№ 229
гр. Стара Загора, 30.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Пламен Ст. Златев
Членове:Мариана М. Мавродиева
Атанас Д. Атанасов
при участието на секретаря Катерина Ив. Маджова
като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Въззивно
гражданско дело № 20215500501656 по описа за 2021 година
Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от М.Б.А. от
гр. Р., чрез процесуалния й представител адв. Ж.Ж. против решение № 260134
от 16.08.2021 г., постановено по гр.д. № 177/2021 г. на Районен съд – Раднево,
с което е признато за установено, че дължи на Р.И.Р. сумата от 1584 лв. за
обезщетение по чл.50 ЗЗД.
Във въззивната жалба е релевирано оплакване срещу правния извод на
районния съд за основателност на исковата претенция. Въззивникът твърди,
че първоинстанционното решение е незаконосъобразно и неправилно.
Позовава се на съдебна практика, според която отговорността по чл.50 ЗЗД е
безвиновна и когато при използването на вещта не са допуснати нарушения
на предписани или общоприети правила. Ако причинените вреди били от
трети лица, те не били от свойството на вещта, а били свързани с
неправилното съхранение или други човешки действия. Затова счита, че
отговорността следва да понесе пастирът, под чийто надзор са се намирали
животните, причинили вредите. Собственикът не носел отговорност по чл.50
ЗЗД. Иска се съдът да постанови решение, с което да отвени обжалваното и
да отхвърли предявения иск.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК не е постъпил отговор на въззивната
жалба. В съдебно заседание въззиваемият Р.И.Р. не се явява, редовно
призован и не изпраща представител. Постъпила е писмена молба преди
съдебно заседание, в която се взема становище за неоснователност на
въззивната жалба. Приложен е списък с разноски, пълномощно и договор за
правна защита и съдействие без дата.
1
Съдът, след като обсъди направените в жалбите оплаквания и
становището на другата страна, предвид събраните по делото доказателства,
намира за установено следното:
Предявен е иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 50
ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. Ищецът Р.И.Р. е подал искова молба срещу М.Б.А., с
която предявява по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК установителен иск с правно
основание чл. 50 ЗЗД. Твърди, че обработва земеделски земи в землището на
с. Л.м., ***. През месец юли 2020 г. при паша, крави на ответницата
многократно унищожавали посевите на ищеца. Била унищожена плътна площ
от 18 дка в земеделски имот в землището на с. Л.м.. Въпреки многократните
забележки към ответницата, последната не предотвратила влизането на
животните /кравите/ в посевите на ищеца. Твърди, че за нанесените вреди по
реда на чл. 22 ЗОСИ били определени в размер на 1584 лв. По ч.гр.д. №
734/2020 г. на РС-Раднево била издадена заповед за изпълнение по чл. 410
ГПК за сумата от 1584 лв. за нанесените вреди, но ответницата подала
възражение в срока по чл. 414 ГПК. Поради това иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено вземането му от ответницата за
сумата от 1584 лв., представляваща обезщетение за вредите от унищожена
реколта от стадо крави на ответницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответницата М.Б.А., в
който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че никога не била
уведомявана за този или друг казус, никой не и звънял или търсил по друг
начин, за да я уведоми за проблем с нейните животни и унищожени посеви от
животните. Твърди, че кравите се отглеждат от нея и нейния съпруг А.А. и се
изкарват на паша изключително рядко, а в селото имало и други стада освен
тяхното. Отказва да приеме обвиненията срещу нея, тъй като е трябвало да
бъде извикана на място или поне осведомена.
За да постанови решението си, районния съд е приел, че отговорността
по чл. 50 ЗЗД не е отговорност за лично деяние, нито е такава за чужди
действия, а тя е обективна и безвиновна, като при нея отговорността е
солидарна за собственика на вещта и лицето, под чийто надзор тя се намира.
Основанието на отговорността за вреди, причинени от животни, е наличието
на повишен риск, който се създава при притежаването и отглеждането на
животно, а поемането на този риск спрямо трети лица, води до носене на
отговорност при нанесена от животно вреда. За да възникне тази отговорност
е необходимо: наличие на вреди - имуществени /претърпени загуби или
пропуснати ползи/ или неимуществени; вредите да са произтекли от животно;
животното да е собственост на лицето, от което се търси отговорност или да
се намира под негов надзор; бездействие от страна на собственика или
лицето, упражняващо надзор върху животното; причинна връзка между
бездействието и настъпването на вредите - вредите трябва да са пряка и
непосредствена последица от това, че собственикът или онзи, който е бил
длъжен да упражнява надзор, е бездействал и не е препятствал възможността
на животното да причини вредите. Поради това отговорността по чл. 50 ЗЗД е
за собственика и за лицето, под надзора на което са се намирали животните.
Съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че
ответницата М.Б.А. заедно със съпруга си А.О.А. си отглеждат стадо крави в
района на с. Л.м., ***. Приел е, че ищецът следва да докаже, че собствено на
2
ответницата стадо с крави е навлезнало в обработван от ищеца масив, в който
е бил насят маслодаен слънчоглед, в резултат на което навлизане около 18 дка
от засетия в масива слънчоглед е бил напълно унищожен, както и размера на
вредата.
По делото са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетелите
С.И.С. и И.М.И., чиито показания съдът е намерил за обективни и
съответстващи на събраните писмени доказателства. От показанията на
свидетелите съдът е установил, че единственото стадо в селото, което се
извежда на паша и минава в близост до масива на ищеца, засят с маслодаен
слънчоглед през 2020 г., е стадото с крави на ответницата М.А.. Свидетелят
И.М.И. е кмет на селото, който е свидетел - очевидец как конкретното стадо с
крави, собственост на ответницата М.А., е навлязло в почти готов за жьнене
маслодаен слънчоглед, посят и отгледан от ищеца в масив в с. Л.м. в
местността Терена. Там ищецът Р.Р. има два съседни масива, засети с
маслодаен слънчоглед през 2020 г., като в по-малкия масив е нанесена щета
от навлизане на крави на ответницата в масива. Свидетелят И. посочва, че е
отишъл на място и е заварил в масива около 70-80 крави, които е било
невъзможно да се прочетат като бройка колко са били, защото слънчогледът е
бил висок, кравите не са се виждали и постоянно са прииждали и излизали от
масива. Свидетелят И. е видял там пастира на кравите и го е накарал да изкара
кравите, като пастирът е потвърдил, че кравите са на ответницата. Кметът на
селото е стартирал процедура по ЗОСИ за констатиране и обезщетяване на
вредите чрез назначаване на комисия и вещо лице. Другият свидетел С.И.С.
също е ходил на място и е видял отъпкан масива със слънчоглед.
По делото са представени и приети като писмени доказателства
протокол № 1 от 05.08.2021 г., от който е видно, че комисията по чл. 22, ал. 1,
т. 2 ЗОСИ е констатирала, че целият масив на Р.И.Р. в местността „Терена“ е
засят с маслодаен слънчоглед, който е бил в техническа зрялост, тоест готов
за жънене. В протокола е посочено, че унищожената плътна площ в масива е
18 дка.
От така събраните гласни и писмени доказателства съдът е намерил за
безспорно установено, че част от стадото крави на ответницата е навлязло в
масива с маслодаен слънчоглед на ищеца и го е отъпкал, в следствие на което
ищецът е понесъл вреди от невъзможността да събере реколтата от общо 18
дка зрял и готов за жънене слънчоглед. Поради това съдът е приел, че за
ищеца са налице вреди в пряка причинна връзка от безпризорното стадо
крави на ответницата, навлязло в масива със слънчоглед на ищеца в края на
месец юли 2020 г. Според съда, ответницата и нейния пастир са бездействали
при навлизане на кравите в масива, тоест не са предотвратили навлизането на
кравите в масива. За вредите по чл. 50 ЗЗД е без значение уведомяването на
собственика на животното, тоест не е елемент от фактическия състав
уведомяването, поради което възражението на ответницата в този смисъл е
неоснователно.
По делото е прието заключение на СИЕ, от което съдът е установил, че
размерът на вредата към датата на деянието /бездействието/ е на стойност
1584 лв., което напълно съвпада и с посоченото като размер на щетата и в
протокола на комисията по ЗОСИ. С оглед всичко установено е видно, че
размера на увреждането на засетия маслодаен слънчоглед в размер на 18 дка
3
плътна площ в масива на ищеца е на стойност 1584 лв.
С оглед посоченото съдът е намерил, че са доказани при условията на
пълно и главно доказване всички елементи от фактическия състав на чл. 50
ЗЗД и искът за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е
основателен и го е уважил в размер на 1584 лв., ведно със законната лихва
върху главницата от 02.12.2020 г. до окончателното изплащане на
задължението.
Въззивната инстанция изцяло споделя съображенията на районния съд,
към които препраща на основание чл. 272 ГПК.
Фактическата обстановка е правилно установена от районния съд.
Ищецът е подал заявление срещу М.Б.А., по което е образувано ч.гр.д.№
734/2020г. по описа на Радневския районен съд. Издадена е заповед за
изпълнение за сумата от 1584 лв. представляващи унищожени посеви от
кравите на длъжника. Поради подадено възражение от длъжника е образувано
настоящото производство по чл. 422 ГПК.
По жалба на Р.И.Р. е започнала процедура по ЗОСИ, по която е съставен
Протокол от 05.08.2020г. от кмета на с. Л.м., ***, в който е констатирано
увреждането на ищеца, на площ 18 дка унищожена плътна площ, с маслодаен
слънчоглед в техническа зрялост. Посочена е стойността на имуществените
вреди – 1584 лв.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства е безспорно
установено, че част от стадото крави на ответницата е навлязло в масива с
маслодаен слънчоглед на ищеца и го е стъпкал, в следствие на което ищецът е
понесъл вреди от невъзможността да събере реколтата от общо 18 дка зрял и
готов за жънене слънчоглед. За ищеца са налице вреди, които са в пряка
причинна връзка от действията на безпризорното стадо крави на ответницата,
навлязло в масива със слънчоглед на ищеца в края на месец юли 2020 г.
Ответницата и пастира на стадото са бездействали при навлизане на кравите в
масива, тоест не са предотвратили навлизането им в масива със слънчоглед.
От заключението на СИЕ, се установява, че размерът на вредата към
датата на деянието /бездействието/ е на стойност 1584 лв., което съвпада с
посоченото като размер на щетата и в протокола на комисията по ЗОСИ. С
оглед всичко установено е видно, че размерът на увреждането на засетия
маслодаен слънчоглед в размер на 18 дка плътна площ в масива на ищеца е на
стойност 1584 лв.
Съгласно разпоредбата на чл. 50 ЗЗД за вредите, причинени от вещи
или животни отговарят солидарно собственикът и лицето, под чийто надзор
те се намират.
Установено е по делото наличието на всички елементи от фактическия
състав на чл. 50 ЗЗД. Животни от стадото, собствено на ответницата са
причинили имуществени вреди в масив на ищеца, на стойност 1584 лв., като
са унищожили продукция от маслодаен слънчоглед, намиращ се във фаза на
техническа зрялост на площ от 18 дка. Ето защо искът за заплащане на
обезщетение за имуществени вреди е основателен до размера на 1584 лв.,
ведно със законната лихва върху главницата от 02.12.2020 г. до
окончателното изплащане на задължението.
Оплакванията във въззивната жалба за неправилно приложение на
4
материалния закон са неоснователни. Правната квалификация на иска е
правилно определена от районния съд и е чл. 50 ЗЗД.
Предвид изложените съображения, въззивната инстанция намира, че
въззивната жалба е неоснователна. Решението на районния съд като правилно
следва да бъде потвърдено.
В полза на въззиваемия, следва да се присъдят разноски в размер на 300
лв.
Водим от горните мотиви, Окръжният съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260134 от 16.08.2021 г., постановено по
гр.д. № 177/2021 г. на Районен съд – Раднево.
ОСЪЖДА М.Б.А., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. Р., ***, да
заплати на Р.И.Р., ЕГН **********, с адрес с. Л.м., ***, *** сумата от 300
/триста/ лв., представляващи разноски във въззивното производство за
адвокатска защита.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5