№ 4139
гр. С., 11.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
единадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ
при участието на секретаря А.ТА Р. СТАМЕНОВА
като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело
№ 20241110124580 по описа за 2024 година
Предявени са искове от С. И. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Х. С.“, бл.
40, вх. А, ет. 5, ап. 12, срещу „Д. И.“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на
управление: гр. С., бул. „Т. А.“ № 109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, по чл. 124, ал. 1
ГПК за признаване на установено, че не дължи на ответника поради погасяване по
давност следните суми във връзка с договор за кредит FERR-*****/16.09.2016 г.:
1 000 лв. – главница;
770 лв. –лихва за забава за периода 16.09.2016-16.09.2017 г.;
230 лв. – такси.
Ищецът твърди, че сключил процесния договор с „Ф Б“ ЕООД, вземА.ята по
който договор на съответни дати били прехвърлени на Pactum Collections GmbH, което
ги прехвърлило на ответника. Навежда доводи за недължимост на процесните вземА.я
поради погасяването им по давност, обосновавайки правният си интерес от
предявяването на исковете с отправените извънсъдебни покА. от ответника за
заплащането на процесните суми.
В срока по чл. 131 ГПК „Д. И.“ ЕАД признава иска, както и всички
обстоятелства в исковата молба, като сочи, че ищецът бил уведомен за двукратната
цесия на вземА.ята по процесния договор, и иска прилагане на чл. 78, ал. 2 ГПК. Сочи,
че не дал повод за завеждане на делото, тъй като до него не е стигало изявление на
ищеца, че отказва да изпълни доброволно вземА.ята и ги смята за погасени по
давност, нито той е оспорвал изтеклата в полза на ищеца погасителна давност.
Съдът, като обсъди събрА.те доказателства и доводите на стрА.те, приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже правния си интерес от
предявяване на исковете, съответно, че ответникът претендира от него процесните
задължения. В тежест на ответника е да докаже възникнало облигационно отношение,
1
по силата на което на ищеца са предоставени процесните суми за вземА.я,
прехвърлени в негова полза съгласно посоченото в исковата молба, както и факти,
спиращи и/или прекъсващи давността.
Правният интерес от предявяването на отрицателен установителен иск като
абсолютна процесуална предпоставка за неговата допустимост съгласно чл.124, ал. 1
ГПК е налице, когато ответникът по иска претендира отричаното от ищеца право. От
значение за допустимостта на иска са действията на ответника по предявяване на
претенции срещу ищеца, осъществени извън съдебното производство. Ако ответникът
се защитава срещу иска чрез доказване съществуването на отреченото право, то не е
налице съмнение по въпроса, че ответникът претендира това право и липсва
необходимост ищецът да доказва правния си интерес. Отричането, че съществува спор
по предмета на делото, включително признаването на иска в хода на производството
или на отделни правнозначими факти по делото, не водят до отпадане на правния
интерес от него, когато ответникът е предявил оспорената претенция извънсъдебно.
Ответникът не може да предизвика прекратяване на делото с изявленията си и
процесуалното си поведение (Определение № 95 от 22.02.2018 г. на ВКС по ч. гр. д.
№ 510/2018 г., IV г. о.).
С молба от 10.12.2024 г. ответникът отново е признал предявените искове, но
както към молбата, така и към отговора на исковата молба не е представил изрично
пълномощно по смисъла на чл. 34, ал. 3 ГПК, но въпреки това неговото признА.е на
исковете съдът възприема като признА.е на спорните факти по делото, поради което не
излага съображения относно изтичането на погасителната давност за процесните
вземА.я.
Не се спори между стрА.те, че е сключен процесният договор със соченото в
исковата молба съдържА.е, вземА.ята по който договор са прехвърлени на ответника,
като процесните вземА.я са в размерите, посочени в исковата молба, което
обстоятелство е отделено за безспорно с оглед изричното изявление в отговора на
исковата молба.
Въпреки липсата на представен договор за кредит между стрА.те, за ищеца е
налице правен интерес от предявяване на исковете, тъй като видно от приложен към
исковата молба отговор от ответника последният в качеството си на цесионер третира
като дължими вземА.ята по същия договор. Горепосоченото обстоятелство се
потвърждава и от неоспорена от ответника справка за кредитна задлъжнялост на
ищеца от 24.04.2024 г., издадена от Централния кредитен регистър при БНБ преди
подаването на исковата молба, според която ответникът ежемесечно е подавал данни в
тази насока към същия регистър, поради което се извежда категоричният извод, че
ответникът е дал повод за завеждане на делото, дори и по делото да беше надлежно
направено признА.е на исковете от ответника.
Предвид изложеното, следва уважаване на исковете.
По разноските
Неоснователни са доводите на ответника разноските по делото да бъдат
възложени на ищеца, тъй като ответникът не дал повод за завеждане на делото по
смисъла на чл. 78, ал. 2 ГПК с оглед направеното от него признА.е на исковете по
гореизложените съображения.
Погасителната давност отнема възможността на кредитора да иска
2
принудително осъществяване на своето право след изтичането на определен в закона
период от време, но възражението за изтекла погасителна давност може да се направи
само когато титулярят на вземането иска да получи изпълнение в гражданския процес,
поради което признА.ето на иска поради изтекла давност не е достатъчно да освободи
ответника от отговорност за разноски, когато сезирането на съда е условие за
упражняване субективното право на ищеца. Поради това признА.е на предявения
отрицателен установителен иск поради изтичане на давността за вземането не е
достатъчно, за да се приеме, че извънсъдебното поведение на ответника не е станало
причина за образуване на делото (Определение № 5172 от 15.12.2021 г. на СГС по в.
гр. д. № 11207/2021 г.; Определение № 2 от 4.01.2019 г. на ВКС по ч. гр. д. №
4752/2018 г., IV г. о.; Определение № 242 от 31.05.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2062/2018 г., IV г. о.).
С оглед изхода на делото и на основА.е чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца се следват
разноски от 80 лв. за държавна такса, но не и за адвокатско възнаграждение при липса
на представен договор за правна защита и съдействие или други доказателства за
уговаряне на безплатно предоставяне на правна помощ на посоченото в списъка по чл.
80 ГПК основА.е по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА (Решение № 165 от 26.10.2010 г. на ВКС по т.
д. № 93/2010 г., II т. о.; Определение № 191 от 16.01.2024 г. на ВКС по ч. гр. д. №
2447/2023 г., II г. о.; Определение № 119 от 29.03.2022 г. на ВКС по ч. гр. д. №
1071/2022 г., IV г. о.; Определение № 207 от 26.06.2019 г. на ВКС по т. д. № 2277/2018
г., II т. о.; Определение № 229 от 5.06.2019 г. на ВКС по гр. д. № 3085/2018 г., III г. о.;
Определение № 507 от 19.09.2018 г. на ВКС по ч. т. д. № 1972/2018 г., II т. о.;
Определение № 505 от 22.12.2017 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4887/2017 г., III г. о.).
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Д. И.“ ЕАД, ЕИК:
********, седалище и адрес на управление: гр. С., бул. „Т. А.“ № 109-115, бизнес
сграда „ТАО“, ет. 6, че С. И. Т., ЕГН: **********, адрес: гр. С., ж.к. „Х. С.“, бл. 40, вх.
А, ет. 5, ап. 12, не му дължи поради погасяване по давност следните суми във връзка с
договор за кредит FERR-*****/16.09.2016г.:
1 000 лв. – главница;
770 лв. –лихва за забава за периода 16.09.2016-16.09.2017 г.;
230 лв. – такси.
ОСЪЖДА „Д. И.“ ЕАД, ЕИК: ********, седалище и адрес на управление: гр.
С., бул. „Т. А.“ № 109-115, бизнес сграда „ТАО“, ет. 6, да заплати на С. И. Т., ЕГН:
**********, адрес: гр. С., ж.к. „Х. С.“, бл. 40, вх. А, ет. 5, ап. 12, сумата от 80 лв. –
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен
срок от връчването.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3