Р
Е Ш Е Н И Е
№ 3835
гр. Варна, 31.07.2013г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, IX състав, в открито съдебно
заседание, проведено на двадесет и трети май две хиляди и тринадесета година, в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДЕСИСЛАВА ЖЕКОВА
при участието на секретаря В.М.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. №21062 по описа за 2011 година на Варненския районен съд, IX състав, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е образувано по предявен от „* със седалище и адрес на управление гр. * срещу
* със седалище и адрес на управление *област * иск с правно основание чл.108 ЗС
да бъде осъден ответникът да предаде владението върху собственото на ищеца полуремарке
марка *
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на
процесната движима вещ - полуремарке марка * с рег.№ *, по силата на договор за
покупко-продажба от 29.05.2006г. Ищцовото дружество е овластило лицето * да извърши регистрация на полуремаркето и да управлява същото, като
не е упълномощило физическото лице да се разпорежда с вещта. Предвид породени
съмнения, ищецът след справка в регистрите на Пътна полиция, установил, че
полуремаркето не е негова собственост. Собствеността върху процесната движима
вещ била прехвърлена на трето лице, а впоследствие прехвърлена на ответника по
делото. Твърди се, че поради липса на съгласие на ищцовото дружество за
покупко-продажбата, сделката е нищожна. Паради факта, че сделката няма вещно - прехвърлителен
ефект, ищецът претендира връщането на вещта от *”, който я владее без правно
основание. Претендира и сторените по делото разноски. В открито съдебно
заседание ищецът, чрез процесуалния си представител, поддържа предявения иск и
моли за уважаването му, както и за присъждане на сторените разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на
исковата молба от ответника ЕТ *”, който оспорва предявения иск като
неоснователен. Възразява, че е придобил собствеността на годно правно
основание, поради което я владее не без основание. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.78 ал.2 ЗС, претенцията на ищеца е погасена по давност, тъй
като са изтекли повече от три години от загубването на вещта, считано от
сключването на нищожния договор през 2006г. Моли за отхвърляне на предявения иск. В открито съдебно заседание
ответникът не изразява становище.
След съвкупна преценка на
доказателствата по делото и съобразявайки становището на страните, съдът приема
за установено следното от фактическа
страна:
С изготвения
доклад по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване между
страните, че ответникът владее процесната вещ.
Приет като
доказателство по делото е договор за покупко – продажба от 29.05.2006г., с
който * е закупило от „*
Представено е и
свидетелство за регистрация на вещта.
Прието по делото е писмо от
Сектор „Пътна полиция”, придружено със справка, в която по отношение на вещта,
предмет на ревандикация, са регистрирани прехвърлителни сделки на 20.12.2006г.,
16.02.2007г. и 11.09.2009г.
Видно от справка, изготвена
от нотариус * * с №* в регистъра на НК, регистрирано при нотариуса е пълномощно
от „* към * за представителство пред органите на КАТ в цялата страна, като
извършва регистрации на МПС, закупува МПС за сметка и от името на фирмата.
С договор за
покупко-продажба на МПС от 18.12.2006г., заверен от нотариус * *, рег. №*, „*,
действащо чрез пълномощника си *, е продало на „* МПС, изброени в т.1 до 9,
включително по т.8 полуремарке марка *
С договор за
покупко-продажба на МПС от 15.02.2007г., заверен от нотариус * *, рег. №* в НК,
„* е продало на „* МПС, изброени в т. 1 до 7, включително по т.3 полуремарке
марка *. Представено е и свидетелство за регистрация на вещта на името на
купувача „*.
С договор за
покупко-продажба на МПС от 19.08.2009г., заверен от нотариус * *, рег. №* в НК,
* ЕАД е продало на *” полуремарке марка *
Видно от двустранно
подписана фактура №**********/19.08.2009г. „* е доставило на *” полуремарке
марка * за сумата от 25 000лв. Представена е и вносна бележка за заплащане
на сумата от купувача към продавача, както и свидетелство за регистрация на
полуремаркето на името на едноличния търговец.
От прието по делото писмо от нотариална кантора на
нотариус * *, рег. №* на Нотариалната камара, се установява, че рег.
№13437/11.08.2006г. е нотариално действие за удостоверяване на подпис върху
пълномощно с упълномощител * Н. *, ЕГН **********, в качеството на управляващ „*
и упълномощен * * * с ЕГН **********, като в пълномощното няма данни за
предоставени права с разпореждане с конкретна движима вещ. Приложено е и
извлечение от регистъра на нотариуса.
Въз основа на изложената
фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна
до следните правни изводи:
Разпоредбата на чл.108 ЗС
регламентира възможността на собственика да иска своята вещ от всяко лице,
което я владее или държи, без да има основание за това.
Съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест в процеса, за успешното провеждане на
ревандикационния иск, ищецът следва да установи в условията на пълно и главно
доказване кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на
правната норма, а именно че е собственик на процесната вещ, на твърдяното
придобивно основание, както и че ответникът се намира във владение на този имот.
С оглед позоваването на нищожност на последващата разпоредителна сделка от
страна на търговеца, ищецът следва да докаже и че липсва съгласието му за
посочената сделка.
В случай на установяване на
горните предпоставки, за отхвърляне на предявения иск, в тежест на ответника е
да докаже, че владее имота на правно основание.
По делото ищецът въвежда като придобивно основание по чл.77 ЗС настъпило
частно правоприемство по силата на правна сделка, а именно покупко-продажба, като
по делото не е спорно и се установява, че ищецът е придобил процесното полуремарке
чрез правна сделка през 2006г.
Видно е от гореизложената фактическа
обстановка, че договорът, с който „* се е разпоредило с вещта, предмет на
ревандикацията, е сключен чрез пълномощника * * с пълномощно с рег. №13437 от
11.08.2006г. на нотариус * *, като от представената от нея справка извлечение
се установи, че цитираното пълномощно не овластява представителя да извършва
разпоредителни сделки. В този случай е налице действие от страна на
представителя извън рамките на учредената му представителна власт, което не е
потвърдено при условията на чл. 42, ал.2 ЗЗД, а напротив, е оспорено от
представлявания с предявяване на настоящия иск. Налице е липса на съгласие от
страна на прехвърлителя по сделката, поради което и същата е недействителна
съобразно чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД.
Нищожната сделка не поражда вещно-прехвърлително действие, поради което и
приобретателят по нея „*” ООД не е
придобил правото на собственост върху движимата вещ. Придобивните основания на
последващите приобретатели „България лизинг” ЕАД и неговият
правоприемник ЕТ „*” са също производни /покупко-продажба/, в който случай
важимо е правилото, че никой не може да прехвърли повече права отколкото сам
притежава. Доколкото „* ООД не е станало собственик на вещта, то и последващите
приобретатели не придобиват вещното право на собственост.
Тук следва да се отбележи и
че ответникът не е могъл да придобие собствеността по реда на чл.78, ал.1 ЗС,
който текст урежда оригинерен способ за придобиването на движима вещ от
несобственик, тъй като процесният случай попада в изключенията на цитираната
норма – за прехвърлянето на собствеността върху движимата вещ се изисква
нотариална заверка на подписите. Съгласно
чл. 144, ал. 2 ЗДвП при прехвърляне на собствеността на регистрирани
автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на
регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на
двигателя над 350 cm3
подписите на страните трябва да бъдат нотариално заверени. § 1, т. 4, б. „б“ от
Наредба № 75 от 7 октомври
Поради тези аргументи съдът
намира за доказано в процеса, че собственик на процесното полуремарке е именно
ищецът „* – М” ЕООД.
Прието е за безспорно по делото с оглед твърденията на страните и че ответникът
владее вещта. Съответно се налага изводът, че е налице и втората предпоставка
за уважаване на предявения иск.
От друга страна, не се установи по делото да е налице правно основание,
легитимиращо ответника да упражнява фактическа власт върху вещта.
Неоснователно
е възражението на ответника за приложимост на правилото за тригодишния срок на
чл.78, ал.2 ЗС, доколкото същото касае загубена /която не се владее от никого/,
или открадната вещ, каквито обстоятелства в случая не са налице.
Поради горните мотиви, предявеният иск с правно основание чл.108 ЗС е основателен
и следва да бъде уважен.
С оглед изхода на спора, направеното
своевременно искане и представените доказателства, на ищеца следва да бъдат
присъдени сторените по делото разноски. Представени са доказателства за
заплащане на държавни такси в размер на 50лв за образуване на исковото
производство, 10лв за издаване на съдебни удостоверения и 40лв за обезпечение.
От тях на ищеца следва да бъдат присъдени държавни такси в общ размер от 60лв.
Държавна така за обезпечение на висящ иск не се дължи, поради което и внесената
такава от ищеца не следва да бъде понасяна от ответника. Представено е и
доказателство за действително заплащане на адвокатски хонорар в размер на
1000лв, който следва да бъде присъден на ищеца. Така общият размер на дължимите
на ищеца разноски е в размер на 1060лв.
Водим от
горното, съдът
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА ЕТ „* със
седалище и адрес на управление гр. * да предаде на „* със
седалище и адрес на управление гр. *, * владението върху следната движима
веш: полуремарке марка *, придобита
от ищеца чрез договор за покупко – продажба от 29.05.2006г., сключен между
„* и „*, на основание чл.108 ЗС.
ОСЪЖДА ЕТ „* със седалище и адрес на управление гр. *да заплати на „* със седалище и адрес на управление гр. * сумата от 1060лв /хиляда и
шестдесет лева/, представляваща сторени по делото разноски, на осн. чл.78, ал.1 ГПК.
Решението
подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: