РЕШЕНИЕ
№
град
Сливен, 15.06.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд
Сливен, Гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на петнадесети юни
две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
НАДЕЖДА ЯНАКИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРТИН САНДУЛОВ
Мл.с. ЮЛИАНА ТОЛЕВА
като разгледа
докладваното от мл. съдия Толева гражданско дело № 221 по описа на Окръжен съд
Сливен за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 435
- чл. 438 от ГПК.
Образувано е по жалба с вх. № 12987 от
27.03.2020 на Ц.П.Г., ЕГН: **********, адрес: ***, действащ чрез процесуален
представител срещу Постановление за прекратяване на изпълнително дело №
20179150400111 по описа на частен съдебен изпълнител Г.Г.,
рег. № 915 в КЧСИ, район на действие Окръжен съд Сливен, както и срещу
разноските по изпълнението, обективирани в сметка за размера на дълга с изх. №
15140 от 13.03.2020г.
Жалбоподателят намира обжалваните
актове на частния съдебен изпълнител за незаконосъобразни. Намира, че сумата,
която е внесъл по процесното изпълнително дело надвишава размера на дълга му от
3489,09 лева, а той е внесъл – 5044,68 лева или с 1555,60 лева повече. Твърди,
че последната сума е събрана без правно основание, поради което следва да му
бъде върната. Посочва, че е депозирал молба по изпълнителното дело за връщане
на сумата, която смята, че е надплатил, но към момента на подаване на жалбата
сумата не му е възстановена. Жалбоподателят намира, че за него е налице правен
интерес да обжалва постановлението за прекратяване на изпълнителното дело
именно във връзка с невръщането на надплатената от него сума, защото след
влизане на постановлението в сила,жалбата му срещу разпределението за
разноските би била недопустима. Навежда довод, че изпълнителното производство
не може да бъде прекратено, докато е налице висящ спор за размера на дълга,
поради което постановлението за прекратяване на изпълнителното производство се
явява незаконосъобразно.
Жалбоподателят моли съда да отмени
като незаконосъобразно постановление за прекратяване на изпълнително дело №
20179150400111 по описа на Частен съдебен изпълнител Г.Г.,
рег. № 915 в КЧСИ, район на действие Окръжен съд Сливен, като разпореди
продължаване на съдопроизводствените действия по изпълнителното дело. Моли съда
да задължи частния съдебен изпълнител да върне сумата от 1555,60 лева като
неоснователно платена по посочената банкова сметка. ***. № 13723 от
08.04.2020г. жалбоподателят прави искане за присъждане на разноските в производството.
В срока по 436, ал. 3 ГПК е
постъпило възражение от взискателя по делото Г. Г. С., действаща чрез
процесуален представител. Излагат се доводи, че длъжникът не е легитимиран да
обжалва постановлението за прекратяване на изпълнителното дело, а само отказа
на съдебния изпълнител да прекрати делото.
Намира, че жалбата е подадена след
изтичане на двуседмичния срок за обжалване. Посочва още, че след прекратяване
на производството по изпълнителното дело, не могат да бъдат извършвани никакви
действия, а длъжникът е знаел за разноските още преди прекратяването и е внасял
доброволно указаните му от съдебния изпълнител суми. В условията на
евентуалност при преценка за допустимост на жалбата наведа твърдение, че същата
е неоснователна и че платената от длъжника сума точно покрива главницата,
лихвата и разноските по изпълнението.
В мотивите съдебният изпълнител посочва
хронологично извършените действия по изпълнителното дело от образуването му до
приключването му. Намира жалбата за частично допустима, тъй като счита, че
длъжникът не е легитимиран да обжалва разпореждането на съдебния изпълнител за
приключване на изпълнителното дело, а само отказа да прекрати, приключи или
спре делото. В частта, в която се заявява неправомерно удържана сума в размер
на 1555,60 лева, доколкото същата касае и разноските по изпълнителното дело
съдебният изпълнител изразява становище за процесуална допустимост, но
неоснователност на жалбата. Съдебният изпълнител е изложил подробни мотиви
относно размера на събраната и заплатена от жалбоподателя сума, като е посочил ясно,
каква част от нея е главница, законна лихва за забава, разноски и такси по
изпълнителното производство, задължение към присъединения взискател – държавата
чрез ТД на НАП Бургас. Намира, че постъпилата от длъжника сума е разпределена
при спазване на реда на привилегиите по чл. 136 ЗЗД. В заключение посочва, че
дългът е коректно отразен и погасен, а всички такси по делото са правилно
начислени за реално извършени действия.
След като се запозна с
изпълнителното дело, доводите на жалбоподателя, възражението на взискателя и
мотивите на частния съдебен изпълнител, настоящият състав намира за установено
следното от фактическа страна:
Изпълнително дело № 20179150400111 по
описа на ЧСИ Г.Г. е образувано на 18.01.2017г. по
молба на взискателя Г.Г. С., ЕГН **********, с адрес:
***, действаща чрез адвокат Д.И., съдебен адрес: *** въз основа на изпълнителен лист от
10.01.2017г., издаден по НОХД № 427 по описа на Районен съд Сливен за 2016г.
срещу Д.Ц. Г., ЕГН: **********.
Към датата на образуване на изпълнителното
дело, длъжникът е починал (приложено към молбата за образуване на
изпълнителното дело удостоверение за наследници – на 27.06.2016г.), поради
което на основание чл. 429, ал. 2 ГПК взискателят е поискал изпълнението да
бъде насочено срещу наследниците на
длъжника – М. Д. Д., ЕГН: **********, с адрес: *** (майка на длъжника по
изпълнителния лист) и Ц.П.Г., ЕГН **********, с адрес: *** (баща на длъжника по
изпълнителния лист).
В молбата за образуване на изпълнителното дело взискателят е
поискал налагане на запори върху вземанията на длъжниците по банковите им
сметки; опис, оценка и публична продан на движимо имущество, както и на
недвижимите имоти, собственост на наследниците на длъжника по изпълнителния
лист. Взискателят е възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ във връзка с проучване имущественото състояние на длъжниците, извършване
на необходимите справки – за наличие на регистрирани трудови договори, движими
вещи, недвижими имоти, предприемане на необходими обезпечителни и изпълнителни
действия.
От материалите по изпълнителното дело е видно, че съдебният
изпълнител е извършил справки в НАП за публични задължения на длъжниците, както
и за регистрирани трудови договори.
На 20.01.2017г. длъжникът
М. Д. е получила покана за доброволно изпълнение с изх. № 1394 от 20.01.2017г.,
в която на същата е указан общия размер на задължението по изпълнителното дело
към 20.01.2017г. – 3763,94 лева. М. Д. е уведомена за правото си по чл. 51 ЗН
да приема или да се откаже от наследството на починалия Д. Г. в случай, че не
го е направил до този момент.
Изпратена е за връчване чрез
връчител покана за доброволно изпълнение
с изх. № 1395/20.01.2017г. до длъжника Ц.П.Г. на адрес ***, в която на
същия е указан общия размер на задължението по изпълнителното дело към дата
20.01.2017г., а именно 3,763.94 лева, както и е уведомен за правото си по чл.
51 от ЗН да приеме или да откаже наследството на починалия Д. Г. в случай, че
не го е направил до този момент.
При посещението си на дата
20.01.2017г. връчителят констатира, че адресатът е напуснал адреса, поради
което поканата за доброволно изпълнение е изпратена по поща в село Панаретовци,
община Сливен съгласно информацията от приложената по делото справка от
Национала база данни „Население“.
На 23.01.2017г. е постъпила справка от ТД НАП Бургас по чл.74 от ДОПК за длъжниците М. Д. Д. и Ц. П.Г., от която е видно, че първата работи по
трудово правоотношение при „Едуардо Миролио" ЕАД, а по отношение на
последния няма регистриран трудов договор.
С резолюция на съдебния
изпълнител от 23.01.2017г. е наложен запор върху секвестируемата част от
получаваното от длъжника Д. трудово възнаграждение до размера на задължението
по делото, за което е изпратено съобщение до същата с изх
№ 1899/25.01.2017г. Запорното съобщение с изх. № 1897/25.01.2017г. е получено от работодателя на
26.01.2017г.
С резолюция на съдебния
изпълнител от 30.01.2017г. на основание чл. 458 ГПК като взискател по делото е
присъединена ТД на НАП Бургас, както следва по отношение на длъжника М. Д. за
сумата от 32,98 лева, а по отношение на длъжника Ц.Г. за сумата от 274,85 лева.
На 26.01.2017г. са постъпили два парични превода от длъжника М. Д.
Д. за сумите от 3763.94 лева и 53.76 лева, както и е входирана молба от същата
за разпределяне на постъпилите суми без да се изчаква двуседмичния срок, течащ
от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение. На 02.02.2017г. е
извършено разпределението на сумите, а на 06.02.2017г. е изготвен протокол за частично прекратяване на изпълнителното
производство поради пълно погасяване на частта от задължението, припадаща се на
длъжника М. Д. Д., а наложеният запор върху трудовото
възнаграждение на последната е вдигнат служебно на основание чл. 433, ал. 2 от ГПК.
Изпълнителното производство е продължило по отношение на другия
длъжник Ц.П.Г..
По молба с вх. № 1996/10.02.2017г. от пълномощника на взискателя
са извършени справки за наличие на банкови сметки и декларарирани МПС-та по
отношение на длъжника Ц.Г.. От справката в НАП се установява, че Г. няма
регистрирана на свое има нито движима, нито недвижима собственост. Поради
незаплащане от страна на взискателя на дължимата такса за справка в регистъра
на БНБ за банкови сметки такава не е била изготвена през 2017г.
Жалбоподателят не е получил, поради отказ, покана за доброволно
изпълнение с изх. № 1395/20.01.2017г. и съобщение за присъединяване на ТД на
НАП Бургас като взискател с изх. № 2322 от 30.01.2017г.
С оглед предоставените с молбата за образуване на изпълнителното
дело права по чл.18, ал.1 от ЗЧСИ с резолюция на съдебния изпълнител от
12.01.2018г. са изготвени справки от НАП по чл.74 от ДОПК и справка в регистъра
на БНБ за банкови сметки за длъжника - жалбоподател. От изготвената справка от
БНБ е видно, че длъжникът Г. разполага с разплащателна сметка в „Юробанк България“ АД, върху която с резолюция от
15.01.2018г. е наложен запор и е изпратено съобщение до длъжника, което се е
върнало в кантората на съдебния изпълнител като непотърсено.
От справка в НАП по чл.74 от ДОПК с вх. № 2164/19.01.2018г. е
видно, че длъжникът Г. няма регистрирани трудови договори или движима
собственост, но има регистриран недвижим имот, находящ се в село Панаретовци,
община Сливен. Изготвена е и справка в Служба по вписванията град Сливен с
оглед установяване на вписан акт за собственост за същия имот.
На 04.10.2019 г., 13.10.2019 г. и 25.10.2019г. връчител
при ЧСИ Г.Г. е посетил адреса в град Сливен, *** с
оглед връчване на поканата за доброволно изпълнение с изх. № 1395/20.01.2017г
на длъжника Г.. Лице, живущо на посочения адрес, което се е представило за
бивша съпруга на длъжника, е твърдяло,
че той живее в село Панаретовци, община Сливен. На 28.10.2019г. е изготвена
актуална справка в национална база данни „Население“ и е изпратена за връчване
чрез кмета на село Панаретовци покана за доброволно изпълнение с изх. №
1395/20.01.2017г. до длъжника Г., която е получена лично от адресата на
05.11.2019г.
На 13.01.2020г. по делото е постъпил паричен превод в размер на
4388.68 лева, разпределен на дата 14.01.2020г. (лист 85 от изпълнителното
дело). С резолюция от 14.01.2020г. са сметнати дължимите такси към съдебния
изпълнител в размер на 655,91 лева и с писмо с изх. № 3478/16.01.2020г. е
уведомен длъжника за остатъка, който следва да внесе по специалната сметка на
съдебния изпълнител.
На 27.01.2020г. е постъпила сума в размер на 656,00 лева към
съдебния изпълнител. На 28.01.2020г. е извършено разпределение на постъпилата
сума (лист 97 от изпълнителното дело).
На 29.01.2020г. съдебният изпълнител е издал разпореждане за
приключване на изпълнителното дело поради изплащане на дълга по него. В
разпореждането е посочено, че след като последното влезе в сила ЧСИ на
основание чл. 433, ал. 3 ГПК ще вдигне служебно наложените запори.
Съобщение с изх. № 6353/29.01.2020г. за издаденото разпореждане за
приключване на делото е изпратено на длъжника.
Съобщение с изх. № 6354/29.01.2020г. за издаденото разпореждане за
приключване на делото е получено от взискателя на 31.01.2020г.
На 24.02.2020г. в кантората на съдебния изпълнител е постъпила молба вх. № 8402 от 24.02.2020г. от длъжника Г.,
с която същият желае да му бъде издадена сметка за размера на дълга по
изпълнителното дело. Г. е информиран по телефона на 24.02.20г. за дължимата
такса по т.12 от Тарифатата за таксите и разноските по
Закона за частните съдебни изпълнители (за краткост ТТРЗЧСИ)
в размер на 36,00 лева, както и банковата сметка, по която да внесе сумата.
На 09.03.2020г. по пощата се връща неполучено съобщение с изх. №
6353/29.01.2020г. до длъжника Г. за приключване на изпълнителното дело. Същото
съобщение му е връчено лично на 12.03.2020г. в кантората на съдебния изпълнител.
На 13.03.2020г. е постъпила таксата по т.12 от ТТРЗЧСИ за издаване
на сметка за размера на дълга. С писмо с
изх. № 15140/13.03.2020г. е изготвена сметка за размера на дълга, което е
получено то длъжника Ц. Г. лично срещу подпис.
На 27.03.2020г. е подадена жалба с вх. №
12987/27.03.2020г. от Ц. П.Г. чрез адвокат М.М. срещу
Разпореждане за приключване на изпълнително дело № 20179150400111 по описа на
ЧСИ Грозева, обективирано в съобщение с изх. № 6353/29.01.2020г., както и
срещу разноските по изпълнението съгласно сметка за размера на дълга с изх. №
15140/13.03.2020г.
С резолюция от същата дата - 27.03.2020г., съдебният изпълнител е
оставил жалбата без движение и е дал указания в едноседмичен срок да се
отстранят допуснатите нередовности. Съобщението за нередовностите е получено от адвокат М.М. на 06.04.2020 г. На 08.04.2020 г. са отстранени нередовностите и е представено
допълнение към жалбата с вх. № 13723/08.04.2020г., с което се иска присъждане
на разноските в производството по обжалване пред Окръжен съд Сливен.
При така възприетата фактическа
обстановка съдът достига до следните правни изводи:
Жалбата в частта, в която се обжалва
разпореждането за приключване на изпълнителното дело е недопустима, тъй като
длъжникът не е легитимиран да обжалва приключването на принудителното
изпълнение – по аргумент за противното от чл. 435, ал. 2, т. 6 ГПК, съгласно
който длъжникът може да обжалва отказа от приключване на принудителното
изпълнение. Следва да се отбележи, че съдът не споделя възражението на
взискателя, че жалбата е просрочена. Действително съобщението за разпореждането
за приключване на изпълнителното производство е връчено на длъжника на
12.03.2020г. и в общия случай двуседмичния срок за обжалването му – чл. 436,
ал. 1 ГПК - изтича на 26.03.2020г. В
конкретния казус срокът за обжалване е спрял да тече, считано от 13.03.2020г. с
оглед нормата на чл. 3, т. 1 от Закона за мерките и действията по време на
извънредното положение, обявено с Решение на Народното събрание от 13.03.2020г.
и за преодоляване на последиците, обн. ДВ, бр. 28 от 24.03.2020г. в сила от
13.03.2020г. изм. и доп. ДВ, бр.34 от 09.04.2020г. в сила от 09.04.2020г.,
съгласно който за времето на извънредното положение спират да текат процесуалните
срокове и е продължил да тече на 21.05.2020г. съгласно нормата на § 13 от
Закона за изменение и допълнение на Закона за здравето, обнародван в ДВ, бр. 44
от 13.05.2020г., съгласно която
сроковете, спрели да текат по време на извънредното положение продължават да
текат след изтичането на седем дни от обнародването на този закон в Държавен
вестник.
Предвид извода за недопустимост на
жалбата в частта ѝ относно разпореждането за приключване на
изпълнителното производство същата следва да се остави без разглеждане.
Жалбата в частта относно разноските
по изпълнението е допустима като подадена в законовия срок от легитимиран
правен субект срещу акт на съда, който подлежи на обжалване ( чл. 435, ал. 2, т. 7 ГПК). Разгледана по същество
същата е неоснователна.
Жалбоподателят твърди, че е платил
неоснователно разликата между размера на задължението, посочен в поканата за
доброволно изпълнение - 3489,09 лева и платената сума от 5044,68 лева или
твърди неоснователно плащане на сумата от 1555,60 лева. От поканата за
доброволно изпълнение с изх. № 1395/20.01.2017г. е видно, че към дата
20.01.2017г. задължението на длъжника е възлизало на 3763,94 лева, от които
2500 лева- главница – олихвяема сума, ведно със законната лихва към този момент
в размер на 353,08 лева и неолихвяема сума в размер на 250,00 лева. Поканата за
доброволно изпълнение е връчена на длъжника едва на 05.11.2019г., а първата
сума по изпълнителното дело, в размер на 4388,68 лева, е постъпила на
13.01.2020г. в резултат на наложения запор върху банковата сметка на длъжника.
За периода от 20.01.2017г. до разпределение на постъпилата сума, размерът на
дълга е нарастнал поради натрупване на законна лихва за забава към главницата,
която към момента на издаване на поканата за доброволно изпълнение е 353,08
лева, но към момента на разпределението законната лихва за периода 31.08.2015г.
– 14.01.2020г. е в размер на 1982,24 лева. С оглед размера на дълга е начислена
и пропорционална такса. На следващо място, видно от материалите по
изпълнителното дело, съдебният изпълнител е извършил множество справки във
връзка с гражданското и имущественото състояние на длъжника – справка в
национална база данни „Население“, справка в НАП, в Служба по вписванията, в
БНБ, изпратил е запорно съобщение до „Юробанк
България“ АД, където се установява, че длъжникът е имал банкова сметка, *** –
за присъединяване на държавата чрез ТД на НАП Бургас като взискател, за запор
на банковата сметка. За всички тези действия съдебният изпълнител е начислявал
такси сългасно Тарифатата за таксите и разноските по Закона за частните съдебни
изпълнители (за краткост ТТРЗЧСИ). Видно от протокол от 14.01.2020г. за
разпределение и изплащане на постъпилата сума от 4388,68 лева е, че при
разпределяне на сумата съдебният изпълнител е спазил поредността на погасяване
на сумите – разноски, лихви, главница. Съдебният изпълнител е спазил и реда на
привилегиите по чл. 136 ГПК като от постъпилата сума първо е разпределил за вземанията за разноски,
свързани с изпълнението, след което стойността на публичните задължения, а
остатъкът е разпределил за законната лихва върху главницата и главницата. След
постъпване на сумата от 656,00 лева (съгласно съобщението на съдебния
изпълнител нужната допълнителна сума за погасяване на целия дълг е 655,91 лева)
е извършено разпределение от 28.01.2020г., в което отново е спазена поредността
на погасяване на задължението и привилегиите по чл. 136 ЗЗД.
Предвид изложеното твърдяната от
жалбоподателя сума от 1555,60 лева е платена с правно основание, поради което
жалбата в тази ѝ част следва да бъде оставена без уважение като
неоснователна.
Жалбоподателят претендира присъждане
на разноски за настоящото производство, както следва: 25,00 лева - държавна
такса и 60,00 лева – такса за администриране на жалбата. Предвид изхода на
спора не му се следват разноски.
Така мотивиран и на основание чл. 437,
ал. 1 ГПК Окръжен съд Сливен
Р
Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалба
с вх. № 12987 от 27.03.2020 на Ц.П.Г., ЕГН: **********, адрес: *** срещу Разпореждане
за приключване на изпълнително дело № 20179150400111 по описа на Частен съдебен
изпълнител Г.Г., рег. № 915 в КЧСИ, район на действие
Окръжен съд Сливен, като НЕДОПУСТИМА.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба
с вх. № 12987 от 27.03.2020 на Ц.П.Г., ЕГН: **********, адрес: *** срещу разноските
по изпълнението по изпълнително дело № 20179150400111 по описа на Частен
съдебен изпълнител Г.Г., рег. № 915 в КЧСИ, район на
действие Окръжен съд Сливен, обективирани в сметка за размера на дълга с изх. №
15140/13.03.2020г., като НЕОСНОВАТЕЛНА.
Решението
в частта му, с която жалбата е оставена без разглеждане като недопустима
подлежи на обжалване пред Апелативен съд Бургас в едноседмичен срок от
връчването му на страните, в останалата част решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: