Р Е Ш Е Н И Е
Гр. София, 10.04.2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, І-17 състав, в открито съдебно заседание на първи
март през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СТИЛИЯНА ГРИГОРОВА
като
сложи за разглеждане докладваното от съдията гр.д. № 562 по описа на съда за 2018
г., взе предвид следното:
Производството
е образувано по подадена от Д.С.С. искова молба, с която моли ответникът Г.Ф.да
бъде осъден да му заплати сумата от 90 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 09.06.2013 г. и 272.65 лева
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законните лихви от 26.03.2015 г. до
окончателното изплащане.
В
исковата молба се твърди, че на 09.06.2013 наоколо 23.30 часа в гр. София, кв.
„Челопечене“, ул. „Челопешко шосе“ в района на № 151 водач на неустановено МПС
при управление на автомобила в лява лента за движение в посока от кв. „Ботунец“
към бул. „Ботевградско шосе“ нарушил правилата за движение по пътищата и станал
причина за реализиране на ПТП, при което пострадал ищецът Д.С.. Водачът на
неизвестното МПС напуснал местопроизшествието. С. получил политравматични
увреждания: счупване на три ребра по средната мишична линия, счупване на лява
главулечна ямка и счупване на костите на лява подбедрица, което причинило
затруднения в движението на снагата и на долния ляв крайник за период повече от
тридесет дни, както и епилептични пристъпи. Наложил се двукратен болничен престой,
свързано с неудобства, притеснения и финансови разходи за пострадалия.
На
17.02.2014 г. Д.С. подал молба до ответника за определяне и изплащане на
обезщетение. Г.Ф.поискал представяне на допълнителни документи, но на
15.05.2014 г. постановил отказ.
На
12.03.2015 г. ищецът отново предявил искането си пред Г. Ф., но на 26.03.2015
г. ответникът отново отказал изплащане на обезщетение.
За репариране
на търпените болки и страдания претендира заплащане на обезщетение в размер на 90 000
лева. Моли съдът да осъди ответника да му заплати и стойността на направените
разходи за лечение на обща стойност 272.65 лева.
Върху
обезщетенията претендира и мораторни лихви от 26.03.2015 г. до окончателното
изплащане.
В хода
на производството ищецът Д.С. е починал и по делото са конституирани като ищци
наследниците му М.С.С. и И.Т. К..
Ответникът
е подал отговор, в който оспорва механизма на ПТП и обстоятелствата и
причините, при които е настъпило. Навежда възражение за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на ищеца, който предприел внезапно пресичане на
пътното платон на необозначено за целта място.
Оспорва
и претенцията за имуществени вреди.
Съдът, след като прецени
събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа и
правна страна:
Предявени са обективно съединени искове с правно
основание § 22 от ПЗР на КЗ вр. чл. 288, ал. 1, т. 1 и чл. 288, ал. 7 от КЗ
(отм.) за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 90 000 лева и имуществени вреди в размер на 272.65 лева,
претърпени вследствие ПТП на 09.06.2013 г. на територията на РБ, причинено от
виновни действия на водач на неидентифицирано МПС.
Положителна
процесуална предпоставка за допустимостта на иска срещу Г.Ф.е провеждане на
извънсъдебна процедура, инициирана от пострадалото лице, предявило претенция
пред Ф.а за изплащане на обезщетението, като в тримесечния срок от завеждането
е липсвало произнасяне, или е отказано заплащане на обезщетение, или ищецът не
е съгласен с размера на определеното обезщетение.
Установява
се от събраните по делото доказателства, че Д.С. е провел извънсъдебна
процедура, като двукратно – на 17.02.2014 г. и на 12.03.2015 г. е подал молба
до Г.Ф.за изплащане на обезщетения за неимуществени и имуществени вреди от ПТП
на 09.06.2013 г.
Съгласно
разпоредбата на чл. 288, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм.), отговорността на Г.Ф.е
обективна, като ищецът следва да установи наличието на посочените в цитираната
норма предпоставки: произшествието да е настъпило на територията на Република
България, да е причинено от управление на неустановено моторно превозно
средство и от него да са настъпили имуществени или неимуществени вреди от
телесни увреждания или смърт.
Следва да
са налице и всички кумулативни предпоставки от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД.
Основният
спорен по делото въпрос е дали произшествието е причинено от водач на
неидентифицирано МПС, нарушил правилата за движение по пътищата и по този начин
е довел до причиняване на травматични увреждания на пострадалия.
От
заключението на вещото лице инженер се установява по безспорен начин механизмът
на ПТП: неизвестен автомобил се е движил по ул. „Челопеченско шосе“ в посока от
кв. „Ботунец“ към бул. „Ботевградско шосе“ със скорост 40 км/ч., при пълна
тъмнина и липса на улично осветление. Пешеходецът Д.С. ***, като първо пресякъл
платното за движение към кв. „Ботунец“, навлязъл в затревената междинна ивица и
тогава навлязъл към платното в посока гр. София. Когато вече е бил стъпил на
платното, по което се е движил автомобилът, С. е бил осветен от фаровете на
приближаващия отдясно автомобил. Пострадалият се спрял, обърнал се кръгом, за
да се върне на затревената разделителна ивица, на бил ударен в лява страна на
тялото от предна лява част на автомобила. От удара С. бил отхвърлен напред и
наляво спрямо движението на автомобила и паднал на място. Водачът преминал
покрай тялото на пострадалия, без да го прегази. Според вещото лице скоростта,
с която се е движило неидентифицираното МПС е била в рамките на разрешената –
50 км/ч. Към момента, в който пешеходецът е навлязъл в платното за движение
отляво от средната разделителна линия водачът на автомобила е имал възможност
да спре преди мястото на удара и е имал възможност да предотврати ПТП,
независимо от начина на движение на пешеходеца. Вещото лице е уточнило, че
автомобилът е бил в ляв за него завой и фаровете са осветявали десния бордюр. При
опасна зона от 36 м късите светлини на автомобила са осветявали пешеходеца още
преди да слезе от затревената междинна ивица.
При така
установения механизъм на ПТП и категоричната предотвратимост на удара, водачът
на неидентифицираното МПС е нарушил правилата за движение по пътищата – чл. 20,
ал. 2 от ЗДвП, като не изпълнил задължението си при избиране скоростта на
движението да се съобрази с атмосферните условия, с релефа на местността, със
състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера
и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в
състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, а също и да намали
скоростта и в случай на необходимост да спре, когато възникне опасност за
движението.
Обезщетението
за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост (чл. 52 от ЗЗД).
При определяне на неговия размер следва да се съобразят характера и тежестта на
вредите, интензитетът и продължителността на понесените болки, проявлението им
във времето, възрастта на пострадалия и др.
Съдебно-медицинската
част на комплексната експертиза е установила, че вредите, чието обезщетение
ищецът претендира са причинени именно от процесното ПТП. Пострадалият Д.С. е
получил счупване на таза – лява главулечна ямка, счупване на костите на лява
подбедрица в горната й част, счупване на шесто, седмо и осми ребра вляво по
средна мишична линия и разкъсно-контузни рани в лява челна област на главата,
на левите горен и долен клепачи и на долна устна. Счупванията в областта на ребрата
са причинили на пострадалия трайно затруднение в движението на снагата, а на
ляв долен крайник – затруднение в движението му. Временно разстройство на
здравето, неопасно за живота са причинили раните в областта на лява челна
област на главата и клепачите на ляво око. През периода на лечение Д.С. търпял
болки и страдания за период от около една година, като през първите три месеца
те са били с по-висок интензитет.
Не се
установява с причинна връзка с процесното ПТП да са епилептичните припадъци.
Непосредствено след приема в „Н. И. Пирогов“ не е била диагностицирана
черепно-мозъчна травма. Не е имало счупване на черепа. В болничното заведение е
получил епилептичен припадък и след консултация с невролог е отразено, че вероятно
се касае за симптоматична епилепсия с алкохолна генеза. Като придружаващо
заболяване епилепсията е вписана в решение на ТЕЛК от 18.07.2014 г. Според д-р
П. П. епилептичните припадъци при С. датират отпреди 09.06.2013 г. ПТП могло да
провокира изява на епилептичен пристъп при предшестващо заболяване епилепсия.
Свидетелят
К.С. разказва, че Д.С. не могъл да се възстанови от получените травми. Изпитвал
интензивни болки и изпитвал затруднения в хигиенно-битовото си обслужване. Единият
му крак останал по-къс и най-далечното разстояние, на което Д. излизал бил
дворът на дома, в който живеел.
Като
съобрази възрастта на пострадалия – 51 г. към датата на ПТП, тежестта на
уврежданията, изпитаните болки и страдания, техния интензитет и
продължителността им, променения ритъм и начин на живот, както и предхождащите
процесното ПТП епилептични припадъци, съдът намира, че 50 000 лева е
справедлив размер на обезщетението. За да определи обезщетението на тази
стойност, съдът взе предвид непрекъснатото осъвременяване на нивата на
застрахователно покритие за неимуществени вреди, причинени от застрахования на
трети лица. Лимитите на застрахователните суми за неимуществени вреди се
увеличават почти ежегодно, като от 11.06.2012 г. са определени следните размери
на застрахователните суми по застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите - за неимуществени и имуществени вреди вследствие на телесно
увреждане или смърт: за всяко събитие при едно пострадало лице - 2 000 000 лв., а за всяко събитие при две или
повече пострадали лица - 10 000 000 лв.
(чл. 266 от КЗ). Конкретните икономически условия и съответните нива на
застрахователно покритие към релевантния за определяне на обезщетението момент
– 09.06.2013 г., когато е настъпилото произшествие, от което са произтекли
вредите са ориентир за определяне на размера на дължимото застрахователно
обезщетение, независимо от функционално обусловената отговорност на
застрахователя от отговорността на прекия причинител на застрахователното
събитие. В този смисъл са постановени по реда на чл. 290 ГПК решение №
189/04.07.2012 г., т.д. № 634/2010 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 95/24.10.2012
г., т.т. № 916/2011 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 121/09.07.2012 г., т.д. №
60/2012 г. на ВКС, ІІ т.о. и др.
Размерът
на обезщетението не следва да бъде източник и на обогатяване за пострадалото
лице, а определянето му се основава единствено на онези вреди, за които е
налице доказателство да се намират в причинно-следствена връзка с процесното
ПТП.
Ответникът
е направил възражение за съпричиняване от страна на ищеца за настъпването на
вредите. По смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД, съпричиняване е налице, когато с
поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, като е създал
условия или е улеснил настъпването на вредите. Приносът на пострадалия трябва
да бъде конкретно установен (решение № 169/28.02.2012 г., т. д. № 762/2010 г.
на ВКС, II Т. О.), както и обстоятелството, че без приносът не би се стигнало
до уврежданията. За този факт, доколкото възражението е направено от ответника
и го ползва при положителното му установяване доказателствена тежест носи Г. Ф..
Установява
се от събраните по делото доказателства, че такова съпричиняване е налице. Действително,
независимо от начина на движение на пешеходеца, водачът на неизвестното МПС е
могъл и е бил длъжен да предотврати инцидента, но той не би настъпил, ако С. не
беше предприел пресичане на необозначено за целта място. Нарушението на
задължението да пресича на пешеходна пътека е допринесло за настъпване на
вредоносния резултат, поради което приносът съдът определя на 1/5. Определеното
от съда обезщетение подлежи на намаляване с 10 000 лева, или искът е
основателен за сумата от 40 000 лева.
От
общата стойност на разходите за лечение – 272.65 лева по делото са налице
доказателства за връзка между заплатените суми и необходимостта от лечение за
заплатената потребителска такса за десетдневен болничен престой и вторичните
прегледи. Фискалните бонове за сумите от 25 лева, 72.30 лева, 50 лева и 15.75
лева не е ясно покупка на какви стоки удостоверяват, поради което за 163.05
лева искът за обезщетяване на имуществените вреди е недоказан.
Обезщетението
от 109.60 лева следва да се намали с приетия от съда размер на приноса, което
обосновава основателност на втория от главните искове са сумата от 87.68 лева.
Сумите
от 40 000 лева и 87.68 лева се дължат ведно със законните лихви от датата
на отказа на ответника да определи и изплати обезщетение – 26.03.2015 г.
Конституираните
по делото наследници на Д.С. – М.С.С. и И.Т. К. имат равни права от
наследственото имущество, поради което им се дължат съответно по 20 000
лева обезщетения за неимуществени вреди и 43.84 лева обезщетения за имуществени
вреди.
Претенции
за присъждане на разноски са направили ищцата м.С. и ответникът Г. Ф..
М.С. е
заплатила 450 лева депозит за експертиза по делото и съразмерно на уважената
част от иска, й се дължат 200 лева.
Ответникът
е бил представляван от юрисконсулт, поради което му се дължат разноски
съразмерно на отхвърлената част от исковете. Предвид характера на претенциите и
извършените по делото процесуални действия, съдът счита, че в приложение на
нормата на чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правната помощ дължимото
юрисконсултско възнаграждение е в размер на 400 лева. Съразмерно на
отхвърлената част от исковете, ищците дължат да заплатят на ответника сумата от
389.14 лева разноски за производството, или по 194.57 лева.
Ответникът
дължи по сметка на СГС сумата от 1 650 лева държавна такса.
За
оказаната безплатна правна помощ от адв. И. М., на същия се дължи адвокатско
възнаграждение. Сочената от представителя на ответника прекомерност не е
налице, поради което възнаграждението следва да се присъди съразмерно на
уважената част от исковете, или 1 434.36 лева.
Така
мотивиран, съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА, на
основание чл. 557, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КЗ Г. Ф., с адрес *** да заплати на М.С.С.,
ЕГН **********, с адрес *** и на И.Т. К., ЕГН **********, с адрес *** сумите от
20 000 лева на всяка от тях, представляваща обезщетение за неимуществени
вреди, изразяващи се в претърпени от наследодателя им Д.С.С., ЕГН **********
болки и страдания от ПТП на 09.06.2013 г., ведно със законните лихви от 26.03.2015
г. до окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния
предявен размер от 90 000 лева, както и по 43.84 лева обезщетение за
имуществени вреди от същото ПТП, ведно със законните лихви от 26.03.2015 г. до
окончателното изплащане, като отхвърля иска за горницата до пълния предявен
размер от 272.65 лева.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, Г. Ф., с адрес
*** да заплати на М.С.С., ЕГН **********, с адрес *** сумата от 200 лева
разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК вр. чл. 38, ал.
1, т. 2 от ЗАдв., Г. Ф., с адрес *** да заплати на адвокат И.А.М., с адрес *** сумата
от 1 434.36 лева адвокатско възнаграждение.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, М.С.С., ЕГН **********, с адрес ***
да заплати на Г. Ф., с адрес *** сумата от 194.57 лева разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 3 от ГПК, И.Т. К.,
ЕГН **********, с адрес *** да заплати на Г. Ф., с адрес *** сумата от 194.57
лева разноски.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК, Г. Ф., с адрес
*** да заплати по сметка на СГС сумата от 1 650 лева държавна такса по делото.
Решението може да се обжалва пред САС в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: