Решение по дело №1088/2023 на Административен съд - Хасково

Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК във вр. с чл.25а, т.4 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градското обзавеждане на територията на Община Хасково и е образувано по жалба на Г.А. М., действащ като ЕТ с фирма Г. М. - Хасково, срещу Заповед №УТ-499/25.09.2023г. на Кмет на община Хасково. Твърди се, че заповедта била незаконосъобразна и неправилна, постановена при съществено нарушение на процесуалните правила. Оспорват се фактическите констатации в заповедта, както били оспорени и тези в Заповед №УТ-453/24.08.2023г., по чието оспорване било образувано а.д.№1009/2023г. на Хасковски АС. Налице била неяснота на приложените в Заповед №УТ-499/25.09.2023г. разпоредби, не било ясно дали тя отменя първата заповед или не; защо се издавала втора заповед за едно и също претендирано неизпълнение; доколкото била оспорена първата заповед, то за втората липсвало валидно правно основание; липсвало основание за предварително изпълнение в частта за отмяна на РП №301/04.04.2023г.; втората заповед не можела да се позове в пълнота на вече оспорената. Доколкото липсвало основание и влязъл в сила административен акт, с който да се отнеме разрешението за поставяне, то било абсолютно невъзможно да се приеме, че процесната заповед може да почива на това основание – липсвал влязъл в сила акт и съответно постановено съдебно решение. Липсвало и нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ, а още по-малко бил приложим чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. За изготвянето на Констативен акт №13/11.09.2023г. липсвало не само уведомление, но и не бил представен. Ежедневно представител на жалбоподателя се явявал в общината и изисквал да му се връчи настоящата оспорена заповед, но това станало едва на 26.09.2023г. Предходният КА бил укрит умишлено от жалбоподателя, а също и настоящият, като не му се давало право да възрази. Оспорва и компетентността на издателя, тъй като към издаване на заповедта издателят бил кандидат за кмет в МИ 2023г. и ползвал задължителен отпуск, а така имало нарушение на материалната компетентност - не упражнявал функциите на кмет, а бил в отпуск. Иска се заповедта да бъде отменена, като в с.з. се претендират направените по делото разноски.

Ответникът - Кмет на община Хасково, счита жалбата за неоснователна. Заповедта била издадена от компетентен орган, а съдът отказал да спре изпълнението на Заповед №453/24.08.2023г., поради което ответникът имал възможност да издаде оспорения административен акт.

Съдът, като прецени доказателствата по делото, приема за установено от фактическа страна следното:

Съгласно Разрешение за поставяне №301/04.04.2023г., издадено от Кмет на Община Хасково, на ЕТ Г. М.-Хасково, се разрешава на основание чл.56 от ЗУТ и чл.4, ал.1, т.1 от Наредба за реда и условията за поставяне на преместваеми обекти и елементи на градско обзавеждане на територията на Община Хасково, поставяне на Временен преместваем обект /контейнер/ за търговска дейност, с площ 13,68 кв.м. в четвърта зона на гр.Хасково, място на поставяне – ***, по одобрена схема за пазара за сергийна търговия, като имотът, в който е поставен обектът е собственост на Община Хасково. Разрешението важи за периода от 01.01.2023г. до 31.12.2023г.

С Писмо рег.инд. №94Ф-726-2-4 от 11.08.2023г. ЕТ Г. М. е уведомен за извършена служебна проверка на преместваемия обект и за образуваното административно производство, като е определен 7-дневен срок за премахване на обекта.

С КП от 21.08.2023г. служители на АГСИ Община Хасково установили, че обектът не бил премахнат, поради което „следва издаване на Заповед за отмяна на РП №301/04.04.2023г.“.

Със Заповед №УТ-453/24.08.2023г. на Зам.Кмет на Община Хасково се отменя Разрешение за поставяне №301/04.04.2023г., издадено от Кмета на община Хасково, като е разпоредено собственикът на преместваемия обект да го премахне, определен е 14-дневен срок за доброволно изпълнение и 7-дневен срок – след изтичане на срока за доброволно, за принудително изпълнение на заповедта.

На 08.09.2023г. комисия от служители на Дирекция АГСИ при Община Хасково съставила констативен протокол – л.17 от делото, като отново констатирала, че към този момент обектът не е премахнат.

Съставен е КА №13 от 11.09.2023г. на основание чл.57а, ал.2 от ЗУТ след като отново е проверен обектът, като е установено нарушение – поставен е контейнер за търговска дейност без разрешение за поставяне, което представлявало нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ и подлежало на премахване на основание чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ. За КА още същия ден е поставена служебна бележка по реда на пар.4 от ДР на ЗУТ чрез залепване на вратата на обекта и на таблото в общината, а на 18.09.2023г. след извършена проверка в деловодството било установено, че няма подадено възражение в установения от закона срок – КП на л.15.

Със Заповед №УТ-499/25.09.2023г. на Кмет на Община Хасково на основание чл.44, ал.2 от ЗМСМА във вр. с чл.57а, ал.3 от ЗУТ е наредено премахване на преместваем обект /контейнер/ за търговска дейност по одобрена схема за пазара за сергийна търговия на гр.Хасково /обект №3/, с площ 13,68 кв.м., находящ се в тротоарна площ на ***, северно от ПИ 77195.726.76, като е определен 14-дневен срок от дата на получаване на заповедта за доброволно изпълнение по чл.227, ал.1 от АПК и 7-дневен срок от изтичане на срока за доброволно изпълнение – за принудително изпълнение на заповедта. В мотивите на заповедта е прието, че разрешението за поставяне на обекта е отменено със Заповед №УТ-453 от 24.08.2023г. и е налице нарушение по чл.56, ал.2 от ЗУТ, като на основание чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ преместваемият обект подлежи на премахване. Заповедта е издадена на основание констатациите по КА №13/11.09.2023г.

Оспорената заповед е получена от жалбоподателя на 26.09.2023г., видно от приложената разписка – л.14.

От ответната страна е представено Писмо рег.инд.П-457-6 от 25.09.2023г. до Председател на ОбС Хасково от Кмет на Община Хасково, с което се уведомява, че от 26.09.2023г. до обявяване на резултатите от изборите същият ще ползва платен годишен отпуск.

Производството по а.д.№1009/2023г., което е образувано по жалба на ЕТ с фирма Г. М. срещу Заповед №УТ-453/24.08.2023г. на Зам.Кмет на Община Хасково, е приключило с постановяване на Решение №963 от 05.12.2023г. С решението е отменена оспорената заповед, като същото е влязло в законна сила, тъй като е окончателно. В хода на производството по искане на жалбоподателя съдът се е произнесъл с Определение №831 от 08.09.2023г. и с Определение №901/29.09.2023г. по спиране на предварителното изпълнение на оспорения акт, като е счел исканията за неоснователни.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши цялостна проверка на законосъобразността на оспорения административен акт на основание чл.168, ал.1 във връзка с чл.146 от АПК, намира за установено следното:

Оспорването е насочено против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, от легитимирано лице с правен интерес – адресат на заповедта, чиито права са засегнати от този акт. Жалбата е подадена на 29.09.2023г. – чрез куриер, л.4 от делото, като актът е връчен на 26.09.2023г., поради което, а и тъй като между страните няма спор относно просрочие, то жалбата следва да бъде счетена за постъпила в установения от закона срок по чл.149, ал.1 от АПК. Поради това съдът приема за жалбата, че е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Оспореният административен акт е издаден от материално компетентен орган, тъй като е в кръга на правомощията му предвид разпоредбата на чл.57а, ал.3 от ЗУТ. Неоснователно е възражението на жалбоподателя, касаещо компетентността, тъй по делото се установи, че издателят е бил в платен годишен отпуск не на датата на издаване, а от следващия ден.

Оспорената Заповед №УТ-499/25.09.2023г. на Кмет на Община Хасково е издадена в предвидената от закона писмена форма, с което е спазено изискването на чл.59 от АПК. Същата съдържа фактическите и правни основания за издаването ѝ, като е и подробно мотивирана. В случая премахването е наредено, тъй като е установено нарушение на чл.56, ал.2 от ЗУТ и осъществен сътава на чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ – поставеният контейнер е без разрешение за поставяне, т.е. разрешението за поставяне било отменено със Заповед №УТ-453/24.08.2023г., като в заповедта не се сочи дали отмяната е влязла в сила към момента на издаване на заповедта за премахване.

Спазени са и процесуалните правила, доколкото относимите в случая факти са установени от комисията при осъществявания контрол, както и е изготвен е КА №13/11.09.2023г. Разпоредбата на чл.57а, ал.2 от ЗУТ задължава да се връчи констативният акт на собственика на обекта с цел даване възможност за възражения по констатациите в акта. Съгласно пар.4, ал.2 от ЗУТ когато в този закон и в актовете по неговото прилагане не се предвижда изрично, че съобщаването се извършва по реда на Административнопроцесуалния кодекс, то се извършва чрез отправяне на писмено съобщение до заинтересуваните лица. В случаите, когато адресът на някое от заинтересованите лица не е известен или то не е намерено на посочения от него адрес, което се удостоверява с подписите на две длъжностни лица, съобщението се залепва на жилището или на недвижимия имот, за който се отнася, и се поставя на таблото за обявления в сградата на общината, района или кметството или на интернет страницата на съответния орган за времето за подаване на възражения, предложения и искания. Така направеното съобщение, както и датата на поставянето и свалянето му от таблото за обявления или от интернет страницата на органа, се удостоверява с подписите на две длъжностни лица. Дори и при наличие на нередовности по отношение връчването на КА на заинтересованото лице, съдебната практика приема, че евентуалните нарушения на процедурата не са съществени и на самостоятелно основание не водят до незаконосъобразност на оспорената заповед. Правото на защита на адресата срещу констатациите в акта е гарантирано в рамките на съдебното производство по оспорване на заповедта, поради което и в съдебното производство адресатът може да релевира всички свои доводи за незаконосъобразност на акта и да проведе пълно доказване на твърдяните обстоятелства. Поради това съдът счита, че при връчването на констативния акт и поставяне на началото на производството не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на заповедта по чл.146, т.3 от АПК.

Но безспорно по делото се установява, че към момента на издаване на Заповед №УТ-499 от 25.09.2023г. няма влязла в сила заповед по отношение отменяне на разрешението за поставяне. Заповед №УТ-453 от 24.08.2023г. на Зам.Кмет на Община Хасково, с която е постановено отменяне на РП №301/04.04.2023г., е обжалвана по съдебен ред, образувано е а.д.№1009 за 2023г. на Хасковски АС. Нещо повече – към момента на приключване на съдебното дирене в настоящото производство Заповед №УТ-453 от 24.08.2023г. е отменена с Решение №963 от 05.12.2023г., влязло в законна сила. Така в настоящото производство не се установява отмяната на Разрешение за поставяне №301/04.04.2023г., като се има предвид изложеното за проведеното оспорване в съдебното производство по а.д.№1009/2023г. В този смисъл процесният обект при издаване на заповедта за премахване е имал разрешение за поставяне, а не както е прието от административния орган, че обект без разрешение за поставяне. Следва да се отбележи, че оспорената заповед е издадена на основание чл.57а, ал.3 от ЗУТ, като за премахване на преместваемия обект следва да бъде установено, че той е поставен без одобрена схема, когато такава се изисква, и/или без разрешение, в противоречие със схемата и/или в противоречие с издаденото разрешение – чл.57а, ал.1, т.1 от ЗУТ, както и е приел органът в мотивите на заповедта, като е посочил правното основание. В случая изрично се сочи, че разрешението за поставяне е отменено, т.е. обектът е без разрешение, но това е напълно доказано, че не е така, тъй като самата заповед за отменяне подлежи на обжалване по съдебен ред, обжалвана е и към момента на издаване на оспорената заповед няма окончателен съдебен акт, за бъде прието от органа, че „няма валидно разрешение за поставяне“. Постановените определения, касаещи предприето предварително изпълнение на №УТ-453 от 24.08.2023г., не могат да обосноват извод, че разрешението за поставяне е отменено и този акт е породил своето действие. В случая административният орган е наредил премахването на ВПО, но още преди влизане в сила на заповедта, с която е отменено разрешението за поставяне на този обект. Така не може да се счита, че процесният обект към момента на издаване на оспорената Заповед №УТ-499 от 25.09.2023г. е без разрешение за поставяне и оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон, поради което и следва да бъде отменена.

С оглед извода за основателност на жалбата ответникът следва да заплати на жалбоподателя направените по делото разноски от 50 лева – д.т., и 850,00 лева за адв.възнаграждение.

Мотивиран така и на основание чл.172, ал.2 от АПК

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ Заповед №УТ-499 от 25.09.2023г. на Кмет на Община Хасково.

ОСЪЖДА Община Хасково да заплати на Г.А. М., действащ като ЕТ с фирма Г. М. – Хасково, ЕГН *********, направените по делото разноски от общо 900,00 лева.

Решението е окончателно на основание чл.213, ал.7, т.4 от ЗУТ.

Съдия: