РЕШЕНИЕ
№
гр. Русе, 17 .12.2019 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд – Русе, в
публично заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИАН ВАСИЛЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ИНА РАЙЧЕВА
ЕЛИЦА ДИМИТРОВА
при
секретаря ………………. БИСЕРКА ВАСИЛЕВА
……………………… и с участието на прокурора
… МИРОСЛАВ МАРИНОВ …………………………. като разгледа докладваното от съдията РАЙЧЕВА ……………………………….. к.а.н. дело № 318
………… по описа за 2019 год., за да се
произнесе, съобрази следното:
Производството е по чл.63, ал.1, изр.2 от ЗАНН във вр. чл.208
и сл. от АПК.
Постъпила е касационна жалба от Дирекция
“Инспекция по труда” гр.Русе, подадена чрез процесуален представител, против Решение
№ 591 от 06.08.2019 г., постановено по а.н.д № 1105/2019 г. по описа на РРС, с
което изцяло е отменено наказателно постановление (НП) № 18-001384 от 08.05.2019 г. Така индивидуализираното
постановление е, издадено от Директора на Д “ИТ” – Русе за извършено от едноличното
дружество с ограничена отговорност под фирма „ПОЛИ-Ч.“ ЕООД нарушение на
чл.246, ал.2 вр. чл.2 от Наредба №7/1999 г. и на основание чл.413, ал.2 от
Кодекса на труда (КТ) е наложено административно наказание – “имуществена
санкция” в размер на 1 500 лева. Тъй като в съдебния акт неправилно е посочен
административно-наказващия орган, като касационни основания, жалбоподателят
релевира нищожност на решението поради тежко нарушение във волеизвлението на
съдебния състав. Позовава се и на неправилност поради допуснато нарушение на
закона. Посочени са подробни правни доводи в подкрепа на наведените касационни
основания. Направено е искане съдът да прогласи нищожност на обжалваното
решение на РРС или, алтернативно – да го отмени и да постанови ново решение, с
което да потвърди издаденото наказателно постановление.
Ответната в производството страна, не
изразява становище по същество.
Прокурорът от Окръжна прокуратура –
Русе дава заключение за основателност на жалбата, поради което решението следва
да бъде отменено.
Съдът, като съобрази изложените в жалбата
касационни основания, становищата на страните, събраните по делото
доказателства и извърши касационна проверка на оспорваното решение по чл.218,
ал.2 от АПК, прие за установено следното:
Жалбата е процесуално допустима – подадена е в срок от надлежна страна,
атакува невлязъл в сила съдебен акт на районен съд, постановен в производството
по Глава Трета, Раздел V на ЗАНН и подлежи на разглеждане.
По същество касационната жалба е неоснователна.
Пред
въззивната инстанция са били приети ангажираните от страните писмени и гласни
доказателства. След като ги обсъдил, съдът е изяснил фактическата обстановка,
спор по която не се формира. Районният съд е изследвал признаците на
повдигнатото на ЮЛ-работодател обвинение - че е допуснал до работа двама
работници, без изискващите се лични предпазни средства за изпълняваната от тях
работа като „строител жилища“,
представляващо нарушение на задължение по чл.246, ал.2 от Наредба №7/1999 г. Изложени
са обосновани доводи за липсата на безспорни доказателства да са били осъществени
от обективна страна признаците на така вмененото нарушение. Съдът се е
мотивирал с данните от писмените и гласни доказателства, събрани в хода на
съдебното производство, като ги е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност – полагането на подписи върху списък за
получаване на лични предпазни средства в т.ч. от посочените двама работници,
фактът, че те са единствените без
предпазни каски в момента на проверката, като не са посочени други работещи в
обекта без предпазното средство, разпореденото с нарочна заповед ползване на
физиологична почивка. Съдът е изложил съображения защо се отхвърлят данните от
писмените декларации на двамата работници без каски. При тези съображения,
районният съд е постановил съдебния си акт, с който отменя изцяло наказателното
постановление.
Решението на въззивния съд по
съществото си е правилно.
Касационната инстанция, преди всичко,
изследва доводите за нищожност на оспореното решение предвид служебната
проверка за валидност и допустимост на съдебния акт. Действително в него, при
правилно изписан номер и дата на НП, е посочен наказващ орган извън системата
на контролните органи по прилагане на трудовото законодателство. В мотивите на
обжалваното решение ясно личи, че е обсъдено извършването на нарушение на
изисквания за здравословни и безопасни условия на труд - неспазване на
задължение по чл.246, ал.2 от Наредба №7/1999 г. за минималните изисквания за
здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на
работното оборудване. Мотивите съдържат съображения по относимата за случая
материалноправна уредба, изводите на съда са обосновани с данните от писмените
и гласни доказателства, събрани в хода на административната и съдебна фази на
производството и свързани с проверката за спазване на трудовото законодателство.
При разглеждане на делото пред районния
съд са призовани именно учреждението, чийто орган е издал НП № № 18-001384 от
08.05.2019 г., както и длъжностното лице, съставило акта за установяване на
нарушението по чл.246, ал.2 от Наредба №7/1999 г., разпитано като свидетел.
Прочитът на обжалваното решение не сочи неяснота на волята на съда за липса на
безспорни доказателства относно обстоятелството, че търговецът-работодател е
допуснал до работа лица, без изискващите се лични предпазни средства, съдебният
акт е разбираем, поради което в случая е налице надлежно формирано
волеизявление. Предвид тези съображения, настоящият състав намира обжалваното
решение, постановено от съд за валидно и допустимо, като постановено от районен
съд, в района на който е извършено нарушението, не са установени данни за
наличие на хипотезите по чл.348, ал.3, т.1 –т.4 НПК, но при допусната очевидна
неточност при изписване на административно-наказващия орган.
Неоснователни са доводите в
касационната жалба за неправилно приложение на закона – основание за отмяна по
чл.348, ал.1, т.1
вр. ал.2 НПК. В отмененото НП се съдържа само описание на писменото възражение
срещу акта за установяване на административно нарушение, без да са изложени
съображения защо то се отхвърля или да са налице данни за извършената преценка
на това възражение – задължение на наказващия орган по чл.52, ал.4 ЗАНН. Едва в
касационната жалба се изтъкват доводи въз основа на нормативната уредба на
физиологичната почивка. Теоретичните постановки за физиологична почивка не са
подкрепени с конкретни доказателства за неползване
на уредената с нарочна заповед физиологична почивка. Гласните доказателства от
разпита на актосъставителя Русанов не съдържат безспорни данни за това, че е
допуснато нарушението от страна на работодателя, тъй като свидетелят не си
спомня достатъчно конкретни факти и се позовава на подписаните в момента на
проверката декларации и на изискванията по наредба. При наличието на
взаимноизключващи се изявления на двамата работници без предпазни каски –
положени подписи за получаване на предпазни средства и записано „нямам
осигурена каска“ в декларациите, очевидно е налице спорно обстоятелство, което
не е било разследвано преди издаване на НП. Ето защо, касационната инстанция
намира за обоснован извода в решението на въззивния съд, че вмененото на
работодателя нарушение не е установено по несъмнен начин. Последното съставлява
основание да се приеме незаконосъобразност на атакуваното НП, което обосновано,
въз основа на закона, е отменено.
При направената служебна проверка на
обжалвания съдебен акт, не се установиха пороци, съставляващи касационно
основание за отмяната му. Решението на РРС като валидно, допустимо и правилно,
следва да бъде оставено в сила, като се посочи правилното наименование на
наказващия орган, за отстраняване на която очевидна неточност, районният съд не
разполага с процесуална възможност по приложимия пред него ред по НПК.
Мотивиран така и на
основание чл.63, ал.1 от ЗАНН във вр. с чл.221, ал.2 и чл.222, ал.1 от АПК,
Административен съд – Русе
Р Е
Ш И:
ОСТАВЯ в сила Решение № 591 от 06.08.2019
г., постановено по а.н.д. № 1105/2019 г. по описа на РРС, с което изцяло е отменено НП № 18-001384 от 08.05.2019 г.,
издадено от директора на Дирекция “Инспекция
по труда” – Русе, неправилно изписан като директор на офис-Русе при ТД на
НАП-Варна, с което на едноличното дружество с ограничена отговорност под фирма
„ПОЛИ-Ч.“ ЕООД е наложено административно наказание „имуществена санкция“ в
размер на 1 500 лв. за нарушение на чл.246, ал.2 вр. чл.2 от Наредба
№7/23.09.1999 год.
Решението не подлежи на обжалване и на
протест.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: