О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ II -956 12.03.2020
година град
Бургас
Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански
състав, в закрито заседание на дванадесети март през две
хиляди и двадесета година, в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА
ТЕМЕЛКОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдията Темелкова
въззивно гражданско дело № 735 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе
предвид следното:
С решение № 165 от
14.01.2020г., постановено по гражданско дело № 8305/2019г. по описа на
Бургаския районен съд е осъдена Главна
дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град
София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на И.М.М., ЕГН ********** ***,
сумата от 1683.14 лева главница,
представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително
възнаграждение за извънреден труд – общо 242.53 часа, получени след
преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от
01.10.2016г. до 30.09.2019г., 1696 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.10.2019г. до окончателното плащане.
Главна
дирекция “Гранична полиция“ на МВР е осъдена да заплати на И.М.М., сумата от
420 лева съдебно-деловодни разноски, както и да заплати по сметка на Бургаския
районен съд държавна такса в размер на 67.33 лева и 180 лева
разноски за експертиза.
Против постановеното решение е постъпила въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира
Иванова, съдебен адрес:***. Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо правен
интерес, поради което е допустима.
Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно
поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за
процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на смени, съгласно месечни графици и при
изчисляване на времето, което е отработил, съответно е компенсиран положеният извънреден труд, на основание
чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.
Сочи, че ищецът има качеството държавен служител в
системата на МВР, по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и неговия статут се
урежда от ЗМВР. Посочва още, че има и
служители по чл.142, ал.1, т.2, които
също са държавни служители, чийто статут се урежда от ЗДСл, както и че в
системата на МВР има лица по трудови правоотношения, които се регулират от КТ. За всяка една от трите групи служители
има специални правни норми. В жалбата се сочи, че предвид специфичната правна
уредба, когато законодателят е счел, че уредбата следва да е идентична с тази в
КТ, то препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми –
напр.чл.38а, ал.3 от ЗДСл препраща към чл.137 и ч.285 КТ, чл.180, ал.1 – ал.4
от ЗМВР препраща към КТ относно отпуските и специалната закрила на някои
категории държавни служители към КТ, чл.88, ал.2 от ЗМВР препраща към чл.140,
ал.3 и ал.4 от КТ.Нито в ЗМВР ,нито в ЗДСл има непряко препращане към нормите на КТ.
Приложима е нормативната уредба по ЗМВР и по-специално
издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба
№8121з-407/11.08.2014г., Наредба №
8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.-2018г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи.Тези наредби уреждат еднаква материя с НСОРЗ,Наредбата за
заплатите на служителите в държавната администрация ,както и Наредбата за
работното време, почивките и отпуските.Поради това счита,че правотношението
между ищеца и дирекцията се урежда от специалните разпоредби на ЗМВР и
наредбите ,издадени въз основа на него,които са специални по отношение на КТ и
ЗДСл.Според чл.187, ал.1 ЗМВР е предвидено, че при работещите на смени,
работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, както и че е
възможно полагането на труд между 22.00.ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва
да надвишават 8 часа, т.е. налице е разлика с продължителността на нощния труд
според КТ, която е до 7 часа. Подобно ограничение липсва в ЗМВР, поради
спецификата на задълженията на служителите в МВР. Поради тези завишени
изисквания в сравнение с работещите по трудови правоотношения, за служителите в
МВР са предвидени компенсационни механизми, от които останалите работещи не
могат да се ползват.
Твърди, че съдът е допуснал смесване на понятията
‚извънреден труд“ и „нощен труд“ като е създал конструкцията на „извънреден нощен
труд“. Извънреден труд има само, когато часовете положен труд надвишават
нормата за отчетния период.
Изложени са подробни съображения защо основанието в
чл.9, ал.2 от НСОРЗ не е предвидено в чл.187, ал.9 от ЗМВР, както и, че за
служителите в МВР продължителността на дневния и нощния труд съвпадат. Действително
, Наредба №8121з-407/11.08.2014г. регламентира спорния въпрос, и съгласно
чл.31, ал.2 от същата общия брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа се
умножава по 0,143, но тази норма не е възпроизведена в последващите наредби, а
и същата няма за цел генериране на извънреден нощен труд, а само цели да
установи има ли положен извънреден труд. В ЗМВР не е предвиден допълнително
възнаграждение за нощен труд, извън това в размер от 0,25 лв. на час.
Сочи още, че дори и по отношение на работниците, за
които се прилага КТ, нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ няма отношение към
допълнителното възнаграждение за нощен труд, а е относимо към увеличаването на
трудовото възнаграждение.
Липсата на подобна разпоредба в ЗМВР не представлява
празнота в правото, защото уредбата в ЗМВР е пълна и изчерпателна, а
подзаконовите нормативни актове, издадени от Министъра на вътрешните работи не
съдържат основание за превръщане на нощния труд в дневен.
Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде
постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират
се разноски за двете съдебни инстанции.
В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата
от ответната страна – И.М.М., чрез адв.С.К., съдебен адрес: ***. Въззиваемият
счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли да
бъде потвърдено. Излага становище във връзка с методиката на образуване на
брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, цитирайки разпоредбата на чл.176 от ЗМВР. Посочва, че
условията и редът за изплащане на
допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта се определя с
наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер –с негова заповед.
Намира за правилен извода на съда, че при липса на специални норми, следва да
се прилагат общите такива.
Подчертава, че липсата на изрични норми в наредбите,
действали по време на процесния период не следва да се тълкува като законово
въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на
МВР, тъй като същата представлява празнота в нормативната уредба, поради което се прилага общата такава.
Заявява, че
понятието „нощен труд“ има своята легална дефиниция в чл.140 от КТ. Посочва, че
действително в Наредба № 8121з-592 и Наредба № 8121з-779 липсва изрична норма,
съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на
часовете нощен труд с коефициент 1.143, което обаче не може да се тълкува като
забрана за преобразуване, защото в такъв случай би поставила служителите в МВР
в по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители. Затова се
прилага Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9,
ал.2.
Сочи, че работещите
имат право да получат завишено заплащане на положения нощен труд, а от друга
страна нощните часове трябва да се преизчислят в дневни и едва тогава да се
съобрази продължителността на работния ден. При надвишаване тази
продължителност, се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде
компенсиран.
Твърди, че за
процесния период ищецът е положил нощен
труд, който преизчислен с коефициент 1.143, води до 242,53 часа извънреден
труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Претендира
разноски.
Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ДОКЛАДВА постъпилата въззивна
жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт
Красимира Иванова, съдебен адрес:*** и отговор на ответната страна - И.М.М.,
чрез адв.С.К., съдебен адрес: ***.
ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: