Р Е Ш Е Н
И Е
№ 229
гр. Перник, 12.12.2022 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - ПЕРНИК, в публично заседание на седемнадесети
ноември през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
СЪДИЯ: Мария
Христова
С
участието на секретаря Наталия Симеонова, като разгледа административно дело №
379/2022г. по описа на съда, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 – чл.
178 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във
връзка с чл. 118,
ал. 3 от Кодекса за социално осигуряване /КСО/.
Образувано
е по жалба на С.Р.С., ЕГН ********** *** подадена чрез адвокат П.П. - САК
против Решение № 630713**** от 12.09.2022г., издадено от директора на ТП на НОИ
– Перник, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-122/16.18.2022 г. против
разпореждане № 630713****/пр. № 2113-13-415#2/ от 01.08.2022г. на длъжностно
лице по чл. 98, ал. 1 от КСО, с което на основание чл. 69б, ал. 2 от КСО е
отказано отпускането на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, за което е
подадено заявление с вх. № 2113-13-415/23.05.2022г.
В
жалбата се посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно, необосновано и
неправилно. Моли съда да отмени изцяло обжалваното решение, както и
потвърденото с него разпореждане. Претендират се разноски.
В
съдебно заседание, жалбоподателят чрез пълномощника си адвокат П.П. поддържа жалбата,
като допълнителни съображения излага в писмени бележки. Претендира присъждане
на сторените по делото разноски.
В
съдебно заседание ответникът – Директорът на ТП на НОИ - Перник, чрез
упълномощения си процесуален представител – юрисконсулт С., взема становище за
неоснователност и необоснованост на жалбата, като моли съда да потвърди
обжалваното решение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение.
Подробни съображения са изложени в писмени бележки. Прави възражение за
прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение.
Настоящият
съдебен състав на Административен съд – Перник, въз основа на съвкупната
преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено следното от
фактическа страна:
Административното
производство е започнало по подадено от С.Р.С. заявление до директора на ТП на
НОИ – Перник с вх. № 2113-13-415/23.05.2022г., с което същият е поискал да му
бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на основание чл.
69б, ал. 2 от КСО. По заявлението е постановено Разпореждане № 630713**** от
01.08.2022 г. на длъжностното лице по пенсионно осигуряване към ТП на НОИ –
Перник, с което е отказано отпускане на исканата пенсия. Изложени са мотиви, че
макар и към датата на подаване на заявлението жалбоподателят да е на възраст 58
години 10 месеца и 10 дни, т.е. да има необходимата съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО възраст, същият няма необходимия осигурителен стаж от 15 години положен при
условията на втора категория труд, съгласно същата разпоредба. В разпореждането
е зачетен осигурителен стаж, както следва:
-
осигурителен стаж от втора категория
труд - 14 години 7 мес. и 16 дни,
-
осигурителен стаж от трета категория труд
– 18 години 4 мес. и 23 дни,
-
общ осигурителен стаж превърнат към
трета категория труд на основание чл. 104 от КСО – 36 години 8 месеца и 23дни.
Предвид
горното на С.С. е отказано отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и
възраст по условията на втора категория труд по реда на чл. 69б, ал. 2 от КСО,
тъй като същият няма изискуемите 15 години при втора категория труд за да бъде
търсено наличието на 100 точки, като сбор от осигурителен стаж и възраст,
признати са само 14 години 7 месеца и 16 дни.
След
проведено задължително административно обжалване разпореждането е потвърдено с
Решение № 630713****/12.09.2022 г. на Директора на ТП на НОИ - Перник. В
мотивите на решението е посочено, че няма изискуемите се за правото 15 години
осигурителен стаж, положен при условията на втора категория труд, а има 14
години 7 месеца е 16 дни.
Недоволен
от постановените актове, С. обжалва същите пред Административен съд - Перник.
Счита, че неправилно е зачетен от трета, вместо от втора категория труд осигурителният
стаж за времето от 13.04.1987 г. до 25.05.1988 г. на длъжност
"шофьор" към „****“ ****и негово ****. Прилага трудова книжка в
подкрепа на твърдението, че за периода от 13.04.1987 г. до 25.05.1988 г. е
заемал длъжността „шофьор“ и счита, че същият период следва да бъде зачетен
като втора категория по т. 53а от ПКТП (отм.);
С
оглед уточняване на положения труд от С. за претендирания в жалбата период в
рамките на образуваното производство са събрани следните доказателства:
Удостоверение от Дирекция „****“ гр. ****“, обр. УПСГ – 30 с ****г.; трудова
книжка ****на С.Р.С.; Акт за встъпване
в длъжност от 02.06.1987 г.; Трудов договор ****г.; Акт ****г. за прекратяване
на трудов договор по взаимно съгласие, както и писмо – отговор от Държавна
агенция „****“, Дирекция „****“ гр. ****.
С
цел изясняване условията на труд на длъжността „шофьор“ към „****“ ****и
неговото ****, през периода от 13.04.1987 г. до 25.05.1988 г., и в съответствие
с разпоредбата на чл. 104, ал. 10, изр. 2 от КСО по делото са допуснати до
разпит като свидетели работели през процесния период в „****“ – Й.И.Н.и П.М.Г..
Свидетелят Н. заявява, че през периода 1987-1988 г. с настоящият жалбоподател
са работели заедно в Националните строителни обекти, в Пернишки промишлен
комплекс, Главно управление „Строителство и възстановяване“, като са
изпълнявали една и съща длъжност шофьор и са управлявали автомобили „Камаз“ –
13 тона и след това „Мерцедес“ влекач 1632 – 25 тона. Ясно си спомня, че
колегата му Н. е управлявал „Камаз“ – самосвал – 13 тона. Свидетелят Г.заявява,
че през процесния период е заемала длъжността „****“ в поделение на „****“ ****,
за **** ****, като в същият период лицето С.С. е престирал труд като шофьор на
„Камаз“ – самосвал – 13 тона. Прави уточнението, че писмени документи, както и
каквато и да е било документация удостоверяваща използваната техника липсва,
твърди че естеството на длъжността й се характеризира с изчисляване на пътни
листа, товарителници и изчисляване на гориво, което предполага боравенето с
данни касаещи тонажа на автомобилите и дори към момента си спомня, че
разходната норма на гориво за самосвал е 36 литра на сто километра изминат
пробег.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:
Жалбата
е процесуално допустима. Подадена е в срока по чл. 118, ал. от КСО срещу акт,
който подлежи на съдебно оспорване по съдебен ред, от лице с правен интерес от
оспорването. Разгледана по същество жалбата е неоснователна. Съображенията за
това са следните:
Оспореният
административен акт е валиден и допустим. Издаден е след надлежно сезиране по
реда и в срока по чл. 117, ал. 2, т. 1 от КСО за проверка на подлежащ на
обжалване по административен ред акт по чл. 117, ал. 1, т. 2, б. „а“ от КСО.
Постановен е в едномесечния срок по чл. 117, ал. 3, изр. 1 от КСО. Издаден е от
компетентния орган съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО – директор на ТП на НОИ –
Перник. Обективиран е в посочената в същата разпоредба писмена форма и е със
съдържание, регламентирано в чл. 59, ал. 2 от АПК. Отговаря на изискването за
мотивираност съгласно чл. 117, ал. 3 от КСО, във вр. с чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК.
Производството
е протекло при спазване на административно-производствените правила,
регламентирани в КСО и Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж /НПОС/.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от НПОС жалбоподателят е подал заявление, с приложени към
него документи, съгласно чл. 2 от същата Наредба. С него е сезиран компетентния
административен орган - ръководител по
пенсионно осигуряване при ТП на НОИ – Перник и същият се е произнесъл след като
е положил усилия за изясняване на относимите факти. Издаденото разпореждане е
връчено на заявителя и обжалвано по административен ред. При разглеждането на
жалбата не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.
Постановеният
в резултат на административното обжалване административен акт, предмет на
съдебен контрол – решение на директора на ТП на НОИ – Перник, е правилен и законосъобразен.
Административният орган е приел, че по отношение на жалбоподателя не са налице
всички кумулативно предвидени предпоставки съгласно чл. 69б, ал. 2 от КСО.
Цитираната
разпоредба предвижда възможност за придобиване на право на пенсия за лицата,
които са работили 15 години при условията на втора категория труд, когато са
навършили възраст 58 години и 10 месеца за мъжете през 2022 г. и имат сбор от
осигурителен стаж и възраст 100 т.
Няма
спор, че към датата на подаване на заявлението – 23.05.2022 г. жалбоподателя е
отговарял на изискването за възраст, като е имал навършени 58 г. 10 м. и 10
дни.
Спорен
между страните е въпросът за периода, в който същият е работил при втора
категория труд. Административният орган е отказал да признае като такъв времето
от 13.04.1987 г. до 25.05.1988 г., през което С.С. е работил като „шофьор“ към
„****“ ****и неговото ****, като е приел, че няма доказателства, от които да се
направи извод, че трудът е положен с товарен автомобил с товароподемност 12 и
повече тона за да се приложи разпоредбата на т. 53а /отм./ от Правилника за
категоризиране на труда при пенсиониране /ПКТП/ съгласно, която трудът на
шофьорите на товарни автомобили с товароподемност 12 и повече тона се зачита от
втора категория.
В
конкретния случай е приложена служебна инициатива с оглед установяване на
обективната истина и пълнота на фактическата обстановка в съответствие с
разпоредбите на чл. 36, чл. 37 и чл. 39 от АПК. Административният орган
повторно е изискал от Държавна агенция „****“, Дирекция ДВИА – гр. ****
извършването на проверка по намиращата се на съхранение документация на „****“,
относно положения от С.С. осигурителен стаж за процесния период, като целта на
проверката е била да се удостовери дали същият е работил като волнонаемен шофьор
и дали се съдържат данни за вида и тонажа на управлявания от него автомобил. В
отговор на запитването административния орган е уведомен, че след извършена
проверка по съхраняваните архивни документи на ****за 1987 г. и 1988 г. липсват
данни за марката и тонажа на автомобилите, които са управлявали шофьорите,
както и информация за категорията труд, положен от работниците и служителите
преди 1992 г. и заповеди за зачисляване на автомобили. Предвид изложеното и с
оглед липсата на доказателства трудът да е положен при специфични условия,
административният орган правилно при преценка правото на претендираната от
лицето пенсия не е зачел от втора категория труд, а е зачел от трета категория
труд осигурителния му стаж.
По
делото не са представени доказателства в съответствие с изискването на чл. 40,
ал. 1 от Наредбата за пенсиите и осигурителния стаж, удостоверяващи, че през
посочените периоди С. е бил назначен и е работил като шофьор на товарни
автомобили с товароподемност 12 и повече тона. Такава информация не се извлича
и от представените по делото документи, а именно: Акт за встъпване в длъжност
/л. 40/, удостоверяващ заемането на длъжността „шофьор“ в ****, подразделение
на ****, Трудов договор ****г. /л. 41/, съдържащ всички относими реквизити, но
не и данни за вида и тонажността на товарния автомобил, както и Акта ****г./л.
44/ за прекратяване на договора по взаимно съгласие. В представеното по делото
заверено копие от трудова книжка липсват данни за товароподемността на
управлявания от жалбоподателя автомобил. В същите не се съдържат и данни за
осигурителния доход и за внесените или дължими осигурителни вноски, от където
би могло да бъде преценено за коя категория труд е осигуряван жалбоподателя.
Освен това условията на труда, каквито в случая са товароподемността на
управлявания от жалбоподателя автомобил, несъмнено следва да бъде удостоверена
с нарочни първични документи, сред които са и посочените в чл. 40, ал. 3 от НПОС
ведомости за заплати и други разходнооправдателни документи. В случая
доказателствената тежест е върху жалбоподателя, който не е успял да опровергае
по допустим от закона начин отразеното в трудовите книжки.
Съдът
следва да се съобрази със специалната нормативна уредба на пенсионното
производство, а именно чл. 1, ал. 1, чл. 2 и чл. 40, ал. 1, ал. 2 и ал. 3 от
НПОС. Съгласно чл. 154, ал. 1 от ГПК във връзка с чл. 171, ал. 2 от АПК в
тежест на жалбоподателя е да установи, че през процесните периоди е полагал
труд от втора категория, с която доказателствена тежест той не се е справил.
Предвид липсата на данни за марката и тонажа на автомобила, който е управлявал
като шофьор през процесния период е налице липса на доказателствено средство,
което е надеждно отностно категорията труд.
По време
на съдебното дирене към доказателствения материал по делото се приобщи писмен
документ - удостоверение с изх. № 1210/25.09.2007г. издадено от Държавно
предприятие „Строителство и възстановяване“ – София на Й.И.Н. в уверение на
това, че същият е работил, като „шофьор“ в ****– Перник на автомобили Камаз –
13 тона и Мерцедес 1632 – 25 тона. Видно от същото не се установяват факти и данни,
касаещи настоящия жалбоподател. Удостоверението е издадено на трето неучастващо
по делото лице, в същото липсва информация през кой времеви период е
изпълнявана длъжността „шофьор“ на посочените тежкотоварни автомобили, като видно
от посочените данни се установява, че се касае за ****, различно от това на жалбоподателя.
Удостоверение издадено на друго лице в различно поделение, приложено в подкрепа
на информацията за вида на управлявания от лицето автомобил не следва да бъде
кредитирано с доверие, тъй като не може да послужи за установяване на
категорията на спорния стаж.
В
рамките на съдебното производство бяха разпитани двама свидетели. Показанията
им са недостатъчни за формиране на обоснован и положителен извод за това, че
жалбоподателят е управлявал автомобил с товароподемност 12 тона за
претендираните от него периоди без наличие на писмени документи, доказващи това
обстоятелство. При това положение, същите сами по себе си не са достатъчни, без
наличие на надлежни писмени доказателства не може да бъде приета основателността
на претенцията на жалбоподателя.
Съгласно
чл. 104, ал. 1 от КСО от съществено значение за определяне на категорията на
труда е неговият характер, т.е. съдържанието на изпълняваните трудови функции,
както и особените условия, при които е полаган. За да направи обоснован извод
от коя категория следва да бъде зачетен конкретно положен труд, необходимо
условие е изясняване съдържанието на трудовите функции, възложени за
съответната длъжност, по която е бил положен трудът, при какви условия са
изпълнявани тези функции. Преценката за категорията труд и осигурителен стаж се
прави от административния орган при произнасяне на направеното искане за
пенсиониране, съответно от съда, при обжалване на издадения административен
акт. В случая разпоредбата е правилно приложена от административния орган. За С.С.
не са налице предпоставките за придобиване право на пенсия по реда на чл. 69б,
ал. 2 от КСО, тъй като няма 15 години осигурителен стаж от втора категория.
Последните следва да бъдат доказани безспорно и по категоричен начин от лицето,
което претендира да се пенсионира при предвидените в цитираната норма
преференциални условия.
Във
връзка с изложеното, изводите на административния орган, обективирани в
обжалвания административен акт се явяват правилни и обосновани, съответни на
данните и доказателствата събрани по административната преписка, представена по
делото и на относимите правни норми.
Налага
се изводът за законосъобразност на Решение №
630713**** от 12.09.2022 г., издадено от директора на ТП на НОИ – Перник, с
което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-122/16.18.2022 г. против разпореждане №
630713****/пр. № 2113-13-415#2/ от 01.08.2022г. на длъжностно лице по чл. 98,
ал. 1 от КСО, поради което жалбата следва да бъде отхвърлена.
При
този изход на делото е основателно искането на ответника за присъждане на
юрисконсултско възнаграждение за процесуално представителство. На основание чл.
78, ал. 8 ГПК, субсидиарно приложим съгласно чл. 144 от АПК, във вр. с чл. 37,
ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната
помощ, същото е в размер на 100 (сто) лева за настоящата инстанция.
Мотивиран
от изложеното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ
жалбата на С.Р.С., ЕГН ********** *** против
Решение № 630713**** от 12.09.2022г., издадено от директора на ТП на НОИ –
Перник, с което е отхвърлена жалба вх. № 1012-13-122/16.18.2022 г. против
разпореждане № 630713****/пр. № 2113-13-415#2/ от 01.08.2022 г. на длъжностно
лице по чл. 98, ал. 1 от КСО.
ОСЪЖДА
С.Р.С., ЕГН ********** *** да заплати на ТП на НОИ - Перник разноски по делото,
представляващи юрисконсултско възнаграждение, в размер на 100 (сто) лв.
Решението
подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщението му на страните,
чрез настоящия съд пред Върховния административен съд на Република България.
СЪДИЯ:/п/