Н Е П Р И С Ъ С Т В Е Н О Р Е Ш Е Н И Е
№ 1502/19.3.2020г.
гр. Варна, 19.03.2020г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, 9-ти
състав, в открито съдебно заседание, проведено на девети март две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
НИКОЛАЙ СТОЯНОВ
при участието на
секретаря Илияна Илиева, като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 13137 по описа
на ВРС за 2019-та година,
9-ти с-в, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени да искове на „Е.м.”
ЕООД, ЕИК*, с правно основание чл.422 ГПК, за установяване в отношенията между страните, че Д.М.Й., ЕГН**********,
дължи в полза на ищеца сумата 1500.00лв. – невърната част от главницата
по договор за кредит от 25.10.2012г. с „У. К. Ф.“АД, ведно със законната лихва върху сумата
от заявлението – 19.04.2019г. до пълното й изплащане, както и сумата 410.61лв. – възнаградителна лихва по
същия договор за кредит, за периода 25.10.2012г.
– 27.06.2016г., които суми са прехвърлени на ищеца с цесия от
27.06.2016г. и за които суми е
издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №6109/2019г. на ВРС.
Ищецът твърди,
че по заявление на ищеца за процесните суми е издадена заповед за изпълнение. В
законоустановения срок длъжникът възразил, поради което за ищеца се породил
правният интерес да предяви настоящия иск.
Твърди още, че по
силата на договор за кредит от 25.10.2012г., сключен с „У. К. Ф.“АД, отв. Д.Й.
получила в заем сумата 10 000лв., която се задължило да върне на 72 вноски,
включващи части от главницата и от лихвата за ползването, с уговорени размери и
падежи и с крайна падежна дата на договора – 21.10.2018г.
Кредитополучателят
обаче престанал да плаща, считано от вноска с падеж 30.03.2016г., допреди която
били платени 41 вноски, поради което изпаднал в забава. След това настъпил и
крайният падеж на договора. Поради това се сочи, че на кредитора се следвало
връщане на предоставената заемна сума, част от която в исковия размер - претендирана
от ответника, както и лихвата за ползване на кредита в исковия размер.
Отделно с договор за цесия от дата 27.06.2016г.
вземанията на кредитора били прехвърлени в полза на ищеца с цесия, за сключване
на която длъжникът бил уведомен. Поради това се претендират исковите суми от
ответника в полза на ищеца, както и съдебни разноски по делото.
На ответника са връчени редовно съобщението по чл.131 –
133 ГПК с приложенията и указанията на съда и призовката за о.с.з. за
разглеждане на делото. Въпреки това той НЕ депозира писмен отговор в срока по
чл.131 ГПК, в о.с.з. не се явява, не се представлява, не изразява писмено
становище по делото.
За да се произнесе
съдът взе предвид, че ответникът не е депозирал оговор на исковата молба в законоустановения
срок, не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото открито
съдебно заседание, за което е редовно призован, не е отправил искане за гледане
на делото в неговото остсъствие, не е взел отношение по исковия спор и по
какъвто и да било друг начин. Освен това с редовно връченото на ответника
разпореждане по чл.131 ГПК, на последния са указани последиците от неспазване
на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в о.с.з. А от
представените по делото доказателства може да се направи извод за вероятна
основателност на предявения иск.
С оглед изложеното
съдът и с оглед отправената от ищеца молбата съдът намира, че са налице
предпоставките по чл.238 ГПК и чл.239 ГПК, поради което следва да бъде
постановено неприсъствено решение, като предявените искове бъдат уважени
изцяло.
Предвид
изхода на спора и представените доказателства, ответникът следва да заплати на
ищеца сумата 71.79лв. – разноски по исковете пред ВРС, на осн. чл.78,
ал.1 ГПК.
На осн. ТР №4/18.06.2014г. съдът дължи произнасяне с
осъдителен диспозитив и за разноските в заповедното производство. Поради което
на ищеца се следват такива, общо в размер 38.21лв.
Воден от горното и на осн. чл.239 ГПК съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между
страните, че отв. Д.М.Й., ЕГН**********, дължи на „Е.м.” ЕООД, ЕИК*, сумата
1500.00лв. – невърната част от
главницата по договор за кредит от 25.10.2012г. с „У. К. Ф.“АД, ведно със законната лихва върху сумата
от заявлението – 19.04.2019г. до пълното й изплащане, както и сумата 410.61лв. – възнаградителна лихва по
същия договор за кредит, за периода 25.10.2012г.
– 27.06.2016г., които суми са прехвърлени на ищеца с цесия от
27.06.2016г. и за които суми е
издадена заповед по чл.410 ГПК по ч.гр.д. №6109/2019г. на ВРС, на правно основание чл.238 ГПК и чл.422 ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.Й., ЕГН**********, да заплати на „Е.м.” ЕООД, ЕИК*, сумата 71.79лв. – разноски в исковото производство пред ВРС, на
осн. чл.78, ал.1 ГПК.
ОСЪЖДА Д.М.Й., ЕГН**********, да заплати на „Е.м.” ЕООД, ЕИК*, сумата 38.21лв. – разноски в заповедното производство, на осн. ТР
№4/18.06.2014г.
РЕШЕНИЕТО не подлежи
на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:…………