№ 381
гр. Варна , 27.01.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ в публично заседание на шести
януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен А. Атанасов
като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско
дело № 20203100503258 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.423 ГПК.
Образувано по възражение на по възражение на И.Д.Д., ЕГН: **********, съдебен
адрес *** срещу заповед № 6329/14.08.2012 год. за парично задължение по чл.410 ГПК,
издадена по ч.гр.д. № 11701/2012 год. на ВРС, 25-ти състав.
Длъжникът релевира твърдения, че на 03.02.2020 год., след съобщение от
обслужващата го банка за наложен запор върху трудовото възнаграждение , е узнал за
издадена срещу него заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Сочи, че не е могъл да се
запознае с делото поради неговото унищожаване, но че никой през 2012 год. не му е връчвал
лично заповед за изпълнение и че ако тя е връчена на друго лице от адреса – сестра му,
същата не му е предадена поради болестта й.
Насрещната страна “А 1 България“ ЕАД депозира писмен отговор, в който изразява
становище за неоснователност на възражението.
Депозираното възражение с дата 03.02.2020, като основано на твърдения за узнаване
за издадената заповед за изпълнение на същата дата и обосноваващо хипотезата на чл.423,
ал.1 т.3 ГПК, е допустимо и ангажира настоящия съд с произнасяне по същество.
По същество, настоящият състав на ВОС го намира за основателно, поради следните
съображения:
Видно от извършената справка от ДС при ВРС, производството пред Варненския
районен съд е образувано въз основа на заявление на „Мобилтел“ ЕАД, с което съдът е
сезиран с искане за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК против И. Д. Д. за
парично вземане, както и сторените разноски.
1
Приемайки, че са налице предпоставките за уважаване на заявлението, районният съд
е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК с №
6329/14.08.2012 год. по ч.гр.д. № 11701/20121 год. и е издал изпълнителен лист, съгласно
разпореждане № 39253/14.08.2012 год. Последният е приложен изп.дело № 20198930400805
на ЧСИ Д.С.
Поради унищожаване на делото, липсват предхождащи издаването на изпълнителния
лист документи, но видно от представената справка от НБД към 14.08.2012 год., когато е
издадена заповедта за изпълнение, длъжникът е имал постоянен адрес в ***. Настоящият му
адрес е записан, считано от 04.01.2013 год., в ***, а представената пред настоящата
инстанция адресна карта за настоящ адрес индицира, че същият предходно е бил ***. Така
вписаният за длъжника постоянен адрес е идентичен с този на сестра му Х.Д.Д., съгласно
справка НБД. Липсва справка за постоянен адрес на сестра му В.Д.И. към 2012 год., но
идентичен неин адрес като постоянен и настоящ е вписан в представеното експертно
решение № 0513/12.02.20 год., с което на същата е определена 50 % трайно намалена
работоспособност поради „Лека умствена изостаналост. Чести възбудно-агресивни прояви“
Надлежното връчване на издадена заповед за изпълнение е гаранция за защита
правата на длъжника в изпълнителното производство. Това връчване е и една от
предпоставките за влизане в сила на заповедта и за издаване на изпълнителен лист въз
основа на нея. Връчването следва да бъде осъществено според общите правила на ГПК за
връчване на съобщения и съдебни книжа, като характерът на производството по чл. 423 ГПК
възлага в тежест на подалия възражение длъжник да установи твърдяното от него основание
за приемане на възражението. В конкретния случай длъжникът твърди наличието на
предвиденото в разпоредбата на чл. 423 т.1 ГПК основание, а именно: ненадлежно връчване
на заповедта за изпълнение при условията на чл.47 ГПК.
С оглед унищожаване на делото и липсата на официален удостоверителен документ
съдът е кредитора, че в негова тежест е да удостовери надлежното връчване на заповедта
като факт, от който черпи изгодни за себе си правни последици. Въпреки разпределената
доказателствена тежест кредиторът не е ангажирал доказателства, от които съдът да
формира положителен извод за редовно призоваването по предвидения в чл.47 ГПК способ.
И приемайки недоказаният факт за неосъществен, настоящият състав на ВОС намира,
че е налице твърдяното от молителя-длъжник основание по т.1 на чл. 423 ГПК, поради
което и подаденото възражение следва да бъде прието. Съдът намира, че последицата по
чл.423, ал.2 изр.2 ГПК не следва да се прилага, с оглед приключване на изпълнителното дело
с разпореждане, влязло в сила на 24.06.2020 год.
Възразилият длъжник е сезирал съда и с искане за присъждане на разноски в
производството по чл.423 ГПК, които настоящият състав на ВОС намира, че не следва да му
се присъждат в настоящото производство. Повдигнатият пред въззивния съд спор в
производството по чл.423 ГПК има извънреден характер. Определението на въззивния съд, с
2
което се приема предявеното възражение, не разрешава материалноправния спор за
съществуването, ликвидността и изискуемостта на заповедното задължение. Заповедта за
изпълнение не се отменя, а актът на съда е насочен единствено към възстановяване на
положението, което би съществувало, ако длъжникът беше подал възражението си в срока
по чл. 414 от ГПК. Характерът на производството по чл. 423 от ГПК сочи, че в същото
въззивният съд не действа като редовна инстанция, поради което и чл. 81 ГПК е
неприложим. В производството по чл. 423 от ГПК разноски в полза на длъжника се
присъждат единствено в хипотезата на чл. 423, ал. 3, във вр. чл. 411, ал. 2, т. 3 и т. 4 от ГПК,
когато въззивният съд служебно обезсилва заповедта за изпълнение и издадения въз основа
на нея изпълнителен лист. В този случай, заповедното производство приключва, респ.
заявителят може да търси вземането си единствено по исков ред. Във всички останали
случаи произнасяне по дължимостта на разноски на длъжника се дължи при окончателното
разрешаване на въпроса за основателността на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение – било от заповедния съд при произнасяне в хипотезата на чл. 415, ал. 2 от ГПК
/при обезсилване на заповедта/, било от исковия съд при разрешаване на спора за
съществуването на вземането по оспорената заповед за изпълнение /в иска по чл.422 от
ГПК/. Горният извод се налага и по аргумент от т.4 от Тълкувателно решение №
6/06.11.2013 год. по тълк. дело № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС на РБ, както и от
разрешението на т.12 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014 год. по тълк.дело № 4/2013
год. на ОСГТК на ВКС. Ето защо, независимо от изхода на спора, разноски за настоящото
производство не се следват.
Воден от горното, СЪДЪТ
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА възражението на И.Д.Д., ЕГН: **********, съдебен адрес *** срещу
заповед № 6329/14.08.2012 год. за парично задължение по чл.410 ГПК, издадена по ч.гр.д. №
11701/2012 год. на ВРС, 25-ти състав..
ВРЪЩА делото на Районен съд – Варна за даване на указания на заявителя по чл. 415,
ал. 1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3