№ 8336
гр. София, 21.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
девети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря В.
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20221110124956 по описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по искова молба на ищеца Е. Д., с която са предявени срещу ответника
„Б. обективно кумулативно съединени установителни искове за признаване за установено, че
ответникът дължи на ищеца сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение
до крайния пункт на пристигане с повече от 3 часа на полет F. от 30.06.2017 г. по
направление от летище М., ведно със законна лихва за период от 11.02.2022 г. до изплащане
на вземането и сумата от 238,20 лева – представляваща мораторна лихва за период от
04.02.2019 г. до 03.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 6970/2022 г. по описа на СРС, III
ГО, 145 състав.
Ищецът Е. Д. твърди, че сключила договор за въздушен превоз с ответника „Б., като е
закупила самолетен билет за полет F. от 30.06.2017 г. от летище М.. Твърди, че полетът
закъснял с повече от 3 часа – по разписание самолетът следвало да кацне в 22:25 ч. местно
време на 30.06.2017 г., но кацнал едва в 14:49 ч. на 01.07.2017 г. Твърди, че вследствие
посоченото неизпълнение на договора за превоз има право на обезщетение в размер на 400
евро, тъй като полетът бил с разстояние от 1652 км. Поддържа, че е изпратила покана до
ответника за изплащане на обезщетението, липсвало изпълнение, поради което претендира
сумата от 400 евро, както и обезщетение за забава от датата на получаване на поканата.
Твърди, че за претендираните вземания била издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 6970/2022г. на СРС, 145 състав, срещу която
ответникът възразил в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Претендира законната лихва от
11.02.2022г. до окончателното изплащане на вземането, както и разноски за заповедното и
исковото производство.
В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е депозиран отговор на исковата
молба, с който ответникът „Б. оспорва исковете. Оспорва се авторството на адвокатското
пълномощно на ищцата. Прави се възражение за давност. Оспорва се наличието на валидно
сключен договор за превоз, както и че пътникът се е явил 45 минути преди полета. Моли
представеният електронен билет да бъде отхвърлен като доказателство, поради липсата на
превод на български език, а, ако бъде допуснат като доказателство, се оспорват истинността
и авторството му. Оспорва се поканата за плащане да е получена от ответника преди
1
завеждане на делото, поради което и искът за мораторна лихва бил неоснователен. Ето защо,
моли за отхвърляне на претенциите, прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение.
Софийски районен съд като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предяви са установителни искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1,
б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на съвета от 11 февруари
2004 година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
В тежест на ищеца по предявения иск е да докаже факта на сключен с ответника
договор за въздушен превоз, по силата на който дружеството се задължило на 30.06.2017 г.
да изпълни полет с номер F. от летище М., Б., потвърдена резервация за полета,
обстоятелството, че ищцата се е явила на гишето за регистрация не по-късно от 45 минути
преди обявения час за излитане, както и че ответникът е изпаднал в забава и размера на
претенциите.
По релевираното възражение за погасителна давност в тежест на ищеца е да докаже
обстоятелства, довели до спиране или прекъсване на давността.
В тежест на ответника е да докаже, че полетът е бил изпълнен съобразно
предвиденото разписание, както и при доказване на фактите в доказателствена тежест на
ищцата – че е платил претендираните вземания.
По иска с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламент
(ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004 година относно
създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на
борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на Регламент (ЕИО) № 295/91:
На основание член 5, т. 1, б. "в" от Регламент (ЕО) 261/2004 г. относно създаване на
общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при отказан достъп на борда и отмяна
или голям закъснение на полети при отмяна на полет съответните пътници имат право на
обезщетение от опериращия въздушен превозвач по чл. 7, т. 1, б. „б“ от Регламента - 400
евро за всички полети с разстояние над 1500 км. до 3500 км. Съгласно Решение на Съда на
ЕС от 19 ноември 2009 година по съединени дела C. пътници на закъснели полети могат да
се приравнят на пътниците на отменени полети за целите на прилагане на правото на
обезщетение, така че те могат да се позоват на правото на обезщетение по чл. 7 от
Регламента, когато, поради закъснение на полет, претърпяната загуба на време е равна на
или по-голяма от три часа, т. е. когато достигат своя краен пункт на пристигане три часа или
повече след предварителното планираното от въздушния превозвач време за пристигане по
разписание.
Съгласно чл. 3, параграф 1 от Регламент (ЕО) 261/2004 г., б. „б“ последният се
прилага за пътници, заминаващи от летище, намиращо се в трета страна, до летище,
разположено на територията на държава-членка, за която Договорът се прилага, освен ако те
не са получили облаги или обезщетение и не им е предоставена помощ в тази трета страна,
ако опериращият въздушен превозвач на съответния полет е превозвач от Общността и
съгласно чл. 3, параграф 2, б. „а“, ако пътниците имат потвърдена резервация за съответния
полет, освен в случая с отмяната, посочен в член 5 от регламента, и се представят на гишето
за регистрация, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане. В случая се касае
за претенция за обезщетение за закъснял полет, като, предвид посоченото по-горе
тълкувателно решение, пътници на закъснели полети могат да се приравнят на пътниците на
отменени полети за целите на прилагане на правото на обезщетение, като се касае за пътник,
заминаващ от летище, намиращо се в трета страна (Москва, Ш.) до летище, разположено на
територията на държава членка (Б., Б.) и опериращият въздушен превозвач е превозвач на
Общността, като не се твърди, нито се установява ищецът да е получил облага или
обезщетение или да му е предоставена помощ в третата страна, от която е осъществено
заминаването. От граматическото тълкуване на чл. 3, параграф 1 от Регламента следва
извод, че пътниците на отменени полети, съответно – приравнените на тях пътници на
закъснели полети, не е необходимо да доказват, че са се представили на гишето за
2
регистрация, не по-късно от 45 минути преди обявения час на излитане, за да имат правата,
предвидени в регламента. Следователно, за да намери приложение регламентът в процесния
случай, е необходимо единствено пътникът да има потвърдена резервация за съответния
полет, а не и да доказва, че се е представил на гишето за регистрация не по-късно от 45
минути преди обявения час на излитане.
В случая се установява от представения в заверен препис и превод на български език
електронен билет от 26.06.2017г., че между ищеца Е. Д. и ответника „Б. бил сключен
договор за въздушен превоз с предмет осъществяване на въздушен превоз – полет F. на
30.06.2017г. по направление летище Ш., М. с планиран час на заминаване на 30.06.2017г. в
19.55ч. и планиран час на пристигане на 30.06.2017г. в 22.25ч. Сключването на посочения
договор се потвърждава и от изпратеното от ответника до представител на ищеца на
04.02.2019г. електронно писмо от електронна поща, за която не е спорно че представлява
контактна форма на ответника с домейн air.bg (който същият е обявил публично на
интернет страницата си) и в която същият потвърждава косвено сключването на договора,
като признава и дължимостта на претендираното обезщетение. Наред с това следва да се
има предвид, че с определението по чл. 140 ГПК ответникът е бил задължен да представи
списък на пасажерите, допуснати до борда на полет F. на 30.06.2017г. по направление
летище Ш., М., но същият не е представил този документ, който несъмнено се намира в
негово държане съгласно чл. 42б ЗДАНС, в определения му срок, с оглед на което и при
приложение на чл. 161 ГПК с оглед на обстоятелствата по делото, съдът приема за
установено, че между страните е бил сключен процесният договор за превоз, както и че
ищецът е бил пасажер на полета, тоест качил се е своевременно на него. Това от своя страна
обуславя и извод, че навреме се е явил за регистрация, като е спазил задълженията си по
Регламента в качеството на пътник.
Установява се от представената по делото пътна разписка и изричното извънсъдебно
признание на този факт в писмото от 04.02.2019г., че процесният полет е изпълнен със
закъснение от повече от три часа, като е пристигнал до крайния пункт – летище Б. на
01.07.2017г. в 14.49ч.
С доклада по делото като безспорно и неподлежащо на доказване между страните е
обявено обстоятелството, че разстоянието между летище М. е над 1500 км.
С оглед установените факти се доказват всички елементи от фактическия състав на
спорното вземане – сключване на договор за въздушен превоз между страните, по който
ищецът е изправна страна – представил се е навреме на гишето за регистрация, като полетът
е изпълнен с повече от три часа закъснение, поради което ответникът дължи обезщетение,
чийто размер съобразно разстоянието между двете летища от над 1500 км се определя
съобразно чл. 7, параграф 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) 261/2004г. на сумата от 400 евро.
Тъй като съдът достига до извод, че спорното вземане е възникнало, на обсъждане
подлежи релевираното от ответника възражение за погасителна давност.
Ответникът се позовава на изтекла кратка 2-годишна погасителна давност на
основание чл. 135 ЗГВ, която намира за приложима и по исковете за обезщетения за
отменен/закъснал полет.
В този смисъл следва да се има предвид следното: В решение по дело С-139/2011
Съдът на ЕС е постановил, че при определяне сроковете за предявяване на исковете за
обезщетение по Регламент (ЕО) 261/2004 г. се прилагат правилата на всяка държава-членка
относно погасяване правото на иск. В мотиви на това решение Съдът на ЕС приема, че
всъщност мярката за обезщетение, предвидена в членове 5 и 7 от Регламент № 261/2004 г.,
не попада в приложното поле на В. /в този смисъл решение от 23 октомври 2012 г. по дело
N. и др., C-./. Становището, че правата, които се основават съответно на посочените
разпоредби на Регламент № 261/2004 и на К., спадат към различни правни уредби, е
последователно възприето в практиката
на СЕС /решение от 9 юли 2009 г. по дело C-204/08 Rehder, решение от 13 октомври 2011 г.,
Sousa Rodríguez и други, C-83/10, решение от 10 март 2016 г. по дело C-94/14, решение от 09
юли 2020 г. Vueling Airlines по дело С-86/19/.
Съгласно практиката на СГС – Решение № 266070/11.10.2021г. по в. гр. д.№
3
7764/2020 г. по описа на СГС, Решение № 263463/28.05.2021 г. по в. гр. д. №10832/2019 г.
по описа на СГС, Решение № 262286/06.04.2021 г. по в. гр. д. № 346/2020г. по описа на СГС
новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 ЗГВ /измененията и допълненията на чл. 135 от ЗГВ с ДВ бр.
16/23.02.2021 г./ нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона
отговорността на въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. „б“ от Регламент (ЕО) № 261/2004 г.
не попада в приложното поле на чл. 135 ЗГВ. Настоящият състав споделя посоченото
тълкуване, в смисъл че двугодишният давностен срок по чл. 135 ЗГВ е приложим
единствено за случаите, за които законът предвижда рекламационно производство, каквито
са тези при липси и повреди на багажи или товари, но не и случаите на обезщетения по
Регламент № 261/2004 при закъснели полети. Това следва и от чл. 137 ЗГВ, според който
сроковете по чл. 135 от ЗГВ се спират със започване на рекламационното производство.
Доводи за обратното не могат да бъдат извличани от мотивите на законодателя за
последващо изменение на закона, нито от измененията и допълненията на чл. 135 от ЗГВ с
ДВ бр. 16/23.02.2021 г. Новите ал. 2 и ал. 3 на чл. 135 не са тълкувателни норми и съответно
нямат обратно действие, а в относимата за спора редакция на закона отговорността на
въздушния превозвач по чл. 7, § 1, б. "б" от Регламент (ЕО) № 261/2004 г. не попада в
приложното поле на чл. 135 от ЗГВ. С оглед изложеното приложими са общите правила за
давността по чл. 110 и сл. ЗЗД. В случая се касае за вземане за обезщетение за неизпълнен
договор в предварително установен в Регламента размер (законна неустойка), поради което
и това вземане се погасява с изтичането на предвидения в чл. 116, б. „б“ ЗЗД 3-годишен
давностен срок. На основание чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече от деня, в който
вземането е станало изискуемо, в случая - от деня на изпълнение на закъснелия полет
(30.06.2017г.), към който момент е реализирано неизпълнението на превозвача и е
възникнало вземането на ищеца за парично обезщетение, респ. при липса на уговорен срок
за изпълнението му от същата дата задължението е станало изискуемо (арг. чл. 69, ал. 1
ЗЗД). В случая давността е била прекъсната с извънсъдебното признание на вземането от
ответника, обективирано в изпратено от него електронно писмо на 04.02.2019г., обсъдено
по-горе, от който момент на основание чл. 117, ал. 1 ЗЗД е започнала да тече нова давност. В
рамките на новия давностен срок, в последния ден на срока, ищецът е подал заявление за
издаване на заповед за изпълнение за вземането по електронен път на 04.02.2022г.
(получаването на изявлението е потвърдено конклудентно с образуването на производство
въз основа на подаденото по електронен път заявление), с оглед на което вземането, предмет
на установяване в настоящото производство не е погасено по давност, а възражението в този
смисъл е неоснователно.
Следователно предявения иск за установяване на главното вземане за обезщетение за
закъснял полет F. на 30.06.2017г. в размер на 400 евро е основателен и следва да се уважи
изцяло, ведно със законната лихва от 11.02.2022г. (както е поискано).
По иска с правна квалификация чл. 86, ал. 1 ЗЗД:
В случая се установи съществуването на главното вземане за обезщетение в размер на
400 евро. Тъй като това задължение не е с определен ден на изпълнение, ответникът –
длъжник изпада в забава след отправяне на покана (чл. 84, ал. 2 ЗЗД). Такава е изпратена и
получена от последния на 04.02.2019г. чрез упълномощен представител на ищеца C. чрез
изпращане на електронно изявление на електронния адрес на ответника ****@***.**.
Съгласно чл. 9 от Закона за електронния документ и електронните удостоверителни услуги
(ЗЕДЕУУ) електронното изявление е изпратено с постъпването му в информационна
система, която не е под контрола на автора, а съгласно чл. 10 ЗЕДЕУУ електронното
изявление е получено с постъпването му в посочената от адресата информационна система.
Ако адресатът не е посочил конкретна информационна система, изявлението е получено с
постъпването му в която и да е информационна система на адресата, а ако адресатът няма
информационна система - с изтеглянето му от адресата от информационната система, в
която изявлението е постъпило. Ако е уговорено потвърждаване, електронното изявление е
получено с изпращането на потвърждаване от адресата за получаването му. В случая
ответникът е потвърдил получаването на изявлението на същата дата, на която е отправено
искането – 04.02.2019г., като е изпратил отговор, с който признава дължимостта на
обезщетението. С оглед изложеното ответникът е изпаднал в забава от деня, следващ
отправяне на поканата, и дължи обезщетение за забава в размер на 237,97 лв. за периода от
4
05.02.2019г. до 03.02.2022г., за който размер и период искът по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
основателен и следва да се уважи, като се отхвърли за разликата над посочения размер до
пълния предявен размер от 238,20 лв. и за дата 04.02.2019г.
По разноските:
При този изход на спора право на разноски имат и двете страни, но такива е
претендирал само ищецът, който е доказал извършване на разноски за заповедното
производство в размер на 25 лв. – държавна такса и 300 лв. – адвокатско възнаграждение,
както и разноски за исковото производство в размер на 75 лв. – държавна такса и 400 лв. –
платено по банков път адвокатско възнаграждение. Ответникът е направил възражение за
прекомерност на претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение, което е
неоснователно предвид обстоятелството, че платеното адвокатско възнаграждение за
заповедното и исковото производство е в минимален размер. От така доказаните разноски
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК съразмерно на уважената част от исковете на ищеца се
дължат разноски в размер на 324,93 лв. за заповедното производство и в размер на 474,89
лв. за исковото производство, които следва да му се присъдят.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 7, т. 1, б. „б“
от Регламент (ЕО) 261/2004г. на Европейския парламент и на съвета от 11 февруари 2004
година относно създаване на общи правила за обезщетяване и помощ на пътниците при
отказан достъп на борда и отмяна или голямо закъснение на полети, и за отмяна на
Регламент (ЕИО) № 295/91 и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, че „Б., ЕИК ., със седалище и адрес на
управление: гр. С. дължи на Е. Д., гражданин на Р., родена на **********г. с адрес: Р.,
съдебен адрес: гр. С., сумата от 400 евро, представляваща обезщетение за закъснение до
крайния пункт на пристигане с повече от 3 часа на полет F. от 30.06.2017 г. по направление
от летище М., Б., ведно със законната лихва за период от 11.02.2022 г. до изплащане на
вземането и сумата от 237,97 лева, представляваща мораторна лихва за период от 05.02.2019
г. до 03.02.2022 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично задължение
по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 6970/2022 г. по описа на СРС, III ГО, 145
състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД за разликата над
сумата от 237,97 лв. до пълния предявен размер от 238,20 лв. и за дата 04.02.2019г.
ОСЪЖДА „Б., ЕИК ., със седалище и адрес на управление: гр. С. да заплати на Е. Д.,
гражданин на Р., родена на **********г. с адрес: Р., съдебен адрес: гр. С., на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 324,93 лв., представляваща разноски за заповедното производство и
сумата от 474,89 лв., представляваща разноски за исковото производство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5