№ 1025
гр. София, 11.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Теодора Т. Ставрева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000501780 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261405 от 23.11.2020 г. по гр. д. № 2089/2019 г. на
Софийски градски съд, поправено с решение № 261625 от 11.03.2021 г., ЗАД
“Алианц България” АД, София е осъдено на основание чл.432, ал. 1 от КЗ да
заплати на В. Е. С. от гр.София сумата 40000 лв.- обезщетение за
неимуществени вреди от телесни увреждания, ведно със законната лихва,
считано от 23.11.2018 г., до окончателното й изплащане.
Решението е обжалвано от ответника изцяло. Поддържа се
необоснованост на извода за наличие на вина на водача С. А. Г. за
настъпилото ПТП като се твърди случайно деяние- внезапно прилошаване на
водача по време на управление на автомобила. Иска се отмяна на решението и
отхвърляне на иска.
Въззиваемият оспорва въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
1
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявен от В. Е. С.
против ЗАД “Алианц България” АД иск с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ. Твърди се в исковата молба, че на 09.09.2018 г. при управление на лек
автомобил от С. А. Г. настъпило ПТП, при което ищецът като пътник в
автомобила получил телесни увреждания. Произшествието му причинило
силни физически болки, негативни психически изживявания, страх и стрес.
Лечението било извършено чрез хирургически операции, обездвижване.
Претендирал е обезщетение за претърпените неимуществени вреди в размер
на 40000 лева, ведно със законната лихва от 09.09.2018 г. до окончателното
им плащане, както и разноски.
Ответната страна е оспорвала иска. Направено е възражение както за
прекомерност на размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди, така и за липса на противоправност в действията на водача Г..
Оспорвало се е наличието на причинна връзка между травматичните
увреждания на ищеца и ПТП.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.
269 от ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и
допустимост на обжалваното решение и обсъди доводите на страните и
събраните по делото доказателства съобразно посочените от жалбоподателя
основания за неправилност на първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Налице е основание за
ангажиране отговорността на ответника в хипотезата на чл.432, ал.1 от КЗ. По
този въпрос във въззивната жалба се оспорват само изводите на съда, че
доказателствата установяват всички елементи от фактическия състав на
горната правна норма като по-специално се твърди липса на вина у водача на
автомобила с позоваване на случайно събитие. Съгласно чл. 269 ГПК
въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по
допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е
ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата. Предвид
направените оплаквания срещу изводите на съда за наличие на основание за
ангажиране отговорността на ответника, настоящата инстанция намира, че
при установеното настъпване на ПТП, в което ищецът е пострадал вследствие
противоправно деяние на водача - не контролирал управлявания от него
2
автомобил и причинил ПТП, въпросът за вината на водача е без значение за
отговорността на застрахователя. Приложима е нормата на чл.493, ал.2, т.6 от
КЗ, съгласно която застраховката “Гражданска отговорност” на
автомобилистите покрива и отговорността за вредите, причинени по време на
движение на моторното превозно средство в резултат на влошаване на
здравословното състояние на водача, което е възпрепятствало управляването
на моторното превозно средство. Следователно като не се оспорват всички
останали фактически констатации в обжалваното решение, при прилагане на
посочената норма няма основание да се ревизират изводите за наличие на
основание за отговорност на застрахователя. Изложеното обосновава наличие
на основание за ангажиране отговорността на ответника.
Не е спорен въпросът за размера на справедливото обезщетение, което
да компенсира установените по делото вреди.
При така направените оплаквания, които въззивната инстанция намира
за неоснователни, обжалваното решение следва да се потвърди.
При този изход на делото и при направено искане въззивникът следва да
бъде осъден да заплати на адв.С. Н. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в
размер на 1730 лева.
По изложените съображения съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение№ 261405 от 23.11.2020 г. по гр. д. №
2089/2019 г. на Софийски градски съд, поправено с решение № 261625 от
11.03.2021 г., постановено по същото дело.
ОСЪЖДА ЗАД “Алианц България” АД, София да заплати на адв.С.К.
Н. възнаграждение по чл.38, ал.2 от ЗА в размер на 1730 (хиляда седемстотин
и тридесет) лева.
Решението подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН
СЪД в едномесечен срок от връчването му.
3
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4