№ 397
гр. Пазарджик, 26.03.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети февруари през две хиляди двадесет
и четвърта година в следния състав:
Председател:Д. Чардаков
при участието на секретаря Десислава Буюклиева
като разгледа докладваното от Д. Чардаков Гражданско дело №
20225220103973 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен е установителен иск по чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.22 ЗПК за
нищожност на клауза от сключен между страните договор за потребителски
кредит, който е съединен с частичен осъдителен иск по чл.55, ал.1, предл.1
ЗЗД за заплащане на сумата от 419.87 лв. /след допуснато изменение на иска/
като част от сумата 887.50лв., която е получена от ответника без основание,
ведно със законната лихва за забава от подаването на исковата молба в съда
на 15.12.2022г. до плащането.
Ищцата С. П. П. с ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.П** твърди, че
на **г. е сключила договор за паричен заем №** с ответника „**“ ЕООД,
ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр.**. Твърди, че в изпълнение на
договора ответникът й е предоставил потребителски кредит в размер на
700лв. при фиксирана лихва от 10% и годишен процент на разходите в
размер на 10,33%. Твърди, че чл.3 от договора задължава потребителя да
заплати на кредитора такси по кредита в общ размер на 887.50 лв., а именно:
такса за експресно разглеждане на документи в размер на 443.80 лв. и такса за
изготвяне на индивидуално кредитно предложение в размер на 443.70 лв.,
както и че е заплатила същите.
1
Поддържа, че тази клауза от договора е нищожна на основание чл.19,
ал.5 ЗПК, тъй като двете такси следва да се включат в годишния процент на
разходите по чл.19, ал.1 ЗПК и увеличават неговия размер над максимално
допустимия по чл.19, ал.4 ЗПК.
Твърди, че клаузата на договора не указва за какви действия на
кредитора се дължат двете такси от потребителя, а единствено съдържа
тяхното наименование, което представлява нарушение на чл.10а, ал.4 ЗПК. Не
е посочено колко по-бързо е експресното разглеждане на заявката за
одобряване на кредита, нито какво включва индивидуалното кредитно
предложение, чието изготвяне и без друго е част от задълженията на
кредитора по чл.16 ЗПК - да оцени кредитоспособността на потребителя
преди да изготви конкретните параметри на кредита.
Ищцата твърди още, че доколкото двете такси са за действия, свързани
с усвояването и управлението на кредита, те са уговорени в нарушение на
забраната по чл.10а, ал.2 ЗПК.
Иска от съда да обяви за нищожна клаузата по чл.3 от договора, която
я задължава да заплати на ответника таксите в размер на 887.50 лв.
Претендира заплащането на сумата от 419.87 лв., представляваща част от
платените недължими такси в размер на 887.50 лв. Сочи доказателства и
претендира съдебни разноски.
Ответникът е редовно уведомен за инициираното съдебно
производство с надлежно връчено съобщение по чл.131 ГПК, както и чрез
призовка за явяване в съдебно заседание, но същият не е подал отговор на
исковата молба по реда на чл.131 ГПК, не е изпратил представител в първото
заседание по делото и не е направил искане за разглеждането на делото в
негово отсъствие.
Ищецът е направил искане за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
Съдът, като установи, че на ответника са указани последиците от
неспазването на правилата за размяна на книжа между страните и от
неявяването му в съдебно заседание и предвид вероятната основателност на
исковете с оглед заявените в исковата молба обстоятелства и представените
доказателства, намира, че са налице предпоставките на чл.238, ал.1 и чл.239
2
ГПК за постановяване на неприсъствено решение, без да излага мотивите си
за него. С решението следва да се обяви за нищожна оспорената договорна
клауза и да се осъди ответника да заплати на ищцата сумата по частичния иск.
Относно разноските:
С оглед изхода на делото на основание чл.78, ал.1 ГПК ответникът
следва да заплати на ищцата разноските за държавна такса в размер на 100 лв.
Депозитът за възнаграждение на вещо лице в размер на 250 лв. следва да се
върне на ищеца /при поискване от негова страна с посочване на банкова
сметка, по която да се нареди превода/, тъй като необходимостта от него е
отпаднала.
Ищцата е представлявана безплатно при условията на чл.38, ал.1, т.2
ЗА от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, Булстат № **, адрес на
управление: гр.**, ж.к. „Манастирски ливади“, бл. 112, вх. „А“, ет. 2, офис 11,
представлявано от адвокат Д. М. М.. На основание чл.38, ал.2 от същия закон,
адвокатското дружество има право на адвокатско възнаграждение в размер, не
по-нисък от предвидения в Наредба №1 от 09.07.2001г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения. С оглед цената на предявените
искове следва да се определи адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв.
за всеки от двата иска.
Водим от горното и на основание чл.239, ал.1 и чл.238, ал.1 ГПК съдът
РЕШИ:
ПО ИСКА на С. П. П. с ЕГН ********** с настоящ адрес: гр.П** против
„**“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на управление: гр. ** ОБЯВЯВА ЗА
НЕДЕЙСТВИТЕЛНА на основание чл.124, ал.1 ГПК вр. чл.22 ЗП, клаузата на
чл.3 от сключения между страните договор за паричен заем №** от **г.,
която задължава ищеца да плати на ответника допълнителни такси по кредита
в общ размер на 887.50 лв., а именно: такса за експресно разглеждане на
документи в размер на 443.80 лв. и такса за изготвяне на индивидуално
кредитно предложение в размер на 443.70 лв.
ОСЪЖДА ответника „**“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр. ** да заплати на основание чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД на ищцата
С. П. П. с ЕГН ********** с настоящ адрес: гр. П**, сумата от 419.87 лв.,
3
представляваща част от сумата 887.50лв. – получени такси по
недействителната договорна клауза, ведно със законната лихва за забава от
подаването на исковата молба в съда на 15.12.2022г. до плащането.
ОСЪЖДА ответника „**“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр. ** да заплати на ищцата С. П. П. с ЕГН ********** с настоящ
адрес: гр. П** съдебни разноски в размер на 100 лв.
ОСЪЖДА ответника „**“ ЕООД, ЕИК **, седалище и адрес на
управление: гр. ** да заплати на Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“,
Булстат **, адрес на упражняване на дейността: гр. **, бул. „** адвокатско
възнаграждение в размер на 960 лв. на основание чл.38, ал.2 ЗА.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване, на основание чл. 239, ал.4
ГПК.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от решението на страните.
Указва на ответника, че може в едномесечен срок от връчването да
поиска отмяната на решението пред Окръжен съд - Пазарджик на
основанията, посочени в чл.240 ГПК.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
4