Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр.София,
… юли 2016 година
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Софийски градски съд,
ТО, 6-6 състав, в публичното заседание на деветнадесети април 2016 година, в
състав:
СЪДИЯ: ЕЛЕНА РАДЕВА
с участието на съдебен
секретар Кирилка Илиева, след като изслуша докладваното от съдията Радева
т.д.№5371 по описа за 2015 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
В исковата си молба ищецът “Е.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***,
адвокатско дружество „Т.И С.“, чрез адв.П.П., твърди, че има качество на
търговец, собственик на фотоволтаична система с обща инсталирана мощност от
118, 44kW/р,
състояща се от 504 фотоволтаични модула Sunowe SF 125х125- 72М и 12 броя
инвентори тип „ SMA SMC 8000 TL-10“.Твърди, че фотоволтаичната
система е присъединена към електроразпределителната мрежа на ответника „Ч.Р.Б.“
АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***, с договор за
присъединяване от 03.11.2011година.Твърди, че във връзка с произведената енергия
от тази система, е сключен договор за използване на разпределителната мрежа от
производител с №12000688481/22.05.2012година, обхващащ измерването на
количеството произведена енергия и преноса и пред разпределителната
мрежа.Твърди, че разпоредбата на чл.84, ал.3 ЗЕ и чл.30 ЗЕВИ задължава
ответника да сключи договор с ищеца за достъп до разпределителната мрежа при
ОУ, одобрени от КЕВР и обявени на интернет страницата на оператора, но подобен
договор не е сключен.Твърди, че на
17.07.2012г. е сключил с ответника договор за изкупуване на електрическа енергия,
по силата на който е изкупувана произведената от ищеца ел.енергия на
преференциални цени.
Ищецът твърди, че с Решение Ц-ЗЗ/14.09.2012г.
ДЕВР, на основание чл.32, ал.4 ЗЕ, е определил временни цени за достъп до
електропреносната и електроразпределителната мрежа, които следва да бъдат
плащани на електроразпределителните дружества, считано от 18.09.2012г. от
производителите на електрическа енергия от възобновяеми източници.Твърди, че
притежаваната от него централа попада в обхвата на раздел трети, т.10 от решението
на ДЕКВР, съгласно която дължимата такса достъп е в размер на 221,29 лв/
МВтч.Поради това, за периода от септември 2012г. до юни 2013година, ответникът
е издал на ищеца 10 броя фактури, за платени от ищеца суми на обща стойност от
25 160,93лв.
Ищецът твърди, че с Решение №8733/17.06.2013г. на
5-членен състав на ВАС, Решение
Ц-ЗЗ/14.09.2012г. ДЕВР, в частта раздел трети, т.10, е отменено и поради това е
отпаднало основанието да се заплащат временни цени за достъп до
електроразпределителната мрежа на ответника.С Решение №Ц-6/13.03.2014г. на
ДЕВР, на основание чл.30, ал.1,т.10 и т.13 ЗЕ, е определена окончателната цена
на достъп до електроразпределителната система на ответника в размер на 0,00 лв/
МВтч, за производители от типа на ищеца.
Поради това ищецът твърди, че е поискал от
ответника да му възстанови платените суми, плащането на които е била на
основание отмененото решение на ДЕВР, което е сторил с нотариална покана,
връчена на ответника на 18.06.2015г., но в отговор е получил отказ за плащане,
обективиран в писмо от 24.06.2015г., като мотив за отказа е, че за платената
сума е осъществена услуга от ответника.
Ищецът моли съда да осъди ответника да му
възстанови сумата от 25 160,93лв, представляваща сума, получена на
отпаднало основание, ведно със законната лихва, а за периода от 18.06.2015г. до
датата на подаване на исковата молба претендира обезщетение за забавено плащане
в размер на сумата от 120лв, като претендира и разноските по делото.
В срока за отговор ответникът прави следните
възражения.Получените от него суми, чиято сумарна величина е от
25 160,93лв, са преминали в патримониума на ответника въз основа на
договор за използване на разпределителната мрежа на ответника от ищеца- производител
на ел.енергия.Поради това е налице основание за плащане и това основание е
съществуващото между страните правоотношение и достъпът на ищеца до
разпределителната мрежа на ответника.Ответникът твърди, че е сключен договор за
присъединяване на обект на производител на ел.енергия към
електроразпределителната мрежа на ответника, като чрез договор се осъществява
достъп до мрежата., чието основание е Наредба №6 от 2004г., поради което тезата
на ищеца за липса на материално-правна връзка, касателно достъпа не може да
бъде споделена.Позовава се на ЗЕ, съдържащ легална дефиниция на понятието
достъп.Поради предоставена от ответника услуга, представляваща достъп до
неговата мрежа, то ищецът дължи заплащане на тази услуга, тъй като е свързана с
разходи по диспечиране, подстанции, средства за търговско измерване и отчитане,
други административни разходи и такива с общо предназначение за съответната
мрежа.Ответникът твърди, че определяща характеристика на достъпа е заявеният
капацитет/ мощност, измерена в КВт, договорена при сключване на сделката,
поради което се дължи плащане.Наличието на договор, възмезден, е основание за
ответника да получи платените му суми, чието връщане се иска.Този договор е
действителен, действието му не е преустановено от страните, поради което не е
налице хипотеза на неоснователно обогатяване.
Освен това, ответникът твърди, че между страните
са установени трайни търговски отношения и процесното отношение е част от
основния им предмет на дейност, по които ответникът се е съгласил да предоставя
услугата, а производителят на ел. енергия да заплаща цената за този достъп.
Другата възражение, което ответникът
противопоставя на твърденията на ищеца е, че е налице нормативно основание за
заплащане, предвидено в ЗЕ, липсва промяна в тази нормативна база, което
изключва приложение на института на неоснователното обогатяване- чл.84 ЗЕ,
чл.103, Правилата за търговия с електрическа енергия- чл.26, ал.4 от които
разпорежда, че производителите дължат цени за достъп и пренос по
електроразпределителната мрежа, както и други мрежови услуги.Нормативната база
не предвижда безвъзмездно ползване на мрежата от производителите на ел.енергия,
аргумент и от нормата на чл.84, ал.2 ЗЕ.
Ответникът излага доводи относно начина на
формиране на размер на цената за достъп, позовавайки се на принципа на
свободата на договаряне, изразеното съгласие от ищеца, при постигане на тази
цена, заплащането и без оспорване на нейния размер, като навежда доводи, че
липсва необходимост от регулиране на тези отношения, извън свободната воля на
страните.За това, че подобно третиране на съществуващите правоотношения ще
доведе до санкциониране на ответника, без основание за това, тъй като е
изпълнявал точно и добросъвестно задълженията, произтичащи от договора, а
евентуално уважаване на претенцията ще доведе до обедняването на ответника за
сметка на ищеца.
Ответникът твърди, че позоваването от ищеца на
последващо Решение №Ц-6/13.03.2014г. е неотносимо към съществуващото
правоотношение, с оглед темпоралното му действие- има действие за в
бъдеще.Излага и доводи относно действието на решение на ВАС, касателно
предходното решение на регулатора за временните цени, както и това, е това
решение може да е основание за търсене на отговорност, но не от него, а от
съответния държавен орган, по реда на АПК или ЗОДОВ.С оглед характера на
договора – периодично и продължително изпълнение – то действието за разваляне
на договора е за в бъдеще и поради това няма основание да се иска връщане на
даденото преди това.За разваляне не може да се говори, тъй като няма вина, като
предпоставка за преустановяване на договорната връзка.
Моли съда, по изложените от него съображения, да
бъде отхвърлен, поради неоснователността, а заедно с него и предявената
акцесорна претенция.Претендира разноски.
Съдът, преценявайки събраните по делото
доказателства, поотделно и в съвкупността им, намери за установено следното:
Представен е договор за
присъединяване на обект на производител на електрическа енергия към
електроразпределителната мрежа на ответника от 03.11.2011 г., сключен между
ответника като електроразпределително дружество и ищеца като производител. С
договора страните са определили правата и задълженията си, както и необходимите
условия за присъединяване на обект "Фотоволтаична система в УПИ 6, №1095, кв.113 по плана на с.Студена,
община Перник“, за която
няма спор, че е собственост на ищеца.Последният факт се установява и от
представения по делото нот.акт№8, том 2, рег.№6428, дело №194/2012г. по описа
на нотариус Румен Манов, с район на действието- този на РС – Перник.
На 22.05.2012година страните
сключват договор за използване на разпределителната мрежа от производител, под
№12000688481, по силата на който, предмет на постигнатото съгласие е
осигуряване от страна на разпределителното дружество, достъп до електроразпределителната
мрежа, измерването, валидирането, обработването, съхраняването и предоставяне
на данните за измерено количество произведена/ потребена електрическа енергия
на ползвателите на мрежата, на крайния снабдител и на ЕСО, както и пренос през
разпределителната мрежа на количествата електрическа енергия, произведени от
съоръженията на производителя, включително и в случаите, когато същият е
сключил сделка по реда на чл.102 ЗЕ или захранва собствени обекти, в случаите
по чл.119, ал.1,т.1 ЗЕ.- чл.2 от договора
По силата на постигнатото съгласие
ответникът, в качеството си на разпределително предприятие, осигурява достъп до
електроразпределителната мрежа и преноса през електроразпределителната мрежа на
електрическа енергия до мястото на доставка на електрическа енергия на
обектите, съгласно приложение№2, съобразно изградените и действащи основни и
резервни ел.съоръжения за присъединяване с напрежение и мощност, в съответствие
с условията, при които са присъединени обектите на производителя към разпределителната
мрежа.
От своя страна производителят се е
съгласил да заплаща на разпределителното предприятие извършения пренос през
разпределителната мрежа на произведената енергия/ потребена ел. енергия, по
цена, която е утвърдена от ДЕВР- чл.24 от договора.
Представен е и договор от
17.07.2012г. за изкупуване на ел.енергия, сключен от ищеца с неучастващо по
делото лице.
Представени са десет фактури, издадени от ответника в периода 30.09.2012 г.
до 30.06.2013 г., с получател ищеца, общо за сумата от 25 160,93лв.,
представляваща цена за достъп до електроразпределителна мрежа ВЕИ.Посоченана във фактурите единичната цена
на услугата за достъп е 221, 29/1.000 КВч.
Страните не спорят, а допусната ССчЕ, заключението от която е прието като
годно доказателствено средство, установява, че тази сума е заплатена от ищеца на ответника.
Не се спори, а и на съда е служебно известно, че с решение №Ц-33 от
14.09.2012 г. на Държавната комисия по енергийно и водно регулиране са
определени, считано от 18.09.2012 г., временни цени за достъп до
електропреносната и електроразпределителните мрежи на "Електроенергийния
системен оператор" ЕАД, "ЕВН Б.Е." АД, "Е.-П.М." АД и
"Ч.Р.Б." АД, без ДДС, които да бъдат заплащани ежемесечно, в
зависимост от присъединяването към съответната мрежа, от производителите на
електрическа енергия от възобновяеми източници, ползващи преференциални цени,
за количествата продадена електрическа енергия, като за ищеца е приложима
цената, определена в раздел III, т. 10 от решението- за ФЕЦ с инсталирана
мощност над 30 kWp - до 200 kWp, въведени в експлоатация в периода 01.01.2012
г. до 30.06.2012 г. - 221, 29лв./МВтч.
Не се спори по делото, а това се
установява и от представеното влязло в сила съдебно решение №
8733/17.06.2013 г. на ВАС, 5-членен състав, I колегия, по адм. д. № 6086/2013
г., с което е оставено в сила решение № 4659/03.04.2013 г. на ВАС, IV отделение
по адм. д. № 13239/2012 г., че Решение №Ц-33 от 14.09.2012 г. на Държавна
комисия за енергийно и водно регулиране в оспорената част, е отменено.
Ищецът е поканил ответника да му върне платените суми, представляващи
временна цена за достъп за процесния период незабавно след получаване на
нотариалната покана. Последната е получена от ответника на 18.06.2015 г.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Не се спори и от събраните по делото доказателства се установи, че ищецът е
производител на електрическа енергия и собственик на фотоволтаична инсталация с
фотоволтаични модули, която е присъединена към ЕРМ на ответника с договор от 03.11.2011 г., като на
22.05.2012 г. между страните е сключен договор за използване на
разпределителната мрежа на ответника.
Не се спори, че за процесния период ответникът е изпълнил задължението си
по договора от 22.05.2012 г. и е осигурил на ищеца достъп по
електроразпределителната мрежа, а ищецът е заплатил на ответника сумата от
25 160,93лв., представляваща цена за достъп до електроразпределителната мрежа на
дружеството за периода септември 2012 г. -юни 2013 г.
Временната цена за достъп до електроразпределителната мрежа на "Ч.Р.Б."
АД е определена с решение на ДКЕВР, което е отменено с влязло в сила решение на
ВАС.
Съгласно чл. 177, ал. 1 от АПК, ако оспореният административен акт бъде
отменен или изменен, съдебното решение има действие по отношение на всички.
Процесното решение на ДКЕВР няма характер на подзаконов нормативен акт, поради
което по отношение на него не е приложима разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ГПК,
в която е предвидено действие занапред само на съдебно решение, с което се
отменя подзаконов нормативен акт. Влязлото в сила съдебно решение, с което се
отменя решението на ДКЕВР като индивидуален административен акт има
конститутивно действие, състоящо се в отпадането с обратна сила на
разпоредените с него правни последици, като това действие се простира по
отношение на всички. / Решение № 13906/24.10.2013. на ВАС по адм. д. №
8022/2013 г., Решение № 14644 от 07.11.2013 г. на ВАС по адм. д. № 9153/13 г. /
В този смисъл са и постановените по чл. 290 от ГПК и представляващи
задължителна практика решение № 212 от 23.12.2015 г. на ВКС по т.д. № 2956/2014
г., I ТО и решение № 155 от 11.01.2016 г. на ВКС по т.д. № 2611/14 г., II ТО. В
мотивите на последното решение ВКС е приел, че влязлото в сила решение, с което е бил отменен
индивидуален административен акт, какъвто е характерът на Решение №
Ц-33/14.09.2012 г. на ДКЕВР съгласно чл. 13, ал. 2 ЗЕ има обратно действие.
Регулаторният орган е оправомощен да вземе подходящи мерки за компенсация при
отклонение на окончателните цени за достъп, пренос и Р.от временните цени, но
не и при съдебна отмяна на решението на ДКЕВР, с които тези временни цени са
били определени.
В посоченото решение ВКС е приел, че
тъй като дължимите цени за предоставяне на услугата достъп подлежат на
административно регулиране единствено от ДКЕВР, на основание чл. 30, ал. 1, т.
13 от ЗЕ, определената от този регулаторен орган цена за достъп е част от
същественото съдържание на договорното отношение, но този елемент от договора
не е подвластен на волята на страните по договора. Правното действие на
решението на ДКЕВР, с което се определя цената за достъп обуславя и правното
действие на клаузата за цената, поради което задължението на производителите на
електрическа енергия за заплащане на цена за достъп на оператора на
електроразпределителна мрежа възниква от смесен фактически състав, включващ
частноправен елемент- договор за достъп и административноправен-решение на
ДКЕВР за определяне на цена за достъп. Липсата на административноправния
елемент означава и липса на основание за начисляване на производителя на цена
за достъп.
Ето защо настоящият състав приема,
че страните имат сключен договор за достъп до преносната мрежа на ответника, по
който са изпълнявали точно задълженията си, но с оглед възприетото от
касационната инстанция, значение на решението на регулатора, като съществен
елемент от сделката, тъй като с него се определя цената на този достъп, то не
може да бъде възприета тезата на ответника, че за страните съществува основание
за имущественото разместване, а няма и основание да се приеме тезата, че същите
са в трайни търговски отношения по смисъла на чл.292 ТЗ, още по- малко, да се
приеме, че задължението за престацията на ищеца, произтича от самия закон и
поради това е налице основание за
плащане.
С оглед изложеното, съдът приема, че вземанията на ответника за цена за
достъп за процесния период са отпаднали с обратна сила.
Ищецът е заплатил сумата от 25 160,93лв. на отпаднало основание,
поради което ответникът дължи връщането й.
Ето защо, съдът счита, че предявеният иск с правно основание чл. 55, ал. 1,
предл ІІІ от ЗЗД е основателен.
Ищецът претендира и обезщетение за забава в размер на 200лв., за периода
08.01.2015 г. до 26.01.2015 г.
В случая ответникът изпада в забава след покана от страна на кредитора,
съгласно чл. 84, ал. 2 от ЗЗД. Поканата е получена от ответника на 18.06.2015
г., поради което последният дължи обезщетение за забава, което е в размер на
434,11лв, но претендираната
сума за обезвреда е в размер на 120лв, в който размер следва да се уважи.
Ето защо, съдът счита, че искът по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД е основателен за
сумата от 120лв.
По разноските.
Ищецът е направил искане за тяхното
присъждане и е представил списък по чл.80 ГПК, съобразно който общият им размер
е сумата от 3 700лв.
Ответникът е направил възражение за
прекомерност на адвокатското възнаграждение, уговорено и платено в размер на
сумата от 2 400лв.
Съгласно разпоредбата на чл.7,
ал.2,т.4 Наредба№1/2004г. минималният размер на адвокатското възнаграждение е
сума в размер на 1 284,83лв.
Сложността на спора, от фактическа и
правна страна, не води до извод, че уговореното и платено възнаграждение над минималния
размер, е обосновано, а извършените от процесуалния представител на ищеца
действия по делото, обективирани в изготвената искова молба, искането за
допускане на експертиза, водят до извод,
че възражението на ответника зе прекомерност е основателно и следва да бъде
уважено, като в тежест на ответника е да заплати разноските на ищеца,
представляващи платена държавна такса в размер на 1 050лв, депозит за вещо
лице в размер на 250лв и адвокатско възнаграждение в минимален размер от
1 284,83лв- общо сумата от 2 584,83лв.
При изложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 55, ал. 1, предл.3 от ЗЗД, „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „Е.“ ООД, ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, адвокатско
дружество „Т.И С.“, чрез адв.П.П., сумата от 25 160,93лв., получена
на отпаднало основание временна цена за достъп за периода септември 2012 г. -
юни 2013 г., ведно със законната лихва върху нея от 19.08.2015 г. до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, „Ч.Р.Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „Е.“
ООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление ***, със съдебен адрес ***,
адвокатско дружество „Т.И С.“, чрез адв.П.П., сумата от 120лв, обезщетение
за забава върху главницата от 25 160,93лв. за периода 18.06.2015 г. до 19.08.2015 година.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, „Ч.Р. Б.“ АД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление ***, да заплати на „Е.“ ООД, ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление ***, със съдебен адрес ***, адвокатско дружество „Т.И С.“,
чрез адв.П.П. сумата от 2 584,83лв, представляваща разноски.
Решението може да се обжалва пред Софийски апелативен съд в 2-седмичен срок
от връчването му на страните.
СЪДИЯ: