Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Русе, 03.05.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, XIII – ти граждански състав, в открито заседание на четвърти април през две
хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
И. Йосифов
при участието на секретаря Дарина И.,
като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 8120 по описа за 2017 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявените в евентуално и кумулативно съединение
искове са с правно основание чл.26, ал.2, пр.4 и пр.5 от ЗЗД, чл.17, ал.1 от ЗЗД и чл.33, ал.2 от ЗС.
Ищцата И.М.М. твърди, че притежава по наследство
1/36 идеална част от недвижим имот, представляващ нива с площ от 10,502 дка,
находяща се в местността „С. .“ в землището на гр.Русе, съставляваща имот с
идентификатор 63427.298.49, с трайно предназначение на територията –
земеделска, трета категория, с начин на трайно ползване – нива, номер по
предходен план – 085014, при граници и съседи: 63427.298.67, 63427.298.47,
63427.298.48, 63427.298.62 и 63427.298.67. Поддържа, че при извършена на
25.09.2017 г. проверка в имотния регистър установила, че на 12.02.2016 г. майка
й – ответницата Й.Т.М., съсобственик в процесния имот, с нотариален акт за
дарение № 93, т.I,
рег. № 881, д. № 58/ 12.02.2016 г. на
нотариус Любен Шилков, с район на действие РРС, чрез пълномощника си Б.С.,
дарила на ответника И.Т.Т. 1/36 идеална част от притежаваната от нея ¼
идеална част от процесния недвижим имот. Непосредствено след сключване на
договора за дарение, отново чрез пълномощника Б.С., Й.М. продала на ответника И.Т.,
по време на гражданския му брак с неговата съпруга – ответницата С.Х.Т., останалите
притежавани от нея идеални части, а именно 11/36 идеални части от ¼
идеална част, за сумата от 1000 лева, за която било отбелязано, че е заплатена
изцяло в брой на продавача преди сключване на договора. Продажбата била
обективирана в нотариален акт № 94, т.I, рег. № 885, д. № 59/12.02.2016 г. на същия нотариус.
Ищцата твърди, че договорът за дарение е нищожен, тъй като е привиден и
прикрива продажбата на тази идеална част от имота. Тезата си за наличие на
относителна симулация обосновава с обстоятелството, че сумата от 1000 лева,
която на 10.02.2016 г. майка й получила от ответника И.Т., била предварително
платена – още при съставяне на пълномощното и преди сключването на договора за
дарение. От това обстоятелство се прави извод, че същата е имала намерение да
прехвърли цялата притежавана от нея идеална част от имота възмездно,
включително идеалните части, който формално били дарени на ответника. В условията на евентуалност поддържа, че
договорът за дарение е нищожен поради липса на основание. Развива съображения,
че основанието на договора за дарение включва подбудите, поради които е
направено дарението и които следва да са свързани с проява на щедрост, на
алтруизъм. Сочи, че майка й не е имала мотив да дарява идеални части от имота
на ответника, когото тя не познавала преди сключването на атакуваните сделки.
Поддържа, че предвид нищожността на договора за дарение на посочените две
евентуално предявени основания, той не е направил ответника И.Т. съсобственик в
процесния имот, поради което в тежест на Й.М. е съществувало задължението по
чл.33, ал.1 от ЗС да предложи на ищцата да закупи продадената част от имота, а
именно 11/36 идеални части от ¼ идеална част, ако договорът за дарение
бъде признат за нищожен поради липса на основание, съответно 12/36 идеални
части от ¼ идеална част, ако същият договор бъде намерен за нищожен
поради това, че е привиден и прикрива продажба, в който случай се иска и
установяване на действителната прикрита сделка. Моли съда да постанови решение,
с което да прогласи нищожността на договора за дарение на някое от двете
евентуални основания, а в последния случай се иска и разкриване на действителното
прикрито съглашение, като с всеки от тези два иска е кумулативно съединен и иск
за допускане изкупуването на съответната идеална част от имота. Претендира и
направените деловодни разноски.
В срока по чл.131, ал.1 от ГПК, чрез
процесуалния си представител, ответниците И. и С. Т. са депозирали писмен
отговор, в който оспорват предявените искове. Възразяват, че искът за
прогласяване нищожността на договора за дарение е неоснователен, тъй като
ответницата Й.М. ясно била изразила волята си в пълномощното, с което той бил
сключен. Липсвало и съгласие на насрещната страна – ответника И.Т., за
симулативното извършване на сделката. Поддържа, че между страните по нея няма
съставено обратно писмо, а извод за привидност на волеизявленията не може да се
прави от изготвената разписка за получаване на цената по договора за продажба. Сумата
от 1000 лева, чието получаване е удостоверено в нея, съставлявала единствено
цената по сключения с нотариален акт договор за продажба на 11/36 идеални части
от ¼ идеална част от имота и това било изрично посочено в акта. Сочи, че
непосредствената цел, основанието на договора за дарение, е безвъзмездното
прехвърляне на определена вещ и в този смисъл сключения договор не страдал от
липса на такова. Твърди, че искът за изкупуване с правно основание чл.33, ал.2
от ЗС е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на преклузивния срок.
Поддържа, че ищцата и ответницата Й.М. са майка и дъщеря, поради което първата
узнала от майка си за атакуваните сделки непосредствено след сключването им.
Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли първите два иска и да
прекрати производството по третия. Претендира направените деловодни разноски.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и доказателствата по делото, намира за установено следното:
С Тълкувателно решение № 5 от 28.11.2012
г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК беше прието, че няма заобикаляне на
закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД когато, както е в случая, с
договор за дарение се отчужди идеална част от частта на дарителя в съсобствен
имот в полза на трето за съсобствеността лице, а останалата идеална част е
прехвърлена впоследствие с договор за продажба на същото лице, без частта на
дарителя да е предложена за изкупуване на първоначалните съсобственици. В
мотивите към тълкувателното решение обаче се дават някои насоки към бъдещите
ищци като се подчертава, че те могат да сочат различни основания за нищожност
на договора за дарение с нарочен установителен иск, съединен с иска за
изкупуване. Приема се, че може да се твърди, че дарението е извършено при липса
на основание или че прикрива продажба, сключена между съсобственика и третото
за съсобствеността лице. Такива всъщност са и предявените в настоящото
производство искове. Те са неоснователни.
В доктрината (Цончев, Кр. Симулацията в
гражданското право. С.,2001, с.18) е изяснено, че не е възможно симулацията,
включително относителната, да се създаде и развие в рамките на волеизявлението
само на една от страните по договора. Напротив, симулацията е съгласуваност между двете страни, по
силата на която се създават две успоредно съществуващи сделки, едната –
привидна, явна, а другата – прикрита, дисимулирана. И при относителната, и при
абсолютната симулация е налице „съзнателно
несъответствие между желаното и изразеното”. Когато симулативната сделка е
договор, трябва да е налице съгласие и на двете страни за сключването му и за
непораждане на целените с него правни последици (Таджер, В., Гражданско право на НРБ. Обща част.
Дял втори. Второ издание. С., 2001, с.510-511). Въобще симулацията, като правно
явление, има договорно естество и не би могла да се реализира само в рамките на
волеизявлението на едната от страните по договора. По делото се поставя и следния
въпрос: когато договорът е сключен чрез пълномощник спрямо чия воля се
преценява неговата симулативност – тази на упълномощителя или на пълномощника ?
На този въпрос отговор е даден с Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. на
ВКС по т. д. № 5/2014 г., ОСГТК. В т.4 от мотивите по първия поставен въпрос се
приема, че представителят не е просто нунций, който само "пренася"
волеизявлението на представлявания, спрямо което да се преценява пораждането на
правните последици на съответната сделка или действие. В контекста на
доброволното представителство е възприета т.нар. репрезентационна теория, според която волеизявлението на
упълномощителя е от значение единствено за самото упълномощаване, т.е. за
учредяването на представителната власт и очертаването на нейния обем, а
пълномощникът, макар да действа от името на представлявания в рамките на
представителната власт, изразява своя собствена воля при извършването на
съответната правна сделка или действие, като
именно волеизявлението на представителя е от значение за пораждането на
целените правни последици, които настъпват направо в правната сфера на
упълномощителя.
В конкретния случай договорът за дарение
е сключен от пълномощника – св.Б.С., въз основа на пълномощно с нотариална
заверка на подписа и съдържанието от 10.02.2016 г. С пълномощното му е учредена
широка представителна власт: да продава, заменя, дарява или извършва всякакви други правни или фактически действия
на разпореждане с идеалните части от процесния имот. Пълномощникът е избрал да
сключи договор за дарение с ответника И.Т., с когото очевидно се познават.
Разпитан в качеството на свидетел, С. потвърждава съществуването на своето
намерение да сключи именно такъв договор. Същият обяснява съображенията, по
които е избрал вида на договора, по следния начин: “По принцип се занимавам с покупко-продажба на земя и знам, че когато не
са уведомени всички наследници, правим дарение на една идеална част от имота,
т.е. прехвърляме безвъзмездно една част от имота“. Очевидно е, че чрез
избраната сделка, а именно договор за дарение,
свидетелят е целял да направи ответника И.Т. съсобственик на процесния
имот като по този начин изключи необходимостта продадената впоследствие на
същия идеална част да бъде предлагана за закупуване на останалите
съсобственици. Както обаче се приема в мотивите към Тълкувателно решение № 5 от
28.11.2012 г. на ВКС по тълк. д. № 5/2012 г., ОСГК, този резултат не е забранен
или непозволен от закона и това е така и
в случаите, когато договорът за дарение е сключен с цел да се осуети правото на
изкупуване от съсобственик в последваща продажба.
Следователно щом волеизявленията на
пълномощника и на ответника И.Т. съвпадат по съдържание и същите са насочени
към сключването именно на договор за дарение, то договорът не е привиден, а е
действителен, поради което не може да бъде налице и относителна симулация.
Давайки пределно общо пълномощно, ответницата Й.М. се е съгласила с
възможността пълномощникът да избира вида на разпоредителната сделка, поради
което щом той е направил своя избор и е сключил сделка от определен вид, чиито
правни последици се желаят и от насрещната страна, то не може да се претендира,
че тя е симулативна и не отразява действителната воля на страните по нея.
Дори и да се приеме тезата на ищцата, че
симулацията се преценява във връзка с волята на упълномощителката, а не на пълномощника,
то липсват доказателства за съгласуваност на волеизявленията на ответницата Й.М.
и ответника И.Т. във връзка с твърдяната симулация. По делото липсва
представено изготвено между тях обратно писмо, което да установява симулативността
на техните изявления. Такъв извод не може да се направи и въз основа на
разписката за получена сума от 10.02.2016 г. В същата е отразено, че на тази
дата ответницата Й.М. е получила сумата от 1000 лева като продажна цена. В нотариалния
акт за продажба № 94, т.I, рег. № 885, д. № 59/12.02.2016 г. на нотариус Любен
Шилков, с район на действие РРС, също е посочено, че продажната цена в размер
на 1000 лева е заплатена изцяло на продавача, в брой, преди подписване на акта.
От самия факт, че цената е авансово платена, не може да се прави извод, че тя
всъщност е платена и за подарената идеална част от имота. Това не се установява
и от показанията на св.Г., която твърди, че не е чувала да се говори за дарение
при нотариалната заверка на пълномощното. Дали за дарение се е говорило или не
е без значение, щом в самото пълномощно изрично е учредена представителна власт
за сключване и на такива договори. Св.Г. заявява, че с ответницата М. не
прочели текста на пълномощното, а направо го подписали, защото не им било
предоставено необходимото време от нотариуса. Макар и с оглед напредналата
възраст двете жени това да звучи житейски правдоподобно, то е изцяло
правноирелевантно и не прави договора привиден. Явно е, че св.Г. е била достатъчно
съобразителна, за да потърси впоследствие адвокат, с когото да се консултира,
което прави необясним факта защо тя и ответницата ще подписват пред нотариус
документ, който не са прочели. По тези съображения искът по чл.26, ал.2, пр.5
от ЗЗД се явява неоснователен и следва да бъде отхвърлен. С оглед отхвърлянето
му съдът не дължи произнасяне и по иска по чл.17, ал.1 от ЗЗД за обявяване
действителността на прикритата сделка.
В исковата молба се развиват съображения,
че основанието на договора за дарение включва подбудите, поради което е
направено дарението и че те са свързани с проява на щедрост, на алтруизъм.
Съдът не споделя тезата на ищцата, доколкото тя приравнява едно на друго две
близки от психологическа, но различни от правна страна понятия от субективната
страна на договора за дарение – основанието и намерението, както и поради това,
че не държи сметка спрямо чие намерение се преценява валидността на договора,
когато той е сключен от пълномощник, разполагащ с общо пълномощно – на упълномощителя
или на пълномощника.
При договора за дарение основанието за
извършването на имущественото разместване е желанието на дарителя да
облагодетелства безвъзмездно дарителя (т.нар. donandi causa). В това се изразява типичната и непосредствена цел
на извършващия дарение - да предизвика увеличаване имуществото на дарения за
сметка на своето имущество, без да очаква получаването на каквато и да е
насрещна престация. Други допълнителни субективни елементи в основанието на
договора за дарение не се включват. Извън неговото основание остава
намерението, поради което е извършено дарението. На намерението на дарителя
законодателят е придал особено значение, доколкото ако то се окаже противно на
закона или на добрите нрави, договорът за дарение също би бил нищожен – чл.226,
ал.3 от ЗЗД, както би бил нищожен той и при липса на основание – чл.26, ал.2,
т.4 от ЗЗД. Докато основанието се изчерпва с желанието на дарителя да прехвърли
нещо безвъзмездно, намерението показва защо той желае безвъзмездното му
прехвърляне. Самия факт, че законът урежда тези основания за нищожност
поотделно демонстрира, че основанието и намерението при дарението са различни
елементи от неговата субективна страна.
По същество ищцата твърди, че нейната
майка не познавала ответника И.Т., не се намирала в близки отношения с него,
поради което липсвала причина тя да желае да му подарява идеална част от имота
си. Доводът е неоснователен. Освен при възнаградителните дарения, законът не
изисква дарението да е извършено в полза на лице, което дарителят познава и му
е близко. Валидно дарение може да бъде извършено и в полза на съвсем непознато
лице. Освен това причините за дарението са свързани не с неговото основание, а
с намерението, поради което дарителят е действал. Доколкото сделката е извършена
чрез пълномощник, разполагащ с общо пълномощно за всякакви разпоредителни
действия, то не по волята на дарителката-упълномощител, а по волята на
пълномощника следва да се преценяват и евентуалните пороци в намерението. В
случая, от показанията на самия пълномощник – св.С., се установява, че той е
целял да избегне необходимостта да предлага идеалните части от имота за
закупуване на останалите съсобственици. Както обаче вече беше посочено по –
горе, дори и с дарението да бъде преследван именно този резултат, доколкото той
не е забранен или непозволен от закона, то до опорочаване на сделката няма да
се стигне – арг. и от чл.226, ал.3 от ЗЗД, който текст изисква намерението да
противоречи на закона или добрите нрави. Друго щеше да бъде положението, ако
св.С. разполагаше само с конкретно пълномощно – за сключване само на договор за
дарение с предмет процесния имот. Тогава изборът на сделката щеше да бъде
предварително направен от упълномощителя по вече формирани у него мотиви. В
този случай пълномощникът би бил просто нунций и пороците на сделката, в това
число липсата на основание или намерението на дарителя, щяха да се преценяват
само във връзка с волята на упълномощителя. По изложените съображения искът по
чл.26, ал.1, т.4 от ЗЗД се явява неоснователен и също следва да бъде отхвърлен.
Константна е съдебната практика, според
която при липса на покана, отправена до съсобственика, срокът по чл.32, ал.2 от
ЗС тече от момента на узнаването за извършената продажба. Ищцата твърди, че узнала
за извършената сделка на 25.09.2017 г., след справка в имотния регистър, а
искът е предявен в двумесечния срок – на 15.11.2017 г. По делото липсват данни,
които да опровергават тези твърдения. Такива не се съдържат и в приложеното
гр.д. № 614/2017 г. по описа на
РРС. В закона липсва презумпция, че обстоятелствата, вписани в имотния
регистър, макар и общодостъпен, се считат известни на третите добросъвестни лица.
По тези причини съдът намира предявения иск допустим. Същият обаче се явява
неоснователен, доколкото той предполага прехвърлянето на идеални части от съсобствения
имот на едно външно за съсобствеността лице. Такова лице ответникът И.Т. би бил
само, ако някой от двата иска за прогласяване нищожността на договора за
дарение се беше оказал основателен, което условие в случая не е удовлетворено.
С оглед изхода на делото и на основание
чл.78, ал.3 от ГПК в полза на ответниците И. и С. Тагарови следва да бъдат
присъдени направените разноски за адвокатско възнаграждение в общ размер на 600
лева (по 300 лева за всеки от тях).
Мотивиран така, съдът
Р
Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.М.М., с ЕГН **********,***, против Й.Т.М.,
с ЕГН **********, със същия адрес, и И.Т.Т., с ЕГН **********,***, искове с
правно основание чл.26, ал.2, пр.4 и пр.5 от ЗЗД – за прогласяване нищожността
на договор за дарение, сключен на 12.02.2016 г. между Й.Т.М., с ЕГН **********,
като дарител, от една страна, и И.Т.Т., с ЕГН **********, като дарен, с
нотариален акт за дарение на недвижим имот № 93, т.I, рег. № 881, д. № 58/
12.02.2016 г. на нотариус Любен Шилков, с район на действие РРС, поради неговата
привидност и липса на основание.
ОТХВЪРЛЯ предявените от И.М.М., с ЕГН **********, против Й.Т.М.,
с ЕГН **********, И.Т.Т., с ЕГН ********** и С.Х.Т., с ЕГН **********,***, искове
с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС - за допускане изкупуването в полза на
ищцата на 12/36 идеални части от ¼ идеална част, в случай на уважаване
на иска за нищожност на договора за дарение поради привидност, респ. на 11/36
идеални части от ¼ идеална част в случай на уважаване на иска за
нищожност на договора за дарение поради липса на основание, от недвижим имот, представляващ
нива с площ от 10.502 дка, находяща се в местността „С. .“ в землището на гр.Русе,
съставляваща имот с идентификатор 63427.298.49, с трайно предназначение на
територията – земеделска, трета категория, с начин на трайно ползване – нива,
номер по предходен план – 085014, при граници и съседи: 63427.298.67,
63427.298.47, 63427.298.48, 63427.298.62 и 63427.298.67, от които с нотариален
акт № 94, т.I, рег. № 885, д. № 59/12.02.2016 г. на нотариус Любен Шилков, с
район на действие РРС, 11/36 идеални части от ¼ идеална част са
продадени от Й.Т.М., с ЕГН **********, на И.Т.Т., с ЕГН **********, по време на
брака му с ответницата С.Х.Т., с ЕГН **********, за сумата от 1000 лева.
ОСЪЖДА И.М.М., с ЕГН **********, да заплати на И.Т.Т., с
ЕГН ********** и С.Х.Т., с ЕГН **********, сумата от общо 600 лева –
разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Русенския окръжен съд в двуседмичен срок от връчване на препис от него на
страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: /п/