№ 133
гр. Ловеч, 15.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ в публично заседание на
петнадесети септември, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА
Членове:ПЛАМЕН ПЕНОВ
РАДОСЛАВ АНГЕЛОВ
при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от МИЛЕНА ВЪЛЧЕВА Въззивно гражданско
дело № 20214300500316 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, съобрази:
Производство по чл.258 и сл. от ГПК.
С решение № 260079/20.04.2021 г., постановено по гр.д. № 1717/2020
г., Ловешкият районен съд е отхвърлил като неоснователни и
недоказани предявените от ищеца “ОТП Факторинг България“ ЕАД, ЕИК :
******, със седалище и адрес на управление : гр. **************
/универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без
ликвидация дружество „ОТП Факторинг България“ЕООД, ЕИК: ****** –
заличен търговец, считано от 15.11.2012 год., съгласно вписване в ТР под №
20121115101316/, представлявано от И.Г.Д.-М. – Изпълнителен директор,
чрез пълномощника юрисконсулт Л.Г., против ответника ВЛ. Й. Д., ЕГН
********** от гр.************ обективно кумулативно предявени
осъдителни искове с правно основание чл.9, чл.10а, ал.1 от ЗПК във връзка с
чл.79, ал.1, пр.1, във връзка с чл.99 и чл.240, ал.1 и ал.2 от ЗЗД, за заплащане
на „ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на
управление : гр**************** (като правоприемник и цесионер на „Банка
ДСК"ЕАД - цедент) на следните дължими и изискуеми суми по Договор за
кредит за текущо потребление от 10.03.2008 год., а именно: 9 949.33 лева -
непогасена по давност главница по вноски с настъпил падеж не повече от 5
години преди датата на исковата молба, т.е. по вноски с падежи от 06.09.2015
1
год. вкл. до 10.03.2018 год. вкл., ведно със законна лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане на
дълга; 58.99 лева - непогасена по давност редовна лихва по вноски с настъпил
падеж не повече от 3 години преди датата на исковата молба, т.е. по вноски с
падежи от 06.09.2017 год. вкл. до 10.03.2018 год. вкл.; 79.17 лв. - наказателна
лихва за забава по чл.19.1 от Общите условия, върху просрочените главници
по вноски в размер на 9 949.33 лева с падежи от 06.09.2015 год. вкл. до
10.03.2018 год. вкл. за периода от 06.09.2017 год. вкл. до 10.03.2018 год.
Със същото решение ЛРС е отхвърлил като неоснователна и
недоказана претенцията на ищеца “ОТП Факторинг България“ЕАД с горните
данни против ответника ВЛ. Й. Д. с горните данни за заплащане на сумата
903.50 лева, представляваща съдебно-деловодни разноски, съгласно
представен списък на разноски по чл.80 от ГПК.
Срещу решението на РС – Ловеч е подадена въззивна жалба от
“ОТП Факторинг България“ЕАД, чрез пълномощника юрисконсулт С. Зл..
Счита същото за неправилно, незаконосъобразно и постановено при
съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Оспорва извода на
съда, че е налице недостатък относно уведомяването на длъжника – ответник
за извършената цесия в хода на производството, като цитира и практика на
ВКС. Излага и доводи, че кредиторът - цесионер е положил необходимата
грижа да връчи уведомлението на длъжника и преди завеждане на делото на
посочения в договора адрес, но пратката се е върнала в цялост „непотърсена“.
На следващо място счита, че неоснователно районният съд е приел, че
цесията не е произвела действие между длъжника и новия кредитор поради
това, че уведомлението за цесия не е получено лично от длъжника. Изтъква,
че неуведомяването не се отразява на валидността на договора за цесия, а
вземането преминава върху цесионера по силата на постигнатото съгласие за
прехвърляне на вземането. Посочва, че съобщаването на цесията от новия
кредитор, който действа като пълномощник на стария кредитор е валидно и
поражда правно действие.
На последно място отбелязва, че в проекта на доклад по делото ЛРС не
му е указал да представи доказателства за правоприемство между
“ОТП Факторинг България“ ЕООД и “ОТП Факторинг България“ ЕАД.
Счита, че правоприемството няма отношение към настоящия спор, защото
исковата молба е депозирана от “ОТП Факторинг България“ЕАД, имащо
качеството на цесионер по силата на Договор за покупко-продажба на
вземания от 30.01.2013 г., по силата на който „Банка ДСК“ЕАД му е
прехвърлила спорното вземане.
Моли въззивната инстанция да отмени обжалваното решение на ЛРС
по гр.д. № 1717/2020 г. в цялост и вместо него постанови друго, с което уважи
предявените искове. Претендира присъждане на направените за двете
инстанции разноски, вкл. юрисконсултско възнаграждение.
2
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната
жалба от ответника ВЛ. Й. Д., в който моли съда да се произнесе по
наведените от него пред ЛРС възражения относно допустимостта на исковете.
Изтъква, че няма спор относно въпроса за приемане и настъпване на правния
ефект на уведомлението по Договора за цесия между
“ОТП Факторинг България“ЕАД и „Банка ДСК“ЕАД и не се е позовавал на
нестъпило уведомяване. ЛРС се е произнесъл по този въпрос, като е
надхвърлил обема на искана от страните правна защита. Потвърждава, че е
запознат с уведомлението на 14.03.2013 г., въпреки че не го е получил лично.
Позовава се на изтекла давност, която не се оспорва от въззивника. Счита, че
с уведомлението по Договора за цесия кредита е станал предсрочно изискуем
и срокът за доброволно изпълнение е изтекъл на 28.03.2013 г. и 5 годишния
давностен срок за цялото вземане е изтекъл на 28.03.2018 г. поради
бездействието на кредитора. Цитира и практика на ВКС. Моли всички
разноски, направени по делото, да останат в тежест на въззивника.
В съдебно заседание въззивникът редовно призован не изпраща
представител.
Въззиваемият редовно призована явява лично в съдебно заседание.
Оспорва въззивнната жалба по изложените в отговора съображения и моли
съда да постанови решение, с което потвърди обжалвания съдебен акт.
Ловешкият окръжен съд, след като провери обжалваното решение
съобразно правомощията си по чл. 269 от ГПК, прецени събраните по делото
доказателства и обсъди възраженията и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Обжалваното решение на РС Ловеч е валидно и допустимо.
Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна срещу
подлежащ на съдебен контрол акт в срока по чл. 259 от ГПК, поради което е
допустима и следва да бъде разгледана по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Производството по гр.д. № 1717/2020 г. по описа на РС - Ловеч е
образувано по постъпила искова молба от „ОТП Факторинг България“ ЕАД,
ЕИК : ******, представлявано от изпълнителния директор Илка Г. Д. - М. ,
чрез пълномощника юрисконсулт Л.Г., против ответника ВЛ. Й. Д., ЕГН
********** от гр.Ловеч и цена на иска 10 087.49 лв.
В нея ищецът твърди, че съгласно Договор за кредит от 10.03.2008 г.,
"Банка ДСК"ЕАД е отпуснала на ВЛ. Й. Д. кредит в размер на 30 000 лв. за
текущо потребление със срок за издължаване 120 месеца, считано от датата
3
на неговото усвояване. Страните са постигнали договореност същият да се
усвои еднократно и се отчита по индивидуална заемна сметка № 15265581c
титуляр ВЛ. Й. Д., а се погасява чрез разплащателна сметка № 6830993 с
месечни вноски, дължими на всяко 6-то число от месеца съгласно
погасителен план към Договора. Крайната падежна дата за окончателното
издължаване е 10.03.2018 г.
Излага, че с договор за цесия от 30.01.2013 г., „Банка ДСК" ЕАД е
прехвърлила на „ОТП Факторинг България“ ЕООД пакет от вземания, ведно с
всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и изтекли
лихви, вкл. вземането, възникнало от сключен между „Банка ДСК" ЕАД и ВЛ.
Й. Д. по Договор за кредит за текущо потребление от 10.03.2008 г. Посочва,
че на базата на изрично пълномощно, дадено от Банка ДСК" ЕАД, ищецът е
изпратил уведомителни писма за прехвърляне на вземането до
кредитополучателя В.Д.. В случай, че съдът приеме, че ответникът не е
надлежно уведомен за прехвърляне на вземането, моли да счете, че същият е
уведомен за цесията с връчване на препис от настоящата искова молба, ведно
с приложените към нея писмени доказателства - Договор за цесия, писмо-
уведомление по чл.99, ал.3 от ЗЗД и пълномощно от цедента за уведомяване
на длъжника за извършената цесия.
Моли съда да постанови решение, с което осъди ВЛ. Й. Д., ЕГН
**********, с адрес: гр. ***** да заплати на „ОТП Факторинг България"
ЕАД, ЕИК ******, следните суми: 9 949.33 лв. - непогасена по давност
главница по вноски с настъпил падеж не повече от 5 години преди датата на
исковата молба, т.е. по вноски с падежи от 06.09.2015 г. вкл. до 10.03.2018 г.
вкл., ведно със законна лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба до окончателното изплащане на дълга; 58.99 лв. - непогасена
по давност редовна лихва по вноски с настъпил падеж не повече от 3 години
преди датата на исковата молба, т.е. по вноски с падежи от 06.09.2017 г. вкл.
до 10.03.2018 г. вкл.; 79.17 лв. – непогасена по давност наказателна лихва за
забава по чл. 19.1 от Общите условия върху просрочените главници по вноски
в размер на 9 949.33 за периода от 06.09.2017 г. вкл. до 10.03.2018 г., като му
се присъдят направените в производството разноски.
В отговора по чл.131 ГПК ответникът оспорва предявените искове,
които счита за неустановени по размер, недопустими и неоснователни.
Излага съображения, че главното задължение по Договора за кредит от 2008
г. е погасено напълно и не съществува към момента, като се позовава на
постановление по изпълнително дело № 20178790400827 на ЧСИ В.П. с рег.
№879, прекратено на основание чл.433, ал.1,т.1 от ГПК. Оспорва и
твърдението на ищеца, че посочената в исковата молба от него сметка №
6830993 в „Банка ДСК“ ЕАД с титуляр ВЛ. Й. Д. е съществуваща към
момента.
Твърди, че с Определение №715/01.08.2017 г. по ч.гр.дело №
4
1866/2012 г., Ловешкият районен съд е указал на „Банка ДСК"ЕАД да
представи доказателства в едномесечен срок за предявен установителен иск,
за да докаже своето вземане, защото е постъпило възражение за недължимост
от длъжника относно задължението по Договора за кредит. Заявителят „Банка
ДСК" не е представил доказателства за заведен срещу длъжника
установителен иск, поради което ЛРС е обезсилил Заповед № 1222 и
издадения изпълнителен лист по него. Моли съдът да прекрати делото, тъй
като процесното вземане е погасено по давност. Излага доводи и във връзка с
обявяване на кредита за предсрочно изискуем.
Между страните не се спори, че на 10.03.2008 год. в гр.Ловеч е
сключен Договор за кредит за текущо потребление между „Банка ДСК” ЕАД
и ВЛ. Й. Д., по силата на който банката е отпуснала на ответника кредит в
размер на сумата 30 000 лв. със срок за издължаване на кредита 120 месеца,
считано от датата на неговото усвояване. Размерът на месечните вноски е
определен в подписания погасителен план, неразделна част от договора. В
чл.6 е уговорен начина на формиране на дължимата лихва по предоставения
кредит, която към датата на сключване на договора е 7,45%. Съгласно
разпоредбата на чл.12 кредитополучателят заплаща такси съгласно Тарифата
за лихвите, таксите и комисионните, които Банка ДСК прилага по
извършвани услуги на клиента. Изрично е договорено между страните /чл.11/,
че неразделна част договора са Общите условия за предоставяне на кредити
за текущо потребление на физически лица, които кредитополучателя е
получил и приема с подписването на договора. В чл.19.1 от приложените по
делото Общи условия е предвидено, че при забава на плащането на месечната
вноска от деня, следващ падежната дата / в случая 6-то число на месеца/,
частта от вноската, представляваща главница се олихвява с договорената
лихва, увеличена с наказателна надбавка от 10 процентни пункта. Ако
кредитополучателят погаси дължимата месечна вноска до седмия ден след
падежната дата, наказателна надбавка не се прилага. Съгласно чл.24 от
Общите условия, кредиторът има право на прехвърли на трето лице правата
си по настоящия договор.
От приложеното като доказателство ч.гр.дело № 1866/2012 год. по
описа на РС-гр.Ловеч се установява, че е издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК
№1222/23.10.2012 год., с която е разпоредено длъжникът ВЛ. Й. Д. да заплати
на кредитора "Банка ДСК”ЕАД, чрез Финансов център - гр.Ловеч следните
суми : главница – 21 286.85 лв., договорна лихва в размер на 1 742.98 лв. за
периода от 08.03.2012 год. до 21.10.2012 год., мораторна лихва в размер на
760.30 лв. за периода от 15.03.2012 год. до 21.10.2012 год., ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на
заявлението – 22.10.2012 год. до окончателното изплащане на
вземането, заемни такси в размер на 60 лв., както и разноски по делото – 477
лв. внесена държавна такса и 688 лв. възнаграждение за
5
юрисконсулт. Заповедният съд е посочил, че вземането произтича от
извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК”ЕАД, ФЦ-Ловеч за сметка
с №15265581, издадено във връзка с неизпълнение на задължения по
Договор за кредит от 10.03.2008 год., сключен с кредитополучателя ВЛ. Й. Д.,
по силата на който „Банка ДСК“ЕАД, ФЦ - Ловеч е отпуснала на длъжника
кредит в размер на сумата 30 000 лева. Въз основа на заповедта за изпълнение
е издаден изпълнителен лист от 24.10.2012 г., получен от заявителя на
14.11.2012 г.
След постъпило на 31.07.2017 г. възражение от длъжника, с
определение № 715/01.08.2017 год., заповедният съд е указал на заявителя
„Банка ДСК“ЕАД, че може да предяви иск против длъжника ВЛ. Й. Д. за
установяване на вземанията си в едномесечен срок от получаване на
съобщението. В указания срок „Банка ДСК“ЕАД не е предявила иск за
установяване на вземането си и представила доказателства, поради което с
Определение № 886/29.09.2017 год., заповедният съд е обезсилил издадената
Заповед №1222 от 23.10.2012 год. за изпълнение на парично задължение въз
основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист от 24.10.2012 год.
Същото не е обжалвано и е влязло в сила на 20.10.2017 год.
На 30.01.2013 год. между „Банка ДСК“ЕАД като продавач и „ОТП
Факторинг България“ ЕАД като купувач, е сключен Договор за покупко-
продажба на вземания /цесия/, по силата на който продавачът е прехвърлил на
купувача портфолио от потребителски кредити в лева и евро, отпуснати от
Регионален център Варна, Пловдив, Благоевград, Бургас, Плевен, София
Запад, София Изток, Стара Загора и Велико Търново, които са просрочени и
не се погасяват надлежно, произтичащи от предоставени потребителски
кредити. Видно от приложения по делото приемо-предавателен протокол от
13.02.2013 год., в обхвата на цесията попада и процесният договор за кредит с
кредитополучател ВЛ. Й. Д..
С писмо до „ОТП Факторинг България“ЕАД, „Банка ДСК“ЕАД на
основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и Договора за покупко-продажба на вземания
/цесия/ по кредити, необезпечени с ипотеки, от портфейла на РЦ Варна,
Пловдив, Благоевград, Бургас, Плевен, София Запад, София Изток, Стара
Загора и Велико Търново, сключен между „Банка ДСК“ЕАД и „ОТП
Факторинг България“ЕАД на 30.01.2013 год., потвърждава настъпилото
прехвърляне на вземанията по Приложение №2 към горепосочения договор за
покупко-продажба на вземания /цесия/, с дата на прехвърляне 13.02.2013 год.
По делото е представено пълномощно, с което „Банка ДСК“ ЕАД е
упълномощила „ОТП Факторинг България“ ЕАД с правото да уведоми от
нейно име всички длъжници по вземанията по кредити, които е цедирала
/прехвърлила/ с договор за покупко-продажба на вземания /цесия/, сключен
между „Банка ДСК“ЕАД като цедент и „ОТП Факторинг България“ ЕАД като
цесионер, сключен на 30.01.2013 г. Изрично е посочено, че пълномощникът
6
има право да подпише писмените съобщения по чл.99, ал.3 от ЗЗД от името
на банката до длъжниците по прехвърлените вземания, описани в приемо-
предавателния протокол.
На 12.02.2013 год. „ОТП Факторинг България“ ЕАД е изпратило писмо
до ВЛ. Й. Д., с което на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД и по силата на изрично
пълномощно го уведомява за сключения с „Банка ДСК“ ЕАД договор за
цесия. В него е посочено, че към 12.02.2013 год. размерът на задължението му
към новия кредитор „ОТП Факторинг България“ЕАД е: 21 286.85 лв.
присъдена главница; 2 503.28 лв. присъдена лихва; 681.56 лв. законова лихва;
1 225 лв. разноски или общо 25 696.69 лв. Ищецът е поканил ответника в срок
от 14 дни, считано от датата на получаване на писмото, да преведе дължимата
от него сума по конкретно посочена банкова сметка при „Банка ДСК“ЕАД.
Ответникът е предупреден, че в случай на неизпълнение на задължението си в
указания срок, „ОТП Факторинг България“ЕАД ще предприеме всички
позволени от закона средства с цел принудително събиране на задължението
му, в който случай всички бъдещи разноски, в това число и адвокатски
хонорар, ще бъдат изцяло за негова сметка.
Писмото-покана е изпратено на ответника по пощата чрез „Български
пощи“ ЕАД с известие за доставяне на посочения в договора постоянен адрес
на ответника. Същата е върната в цялост с отбелязване, че пратката не е
потърсена от получателя.
От заключението на назначената от районния съд съдебно-счетоводна
експертиза се установява, че предоставеният съгласно Договор за кредит от
10.03.2008 год. кредит в размер на сумата 30 000 лв. е усвоен от ВЛ. Й. Д.
чрез превод по разплащателната му сметка в „Банка ДСК“ЕАД на 10.03.2008
год. При извършената проверка вещото лице Николина Русева е
констатирало, че общо внесените от ответника суми за погасяване на
задълженията по процесния кредит през периода 06.04.2008 год. - 28.02.2012
год. са в размер на 18 059.11 лв., като с тази сума на съответните дати са
погасени задължения, както следва: 8 293.68 лв. главница; 9 586,03 лв.
договорни лихви; 29,40 лв. санкционираща лихва и 150 лева такса. На
28.02.2012 год. е направено последното плащане за погасяване на
задълженията по Договора за текущо потребление от 10.03.2008 год. – 100 лв.,
с която сума са погасени 98.75 лв. главница и 1.25 лв. санкционираща лихва.
Съгласно приетото и неоспорено от страните заключение, общият размер на
неиздължената главница, включена в неиздължените анюитетни вноски за
периода от 06.09.2015 год. до датата на подаване на исковата молба –
28.09.2020 год., е 9 949.33 лв. Според изчисленията на експерта общият
размер на редовната лихва по договорените и неиздължени вноски с падежи
от 06.09.2017 год. вкл. до датата на подаване на исковата молба – 28.09.2020
год., е 58,71 лв., а на наказателната лихва по чл.19.1 от Общите условия, вкл.
във вноски с падежи от 06.09.2017 г. до 10.03.2018 год. вкл. – 63.01 лв.
7
От ищеца е представено удостоверение изх.№ 01607/22.01.2021 год. на
ЧСИ В.П., рег.№ 879, район на действие ОС- гр.Ловеч, в което е посочено, че
на 12.07.2017 год. по изп.дело №20178790400827 е постъпила сума в общ
размер та 140 лв., от която на 14.07.2017 г. на взискателя
ОТП Факторинг България“ЕАД са преведи 139 лв. и 1.00 лв. е удържан на
основание т.31 „б“ от ТТРЗЧСИ за такса на ЧСИ В.П.. Отбелязано е, че
изпълнителното производство по изп.дело № 20178790400827 е прекратено на
18.12.2017 год., но поради допусната техническа грешка е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.1 от ГПК, а същото би следвало да е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.3 от ГПК поради обезсилена заповед за изпълнение
№ 432/22.05.2013 год., както и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №
824/2013 г. по описа на РС – гр.Ловеч и прекратено производството по ч.гр.д.
№824/2013 год. по описа на РС - гр.Ловеч, както и поради обезсилена заповед
за незабавно изпълнение №1222/23.10.2012 год. и изпълнителен лист от
24.10.2012 год. по ч.гр.д. №1866/2012 год. по описа на РС-гр.Ловеч, защото не
е налице пълно погасяване на задълженията на ВЛ. Й. Д. към
взискателя „ОТП Факторинг България“ЕАД.
Първоинстанционният съд е отхвърлил като неоснователна и
недоказана претенцията на ищеца “ОТП Факторинг България“ЕАД, като е
приел, че ответникът не е уведомен надлежно, че кредитор по вземането му е
„ОТП Факторинг България"ЕАД, а не „Банка ДСК“ ЕАД, с което е сключил
договора за кредит. Приел е, че се касае за императивни текстове на ЗЗД,
които стриктно следва да се изпълнят от страните и в този смисъл не е
възможно този пропуск на кредитора да бъде саниран от съда чрез връчване
на препис от исковата молба, ведно с приложенията към нея, каквито доводи
са изложени от ищеца. На следващо място е изложил съображения, че „ОТП
Факторинг България"ЕАД, ЕИК: ****** не доказал правоприемството с „ОТП
Факторинг България"ЕООД.
Въззивният състав не споделя направените от районния съд правни
изводи. В случая между страните по делото не е налице спор относно
надлежното уведомяване на ответника, а в настоящето производство
въззивник, за извършената цесия. В отговора на исковата молба ВЛ. Й. Д.
изрично е заявил, че е уведомен за прехвърляне на вземането от ищеца на
14.03.2013 г. Въпреки че не е бил открит на адреса, от страна на куриера е
залепено уведомление на входната врата, като екземпляр от съобщението за
настъпила според него предсрочна изискуемост и договора за цесия между
„Банка ДСК“ ЕАД и „ОТП Факторинг България"ЕАД, са били пуснати в плик
в пощенската му кутия на постоянния адрес: гр.************ и получени
същия ден.
Дори да се приеме, че тези твърдения са във връзка с поддържаната от
въззивника теза за настъпила погасителна давност поради обявена предсрочна
изискуемост на кредита от ищеца, съгласно трайната и непротиворечива
8
практика на ВКС, уведомяването може да се извърши с връчването на искова
молба, ако към нея са приложени уведомлението, пълномощното и договора
за цесия. В случая от представените по делото доказателства е безспорно
установено, че цесионерът и ищец „ОТП Факторинг България" ЕАД е
валидно упълномощен от цедента „Банка ДСК“ ЕАД да връчи уведомлението
по чл.99, ал.3 от ЗЗД до длъжника, а към исковата молба са приложени
пълномощното, уведомлението и договора за покупко-продажба на вземания
от 30.01.2013 г. В този смисъл е приетото в Решение № 78 от 09.07.2014 г. по
т.д. № 2352/2013 г. на ВКС, I т.о.; Решение №. 156 от 30.11.2015 г. по т.д №
2639/2014 г. на ВКС, решение № 114/07.09.2016 г. по т.д. № 363/2015 г. на
ВКС, II т.о., решение № 46/25.05.2017 г. по т.д. № 572/2016 г. на ВКС, , I т.о.
и др.
Настоящият въззивен състав не приема за доказани твърденията на
въззивника, че процесното вземане е станало предсрочно изискуемо с
получаването съобщението, с което „ОТП Факторинг България"ЕАД го
уведомява за извършената цесия на 14.03.2012 г. и същото погасено по
даваност. Съгласно чл. 99, ал. 2 от ЗЗД, кредиторът - цесионер придобива
вземането с всичките му принадлежности, вкл. и правото да обяви кредита за
предсрочно изискуем. /Решение № 204 от 25.01.2018 г. по т. д. № 2230 / 2016
г. на ВКС, I т.о./. Действителност такава възможност съществува, но от
анализа на представените по делото доказателства следва извод, че ищецът –
цесионер не е упражнил това свое субективно право. За да се приеме, че в
съобщението е налице волеизявление за обявяване на кредита за предсрочна
изискуемост, то трябва да съдържа позоваване на обстоятелствата по чл. 60
ЗКИ и недвусмислено да обективира волята на кредитора на обяви кредита за
предсрочно изискуем. В случая от изпратеното от „ОТП Факторинг
България"ЕАД до ВЛ. Й. Д. уведомление от 12.02.2013 г. относно Договор за
покупко-продажба на вземания не може да се направи извод, че цесионерът е
обявил кредита за предсрочно изискуем. Действително в съобщението е
посочена пълната дължима сума по цялото вземане към този момент и е даден
срок за доброволно изпълнение, но от това не следва, че със съобщението се
обективира желание кредита да се обяви за предсрочно изискуем. Поради
изложените съображения не може да се приемат доводите на въззимника, че
давността за цялото вземане е започнала да тече от дата на получаване на
съобщението – 14.03.2012 г. В исковата молба ищецът също не се позовава на
обявена предсрочна изискуемост на цялото вземане, а на изтичане срока на
договора, като при изчисляване размера на обективно съединените искове са
отчетени разпоредбите на чл.110 и сл. от ЗЗД.
Давността за падежирали и непогасени вноски за главница по договор
за кредит от 10.03.2008 г. е общата пет годишна давност по чл. 110 от ЗЗД.
Уговорката усвоената сума по договор за кредит да се връща на месечни
вноски, не превръща договора за периодични плащания, защото
задълженията на страните по договора не са повтарящи се. Уговорката
9
представлява изпълнение на основното задължение на части съгласно
разпоредбата на чл.66 от ЗЗД. В този смисъл са решение № 261 от 12.07.2011
г. по гр.д. № 795/2010 г. на ІV г. о. на ВКС, решение №38/26.03.2019 г. по т.д.
№1157/2018 г. на ІІ т.о. на ВКС и др. С оглед уговореното, че крайният срок
за издължаване на кредита е 10.03.2018 г., с предявяване на иска давността
съгласно чл. 116 б “б“ ЗЗД се прекъсва. Следователно вноски с настъпил
падеж от 06.09.2015 г. вкл. до 10.03.2018 г. не са погасени давност, което
води до извод за основателност и доказаност на иска за сумата 9 949.33 лв.,
представляваща непогасена по давност падежирала главница.
Относно претендираните възнаградителна и наказателна лихва следва
да се посочи, че съгласно чл. 111,б“в“ от ЗЗД, вземанията за лихви се погасят
с изтичането да три годишен давностен срок. Според заключението на
съдебно – счетоводната експертиза, размерът на непогасената по давност
падежирала възнаградителна лихва за периода от 06.09.2017 г. до 10.03.2018
г. е 58.71 лв., а размерът на непогасената по давност наказателната лихва по
чл.19.1 от Общите условия за периода 06.09.2017год. до 10.03.2018 год. е
63.01 лв. До тези размери предявените от „ОТП Факторинг България"ЕАД
против ВЛ. Й. Д. искове също са основателни и доказани.
На следващо място следва да се отбележи, че неправилно като мотив
за отхвърляне на исковата претенция районният съд е приел, че „ОТП
Факторинг България"ЕАД, ЕИК: ****** не е предоставило доказателства, че е
универсален правоприемник на преобразуваното и прекратено без
ликвидация дружество „ОТП Факторинг България"ЕООД. От приложения
договор за цесия от 30.01.2013 г. е видно, че е сключен между „Банка ДСК“
ЕАД като продавач и „ОТП Факторинг България"ЕАД като купувач, а не
„ОТП Факторинг България"ЕООД. Изискването на доказателства за
правоприемство противоречи и на изричната норма на чл. 23, ал. 6 от
ЗТРРЮЛНЦ, която разпорежда, че ако е посочен идентификационен код,
съдът няма право да изисква доказването на обстоятелства, вписани в
ТРРЮЛНЦ. При извършена по служебен път проверка, настоящата съдебен
състав установи, че въпросното преобразуване е вписано на 15.11.2012 г., т.е.
преди сключване на договора за цесия.
Съдебният състав намира за неоснователни направените от
въззивника възражения, че вземанията от ищеца по процесния договор за
потребителски кредит са погасени по давност, тъй като същият е обявен за
предсрочно изискуем от 08.06.2012 г. по ч.гр.д. № 1866/2012 г. по описа на
ЛРС. Както беше посочено по-горе, издадените в заповедното производство
заповед за изпълнение и изпълнителен лист са обезсилени след подадено от
въззивника възражение и непредявен от заявителя „Банка ДСК“ ЕАД
установителен иск по чл.415, ал.1 във вр. с чл.422 от ГПК.
Недоказано е и направеното възражение, че вземането е изплатено,
което е довело до прекратяване на образуваното изп.д. № 20178790400827 по
10
описа на ЧСИ В.П.. Видно от представеното удостоверение изх.№
01607/22.01.2021 год. на ЧСИ В.П., рег.№ 879, район на действие ОС-
гр.Ловеч, поради допусната техническа грешка същото е прекратено на
основание чл.433, ал.1, т.1, а не на основание чл.433, ал.1, т.3 поради
обезсилване на издадения изп.лист по ч.гр.д. № 1866/2012 г. по описа на ЛРС.
Поради изложените съображения обжалваното решение на ЛРС следва
да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което ВЛ. Й. Д. бъде
осъден да заплати на „ОТП Факторинг България“ЕАД, ЕИК : ****** следните
суми по Договор за кредит за текущо потребление от 10.03.2008 г.: 9 949.33
лв. - непогасена по давност главница по вноски с настъпил падеж преди
датата на подаване на исковата молба – 25.09.2020 г., т.е. по вноски с падежи
от 06.09.2015 г. вкл. до 10.03.2018 г. вкл., ведно със законна лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното
изплащане на дълга; 58.71 лв. - непогасена по давност редовна лихва по
вноски с настъпил падеж преди датата на исковата молба 25.09.2020 г., т.е. по
вноски с падежи от 06.09.2017 г. вкл. до 10.03.2018 г. вкл.; 63.01 лв. –
непогасена по давност наказателна лихва по чл. 19.1 от Общите условия
върху просрочените главници за периода от 06.09.2017 г. вкл. до 10.03.2018 г.
По разноските
С оглед изхода на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК,
въззивникът следва да бъде осъден да заплати на въззиваемия
„ОТП Факторинг България“ ЕАД направените по делото разноски за двете
инстанции. Видно от приложения списък по чл.80 от ГПК, от въззиваемия се
претендира сумата в размер на 801.75 лв., включваща разноски за платена
държавна такса за въззивното производство в размер на 201.75 лв., както и
юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78, ал.8 ГПК във вр. с чл.37
от ЗПП и чл.25, ал.2 от Наредбата за заплащане на правната помощ в размер
на 600.00 лв., т.е. 300.00 лв. по гр.д. № 1717/2020 г. по описа на РС – Ловеч и
300.00 лв. по настоящето дело. Не е направено искане за присъждане на
платената държавна такса по гр.д. № 1717/2020 г. по описа на ЛРС и 200.00
лв. депозит за вещо лице. Поради изложените съображения ВЛ. Й. Д. следва
да бъде осъден да заплати на „ОТП Факторинг България“ ЕАД сумата 801.75
лв. претендирани разноски за двете инстанции.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.3, т.1 от ГПК не подлежат на
касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000 лв.
– за граждански дела и до 20 000 лв. – за търговски дела. Цената на
обжалвания искове за главница и лихви е под обжалваемия праг за търговски
11
дела. Вземанията по предявените осъдителни искове произтичат от
абсолютна търговска сделка по смисъла на чл.365, т.1 ГПК във вр. с чл.1,,
ал.1, т.7 от ТЗ, поради което образуваното дело е търговско по смисъла на
чл.280, ал.3 от ГПК. Поради изложените съображения решението по
настоящето дело не подлежи на касационно обжалване, в какъвто смисъл е
трайната практика на ВКС.
Водим от гореизложеното и на основание чл.271 ал.1 от ГПК,
Ловешкият окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 260079/20.04.2021 г., постановено по гр.д. №
1717/2020 г. по описа на Ловешкия районен съд и вместо него
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА на основание чл.79, ал.1, във вр.чл.99 от ЗЗД ВЛ. Й. Д.,
ЕГН **********, с постоянен адрес: гр.************ да заплати на
„ОТП Факторинг България" ЕАД, ЕИК: ******, със седалище и адрес на
управление : гр. ********* представлявано от И. Г. Д. -М. – Изпълнителен
директор, в качеството му на цесионер следните суми по Договор за кредит за
текущо потребление от 10.03.2008 г.: сумата 9949.33 лв. - непогасена по
давност главница по вноски с настъпил падеж преди датата на подаване на
исковата молба – 25.09.2020 г., т.е. по вноски с падежи от 06.09.2015 г. вкл. до
10.03.2018 г. вкл., ведно със законна лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба – 25.09.2020 г. до окончателното изплащане на
вземането; сумата 58.71 лв. - непогасена по давност договорна лихва по
вноски с настъпил падеж преди датата на исковата молба 25.09.2020 г., т.е. по
вноски с падежи от 06.09.2017 г. вкл. до 10.03.2018 г. вкл., като иска до
пълния претендиран размер от 58.99 лв. като неоснователен и недоказан
отхвърля; сумата 63.01 лв. непогасена по давност наказателна лихва по чл.
19.1 от Общите условия върху просрочените главници за периода от
06.09.2017 г. вкл. до 10.03.2018 г., като иска в останалата част до пълния
претендирания размер от 79.17 лв. като неоснователен и недоказан отхвърля.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ВЛ. Й. Д., ЕГН
**********, с постоянен адрес: гр.************ да заплати на „ОТП
Факторинг България" ЕАД, ЕИК : ******, със седалище и адрес на
управление : гр. ********* представлявано от И. Г. Д. -М. – Изпълнителен
директор, претендираните разноски за двете инстанции в размер на 801.75
12
лв.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване на
основание чл.280, ал.3, т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13