Р Е Ш Е Н И Е

 

№ ……

 

***, 03.07.2019г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-*** в публичното заседание на тридесети май през две хиляди и деветнадесета година в състав:

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                            Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Силвия Димова

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№425 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид:

 

Предявени са искове с правно основание чл.71 ал.1 т.1 и чл.71 ал.1 т.3 от Закона за защита от дискриминация.

В искова молба ищецът М.А.Щ. поддържа, че работила в Ирландия от 2005г. до 2017г. Там сключила граждански брак с **през 2011г. От брака си двамата имали родени 2 деца. Поради прекратяване на трудовите правоотношения с ирландския им работодател, през 2017г. семейството й решило да се установи в България, въпреки, че ищцата била полякиня по народност и гражданство. След пристигането си в България семейството заживяло в ***, в жилището на съпруга. Същевременно двамата подали заявление до НОИ ТП-Хасково с искане да им бъдат изплатени обезщетения за безработица, на основание прекратените им трудови договори в Ирландия. Съпругът на ищцата получил разпореждане, с което се удовлетворявало искането му за обезщетение, но ищцата получила Разпореждане №262-00-854-3 от 09.11.2017г., с което й било отказано отпускането на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. Заявява, че преди да подаде заявлението си, тя се снабдила с български документи за самоличност- удостоверение за пребиваване на гражданин на ЕС, валиден до 14.08.2022г. и се регистрирала в Бюро по труда-***. Мотивите за отказа на ответника били, че предвид последната й заетост в Ирландия и декларацията за пребиваване във връзка с прилагането на чл.65 ал.2 от Регламент ЕО№883/2004г., държавата на пребиваване и държавата на последна заетост съвпадат- Ирландия. По смисъла на чл.11 от Регламент №987/2009г. центъра на жизнените интереси на ищцата по време на трудовата заетост не се явявала България, поради което нямало основание за отпускане на парично обезщетение. Счита, че същите изводи можело да се направят и по отношение на съпруга й, но неговото искане за парично обезщетение за безработица било удовлетворено. Твърди, че това станало въпреки обстоятелството, че при него също съвпадали държавата на пребиваване и държавата на последна заетост. Намира, че разликата произтичала от това, че тя е полякиня, а съпруга й е българин. Поддържа, че още при подаване на заявлението в НОИ й казали, че то не е за тук, а предявяването на правата си трябвало да направи в **. Наложило се да обжалва административните отговори на НОИ ТП-Хасково, като Административен съд-Хасково отменил обжалвания административен акт, а ВАС потвърди неговото съдебно решение. Счита, че е по-неблагоприятно третирана на основата на признаците, посочени в ал.1 на чл.4 от ЗЗДискр.- народност и гражданство, от съпруга си, който е български гражданин, при сравними сходни обстоятелства. Поради това, счита, че е налице неравнопоставеност при третирането от страна на НОИ ТП-Хасково при едно и също искане, при идентични условия. Правата й били ограничени, като трябвало в продължение на 1 година и половина да ги защитава по съдебен ред. В резултат на незаконосъобразните действия на административния орган и проявено спрямо нея дискриминационно отношение, тя имала негативни психически изживявания, дискомфорт, притеснения и унижение. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника НОИ, че е допуснато нарушение на закона, проявена дискриминация по отношение на признаците народност и гражданство при решаване на административен въпрос, като ищцата е била поставена в неравностойно положение. Иска съдът да осъди ответника да й заплати обезщетение в размер на 5000 лева за неимуществени вреди, в резултат на проявената спрямо нея дискриминация, довела до негативни психични преживявания в продължение на 1,5 години- до приключване на делата, ведно със законовата лихва от 09.11.2017г. до окончателното плащане. Претендира присъждане на направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът Национален осигурителен институт-София депозира отговор на исковата молба, в който твърди, че предявения иск е допустим, но неоснователен. Поддържа, че твърденията на ищцата, че е по-неблагоприятно третирана от съпруга си- български гражданин, при сравними, сходни, обстоятелства, на основание признаците народност и гражданство, са неоснователни. Заявява, че преди да се извърши преценка на правото на парично обезщетение за безработица за дадено лице, се определя дали българската институция е компетентна по конкретния случай. За да бъде извършена тази преценка, следва да бъде съобразено къде е пребивавало лицето през периода на трудовата дейност от 2005г. до 2017г. НОИ, като компетентна институция, пред която е подадено искане за преценка на правото на парично обезщетение за безработица, следвало да определи в кои случаи по време на последната заетост лицата пребивават на територията на Република България. В тази връзка на заинтересованите лица се предоставяла за попълване декларация с оглед прилагане на чл.65 §2 от Регламент (ЕО) №883/2004г. Данните от тази декларация имали съществено значение при определяне на пребиваване във връзка с прилагането на чл.65 §2 от Регламент (ЕО) №883/2004г. В административното производство ищцата е била последно заето лице в Ирландия. В декларацията за определяне на пребиваването България не фигурирала в нито една точка от същата, освен в последната точка, в която е отразено намерението й да се установи в България. През периода на последната й заетост, която е в Ирландия, нейните съпруг и деца и по-голямата част от социалните й контакти са в държавата по последна заетост. Роднините на ищцата през същия период се намират в **. От представените данни, държавата по пребиваване на ищцата и държавата на последна заетост съвпадат. Поради това, административния орган е счел, че центъра на жизнените интереси на ищцата по време на последната й трудова заетост не се явява България. Поради това е бил постановен отказ за отпускане на парично обезщетение за безработица по българското законодателство. На следващо място, поддържа ,че напълно различни се явяват обстоятелствата, свързани с отпускането на парично обезщетение на съпруга на ищцата. Данните от неговата декларация, носят различна информация от тази на съпругата му. Той декларира намерението си да се установи трайно в България, като посочва, че през периода на последната му заетост в чужбина преобладаващата част от роднините му и преобладаващата част от неговите социални контакти са в България. От тези данни е видно, че държавата по пребиваване и държавата по последна заетост на съпруга не съвпадат. Поради това и неговия център на жизнени интереси по време на последната му трудова заетост се явява България. В този смисъл налице било основание за отпускане на парично обезщетение за безработица по българското законодателство. Предвид изложеното счита, че правото на ищцата на равно третиране не е нарушено. В производството по определяне на парично обезщетение за безработица на ищцата, тя не е поставяна в условия на различно, по-неблагоприятно третиране въз основа на признаците на чл.4 ал.1 от ЗЗДискр. отколкото би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства. Отказът на административния орган за отпускане на парично обезщетение за безработица е бил съобразен единствено с данните, посочени от ищцата в декларацията й относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 §2 от Регламент (ЕО) №883/2004г. След отмяна на административния акт, с който е постановен отказа за изплащане на парично обезщетение за безработица, на ищцата е било отпуснато и изплатено такова. Претендира присъждане на направените деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приетия като доказателство по делото препис от Удостоверение за сключен граждански брак, издадено от община *** на 09.08.2017г., ищцата М.А.Щ. е сключила граждански брак с ***, в гр.Дъблин, Ирландия, на 21.11.2011г. От съвместното си съжителство преди сключване на брака двамата имали едно дете ***- родена на ***г. в гр.Дъблин, Ирландия, което се установява от Удостоверение за раждане от ***г***. През време на брака си страните имали и второ дете- ***, родена на ***г. в гр.Дъблин, Ирландия, което се установява от Удостоверение за раждане от ***г***. Съпругът ***и двете деца са български граждани.

Съгласно Удостоверение от 11.12.2017г., издадено от Областна дирекция на МВР-Хасково, М.А.Щ. е гражданка на **, като същата е със статут на продължително пребиваващ в Република България гражданин на ЕС от 14.08.2017г. до 14.08.2022г., притежава български личен документ- удостоверение за пребиваване на гражданин на  ЕС с №*********, издаден на 30.08.2017г. от ОДМВР-Хасково, валиден до 14.08.2022г. и адрес на пребиваване в Р.България в ***, ул.“***

На 27.09.2017г. ищцата подала до НОИ, ТП-Хасково, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 ал.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004. В нея посочила, че настоящия й адрес е в България, ***, ул.“***. Декларирала, че последния й период на заетост в чужбина е от 12.12.2016г. до 12.07.2017г. в Ирландия, където работила като наето лице от работодател. През целия период на последната й заетост съпругът и децата й живели в държавата по последната заетост Ирландия. Декларира, че през периода на последната й заетост в чужбина, преобладаващата част от роднините й /напр.родители, баба, дядо, брат, сестра/ са живели в **. Заявява, че не притежава собствено жилище. Декларира, че преобладаващата част от социалните й контакти са в държавата по последната заетост- Ирландия, както и че възнамерява да се установи трайно в Република България.

На същата дата, съпругът на ищцата- ***, подал до НОИ, ТП-Хасково, Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 ал.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004. В нея той посочил, че настоящия му адрес е в България, ***, ул.“***. Декларирал, че последния му период на заетост в чужбина е от 12.09.2016г. до 05.07.2017г. в Ирландия, където работил като наето лице от работодател. През целия период на последната му заетост съпругата и децата му живели в държавата по последната заетост Ирландия. Декларира, че през периода на последната му заетост в чужбина, преобладаващата част от роднините му /напр.родители, баба, дядо, брат, сестра/ са живели в България. Заявява, че притежава собствено жилище в България. Декларира, че преобладаващата част от социалните му контакти са в Република България, както и че възнамерява да се установи трайно в Република България.

Видно от приетото като доказателство по делото Разпореждане №262-00-854-3/09.11.2017г., издадено от НОИ, ТП-Хасково, във връзка с подаденото от М.А.Щ. заявление вх.№262-00-854/27.09.2017г. се отказва отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО. В разпореждането се посочва, че съгласно разпоредбите на Регламент /ЕО/ 883/2004 НОИ не е компетентната институция по отпускането на паричното обезщетение за безработица. Преди подаване на заявлението лицето е било с последна заетост в Ирландия за периода от 2005г. до 2017г., като от подадената декларация се установявало, че държавата на пребиваване и държавата по последна заетост съвпадат. Центърът на жизнените интереси на лицето по време на последната му трудова заетост не се явявала България. Поради това, не било налице основание от страна на българска страна за прилагане на чл.65 ал.2 от Регламент №883/2004 и отпускане на парично обезщетение по българското законодателство.

Същевременно, на 03.10.2017г., НОИ,ТП-Хасково издало Разпореждане №262-00-855-1, като по заявление вх.№262-00-855/27.09.2017г. подадено от ***, било отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 26.07.2017г. до 16.11.2017г. в размер на 75,27 лева дневно.

Съгласно Решение №262/16.05.2018г. по адм.дело №1286/2017г. по описа на Адм.съд-Хасково, Решение №1054-26-10-1/01.12.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково и потвърденото с него Разпореждане №262-00-854-3/09.11.2017г., издадено от НОИ, ТП-Хасково били отменени. Преписката била върната на ТП на НОИ-Хасково за ново произнасяне по заявление вх.№262-00-854/27.09.2017г. на М.А.Щ.. Така постановеното решение е било потвърдено с Решение №222/08.01.2019г. по адм.дело №8158/2018г. на ВАС.

Видно от приетото като доказателство по делото Разпореждане №262-00-854-5/28.01.2019г. на НОИ, ТП-Хасково, по заявление вх.№262-00-854/27.09.2017г. на М.А.Щ. е отпуснато парично обезщетение за безработица, считано от 15.09.2017г. до 23.05.2018г. в размер на 75,82 лева дневно.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищцата, съдът допусна до разпит в качеството на свидетели ***и ***. В своите показания свид.**поддържа ,че познава ищцата от м.септември 2017г., тъй като по-големите им деца учели заедно. Първоначално М.Щ. била много жизнерадостна, като всичко в България й харесвало. В последствие обаче тя се сблъскала с българските институции, които отхвърлили искането й за плащане на обезщетение за безработица. Чувствала се дискриминирана, като това я подтискало и тя променила емоционалното си състояние. Започнала да излиза по-рядко и да не се среща толкова често с познатите си. Чувствала се дискриминирана, защото мислела, че след като идва от държава, която е член на ЕС ще има същите права, каквито е имала и там. Свидетелят посочва, че отказали на М.Щ. изплащане на обезщетение за безработица, тъй като тя била полякиня и е работила в Ирландия. През настоящата пролет, от ищцата научила, че е спечелила съдебно дело срещу НОИ и обезщетението за безработица ще й бъде изплатено.

От показанията на свид.***се установява, че той е съпруг на ищцата. Двамата се срещнали и сключили брак в Ирландия, където работели. В тази държава се родили и двете им деца. След като през 2017г. останали без работа, двамата решили с децата си да се върнат и заживеят в България. Подали заявления в НОИ, за да им бъде изплатено обезщетение за безработица, но там взели само документите на свидетеля, като на ищцата казали да търси правата си в ** или Ирландия. Едва в последствие приели и нейното заявление, но след това отказали да й изплатят обезщетение за безработица, каквото на свидетеля предоставили. След като получила отказа ищцата се променила емоционално. Чувствала се обидена от случилото се, като съпругът и имал намерение да пише писмо до министър-председателя на страната, но в последствие се отказал.Делата, които съпругата му водела срещу отказа на НОИ да й заплати обезщетение за безработица продължили около година и три- четири месеца.  

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Безспорно установено по делото е, че ищцата е полска гражданка, омъжена за български гражданин, която  има статут на продължителна пребиваваща в България, на адрес в ***, ул.*** На следващо място, няма спор, че от брака си с ***, М.А.Щ. има родени две деца, които са български граждани и също живеят в ***. По делото не се спори, че ищцата и съпруга й са работили през последните години в Ирландия, като след завръщането си в България двамата едновременно са подали заявления до НОИ, ТП-Хасково за отпускане на обезщетение за безработица. Безспорно установено е, че такова обезщетение е било отпуснато на съпруга ***, но не и на съпругата му М.А.Щ.. Няма спор и относно това, че със свое решение Административен съд-Хасково е отменил отказа на НОИ, ТП-Хасково, като след потвърждаване на решението от ВАС, на ищцата е била отпуснато обезщетение за безработица.

Спорно по делото е третирана ли е била М.А.Щ. по-неблагоприятно, поради своите народност и гражданство и при идентични обстоятелства, от своя съпруг- български гражданин, по време на процедурата за предоставяне на обезщетение за безработица от НОИ, ТП-Хасково, дължи ли се на същата обезщетение за неимуществени вреди в следствие на проявената дискриминация и ако да- какъв следва да е неговия размер.   

Съгласно разпоредбата на чл.4 ал.1 от Закона за защита от дискриминация, забранена е всяка пряка или непряка дискриминация, основана на пол, раса, народност, етническа принадлежност, човешки геном, гражданство, произход, религия или вяра, образование, убеждения, политическа принадлежност, лично или обществено положение, вреждане, възраст, сексуална ориентация, семейно положение, имуществено състояние или на всякакви други признаци, установени по закон или в международен договор, по който Република България е страна.

Определение за пряка дискриминация е дадено в ал.2 от чл.4 ЗЗДискр., където е посочено, че този вид дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на лице на основата на признаците на ал.1, отколкото се третира, било е третирано или би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства.

В настоящият случай, ищцата поддържа, че в отношенията й с НОИ, ТП-Хасково по повод искане за предоставяне на обезщетение за безработица, тя е била третирана по-неблагоприятно, поради своите народност и гражданство, при сравними сходни обстоятелства, от своя съпруг- български гражданин.

Видно от приетата като доказателство по делото Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 ал.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004 от 27.09.2017г., ищцата е декларирала, че  последния й период на заетост в чужбина е от 12.12.2016г. до 12.07.2017г. в Ирландия, където работила като наето лице от работодател. През целия период на последната й заетост съпругът и децата й живели в държавата по последната заетост Ирландия. Декларира, че през периода на последната й заетост в чужбина, преобладаващата част от роднините й /напр.родители, баба, дядо, брат, сестра/ са живели в **. Заявява, че не притежава собствено жилище. Декларира, че преобладаващата част от социалните й контакти са в държавата по последната заетост- Ирландия, както и че възнамерява да се установи трайно в Република България, в ***, ул.“***

Тази нейна декларация не се различава съществено по съдържание от подадената на същата дата аналогична декларация от съпруга й ***до НОИ, ТП-Хасково. Единствените разлики в двете декларации са в т.3.3, т.3.4 и т.3.5, съгласно които съпругът декларира, че роднините му живеят в Република България, той притежава там собствено жилище и преобладаващата част от социалните му контакти са в тази страна. За разлика от него, М.А.Щ. посочва в декларацията си, че нейните роднини живеят в друга държава- **, тя не притежава собствено жилище, а преобладаващата част от социалните й контакти са в държавата по последна заетост- Ирландия.

На базата на тези разминавания в двете декларации НОИ приема, че обезщетение за безработица се дължи единствено на съпруга, но не и на неговата съпруга. В издаденото във връзка със заявление №262-00-854/27.09.2017г. на М.А.Щ. Разпореждане №262-00-854-3/09.11.2017г. ответника мотивира отказа си да отпусне парично обезщетение за безработица, като приема, че не е компетентна институция за това. Посочва, че по смисъла на чл.11 от Регламент №987/2009 центърът на жизнените интереси на ищцата по време на последната й трудова заетост не се явява България, като не е налице основание от българска страна за прилагане на чл.65 ал.2 от Регламент №883/2004 и отпускане на парично обезщетение за безработица по българското законодателство.

От приетите като доказателства по делото решения на Административен съд-Хасково и на ВАС е видно, че Решение №1054-26-10-1/01.12.2017г. на Директора на ТП на НОИ-Хасково и потвърденото с него Разпореждане №262-00-854-3/09.11.2017г., издадено от НОИ, ТП-Хасково, с което на М.А.Щ. е отказано обезщетение за безработица, са били отменени, като незаконосъобразни и постановени при съществено нарушение на административнопроизводствените правила и на материалния закон. Прието е и от двете съдилища, че при постановяване на своя отказ административния орган неправилно е приел, че центъра на жизнените интереси на ищцата е в Ирландия, а не в България, където тя и семейството й са били вече трайно установени. Посочва се, че фактите и обстоятелствата изтъкнати от М.А.Щ. в заявлението й не са били преценени от НОИ, а изводите на административния орган са направени изцяло въз основа на декларацията за определяне пребиваването на ищцата. Прието е, че цялостна оценка на наличната информация относно релевантните факти и по критериите на чл. 11 не може да се направи само въз основа на декларацията за определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл. 65, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., както са постъпили органите на ТП на НОИ гр. Хасково. Служителите на ответника са постановили актовете си без да изяснят фактите и обстоятелствата от значение по случая, което е в нарушение на чл.35 от АПК. Нарушени били също така нормите на чл. 9, ал.1, 2 и 4 АПК и чл. 36, ал. 1 АПК, регламентиращи служебното начало в производството пред административните органи. Допуснатите съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съставлявали самостоятелно отменително основание по чл. 146, т. 3 АПК.

На следващо място, прието е от съда, че незаконосъобразно и неправилно е позоваването на чл.65 параграф 2 Регламент /ЕО/ №883/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 29 април 2004г. за координация на системите за социална сигурност, доколкото ищцата е напълно безработно лице, която за времето на трудовата си заетост е пребивавала държава-членка-Ирландия, различна от компетентната държава, регистрирала се е като безработна в Република България, където се е завърнала със семейството си с намерение за трайно установяване и където е обичайното й пребиваване.

            В предвид изложеното, настоящия съдебен състав счита, че по повод на отправеното до НОИ, ТП-Хасково искане за предоставяне на обезщетение за безработица, ищцата е била третирана по-неблагоприятно от своя съпруг- български гражданин, поради своите народност и гражданство, при сравними сходни обстоятелства.

            От показанията на свид.***- съпруг на ищцата, дадени в проведеното на 30.05.2019г. съдебно заседание по делото, се установява, че когато той и М.А.Щ. ***, за да подадат заявления за отпускане на обезщетение за безработица, неговите документи били приети веднага, а на ищцата върнати с обяснение, че в България тя няма права като безработна и може да търси правата си в ** или в Ирландия. Едва в последствие заявлението от М.А.Щ. било прието от служителя на НОИ, но по-късно й било отказано предоставянето на обезщетение за безработица.

Така постановения отказ от НОИ да изплати обезщетение за безработица на ищцата съдът намира, че е в следствие на обстоятелството, че същата е по народност полякиня и гражданка на Република **. Обстоятелството, че в Декларация относно определяне на пребиваване във връзка с прилагане на чл.65 ал.2 от Регламент /ЕО/ №883/2004 от 27.09.2017г. тя е посочила, че роднините й живеят в друга държава- **, не притежава собствено жилище, а преобладаващата част от социалните й контакти са в държавата по последна заетост- Ирландия, не дава основание служителите на НОИ автоматично и без повече проверки за изясняване на случая, да приемат, че центъра на жизнените й интереси е в Ирландия или в **, а не в България. Действително М.А.Щ. е полякиня и гражданка на **, като нормално е именно в тази държава да се намират нейните близки роднини. Същата е работила през период от 12 години в Ирландия, като логично е там да са нейните основни социални контакти. Липсата на собствено жилище по никакъв начин не я лишава от възможността да заживее постоянно в България, където да наеме или закупи в бъдеще такова. Така посочените различия между декларациите на М.А.Щ. и съпруга й не би следвало да са основание за служителите на НОИ да откажат да й заплатят обезщетение за безработица, приемайки единствено въз основа на тях, че центъра на жизнените й интереси е в друга държава- тази, чиято гражданка е тя или тази по последната й месторабота. Останалите обстоятелства, посочени в декларациите на ищцата и съпруга й са изцяло еднакви. Въпреки това, НОИ е издал разпореждане за отпускане на обезщетение за безработица единствено на ***, който е български гражданин, а по отношение на съпругата му- полска гражданка, е постановен отказ. При постановяване на това свое решение административния орган е извършил само формална проверка на данните от декларацията на ищцата, воден единствено от факта, че заявителя е полякиня и полска гражданка, която няма роднини, собственост и социални контакти в България, за да откаже да й изплати обезщетение за безработица. Същевременно, в случай, че ответника беше третирал ищцата равноправно с нейния съпруг ***, би следвало да установи, че тя е омъжена за български гражданин, регистрирана е като продължително пребиваваща в България до 14.08.2022г., има родени от брака си две деца-български граждани, които посещават български учебни заведения, както и че има намерение със семейството си трайно да се установи в нашата страна, където съпруга й притежава собствено жилище, след което да приеме, че центъра на жизнените й интереси е България и да й отпусне исканото обезщетение за безработица.

Предвид изложеното, съдът счита, че предявения от М.А.Щ.  иск с правно основание чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. се явява основателен и доказан, като следва да се постанови решение, с което да се признае по отношение на ответника, че спрямо ищцата е осъществен акт на пряка дискриминация въз основа на признаците народност и гражданство, при решаване на административен въпрос за отпускане на обезщетение за безработица.

            На следващо място, ищцата иска на основание чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр., ответника да бъде осъден да й заплати обезщетение в размер на 5000 лева за претърпени неимуществени вреди в резултат на проявената спрямо нея дискриминация.

            От събраните по делото гласни доказателства съдът намира за установено, че в следствие на постановения от ответника отказ да отпусне на ищцата обезщетение за безработица, основаващ се на нейната народност и гражданство, тя е изпитала негативни психични преживявания в продължение на година и половина, до окончателното приключване на делата, заведени от нея против НОИ. Видно от показанията на свид.**, когато М.А.Щ. дошла през есента на 2017г. със семейството си в България, тя била много жизнерадостна, като всичко в страната й харесвало. След отхвърляне на искането за изплащане на обезщетение за безработица от страна на НОИ, тя се чувствала дискриминирана и неприета в родината на своя съпруг, където искала да продължи да живее. Била подтисната и започнала да страни от свидетеля и новите си познати. Променило се емоционалното й състояние, като все по рядко искала да излиза и да се среща с познатите си. Това нейно негативно емоционално състояние продължило повече от година, като през пролетта на 2019г. свидетелят се срещнала с ищцата и научила, че делата й против НОИ са приключили в нейна полза, като вече й е отпуснато обезщетението за безработица, което първоначално било отказано. Според Димитрова, от тогава М.А.Щ. отново била лъчезарна и открита, като постановените съдебни решения я обнадеждили, че може да живее в България и да се чувства като равнопоставен български гражданин. Горните обстоятелства се установяват и от показанията на втория свидетел по делото ***. В тях той поддържа, че познавал съпругата си повече от 10 години, като тя била спокоен човек. След пристигане на семейството в България и отказа на НОИ да й отпусне обезщетение за безработица с мотив, че е полякиня и правата си следва да търси в ** или Ирландия, ищцата се почувствала много обидена. Настъпила голяма промяна в емоционалното й състояние, като често започнала да се кара с него и децата.

            Налице е пряка-причинно следствена връзка между осъществения от ответника акт на дискриминация по отношение на М.А.Щ., поставящия в неравностойно положение спрямо българските граждани и претърпените от нея в следствие на това неимуществени вреди.

            В предвид изложеното, съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. също се явява основателен. В следствие на проявения от ответника акт на дискриминация по отношение на ищцата на основание нейната народност и гражданство, същата е претърпяла неимуществени вреди, довели до негативни психични преживявания- чувство на обида, потиснатост и изолация от околните, които са продължили за около година и половина, до приключване на водените от нея против НОИ съдебни дела. 

            Размерът на обезщетението за неимуществени вреди съдът определи по справедливост, като намери предявения иск за присъждане на обезщетение за основателен за размера от 1000 лева, за който следва да бъде уважен, като за разликата до пълния предявен размер от 5000 лева иска следва да бъде отхвърлен.  

            При този изход на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, ответникът следва да бъде осъден да заплати направените от ищеца разноски в производството, съразмерно с уважената част от исковата претенция. Видно от представения по делото Договор за правна защита и съдействие от 05.03.2019г., ищцата е заплатила за всеки от предявените два иска по 300 лева или общо сумата от 600 лева. поради това, за първия предявен иск по чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр. на същата следва да бъдат заплатени 300 лева, а за иска по чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр.- 60 лева.

На основание чл.78 ал.3 вр.ал.8 от ГПК, на ответника също се дължат разноски, съразмерно с отхвърлената част от иска. В настоящия случай се претендират разноски единствено за юрисконсултско възнаграждение, което на основание чл.78 ал.8 от ГПК, съдът определя в размер на 100 лева.

Водим от горното, съдът

 

Р   Е   Ш   И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание чл.71 ал.1 т.1 от ЗЗДискр., по отношение на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, с адрес в гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ №62-64, представлявано от управителя ***, че е допуснал нарушение на закона- КСО и АПК, като е проявил пряка дискриминация по чл.4 ал.2 вр.ал.1 от ЗЗДискр. по отношение на М.А.Щ., с ЛНЧ **********,***, на основание признаците „народност“ и „гражданство“, като я е поставил в неравностойно положение при решаване на административен въпрос- отпускане на парично обезщетение за безработица по чл.54а от КСО.

 

ОСЪЖДА  НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, с адрес в гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ №62-64, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Щ., с ЛНЧ **********,***, на основание чл.71 ал.1 т.3 от ЗЗДискр. сумата от 1000 /хиляда/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди в следствие на осъществена от страна на НОИ-София пряка дискриминация по чл.4 ал.2 вр.ал.1 от ЗЗДискр., като  ОТХВЪРЛЯ предявения иск в частта му за разликата над уважения размер от 1000 лева до първоначално предявения размер от 5000 лева, като неоснователен.

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.1 от ГПК, НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, с адрес в гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ №62-64, представлявано от управителя ***, ДА ЗАПЛАТИ на М.А.Щ., с ЛНЧ **********,***, направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение, съобразно уважената част от исковете, в размер на 360 /триста и шестдесет/ лева.  

 

ОСЪЖДА, на основание чл.78 ал.3 вр.ал.8 от ГПК, М.А.Щ., с ЛНЧ **********,***, ДА ЗАПЛАТИ на НАЦИОНАЛЕН ОСИГУРИТЕЛЕН ИНСТИТУТ, с адрес в гр.София, бул.“Александър Стамболийски“ №62-64, представлявано от управителя ***, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 /сто/ лева.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

                                                                                                                      СЪДИЯ: