Определение по дело №735/2020 на Окръжен съд - Бургас

Номер на акта: 956
Дата: 12 март 2020 г.
Съдия: Росица Желязкова Темелкова
Дело: 20202100500735
Тип на делото: Въззивно гражданско дело
Дата на образуване: 2 март 2020 г.

Съдържание на акта

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

II -956                                 12.03.2020 година                           град Бургас

                                            

Бургаският окръжен съд, втори въззивен граждански състав, в закрито заседание на дванадесети март през две хиляди и двадесета година, в следния състав:

                                          

                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА ТЕМЕЛКОВА

                                   ЧЛЕНОВЕ: ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА

                                                       ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА

                                                       

 

като разгледа докладваното от съдията Темелкова въззивно гражданско дело № 735 по описа за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

С решение № 165 от  14.01.2020г., постановено по гражданско дело № 8305/2019г. по описа на Бургаския районен съд е  осъдена Главна дирекция “Гранична полиция“ на Министерство на вътрешните работи, с адрес: град София, бул.“Княгиня Мария Луиза“ 46, да заплати на И.М.М., ЕГН ********** ***, сумата от 1683.14 лева главница, представляваща нетния размер на дължимото и неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд – общо 242.53 часа, получени след преизчисляване с коефициент 1.143 на положения от него за периода от 01.10.2016г. до 30.09.2019г., 1696 часа нощен труд в дневен, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 01.10.2019г. до окончателното плащане.

  Главна дирекция “Гранична полиция“ на МВР е осъдена да заплати на И.М.М., сумата от 420 лева съдебно-деловодни разноски, както и да заплати по сметка на Бургаския районен съд държавна такса в размер на 67.33 лева  и 180 лева  разноски за експертиза.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, съдебен адрес:***. Жалбата е подадена в срок, от лице, имащо правен интерес, поради което е допустима.

Въззивникът твърди, че решението на БРС е неправилно поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Заявява, че за процесния период ищецът е изпълнявал служебните си задължения на  смени, съгласно месечни графици и при изчисляване на времето, което е отработил, съответно е компенсиран  положеният извънреден труд, на основание чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Сочи, че ищецът има качеството държавен служител в системата на МВР, по смисъла на чл.142, ал.1, т.1 ЗМВР и неговия статут се урежда от ЗМВР. Посочва още, че има  и служители по  чл.142, ал.1, т.2, които също са държавни служители, чийто статут се урежда от ЗДСл, както и че в системата на МВР има лица по трудови правоотношения, които се регулират  от КТ. За всяка една от трите групи служители има специални правни норми. В жалбата се сочи, че предвид специфичната правна уредба, когато законодателят е счел, че уредбата следва да е идентична с тази в КТ, то препращането е пряко, чрез посочване на конкретните правни норми – напр.чл.38а, ал.3 от ЗДСл препраща към чл.137 и ч.285 КТ, чл.180, ал.1 – ал.4 от ЗМВР препраща към КТ относно отпуските и специалната закрила на някои категории държавни служители към КТ, чл.88, ал.2 от ЗМВР препраща към чл.140, ал.3 и ал.4 от КТ.Нито в ЗМВР ,нито в ЗДСл има непряко препращане към  нормите на КТ.

Приложима е нормативната уредба по ЗМВР и по-специално издадените от Министъра на вътрешните работи Наредба №8121з-407/11.08.2014г.,  Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба №8121з-908/02.08.-2018г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи.Тези наредби уреждат еднаква материя с НСОРЗ,Наредбата за заплатите на служителите в държавната администрация ,както и Наредбата за работното време, почивките и отпуските.Поради това счита,че правотношението между ищеца и дирекцията се урежда от специалните разпоредби на ЗМВР и наредбите ,издадени въз основа на него,които са специални по отношение на КТ и ЗДСл.Според чл.187, ал.1 ЗМВР е предвидено, че при работещите на смени, работното време се изчислява сумарно за тримесечен период, както и че е възможно полагането на труд между 22.00.ч. и 6.00 ч., като работните часове не следва да надвишават 8 часа, т.е. налице е разлика с продължителността на нощния труд според КТ, която е до 7 часа. Подобно ограничение липсва в ЗМВР, поради спецификата на задълженията на служителите в МВР. Поради тези завишени изисквания в сравнение с работещите по трудови правоотношения, за служителите в МВР са предвидени компенсационни механизми, от които останалите работещи не могат да се ползват.

Твърди, че съдът е допуснал смесване на понятията ‚извънреден труд“ и „нощен труд“ като е създал конструкцията на „извънреден нощен труд“. Извънреден труд има само, когато часовете положен труд надвишават нормата за отчетния период.

Изложени са подробни съображения защо основанието в чл.9, ал.2 от НСОРЗ не е предвидено в чл.187, ал.9 от ЗМВР, както и, че за служителите в МВР продължителността на дневния и нощния труд съвпадат. Действително , Наредба №8121з-407/11.08.2014г. регламентира спорния въпрос, и съгласно чл.31, ал.2 от същата общия брой часове положен труд между 22.00 и 6.00 часа се умножава по 0,143, но тази норма не е възпроизведена в последващите наредби, а и същата няма за цел генериране на извънреден нощен труд, а само цели да установи има ли положен извънреден труд. В ЗМВР не е предвиден допълнително възнаграждение за нощен труд, извън това в размер от 0,25 лв. на час.

Сочи още, че дори и по отношение на работниците, за които се прилага КТ, нормата на чл.9, ал.2 от НСОРЗ няма отношение към допълнителното възнаграждение за нощен труд, а е относимо към увеличаването на трудовото възнаграждение.

Липсата на подобна разпоредба в ЗМВР не представлява празнота в правото, защото уредбата в ЗМВР е пълна и изчерпателна, а подзаконовите нормативни актове, издадени от Министъра на вътрешните работи не съдържат основание за превръщане на нощния труд в дневен. 

Иска от съда решението да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени. Претендират се разноски за двете съдебни инстанции.

В законоустановения срок е постъпил отговор на жалбата от ответната страна – И.М.М., чрез адв.С.К., съдебен адрес: ***. Въззиваемият счита, че обжалваното решение е правилно и обосновано, поради което моли да бъде потвърдено. Излага становище във връзка с методиката на образуване на брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР, цитирайки   разпоредбата на чл.176 от ЗМВР. Посочва, че условията и редът за изплащане  на допълнителните възнаграждения за полагане на труд през нощта се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер –с негова заповед. Намира за правилен извода на съда, че при липса на специални норми, следва да се прилагат общите такива.

Подчертава, че липсата на изрични норми в наредбите, действали по време на процесния период не следва да се тълкува като законово въведена забрана за преизчисляване на положения нощен труд от служителите на МВР, тъй като същата представлява празнота в нормативната уредба, поради  което се прилага общата такава.

 Заявява, че понятието „нощен труд“ има своята легална дефиниция в чл.140 от КТ. Посочва, че действително в Наредба № 8121з-592 и Наредба № 8121з-779 липсва изрична норма, съответстваща на чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407, за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1.143, което обаче не може да се тълкува като забрана за преобразуване, защото в такъв случай би поставила служителите в МВР в по-неблагоприятно положение спрямо останалите държавни служители. Затова се прилага Наредба за структурата и организацията на работната заплата – чл.9, ал.2.

Сочи, че  работещите имат право да получат завишено заплащане на положения нощен труд, а от друга страна нощните часове трябва да се преизчислят в дневни и едва тогава да се съобрази продължителността на работния ден. При надвишаване тази продължителност, се касае за положен извънреден труд, който следва да бъде компенсиран.

  Твърди, че за процесния период ищецът  е положил нощен труд, който преизчислен с коефициент 1.143, води до 242,53 часа извънреден труд, който следва да бъде допълнително заплатен от ответника. Претендира разноски.

 

Мотивиран от горното и на основание чл.267 ГПК съдът

 

                              О П Р Е Д Е Л И:

 

ДОКЛАДВА постъпилата въззивна  жалба от Главна дирекция „Гранична полиция“ – МВР, чрез юрисконсулт Красимира Иванова, съдебен адрес:*** и отговор на ответната страна - И.М.М., чрез адв.С.К., съдебен адрес: ***.

ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните преписи от настоящото определение.

Определението не подлежи на обжалване.

 

                                                                    

 

                                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:

                                                            

                                                                    ЧЛЕНОВЕ: