Решение по дело №170/2023 на Окръжен съд - Сливен

Номер на акта: 6
Дата: 9 януари 2024 г.
Съдия: Ваня Ангелова Маркова
Дело: 20232200100170
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 18 май 2023 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 6
гр. Сливен, 09.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на дванадесети
декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Ваня Анг. Маркова
при участието на секретаря Нина Б. Кънчева
като разгледа докладваното от Ваня Анг. Маркова Гражданско дело №
20232200100170 по описа за 2023 година
Предявени са два преки частични иска на увредени лица срещу застрахователя на
прекия причинител на вредите за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от
непозволено увреждане по застраховка „гражданска отговорност“ на автомобилистите, с
правна квалификация чл.432, ал.1 КЗ, вр. чл.45 ЗЗД и цена на всеки иск: 170 000 лв. от
общо 200 000 лв.
В исковата молба ищците твърдят, че са родители на Д. П. Х., който загинал при ПТП
на 01.06.2022г. На същата дата, около 19,15 часа, на път II - 66 километър 28 + 300,
непосредствено до изхода от гр. Н.З. в посока с. С., възникнало ПТП, причинено от З. С. К.
като водач на автомобил „Мицубиши Паджеро“ с рег. № ***.
Същият автомобилът се е движил в посока изток - запад и със скорост надвишаваща
максимално разрешената от 90 км/ч. Без да е налице техническа неизправност на
автомобила, водачът е загубил контрол върху управлението му, навлязъл в насрещната
лента за движение и ударил насрещно движещия се автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. №
СТ 68 11 ВС, управляван от техния син Д. П. Х., който получил несъвместими с живота
увреждания и починал.
Твърдят, че водачът З. С. К. нарушил правилата за движение, управлявайки автомобила
си със скорост над максимално разрешената и навлизайки неправомерно и безпричинно в
насрещната лента за движение и след като не е контролирал непрекъснато пътното превозно
средство, което е управлявал, виновно е причинил смъртта на техния син Д. П. Х., само на
29 години.
По случая било образувано досъдебно производство № 306 ЗМ 297/2022 г. по описа на
РУ на МВР- Н.З., което вече е приключило и към настоящия момент е налице влязла в сила
1
присъда по НОХД № 417/2023г по описа на СлОС, с която деликвентът З. С. Колен е
признат за виновен и осъден.
Твърдят, че в резултат на неговите действия, са понесли неимуществени вреди,
изразяващи се в силни душевни болки и страдания от преждевременната и шокираща смърт
на сина им. Загубили са най-близкия си човек, своя първороден син. Изгубили смисъла и
любовта на живота си. Отношенията им били изключително близки, хармонични,
отличаващи се с особена силна привързаност един към друг. Той е бил тяхната голяма
радост и опора в живота, поради което скръбта им е неизмерима, а липсата на сина им
продължава да им причинява неимоверни страдания, които не отшумяват с времето.
Ищците твърдят, че живели заедно със сина си Д. в едно домакинство в с. С. от
раждането на Д. до 2021 г. Пред 2014 г. той създал свое семейство, но въпреки това е
продължил да живее при родителите си. Двете семейства са живеели задружно. Д. помагал
изключително много на родителите си в поддръжката на къщата и в обработката на
дворното място. За тях бил налице възможно най - тежкият житейски резултат - загуба на
техния син, който на 29 г. е бил в разцвета на силите си, създал прекрасно семейство от
съпруга и три деца.
Допълват, че на 29.06.2022 г. изпратили уведомление до ответното дружество за
настъпилото застрахователно събитие и са предявили писмена застрахователна претенция,
получена от ответника на 30.06.2022 г., но до датата на подаване на исковата молба не са
получили обезщетение.
Сочат , че към датата на настъпване на ПТП, по отношение на автомобил „Мицубиши
Паджеро“, с рег. № ***, е била налице валидно сключена застраховка „Гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество, за периода от 07.05.2022 г. до
06.05.2023 г
Молят за постановяване на съдебно решение, с което ответника бъде осъден да заплати
на всеки от тях сумата 170 000 лв. - частичен иск от общо 200 000 лв., представляващи
обезщетение за неимуществени вреди, претърпени вследствие смъртта на сина им Д. П. Х.,
починал при ПТП, настъпило на 01.06.2022 г., ведно със законната лихва, считано от
29.06.2022 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и направените по делото
разноски.
Ответникът е подал отговор на исковата молба в срока по чл.131 ГПК. Счита исковете за
допустими, но частично основателни.
Не оспорва наличие на сключена застраховка“ гражданска отговорност“ на
автомобилистите по отношение на Мицубиши Паджеро“, с рег. № ***.
Не оспорва наличие на влязлата в сила присъда по НОХД № 417/2023 г. по описа на
СлОС за деликвента, противоправността и вината на дееца.
Не оспорва, че двамата ищци са заявили писмена застрахователна претенция за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди.
2
Оспорва исковете като прекомерно завишени по размер с оглед съдебната практика,
принципа за справедливост и действително претърпените вреди.
Прави възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на постр. Д. Х.,
който пътувал в автомобила без поставен предпазен колан, с което не само че нарушил
разпоредбата на чл.137а ЗдвП, но способствал за собственото си увреждане. Ответникът
счита, че ако пострадалият е бил с поставен обезопасителен колан, не биха настъпили
травмите, предизвикали смъртта му.
В с.з. двамата ищци, ред. призовани, не се явяват лично, а се представляват от
процесуален представител, който прави изменение на размера на предявените като частични
искове, както следва: от 26 000лв- частичен иск от общо 200 000лв на 170 000лв- частичен
иск от общо 200 000лв. Поддържа предявените искове в техните увеличени размери и моли
да бъдат уважени. Претендират разноски съгласно представен списък. Подробни
съображения излагат в писмена защита.
В с.з. ответникът се представлява от представител по пълномощие, който счита исковете
за частично основателни и моли за определяне на обезщетението за неимуществени вреди по
справедливост. Претендира разноски съгласно списък по чл.80 ГПК.
Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Ищците са родители на Д. П. Х., загинал на 29 години, при ПТП, настъпило 01.06.2022г.,
в землището на гр.Н.З..
Той е първородният им син, с когото живели заедно в едно домакинство в семейната им
къща в с.С. , общ.Н.З., от раждането му до 2021г.
След като завършил основно образование в с.С., Д. завършил средно образование в
гр.Н.З., като всеки ден пътувал до там.
През 2014г се запознал с Р. и двамата заживели на съпружески начала при родителите си
в с.С..
Той се разбирал чудесно с тях, а те посрещнали Р. като своя дъщеря.
Родили им се три деца, а Д. бил любящ баща и много грижовен син.
Двете семейства живеели заедно в едно домакинство, в сговор и разбирателство до
2021г, когато семейната им къща изгоряла в пожар. Тогава Д., Р. и децата се преместили да
живеят в гр.Р. в наследствен апартамент и останали там до смъртта на Д..
Всяка събота и неделя Д. ходел при родители си в с.С., помагал им при възстановяване
покрива на къщата. Направил цялата ел.инсталация. Бил силно привързан към тях. Тъй като
баща му работел като международен шофьор, всяка вечер се чувал с него по телефона.
Чувствал своите родители като приятели, с които взаимно се подкрепят във всичко. Винаги
са живели като едно голямо, сплотено и весело семейство.
На 01.06.2022г, около 19 часа, лек автомобил „Мицубиши Паджеро“, управляван от З.
С. К. се е движил по път П-66, в района между с. С. и гр. Н.З., със скоростта на движение
3
около 106 km/h. Опасната зона за спиране на автомобила е била около 112 т. Движението
се е осъществявало в светлата част на денонощието, при нормална видимост и суха пътна
настилка.
В същия момент, в обратна посока, се е движил лек автомобил „Фолксваген Голф“ с
рег. № ***, управляван от Д. П. Х., със скоростта на движение около 87 km/h. Опасната
зона за спиране на автомобила е била около 78 метра. Автомобилът се е движил изцяло в
собствената дясна пътна лента без да я напуска.
Лекият автомобил „Мицубиши Паджеро“ се е движил в зоната на прав участък, като
при определената скорост на движение водачът на автомобила е допуснал управлявания от
него автомобил да навлезе в лентата за насрещно движение. Навлизането е било с до около
1,5 метра от разделителната линия на лентите за движение м напречно направление.
Мястото на навлизане на автомобила „Мицубиши Паджеро“ в лентата за движение на
автомобила „Фолксваген Гол“ е на около 20 метра от мястото на удара, като в този момент
автомобил „Фолксваген Голф“ е бил на около 16 метра от мястото на удара.
Настъпил е челен, кос удар в лявата за водача на „Мицубиши Паджеро“ пътна лента
/лентата за движение на „Фолксваген Голф“/.
В резултат на масивния удар, автомобилът „Мицубиши Паджеро“ е деформиран в
челната част, повече изразено в лявата зона, като при този удар той е продължил
движението си при линейно преместване напред и надясно, завъртайки се около вертикална
ос в посока обратна на часовата стрелка.
Водачът на автомобил „Фолксваген Голф“ спрямо момента на навлизане на
автомобила „Мицубиши Паджеро“ в лентата му за движение не е имал техническата
възможност да предприеме спиране, тъй като времето от 0,67 s е недостатъчно той да
задейства спирачната система.
Най-малкото възможно разстояние, от което водачът на „Мицубиши Паджеро“ е
допуснал управлявания от него автомобил да навлезе в лентата за насрещно движение е
около 20 метра. Това разстояние е изминато от автомобила за около 0,67 секунди, като в
този момент автомобил „Фолксваген Голф“ е бил на около 16 метра от мястото на удара.
Сборът на опасните зони за спиране към момента на навлизане на автомобила „Мицубиши
Паджеро“в лентата за движение на „Фолксваген Голф“ е около 190 метра при дистанция
между двата автомобила от около 36 метра. Това според вещото лице означава, че
автомобил „Мицубиши Паджеро“ е навлязъл в опасната зона за спиране на „Фолксваген
Голф“.
Съгласно заключението на приетата по делото комплексна експертиза, водачът на лек
автомобил „Фолксваген Голф“ не е имал техническата възможност да предотврати ПТП към
момента на навлизане на „Мицубиши Паджеро“в неговата лента за движение.
Техническата причина, довела до възникването на ПТП е навлизането на автомобил
„Мицубиши Паджеро“ в насрещната лента за движение при наличие на насрещно движещ
4
се автомобил „Фолксваген Голф“. С действията си водачът на „Мицубиши Паджеро“ е
предизвикал навлизането на автомобила в опасната зона за спиране на лекия автомобил
„ФолксвагенГолф“. Причината за навлизане на автомобила „Мицубиши Паджеро“ в
насрещната лента са конкретни действия на водача и не се е дължало на възникнала
техническа неизправност.
Водачът на „Мицубиши Паджеро“ е имал техническата възможност да запази
движението в собствената лента, без да я напуска и по този начин да предотврати удара и
настъпилото ПТП.
Водачът на „Фолксваген Голф“ не е имал техническата възможност да предотврати
ПТП при определените скорости на движение и предприетите действия от водача на
автомобил „Мицубиши Паджеро“.
В резултат на реализираното ПТП, водачът на автомобил“ Фолкваген Голф“- постр.Д.
Хрисов, който е бил без поставен обезопасителен колан получил автомобилна травма- в
салона на автомобила в резултат на челен удар, предимно в лявата половина на предните
състави на управлявания от него автомобил. Получената травма е тежка, несъвместима с
живота, засягаща главата, гърдите, корема, гръбначния стълб и крайниците, довела до
разгръщане на клинична картина на тежък в необратима фаза травматичен и хеповолемичен
шок, в резултат на което починал в деня на ПТП.
Черепно-мозъчната травма се изразява в счупване на костите на черепната основа в
областта на големия тилен отвор, засягащо и подлежащия първи прешлен от шийния
сегмент на гръбначния стълб, както и оток на мозъка и множество охлузвания и пр.
Гръбначно-мозъчна травма се изразява в счупване на гръдния сегмент на гръбначния
стълб, в областта на долните му прешлени с пълно прекъсване на гръбначния мозък;
Гръдната травма се изразява в многофрагментни фрактури на всички ребра от лявата
половина на гръдния кош по три фрактурни линии с проникване на фрагментите в гръдната
кухина и наранявайки левия бял дроб;хемоторакс, травматична руптура (разкъсване) на
предната стена на лява сърдечна камера с размери 2-3 см и хемоперикард (излив на кръв в
перикарда - околосърцевата торбичка) и др.;
Коремната трамва се изразява в разкъсвания на слезката и черния дроб.
Описаните телесни увреждания имат травматична генеза и се държат на механично
действие (удар, притискане, сътресение) на твърди тъпи и/или тъпоръбести предмети и
добре отговарят да са получени по време и в резултат на ПТП. При този вид автомобилни
травми, през различните фази на произшествието върху тялото на водача действат различни
по своите характеристики травмиращи сили. В момента на удара тялото на водача е
подложено на действието на високостепенна преносна инерционна сила с посока предимно
напред приблизително еднаква с посоката на първоначалното движение на лекия автомобил
„Фолксваген Голф“. Под нейното действие то, тялото се е придвижило напред и наляво в
пространството на автомобилния салон, при което си придвижване е влязло в контакт с
намиращи се ред него и в ляво от него елементи от вътрешното оборудване на салона, както
5
и със силно деформирани елементи от предната лява половина на автомобилното купе.
Видно от характеристиките на уврежданията, техните локализации и тежест, вещите
лица достигат до заключението, че посоката на основната травмираща сила, която ги е
причинила е била отпред назад и отляво на постр.Д. Х..
Предвид данните от огледния протокол и тежки деформации на купето на лекия
автомобил „Фолксваген Голф“ в неговата предна лява половина, където е стоял постр.Д. Х.,
с навлизане в значителна степен на деформациите навътре в автомобилния салон, най-силно
изразени в зоната на водача на автомобила, както и характеристиките, локализациите,
механизма на получаване и тежестта на телесните увреждания, вещите лица достигат до
заключението, че те биха настъпили в същия си вид, и тежест и при правилно поставен и
изправен триточков обезопасителен колан.
Към датата на ПТП, по отношение на увреждащия лек автомобил „Мицубиши
Паджеро“, с рег. № ***, управляван от З. С. К. е била сключена застраховка „гражданска
отговорност“ при ответното застрахователно дружество, валидна за периода от 07.05.2022 г.
до 06.05.2023 г
На 29.06.2022г. ищците предявили пред ответника своите писмени застрахователни
претенции за заплащане на застрахователно обезщетение за неимуществени вреди от
смъртта на сина им Д. П. Х..
До приключване на съдебното дирене но настоящото дело, застрахователят-ответник
не им е определил, респ. и изплатил някакво обезщетение.
По случая е образувано ДП № 297/2022г по описа на РУ на МВР-Сливен, приключило
с внасяне на обвинителен акт в съда, по който е образувано НОХД № 417/2023г по описа на
ОС-Сливен.
С присъда № 14/26.09.2023 по НОХД № 417/2023 на СлОС, влязла в сила на
12.10.2023г, подс. З. С. К. е признат за виновен и осъден за това, че на 01.06.2022г, в
землището на гр.Н.З., на път П-66, км. 28+300, при управление на лек автомобил
„Мицубиши Паджеро“ с рег. № ***, с посока на движение към гр.Н.З., нарушил правила за
движение по пътищата, регламентирани в чл. 20 ал.1 ЗДвП, и чл. 16 ал.1 т.1 ЗДвП, навлязъл
и продължил движението си в насрещната рента, предизвиквайки ПТПС с движения се в
нея лек автомобил „Фолксваген Голф“ с рег. № *** и по непредпазливост причинил смъртта
на Д. П. Х. от с.С., общ.Н.З..
С настъпилата смърт на Д. П. Х., само на 29 години, в разцвета на младостта му, на
неговите майка и баща са причинени значителни по интензитет неимуществени вреди -
душевни болки и страдания. Загубата им е непрежалима и тежка, а болката им никога няма
да премине.
Майката преживяла шок от вестта за внезапната смърт на сина си и не иска да я приеме.
Двамата имали винаги топли и сърдечни отношения. Свързвала ги безрезервна обич и силна
привързаност.
6
По време на трагичния инцидент бащата бил в чужбина и се наложило да му съобщят
по телефона. Той бил съкрушен от новината и много тежко преживява загубата на своя син.

Сега двамата ищци вече не са същите. Изгубили са желание за живот, не намират утеха
и с всеки изминал ден им става все по-тежко.
Направили погребение на сина си, поставили надробен паметник и надгробна плоча на
мястото на инцидента, която майката всеки ден посещава .
Тази фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните
писмени доказателства, в.т.ч. от приключилото наказателно производство, ценени като
относими, допустими и неоспорени.
Кредитира показанията на разпитаните по делото двама свидетели, като преки,
непосредствени и безпротиворечиви
Приема изцяло заключението на изслушаната комплексна съдебна авто- техническа и
съдебно-медицинска експертиза като обосновано, ясно и неоспорено от страните.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна, съдът направи
следните правни изводи:
Предявени са два преки частични иска на увредени лица, с правно основание чл. 432
ал.1 КЗ, вр. с чл. 45 ЗЗД и цена – 170 000лв/ увеличена в с.з. от 26 000лв на 170 000 от
общо 200 000лв.
Частичните исковете са процесуално допустими, а преценен по същество- основателни
и доказани в пълен размер на сумата 170 000лв.
Съгласно чл.498, ал.3, увреденото лице може да предяви претенцията си за плащане
пред съда само ако застрахователят не е платил в срока по чл.496 КЗ, откаже да плати
обезщетение или ако увреденото лице не е съгласно с размера на определеното или
изплатеното обезщетение.
В случая застрахователят е сезиран от ищците по реда на чл.380 КЗ , но
застрахователят не е определил размер на застраховетлоното обезщетение, нито е изплатил
някакво обезщетение.
Наличието на доказателства за изтичане на срока по чл.498 ал.3 КЗ и приключване на
процедурата за доброволно уреждане на спора, води до изовод за допустимост на
предявените преки искове по чл.432 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.432 КЗ, увреденото лице, спрямо който застрахователят е
отговорен, има право да иска обезщетение пряко от него по застраховка „ гражданска
отговорност“, при спазване изискванията на чл.380 КЗ.
Ищците са увредени лица по смисъла на чл.478 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл.493 КЗ, застраховката покрива отговорността на
застрахования за причинени на трети лица /и други участници в движението по пътищата/,
7
вреди – вкл. неимуществените и имуществените вреди вследствие на телесни увреждания
или смърт; вредите причинени на чуждо имущество, пропуснати ползи – пряк и
непосредствен резултат от увреждането; разумно направени разноски, включително съдебни
разноски както и лихвите по чл.429, ал.2 т.2 КЗ.
За да уважи предявеният пряк иск на увредените лица спрямо застрахователя по
застраховка „ гражданска отговорност“ на автомобилистите, по делото следва да са
установени предпоставките на чл.45 ЗЗД, наличието на валиден договор за застраховка “
гражданска отговорност“ с ответното дружество, ведно с изпълнение на особените
изисквания по чл.380 КЗ и всички обстоятелства от значение за определяне размера на
обезщетението съгласно чл.52 ЗЗД.
В настоящия случай има постановена и влязла в сила осъдителна присъда, с която
виновния за ПТП водач е осъден и която от съгласно чл.300 ГПК настоящия съд е обвързан
относно извършването на деянието, неговата противоправност и виновността на дееца, т.е.
тези елементи от фактическия състава на деликта не се нуждаят от доказване в гражданския
процес.
От влязлата в сила присъда е установено и наличието на причинна връзка между
деликта и настъпилата смърт на постр.Д. П. Х..
Затова, в настоящото производство подлежат на доказване само вредите, техния вид и
размер, както и че претърпени в причинна връзка от деликта.
Не се оспорва от ответника наличието на застрахователно правоотношение по
застраховка „ гражданска отговорност“ на автомобилистите, валидна към момента на
настъпване ПТП,
Вредите по вид, интензитет и продължителност са безспорно установени по делото от
събраните убедителни и безпристрастни гласни доказателства.
От еднопосочните свидетелските показания на двама свидетели се установи, че между
ищците като родители и техния син по-голям син Д. е имало силна обич, привързаност и
разбирателство. Отношенията помежду им били прекрасни, основани на взаимна обич,
уважение и силна привързаност.
Вестта за неговата смърт съкрушила ищците, а страданието им е неописуемо. Никога
няма да прежалят детето си, нито да преживеят загубата.
Смъртта на дете на всяка възраст и при всякакви обстоятелства е най-тежкия възможен
удар за един родител и много трудно може да бъде определен паричен еквивалент на
претърпените душевни болки и страдания от загубата, която се преживява се тежко и
изключително болезнено.
Съобразно критерия за справедливост, установен в чл. 52 ЗЗД, при определяне на
обезщетението за неимуществени вреди, следва да се вземат предвид обективно
съществуващи обстоятелства, които са различни за всеки конкретен случай.
Справедливостта се извежда от преценката на конкретни обстоятелства, като: вид, характер,
8
степен на увреждане, възраст на увредения, начин и обстоятелства при които е получено
увреждането, продължителност на търпените болки и страдания и техния интензитет и
пр.
Като съобрази родствената връзка между ищцата и починалия от ПТП, отношенията на
обич и привързаност между тях, начина, по който смъртта на детето се е отразила на
родителите, младата възраст на починалия – само на 29г, в разцвета на силите и младостта,
интензитета и продължителността на преживените душевни болки и страдания и техния
необратим характер, съдът намира за справедливо обезщетение за неимуществени вреди-
претърпени болки и страдания от загубата на най-свидното за един родител- детето му,
сумата 170 000лв на всеки от тях.
Понесената загуба поначало е без паричен еквивалент, но претендираната материална
обезвреда подлежи на съобразяване с икономическото състояние и финансовия и социален
стандарт в страната и обществените критерии за справедливост към момента на
настъпването на вредите.
Съдът намира за неоснователно възражение на ответника за съпричиняване на
вредоносния резултат от страна на постр.Д. Х. , който като пътник в процесния автомобил,
бил без поставен колан, с което според ответника е допринесъл за настъпване на
собственото си увреждане и смърт.
Заключението на изслушаната по делото комплексна експертиза е категорично, че при
описания по-горе механизъм на ПТП, леталния изход за сина ищците е бил неизбежен,
независимо дали е бил с или без поставен предпазен колан.
Обезщетенията се дължат ведно с законната лихва за забава, която съдът следва да
присъди, като е претендирана, от датата на предявяване на застрахователната претенция
пред застрахователя- 29.06.2022г.
Ищците са предявили писмено застрахователната си претенция до ответника на
29.06.2022., поради което това е датата, на която застрахователя е бил уведомен за
претенцията и от тази дата за него настъпва задължението да заплаща лихва за забава по чл.
429, ал. 2, т. 2, вр. с ал. 3 от КЗ.
При този изход от спора, на основание чл. 78 ал.1 ГПК, ответникът дължи разноски на
ищците в пълен размер на сумата 2080лв съгласно представения списък., която сума
включва единствено платената от всеки ищец държавна такса за образуване на делото,
която в размер на 1040лв.или общо 2080лв.
В договора за правна защита и съдействие е уговорено безплатна адв.защита на
двамата ищци, по реда на чл. 38 ал.1, т.3 вр. с ал.2 от ЗА.
Съгласно чл. 38 ал.2 от ЗА, когато адвокат оказва безплатно адвокатска помощ, ако в
съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на
адвокатско възнаграждение, в размер не по-нисък от предвидения в Наредбата за
минималните адв. възнаграждения и осъжда другата страна да го заплати.
9
Според уважения размер на двата иска, на основание чл.38 ал.2 ЗА , вр. с чл 7 ал.2 т.5
от Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в полза на
процесуалния представител на ищците се присъжда адв.възнаграждение в общ размер на
22 900 лв./ 11 450лв + 11 450лв/.
При този изход от спора, на ответника не се дължат разноски. Той дължи заплащане
на държавна такса в размер от 4%, или сумата 13 600 лв. и 400лв- разноски за вещи лица,
платени от бюджетните средства на съда.
Ръководен от гореизложеното, съдът


РЕШИ:
ОСЪЖДА ЗД„БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“№87, ЕИК-**** , представлявано заедно от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на Д. Б. П. с ЕГН- **********
и П. Х. П. с ЕГН- **********, двамата от с.С., общ.Н.З., ул. „Х. Б. **, със съдебен адрес:
гр.С.З., бул.“Ц.С.В. *** чрез адв. С. Т., сумата 170 000 лева /сто и седемдесет хиляди лева/
на всеки от тях - частичен иск от общо 200 000лв, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени в резултат на настъпилата при ПТП на 01.06.2022 смърт
на техния син Д. П. Х., виновно причинена от З. С. К. като водач на лек автомобил
„“Мицубиши Паджеро“ с рег. № ***, ведно със законната лихва върху всяко обезщетение,
считано от 29.06.2022г до окончателното изплащане, както и сумата 1080лв. на всеки от
тях, представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София,
район „Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“№87, ЕИК-**** , представлявано заедно от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати на адв. С. К. Т. от АК-С.З., с
личен номер от единния адвокатски регистър № ********** и адрес на дейност: гр.С.З.,
бул.“Ц.С.В. ***, сумата 22 900 лв/ двадесет и две хиляди и деветстотин лева/,
представляваща адвокатско възнаграждение за оказана по реда на чл. 38 ал.2 от Закона за
адвокатурата безплатна адвокатска помощ на ищците по гр.дело № 170/2023г по описа на
СлОС - Д. Б. П. с ЕГН- ********** и П. Х. П. с ЕГН- **********.

ОСЪЖДА ЗД „БУЛ ИНС“АД, със седалище и адрес на управление гр.София, район
„Лозенец“, бул.„Джеймс Баучер“№87, ЕИК-**** , представлявано заедно от Стоян
Станимиров Проданов и Крум Димитров Крумов, да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт, по сметка на Сливенски окръжен съд държавна такса в размер на 13 600лв
и 400лв- разноски за вещи лица.
10

Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд-Бургас, в
двуседмичен срок от връчването му на страните.


Съдия при Окръжен съд – Сливен: _______________________
11