№ 5726
гр. София, 09.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и трета
година в следния състав:
Председател:Калина Анастасова
Членове:Темислав М. Димитров
Михаела Касабова
при участието на секретаря Мария Т. Методиева
като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско
дело № 20231100508560 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс
(ГПК).
Образувано е по въззивна жалба на „Топлофикация София“ ЕАД срещу решение
№ 9969/12.06.2023 г. по гр.д. № 43746/2022 г. по описа на СРС, 144 състав. С
посоченото решение са отхвърлени предявените от жалбоподателя срещу Г. В. Г.
искове с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за установяване
дължимостта на сумите, както следва: 4780,35 лв., представляваща стойността на
топлинна енергия за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр.
София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно със законната лихва, считано от 09.01.2020
г. (датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до
погасяването; 459,95 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за
топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 03.12.2019 г.; 35,48 лв.,
представляваща цена за дялово разпределение за периода от м.05.2017 г. до м.04.2019
г., ведно със законната лихва, считано от 09.01.2020 г. (датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 5,48 лв.,
представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение за
периода от 30.06.2017 г. до 03.12.2019 г.
1
Жалбоподателят - „Топлофикация София“ ЕАД, твърди, че решението е
неправилно и моли същото да бъде отменено, като исковете бъдат уважени. Счита, че
от събраните по делото доказателства се установява, че ответникът следва да отговаря
за заплащането на цената на предоставените топлинни услуги в процесния имот,
предвид факта, че същият се явява собственик на имота, като изводът на районния съд
в обратния смисъл е неправилен. Претендира разноските по производството.
Ответникът по жалбата – Г. В. Г., оспорва жалбата, като счита, че обжалваното
решение е правилно и моли същото да бъде потвърдено. Претендира разноските по
производството.
Третото лице помагач – „Н.И.“ ООД, не подава отговор на въззивната жалба.
Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз
основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:
Първоинстанционният съд е бил сезиран от „Топлофикация София“ ЕАД с
обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание чл. 422,
ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 и чл. 86 ЗЗД за установяване в отношенията между страните, че
ответникът Г. В. Г. дължи на ищеца „Топлофикация София“ ЕАД сумите, както следва:
4780,35 лв., представляваща стойността на топлинна енергия за периода от м.05.2017 г.
до м.04.2019 г. за имот, намиращ се в гр. София, ж.к. „*******, аб. № *******, ведно
със законната лихва, считано от 09.01.2020 г. (датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение) до погасяването; 459,95 лв., представляваща
мораторна лихва върху главницата за топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до
03.12.2019 г.; 35,48 лв., представляваща цена за дялово разпределение за периода от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г., ведно със законната лихва, считано от 09.01.2020 г. (датата
на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение) до погасяването;
5,48 лв., представляваща мораторна лихва върху главницата за дялово разпределение
за периода от 30.06.2017 г. до 03.12.2019 г.
С обжалваното решение исковете са отхвърлени изцяло, като
първоинстанционният съд е стигнал до извода, че не е налице неоснователно
обогатяване, за което ответникът да носи отговорност, а задължено за процесните суми
е трето за спора юридическо лице, което в исковия период е било титуляр на
партидата, открита за процесния имот, съгласно договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.
На основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД всеки, който се е обогатил без основание за
сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера на
2
обедняването. Ищецът в заявлението за издаване на заповед за изпълнение и в исковата
молба твърди, че между страните не е налице договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди, въпреки което е доставял на ответника топлинна енергия
за стопански нужди, със спестяването на разходи за която ответникът се е обогатил за
сметка на обедняване на ищеца, който е извършил разходи за предоставяне на
ответника на топлинна енергия за стопански нужди.
За основателност на иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 59 ЗЗД в
тежест на ищеца е да докаже, че е доставил топлинна енергия в твърдените количества
и при посочената стойност, с която ответникът се е обогатил за сметка на обедняване
на ищеца, тъй като е потребил топлинна енергия, без да заплаща стойността , т.е. не е
извършвал разходи за потребената от него топлинна енергия за стопански нужди.
В настоящия случай ищецът основава претенцията си на твърденията за липса на
сключен писмен договор между страните за продажба на топлинна енергия за
стопански нужди и наличието на неоснователно обогатяване от страна на ответника
(посочените твърдения са описани както в заявлението за издаване на заповед за
изпълнение, така и в исковата молба).
На основание чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на топлинна енергия за
стопански нужди се извършва на основата на писмени договори при общи условия,
сключени между топлопреносно предприятие и клиенти на топлинна енергия за
небитови нужди. По делото е представен договор № 258-*******/25.04.2012 г. при
общи условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на потребители в гр. София по чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ, видно от който на
25.04.2012 г. „Топлофикация София“ ЕАД, в качеството на продавач, и „АМСГ“
ЕООД, в качеството на купувач, са сключили писмен договор за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди за топлоснабдения имот на адрес: гр. София, гр. София,
ж.к. „*******. Действително, както твърди и въззивникът, в чл. 6, ал. 1 от Общите
условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от „Топлофикация
София“ ЕАД на потребители в гр. София, договорите за продажба на топлинна енергия
за стопански нужди са за срок до 5 години. В същото време, обаче, в договора не е
отбелязано, че същият е сключен за определен срок, като в графата „СРОК НА
ДОГОВОРА“ липсва отметка, че същият е за пет години, както и от кой момент се
счита, че договорът влиза в сила, въпреки че изрично е предвидено в договора
отбелязването на срока му и от кога влиза в сила. С оглед посоченото и при тълкуване
на индивидуалния договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди,
представен по делото, следва извод, че действието на същия не е обвързано с изтичане
на определен срок, а, доколкото общите условия се прилагат само за неуредените в
договора случаи, то предвиденият в чл. 6, ал. 1 от общите условия срок на договора не
намира приложение. Доказателство, че договорът за продажба на топлинна енергия за
3
стопански нужди се е прилагал и не е бил прекратен в рамките на исковия период – от
м.05.2017 г. до м.04.2019 г., е обстоятелството, че дружеството „АМСГ“ ЕООД е
посочено като потребител на топлинни услуги в имота в изготвените в периода
изравнителни сметки за потребена топлинна енергия. В този смисъл е и т. 1 от ТР №
2/2017 г. от 17.05.2018 г. по т.д. № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, където е посоченото, че в
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване на трето лице,
ползвателят е в облигационно отношение с топлопреносното предприятие. Договорът
между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на
доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество.
Извънсъдебно признание на факта, че потребител на топлинни услуги в
процесния период в имота, предмет на делото, е дружеството „АМСГ“ ЕООД, се
съдържа и в писмо, изх. № П-9420/15.08.2019 г., подписано от представител на
„Топлофикация София“ ЕАД и адресирано до „АМСГ“ ЕООД с копие до Г. В. Г. и Д.
Г.а Г.а, в което е посочено, че към датата на изпращане на писмото титуляр на
партидата за заплащане на топлинни услуги в процесния имот е дружеството „АМСГ“
ЕООД и ако не бъдат представени определени документи, посочени в писмото, то едва
тогава партидата ще бъде променена на името на собствениците на имота - Г. В. Г. и Д.
Г.а Г.а.
Следователно, при наличието на възможност за топлопреносното предприятие
да защити правото си с иск за реално изпълнение на договорно основание,
субсидиарната претенция по чл. 59 ЗЗД за плащане на претендираната сума като
резултат от неоснователно обогатяване следва да се отхвърли – по делото се доказва
наличието на основание за извършеното разместване на имуществени блага – писмен
договор за продажба на топлинна енергия за стопански нужди в процесния имот между
„Топлофикация София“ ЕАД и трето за спора лице, поради което предявеният въз
основа на извъндоговорен източник иск е неоснователен.
Предвид посоченото, съдът намира, че искът с правно основание чл. 422, ал. 1
ГПК, вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли изцяло.
При неоснователност на предявения главен иск, неоснователен се явява и
акцесорният иск за заплащане на мораторна лихва, поради което и искът с правно
основание чл. 422 ГПК, вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД следва да се отхвърли.
Във връзка с изложеното следва да се приеме, че обжалваното решение е
правилно, поради което същото подлежи на потвърждаване.
По разноските:
При този изход на спора въззивникът няма право на разноски.
В полза на ответника по жалбата следва да се присъди сумата в размер на 800
4
лв., представляваща разноски за въззивното производство.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 9969/12.06.2023 г. по гр.д. № 43746/2022 г. по
описа на СРС, 144 състав.
ОСЪЖДА „Топлофикация София“ ЕАД, ЕИК *******, да заплати в полза на Г.
В. Г., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 800 лв.,
представляваща разноски за въззивното производство.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач – „Н.И.“ ООД, на
страната на въззивника – „Топлофикация София“ ЕАД.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5