Решение по дело №112/2015 на Окръжен съд - Благоевград

В публично заседание в следния състав:

и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.313 сл. от НПК и е образувано по въззивна жалба от А. Т. Г. - защитника на подсъдимия Г. И. С. от с. К., О. С. против Присъда № 306 / 11.02.2014 год., постановена от Районен съд – Г. С. по н.о.х. дело № 626 / 2013 год.

В съдебно заседание въззивната жалба се поддържа лично от защитника, който счита, че обвинението не е доказано по несъмнен начин и подс. Г. И. С. не е извършил съставомерно деяние. Ето защо се иска присъдата на районния съд да бъде отменена и подсъдимият оправдан изцяло по възведеното му обвинение.

Участващият във въззивното производство представител на ОП - Б. счита, че жалбата е неоснователна и първоинстанционната присъда следва да бъде потвърдена като обоснована и законосъобразна.

Пред въззивната инстанция не са ангажирани нови доказателства.

Окръжният съд разгледа депозираната жалба в качеството си на въззивна инстанция и след като обсъди събраните по делото доказателства и доводите на страните, при спазване на изискванията на чл.314 от НПК, за да се произнесе взе предвид следното:

Въззивната жалба е подадена в срока по чл.319, ал.1 от НПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна с оглед на следното:

С обжалваната Присъда № 306 / 11.02.2014 год., постановена от Районен съд – Г. С. по н.о.х. дело № 626 / 2013 год., подс. Г. И. С. е признат за виновен в това, че на 04.12.2012 г. около 15.45 часа в с. К., О. С., в заведение „При к. е причинил на Л. К. Ш., ЕГН * по непредпазливост три на брой средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на четири ребра в лява гръдна половина, което е довело до трайно затруднение на движенията на снагата за период от около 3 месеца, счупване на лява ключица, което е довело до трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за период от около 2-2,5 месеца и мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание, което е довело до кратковременно разстройство на здравето, временно опасно за живота, които е причинил като блъснал Ш. в областта на гърдите /раменете/ му, в резултат на което същият паднал от терасата на заведението в коритото на река „Златолистки поток” от височина от около четири метра, поради което и на основание чл.133, пр.2, вр. чл.129, ал.2, пр.2, пр.5, вр. ал.1 от НК, във вр. с чл.78а, ал.1 от НК е освободен от наказателна отговорност за извършеното от него престъпление, като му е наложено административно наказание “Глоба” в размер на 1000 (хиляда) лева.

На основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Г. И. С. е осъден да заплати по сметка на РС – С. направените по делото разноски в размер на 330 лева, като и 5 лева за служебно издаване на изпълнителен лист.

Настоящият състав на въззивния съд намира, че от проведеното от първоинстанционния съд съдебно следствие, със законоустановените способи за събиране и проверка на доказателства обективно, всестранно и пълно са изясняват всички релевантни за правилното решаване на делото въпроси. В резултат на анализа на доказателствения материал съдът е приел за установени следните фактически обстоятелства:

Подсъдимият Г. И. С. живее в с. К., О. С.. Той е със средно образование, женен, неосъждан и работи като старши полицай във 02-ра Група „Охрана на държавната граница” от ГПУ-П. при РДГП - С..

Свидетелят Л. К. Ш. също живее в с. К., О. С. и познава подс. С., като двамата били в добри отношения.

В периода от 04.12.2012 г. до 19.12.2012 г. подс. С. ползвал платен годишен отпуск и се намирал в с. К., О. С..

По това време /към м. декември 2012 г./ св. Г. К. стопанисвал заведение „При к.”, находящо се на около 500 метра северно от центъра на село К.. Сградата на заведението представлявала едноетажна масивна постройка, като зад заведението се намирала бетонна площадка с размери 4 метра широчина и 4 метра дължина. Откъм източната страна на площадката преминава поток и от същата страна, непосредствено под площадката се намирала вертикална бетонна подпорна стена с височина 4 метра, която достигала до тревиста местност обрасла с храсти. Бетонната стена излизала над повърхността на циментовата площадка на височина 15 см и била с широчина в горния край 20 см.

На 04.12.2012 г. времето било слънчево, поради което свид. Г. К. поставил маса със столове на площадката зад заведението, разположена непосредствено до река „З. п.”. Същият ден, около 12.00 часа, подс. С. отишъл в заведение „При кмета” и седнал на посочената маса заедно със свидетелите Г. Т., И. Щ., Г.К., Г. Ц., като цялата компания започнала да употребява алкохол.

Около 15.30 часа св. И. Щ. се обадил по телефона на св. Л. Ш. и му казал да отиде в заведение „П.”, за да играят карти, като вземе и бутилка с вино.

Около 15.40 часа св. Ш. отишъл в заведението, находящо се на около 300-400 метра от къщата му, и седнал на същата маса, на която били свидетелите Г. Т, И. Щ., Г. К., С.К., Г. Ц. и подс. С., разположена на бетонната площадка зад заведението. Св. Ш. седнал до св. Г. Т., като двамата били откъм страната на дерето, на около 30-40 см от подпорната стена, а подс. С. седял от другата страна на масата, в края й, точно срещу св. Ш..

При пристигането на св. Ш., подс. С. вече бил видимо пиян, което проличавало и от неговото поведение. Това обстоятелство било забелязано от свидетелите Г. Ц., С. К., А. К., Г.К..

Подс. С. и св. Ш. започнали да играят на карти. Около 15.45 часа подс. С. започнал да цепи картите, но тъй като седял в края на масата, а и предвид изпитото количество алкохол, той ги изпуснал и те паднали на земята. Подс. С. се опитал да събере картите, но тъй като не успял, св. Ш. се навел в седнало положение да ги събере. В момента, в който свид. Ш. събрал картите и се изправял на стола, подс. С. станал от стола си, направил крачка в ляво и залитайки, вследствие на изпития алкохол, който дал отражение в координацията на движенията му, блъснал с ръцете си силно свид. Ш. в гърдите /раменете/. Следствие но удара св. Ш. заедно със стола си паднал от стената от височина около четири метра и се озовал на пясъка в коритото на река „З.”, а св. Т. и другите свидетели задържали подс. С., за да му попречат да падне в коритото, при което подсъдимият паднал на площадката.

Св. Ш. паднал в коритото на реката с лявата страна на тялото, като вследствие на удара със земята изгубил съзнание и си глътнал езика. Св. Т., който пръв стигнал до св. Ш., за да му окаже първа помощ, не успял да извади езика му, но дошлите след това свидетели Г. К. и Г. П. извадили езика на Л. Ш..

Св. Г. К. незабавно подал сигнал на тел. №112 и след като научил от очевидците, че инцидентът е настъпил след като подс. С., залитайки е блъснал Ш. в реката, казал на подсъдимия да остане на място и да изчака пристигането на полицаите. Той донесъл на подс. С. стол, на който да седне, защото го видял, че не може да се държи на краката си, като при сядането С. отново залитнал, при което стола се счупил и той паднал на земята. Състоянието, в което се намирал подс. С. след изпитото количество алкохол направило впечатление и на св. В. Х., полицейски служител в РУП - С., който провел кратък разговор с присъстващите на инцидента, които му съобщили, че С. пиян, ставайки от стола е залитнал и паднал върху Ш., вследствие на което и двамата паднали, като Ш. паднал в коритото на реката.

На място пристигнал св. Л. М. /практикуващ лекар в с. К./, който пръв прегледал св. Ш., а скоро след това пострадалият бил отведен от екип на ФСМП в МБАЛ С., където било установено счупване на четири ребра в лявата гръдна половина, счупване на лявата ключица, мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание за няколко минути, натъртване на меките тъкани на главата, натъртване на меките тъкани на гръдния кош.

Св. Ш. останал в болничното заведение три дни и бил изписан на 07.12.2012 г. след като му била поставена шина на счупената ключица. След изписването от болничното заведение св. Ш. няколко пъти ходил на контролни прегледи.

От заключението на изготвената в хода на досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза се установява, че на 04.12.2012 г. пострадалият Л. Ш. за кратко време – няколко минути е бил в безсъзнание и приет по спешност в хирургично отделение на болницата в Г. С.. В отделението е било установено счупване на четирите ребра в лявата гръдна половина, счупване на лявата ключица, мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание за няколко минути, натъртване на меките тъкани на главата, натъртване на меките тъкани на гръдния кош. Освен установените травматични увреждания пострадалият е имал и придружаващи заболявания – подагра, неинсулино зависим захарен диабет, артериална хипертония, стеатоза на черния дроб. Счупването на четири ребра в лявата гръдна половина му е причинило трайно затруднение на движението на снагата за около 3 месеца. Счупването на лявата ключица му е причинило трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за около 2-2,5 месеца. Мозъчното сътресение с пълна загуба на съзнание, макар и кратковременно му е причинило разстройство на здравето, временно опасно за живота. Вещото лице сочи също, че всички увреждания отговарят да са получени по механизма на падане от високо, като съприкосновението между терена и пострадалия е с лявата страна на тялото му. Установените придружаващи заболявания – артериална хипертония, диабет тип II, подагра, стеатоза на черния дроб не са в причинно-следствена връзка с получените травматични увреждания /л.172-181 от ДП/.

Визираните фактически обстоятелства се извеждат на базата на анализа на всички събрани, и приобщени към доказателствения материал на съдебното следствие доказателства, анализирани поотделно и в съвкупност. Обстойно са анализирани обясненията на подсъдимия Г. С. и показанията на свидетелите Л. Ш., Г. Т., А. К., Г. К., Г. П., Г. К., И. Щ., В. Х., С. Г., Л. М., Ц. В., Б. Д., А. Г., Д.П., Г. Ц., С.К.. Детайлизирайки безспорните и установените по несъмнен начин факти и обстоятелства по делото, съдът е кредитирал обясненията на подсъдимия и показанията на очевидците в частта им, които се подкрепят и кореспондират с останалите доказателствени материали.

Съдът внимателно е анализирал обясненията на подс. Г. С. изхождайки от обстоятелството, че наред с качеството си на доказателствено средство като всички останали доказателствени средства, тези обяснения представляват и основно средство за защита на подсъдимия, още повече, че той е в най-голяма степен заинтересуван от изхода на делото, а и не носи наказателна отговорност в случай, че изнесе факти, които не отговарят на действителността. На тези обяснения следва да се даде вяра, но частично и по отношение на точно определени факти и обстоятелства и само ако те са непротиворечиви и непротиворечащи на останалия доказателствен материал и доколкото допринасят по един или друг начин за изясняването на обективната истина по делото. В тази връзка обосновано и правилно съдът не е кредитирал обясненията на подсъдимия в частта им, касаеща твърденията му, че не е имало физически контакт между него и пострадалия Ш., а последния, навеждайки се да събере падналите на земята карти, тъй като не могъл да запази равновесие, залитнал и сам паднал, тъй като са недостоверни и следва да бъдат възприети като израз на изградена защитна позиция. Визираните обяснения противоречат на показанията пострадалия Л. Ш. и на свидетелите Г. Т., Г. К., Г. Ц. и С. К.. Съдът намира показанията на посочените свидетели за последователни, логични и непротиворечиви. Липсват причини, поради които да се постави под съмнение тяхната надеждност и достоверността на показанията им. Ето защо правилно първоинстанционният съд ги е кредитирал изцяло. В тази насока са изложени убедителни съображения както по отношение установената фактическа обстановка, така и за възприетата правна квалификация. Извършеният обстоен анализ на доказателствения материал, изложените съображения и направените изводи от районния съд се споделят изцяло и от настоящия състав на въззивния съд, поради което не се налага повторно да бъдат излагани същите съображения.

Ето защо, анализирайки така приетата за установена по-горе фактическа обстановка, въззвивната инстанция намира за обосновани и правилни изложените изводи, съображения и доводи, че в случая подсъдимият Г. С. е осъществил деяние, съставомерно по чл.133, пр.2, вр. чл.129, ал.2, пр.2, пр.5, вр. ал.1 от НК: По несъмнен начин (предвид установените фактически дадености) по делото се установява наличието от обективна страна на всички елементи от състава на престъплението по посочените разпоредби – подс. С. на 04.12.2012 г. около 15.45 часа в с. К., О. С., в заведение „П.” причинил на Л. К. Ш., с ЕГН * по непредпазливост три на брой средни телесни повреди, изразяващи се в счупване на четири ребра в лява гръдна половина, което е довело до трайно затруднение на движенията на снагата за период от около 3 месеца, счупване на лява ключица, което е довело до трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за период от около 2-2,5 месеца и мозъчно сътресение с пълна загуба на съзнание, което е довело до кратковременно разстройство на здравето, временно опасно за живота, които е причинил като блъснал Ш. в областта на гърдите /раменете/ му, в резултат на което същият паднал от терасата на заведението в коритото на река „Златолистки поток” от височина от около четири метра, поради което и на основание чл.133, пр.2, вр. чл.129, ал.2, пр.2, пр.5, вр. ал.1 от НК.

С оглед на гореизложеното и съобразявайки несъмнено установения факт на деянието от страна на подс. Г. С., съдът намира, че същото както от обективна, така и от субективна страна представлява осъществяване на престъплението по чл.133, пр.2, вр. чл.129, ал.2, пр.2, пр.5, вр. ал.1 от НК. Конкретният акт на престъпна проява на подсъдимия обективира отношението му към деянието (неговата интелектуалната и волевата насоченост). От субективна страна деянието е осъществено по непредпазливост - подсъдимият не е предвиждал настъпването на общественоопасните последици, но е бил длъжен и е могъл да ги предвиди.

Принципното разграничаване на хипотезите- "небрежност" и "случайно деяние" при определяне наличието на вина у дееца се съдържат в Решение № 659 по НОХД № 502/93 г. I н.о. на ВС на РБ. Небрежността е вид непредпазлива вина, а случайното деяние е изключващо вината обстоятелство. Общото между двете хипотези е, че деецът обективно е причинил престъпния резултат без субективно да е съзнавал това. Различното е, че при небрежността деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди общественоопасния резултат, а при случайното деяние той не е бил длъжен или ако е бил длъжен, не е могъл да предвиди резултата.

В случая по делото се установява по несъмнен начин, че подс. Г. С. неволно е блъснал пострадалия Л. Ш., което е в причинно-следствена връзка с причинените на последния телесни увреждания. При това настоящият състав на съда споделя тезата, че подсъдимият е бил длъжен и е имал възможност да предвиди и предотврати обществено-опасните последици от деянието си. Следва да се отбележи, че пострадалият е бил седнал на пластмасов стол в края на необезопасена тераса, под която се е намирала висока 4 метра подпорна стана, при което дори само при взираните обстоятелства опасността е била очевидна и реална. Наред с това в момента на съприкосновението между подсъдимия и пострадалия, последният се е намирал в неустойчива позиция. Същият се бил навел от седнало положение и събирал карти. В момента, когато се изправял на стола, св. Ш. е блъснат подс. С., който залитнал, при което свидетелят заедно със стола си паднали от стената в коритото на реката. Несъмнено житейският опит сочи, че в посочената ситуация е съществувала реална опасност за пострадалия. Същевременно са били налице всички субективни предпоставки подсъдимият Г. С. да предвиди това, да съобрази поведението си с визираните обстоятелства и предотврати настъпването на общественоопасните последици.

Безспорно при подс. С. е било налице алкохолното повлияване, което е въздействало като криминогенен фактор, защото е снижило волевия самоконтрол на дееца. Същевременно съдът счита, че наличието на алкохолно опиянение не рефлектира върху съставомерността на инкриминираното деяние, а следва да бъде отчетено при индивидуализацията на наказанието, като смекчаващо отговорността обстоятелство.

При изводите си досежно съставомерността на деянието, настоящият съдебен състав изцяло споделя съображенията на първоинстнационния съд, че подсъдимият Г. С. следва да бъде признат за виновен в извършване на престъпление по чл.133, пр.2, вр. чл.129, ал.2, пр.2, пр.5, вр. ал.1 от НК.

За извършеното престъпление съставът на районният съд при условията на чл.78а от НК е освободил подсъдимия от наказателна отговорност и е наложил административно наказание глоба в размер на 1000 лева. Въззивният съд намира, че така определеното наказание е индивидуализирано законосъобразно, обосновано и справедливо. В тази връзка са отчетени степента на обществената опасност на конкретното деяние, както и всички други обстоятелства, касаещи степента на обществената опасност на извършителя. С оглед на разпоредбата на чл.54 от НК правилно е преценена тежестта и значението на смекчаващите вината обстоятелства, като са взети предвид характеристичните данни, семейното и материалното положение на подсъдимия.

Съдът счита, че наложеното в конкретния случай административно наказание ще способствува за изграждане у подсъдимия на устойчива мотивоционно-волева система за спазване на установения правопорядък и ще възпира извършването в бъдеще на други обществено-опасни деяния, с което от своя страна ще се реализира личната превенция – основна цел на наказанията по чл.36 от НК. Наред с това санкционирането с визираното наказание ще способствува да се въздействува възпитателно и предупредително върху другите членове на обществото с цел генерална превенция.

По изложените съображения и на основание чл.338 вр. чл.334, т.6 от НПК, Благоевградският окръжният съд

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 306 / 11.02.2014 год., постановена от Районен съд – Г. С. по н.о.х. дело № 628 / 2013 год.

Решението не подлежи на касационно обжалване.

Председател : Членове : 1.

2.