Р Е Ш Е Н И Е
№
1436
08.08.2018 г.,
гр. Пловдив
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИ
РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XXI наказателен състав, в открито съдебно заседание на
девети юли две хиляди и осемнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ГЕОРГИ ГЕТОВ
при
секретаря Йорданка Туджарова, като
разгледа докладваното от съдията АНД № 1612/2018 г., за да се произнесе,
взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от И.А.Б., ЕГН: **********, с
адрес: *** против Наказателно
постановление № 15-1030-010064/28.04.2016 г., издадено от Н.А.Н.Д. – Началник сектор
към ОДМВР - Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл. 315, ал.
1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм.
ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г.) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 400 (четиристотин) лева за нарушение по
чл. 315, ал. 1 от КЗ (отм.).
В жалбата се навеждат доводи за неправилност на
атакуваното наказателно постановление (НП). Жалбоподателят твърди, че към
момента на извършване на деянието не е съществувало задължение за сключване на
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за
ремарке. Поддържа, че в приложното поле на санкцията по чл. 315, ал. 1 от КЗ
(отм.) попадат единствено случаите на несключена задължителна застраховка по
отношение на моторно превозно средство, каквото ремаркето не представлявало и
поради това процесният случай не попадал в обхвата на разпоредбата. Моли наказателното
постановление да бъде отменено. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява
от адв. Б., който поддържа жалбата, направеното възражение и искането за отмяна
на НП, като допълнително навежда довод да е налице и съществено процесуално
нарушение поради неустановяване на категорията на процесното ремарке.
Въззиваемата страна в съпроводителното писмо с вх. №
15728/14.03.2018 г., с което препраща жалбата и административната преписка,
изразява становище производството по налагане на наказанията да е протекло
законосъобразно и моли обжалваното НП да бъде потвърдено. В съдебно заседание,
редовно призована, не се представлява.
СЪДЪТ, след като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателствени материали, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена от И.А.Б., спрямо когото е наложено
административното наказание, т.е от лице с надлежна процесуална легитимация.
Екземпляр от наказателното постановление е връчен на жалбоподателя на 29.01.2018
г., установено от разписка за връчване на препис от НП, а жалбата е подадена
чрез административнонаказващия орган (АНО) на 02.02.2018 г., поради което седемдневният
срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН е спазен, а жалбата е допустима. Разгледана по същество, същата е основателна, поради което атакуваното наказателно постановление
следва да бъде отменено по следните съображения:
От фактическа страна
съдът приема за установено следното:
На 29.12.2015 г. около 12:20 ч. в гр. Пловдив, на
кръстовището на ул. „Кукленско шосе“ и бул. „Александър Стамболийски“
жалбоподателят Б. управлявал лек автомобил с марка „Форд“, модел „Фиеста“ с
рег. № **с прикачено ремарке марка „Аскар“ с рег. № **, което било собственост
на В.С.Б., ЕГН: **********, на жалбоподателя И.А.Б. и на С.А.Б., ЕГН: **********.
По това време на посочения пътен участък св. В.Я.Х. – ** към ОДМВР-Пловдив,
Сектор „Пътна полиция“, изпълнявал служебните си задължения по контрол за
безопасност на движението, при което спрял за проверка жалбоподателя. В хода на
проверката св. Х. установил, че жалбоподателят Б. нямал сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за ремаркето. За така
констатираното нарушение св. Х. съставил в присъствието на свидетел Акт за
установяване на административно нарушение с бл. № 466354 от 29.12.2015 г. против
жалбоподателя, на когото бил връчен препис от акта срещу разписка. В 13:27 часа
на същия ден жалбоподателят Б. сключил застраховка „Гражданска отговорност“ за
описаното ремарке с начало на покритие 15:00 часа на 29.12.2015 г. и край на
покритие 23:59 часа на 28.12.2016 г. Преди това последната сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите за ремарке
„Аскар“ с рег. № ** била сключена на 22.10.2014 г. и била с период на покритие:
начало 09:30 часа на 22.10.2014 г. и край 09:30 часа на 22.10.2015 г.
Въз основа на така съставения АУАН и на останалите
материали по административната преписка било издадено и обжалваното в
настоящото производство наказателно постановление.
По доказателствата:
Описаната фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните гласни доказателствени средства, както и на
писмените доказателства по делото.
От Справка от базата данни на Информационен център към
Гаранционен фонд (лист 13 от делото) се установява, че за МПС с рег. № ** е
била сключена задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на дата
29.12.2015 г. в 13:27 часа с начало на покритие 15:00 часа на същата дата.
Предходно сключената застраховка за същото МПС е била с начало на покритие
09:30 часа на 22.10.2014 г. и край – 09:30 часа на 22.10.2015 г.
От Справка за собственици на ППС с рег. № ** се
изяснява, че към 29.12.2015 г. собственици на процесното ремарке са В.С.Б.,
жалбоподателят И.А.Б. и С.А.Б..
По делото като свидетел е разпитан и актосъставителят В.Я.Х.,
който изцяло поддържа констатациите си от съставения АУАН. От показанията му се
изяснява още, че в практиката си свидетелят отразява категорията на ремаркето
при съставяне на актове за установяване на административно нарушение,
изразяващо се в управление на МПС по републиканските пътища без заплащането на
винетна такса, но не и при липса на сключена задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите.
От Заповед с рег. № З-6095/03.10.2012 г. на Директор
на ОД на МВР – Пловдив се установява, че наказателното постановление е издадено
от надлежно оправомощено лице, което е действало в рамките на своята материална
и териториална компетентност. Компетентността на актосъставителя произтича от
разпоредбата на чл. 320, ал. 1 от КЗ (отм.).
При така установените факти съдът приема следното от правна страна:
При съставянето на АУАН са изпълнени изискванията по
чл. 42 от ЗАНН относно задължителното му съдържание. Актът е съставен от
оправомощено лице, предявен е за запознаване със съдържанието му на нарушителя
и му е връчен препис срещу разписка. В 6-месечния срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН
е издадено и обжалваното НП. Същото отговаря на задължителните изисквания към
съдържанието на този вид актове съгласно чл. 57 от ЗАНН, издадено е и от
материално и териториално компетентен орган. Съдът намери и че е налице
припокриване на установените факти и правни изводи между АУАН и НП.
На следващо място съдът намира, че от събраните и
проверени по делото доказателства по категоричен начин се установи, че на
описаните в НП време и място жалбоподателят Б. е управлявал лек автомобил „Форд
Фиеста“ с рег. № **с прикачено ремарке марка „Аскар“ с рег. № **. Установи се
от обективна страна и от изисканата от Гаранционен фонд справка, че към момента
на процесната проверка от страна на св. Х. жалбоподателят е нямал сключена и
действаща задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
за описаното ремарке. Такава той е сключил в 13:27 часа на същия ден, но
проверката е била извършена в 12:20 часа. Крайният срок на покритието на
последната сключена преди това застраховка „Гражданска отговорност“ по
отношение на ремаркето е бил 22.10.2015 г., 09:30 часа. Неоснователно е и
основното наведено от жалбоподателя възражение, че ремаркетата били изключени
от обхвата на разпоредбата на чл. 315, ал. 1 КЗ (отм.). Неоснователността на
това възражение произтича от изричния регламент на чл. 264, ал. 1, изр. 2 от КЗ
(отм.), съгласно който за целите на задължителното застраховане със застраховка
„Гражданска отговорност“ за моторни превозни средства се смятат и ремаркетата и
полуремаркетата. Не се споделя и възражението да е било допуснато съществено
процесуално нарушение чрез непосочването на категория на ремаркето.
Законодателят не е предпоставил отговорността да бъде реализирана в зависимост
от категорията на ремаркето, поради което непосочването в НП на реквизит,
неотносим към съставомерността на деянието, не представлява и съществено
нарушение. Съдът намира, че деянието се явява съставомерно и от субективна
страна, като същото е било виновно извършено от жалбоподателя, който в
съзнанието си е формирал представа относно всички елементи от състава на
нарушението и относно неговия общественоопасен характер, но въпреки това е
пристъпил към неговото осъществяване.
Въпреки това съдът намира, че издаденото наказателно
постановление е незаконосъобразно и са налице основания за неговата отмяна по
следните съображения:
Съгласно чл. 3, ал. 1 от ЗАНН за всяко административно
нарушение се прилага нормативният акт, който е бил в сила по време на
извършването му. Алинея 2 на чл. 3 от ЗАНН предвижда, че ако до влизане в сила
на наказателното постановление последват различни нормативни разпоредби, се
прилага онази от тях, която е по-благоприятна за нарушителя.
Според действалата към момента на установяване на
нарушението разпоредба на чл. 259, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм., ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г.) договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите е длъжно да сключи всяко лице, което притежава моторно превозно
средство, което е регистрирано на територията на Република България и не е било
спряно от движение. В разпоредбата на чл. 315, ал. 1, т. 1 от КЗ (отм., ДВ, бр.
102 от 29.12.2015 г.), е предвидена санкция за лицата, които управляват моторни
превозни средства, във връзка с чието притежаване и използване няма сключен и
действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите. Съгласно чл. 264 от КЗ (отм., ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.),
за целите на задължителното застраховане по тази глава моторно превозно
средство е всяко превозно средство за движение по суша, задвижвано със собствен
двигател, както и трамваите, тролейбусите и самоходната техника по Закона за
регистрация и контрол на земеделската и горската техника. За моторни превозни
средства се смятат и ремаркетата и полуремаркетата. Следователно по действалия
към момента на извършване и на установяване на нарушението правен режим
нарушение представлява както липсата на застраховка „Гражданска отговорност“ за
автомобила, така и липсата на застраховка за тегленото от него ремарке.
При тази именно фактическа и правна обстановка, следва
да се съобразят настъпилите промени в приложимия закон, третиращ процесния
застрахователен режим. Според чл. 479 от действащия КЗ (обн., ДВ, бр. 102 от
29.12.2015 г., в сила от 01.01.2016 г.) вреди, нанесени от ремарке по чл. 481,
ал. 1, изречение второ и ал. 2, т. 3, което е свързано с моторно превозно
средство и е функционално зависимо от това моторно превозно средство по време
на движение, и/или когато то се е откачило по време на движение, се покриват от
застрахователя по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, свързана с притежаването и ползването на теглещото моторно
превозно средство. Това налага извод, че съгласно действащия към момента на
съдебното произнасяне режим ремаркетата, които са свързани с моторно превозно
средство и са функционално зависими от това моторно превозно средство по време
на движение, не подлежат на самостоятелно застраховане, тъй като щетите от тях
се покриват от задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, сключена за теглещото моторно превозно средство. В този смисъл
към настоящия момент не представлява нарушение липсата на сключен самостоятелен
договор за застраховка Гражданска отговорност“ на автомобилистите за ремаркета
от посочения вид. Иначе казано, до влизането в сила на процесното наказателно
постановление е въведен по-благоприятен за нарушителя режим, който следва да
бъде приложен (така Решение № 1959 от
14.11.2017 г. по к.а.н.д. № 2328/2017 г. на Административен съд – Пловдив).
Това налага обжалваното наказателно постановление да бъде отменено, а
формулираното в този смисъл искане с жалбата съдът намери за основателно.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1, предл. трето от ЗАНН, съдът
Р Е
Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно
постановление №
15-1030-010064/28.04.2016 г., издадено от Н.А.Н.Д. – Началник сектор към ОДМВР
- Пловдив, Сектор „Пътна полиция“, с което на И.А.Б., ЕГН: **********, с адрес:
***, на основание чл. 315, ал. 1, т. 1 от Кодекса за застраховането (отм. ДВ, бр. 102 от 29.12.2015 г.) е
наложено административно наказание „глоба“
в размер на 400 (четиристотин) лева
за нарушение по чл. 315, ал. 1 от Кодекса за застраховането (отм.).
РЕШЕНИЕТО може да се
обжалва с касационна жалба на основанията, посочени в Наказателно-процесуалния
кодекс, по реда на Административнопроцесуалния кодекс пред Административен съд
– Пловдив в 14-дневен срок от получаване на съобщението от страните, че
решението е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
ВЯРНО С ОРИГИНАЛА
В.Ш.