Мотиви към присъда N ** / 26.06.2019г. година по НОХД N 2**/ 2019г. по описа на Окръжен съд - Р..
Окръжна прокуратура – Р. е
обвинила И.Н.Н. в това, че на 08.06.20**г., в гр.Р. в условията на опА.
рецидив, без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, държал, с цел
разпространение високорискови наркотични вещества – хероин с нето тегло 21,4685
гр., на стойност 1 932.17 лева, като съдържанието на наркотично действащия
компонент – диацетилморфин е 37 тегловни %;
хероин с нето тегло 0,2198 гр., на стойност 26.38 лева, като
съдържанието на наркотично действащия компонент – диацетилморфин е 55 тегловни
%; и метамфетамин с нето тегло 12,96 гр. на стойност 324.00 лева, като съдържанието на
наркотично действащия компонент – метамфетамин е 79.7 тегловни %; всичко на
обща стойност 2282,55лв., от които разпространил хероин с нето тегло 0.2198
грама на стойност 26.38 лева и съдържание на наркотично действащ компонент
диацетилморфин 55 тегловни % чрез продажба на Е. Н. Д.от гр.Р. – престъпление
по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, пр.4 и пр.5 от НК.
Прокурорът поддържа обвинениета.
Подсъдимият И.Н.Н. признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не
се събират доказателства за тях по реда на чл.371, т.2 от НПК.
Съдът след преценка на събраните
по делото доказателства и съобразно чл.372, ал.4 от НПК, приема за установена
следната фактическа обстановка:
Подс.Н. ***, със средно образование,
женен,не работи. Същият от дължи години се занимавал с
различна престъпна дейност, като в началото извършвал
кражби и грабежи, за които бил многократно осъждан. След излизането му от
затвора през 20**г. започнал да се занимава с разпространението на наркотични
вещества. За извършено от него такова деяние на 26.02.2015г. било образувано
досъдебно производство в Окръжна прокуратура-Р.. С цел да избегне наказателно
преследване,подс.Н. се укрил в К., където временно
работел в строителството. Същевременно заедно с още двама българи извършили множество кражби на вещи от
домовете на К.ски граждани през м.октомври 2015г., за
което бил задържан и осъден от К.ски съд. В последствие бил екстрадиран в
България във връзка с воденото срещу него наказателно производство за
разпространение на наркотични вещества, бил осъден за това деяние по
НОХД№499/2017г.на РОС и започнал да изтърпява
наложеното му наказание. Във връзка с подадена от него молба за групиране на
това наказание с наказанието, наложено му от К.ския съд, с оглед избягване на
неоснователно задържане, изтърпяването на наказанието по НОХД№499/2017г.на РОС
било прекъснато с постановление на ОП-Плевен до произнасянето на съда по
групирането.Така на 02.03.20**г. подсъдимия Н. *** и
се върнал да живее в гр.Р..
Първоначално живеел в бл.“М.“ в кв.“З.“ в гр.Р., където живеела и съпругата му. Веднага
след освобождаването му от затвора, подс.Н. се захванал отново с
разпространението на наркотични вещества в гр.Р., които получавал от
неустановено място по неустановен начин. Самият той рядко продавал единични
дози на зависими от наркотици лица, а използвал дилъри, на които давал
по-големи количества наркотици. След като ги разпродадели на потребителите на
дребно, дилърите изплащали на Н. уговорената помежду им сума. По този начин подсъдимия
разпространявал хероин и метамфетамин. Връзката между подсъдимия и неговите
дилъри и клиенти се осъществявала по телефона, като той постоянно сменял номерата на използваните
от него СИМ-карти. През периода м.март-м.юни 20**г. подс.Н.
използвал телефонни номера **********; **********;**********; **********;**********;
**********; **********; **********, като сред клиентите си бил известен с прякора
„А.“. По телефона се уговаряли за вида, количеството и цената
на наркотичното вещество, което клиентът желаел да закупи от подсъдимия.
При разговорите наричали метамфетамина „кристали“, „крис“, “криси“, „криско“,
„захар“, „стъкло“, „стъклопакет“, „джам“, хероина-
„кафе“ или „кафявото“, а като общо понятие за наркотик използвали „материал“. След
това при лична среща ставало самото предаване на
наркотика и на парите, ако купувал краен клиент. На дилърите си Н. давал
наркотичните вещества „напред“,т.е. те му ги плащали
след като ги пласирали сред наркозависимите лица. Един от първите му дилъри
през м. март 20**г. бил Д. С. В., по прякор „Т.“, който използвал телефонен
номер **********. В. бил зависим от употребата на наркотични вещества и
припечелвал от смесването им с други вещества и от надценката при препродажбата
им. Двамата с Н. се срещали в близост до бл.“М.“ и подсъдимия
давал на В. наркотични вещества, които той след това правел на малки дози и
препродавал на крайни потребители. Тъй като обаче В. бил некоректен и не
отчитал на подсъдимия всички уговорени помежду им суми за продадените
наркотични вещества, той задлъжнял към Н.. По тази причина подсъдимият
престанал да му дава такива и го заместил като дилър с
Б.Т. Л., по прякор „Д.“, ползващ телефонни номера **********и **********, който
също бил зависим от употребата на такива вещества и също от години се занимавал
с тяхната продажба в гр.Р.. В последствие Н. се скарал и с Л., тъй като двамата
взаимно се обвинявали, че имат някакви отношения с приятелката на другия. Така като дилър за Н. започнал да работи В. Б. Б.,
ползващ телефон с №**********. Същият му бил препоръчан от С. М., по прякор „Д.“,
който ползвал телефон с №**********и който също от години продавал наркотични
вещества в гр.Р.. В последствие подс.Н. заподозрял и В. Б., че имал някакви
отношения с неговата приятелка В. и спрял да му дава
наркотични вещества. Вместо него за подсъдимия като дилъри започнали да работят
П. Г. Т., по прякор „Х.“ и М. А. А., по прякор „Б.“, който ползвал телефон с №**********.
Освен на своите дилъри, Н. продавал наркотични вещества и на клиенти „на
дребно“, като при уговорките по телефона те му казвали
какво количество искат - например „една двайска“ или „за двайсет минути“
означавало, че искали да купят наркотик за 20лв. Такива клиенти били следните
лица: Б. И. М., която ползвала телефон с №**********; С. П. Г., по прякор „П.“,
ползващ телефон с №**********; А. М. М., по прякор“Ч.“
,ползващ телефон с №**********; М.Р.Д., ползваща телефон с №**********; Ц. В. В.,
ползващ телефон с №**********; Д. К. К., ползваща телефон с №**********; Е. Н. Д.,
ползваща телефон с №**********; Л. Й. М., по прякор „П.“, ползващ телефонни
номера **********и **********; Н. В. Г., по прякор „Д.“, ползващ телефон с №**********;
И. К. К., по прякор „Б.“, ползващ телефонни номера **********и **********; Н.й Д.Д.,
по прякор „Д.“, ползващ телефон с №**********.
През м.май
20**г., след като търговията с наркотици потръгнала, подс.Н. се преместил да
живее в апартамент под наем в гр.Р. на ул.“Н. П.“ №** ет.* ап.*. Много от
неговите клиенти и дилъри обикаляли около блока, за да чакат подсъдимия и да си
купят от него наркотични вещества, поради което той монтирал на терасата си
камера, с която наблюдавал кои лица са долу на улицата. Когато преценял, слизал
и давал наркотични вещества на чакащите, а когато било лице, дължащо му пари
или такова, с което Н. не бил в добри отношения,
подсъдимия не излизал. Най-често там ходел М. А., по прякор „Б.“, който през м.май - началото на м.юни 20**г. се превърнал в основния
дилър на подсъдимия. Освен до квартирата на Н., двамата се срещали на различни
места в гр.Р., при което подсъдимият давал на М. А. наркотични вещества, а А.
му отчитал парите от вече продадените наркотици.
На 06.06.20**г.след
обяд подсъдимият проверил по телефона в деловодството на Окръжна прокуратура - Плевен,
дали молбата му за поредно продължаване на прекъсването изпълнението на
наложеното му наказание е уважена и установил, че същата е била отхвърлена. От
служителката той бил уведомен, че следва да се яви същата вечер в Затвора - Белене,за да продължи изпълнението на наложеното му наказание
лишаване от свобода. Н. решил, че няма да се върне в
затвора, а ще се крие в гр.Р., като уведомил в телефонни разговори своите
приятелки, клиенти и дилъри, че е „минал в нелегалност“. После решил, че трябва да освободи наетата от
него квартира на ул.“Н. П.“№** и да пренесе багажа си
на друго място. Започнал да търси също така начин да се снабди с нова СИМ-карта на чуждо име и с нов телефонен апарат, за да
не бъде засечен от полицията. Ползваната до тогава от него СИМ-карта с №**********
се водела на името на св.А. М., с когото обвиняемият се запознал чрез своя
приятел от затвора св.Т.Ф.А.. Междувременно още на 06.06.20**г.,след като не се завърнал в Затвора-Белене, подсъдимия бил
обявен за общодържавно издирване. На 06/07.06.20**г. той нощувал при св.Т. А. в
ползваната от него таванска стая на ул.“П.“№**. През
деня на 07.06.20**г. подсъдимият успял да се снабди с нова СИМ - карта с номер **********.
След това ходил на гости у своя клиент Ц. В. В. в бл.11 в жк“Д. 3“, където се
срещнал със св.Е. Т. З.. Двамата се познавали отпреди, тъй като и тя, заедно с
приятеля си И.Т. И., по прякор “Ч.“, който също употребявал наркотици, били
живели в бл.“М.“ в гр.Р.. Св.З. обяснила на Н. къде
живеела и си разменили телефоните, като се уговорили ва следващия ден сутринта
да се видят. След обяд около 17,00часа Н. се обадил на св.Т.Ф.А., който по това
време бил заедно със св.А. М. в дома на последния на ул.“С.“№**
и поискал да го види. Св.Т. А. го поканил в дома на св.М., като му обяснил, къде
точно се намира. След около 20 минути Н. дошъл като носел една хартиена чанта
на „Теленор“, в която имало два телефонни апарата и една кожена чантичка, от
която вадел друг мобилен телефон и провеждал разговори.
Пред св.М. и св.Т. А. подсъдимия обяснил, че трябвало да влиза в затвора, но
той бил решил, че първо трябва да си събере дължимите пари и после направо да
отиде в затвора, а не в полицията. Разказал им, че
трябвало да пренесе багажа си, за да освободи квартирата си и те му предложили своята помощ, но Н. казал, че сам щял да се
справи. Междувременно по телефона на Н. се обадил М. А., по прякор „Б.“ и той му обяснил къде се намира и как А. да
стигне до там. След около десетина минути М. А. дошъл
в къщата на св.М. и всички влезли вътре. Пред св.М. М. А. извадил 500лв.и ги дал на подсъсимия, който на един лист си отбелязал
нещо и казал на М. А., че му дължи още 300лв. Това всъщност били дължими от М. А.
суми за вече продадени наркотици, който му бил дал подсъдимият. После Н.
извадил от своята кожена чантичка две прозрачни полиетиленови пакетчета, в
едното от които имало бели кристали, наподобяващи морска сол, а в другото - 4
тъмнокафяви бучки, като дал двете пакетчета на М. А., който ги прибрал в
раницата си. После Н. дал пари на св.М. и на Т. А. и ги изпратил да отидат до
отсрещния магазин и да купят нещо за ядене и пиене. Когато те се върнали
видели, че подс.Н. бил извадил още едно прозрачно полиетиленово пликче, но с по-малки
размери от предишните две, като вътре също имало бели кристали. Малко след това
звъннал на два пъти телефона на Н., като и двата пъти той обяснявал на свои
клиенти, че нямал, че чакал да му дадат и накрая, че
щял да измисли нещо и да се обади. Тъй като навън започнало да гърми, Т. А.
казал, че ще си тръгва, за да не го завали дъжда и си заминал. След него си
тръгнали и подс.Н. и М. А.. Преди да си тръгне подс.Н. подал малкото пликче с белите кристали на св.М. и го помолил временно да го
прибере като казал, че щял да изпрати човек да го вземе или самият той щял да
мине по-късно. След като подсъдимият и неговите приятели си тръгнали от дома на
св.М. той установил, че Н. е забравил чантата с двата мобилни телефона. След
това по телефона на св.М.
няколко пъти звъняли непознати за него лица, които казвали, че ще се обадят
по-късно или ще дойдат да вземат това, което е оставил подсъдимият, но в
последствие никой не дошъл. След като като цяла нощ подсъдимият обикалял из
града и в хотели се срещал с
жени по обяви в интернет, на следващата сутрин - 08.06.20**г. около 06,30ч.
отишъл отново в дома на св.Т. А. и го помолил да остане малко при него да си
почине. Св.А. трябвало да тръгва за работа и му оставил резервните ключове за
квартирата си, като се уговорили по-късно Н. да му се
обади и да му ги върне. Около **ч. подсъдимият се обадил по телефона на св.Е. Т.
и отишъл на гости в дома й на ул.“Н.Й.В.“№**, бл.**,
вх.*, ет.*. Тя му направила кафе, а малко по-късно по телефона на подсъдимия с
№********** му се обадила св.Е. Н. Д.от своя телефонен
номер **********, която била зависима от употребата на наркотични вещества и
искала да си купи от него хероин. Двамата се били запознали няколко дни по-рано
чрез други наркозависими лица и подсъдимият бил обяснил на св.Д., че той
продава грам хероин за 80лв. Казала му, че искала да
го види „за двадесет минутки“, което означавало, че иска да си купи хероин за
20лв. Н. й обяснил, че се намирал в бл.** в жк“Д. 3“ и
й казал, когато стигне долу да му звънне по телефона. Св.Д. отишла с такси до
посоченото й от Н. място и го видяла, че той чакал
пред блока. Дала му 20лв., а той й подал завито във фолио пакетче, в което
имало хероин с нето тегло 0.2198 грама на стойност 26.38 лева и съдържание на
наркотично действащия компонент диацетилморфин 55 тегловни процента. Св.Д.прибрала
пакетчето в джоба си и се качила в таксито, а подсъдимият се върнал в жилището
на св.Е. З.. При пристигане на работното си място във фризоьорски салон в бл.***
в жк“Ч.“, св.Д.била задържана от органите на
полицията, които й извършили личен обиск по ЗМВР и открили наркотичното
вещество. Подс.Н. се качил обратно в апартамента на св.З. и тъй като батерията на единия от
телефоните му не била заредена, той го включил да се зарежда. Св.З. трябвало да
излезе за малко и предложила на Н. да я изчака в дома й, но той казал, че също
ще излезе с нея, а по-късно ще се върне, за да си вземе телефона. Двамата се разделили пред
входа на блока, като малко по-късно подс.Н. бил задържан от органите на
полицията. При извършения му личен обиск, в носената от него кожена чантичка
освен два мобилни телефона с карти на „Теленор“ и
„Виваком“ били открити още електронна везна, няколко листа с ръкописно изписан
текст, на които подсъдимият си водел сметки за дължимите от неговите клиенти и
дилъри суми, както и едно полиетиленово пликче с кафяво прахообразно вещества с
бруто тегло от 22,62гр., реагиращо положително като хероин
при тестване с полеви наркотест; две полиетиленови пликчета с бяло кристално
вещество всяко с буто тегло по 5,22гр. и едно полиетиленово пликче с бяло кристално вещество с бруто тегло от
2,67гр., като бялото кристално вещество в трите пакетчета реагирало положително
като метамфетамин при тестване с полеви наркотест. По - късно било
извършено претърсване и изземване в квартирата му на ул.“Н.
П.“ №**, ет.1 ,ап.2, от където били иззети 2 СИМ-карти, празни пластики и
опаковки от СИМ-Карти, един мобилен телефон марка „Нокиа“ и още няколко листа с
ръкописно изписан текст, на които подсъдимият си бил водил отчет за дължимите
му суми от неговите дилъри и клиенти. От своя страна
св.М. предал доброволно оставените в дома му от Н. два телефонни апарата и
полиетиленово пликче с бяло кристално вещество.
Установено било, че иззетото при
личния обиск на подс.Н. пликче с кафяво прахообразно вещество на бучки, съдържало
хероин с нетно тегло 21,4685гр., със съдържание на активен наркотично действащ
компонент диацетилморфин 37 тегловни процента, а стойността му била определена на 1932,17лв. Установено било също така, че
откритите при личния обиск на Н. три пакетчета с бяло кристално вещество
съдържат метамфетамин с нетно тегло съответно 4,97гр. ; 4,96гр. и 2,37гр.,като съдържанието на метамфетамин в трите обекта било
еднакво - 79,7процента, а общата му стойност възлизала на 307,50лв..Установено
било и че оставеното от Н. пликче в дома на св.М. съдържало метамфетамин с
нетно тегло 0,66гр., като съдържанието на метамфетамин било 79,7процента, а
стойността му била определена на 16,50лв.
Тази фактическа обстановка се
установява несъмнено от цялата доказателствена съвкупност, съобразно чл.373, ал.3 от НПК, с взаимосвързани и сочещи непротиворечиво за
същата, доказателства, събрани в досъдебното производство. Те подкрепят
направеното от подс.Н. самопризнание по реда на
чл.371, т.2 от НПК, именно от свидетелските показания
на свидетел със защитена самоличност с идентификационен №4 по регистъра на Окръжна прокуратура-Р. за
20**г., показанията на свидетелите Е. Н. Д., Е. Т. З., А. М. М., Т.Ф.А., както
и от писмените доказателства и доказателствени средства по делото: химически, допълнителни
химически и физикохимически експертизи на наркотични вещества, технически
експертизи на мобилни телефони, компютри, карти-памет, СИМ-карти, протоколи
за претърсване и изземване и изготвените
към тях фотоалбуми, протоколи за обиск на лице, експертни справки, приемо-предавателни
протоколи, разписки, заповед за задържане на лице и за обиск на лице по ЗМВР, декларация
на задържано по ЗМВР лице, копие от телеграма за обявяване на лице за ОДИ, справки
от мобилни оператори за регистрирани абонати, както и разпечатки на проведени
разговори; писма до ЦМУ, свидетелство за съдимост, копия от медицински
документи - амбулаторни листи, рецептурна книжка, ВДС, приложени в
класифицирания том по делото и веществени доказателства: 1бр. парче от лист хартия с ръкописен текст на пет
реда, започващ с „П.“ и завършващ с „Х.-385лв.“; 1бр. парче от хартиен лист с
ръкописен текст на 6 реда, започващ с „№ **********“ и завършващ с „Ритон“; -
хартиено листче с ръкописен текст: “И.-Б., К. Д., Д.-М., М. - не е сигурно-80%
на **0%“; -лист от тефтер с ръкописен текст на ** реда, започващ с „Мемо“ и
завършващ с „остатък 2500“; - лист от тефтер с ръкописен текст, започващ с „Д.
13000“ и завършващ с „А. 570“; -лист от тефтер с ръкописен текст на 12
реда,започващ с „До-1280“ и завършващ с цифрите „160 интервал 40“; и 1 бр.
найлонов джоб с 1 брой рекламна хартиена чанта, синя на цвят с надпис
„Теленор“, приложени в полиетиленови джобове към материалите от досъдебното
производство в том 1; 1бр.мобилен телефон „Huawei“ с IMEI***************, ведно със
СИМ - карта на „Теленор“; 1бр.електронна везна; 1бр.мобилен телефон марка
„Нокиа“ с ИМЕЙ *************** със СИМ-карта на „Виваком“; 1бр.СИМ-карта на
„Теленор“ с №********************; 1бр.Сим-карта на „Виваком“ с №********************;
1бр.мобилен телефон марка „Нокиа“ с Имей *************** и с 1бр.микро SD карта
марка „Сони“ 256 МGB ; 1 бр. мобилен телефон марка „Алкател“ с IMEI ***************,
ведно със СИМ карта; 1 бр.мобилен телефон марка „LG“, черен на цвят, без други
инициали и без серийни номера; 1 бр. мобилен телефон марка „Моторола“ с Имей ***************
и Имей ***************, със СИМ-карта; 1бр. сребриста кутийка от
запалка-опаковани в кутия.
От събраните доказателства, съдът
е стигнал до единствено възможния извод за виновността на подсъдимия И.Н.Н. и за
постановяване на осъдителна присъда спрямо него по деянието, въведено с
обвинението.
Предвид изложеното съдът достигна
следните правни изводи:
Подсъдимия И.Н.Н. е годен субект
на престъпленията, в които е обвинен, защото е бил пълнолетен и в състояние на
вменяемост, към времето на твърдяното с обвинителният акт извършване на същите.
От обективна и субективна страна И.Н.Н.
осъществил състава на престъплението по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1,
пр.4 и пр.5 от НК, като на 08.06.20**г., в гр.Р. в условията на опА. рецидив,
без надлежно разрешително, издадено по реда на ЗКНВП, държал, с цел
разпространение високорискови наркотични вещества – хероин с нето тегло 21,4685
гр., на стойност 1 932.17 лева, като съдържанието на наркотично действащия
компонент – диацетилморфин е 37 тегловни %;
хероин с нето тегло 0,2198 гр., на стойност 26.38 лева, като
съдържанието на наркотично действащия компонент – диацетилморфин е 55 тегловни
%; и метамфетамин с нето тегло 12,96 гр. на стойност 324.00 лева, като съдържанието на
наркотично действащия компонент – метамфетамин е 79.7 тегловни %; всичко на
обща стойност 2282,55лв., от които разпространил хероин с нето тегло 0.2198
грама на стойност 26.38 лева и съдържание на наркотично действащ компонент
диацетилморфин 55 тегловни % чрез продажба на Е. Н. Д.от гр.Р..
Хероинът и метамфетаминът са
наркотични вещества, нямат легална употреба, пазар и производство и са под
контрол, съгласно Единната конвенция на ООН за упойващите средства от 1961г.,ратифицирана от Република България-попадат в Списък 1,както
и съгласно ЗКНВП. Същите попадат в Приложение 1 към чл.3 ал.2 от ЗКНВП-Списък
І, включващ „Растения и вещества с висока степен на риск за общественото здраве
поради вредния ефект от злоупотреба с тях,забранени за
приложение в хуманната и ветеринарна медицина”.
Деянието е извършено от подс.Н. в условията
на опА. рецидив по смисъла на чл.29 ал.1 б»а» и б»б»
от НК - след като е бил осъждан за тежко умишлено престъпление на лишаване от
свобода ефективно за срок повече от 1 година и два пъти за умишлени
престъпления от общ характер на лишаване от свобода, като изпълнението на тези
наказания не е било отложено по чл.66 от НК и по отношения на деянията не са
налице предпоставките за приложението на чл.25 вр. чл.23 от НК, а именно: С определение №22/21.09.2012г. по НОХД№6**/2012г. на
Окръжен съд-Р.,влязло в сила на 21.09.2012г.,за
престъпление по чл.246 ал.3 от НК, извършено през периода м.януари
2011г.-11.05.2011г. му било наложено
наказание ** месеца лишаване от
свобода при строг режим в затворническо заведение от закрит тип, което било
изтърпяно от него на 21.03.20**г. С определение №21/20.07.2017г.
по НОХД№499/2017г. на Окръжен съд-Р., влязло в сила на 20.07.2017г. за
престъпление по чл.354а ал.2 изр.2 пр.4
от НК, извършено на 26-27.02.2015г. му било наложено наказание
15 месеца лишаване от свобода при строг режим, което било изтърпяно от
него на 06.01.2019г. Към момента на извършване на инкриминираното
деяния, предмет на настоящото дело, не е бил изтекъл предвиденият в чл.30 ал.2 вр.ал.1 от НК срок от 5 години от изтърпяването на тези
ефективни наказания.
От субективна страна подс.И.Н.Н. извършил престъплението при пряк
умисъл, с ясното съзнание за противоправността на деянието си и произтичащите
от него общественоопасни последици и искал тяхното настъпване. Както към
момента на деянието, така и към настоящия момент подс.Н. е бил и е пълнолетен и
психически здрав. Самото му установено по делото поведение (залегнало като факти по
обстоятелствената част на обвинителният акт, които същият признава, потвърдени
и въз основа на съвкупността по посоченият по-горе начин) обективира субективното му
отношение към извършваното в смисъл, че той много добре съзнавал, че държи
наркотични вещества, за които имало специален разрешителен режим и съзнавал че
няма надлежно разрешение за това, както и обективира наличието и на изискваната
за съставомерността специална цел на това държане – за разпространението, както
и за самото разпространяване на накротични вещества, установено конкретно по
отношение на св. Е. Н. Д..
Причини за извършване на
престъплението – стремеж за лично облагодетелстване по неправомерен начин, при
неглижиране на резултата, свързан с увреждане на общественото здраве, съответно
незачитане на установения правов ред.
Индивидуализация на наказанието:
С оглед
приложението института на съкратеното съдебно следствие при хипотезата по
чл.371, т.2 от НПК, съобразно чл.373, ал.2 от НПК, вр. с чл.58а от НК, съдът констатира
основание за приложение хипотезата на чл.58а, ал.4 от НПК. Налице е
едновременно наличие на условията, визирани в тази разпоредба, като съдът
приема, отчитайки смекчаващите вината обстоятелства и тяхната бройност, че те
се явяват многобройни по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, а освен това и
констатира, че приложението на последния институт се явява по-благоприятно за Н..
Извод за последното следва от приетото (изведено по-долу), че съответно на обстоятелствата от значение за
индивидуализация на наказанието, е наказанието лишаване от свобода, което да се
постанови за изтърпяване от Н. да бъде в краен размер под предвиденият в състава
минимум (5
години) и конкретно под три години и шест месеца, какъвто
резултат за санкциониране е невъзможен с прилагане на правилото по ал.1 на
чл.58а от НК. Като смекчаващо обстоятелство на първо място съдът
отчита направеното самопризнание за извършеното (и с това на практика реализирано съдействие за
разкриване на деянието), както и
изразеното съжаление за извършеното. На следващо място като смекчаващо
обстоятелство отчита влошеното здравословно състояние на подсъдимия /сърдечно
заболяване/, изразяващо се и в актуално явилата се необходимост от провеждане
на оперитивно лечение (обективирано от
ангажираните още в досъдебното производство медицински документи, а по време с
малко предхождащ постановяването на присъдата – от представените от защитника
му, такива – данните съдържащи се в Амбулаторен лист от първично посещение и документ
от Клиника по кардиология, приложени на л.51 и 52 от съд. п/во). На следващо място, като обстоятелство, което поради
същността му, следва да се отчете като такова с по-голяма значимост, съдът
съобразява информацията за оказвано съдействие от страна на подсъдимия за
разкриване на факти за предмета на друго наказателно производство, разглеждано
в досъдебната фаза (официално удостоверено в писмо от
Окръжна прокуратура – Р. – л.24 от приложеното към настоящото дело, ЧНД №
367/19г. по описа на Окръжен съд – Р.). Като
отегчаващо вината обстоятелство, съдът отчита осъжданията на Н., извън цитираните
по-горе, обуславящи извършването на процесното престъпление в условията на опА.
рецидив. Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства се явяват
многобройни по смисъла на чл.55, ал.1 от НК, едновременно с което отново
предвид тях, и с основно значение – съдествието за изясняване на обективната
истина както по това дело, така и по отношение на предходно наказателно
производство, и най-лекото предвидено в състава на чл.354а, ал.2, изр.2, т.4
вр. ал.1, пр.4 и пр.5 от НК наказание (пет
години лишаване от свобода), се явява
несъразмерно тежко на извършеното от Н.. При тези дадености, съдът определя
наказанието за процесното престъпление, по реда на с чл.58а, ал.4, вр . с чл.55, ал.1, т.1 и ал.3 от НК, като за
извършеното престъпление по чл.354а, ал.2, изр.2, т.4 вр. ал.1, пр.4 и пр.5 от
НК, определя наказанието лишаване от свобода в размер на ТРИ ГОДИНИ, считайки
то за съответен на извършеното и личността на дееца, съобразно посоченото
дотук. Отчитайки възможността за преценка относно налагането на по-лекото
наказание, предвидено наред с наказанието лишаване от свобода в състава на
престъплението, отново съобразявайки посочените обстоятелства, както и в
допълнение – липсата на данни по делото за имотно състояние на подсъдимия,
различно от обичайно недоброто на големия процент жители на североизточния
район на страната, както и приемайки, че за постигане целите срещу този
извършител не е необходимо налагането и на този вид наказание, съдът мотивира
решението се да не го налага. Предвид предходните осъждание на Н., съответно
липсата на предпоставки за увентуална приложимост на условното осъждане, следва
същият за изтърпи наказанието три години лишаване от свобода ефективно, при
първоначален строг режим.
На основание чл.59, ал.1 от НК, следва да се
постанови приспадане при изпълнение на
наказанието лишаване от свобода, времето, през което подс.И.Н.Н. е бил задържан
под стража – от 08.06.20**год. до 16.**.**г.
На основание чл.354а, ал.6 от НК, следва да се постанови отнемане в полза
на държавата високорискови наркотични вещества – хероин с нето
тегло 21,4685 гр., като съдържанието на наркотично действащия компонент –
диацетилморфин е 37 тегловни %; хероин с нето тегло 0,2198 гр., като
съдържанието на наркотично действащия компонент – диацетилморфин е 55 тегловни
%; и метамфетамин с нето тегло 12, 96 гр., като съдържанието на
наркотично действащия компонент – метамфетамин е 79.7 тегловни % - на съхранение в ЦМУ-София, отдел
„НОП“.
На основание чл.53,
ал.1, б.“а“ от НК следва да се постанови отнемане в полза на държавата: 1бр. парче
от лист хартия с ръкописен текст на пет реда, започващ с „П.“ и завършващ с „Х.-385лв.“;
1бр. парче от хартиен лист с ръкописен текст на 6 реда, започващ с „№
**********“ и завършващ с „Ритон“; - хартиено листче с ръкописен текст: “И.-Б.,
К. Д., Д.-М., М. - не е сигурно-80% на **0%“; -лист от тефтер с ръкописен текст
на ** реда, започващ с „Мемо“ и завършващ с „остатък 2500“; - лист от тефтер с ръкописен
текст, започващ с „Д. 13000“ и завършващ с „А. 570“; -лист от тефтер с ръкописен
текст на 12 реда,започващ с „До-1280“ и завършващ с цифрите „160 интервал 40“; и
1 бр. найлонов джоб с 1 брой рекламна хартиена чанта, синя на цвят с надпис „Теленор“,приложени
в полиетиленови джобове към материалите от досъдебното производство в том 1; 1бр.мобилен
телефон „Huawei“ с IMEI***************, ведно със СИМ-карта на „Теленор“;1бр.електронна
везна;1бр.мобилен телефон марка „Нокиа“ с ИМЕЙ *************** със СИМ-карта на
„Виваком“;1бр.СИМ-карта на „Теленор“ с №********************;1бр.Сим-карта на „Виваком“
с №********************;1бр.мобилен телефон марка „Нокиа“ с Имей ***************
и с 1бр.микро SD карта марка „Сони“ 256 МGB ;1 бр. мобилен телефон марка „Алкател“
с IMEI ***************, ведно със СИМ карта; 1 бр.мобилен телефон марка „LG“, черен
на цвят, без други инициали и без серийни номера; 1 бр. мобилен телефон марка „Моторола“
с Имей *************** и Имей ***************, със СИМ-карта; 1бр. сребриста кутийка
от запалка.-опаковани в кутия – тъй като тези вещи принадлежат на Н. и са
послужило за извършването на процесното умишлено престъпление.
Като последица от изхода на делото по същество, подсъдимия
Н. следва да заплати разноски,
направени в досъдебното производство – по сметка на Окръжна прокуратура - Р. – 2227,58лв.
Мотивират така, съдът се произнесе с присъдата.
Окръжен
съдия: