарушавайки правилата, съдържащи се в чл.
120 ал. 1, предл. 1-во, т. 2 от Закона за движение по
пътищата – след подаване на сигнал, който му разрешава преминаването, не
пропуснал пешеходка, която се намирала на пешеходната пътека и по
непредпазливост причинил средна телесна повреда, изразяваща се в травматично
счупване на латералния кондил на лява колянна става с последващо
оперативно лечение – метална остеосинтеза и алоостеопластика – увреждане, обуславящо трайно затруднение
движенията на левия крак на Е.А. ***, като след деянието е направил всичко,
зависещо от него за оказване помощ на пострадалата, поради което и на основание
чл. 343а ал. 1, б. „а“, предл. 2-ро във връзка с чл.
343 ал. 1, б. „б“, предл. 2-ро, чл. 342 ал. 1, предл. 3-то и чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б“, пред. 1-во от НК,
му е наложено наказание пробация.
Нанесеното
на ищцата травматично увреждане вследствие на станалото ПТП се установява от
събраните писмени доказателства - медицински документи по ИЗ № 7509/2018 г. на
Военномедицинска академия – София - 16 листа. В амбулаторен лист № 244 от
22.02.2018 г. е посочено, че при ПТП ищцата е получила травма на ляво коляно,
оток и болки, затруднено ходене, като е поставена основна диагноза: „счупвания
на други части на подбедрицата“. От приложената Епикриза ЛИ3№ 7509/2018 г. на Военномедицинска
академия - МБАЛ София се установява, че на 23.02.2018 г. ищцата е постъпила по
спешност с оплаквания от болка, деформация и оток на лява колянна
става и невъзможност за опора върху крайника. Страданието датира от 22.02.2018
г., когато отивайки на работа била блъсната като пешеходец от лек автомобил при
ПТП. Оказана й е първа помощ в МБАЛ – гр. Ловеч, откъдето с личен транспорт е
транспортирана до ВМА-София. На клиничен съвет било взето решение за оперативно
лечение и на 27.02.2018 г. извършена оперативна интервенция. Поставена е
окончателна диагноза: „Фрактура кондили латералис тибие син.“. Видно от епикризата, ищцата е изписана на 06.03.2018 г., като са
дадени препоръки за ЛОР и назначена терапия за дома, както и да ходи с помощни
средства за срок от 30 дни и да продължи антитромботичната
профилактика с Ксарелто 10 мг. – 1 табл. дневно за
срок от 20 дни.
От приложените и неоспорени
доказателства във връзка с разходите за лечението на ищцата: Фактура №
**********/27.02.2018 г. с касов бон към нея, Фактура № **********/02.03.2018
г. с касов бон към нея и Фактура № **********/06.03.2018 г. с касов бон към
нея, се установява, че ищцата е направила следните
разходи за лечение: на 27.02.2018 г. – сумата от 550.00 лева за медицински
консумативи, на 02.03.2018 г. – сумата от 180.00 лева за медицински консумативи
и на 06.03.2018 г. – сумата от 58.00 лева – заплатена потребителска такса на
ВМА-МБАЛ-София.
По делото е назначена съдебно-медицинска експертиза по
писмени данни, с вещо лице д-р М.Г.. От приетото заключение, неоспорено от
страните, което съдът възприема като обективно и професионално изготвено, се установява,
че на Е.А. В. е причинено: травматично счупване на тибиалния
/латерален/ кондил на левия крак с последващо оперативно лечение с метална остеосинтеза,
което й причинило затруднения в движението на левия крак за около 7-8 месеца,
като претърпяната травма е в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП. Направените от ищцата разходи по приложените фактури – за метална платка –
550.00 лева, за консумативи – 180.00 лева и 58.00 лева – такса за престоя в
Ортопедична клиника на ВМА-София, също са в причинно-следствена връзка с
лечението на травматичните увреждания вследствие на процесното
ПТП. В съдебно заседание, по повод въпрос на ответника дали от приложената
справка на Националната
здравноосигурителна каса е видно
ищцата да е имала предходни и/или
съпътстващи травми в областта на долен крайник, или заболявания, които по
някакъв начин да са повлияли на лечебния и/или възстановителния период, вещото
лице отговори, че дори и да е имала стара травма, тя не е във връзка с процесното увреждане.
От приетото и
неоспорено заключение на допуснатата по делото съдебно-автотехническа
експертиза, се установява, че пешеходката в момента и мястото на удара се е
намирала около средата на пешеходната пътека по широчината на същата /широчина
– 4.00 метра/ и на около 7.00 метра от началото на същата /от десен тротоар/.
През цялото време и място от пешеходната пътека, маркирана през дясното платно
на ул. „С.С.“, пешеходката има възможност да
възприеме лекия автомобил *****Тя е могла да предотврати удара от автомобила,
ако се е движила по-бързо и се установи в маркираната зона пред островната
площ. В съдебно заседание вещото лице поясни, че пешеходката и лекия автомобил
са тръгнали едновременно след светнат зелен светофар и експертът счита, че и
двамата са имали видимост един към друг.
По
делото беше разпитан като свидетел водачът на лекия
автомобил *****- Ц.Х.Ц., участвал в процесното ПТП. В показанията си същият твърдеше, че на
кръстовището след като светнала зелена светлина на светофара, потеглил наляво
към болницата и изведнъж жена се ударила в предната лява страна на неговата
кола. Той не видял жената, защото било лошо времето, валяло дъжд и сняг. Според
него, жената не е била на пешеходната пътека. При удара жената се завъртяла и
паднала на коляно. Казала му, че я боли коляното. Той й помогнал да седне в
неговата кола, закарал я в болницата и стоял там, докато дошли нейните близки и
я прибрали същият ден.
По
делото не е спорно, а и видно е от приложена справка на Гаранционен фонд, че
към датата на настъпване на процесното ПТП – 22.02.2018
г., по отношение на управлявания от Ц.Х.Ц. лек автомобил *****е действал
валиден договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, сключен със ЗАД „Армеец“ АД, със срок на действие от 08.05.2017
г. до 07.05.2018 г., т.е. застраховката е действаща към датата на ПТП.
Установява се, че ищцата,
чрез пълномощника си адвокат В.О., е подала молба вх.№ 100-4871/19.12.2019 г. с
приложени доказателства, до ответника ЗАД „Армеец“ АД, като застраховател по
сключената застраховка „Гражданска отговорност“, с която е помолила да бъде
образувана щета във връзка с процесното ПТП и да й
бъде изплатено обезщетение за имуществени вреди в размер на 788.00 лева.
В
отговор на молбата, от страна на ответника е изпратено писмо изх.№
10020-КЗ-1048/11.03.2020 г., с което е уведомена, че от представената
документация не се установяват по категоричен начин твърдените вреди, поради
което и на основание чл. 496 ал. 2, т. 2 от Кодекса за застраховането, не са
налице предпоставки за уважаване на претенцията й за изплащане на претендираното обезщетение.
При така установената фактическа обстановка
съдът е сезиран с иск с правно основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, за присъждане на
обезщетение пряко от застрахователя по застраховка "Гражданска отговорност", за
претърпени имуществени вреди вследствие на ПТП.
За да бъде уважен
предявения иск с правно основание чл. 432 ал. 1
от КЗ, е необходимо към момента на увреждането да съществува както валидно
застрахователно правоотношение по договор за застраховка "Гражданска
отговорност" между прекия причинител на вредата и застрахователя, така и
наличието на всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи основание за
отговорност на прекия причинител - застрахован спрямо увредения за обезщетяване
на причинените вреди, а именно: извършено деяние, противоправност
на същото, настъпили вреди, причинна връзка между противоправното
деяние и вредоносния резултат. Според ал. 2 на чл. 45 от ,
при извършено непозволено увреждане вината на делинквента
се предполага до доказване на противното.
Съгласно разрешенията, дадени в ТР № 5 от 05.04.2006 г. по т.д. №
5/2005 г. на ОСГК и ОСТК на ВКС, ако подсъдимият бъде признат за виновен с
присъда, споразумение /както в случая/ или с решение за освобождаване от наказателна
отговорност с налагане на административно наказание, актовете на наказателния
съд съгласно чл. 413 НПК и чл. 300 ГПК са задължителни за гражданския съд. Следователно
в гражданския процес е изключена свободната преценка относно осъществяването
или неосъществяването на фактите, които съставляват елементи от престъпния
състав, който е установен с влязла в сила присъда, респ. споразумение или
решение.
В случая, при отчитане на обективните и субективни предели на
одобреното от наказателния съд споразумение, настоящият съдебен състав, следва
да зачете силата на присъдено нещо на съдебния акт и да приеме, че от него се
установяват необходимите предпоставки на чл. 45 от ЗЗД, а именно, че Ц.Х.Ц. е
извършил деянието, че то е противоправно, че деянието
е извършено виновно, както и че на ищцата са причинени вреди, изразяващи се в
описаните в споразумението увреждания. Доколкото тези увреждания са елемент от
състава на престъплението средна телесна повреда, то силата на присъдено нещо
на одобреното споразумение обхваща и установяването на техния вид и характер,
както и пряката причинна връзка с извършеното противоправно
деяние, поради което и е задължителна за гражданския съд (решение № 135 от
13.10.2014 г. по т. д. № 3945/2013 г. на ВКС, І т. о., решение № 22 от 05.05.2011 г. по т. д. № 368/2010 г. на ВКС, І т. о. и др.).
Ето защо, съдът приема, че по делото е установено, че в резултат на виновното и
противоправно поведение на застрахования при
ответника водач, на ищцата са причинени описаните травматични увреждания.
При така установените
факти, съдът приема, че се установяват всички елементи от фактическия състав
на чл. 45 от ЗЗД, а презумпцията
по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД не беше опровергана. Водачът Ц.Х.Ц. е действал
противоправно и виновно, което е установено от
одобреното споразумение. Следователно, на основание чл. 432 ал. 1 от КЗ, застрахователят
по застраховка "Гражданска отговорност", а именно ответникът дължи да
заплати обезщетение за доказаните имуществени вреди на увреденото лице, каквото
като пострадал се явява ищцата /чл. 478 ал. 2 и ал. 1 от КЗ/.
Съдът намира за недоказано
възражението на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищцата, с твърдения, че последната, в качеството си на пешеходец, е предприела
пресичане внезапно, без да се огледа и без да съобрази поведението си с
конкретните атмосферни условия /мокър асфалт/, с пътната обстановка,
интензивност на движението, наличието на моторно превозно средство в близост,
което поведение е в нарушение на разпоредбите на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП.
Възражението е
недоказано, тъй като същото се подкрепя единствено от показанията на свидетеля
– водач на лекия автомобил Ц.Х.Ц.. Съдът не кредитира с доверие неговите
показания, тъй като същите не кореспондират с останалия доказателствен
материал, а и съществува съмнение в обективността ми, с оглед на
обстоятелството, че същият е признат за виновен за извършеното деяние. Освен
това, отчитайки задължителната сила на одобреното от наказателния съд споразумение,
съдът приема за безспорно установен обективния факт на извършеното деяние, че то е противоправно и извършено виновно от посочения извършител,
без да съществуват данни за някакъв принос в извършването му от страна на
ищцата – пешеходец. Тук следва да се отбележи, че в споразумението изрично е
посочено, че ищцата се е намирала на пешеходната пътека, а водачът на лекия
автомобил не я е пропуснал да премине.
Недоказани останаха и
твърденията на ответника за наличие на предшестващи и/или съпътстващи травми и/или заболявания на ищцата, както
и дегенеративни промени, свързани с опорно-двигателния й апарат и костната
система, които да са допринесли и оказали въздействие върху вида и степента на
травматичното увреждане, продължителността и вида на проведеното лечение и/или
възстановителния период. От ангажираната от ответника справка на Националната
здравноосигурителна каса за извършени прегледи на ищцата за период 30.04.2009
г. – 28.08.2020 г., не се установяват подобни предшестващи или съпътстващи
травми и заболявания на ищцата, нито да е имала прегледи във връзка с
опорно-двигателния й апарат и костната система преди процесното
събитие. Видно е, че на датата на събитието - 22.02.2018 г. е регистрирана
консултация при специалист „Ортопедия и травматология“ във връзка със
„счупвания на други части на подбедрицата“, а след
това са продължили консултации при общопрактикуващия
лекар във връзка със „счупване на горния край на тибията
/голям пищял/“, т.е. процесното увреждане, както и
прегледи при специалист - ортопед. Наред с това, вещото лице д-р Г.
поясни, че дори и да е имала стара травма, тя не е във връзка с процесното увреждане.
По всички изложени до
тук съображения съдът приема за основателен предявения иск с правно основание
чл. 432 от КЗ, за присъждане на обезщетение за претърпените от ищцата имуществени
вреди, вследствие на процесното ПТП, причинено от противоправното поведение на водача, чиято гражданска
отговорност се установи, че е застрахована при ответното дружество. Искът е
доказан и следва да бъде уважен в пълния претендиран
размер на сумата 788.00 лева, която представлява направените от ищцата разходи
за лечение, безспорно установени от представените и неоспорени фактури и касови
бонове към тях, а също и от заключението на съдебно-медицинската експертиза,
според което посочените разходи са в
причинно-следствена връзка с лечението на травматичните увреждания, вследствие
на процесното ПТП.
Относно
претенцията за присъждане на обезщетение за забава върху главното вземане,
съдът съобразява следното:
Съгласно чл.
497 ал. 1 от КЗ, застрахователят
дължи законната лихва за забава върху размера на застрахователното обезщетение,
ако не го е определил и изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1.
изтичането на срока от 15 работни дни от представянето на всички доказателства
по чл. 106, ал.
3; 2. изтичането на срока по чл. 496, ал.
1 освен в случаите, когато увреденото лице не е представило
доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал.
3.
Според
чл. 496 ал. 1 от КЗ, срокът за окончателно произнасяне по претенция по
задължителна застраховка "Гражданска отговорност" на автомобилистите
не може да е по-дълъг от три месеца от нейното предявяване по реда на чл. 380
пред застрахователя, сключил застраховката "Гражданска отговорност"
на автомобилистите.
В случая, ищцата очевидно се позовава
на разпоредбата на чл. 496 ал. 1 от КЗ, при което лихвата за забава върху
главното вземане следва да се присъди от заявения от ищцата начален момент
/20.03.2020 г./, който е в съответствие с посочената разпоредба на КЗ, тъй като
към тази дата е изтекъл тримесечния срок от датата на предявяване на
претенцията пред застрахователя по молба от 19.12.2019 г./.
При този изход на
процеса и на основание чл. 78 ал. 1 от ГПК, с оглед уважаване на исковата
претенция изцяло, ищцата има право да й бъдат присъдени направените разноски по
производството и възнаграждение за един адвокат. В случая няма данни ищцата да
е направила разноски по делото, а от представения със списъка на разноски
договор от 25.08.2020 г. между ищцата и адвокат В.О. от САК, е видно, че между
тях е постигнато съгласие адвокатът да осъществява процесуално представителство
на ищцата по настоящото дело безплатно, на основание чл. 38 ал. 1, т. 3 от
Закона за адвокатурата. Съгласно ал. 2 от тази
разпоредба, ако в производството насрещната страна е осъдена за разноски,
адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, като съдът определя
възнаграждението в размер не по-нисък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2 и осъжда другата страна
да го заплати. С оглед това правило и при съобразяване на чл. 7, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, ответникът
следва да бъде осъден да заплати на адв. В.В.О. от САК, сумата от 360.00 лева за адвокатско
възнаграждение с начислен ДДС, тъй като се установява, че посоченият адвокат е
регистрирано по ДДС лице.
На основание чл. 78 ал. 6 от ГПК, тъй като ищцата по силата на закона е освободена от заплащане на държавна
такса и разноски в производството, ответникът следва да заплати по сметката на
Ловешкия районен съд сумата 50.00 лева, представляваща държавна такса върху
размера на уважения иск /4 % върху размера на иска, но не по-малко от 50.00
лева – чл. 1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по
ГПК/, както и сумата 160.00 лева, представляваща възнаграждение за вещото лице
по съдебно-медицинската експертиза.
Предвид изхода на
процеса, следва да се отхвърли искането на ответника за присъждане на
направените от него разноски по делото.
Водим от горното, съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
София, район Средец, ул. „Стефан Караджа“ № 2, представлявано от изпълнителния
директор Миролюб Панчев Иванов заедно с всеки един от
изпълнителните директори - Диана Николова Манева, Константин Стойчев Велев и
Вася Петрова Кокинова-Моллова, на основание чл. 432 ал. 1 от Кодекса за застраховането,
да заплати на Е.А. В., ЕГН **********, с адрес: ***,
сумата 788.00 лв. /седемстотин осемдесет и осем лева/, представляваща
обезщетение за причинените й имуществени вреди, изразяващи се в направени от
нея разходи за лечение, вследствие на претърпяно на 22.02.2018 г. в гр. Ловеч
ПТП, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 20.03.2020 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, с горните данни,
да заплати на адвокат В.В.О. от САК, със служебен
адрес: ***, сумата 360.00 лв. /триста и шестдесет лева/ с
вкл. ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за оказана безплатна
адвокатска помощ на ищцата Е.А. В. по реда на чл.
38 ал. 2 във вр. с ал. 1, т. 3 от ЗА.
ОСЪЖДА „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД, с горните данни, да
заплати по сметката на Ловешкия районен съд сумата 50.00 лв.
/петдесет лева/, представляваща държавна такса върху размера на уважения иск,
както и сумата 160.00 лв. /сто и
шестдесет лева/, представляваща възнаграждение за вещо лице по
съдебно-медицинската експертиза.
ОТХВЪРЛЯ
искането на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНО АКЦИОНЕРНО
ДРУЖЕСТВО АРМЕЕЦ“ АД за присъждане на направените от него разноски по
делото.
БАНКОВА
СМЕТКА, ***та сума в полза на ищцата
Е.А. В.:
IBAN: ***, BIC: ***, „Банка ДСК“ АД.
Решението подлежи на
обжалване пред Ловешкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: