Р Е Ш
Е Н И Е
№ 10.12.2020г. гр.Димитровград
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Димитровградският Районен
Съд, наказателна колегия, в публичното заседание на двадесет и девети септември
през две хиляди и двадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Иван Маринов
с участието на секретаря В.Господинова и в
присъствието на прокурора ......................., като разгледа докладваното
от съдия Ив.Маринов АНД №312 по
описа за 2020г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството
е на основание чл.59 и следващите от ЗАНН.
ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ
– Г.Д.Д. ***, ЕГН **********, е депозирала жалба против Наказателно
Постановление №254р-111/22.06.2020г. на Директор ОД-МВР-Хасково, с което за това,
че на 28.04.2020г. около 15:20 часа в гр.Димитровград, в парка северно от
бул.“Г.С.Раковски“№23, при наличие на обявеното в Р.България извънредно
положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание, и въведена на
основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето, със заповед № РД-
01-197/11.04.2020г. т.9 на Министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка, изразяваща се в това, че всички лица които се намират в закрити или
открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз,
търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни
спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа шал и др.), г-жа Д. не е поставила защитна маска покриваща носа и устата,
с което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на
основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.4, пр.2, вр. чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
300 /триста/ лева.
Излага
доводи за необоснованост на наказателното постановление, неустановеност на
нарушението. Излага и несъгласие с констатираното и описано нарушение, моли
същото да бъде отменено.
В
съдебно заседание жалбоподателя поддържа жалбата си, счита, че не е нарушила
задълженията си да носи предпазна маска, което обстоятелство обаче не е било
възприето от контролните органи. Описва също, че не е работила в градинката до
жилищния блок, а е излязла да изхвърли боклука и се срещнали със съседка и си
говорели в близост до цветята в градинка до блока. Пледира за отмяна на
наказателното постановление.
ОТВЕТНИКА
по жалбата- ОД-МВР-Хасково- редовно призовани, не изпраща представител и не
взема становище по депозираната жалба.
Районна
Прокуратура- Димитровград – също редовно призовани, не изпраща представител и
не взема становище по депозираната жалба.
С
оглед представените по делото доказателства и събраните в съдебното заседание
такива, съдът намира следното:
На 28.04.2020г. полицейските
служители при РУ-МВР-Димитровград- Д.Д. и Ж.К. изпълнявали служебните си
задължения, като около 15,00 часа извършвали обход из улиците на
гр.Димитровград и извършвали контрол по спазване на въведените в страната
противоепидемични мерки. Действията им били продиктувани от Решение от
13.03.2020г. на Народното събрание на Р.България, с което било обявено
извънредно положение заради усложняваща се епидемична обстановка, свързана с
разпространението на COVID-19 на територията на страната. По този повод
съответно били въведени и противоепидемични мерки, една от които била
регламентирана в Заповед № РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед №
РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването. Новосъздадената т.9 от
последната описана заповед задължавала всички лица, когато се намират в закрити
или на открити обществени места да имат поставена защитна маска за лице за
еднократна или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и
устата.
Извършвайки обход на 28.04.2020г.,
около 15,20 часа полицейските служители били в района на бул.“Г.С.Раковски“№23,
където в разположен от северната страна на жилищния блок парк заварили две жени,
които били без предпазни маски за лице.
В проведения с тях разговор
полицейските служители установили различно мнение за носенето на предпазни
маски, отношението към разпореждането да се приберат по домовете си и убеждения,
че не правят нищо лошо и не нарушават никакви заповеди.
В следствие на което бил
извикан друг служител на РУ-МВР-Димитровград- св.К.Т., който на място след
запознаване със ситуацията, съставил акт за установяване на административно
нарушение №254р-111/28.04.2020г., в който описал че г-жа Д. не е поставила
предпазна маска за лице в описания парк, а като нарушение е описана
разпоредбата на чл.63, ал.1 от ЗЗдравето, вр. т.9 от Заповед №РД
01-197/11.04.2020г., допълнена със Заповед №РД 01-236/24.04.2020г. на Министъра
на здравеопазването.
Акта е връчен и подписан на
същата дата, като са описани възражения- че в момента на проверката се е
намирала на 5 метра от входа, в който живее.
На същата дата са снети и
писмени обяснения от Г.Д., в които същата описва, че е била пред входа на
жилищния блок и е поливала цветята, като маската й била паднала. Не носела
лична карта, тъй като излязла само да полее цветята.
Възражения против акта не са
постъпили и адм.-наказващият орган е пристъпил към издаването на процесното
наказателно постановление №254р-111/22.06.2020г., с което за описано нарушение
на чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето, на основание същия текст от закона на Г.Д. й е
наложено административно наказание „Глоба“ в размер на 300 /триста/ лева.
Постановлението било връчено на
жалбоподателя на 17.07.2020г., видно от неразделна разписка към него, а жалбата
против постановлението е получена от районният съд на 20.07.2020г.- видно от
поставеният входящ номер- т.е. в законоустановения 7-дневен срок.
Горните
факти се установяват от акта за установяване на административно нарушение №254р-111/28.04.2020г.,
НП №254р-111/22.06.2020г. на Директора на ОД-МВР-Хасково, показанията на
актосъставителя К.Т. и свидетелите по установяване на нарушението и по
съставянето на акта Д.Д. и Ж.К., от показанията на доведеният свидетел Г.
Минкова Георгиева, както и от приетите като доказателства писмени документи-
приложени по делото, които доказателства са кредитирани от съда по начин и в
обем- описан по-долу.
Производството
е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Подадена е жалба от лице, на което по реда на
ЗАНН е наложена санкция за деяние, третирано като нарушение от ЗАНН, жалбата е
подадена пред компетентен за това съд, спазени са общите и специални изисквания
на ЗАНН и НПК в тази насока, предвид което съдът разгледа жалбата по същество.
Проверявайки по отделно
съответствието на процесуалните предпоставки при издаване на обжалваното
постановление и законосъобразността и обосноваността на наложеното наказание, в
съответствие с материалните норми, съдът намира:
- При
съставяне на акт за установяване на административно нарушение №254р-111/22.06.2020г., като цяло са спазени
изискванията на чл.42 от ЗАНН.
Действително,
в случая описанието на извършеното нарушение е твърде кратко и ограничено, но в
същото време е достатъчно ясно и конкретно, съдържащо всички изискуеми
елементи, за да бъде конкретизирано едно административно нарушение. Също така
описанието на нарушението в АУАН дава възможност за конкретното му разбиране, без
възможност за объркване или неразбиране. Текста като цяло е относим с текста на
нарушената законова разпоредба. Тук обаче също е допуснато нарушение при
съставянето на акта за установяване на административно нарушение, доколкото
като нарушена е описана разпоредбата на чл.63, ал.1 от Закона за здравето, във
връзка с описаните заповеди на здравния министър. Видно от разпоредбата на
чл.63, ал.1 от ЗЗдравето обаче, същата към момента на извършване на деянието установява
правомощията на Министъра на здравеопазването при извънредна епидемична
обстановка за въвеждането на противоепидемични мерки на територията на страната
или на отделен регион. В тази връзка няма как тази разпоредба да бъде нарушена
от отделни граждани. Въпреки това обаче, разпоредбата на чл.53, ал.2 от ЗАНН
дава възможност за издаване на наказателно постановление дори когато е
допусната нередовност в акта, стига нарушението да е установено по безспорен
начин като извършител, вина и начин на извършване. В случая адм.-наказващият
орган се е възползвал от възможността на цитираната разпоредба, доколкото
нарушението е установено по безспорен начин като време, място и начина на
извършването, като е установен и нарушителят. Описването цифрово на друга
разпоредба като нарушена в случая не влияе съществено върху правото на
нарушителя, доколкото текстовата част на описаното нарушение е достатъчно ясна
и конкретна, без възможност за неразбиране или превратно тълкуване.
При издаването на обжалваното
наказателно постановление, също като цяло също са спазени правилата на ЗАНН.
С Решение от 13.03.2020г. на
Народното събрание на Република България е въведено извънредно положение от
13 март 2020г. до 13 април
2020г. С Решение за
удължаване на срока на обявеното извънредно положение от 02.04.2020г.,
Народното събрание на РБългария е удължило срока на извънредното положение до 13.05.2020г.
Съгласно разпоредбата на чл.63,
ал.1 от ЗЗдравето (в сила към датата на извършване на деянието): „При възникване на извънредна епидемична
обстановка министърът на здравеопазването въвежда противоепидемични мерки на
територията на страната или на отделен регион.“. В тази връзка е издадена Заповед
№ РД-01-124/13.03.2020г., допълнена със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на
Министъра на здравеопазването, с които са били въведени противоепидемични мерки
на територията на Р.България. Първата заповед е допълнена, като е създадена т.9
със Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, в сила
от 12.04.2020г. до 26.04.2020г. В цитираната т.9 от заповедта е посочено, че
всички лица, когато се намират в закрити или на открити обществени места (в
т.ч. транспортни средства за обществен превоз, търговски обекти, паркове,
църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни спирки и др.) са длъжни да
имат поставена защитна маска за лице за еднократна или многократна употреба или
друго средство, покриващо носа и устата (в т. ч. кърпа, шал и др.). За целите
на тази мярка обществени са и местата, и пространствата, които са свободно
достъпни, и или са предназначени за обществено ползване (в т. ч. всички места,
на които се предоставят обществени услуги).
Посочената заповед представлява общ
административен акт, издаден в неотложен случай, съобразно разпоредбата на чл.73
от АПК и доколкото целта му е била осигуряване на живота и здравето на
гражданите, посочената разпоредба позволява издаването му без да бъдат спазени
някои от разпоредбите на АПК, свързани с уведомяване и участие на
заинтересованите лица в производството по издаване на акта. Ноторно известен
факт е, че в хода на изпълнението на акта чрез средствата за масово
осведомяване бяха оповестени съображенията за неговото издаване. С оглед на изложеното
настоящият състав намира, че посочената заповед е била влязла в сила и е
действала по време на извършване на настоящото деяние (28.04.2020г.) Тази
заповед е била изменена със Заповед № РД-01-236/24.04.2020г., като действието
на Заповед № РД-01-197/11.04.2020г. е удължено до 13.05.2020г. включително.
Едва със Заповед
№РД-01-263/14.05.2020г., считано от 14.05.2020г. са отменени така описаните
мерки, свързани със задължителното носене на предпазни маски за лице на
обществени места.
В случая се установи от разпита на
актосъставителя Т. и на свидетелите- полицейски служители Д. и К., че двете
жени, сред които и настоящия жалбоподател Д., са били на процесната дата на
обществено място, без жалб.Д. да е имала предпазваща лицето маска. Тримата
разпитани свидетели- полицейски служители са категорични, че са видели двете
жени да се занимават в градинката в междублоковото пространство със засадените
цветя, като също така са категорични, че никоя от тях не е била с поставена на
лицето защитна маска или друго предпазващо лицето средство. Заявяват също, че
проверката и разговорите с двете жени са продължили над 30 минути, а не са
установили само моментната липса на предпазна маска. Поради което и съдът
кредитира показанията на така описаните актосъставител и свидетели- като
обективни и безпристрастни, дадени от длъжностни лица в рамките на техните
служебни задължения и правомощия, чието внимание е било насочено именно към
подобен вид прояви. Освен това, техните показания са последователни и безпротиворечиви,
с оглед на което възприе и кредитира същите като достоверни.
Като такива прие като цяло и
показанията на доведения от жалбоподателя свидетел Г. Георгиева. Нейните
показания след като се изключат емоционалните моменти, на практика потвърждават,
че жалб.Д. е била обществено място без предпазна маска.
В случая следва да се отбележи, че
законодателят е определил достатъчно ясно кои са местата, на които гражданите
следва да носят защитна маска, като е определил, че това са обществени места и
пространства, които са свободно достъпни и/или предназначени за обществено
ползване. В случая безспорно се установи, че жалб.Д. е била заварена от
контролните органи в междублоково пространство, в обособен парк. Т.е.
обществено място, свободно достъпно за всички, предназначено за обществено
ползване. Без значение е на колко метра от входа на жилищния вход е това
обществено място, дали представлява парк, градинка или нещо друго, кой
стопанисва мястото, кой се грижи за него и какво има засято. Няма каквито и да
било пречки граждани да поддържат паркове и градинки- общинска собственост, на
собствени доброволни начала. Но това следва да става по утвърдените правила към
съответния момент. А към 28.04.2020г. е била издадена горецитираната заповед на
Министъра на здравеопазването, задължаваща носенето на предпазни маски от
всички на обществени места. В случая е без значение дали наблизо е имало други
хора или е спазвано отстояние, както и времето, за което се твърди, че се е
намирала жалб.Д. на описаното място. Без значение е също така евентуалното
наличие на предпазна маска- каквито данни има в показанията на св.Г.Георгиева,
след като тя не е поставена на лицето, а е поставена по начин- незащитаващ
същото. Заповедта на здравния министър е категорична и не са предвидени
изключения от задълженията за носене на предпазна маска на обществено място при
близост до жилището, краткотрайност на пребиваването на такова място, наличието
или липсата на други хора наоколо или наличието на маска на всяко друго място
по тялото, но не и на лицето.
Именно това е и противоепидемичната
мярка, която жалб.Д. не е изпълнила. На 28.04.2020г. тя се е намирала на
открито обществено място, но без да има поставена защитна маска за лице, с
което е осъществила състав на вмененото й нарушение по чл.209а, ал.1 от ЗЗдравето.
Действително, в наказателното постановление е описана като нарушена Заповед
№РД-01-197/11.04.2020г. на Министъра на здравеопазването, чието действие е до
26.04.2020г., а процесното нарушение е извършено от жалб.Д. след това- на
28.04.2020г. На пръв поглед е налице нарушение и липса на осъществен състав на
цитираното нарушение. Но следва също така да се уточни, че е налице Заповед
№РД-01-236/24.04.2020г., която е издадена единствено за продължаване на срока
на действие на първата заповед до 13.05.2020г. включително. Т.е. последващата
заповед за изменение не въвежда нови задължения, нито отменя вече въведените
такива, а единствено удължава срока. И в тази връзка правилно като нарушена е
била описана Заповед №РД-01-197/11.04.2020г., а не последващата такава, с която
единствено се продължава срока й на действие. В тази връзка съдът не намира
нарушения на правото на жалбоподателя, които съществено да накърняват правото
му на защита.
Поради което правилно е реализирана
административно-наказателната му отговорност на основание чл.209а, ал.1 от
ЗЗдравето, съдържаща в себе си материална норма, която може да бъде нарушена, и
санкционна такава, въз основа на която е наложено съответното административно
наказание.
Също така съдът съобрази
обстоятелството, че деянието се отличава с по-ниска степен на обществена
опасност в сравнение с други деяния от същия род, което налага извода, че
същото представлява административно нарушение, а не престъпление по смисъла на
чл.355 от НК. В същото време обаче съдът намира, че с оглед кръга на
обществените отношения, които охранява ЗЗдравето и по-конкретно посочените
разпоредби по време на обявеното извънредно положение, имащо за цел
неразпространение на заразата и опазване живота и здравето на гражданите,
процесното деяние не може да бъде квалифицирано като маловажен случай по
смисъла на чл.28 от ЗАНН. В тази връзка съдът намира, че правилно е било
преценено, че с оглед характера на нарушението в настоящия случай нормата на
чл.28 от ЗАНН не може да бъде приложена. Описаното в акта за установяване на
административно нарушение и в наказателното постановление нарушение крие
сериозен риск за останалите граждани, свързана с разпространение на вируса и
обявената на практика глобална пандемия, свързано е със създаване опасност за
здравето на неограничен кръг от лица. Нарушението не се отличава с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с други административни нарушения от
същия вид, поради което и същото не може да бъде квалифицирано като
"маловажен случай" по смисъла вложен в разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН.
Нарушението е формално, на просто
извършване и за да са осъществени елементите от фактическия му състав не е
необходимо да са причинени реални вреди.
Съдът при преценка на обжалваното
наказателно постановление намира, че същото е законосъобразно, обосновано и
доказано, като в хода на административно-наказателното производство не са били
допуснати съществени процесуални нарушения, които да са нарушили правото на
защита на жалбоподателя и да са довели до невъзможност същия да реализира
правата си по един адекватен начин.
Посочената разпоредба чл.209а, ал.1
от ЗЗдравето, в редакцията към датата на деянието предвижда, че който наруши
или не изпълни въведени с акт на министъра на здравеопазването или директор на
регионална здравна инспекция противоепидемични мерки по чл.63, ал.1 или 2,
освен ако деянието съставлява престъпление, се наказва с глоба от 300 до 1 000
лв., а при повторно нарушение от 1000 до 2000лв. Наложената санкция е минималната
по размер и съдът няма правомощия да я намали, предвид нормата на чл.27, ал.5
от ЗАНН.
С оглед
на изложеното съдът намира, че обжалваното наказателно постановление се явява
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено изцяло.
Мотивиран
от гореизложеното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, Съдът
Р Е Ш
И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно Постановление №254р-111/22.06.2020г. на Директор ОД-МВР-Хасково, с което на Г.Д.Д. ***,
ЕГН **********, за това, че на 28.04.2020г. около 15:20 часа в гр.Димитровград,
в парка северно от бул.“Г.С.Раковски“№23, при наличие на обявеното в Р.България
извънредно положение с Решение от 13.03.2020г. на Народното събрание, и
въведена на основание чл.63, ал.1 от Закона за здравето, със заповед № РД-
01-197/11.04.2020г. т.9 на Министъра на здравеопазването противоепидемична
мярка, изразяваща се в това, че всички лица които се намират в закрити или
открити обществени места (в т.ч. транспортни средства за обществен превоз,
търговски обекти, паркове, църкви, манастири, храмове, зали, улици, автобусни
спирки и др.) са длъжни да имат поставена защитна маска за лице за еднократна
или многократна употреба или друго средство, покриващо носа и устата (в т.ч.
кърпа шал и др.), г-жа Д. не е поставила защитна маска покриваща носа и устата,
с което за виновното нарушение на чл.209а, ал.1 от Закона за здравето, на
основание чл.53, ал.1 от ЗАНН и чл.209а, ал.4, пр.2, вр. чл.209а, ал.1 от
Закона за здравето й е наложено административно наказание „Глоба“ в размер на
300 /триста/ лева – като законосъобразно.
Решението
подлежи на касационно обжалване пред Административен Съд - Хасково в 14-дневен
срок от съобщението до страните, че е обявено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ :
(Ив.Маринов)