№ 1593
гр. София, 18.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-23, в публично заседание на
дванадесети ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:Даяна К. Топалова
при участието на секретаря Димитринка Анг. Иванова
като разгледа докладваното от Даяна К. Топалова Търговско дело №
20241100900703 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл. 29, ал. 1, пр. 3 от ЗТРРЮЛНЦ.
Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот, находящ се на адрес гр. София,
бул. ****, както и че този адрес е вписан в търговския регистър по партидата на ответното
дружество като негов адрес на управление, но на този адрес ответникът няма канцелария
или служители. Предвид това и доколкото вписаният адрес на управление следва да бъде
достоверен, тъй като на основание чл.10 ЗТРРЮЛНЦ трети добросъвестни лица могат да се
позоват на това обстоятелство, счита, че вписването на този адрес в търговския регистър
като адрес на управление на дружеството „Р.” ЕООД представлява вписване на
несъществуващо обстоятелство, което иска съдът да установи.
Ответникът по иска не подава отговор в срока по чл. 367 ГПК.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и
съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Съдът е сезиран с искане да се установи, че в търговския регистър по партидата на
ответника „Р.” ЕООД е вписано несъществуващо обстоятелство, а именно седалището и
адреса на управление на дружеството, който извод е изведен при твърдения, че на вписания
по партидата адрес на управление дружеството няма канцелария и служители.
С Тълкувателно решение № 1 от 06.12.2002 г., постановено по тълк. д. № 1/2002 г. на
ОСТК на ВКС са дадени задължителни указания, които следва да бъдат съобразени от съда,
1
при тълкуване на понятието „несъществуващо обстоятелство“, респективно „несъществуване
на вписано обстоятелство“, съгласно легалния термин на чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ.
Посочено е, че понятието „несъществуващо обстоятелство” е въведено в закона само по
отношение на подлежащите на вписване такива, като вписване на такова обстоятелство е
налице, когато е вписано обстоятелство, което не е възникнало валидно. Съобразно даденото
тълкуване и конкретиката на спора, това са хипотези, при които вписаният адрес на
управление не е съответен на действителното съдържание на решенията на върховния орган
на дружеството по чл. 115, т. 1 ТЗ и чл. 137, ал. 1, т. 1 ТЗ (респективно чл. 114, ал. 3 ТЗ и чл.
147, ал. 2 ТЗ) или е съответен на съдържанието на тези актове, но по исков ред впоследствие
e установена нищожността им. Към тези хипотези обаче следва да бъде отнесена и тази, при
която подлежащото на вписване обстоятелство не възниква пряко и единствено от
решението на волеобразуващия орган, а и от осъществяване на други факти от обективната
действителност, които следва да отговарят на изискването за достоверност, поради което
освен решението, част от осъществяване на предпоставките за вписване е и декларирането
на тези обстоятелства от заявителя ( чл. 13, ал. 4 от ЗТРРЮЛНЦ ). Така възможно е макар и
волята на върховния орган да е валидно изразена, то обстоятелството да не отговаря на
обективната действителност, което впоследствие да се установи по исков ред, в който случай
ще е налице „несъществуване на вписано обстоятелство“, по смисъла на чл. 29, ал. 1, предл.
3 ЗТРРЮЛНЦ.
По делото е общоизвестен ( с оглед вписването в регистъра ) фактът, че по партидата
на „Р.” ЕООД e вписано седалище и адрес на управление на това дружество в гр. София, бул.
****
Седалището и адресът на управление са част от белезите, които индивидуализират
дружеството в търговския оборот, поради което подлежат на вписване по партидата му в
търговския регистър, и търговецът е длъжен да ги посочва в търговската си кореспонденция
(чл. 13, ал. 1 от ТЗ), поради което тези обстоятелства следва да отговарят на принципа за
истинност.
Съгласно легалната дефиниция на чл.12, ал.2 от ТЗ адресът на управление на
дружеството е адресът, от който се управлява дейността на търговеца.
С оглед даденото по – горе тълкуване на понятието „несъществуващо обстоятелство“
и наведените в исковата молба твърдения, в тежест на ответника е да докаже по делото
пълно и главно, че към датата на заявлението за вписване е имал намерение да управлява
дейността си от процесния адрес. По делото не са събрани доказателства за факти, от които
да се направи такъв извод към 30.05.2011 г., датата на заявяване на това обстоятелство. Нещо
повече по делото е представен нотариален акт за покупко – продажба на недвижим имот,
обективиращ договор за покупко – продажба, сключен на 26.04.2007 г., от който се
установява, че правото на собственост върху имота, находящ се на заявения и вписан адрес,
е придобит от дружеството ищец.
В приложение на правилата на доказателствената тежест съдът е длъжен да приеме
недоказания факт за неосъществен, съответно че вписаното обстоятелство – адрес на
2
управление в гр. София, бул. **** по партидата на ответника е несъществуващо като
несъответстващо на обективната действителност.
Следователно на посочения адрес не се намира седалището и адреса на управление на
„Р.” ЕООД и вписването на това обстоятелство в търговския регистър представлява
вписване на несъществуващо обстоятелство, поради което искът с правна квалификация чл.
29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ е основателен и следва да се уважи.
Относно разноските в производството:
При този изход на спора и на основание чл.78, ал.1 ГПК на ищеца следва да се
присъдят разноски за производството в размер на 80 лв. за заплатена държавна такса.
При тези мотиви Софийски градски съд,
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 29, ал. 1, предл. 3 ЗТРРЮЛНЦ, по
предявения от „И., В. и Ко.” ООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ****, срещу „Р.” ЕООД, ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр.
София, бул. ****, иск, че с вписване № 20110530131450 по партидата на „Р.“ ЕООД в
Търговския регистър към Агенция по вписванията е вписано несъществуващо
обстоятелство, а именно, че седалището и адреса на управление на дружеството се намират
в гр. София, бул. ****.
ОСЪЖДА „Р.” ЕООД, ЕИК ****, да заплати на „И., В. и Ко.” ООД на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата 80 лв. /осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски
за държавна такса.
Решението подлежи на обжалване пред Апелативен съд – гр.София в 2-седмичен
срок от връчването му на страните.
Препис от решението, след влизането му в сила, да се изпрати на Агенцията по
вписванията за вписване в Търговския регистър
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
3