Р
Е Ш Е Н И Е
№……, 13.08.2020 г., гр. Пазарджик
В И М Е Т
О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ПАЗАРДЖИК, XIX състав, в
публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди и двадесета година, в
състав:
Председател Ангел Ташев
Секретар
Росица Караджова
Прокурор
. . . . . . . . . . . . . . .,
като
разгледа докладваното от съдия Ташев АН дело номер 633 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл.
от ЗАНН.
Образувано е по жалба от Г.Н.В., ЕГН **********,
с адрес *** чрез адв. К.У. ***, против Електронен фиш серия Г, № 0005461 на ОДМВР
Пазарджик, с който на основание чл.638, ал.4, във вр. с чл.638, ал.1, т.1, във
вр. с чл.461, т.1 от Кодекс за застраховането КЗ/ за нарушение на чл.483, ал.1,
т.1 от КЗ е наложена глоба в размер на 250
лева /двеста и петдесет лева/.
Жалбоподателят излага съображения за наличие на процесуална и материална незаконосъобразност на
ЕФ, чиято отмяна се иска.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява лично, но изпраща процесуален представител – адвокат У., който поддържа
жалбата и излага съображения за отмяна на ЕФ.
За ответника по жалбата – териториалната
структура на ОД на МВР Пазарджик, редовно призована, не се явява представител.
Съдът, след като прецени събраните по
делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира следното от
фактическа страна:
С обжалвания ЕФ е наложено горепосоченото
административно наказание „глоба“ за това, че на 07.06.2019 г., в 14:30 часа, в
гр. П…, на бул. ”…” № …, в посока към кръстовище с ул. ”С. А.”, било засечено
движение на специален автомобил „…” с рег. № …, собственост на жалбоподателя
Г.Н.В., което било заснето с АТСС – ARH CAM
S1 с
№ 11743bb, като било установено нарушение на
Кодекса за застраховането. Въз основа на това бил издаден атакуваният ЕФ.
Изложената фактическа обстановка се
установява въз основа събраните по делото писмени доказателства, приобщени по реда на чл.283
от НПК.
Доколкото същите спомагат за
пълното и обективно изясняване на релевантните обстоятелства по делото и са абсолютно непротиворечиви, съдът основава на тях фактическите си констатации.
При така установеното от фактическа
страната, съдът прави следните правни изводи:
Атакуваният ЕФ бил издаден против
жалбоподателя Г.Н.В. в качеството му на собственик на процесното МПС. ЕФ бил
връчен на жалбоподателя на 14.01.2020 г. Същият бил обжалван от жалбоподателя с
жалба вх. №100600 – 1733/ 28.01.2020 г., поради което следва да се приеме, че
въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл.189, ал.8
от ЗДвП и от лице, активно легитимирано да инициира съдебен контрол за
законосъобразност на атакувания ЕФ. По същество жалбата се явява основателна по
следните съображения:
На първо място следва да се отбележи, че
при издаването на процесния ЕФ са допуснати съществени нарушения на процесуалния
закон. Основното от тях се свежда до това, че в обстоятелствената част на ЕФ
липсва каквото и да е описание на нарушението и на обстоятелствата, при които
то е било извършено. От съдържанието
на ЕФ не става ясно и не може да се разбере какво нарушение е извършено,
доколкото се сочи само, че е установено нарушение на Кодекса на застраховането.
Липсата на словесно описание на нарушението ограничава правото на защита на
санкционираното лице, тъй като е лишено от възможността да разбера какво
нарушение се твърди, че е извършило и от възможността правилно да организира
защитата си.
Дадената цифрова квалификация на нарушението – чл.483, ал.1, т.1 от КЗ не
санира допуснатото процесуално нарушение, доколкото в ЕФ, освен цифрова, следва
да се съдържа и словесна правна квалификация, т. е. да са описани всички
необходими обективни, респ. субективни елементи на вменения състав на
административното нарушение. Когато обаче това не е сторено, то наказаното лице
е лишено от възможност адекватно да упражнява правото си на защита, като
оспорва, респ. оборва обективната и/или субективна съставомерност на деянието.
Още повече, че в обстоятелствената част на ЕФ е записано, че нарушението било
установено с АТСС – ARH CAM S1 с № 11743bb „и отчетен
толеранс от минус 3 км/ч от измерената скорост”. Не само за жалбоподателя, но и за съда е
непонятно, за каква измерена скорост се касае, защо е отчетен толеранс от 3
км/ч, респ. каква е връзката на така посоченото с твърдяното нарушение по КЗ.
Предвид
посочената като нарушена норма е следвало да се посочи имало ли е за процесното
МПС сключен и действащ договор за задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" като част от минимално необходимото съдържание на
описателната част на този вид санкционен документ. Съгласно чл.647 ал.3 от КЗ
„Когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка "Гражданска отговорност"
на автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и
на нарушител при условията и по реда, предвидени в ЗДП”. Следвало е, аналогично на чл.189, ал.4 ЗДвП, да се посочи като обстоятелства в
какво се изразява извършването на нарушението, което органът, издал процесния
фиш, е следвало да помести в горната текстова част при посочване на данните за
движение и персонификация на ППС. Липсата на всякакви обстоятелства по
извършване на нарушението прави напълно невъзможен контрола върху този
санкционен акт - има ли извършено нарушение и дали то е от вида на вмененото,
правилна ли е правната му квалификация и правилно ли е ангажирана отговорността
на жалбоподателя.
Извън казаното да тук, ЕФ е
незаконосъобразен и на още едно основание, а именно защото при установяването
на административното нарушение с гореописаното АТТС не са били изпълнени
императивните изисквания на Наредба №
8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани
технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата,
издадена от министъра на вътрешните
работи, обн. в ДВ, бр. 36 от
19.05.2015 г., изм. и доп. с бр. 6 от 16.01.2018 г., в сила от 16.01.2018
година /Наредбата/.
Съгласно разпоредбата на чл.10, ал.3 от
Наредбата „При работа с временно разположени на участък от пътя автоматизирани
технически средства и системи за контрол на скоростта протоколът се попълва за
всяко място за контрол и се съпровожда със снимка на разположението на уреда”, което изискване в случая не е
изпълнено. Това става категорично ясно от официалното уведомително писмо на
началника на Сектор „ПП” при ОД на МВР-Пазарджик, в което е отразено, че
снимков материал липсва поради техническа неизправност на таблета, с който е разполагал
полицейският служител.
Към материалите на делото е наличен
протокол по смисъла на чл.10, ал.1 от Наредбата, но липсва приложена към същия
протокол снимка на разположението на уреда,
т.е. на мобилното АТСС. Такава снимка е неразделна част от протокола, а при
положение, че има спор или съмнение, че в конкретния случай се касае за работа
с временно разположено на участък от пътя автоматизирано техническо средство,
респ. система за контрол на скоростта, снимката има за предназначение да даде
визуална представа къде точно е било поставено мобилното АТСС, за да се прецени
дали това място отговаря на посоченото в протокола, и къде е било разположено
мобилното АТТС спрямо посоката на сработване и позиционирането на
автоматизираните технически средства и системи.
Относно искането за присъждане на
разноски следва да се каже, че то бе направено своевременно – още с подаването
на въззивната жалба, от страна на пълномощника на жалбоподателя, като
последният има право на такива предвид изхода на делото – отмяна на обжалвания
ЕФ и с оглед разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН,
препращаща към чл.143 от
Административнопроцесуалния кодекс.
От съдържанието на приложения по делото
договор за правна защита и съдействие се установява, че е било договорено и
изплатено от жалбоподателя адвокатско възнаграждение в минималния размер от 300
лв. съгласно чл.18, ал.2 вр. чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения /при материален
интерес до 1000 лева, предвид размера на административното наказание- „глоба“ в
размер на 250 лева/. При това положение ОД на МВР Пазарджик следва да
бъде осъдена да заплати от бюджета си в полза на жалбоподателя посочените
по-горе съдебни разноски.
По изложените до тук съображения
Пазарджишкият районен съд в настоящият състав, след като извърши анализ на
установените обстоятелства и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Електронен фиш серия
Г, № 0005461 на ОДМВР Пазарджик, с който на Г.Н.В., с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл.638, ал.4, във вр. с
чл.638, ал.1, т.1, във вр. с чл.461, т.1 от Кодекс за застраховането КЗ/
за нарушение на чл.483, ал.1, т.1 от КЗ
е наложена глоба в размер на 250 лева /двеста и петдесет лева/.
ОСЪЖДА ОД МВР ПАЗАРДЖИК
ДА ЗАПЛАТИ на Г.Н.В., с ЕГН **********,
с адрес *** разноски в размер на 300 лева /триста лева/ - адвокатско възнаграждение за един адвокат.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен
срок от съобщението пред Пазарджишкия
административен съд.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: