РЕШЕНИЕ
№ 1276
гр. Бургас, 17.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XXXVIII СЪСТАВ, в публично заседание
на седемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА
при участието на секретаря СТАНКА Д. ДОБРЕВА
като разгледа докладваното от НЕВЕНА ИВ. КОВАЧЕВА Гражданско дело
№ 20212120102328 по описа за 2021 година
“
Производството е образувано по искова молба на „Ничо 72 ЕООД,
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ..........................., представлявано от
управителя Е.С.И., срещу „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ............................., представлявано от
„Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД, чрез представителя И. Д. А.. Иска се осъждане на
ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1420 лева, 750 лева от която представлява
последния от срока на действие на договора месечен наем за м. януари 2021 г., заплатен на
основание чл. 2, ал. 2 от договор за наем от 01.06.2020 г., сключен между страните, а 670
лева представлява депозит за ток и вода, заплатен на основание чл. 2, ал. 4 от договора,
ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от момента на завеждане на
исковата молба – 02.04.2021 г. до пълното изплащане на сумата.
Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 2780 лева
като част от общо дължимите 13320 лева – равностойност на собствени на ищеца движими
вещи, находящи се в наетото помещение, (която претенция е изменила първоначалната да
предаде владението им поради установяване, че същите липсват), а именно: 1/ аспиратор тип
гъба, състоящ се от купол и двигател, 2/ професионална голяма скара за печене, 3/
пожарогасител, 4/ домакинска скара за сандвичи, 5/ топла витрина за съхраняване топлината
на храната Б., 6/ комбиниран хладилник с фризер Конструкта, 7/ фризер - шкаф Либхер, 8/ 2
броя микровълнови фурни, 9/ резачка за колбаси Горене, 10/ тостер голям - за 4 джоб
сандвичи, 11/ шиш за хот-дог - с 2 броя шишове, 12/ 2 броя везни електрическа и малка
1
механична, 13/ малък единичен фритюрник Краун, 14/ 2 броя големи газови бутилки, 15/
котлон газов единичен, 16/ професионална кафемашина, 17/ блендер, 18/ шкаф под
кафемашината, 19/ прибори за хранене: по 20 броя вилици, лъжици и ножове, 20/ по 20 броя
плитки и дълбоки чинии, 21/ 3 броя зелени пластмасови маси, 2 броя малки пластмасови
маси, 1 малка маса тип щъркел, 22/ 4 броя бели пластмасови столове и 8 броя зелени
пластмасови столове, 23/ 4 броя големи стъклени маси с огнеупорно стъкло - за 6 стола, 24/
24 броя кожени столове, 25/ 3 броя външни чадъри средни, 26/ по 10 броя оливиерници и
панери за хляб, 27/ фискално устройство (касов апарат) на „Ничо 72“ ЕООД 28/ DVD плеър с
две големи и една малка тонколони, отделни, 29/ три броя тави средни правоъгълни, 30/ грил
- тиган нов, 31/ 2 големи рула с нов балатум на цвят напръскано черно, находящи се в
складовото помещение, 32/ мивка нова немонтирана, 33/ 3 броя декоративни огради за
помещение, 34/ ламинат на пода в залата с барплот и кухненския блок на площ 50 кв. м., 35/
балатум на пода в залата за пушачи на площ 110 кв. м. Иска се осъждане на ответника да
предаде на ищеца владението на счетоводни документи на „Ничо 72“ ЕООД, включително и
разрешително за работа от БАБХ, счетоводна книга, ведно с всички дневни, месечни и
годишни отчети, фактури за извършваната дейност и за закупуване на хранителни продукти,
както и предоставените му по силата на договор за заем за послужване № 176469/10.09.2018
г. хладилно съоръжение (хладилна витрина) за кока – кола; по силата на договор за
временно предоставяне на хладилна витрина № 1031486/15.07.2020 г. хладилна витрина за
бира; по силата на договор за временно предоставяне на хладилна витрина със „С.“ ООД
хладилна витрина за сладолед Д., или евентуално да заплати равностойността на трите броя
хладилни витрини в общ размер 3500 лева, предявена като частична претенция в размер на
300 лева.
Иска се осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на
1250 лева като част от сумата от 8000 лева за обезщетяване на претърпените пропуснати
ползи вследствие неизправното поведение на ответника и развалянето на договора, която
сума представлява пропуснатата печалба поради невъзможността да използва наетото
помещение по предназначение от 30.01.2021 г. до края на срока на договора - 01.06.2022 г.,
както и сума в размер на 1250 лева като част от сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца вреди от задържане на счетоводната документация и
касовия апарат на дружеството, както и за претърпени вреди, представляващи стойността на
закупените от него и находящи се в заведението хранителни продукти, които подлежат на
бързо разваляне - 30 кг замразена риба ............. и 17 литра слънчогледово олио, ведно със
законната лихва за забава върху сумите, считано от момента на завеждане на исковата молба
– 02.04.2021 г. до пълното им изплащане.
Ищецът чрез процесуален представител твърди, че на 01.06.2020 г.
страните са сключили договор за наем, съгласно който ответникът предоставил за временно
и възмездно ползване собствения си недвижим имот: помещение с площ 180 кв. м.,
находящо се на адрес: .............................. Помещението ищецът използвал за заведение за
обществено хранене. Месечната наемна цена на заведението била 750 лева, като преди
2
сключване на договора ищецът заплатил на представителя на ответника в брой сума в
размер на 1700 лева съгласно чл. 2, ал. 2 от договора. След сключване на договора ищецът
оборудвал заведението със собствени движими вещи и уреди и предоставени му за ползване
хладилни витрини от други дружества. Започнал да използва помещението по
предназначение, като заплащал редовно месечните наемни вноски и разноските за
ползваните електричество и вода. На 29.01.2021 г. при отиването си сутринта в заведението
управителят установил, че вратата на заведението е със сменен патрон, поради което не
можал да влезе вътре. Управителят на ответното дружество не му позволявал достъп и до
настоящия момент. Ето защо с исковата молба ищецът прави изявление за разваляне на
сключения договор за наем, като вследствие развалянето ответникът е длъжен да върне на
ищеца платената в изпълнение на договора наемна цена, заплатена преди сключване на
договора, и депозит за ток и вода.
Ответникът чрез процесуален представител е изложил аргументи за
неоснователност на претенциите. Посочил е, че ищецът е неизправната страна по договора
за наем – не е заплатил дължимата наемна цена за четири месеца и половина, през които е
ползвал имота, не е заплатил дължимите сметки за ток и вода. Наемателят е изнесъл от
обекта всички свои движими вещи и не е ползвал имота от м. януари 2021 г. Поради това
наемодателят е прекратил договора, считано от 05.02.2021 г. Счита, че не се дължи връщане
на последния платен наем и депозит за консумативи на основание чл. 15, ал. 1 от договора.
Освен това депозит изобщо не е бил платен от наемателя. Сочи, че не е надлежен ответник
по исковете за предаване на вещи, находящи се в помещението, тъй като не е собственик на
имота, а от м. 02.2021 г. е предал същото на собствнеика. Моли съда да отхвърли исковете.
Предявява насрещен иск, като моли съда да осъди „Ничо 72“ ЕООД да
заплати на „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД сумата от 3700 лева,
представляваща сбор от неплатени наемни цени за периода м. юни 2020 г. – м. януари 2021
г., както следва – за 06.2020 г. – остатък от 200 лева, за 08.2020 г. – 600 лева, за 09, 10, 11,
12.2020 г. – по 700 лева, за 01.2021 г. – остатък от 100 лева.
Правната квалификация на предявените главни искове е чл. 55, ал. 1,
предл. 3 ЗЗД, чл. 521, ал. 2 ГПК, чл. 108 ЗС, както и предявен при условията на
евентуалност иск с правно основание чл. 521, ал. 2 ГПК за трите броя хладилни витрини, чл.
82 ЗЗД. Съгласно практиката на ВКС, обективирана в решения на ВКС по чл. 290 ГПК
(решение № 60 от 25. 03. 2010 г. по гр. д. № 394/2009 г., IV г.о., решение № 22 от 09. 02.
2011 г. по гр. д. № 1610/2009 г., I г.о.), и според приетото в Тълкувателно решение №
114/1963 г. по гр. д. № 95/1963 г. на ОСГК защитата по чл. 521, ал. 2 ГПК е допустима и във
фазата на исковото производство чрез съединяване при условията на евентуалност на иск за
собственост на движими вещи с иск за заплащане равностойността им, в случай че същите
не са налице или са развалени изцяло или отчасти.
Правната квалификация на предявения насрещен иск е чл. 79, ал. 1,
предл. първо във вр. с чл. 232, ал. 2 ЗЗД.
Наличието на облигационно отношение между страните не е спорно по
3
делото, установява се и от представения договор за наем на недвижим имот от 01.06.2020 г.
Същият е сключен между „Фина механика“ АД, ЕИК ********* (с наименование към датата
на сключване на договора и към настоящия момент „Професионален футболен клуб
Нефтохимик“ АД) и „Ничо 72“ ЕООД, ЕИК *********, като ответното дружество в
качеството си на наемодател е предоставил на ищцовото дружество, в качеството му на
наемател, помещение с площ 180 кв. м., находящо се в ............................., срещу заплащане
на наемна цена в размер на 750 лева, платима до 3-то число на предходния месец. Посочено
е, че при подписване на договора наемателят заплаща първи половин наем, втори и последен
наем в размер на общо 1700 лева. Не се спори между страните, че сумата е заплатена от
ищеца при подписване на договора, потвърждава се от ответника в отговора на исковата
молба.
Уговорено е, че до 25.06.2020 г. наемателят се задължава да плати
депозит в размер на един месечен наем за ток и вода. Предвидено в договора е, че
помещението се предава по опис с наличното обзавеждане и оборудване. Приложен по
делото е опис, който не е подписан от страните по делото. Приложен по делото е приемо-
предавателен протокол, с който ответникът твърди, че е предал процесния имот на
собственика му през 02.2021 г., в който са описани обзавеждането и оборудването на
бистрото.
В чл. 3, ал. 3 от договора е предвидено задължение на наемателя да
заплаща и разходите за вода и ел. енергия до 3-то число на текущия месец.
Наемодателят се е задължил да осигури ползване на имота за срок от
две години, като след изтичане на срока, ако никоя от страните не се противопостави,
договорът се счита продължен за нов 1-годишен срок. В чл. 10, ал. 3 е предвидено, че
извършване на реконструкции, преустройства и подобрения на наетото помещение могат да
се извършват само със съгласието на наемодателя, изразено в писмена форма, а в ал. 4 е
упоменато задължение на наемателя да постави подотчетен електромер и водомер. В чл. 13 е
предвидено, че договорът се прекратява по взаимно съгласие на страните, изразено в
писмена форма, при неплащане на една наемна вноска и/или месечните разходи за ел.
енергия и вода от наемателя в срок до 5 дни след падежа, с 3-месечно писмено предизвестие
от наемателя или 1-месечно – от наемодателя. Уговорена е неустойка в размер на 2 % за
всеки просрочен ден върху задължението за плащане на наем и консумативи.
Приложени са квитанции за заплатени на 05.01.2021 г. и 26.01.2021 г.
суми от „Ничо 72“ на ответника суми в размер на по 300 лева с основание „частично
плащане на наем м. януари“ и „остатък от плащане наем м. януари“. Представени са
квитанции от 03.12.2020 г. за сумата 300 лева с основание за плащане „частично плащане
наем м. декември“ и от 15.12.2020 г. за сумата 300 лева с основание „остатък плащане наем
м. декември“. Ответникът не е оспорил плащанията на наемните вноски за м. януари с
приложените квитанции, като подписалият ги представител на ответното дружество е
потвърдил, че подписите под получил са нейни (показания на свидетеля К.). Ответникът е
оспорил истинността на квитанциите от 03.12.2020 г. и 15.12.2020 г., в които е отразено
4
плащане на наемни вноски за месец декември в размер на общо 600 лева. Вещото лице по
изготвената съдебно-графологична експертиза е посочило, че подписите, положени в
квитанциите за касиер, не са изпълнени от З.К.. Същата е потвърдила, че подписите не са
нейни. Ето защо и така представените доказателства – квитанции за плащане на суми за м.
12.2020 г., следва да се изключат от доказателствения материал. Не се установява подписите
да са на лице, упълномощено от ответното дружество да получава плащания по договора за
наем, поради което съдът намира, че не е надлежно установено от ищеца да са извършени
надлежно плащанията на наема за м. декември 2020 г. в размер на общо 600 лева.
Представено е свидетелство за регистрация на фискално устройство, но
видно от записванията в него същото касае друг търговски обект, стопанисван от ищцовото
дружество – на ..................., поради което не следва да бъде кредитирано.
Приложен по делото е договор за заем за послужване от 10.09.2018 г.,
видно от който „К.“ АД е предоставило на „Ничо 72“ ЕООД за ползване хладилни витрини.
Договорът е безсрочен. Видно от протокол за инсталация на хладилна витрина адресът за
инсталация е ...................
С договор за временно предоставяне на хладилна витрина от 15.07.2020
г. „К.“ АД е предоставила на „Ничо 72“ ЕООД за ползване хладилна витрина в обект „в
двора на ...........“, като договорът е безсрочен. Представен е приемо-предавателен протокол,
видно от който на 29.06.2020 г. представител на „Ю.“ ЕООД е предал на „Ничо 72“ ЕООД за
обект „бистро .............“ хладилен фризер на основание договор от 29.06.2020 г.
Представено е писмо от Еконт до Н.П. (упълномощен от Е.И. в
качеството й на управител на „Ничо 72“ ЕООД, видно от представеното пълномощно), в
което е отразено, че с товарителница от 21.08.2020 г. е изпратена от П. до Б. пратка,
съдържаща 4 бр. маси и 24 бр. столове на стойност 1200 лева, получена от Н.П. на
22.08.2020 г. в офис Б., ...... От писмото не може да се установи по категоричен начин, че
получените маси и столове са използвани именно за процесния обект, още повече че същите
са получени близо 3 месеца след началото срока на договора за наем.
Вещото лице по приетата съдебно-икономическа експертиза, която
съдът изцяло кредитира като всестранна, обективна и компетентно дадена, е посочило, че
към момента на изготвяне на заключението пазарната цена на 30 кг замразена риба ..............
е 168 лева, а на 17 литра слънчогледово олио – 54,40 лева.
Вещото лице е отбелязало, че видно от годишната данъчна декларация
на „Ничо 72“ ЕООД за 2019 г. дружеството е реализирало печалба в размер на 5113 лева.
Вещото лице е направило проверка на консумираните ел. енергия и вода в периода
18.12.2020 г. – 24.02.2021 г. Посочило е, че по партида за вода с абонатен номер .................. с
титуляр И. с адрес ..................... и водоснабдени обекти търговски обект и работилница, е
начислена сума в размер на 86,52 лева, както следва – от 18.12.2020 г. до 20.01.2021 г. – 9,26
лева, от 21.01.2021 г. до 24.02.2021 г. – 77,26 лева. Посочено е, че няма отделни водомери за
двата обекта. От „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД за отчетен период 01.01.2021 г. –
5
31.01.2021 г. не е извършено фактуриране на потребена ел. енергия, тъй като дружеството
не е било доставчик. От „Електроразпределение Юг“ е постъпило уточнение, че за обект
..................... сумата за потребена ел. енергия за м. 01.2021 г. е 143,93 лева. В този обект
имало няколко потребители.
Вещото лице е оценило равностойността на движимите вещи, посочени
в исковата молба, като е взело предвид овехтяването им съобразно данни на ищеца, като
общият размер е 7011 лева. Посочило е, че равностойността на трите хладилни витрини е
2280 лева.
По делото са събрани гласни доказателства. От показанията на
свидетеля З.К. се установява, че е запозната с договора за наем между страните и е
получавала суми по договора, за което е издавала ордери.
Договорът е приключил през месец януари 2021 г. с конфликт за
неплатени сметки за ел. енергия и вода, както и за наем, като на г-жа И. й било казано да
заплати сумите и да продължи да работи, но тя не го направила. Г-н Д. разговарял с
представител на И. – К., като се споменала сума около 2500 лева за дължима. Адвокат К.
казал, че са съгласни да платят сумата, ако се намали. Сумата от 2500 лева била за ел.
енергия и вода за 6 месеца, както и за наем, но съгласие не се постигнало.
Обектът бил обзаведен и оборудван при наемането му, като винаги е
бил оборудван и така се е отдавал под наем и е работил като бистро. Преди тези наематели
имало друг наемател и пак работел като бистро. В началото на договора се заплащала
някаква енергия от наемателя, но имало съмнения, че електромерът е манипулиран, което се
установило впоследствие от техници. Наемателите имали задължение по договора да
поставят подотчетни електромер и водомер и след приключване на договора да си ги вземат
и са възстановят мрежите, но не изпълнили задължението и затова бил основният конфликт.
Освен бистрото, обектите на г-н Д. на ................ били един офис и една ведомствена
книжарница. Трите обекта са били общ водомер и електромер.
Имало оплакване от наемателите, че нямат работа и оборот.
Доколкото си спомня свидетелката, като се прекратил договорът, имало
сладолед в кутийки и 4-5 парчета замразена риба в хладилниците.
Договорът бил прекратен със смяна на патрона от страна на
наемодателя. Наемателката била предупредена, като имало залепено уведомление. Точно
преди да се сменят патроните се провел разговор между двамата, но тя казала, че не дължи
нищо и затова патронът бил сменен. Това било в края на м. януари 2021 г.
Е. също имала оборудване, което донесла, когато наела обекта –
фурничка, хладилник – витрина на „К.“, рекламен фризер за сладоледи, който бил на обекта
само лятото, посуда – чинии, оливерници, панери, прибори за хранене, микровълнова. Тези
вещи стояли вътре, а след Великден през 2021 г. вещите ги нямало. Предполага, че касовият
апарат и счетоводната документация може да са били вътре. Сочи, че платени от наемателя
са само първоначалната сума и тези, за които е издала ордер.
6
При започване на работа от наемателя бил сменен балатума и стените
били пребоядисани, част от балатума бил сменен с ламинат.
Като свидетел по делото е разпитан С.К., който е посочил, че познава
страните, знае къде е заведението – във високата сграда на ............, старата сграда на „Фина
механика“. Присъствал е на откриването. Знае, че Е. е занесла вещи в заведението, тъй като
имала подобно заведение в ............... Знае, че оборудването, което е в заведението, е нейно –
хладилни витрини за бира и безалкохолно, витрина за топла храна, фризер, фритюрници,
скари. Едната зала била с ламинат, другата - с балатум. Доколкото знае, всички вещи били
нейни. През зимата на 2021 г. бил прекратен договорът. Е. му звъннала, че отишла на
работа, но заведението било със сменен патрон и лепенки, т. е. нямала е достъп до него. К.
звъннал на Д. да постигнат някакво съгласие, като той е отрекъл, че е сменил патрона.
Получило се неразбирателство за ел. енергия и вода. Имало неплатени суми около 2000
лева, но по-скоро ставало въпрос за това, че електромерът, който е в заведението, е
манипулиран, т.е. не отчита реалните количества. Трябвало да плати на жената, която се
занимава с това, и ако се е била съгласила, вероятно щяла да продължи да работи. Една част
от вещите били от предното заведение, другите, доколкото свидетелят знае, ги била купила,
като тази информация има от Е. и счетоводителя на дружеството. Например – масите били
нови, хладилните витрини - под наем. Обзавеждането било много добро. Преди да започне
работа са боядисали, сложили са нов ламинат и балатум. Свидетелят не знае дали
заведението е било обзаведено, преди да го наеме, защото не е ходил там преди откриването.
Не е очевидец на поставяне на вещи и правене на ремонти в заведението и няма преки
впечатления кой, кога и как е ремонтирал и обзавел заведението.
При така установеното от фактическа страна съдът намира следното:
Съдът намира, че договорът от 01.06.2020 г., сключен между страните, е
валиден. Представеният по делото договор за наем, подписан от страните, установява
наличието на облигационно правоотношение, цитирано в исковата молба, и неговия предмет
– предоставяне под наем на имот – помещение с площ 180 кв. м., находящо се на адрес:
............................., с предназначение бистро. В договора е посочен размерът на месечната
наемна такса и срокът на действие. Не се спори между страните, че при сключване на
договора наемателят е изпълнил задължението си и е заплатил 1700 лева на основание чл. 2,
ал. 2, представляващи сбор от наемни вноски за първи, втори и последен месец от срока на
действие на договора, като е уговорено, че за първи месец ще се дължи половин наем.
Страните по него не спорят, че е прекратен в края на м. януари 2021 г., въпреки че по делото
не са представи писмени доказателства затова, но са събрани гласни такива. Спорно по
делото на какво основание е прекратен договорът. Страните са уговорили изрично
хипотезите, при които договорната им връзка се прекратява – с изтичане на двугодишния
срок на договора, в случай че наемодателят се противопостави писмено на продължаването
му, по взаимно съгласие на страните в писмена форма, при неплащане на една наемна
вноска и/или месечните разходи за ел. енергия и вода от наемателя в срок от пет дни след
падежа, с писмено предизвестие от всяка от страните. Съдът намира за установено, че
7
договорът е прекратен от страна на наемодателя на основание б. б от чл. 13 на договора.
Установи се по делото от събраните гласни доказателства, че между страните е възникнал
спор относно неплатени суми по договора за наем и ползвани консумативи – вода и ток,
както и поради неизпълнение задължението на наемателя да постави подотчетни водомер и
електромер. Съгласно уговорките в чл. 3, ал. 1 от договора наемната цена за месеца, през
който се ползва имотът, се заплаща до 3-то число на предходния месец. В случая не се
установи по делото наемните суми да са заплащани от наемателя в срок, както и в пълния
им размер. В чл. 2, ал. 1 от договора е предвидено, че наемната цена е в размер на 750 лева,
а в чл. 16 – че договорът може да бъде изменян само по взаимно съгласие на страните в
писмена форма. По делото не са представени писмени доказателства, а са налице само
твърдения за уговорки между страните за намаляване на наемната цена. За съда обаче остава
неясно какъв е този размер, за който страните са постигнали насрещно съвпадение на волите
си – ищецът твърди, че това е 600 лева, а ответникът – 700 лева. Ето защо и предвид липсата
на категорично установяване на дължимия месечен наем посредством писмен анекс към
договора, преуреждащ този въпрос, съдът намира, че дължимият месечен наем е бил 750
лева, какъвто е записан в договора. Тъй като по делото са представени доказателства за
заплатен месечен наем за м. януари 2021 г. – на 05.01 – 300 лева и на 26.01.2021 г. – 300
лева, съдът намира, че плащането е извършено след падежа, предвиден в договора –
плащането за месец януари е следвало да бъде извършено до 03.12, съгласно уговорките в
чл. 3, ал. 1 от договора. Не само че плащанията са извършени със забава, същите са в
непълен размер. Не са представени надлежни доказателства за плащане на наемни вноски за
останалия период на действие на договора, нито пък доказателства консумираните ток и
вода да са заплатени, нито пък да е изпълнено задължението на наемателя да постави
подотчетен водомер и електромер, видно от събраните по делото гласни доказателства.
Поради това съдът счита, че наемодателят е имал право да прекрати договора, като е
категорично установено, че е сторил това в края на м. януари – началото на м. февруари
2021 г., като съгласно договора уведомяването не е необходимо да е в писмен вид.
По първия предявен от ищеца иск за осъждане на ответника да заплати
на ищеца сума в размер на 1420 лева, 750 лева от която представлява последния от срока на
действие на договора месечен наем за м. януари 2021 г., заплатен на основание чл. 2, ал. 2 от
договор за наем от 01.06.2020 г., сключен между страните, а 670 лева представлява депозит
за ток и вода, заплатен на основание чл. 2, ал. 4 от договора, ведно със законната лихва за
забава върху сумата, считано от момента на завеждане на исковата молба – 02.04.2021 г. до
пълното изплащане на сумата, съдът намира същият за частично основателен. Както бе
обсъдено по-горе, не се спори между страните, че ищецът е изпълнил задължението си по
чл. 2, ал. 2 от договора, като е заплатил при подписване на договора сумата от 1700 лева,
представляваща сбор от заплатен първи наем, уговорен да е дължим в половин размер,
втори и последен наем от договора. Съгласно уговорките в договора дължимата наемна цена
е 750 лева месечно, като няма данни по делото страните да са изменили дължимата наемна
цена в уговорената в договора за наем писмена форма, въпреки наличие на твърдения
затова. Ето защо и за съда оставя неясно какви точно размери от дължимите е покрила
8
заплатената в размер на общо 1700 лева сума. Тъй като се установи по делото, че ищецът е
заплатил част от дължимия за м. януари – последният месец от срока на действие на
договора, наем в размер на 600 лева, а при подписване на договора е заплатил сумата 750
лева за последния месец от действие на договора, като за същия е ползвал имота, то и
ответникът му дължи връщане на двойно платения наем – сумата от 600 лева, която ищецът
е платил за ползване на имота за месец януари 2021 г., като не е знаел, че договорът ще бъде
прекратен в края на месеца, а вече е бил платил наем за последния месец от действие на
договора при подписването му. По отношение на искането за осъждане на ответника да
заплати на ищеца сумата 670 лева, представляваща заплатен депозит за ток и вода, дължим
на основание чл. 2, ал. 4 от договора, по делото не са събрани никакви доказателства, че
сумата е заплатена от ищеца на ответника. Предпоставка за връщане на платената на
основание развален впоследствие договор е ищецът да докаже плащането на цената, а в
тежест на ответника е установяването на основанието да задържи търсената като платена в
качеството цена на насрещна престация сума. В случая ищецът не е установил плащането,
то и искът в тази част е неоснователен. Поради това и искът се явява основателен за сумата
от 600 лева, а за разликата над тази сума до пълния претендиран размер от 1420 лева е
неоснователен като недоказан.
По отношение на предявения иск осъждане на ответника да заплати на
ищеца сумата от 2780 лева като част от общо дължимите 13320 лева – равностойност на
собствени на ищеца движими вещи, находящи се в наетото помещение, същият намира
основанието си в разпоредбата на чл. 521, ал. 2 ГПК. Уважаването на иска по чл. 521, ал. 2
ГПК е предпоставено от установяване на обстоятелството, че ответникът дължи предаване
на ищеца на движима вещ, както и че предаването на вещта е невъзможно, тъй като същата
не се намира у него (което се установява от ДСИ при отиване на обекта за извършване на
опис на вещите съгласно определение на съда за допускане обезпечение на иска). Без
значение е причината, поради която вещта не се намира у ответника - унищожаването й,
укриването й, извършено разпореждане със същата в полза на трети лица, неположена
грижа за опазването. Следва да се установи и дали ищецът е собственик на вещите, както и
равностойността на вещите. Съдът счита за установено посредством разпита на
изслушаните свидетели, не се оспорва и от страните, че управителят на ответното дружество
е сменил патрона на вратата на отдаденото под наем бистро, като управителят на ищеца не е
имала достъп до вещите си, находящи се в помещението (показания на свидетеля К.).
Съдът намира, че по делото не е категорично установено по-голяма част
от цитираните в исковата молба, уточненията към нея и изготвената експертиза вещи да са
били собствени на ищеца, съответно да са се намирали в процесния обект към момента на
смяна на патрона от страна на представител на ответното дружество и прекратяване на
договора за наем.
Съгласно чл. 2, ал. 3 от договора помещението се предава по опис с
наличното обзавеждане и оборудване. Ответникът е представил копие на опис, който
твърди, че е съставен при подписване на договора, но същият не съдържа подписи на
9
страните, поради което не следва да се кредитира. Представен е и приемо-предавателен
протокол, за който се твърди от ответника, че е съставен при предаване на имота от
наемодателя на собственика на имота, който е трето за спора лице. В протокола обаче
липсват имена на съставилите го и подписали лица, липсва дата на изготвяне, поради което
и няма годна доказателствена стойност да установи твърдените от ответника обстоятелства.
Съдът намира, че по делото се установи посредством събраните гласни
доказателства, че ищецът е бил собственик на следните вещи, находящи се и ползвани от
него в бистрото – фурничка (неописана в исковата молба), микровълнова (позиция 8 от
претенцията), посуда – чинии (позиция 20), оливерници и панери (26), прибори за хранене
(19), витрина за топла храна (5), фризер (7), фритюрници (13), скари (2, 4). В заключението
на вещото лице А. е посочена стойността на тези вещи, съобразявайки амортизацията им, но
тъй като претенцията на ищеца е заявена като частична такава, съдът следва да присъди
стойността на вещите, вземайки предвид заключението, но в рамките на заявените суми. Ето
защо и съдът намира, че следва да се присъди равностойността на вещите, за които се
установи, че са собствени на ищеца, в рамките на заявената частична претенция, като
същата възлиза на общо 532 лева.
По отношение на останалите движими вещи: аспиратор тип гъба,
състоящ се от купол и двигател, пожарогасител, комбиниран хладилник с фризер
конструкта, 1 брой микровълнова, резачка за колбаси Горене, тостер голям - за 4 джоб
сандвичи, шиш за хот-дог - с 2 броя шишове, 2 броя везни електрическа и малка механична,
2 броя големи газови бутилки, котлон газов единичен, професионална кафемашина, блендер,
шкаф под кафемашината, 3 броя зелени пластмасови маси, 2 броя малки пластмасови маси,
1 малка маса тип щъркел, 4 броя бели пластмасови столове и 8 броя зелени пластмасови
столове, 4 броя големи стъклени маси с огнеупорно стъкло - за 6 стола, 24 броя кожени
столове, 3 броя външни чадъри средни, фискално устройство (касов апарат) на „Ничо 72“
ЕООД, DVD плеър с две големи и една малка тонколони, отделни, три броя тави средни
правоъгълни, грил - тиган нов, 2 големи рула с нов балатум на цвят напръскано черно,
находящи се в складовото помещение, мивка нова немонтирана, 3 броя декоративни огради
за помещение, не се събраха доказателства да са били собствени на ищцовото дружество.
Напротив – от показанията на свидетеля К. се установява, че при наемането му обектът е бил
обзаведен и оборудван, като винаги е бил такъв, тъй като се е отдавал и преди под наем като
бистро.
Ето защо и се налага изводът, че ищецът е собственик само на част от
процесните движими вещи, че към 31.01.2021 г. и няколко месеца след това (до Великден
2021 г., видно от показания на свидетеля К.) същите са били в държане на ответника и са се
намирали в стопанисвания от него имот, че осъществяваното от него държане е без
основание, поради което се дължи предаване на вещите на ищеца. Установено е и
обстоятелството, че предаване владението върху процесните движими вещи не може да се
осъществи, тъй като след допускане на обезпечение по иска чрез налагане на обезпечителна
мярка запор върху процесните движими вещи след посещение на ДСИ в имота е установено,
10
че вещите не са в помещението. Ето защо и следва да се присъди равностойността на тези
вещи, за които е установено, че са собствени на ищеца и са се намирали в бистрото, която
възлиза на размера от 532 лева съобразно обсъденото по-горе.
По отношение на присъждане равностойността на балатум и ламинат,
поставени от наемателя при наемане на обекта – свидетелите потвърждават, че при
започване на работа бил сменен балатумът, стените били пребоядисани, сменили балатума с
ламинат. В исковата молба са изложени твърдения, че първият наем бил намален съобразно
уговорките в договора наполовина, тъй като ищецът следвало да направи основно
почистване и ремонт на помещението преди започване на работа. Съгласно разпоредбата на
чл. 230, ал. 2 ЗЗД наемателят може да иска намаление на наемната цена, ако имотът не е
предаден в надлежно състояние, като, тълкувайки уговорките между страните в договора за
наем на основание чл. 20 ЗЗД, страните са постигнали съгласие именно в този смисъл –
първата наемна цена е намалена наполовина с оглед необходимостта от извършване на
ремонт на помещението – боядисване на стени, поставяне на балатум и ламинат. Ето защо и
предвид така установената уговорка между страните съдът намира, че при сключване на
договора те са постигнали съгласие в горния смисъл, поради което и извършените ремонтни
дейности в имота, изразяващи се в боядисване на стени, смяна на балатум и ламинат, следва
да останат за сметка на ищеца, без да има право да търси равностойността им от
наемодателя, тъй като същият вече се е възползвал от една от възможностите, дадени му в
разпоредбата на чл. 230, ал. 2 ЗЗД, като кумулирането им ще доведе до неоснователно
обогатяване на наемателя.
По отношение на претенцията за осъждане на ответника да предаде на
ищеца владението на счетоводни документи на „Ничо 72“ ЕООД, включително и
разрешително за работа от БАБХ, счетоводна книга, ведно с всички дневни, месечни и
годишни отчети, фактури за извършваната дейност и за закупуване на хранителни продукти,
както и предоставените му по силата на договори за заем за послужване хладилно
съоръжение за ..............., хладилна витрина за бира и хладилна витрина за сладолед Д., или в
условията на евентуалност да заплати равностойността на трите броя хладилни витрини в
общ размер 3500 лева, предявена като частична претенция в размер на 300 лева, съдът
намира следното:
По отношение на искането за осъждане на ответника да предаде на
ищеца счетоводна документация и фактури съдът намира иска за неоснователен. По делото
не се събраха доказателства процесните документи да са се намирали в обекта, поради което
и следва да бъде отхвърлен като недоказан.
По отношение на хладилните витрини съдът намира следното: установи
се от приложените писмени доказателства – договор за предоставяне на хладилна витрина за
бира от 15.07.2020 г., приемо – предавателен протокол към договора, договор за
предоставяне на рекламни услуги, сключен със „С.“ ЕООД на 29.06.2020 г., и приемо-
предавателен протокол за доставка на фризери, че хладилните витрини са поставени именно
в процесния обект – бистро в двора на .............. От представения договор за заем за
11
послужване за хладилна витрина за К. и протокол за инсталация се установява, че договорът
е сключен на 10.09.2018 г. – близо две години преди сключване на процесния договор за
наем, като върху него е отбелязан другият обект на ищцовото дружество на ................... Не
се установява от събраните доказателства, че тази хладилна витрина е поставена именно на
обекта на ..........................
По силата на така цитираните договори ищцовото дружество е било
само държател на хладилните витрини, но не и техен владелец по силата на собственост или
ограничено вещно право. Тъй като обаче е установено по делото, че хладилните витрини за
бира и сладолед са били монтирани в обекта, към датата на прекратяване на договора са
били там, но ищецът не е успял да ги вземе обратно поради обстоятелството, че управителят
на ответното дружество е сменил патрона на вратата, съдът счита, че следва да бъде осъден
да предаде на ищеца държането на тези вещи, тъй като задържането им ще доведе до
неоснователно обогатяване на същия, освен това за ищеца биха възникнали вреди от
необходимостта да заплати равностойността на собствениците им. Ето защо и искът в тази
му част е основателен. Поради уважаване на претенцията в тази й част не следва да се
разглежда евентуалната претенция за заплащане равностойността на двете хладилни
витрини в общ размер 3500 лева, предявена като частична претенция в размер на 300 лева, а
освен това и същата е неоснователна, доколкото не се установи хладилните витрини да са
собствени на ищеца.
По исковете с правно основание чл. 82 ЗЗД съдът намира следното:
Искането на ищеца за осъждане на ответника да заплати сума в размер
на 1250 лева като част от сумата от 8000 лева като обезщетение за пропуснати ползи
вследствие неизправното поведение на ответника и развалянето на договора, която сума
представлява пропуснатата печалба поради невъзможността да използва наетото помещение
по предназначение от 30.01.2021 г. до края на срока на договора - 01.06.2022 г., е
неоснователно. Съгласно разпоредбата на чл. 79, ал. 1 ЗЗД неточното изпълнение на
договорните задължения поражда правото на кредитора да иска от длъжника изпълнение
заедно с обезщетение за забавата или да иска обезщетение за неизпълнение. В чл. 82 ЗЗД е
предвидено, че обезщетението обхваща всички причинени вреди – претърпени загуби и
пропуснати ползи, които са пряка и непосредствена последица от неизпълнението и са могли
да бъдат предвидени при пораждане на задължението, като при недобросъвестност на
длъжника обезщетението обхваща всички преки и непосредствени вреди. Съгласно
разясненията, дадени в Тълкувателно решение № 3/12.12.2012 г. по т. д. № 3/2012 г. ОСТГК
на ВКС „установяването на пропуснатата полза се основава на предположение за
състоянието, в което имуществото на кредитора би се намирало, ако длъжникът беше
изпълнил точно задължението си, съпоставено с имуществото му към момента на
неизпълнението. Тъй като пропуснатата полза представлява реална, а не хипотетична вреда,
това предположение винаги трябва да се изгражда на доказана възможност за сигурно
увеличаване на имуществото и не може да почива на логическо допускане за закономерно
настъпване на увеличаването“. Изчислената от вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
12
експертиза средна печалба не представлява пропусната полза за ищеца периода 30.01.2021 г.
– 01.06.2022 г., тъй като няма как да бъдат събрани категорични доказателства относно това,
че имуществото му е щяло да се увеличи със сигурност – дали ще се осъществи и в какъв
размер ще е печалбата от заведението. Ето защо и искът е неоснователен и следва да бъде
отхвърлен.
По отношение на иска за присъждане на сума в размер на 1250 лева
като част от сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищеца
вреди от задържане на счетоводната документация и касовия апарат на дружеството, както и
за претърпени вреди, представляващи стойността на закупените от него и находящи се в
заведението хранителни продукти, които подлежат на бързо разваляне – 30 кг замразена
риба .................. и 17 литра слънчогледово олио, ведно със законната лихва за забава върху
сумите, считано от момента на завеждане на исковата молба – 02.04.2021 г. до пълното им
изплащане, съдът намира същия за частично основателен. По делото не е установено
ищецът да е претърпял реална вреда от твърдяното задържане на счетоводна документация,
а за касовия апарат на дружеството, както се посочи по-горе, не е установено такъв да е
монтиран в процесния обект – представените доказателства касаят поставяне на касов
апарат в обект на ищеца на ........................ Не се установи и в имота да са останали бутилки
слънчогледово олио, собствени на ищеца. Свидетелят К. е посочила, че в хладилните
витрини е видяла останали само 4-5 парчета замразена риба. Тъй като ответникът не е
изпълнил задължението си при прекратяване на договора да върне на наемателя останали в
имота вещи, то дължи заплащане на равностойността на вещите, която представлява
претърпяна от ищеца имуществена вреда от неизпълнение на задължение на наемодателя по
договора за наем. Ето защо и искът следва да бъде частично уважен, като бъде присъдена
стойността на 2 кг замразена риба (на колкото се равняват 4-5 парчета), която съгласно
заключението на вещото лице е 11,20 лева.
Предвид гореизложеното, съдът намира, че исковете са частично
основателни съобразно изложените мотиви, като в тази част следва да бъдат уважени, а
останалите – да бъдат отхвърлени.
Предявен от ответника е насрещен иск за осъждане на „Ничо 72“ ЕООД
да му заплати сумата от 3700 лева, представляваща сбор от неплатени наемни цени за
периода м. юни 2020 г. – м. януари 2021 г., както следва – за 06.2020 г. – остатък от 200 лева,
за 08.2020 г. – 600 лева, за 09, 10, 11, 12.2020 г. – по 700 лева, за 01.2021 г. – остатък от 100
лева. Съдът намира иска за частично основателен. Бяха изложени мотиви, че съдът приема
за уговорена наемна цена по договора в размер на 750 лева, че за първия месец от
действието му страните са уговорили да бъде заплатен половин наем поради необходимост
от ремонт, а за последния месец – януари 2021 г. е заплатена сума в размер на 750 лева при
подписване на договора. Ответникът по насрещния иск е установил плащане само на сумите
1700 лева при подписване на договора и 600 лева през м. януари 2021 г. (като за тази сума е
уважена претенцията му за връщането й). Ето защо и след приспадане на сумата 750 лева за
м. януари 2021 г. от общо платената в началото сума от 1700 лева, остава разлика от 950
13
лева, като същата не е достатъчна да покрие половин наем за м. юни в размер на 375 лева и
целия наем за м. юли 2020 г. в размер на 750 лева, като остатъкът възлиза на 175 лева. Ето
защо и съдът намира за основателна претенцията на ищеца по насрещния иск за заплащане
на дължима сума за 06.2020 г. до размера от 175 лева, а за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 200 лева следва да се отхвърли. Следва да се отхвърли и искането за
заплащане на наем за м. 01.2021 г. поради изложените съображения, че сумата е изцяло
платена при подписване на договора. Сумите, заявени и претендирани от „Професионален
футболен клуб Нефтохимик“ АД за м. 08, 09, 10, 11, 12.2020 г., са в размера на уговорения
наем, няма доказателства същите да са платени, поради което и следва да се присъдят. Ето
защо и искът по чл. 232, ал. 2 ЗЗД следва да бъде уважен до размера от 3575 лева, а за
разликата над този размер до пълния предявен от 3700 лева следва да бъде отхвърлен.
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноски съразмерно на уважената част от
исковете в размер на 648,17 лева. На основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да се осъди ищеца
да заплати на ответника сумата от 381,74 лева за направените по делото разноски. По
предявения насрещен иск се дължат разноски на ищеца по него в размер на 143 лева за
заплатена държавна такса съразмерно на уважената му част.
На основание чл. 70, ал. 3 ГПК при преценка редовността на исковата
молба е определена държавна такса от съда поради неяснота в оценката на вещите, предмет
на отделните искове. След изготвяне на съдебно-счетоводна експертиза е определена
окончателната цена на предявените искове. Поради това и съдът намира, че не е внесен
пълният размер държавна такса по предявените искове при подаване на исковата молба,
като по претенцията за предаване на движимите вещи е събрана първоначална такса от 80
лева, който иск впоследствие е изменен за заплащане на равностойността на същите, и
общата дължима сума по този иск е 111,20 лева, като оставащата за плащане държавна такса
в размер на 31,20 лева следва да бъде заплатена от ищеца.
По иска за осъждане на ответника да предаде на ищеца държането на 3
броя хладилни витрини е определена първоначална държавна такса в размер на 80 лева,
като съгласно оценката на вещите, дадена от вещото лице по приетата съдебно-счетоводна
експертиза, окончателната държавна такса за иска е 91,20 лева, т.е. остават за плащане 11,20
лева държавна такса. Сумата следва да бъде заплатена от ответника, съразмерно на
уважената част от иска.
Водим от горното, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ............................., представлявано от
„Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД, чрез представителя И. Д. А., да заплати на „Ничо
“
72 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ...........................,
14
представлявано от управителя Е.С.И., сума в размер на 600 лева – платена два пъти сума за
наем за м. януари 2021 г. по договор за наем от 01.06.2020 г., сключен между страните,
ведно със законната лихва за забава върху сумата, считано от момента на завеждане на
исковата молба – 02.04.2021 г. до пълното й изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата
над присъдения размер до пълния претендиран размер от 1420 лева (сбор от сумите 750 лева
- месечен наем за м. януари 2021 г., заплатен на основание чл. 2, ал. 2 от договора, и 670
лева депозит за ток и вода, заплатен на основание чл. 2, ал. 4 от договора).
ОСЪЖДА „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ............................., представлявано от
„Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД, чрез представителя И. Д. А., да заплати на „Ничо
“
72 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ...........................,
представлявано от управителя Е.С.И., сумата от 532 лева (петстотин тридесет и два лева),
заявена като частична претенция от общо дължими 13320 лева, равностойност на собствени
на ищеца движими вещи, находящи се в наетото помещение, както следва: професионална
голяма скара за печене, домакинска скара за сандвичи, топла витрина за съхраняване
топлината на храната Б., фризер - шкаф Либхер, 1 брой микровълнова фурна, малък
единичен фритюрник Краун, прибори за хранене: по 20 броя вилици, лъжици и ножове, по
20 броя плитки и дълбоки чинии, по 10 броя оливиерници и панери за хляб, като
ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над така присъдената сума до предявения частичен размер от
2780 лева като част от общо дължимите 13320 лева за следните вещи: аспиратор тип гъба,
състоящ се от купол и двигател, пожарогасител, комбиниран хладилник с фризер
Конструкта, 1 брой микровълнова фурна, резачка за колбаси Горене, тостер голям - за 4
джоб сандвичи, шиш за хот-дог - с 2 броя шишове, 2 броя везни електрическа и малка
механична, 2 броя големи газови бутилки, котлон газов единичен, професионална
кафемашина, блендершкаф под кафемашината, 3 броя зелени пластмасови маси, 2 броя
малки пластмасови маси, 1 малка маса тип щъркел, 4 броя бели пластмасови столове и 8
броя зелени пластмасови столове, 4 броя големи стъклени маси с огнеупорно стъкло - за 6
стола, 24 броя кожени столове, 3 броя външни чадъри средни, касов апарат, DVD плеър с
две големи и една малка тонколони, отделни, три броя тави средни правоъгълни, грил -
тиган нов, 2 големи рула с нов балатум на цвят напръскано черно, находящи се в складовото
помещение, мивка нова немонтирана, 3 броя декоративни огради за помещение, ламинат на
пода в залата с барплот и кухненския блок на площ 50 кв. м., балатум на пода в залата за
пушачи на площ 110 кв. м.
ОТХВЪРЛЯ иска на „Ничо 72“ ЕООД за осъждане на ответника
„Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД да предаде на ищеца владението на
счетоводни документи, включително и разрешително за работа от БАБХ, счетоводна книга,
ведно с всички дневни, месечни и годишни отчети, фактури за извършваната дейност и за
закупуване на хранителни продукти, както и за предаване на държането на хладилно
съоръжение (хладилна витрина) за ...............
ОСЪЖДА „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД да
15
предаде на „Ничо 72“ ЕООД държането на предоставените на последното по силата на
договори за заем за послужване 2 броя хладилни витрини за бира К. и за сладолед Д..
ОСЪЖДА „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ............................., представлявано от
„Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД, чрез представителя И. Д. А., да заплати на „Ничо
“
72 ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ...........................,
представлявано от управителя Е.С.И., сума в размер на 11,20 лева (единадесет лева и
двадесет стотинки), представявляваща обезщетение за претърпени загуби от ищеца
вследствие разваляне на 2 кг замразена риба, ведно със законната лихва за забава върху
сумата, считано от момента на завеждане на исковата молба – 02.04.2021 г. до пълното й
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ претенциите за разликата над тази сума до пълния
претендиран размер от 1250 лева като част от сумата от 3000 лева, представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца вреди от задържане на счетоводната документация и
касовия апарат на дружеството, както и за претърпени вреди, представляващи стойността на
закупените от него и находящи се в заведението хранителни продукти, които подлежат на
бързо разваляне - 28 кг замразена риба ............. и 17 литра слънчогледово олио, както и за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сума в размер на 1250 лева като част от сумата
от 8000 лева за обезщетяване на претърпените пропуснати ползи вследствие неизправното
поведение на ответника и развалянето на договора, която сума представлява пропуснатата
печалба поради невъзможността да използва наетото помещение по предназначение от
30.01.2021 г. до края на срока на договора - 01.06.2022 г.
ОСЪЖДА „Ничо 72“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ..........................., представлявано от управителя Е.С.И., да заплати на
„Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ............................., представлявано от „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД,
чрез представителя И. Д. А., сумата от 3575 лева (три хиляди петстотин седемдесет и пет
лева), представляваща сбор от неплатени наемни цени по договор за наем от 01.06.2020 г.,
сключен между страните, за периода м. юни 2020 г. – м. януари 2021 г., както следва – за
06.2020 г. – остатък от 175 лева, за 08.2020 г. – 600 лева, за 09, 10, 11, 12.2020 г. – по 700
лева, като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над уважения размер до пълния претендиран
размер от 3700 лева.
ОСЪЖДА „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ............................., представлявано от
„Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД, чрез представителя И. Д. А., да заплати на „Ничо
72“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: ...........................,
представлявано от управителя Е.С.И., сума в размер на 648,17 лева (шестстотин четиридесет
и осем лева и седемнадесет стотинки) съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Ничо 72“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ..........................., представлявано от управителя Е.С.И., да заплати на
„Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
16
управление: ............................., представлявано от „Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД,
чрез представителя И. Д. А., сума в размер на 524,74 лева (петстотин двадесет и четири лева
и седемдесет и четири стотинки) съдебно-деловодни разноски.
ОСЪЖДА „Ничо 72“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: ..........................., представлявано от управителя Е.С.И., да доплати по сметка на
БРС държавна такса в размер на 31,20 лева (тридесет и един лева и двадесет стотинки).
ОСЪЖДА „Професионален футболен клуб Нефтохимик“ АД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: ............................., представлявано от
„Хотелски комплекс Черноморец“ ЕАД, чрез представителя И. Д. А., да заплати по сметка
на БРС държавна такса в размер на 11,20 (единадесет лева и двадесет стотинки).
Решението подлежи на обжалване пред Бургаския окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
17