№ 24
гр. Елин Пелин, 17.02.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ ДЕЛА,
в публично заседание на трети февруари през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Росица Г. Тодорова
при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева
като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело №
20241820101402 по описа за 2024 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Молителите Г. Н. А., ЕГН ********** – лично и в качеството си на
майка и законен представител на децата В. И.ов А., ЕГН ********** и Й.
И.ова А., ЕГН **********, тримата с адрес: с....., Община Елин Пелин,
Софийска област, ул. „...“ № 2 чрез адв. Я. А. със съдебен адрес: гр.София,
бул. „....“ № 18бл.Д, ет.1, офис 107 са подали молба по чл.8, т.1 от Закона за
защита от домашното насилие – за издаване на заповед за защита от домашно
насилие, осъществено върху тях от страна на ответника И. И. А., ЕГН
********** от с....., Община Елин Пелин, Софийска област, ..... и за налагане
на мерки за защита по чл.5, ал.1 от ЗЗДН.
В молбата се твърди, че молителката Г. Н. А. и ответникът И. И. А. се
запознали преди около три години на работното си място – .... с..... и малко
след това заживяли заедно в общо домакинство в дома на родителите на
молителката Г. А., находящ се в с....., Софийска област. На 15.07.2022 г.
страните сключили граждански брак в гр.Благоевград. На 24.11.2022 г. се
родил синът им В., а на 15.01.2024 г. се родила дъщеря им Й..
От 05.10.2024 г., когато ответникът извършил поредния акт на
физическо и психическо насилие над съпругата си в присъствието на децата,
1
съпрузите са във фактическа раздяла.
Проявеното домашно насилие на 05.10.2024 г. от страна на ответника е
поредното такова, макар и съпрузите да са имали сравнително кратък
съвместен живот.
По време на съвместното съжителство на съпрузите ответникът си е
позволявал два пъти физическо насилие спрямо молителката Г., а
психическото е многократно. Първият акт на домашно насилие от страна на
ответника се случил няколко дни преди сключването на гражданския брак.
Тогава молителката била бременна в четвъртия месец със сина им В., но
въпреки това ответникът й нанесъл физически побой, като я удрял по цялото
тяло, крещял като обезумял без причина. Същата вечер прекалил с алкохола,
като изпил повече от една бутилка ракия, след което решил, че ще излезе с
колата, да си купува бира. Молителката не му позволила да шофира в това
състояние, поради което възникнал спор, вследствие на което ответникът
станал вербално и физически агресивен. Молителката запалила колата и го
закарала до близкия магазин да си купи бира. На следващия ден се извинил на
молителката и заявил, че повече няма да допуска такива инциденти.
Следващият акт на домашно насилие бил след като се родил синът им
В., като отново след обилно изпито количество алкохол, ответника започнал
да крещи, да удря съпругата си, да троши, при което майка й, която живее на
първия етаж се качила да види какво става, а ответникът я изгонил с мотив, че
тя няма право да се меси в семейството им. Дори си позволил да я нагруби и
да я отстрани от собствената й къща с викове. Въпреки извършената
физическа саморазправа молителката не е търсила съдебен лекар, който да
констатира травмите й, тъй като смятала, че ответникът ще промени
отношението си, а и тъй като са семейство, трябва да има компромиси и целта
й била да съхрани семейството в името на децата.
Сутринта на 05.10.2024 г. – събота, молителката Г. забелязала, че синът
на страните В. е болен – кашлял и имал хрема, поради което помолила
ответника да го заведат на лекар, тъй като се притеснявала и искала да вземат
отрано мерки, още повече, че дъщеря им Й. е бебе. Отишли на лекар и се
прибрали в дома си около 11,30 ч., като в домът им били и двете им деца.
Молителката искала да обсъди с ответника проблеми, които я притеснявали и
по-точно злоупотребата му с хазарт и липсата на помощ от негова страна при
2
отглеждането на двете им деца. Тъй като тези теми били неприятни за
ответника предизвикали у него изблик на агресия, вследствие на което той
започнал да крещи „Ти не оценяваш какво правя за вас, ти не можеш да ме
посрещнеш като съпруга, нямаш отношение към мен“. Тогава ответникът
взел от ръцете на молителката детето Й., което тя държала, а В. стреснат
вероятно от тона на баща си започнал да плаче с глас и се сгушил в краката на
молителката. Молителката се навела за да гушне детето В., но в този момент
И., който държал Й. с едната ръка, с другата хванал за врата молителката и
започнал да я стиска, като й причинил изключително силна болка в шията, от
което й станало трудно да преглъща и се разревала от болката.
В този момент на вратата на втория етаж, на който живеят страните се
появила лелята на молителката – .... която по-рано молителката била
извикала, за да й помогне с грижите за децата. И. като видял ... хвърлил в
ръцете й дъщеря си Й. и й казал „Вземи я, аз излизам, че ще се изтрепем“.
Излязъл от къщата, запалил колата и тръгнал без да каже къде отива. ... е
сестра на майката на молителката и освен че живее наблизо до дома на
молителката, често помага в отглеждането на двете деца.
Около 13.00 часа И. се прибрал и започнал да пие алкохол, а
молителката не разговаряла с него, за да не отключи поредния скандал, тъй
като искала болното дете да спи спокойно.
Около 16.00 часа ... звъннала на молителката и предложила ако В. е
станал да го вземе и да отидат у тях на гости, като молителката приела и
отишла в дома на леля си, а ответника продължавал да пие алкохол в дома им.
Към този момент двете деца били спокойни, нахранени и си играели. Към
19,30 ч. И. звъннал по телефона на молителката и се разкрещял „Къде са ми
децата, ако до 2 минути не се прибереш, ще ти отрежа главата“. Молителката
се разтреперила, започнала да плаче, защото я било страх да се прибере в дома
си. След около 5 минути И. нахлул в къщата на ... и с ръце започнал да блъска
по входната врата, като в последствие я разбил. Молителката застанала в ъгъла
на хола и прегърнала двете деца, като изпитвала ужас, тъй като И. се отправил
директно към тях като отново крещял „Ще ти отрежа главата, ще те
унищожа“. Молителката нямала сили да се отбранява, стискала силно децата,
но докато това се случвало, леля й ... по всякакъв начин се опитвала да не
позволява на ответника да достигне до молителката и двете деца, а той я бутал
3
и стискал за ръцете. Поведението на И. било изключително агресивно,
физически бил неконтролируем, сякаш нищо не е в състояние да го спре. ...
успяла да го избута от къщата до двора. В този момент се прибрал вуйчото на
молителката ..... – съпруг на леля й .... който по това време бил със сестрата на
молителката .... и се обадил на телефон 112, за да иска съдействие от
полицията поради поведението на ответника. И. нападнал и него в двора на
дома му, опитвайки се да го удари с глава, изблъсквайки сестрата на
молителката. 10-15 минути след подадения сигнал на телефон 112, на място
пристигнал патрул на РУ Елин Пелин от двама униформени служители и кола
на ...., с която имало четирима служители. Глъчката била голяма, молителката
треперела от страх, децата плачели. Преди идването на полицията, И. избягал
с колата си, а полицейските служители го издирвали в района около два часа и
след откриването му в казиното в гр.Елин Пелин бил задържан за срок от 24
часа.
След инцидента в дома на .... молителката и децата останали да
пренощуват у тях, защото ги било страх от И.. Молителката била в
изключително тежко емоционално и физическо състояние, болял я врата от
стискането, което И. й причинил, не можела да преглъща, поради което на
следващия ден - 06.10.2024 г. посетила Съдебна медицина – гр.София, където
съдебният лекар установил вляво на шията, в средната й трета червеникаво
кръвонасядане с кръгловата форма и размер 1/1 см. По задната повърхност на
шията в горната й трета, имала червеникаво кръвонасядане на площ 2/1,5 см..
В заключението на лекаря е посочено, че установените травматични
увреждания се дължат на притискане с или върху твърди тъпи предмети с
ограничени контактуващи повърхности, каквито биха могли да бъдат и
човешките пръсти и биха могли да бъдат получени по начин и време, както
съобщава освидетелстваната. Издадено й било съдебно медицинско
удостоверение № V-461/2024 г. на съдебномедицински кабинет „Съдебно
медицински Експерт“ ЕООД.
Молителката заявява, че й е известно, че ответникът употребява
лекарства за лечение на генерализирано тревожно разстройство –
психотропни медикаменти /известни още като психоактивни вещества/, които
с алкохол стават особено опасна комбинация. Опитвала се е да води разговори
с него на тази тема, но той винаги я уверявал, че с лекарствата се чувства по-
добре, а и темата не му е приятна и отказвал разговори по нея.
4
След последния акт на домашно насилие, молителката разбрала, че не
може да предвиди до къде ще стигне агресията на ответника, страхува се за
живота и здравето си и това на децата, които стават свидетели на сцените с
агресия. Случилото се е довело до изключително лошо психическо състояние
у молителката, не се храни, напрегната е, объркана, непрекъснато се страхува
от скандали и агресивно поведение на ответника, плаче постоянно, отслабнала
за няколко дни с три килограма. Чувства се потисната и изтормозена от
поведението на ответника, намира поведението му за сериозна опасност.
Предвид изложеното, намира че е налице правен интерес от
предявяване на иска и моли съдът да издаде заповед за защита, с която да
забрани на ответника И. И. А. да извършва действия на домашно насилие
спрямо молителката и двете им малолетни деца за срок от 18 месеца; да
отстрани ответника от съвместно обитаваното жилище на съпрузите,
находящо се в с....., Община Елин Пелин, Софийска област, ул. „....“ № 2
собственост на родителите на молителката за срок от 18 месеца; да забрани на
ответника да приближава молителката и двете им деца, жилището, местата за
социални контакти и отдих за срок от 18 месеца; да задължи ответника да
посещава специализирани програми за предотвратяване на агресията и
справяне с гнева за срок от 18 месеца.
Ответникът И. И. А. чрез пълномощника си адв.А. – САК оспорва иска,
като намира, че процесният случай касае обикновен акт на семеен скандал, а
не акт на домашно насилие, съгласно понятието на Закона. От събраните по
делото доказателства – свидетелски показания и от социалния доклад не се
установява акт на домашно насилие по отношение на малолетните деца В. и
Й.. Свидетелката ... .... също твърди, че при влизането й ответникът напуснал
семейното жилище, като й е дал по-малкото дете. Ответникът е загрижен и
отговорен родител и затова излязъл от семейното жилище, с цел прекратяване
на скандала със съпругата си и предотвратяване на последващи скандали, на
които да са свидетели двете малолетни деца. Липсват доказателства от които
да се установява, че И. с поведението си е целял да засегне физическата и
психическа неприкосновеност на децата. В този смисъл се иска съдът да
остави молбата без уважение. Алтернативно, ако съдът счете, че са налице
сочените актове на домашно насилие да наложи мерки за минималния срок от
три месеца.
5
Молбата е с правно основание чл.8, т.1 във вр. чл.4, ал.1 вр. чл. чл.3, т.1 и
т.5 от ЗЗДН.
Производството е по реда на Глава ІІ от ЗЗДН.
В съдебно заседание молителите чрез пълномощника си адв.А.
поддържат молбата, молят да бъде издадена заповед за защита от домашно
насилие и да бъдат наложени исканите мерки.
Ответникът по молбата чрез пълномощника си адв.А. оспорва
твърденията изложени в молбата в открито съдебно заседание.
Районен съд Елин Пелин, като прецени събраните по делото
доказателства и ги обсъди във връзка с доводите на страните, приема за
установено следното:
Представено е удостоверение за сключен граждански брак издадено от
Община Благоевград, от което е видно, че И. И. А. и Г. Н. А. са сключили
граждански брак на 15.07.2022 г.
Видно от Удостоверения за раждане издадени от район Средец Столична
община И. И. А. и Г. Н. А. са родители на децата В. И.ов А. и Й. И.ова А.
От съдебно-медицинско удостоверение № V-461/2024 г. издадено от д-р
Александър Апостолов специалист по съдебна медицина в КСМД при
Медицински университет София е, че при извършен на 06.10.2024 г. преглед
на Г. Н. А. се установява, че същата има кръвонасядания в областта на шията
вляво и по задната повърхност, като установените травматични увреждания се
дължат на притискане с или върху твърди тъпи предмети с ограничени
контактуващи повърхности, каквито биха могли да бъдат и човешките пръсти
и биха могли да бъдат получени по начин и време, както съобщава
освидетелстваната и са й причинили болка.
Представени са и нотариален акт за дарение на недвижим имот № 44, том
II дело № 108/1994 г.; медицинска документация касаеща Г. Н. А.; справки от
Национална база данни население за страните по делото; преписка вх. №
262000-3918/2024 г. по описа на РУ Елин Пелин; справки от Дирекция
„Национална система 122“ Районен център 112 – София; социален доклад от
ДСП Елин Пелин; справка от „ЦПЗ – София“ ЕООД.
Към делото е приобщено и досъдебно производство № 76-РП/2024 г. по
описа на .... – София.
6
По делото е представена Декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН изходяща от Г.
Н. А., в която са отразени обстоятелствата посочи в молбата за защита. В
декларацията е отбелязано, че на молителката й е известна наказателната
отговорност по чл.313, ал.1 от НК за деклариране на неверни данни.
По делото са разпитани свидетелите ... С.С.-...., ..... Н.Г. и .... Н. С. по
искане на молителката.
По искане на ответника И. И. А. по делото бяха разпитани свидетелите
С.И.П. и М.И.Ш..
При така установената фактическа обстановка съдът стигна до следните
правни изводи:
Молбата е с правно основание чл.8, т.1 във вр. чл.4, ал.1 вр. чл. чл.3, т.1 и
т.5 от ЗЗДН.
Разгледана по същество, съдът я намира за основателна, поради което
следва да я уважи и да издаде заповед за защита от домашно насилие.
На първо място, Законът за защита срещу домашното насилие урежда
закрилата на лицата, пострадали от всеки акт на домашно насилие от кръга на
изброените в чл.3 от ЗЗДН. Право на закрила имат лицата, които са
пострадали от такова насилие.
За квалифицирането на даден акт като такъв на домашно насилие,
разпоредбата на чл.2 от закона изисква той да се изразява под формата на
физическо, психическо, сексуално, емоционално или икономическо насилие,
както и опитът за такова насилие, принудителното ограничаване на личната
свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са
били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които
обитават едно жилище.
Не е спорно по делото че страните Г. Н. А. и И. И. А. към момента на
сочените от молителка актове на домашно насилие са били съпрузи и от брака
си имат две малолетни деца - В. и Й..
При съвкупната преценка на доказателствата съдът стига до извода, че е
налице акт на физическо, психическо и емоционално насилие спрямо
молителката Г. Н. А. и психическо и емоционално насилие спрямо децата В.
И.ов А. и Й. И.ова А. от страна на ответника И. И. А., упражнено на сочената
в молбата дата 05.10.2024 г..
7
Физическото насилие спрямо молителката Г. Н. А. се установи от
представеното по делото съдебно-медицинско удостоверение № V-461/2024 г.
на съдебномедицински кабинет при КСМД София, в което отразените
увреждания напълно съответстват на описаните такива в молбата й, а именно
– кръвонасядания в областта на шията вляво и по задната повърхност и по-
конкретно – вляво на шията, в средната и трета червеникаво кръвонасядане с
кръгловата форма и размер 1/1 см. и по задната повърхност на шията в горната
й трета, червеникаво кръвонасядане на площ 2/1,5 см..
Освен така представените писмени доказателства касаещи нанесеното
физическо насилие спрямо молителката Г. А., по делото се събраха и гласни
доказателства, които напълно кореспондират с писмените такива, а именно: в
показанията си свидетелката ... С.С.-.... – потвърждава, че на процесната дата
посетила дома на страните по делото и при влизането в домът им, ответникът
й дал детето Й. с думите „Хвани детето, защото ние ще се изпотрепаме тука“ и
излязъл, а Г. била в дома им с детето В. и имала отпечатък по бузите и врата
очевидно от стискане. Г. била видимо разстроена, детето В. плачело, Й. също
била разстроена и стресирана. Съдът кредитира показанията на свидетелката
... ...., тъй като същите напълно кореспондират с писмените доказателства по
делото, съответстват на изложените в молбата факти и обстоятелства и
пресъздават по логичен начин случилото се.
Установиха се и останалите актове на домашно насилие спрямо
молителката Г. А. и децата В. и Й. описани в молбата досежно случая на
05.10.2024 г.. Твърденията на молителката за продължението на случая на
процесния ден в дома на леля й ... се потвърждават от показанията на
разпитаните по делото свидетели – ... С. ...., ..... Н.Г. и .... Н. С., които по
хронологичен ред пресъздават еднородна фактическа обстановка относно
фактите и обстоятелствата по делото и потвърждават, че на 05.10.2024 г. след
първоначалния инцидент в дома на страните, молителката Г. А. посетила дома
на свидетелите ... и ..... Г., където впоследствие ответникът И. А. дошъл в
нетрезво състояние, счупил вратата в дома на свидетелите Г. с цел да се
саморазправя с молителката Г. А., заплашвал я, че ще я унищожи, ще й
откъсне главата и други подобни, държал се агресивно и със свидетелката ...
...., която се опитвала да го отстрани от дома си, но поведението и държанието
му излизало извън всякакви разумни граници. Очевидец на случая е и
свидетелката .... С., която също потвърждава агресивното поведение на
8
ответника в дома на свидетелите Г., като разказва как опитвайки се да защитят
молителката Г. и децата от ответника, самите свидетели Г. станали жертва на
физическо и словесно насилие от страна на ответника, докато се опитвали да
го отстранят от собственото си жилище. Именно агресивното поведение на
ответника, с който не можели да се справят, накарало свидетелите ... и ..... Г.
да подадат сигнали до Дирекция „Национална система 112“ и да поискат
съдействие от органите на реда, тъй като поведението на ответника било
неконтролируемо агресивно и с оглед обстоятелството, че е военен и
притежава оръжие изпитвали основателен страх от това какво би могъл да
извърши в подобно състояние.
Показания в този смисъл депозирани от свидетелите ... и ..... Г. и .... С.
досежно процесния случай се съдържат и в приобщеното по делото досъдебно
производство № .... г. по описа на .... – София, които показания се припокриват
и с депозираните в хода на настоящото производство, поради което съдът им
дава вяра и ги кредитира изцяло, тъй като са логични, последователни и
безпротиворечиви, като по хронологичен ред пресъздават случилото се на
05.10.2024 г. между молителите и тях самите. В този смисъл макар и тази
група свидетели да е в родствена връзка с молителката Г. съдът им дава вяра и
ги намира за достоверни и безпристрастни относно случилото се.
Свидетелите С.И.П. и М.И.Ш. заявяват, че не са очевидци на каквито и
да било актове на домашно насилие от ответника спрямо молителите, нито на
процесния случай от 05.10.2024 г., поради което показанията им не изясняват
факти и обстоятелства относими към процесния случай, които следва да бъдат
обсъждани.
За основателни съдът намира твърденията в молбата, че процесният акт
на домашно насилие от 05.10.2024 г. представлява акт на психическо и
емоционално насилие и спрямо децата В. и Й., тъй като от доказателствата по
делото се установи безспорно, че същите са били свидетели на всичко
случилото се между родителите им, доколкото както бе посочено и по-горе, от
показанията на разпитаните по делото свидетели ... и ..... Г. и .... С. развилите
се събития са ставали в присъствието на двете деца, които плачели, били
разстроени и стресирани, поради което няма как случващото се да не се е
отразило на тяхното психо-емоционално състояние.
Така установените факти, несъмнено сочат, че процесните инциденти
9
между родителите на децата В. и Й. в дома им, а по-късно и в дома на
свидетелите ... и ..... Г. са причинили на децата емоционална и психическа
травма и може да се приеме, че е налице акт на домашно насилие от страна на
И. А. спрямо неговите деца В. и Й.. Няма как децата да не са изпитали
емоционална травма от ситуацията, в която виждат как баща им се държи
неестествено спрямо тяхната майка, крещи й, стиска я за гушата и я заплашва,
чупи вратите в дома на роднините й. Несъмнено все още ниската възраст на
двете деца им пречи да осъзнаят в пълна степен сериозността на случващото
се между техните родители, но всичко това не може да игнорира
обстоятелството, че с поведението си, както бе посочено и по-горе ответникът
е извършил и спрямо тях акт на психическо и емоционално насилие,
доколкото са били свидетели на сцени, които несъмнено представляват
насилнически такива. Подобни действия от страна на ответника очевидно са
неприемливи и излизат извън рамките на нормалното общуване между
родители и деца. За тези обстоятелства, както бе посочено и по-горе разказват
и тримата свидетели – Г. и С., чиито показания съдът намира за достоверни и в
тази част, доколкото и тримата логично и последователно разказват за
видяното, като показанията им напълно съответстват с целия останал
доказателствен материал обсъден и по-горе.
Предвид всичко изложено, съдът приема за доказани твърденията на
молителката Г. А. за оказано спрямо нея физическо, психическо и
емоционално насилие и спрямо децата В. и Й. психическо и емоционално
насилие от страна на ответника И. А..
Като относими към процесния случай съдът кредитира и представената
преписка образувана при РУ Елин Пелин и досъдебно производство № 76-
РП/2024 г. по описа на .... - София, които съдът намира, че изцяло
потвърждават факта, че поведението на ответника е излязло извън рамките на
общо приетото общуване и е накарало молителката Г. А. и нейните близки на
05.10.2024 г. да потърсят защита не само от органите на МВР, от Дирекция
«Национална система 112», а и от .... – София, с цел да защитят молителката Г.
А. и двете деца В. и Й..
Извършените актове на домашно насилие се установяват и от
представената от молителката декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН. Съгласно
чл.13, ал.3 от ЗЗДН, декларацията по чл.9, ал.3 от цитирания закон съставлява
10
достатъчно доказателство за основателност на молба за защита по реда на
цитирания закон, но в настоящия случай изложените в декларацията факти
съответстват напълно със събраните по делото гласни и писмени
доказателства, коментирани по-горе от съда, които ценени в своята
съвкупност са безпротиворечиви и логични, подкрепят изложеното от
молителите.
В тази връзка съдът приема като доказателство по делото и
представената декларация от молителката по чл.9, ал.3 от ЗЗДН – съдът може
да основе решението си само на декларацията, ако по делото липсват други
събрани доказателства /чл.13, ал.3/. В настоящия случай по делото бяха
събрани и изброените по-горе такива доказателства, които потвърждават
съдържанието на декларацията – разпита на свидетелите по делото и
писмените доказателства. Доказателствата, които са ангажирани, ценени в
своята съвкупност, са достатъчни за вземане на мерки по отношение на
ответника по реда на ЗЗДН. Целта на ЗЗДН е упражняване на превенция срещу
случаите на домашно насилие, а не толкова санкционирането му. Това насилие
е трудно за разкриване поради ограниченият кръг от хора, които стават
свидетели на извършването му, както и поради дълбоко емоционалните по
своята същност отношения в семейството. В повечето случаи естеството на
отношенията не позволява на пострадалия да събере убедителни и
неопровержими доказателства за преживяното от него. Именно поради това и
законът предвижда, за разлика от общия граждански процес, допълнителни
доказателствени средства като им придава обвързваща за съда
доказателствена сила. Такова средство е деларацията по чл.9, ал.3 от ЗЗДН въз
основа на която, при липса на други доказателства, които да я опровергават,
трябва да се издаде исканата от молителя заповед. В случая обаче освен
декларацията, в която молителката е декларирала, че й е известна
отговорността по чл.313 от НК се ангажираха и други доказателства в
подкрепа на твърденията на молителите. Доказателства в обратен смисъл не се
констатираха в хода на съдебното дирене.
Ето защо съдът приема, че с действията си И. И. А. е посегнал на
физическата, психическата и емоцоналната сфера на молителката Г. А. и на
психическата и емоционалната сфера на децата В. и Й., в следствие на което
спрямо тях следва да бъдат наложени следните мерки за защита, които съдът
определя за адекватни – задължаване на ответника да се въздържа от домашно
11
насилие; забрана да приближава на не по–малко от 200 м. жилището на
молителката и двете деца, за срок от 18 месеца. Забрана да приближава
местата за социални контакти и отдих, които посещава молителката Г. А. на
разстояние не по-малко от 200.00 метра за срок от 18 месеца, а по отношение
на двете деца В. и Й. за срок от 8 месеца. Доколкото месторабоата на
молителката и ответника съвпадат и налагането на мерки би попречило на
ответника да упражнява своите права свързани с изпълняване на служебните
му задължения и предвид показанията на свидетеля С.И.П. командир в
местоработата на страните, на когото те са подчинени, че не е получавал
информация и няма впечатления между страните да има конфликтни
отношения, то мерки в тази насока не следва да бъдат налагани. Основателна
се явява мярката за отстраняване на ответника от съвместно обитаваното
жилище на страните, находящо се в с....., община Елин Пелин, Софийска
област, ул. «....» № 2 за срок от 18 месеца. При определяне на времетраенето
на мерките, съдът съобрази времето, необходимо за постигане на техните
възпиращи цели, като намира, че мерките за защита спрямо молителката Г. А.
следва да бъдат наложени за срок от 18 месеца, през което време на ответника
И. И. А. да бъде дадена възможност да преосмисли отношението си към
молителката, а също и последиците от поведението си.
Мерките, които следва да бъдат взети по отношение на децата В. и Й. -
забрана на ответника да приближава на разстояние не по–малко от 200 м.
местата за социални контакти и отдих, които посещават, с оглед по-ниския
интензитет следва да се определи в по-кратък период – а именно срок от 8
месеца, доколкото по-дълъг срок би довел до трудности в комуникацията баща
– дете, което не би било в интерес на двете малолетни деца.
Исканата мярка за защита от молителите - задължаване на ответника да
посещава индивидуална специализирана програма за преодоляване на
агресията и справяне с гнева не следва да бъде уважавана, доколкото от
изготвената в хода на досъдебно производство № 76-РП/2024 г. по описа на ....
– София комплексна тройна съдебно-психиатрична и психологична
експертиза се установява, че ответникът страда от смесено тревожно-
депресивно разстройство, но това заболяване не го лишава от неговите
психични годности и същият е годен да дава достоверни показания и да
участва в евентуален наказателен процес, а провежданото до момента
амбулаторно лечение е успешно и назначената му от специалист психиатър
12
медикаментозна терапия е достатъчна и при спазването й той не представлява
опасност за обществото и околните.
С оглед изхода на делото и на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН съдът
следва да осъди ответника И. А. да заплати по сметка на РС Елин Пелин
дължимата за образуване на производството по делото държавна такса в
размер на 25.00 лева съгласно чл.16 от Тарифа за държавните такси, които се
събират от съдилищата по ГПК.
С оглед изхода от спора ответникът И. А. следва да бъде осъден да
заплати на молителката Г. А. сумата от 1000.00 лева сторени по делото
разноски, представляващи заплатено адвокатско възнаграждение.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
1. ЗАДЪЛЖАВА И. И. А., ЕГН ********** от с....., Община Елин
Пелин, Софийска област, ..... да се въздържа от извършване на домашно
насилие по
отношение Г. Н. А., ЕГН **********, В. И.ов А., ЕГН ********** и Й. И.ова
А., ЕГН **********, тримата с адрес: с....., Община Елин Пелин, Софийска
област, ул. „...“ № 2
2. ЗАБРАНЯВА на И. И. А., ЕГН ********** да приближава на
разстояние не по-малко от 200 /двеста/ метра жилището на молителите Г. Н.
А., ЕГН **********, В. И.ов А., ЕГН ********** и Й. И.ова А., ЕГН
********** находящо се в с....., Община Елин Пелин, Софийска област, ул.
„...“ № 2 за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.
3. ЗАБРАНЯВА на И. И. А., ЕГН ********** да приближава на
разстояние не по-малко от 200 /двеста/ метра местата за социални контакти
и отдих, които посещава Г. Н. А., ЕГН ********** за срок от 18
/осемнадесет/ месеца.
4. ЗАБРАНЯВА на И. И. А., ЕГН ********** да приближава на
разстояние не по-малко от 200 /двеста/ метра местата за социални контакти
и отдих, които посещават децата В. И.ов А., ЕГН ********** и Й. И.ова А.,
ЕГН ********** за срок от 8 /осем/ месеца.
5. ОТСТРАНЯВА И. И. А., ЕГН ********** от съвместно обитаваното
13
жилище с молителите Г. Н. А., ЕГН **********, В. И.ов А., ЕГН **********
и Й. И.ова А., ЕГН ********** находящо се в с....., Община Елин Пелин,
Софийска област, ул. „...“ № 2 за срок от 18 /осемнадесет/ месеца.
ПРИСПАДА на основание чл.5, ал.2 от ЗЗДН от срока на наложените
мерки от 18 /осемнадесет/ месеца, срока, който е наложен с издадената
заповед за незабавна защита № 13 от 10.10.2024 г. за периода от 10.10.2024 г.
до 16.02.2025 г. /в размер на 4 месеца и 6 дни/, като остатъка от 14
/четиринадесет/ месеца и 22 /двадесет и два дни/ започва да тече считано от
17.02.2025 г.
ПРИСПАДА на основание чл.5, ал.2 от ЗЗДН от срока на наложените
мерки от 8 /осем/ месеца, срока, който е наложен с издадената заповед за
незабавна защита № 13 от 10.10.2024 г. за периода от 10.10.2024 г. до
16.02.2025 г. /в размер на 4 месеца и 6 дни/, като остатъка от 4 /четири/ месеца
и 22 /двадесет и два дни/ започва да тече считано от 17.02.2025 г.
ИЗДАВА заповед за защита от домашно насилие срещу И. И. А., ЕГН
**********.
ОСЪЖДА на основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН И. И. А., ЕГН **********,
да заплати по сметка на Районен съд Елин Пелин държавна такса в размер на
25.00 /двадесет и пет/ лева.
ОСЪЖДА И. И. А., ЕГН ********** да заплати на Г. Н. А., ЕГН
********** сторените по делото разноски в размер на 1000.00 /хиляда/
лева.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски окръжен съд в 7-
дневен срок считано от 17.02.2025 г. – датата на която съдът е обявил, че ще се
произнесе с решение съгласно чл.15, ал.7 от ЗЗДН.
Решението и заповедта да се връчат на страните и началника на РУ
Елин Пелин за сведение и изпълнение.
Обжалването на решението не спира изпълнението на издадената
заповед за защита.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________
14