№ 1588
гр. София, 01.03.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 149 СЪСТАВ, в публично заседание на
първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА
при участието на секретаря ТАТЯНА Г. ВЕЛИНОВА
като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Н. ДИНЕВА ИЛИЕВА Гражданско
дело № 20211110148137 по описа за 2021 година
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Производството е по реда на чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие
(ЗЗДН). Образувано е по молба на Р. В. К. и ИВ. ПР. ИВ., действащ чрез своя законен
представител Р. В. К. срещу Т. Д. Й., която се поддържа и в съдебно заседание. Излагат се
доводи, че ответникът е син на молителката Р.К. и брат на И.И., като същият системно
упражнява домашно насилие спрямо тях. Посочва, че Т.Й. употребява наркотици, в резултат
на което ставаагресивен. Твърди се, че ответникът по молбата на 21.07.2021г. физически
нападнал молителката и започнал да я бие. На 13.08.2021г.се обадил на И.И. и го заплашил,
че ще му счупи главата. На 19.08.2021г. изгонил Иван от дома им. Ето защо за тях възниква
правен интерес от подаване на молба по закона за защита от домашното насилие.
Ответникът признава всички факти от молбата.
Софийският районен съд, вземайки предвид материалите по делото и
доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение (чл. 12 ГПК) и закона (чл. 5
ГПК), прави следните правни изводи:
По отношение на молбата за защита
По делото е безспорно, че страните са ответникът е син на Р.К. и И.И. попада сред лицата,
срещу които може да се търси защита – чл. 3, т.5, и т.6 от ЗЗДН. Описаните в молбата актове
на представляват домашно насилие по смисъла на чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, изразяващо се във
физическо и вербално домашно насилие. По делото са представени писмени доказателства
– декларация по чл. 9, ал. 3 ЗЗДН; Изготвен е социален доклад от ДСП Сердика. Други
релевантни към спора писмени доказателства не са представени по делото.
1
По делото са ангажирани гласни доказателства от страна на молителя.
Видно от показанията на св.И., се установява, ответникът системно упражнява тормоз над
молителите.
При съвкупната преценка на доказателствата по делото, а именно показанията на свидетеля,
декларацията по чл. 9 ЗЗДН и, че ответникът е извършил домашно насилие спрямо
молителите на посочените в молбата дати. Ответникът не ангажира доказателства, които да
оборват изложените в молбата твърдения, напротив признава всички факти, изложени в нея.
Всичко изложено по-горе, дава основание на съда да приеме молбата за защита, за изцяло
доказана. Налице са предпоставките за уважаване на молбата въз основа на гореизброените
писмени и гласни доказателства.
Мерките за защита от домашно насилие, макар и да не представляват наказание, имат силно
рестриктивен характер и ограничават правата и интересите на засегнатите лица. Такова
ограничаване може да се допусне само при наличие на безспорно установен акт на домашно
насилие, какъвто в случая е налице.
По вида на мярката за защита.
Съдът при налагането на мерките по чл. 5 ЗЗДН не е обвързан от искането на страните, а
следва да наложи по своя преценка една или повече защитни мерки (чл. 16, ал. 1 ЗЗДН).
Настоящият съдебен състав намира, че спрямо ответника следва да бъдат приложени
посочените в чл. 5, ал. 1, т. 1 и т. 3, предл. 1,2 и 3 мерки за защита по отношение на
молителката.
Задължаването на ответника, да се въздържа от извършване на домашно насилие – чл. 5, ал.
1, т. 1 ЗЗДН, само по себе си ще даде защита на пострадалия, тъй като предвидените в чл. 21,
ал. 3 ЗЗДН последици ще имат превантивен ефект спрямо извършителя на насилието.
Мерките по чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1, 2 и 3 ЗЗДН, ще създадат и допълнително гаранция за
пострадалия, че в бъдеще няма да бъде отново обект на домашно насилие. Тази мерки,
следва да бъдат наложени за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита,
предвид тежестта на извършения акт на домашно насилие и последиците от него, като на
ответника следва да му бъде забранено да приближава молителя и жилището му, на
разстояние не по-малко от 100 метра;местоработата му, както и местата за социални
контакти и отдих, както и да бъде отстранен от жилището.
Мерките, съдът определи като взе предвид, че от извършеният акт на домашно насилие са
настъпили за молителя вредни последици за живота и здравето му.
По размера на наложената глоба.
Съгласно чл. 5, ал. 4 ЗЗДН при уважаване на молбата за защита съдът е длъжен да наложи на
извършителя на домашното насилие глоба в размер от 200,00 до 1000,00 лева.
Съдът, като съобрази извършеното от ответника домашно насилие, настъпилите последици
за молителя от деянието спрямо него, счита, че на Т. Д. Й., следва да бъде наложена глоба в
размер от 300,00 лева.
2
Относно разноските за делото.
При този изход на делото ответникът, следва да бъде осъден да заплати по сметка на
Софийския районен съд, държавна такса за производството в размер на 25,00 лева, на
основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН (т. 22 от Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г. по тълк. д.
№ 6/2012 г., ОСГТК на ВКС).
Така мотивиран, СЪДЪТ
РЕШИ:
ИЗДАВА ЗАПОВЕД на основание чл. 15, ал. 1 ЗЗДН срещу Т. Д. Й., ЕГН:**********.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 1 ЗЗДН, Т. Д. Й., ЕГН:**********, да се
въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Р. В. К., ЕГН:********** и
ИВ. ПР. ИВ., ЕГН:**********.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 1 ЗЗДН, на Т. Д. Й., ЕГН:**********, да
приближава Р. В. К., ЕГН:********** и ИВ. ПР. ИВ., ЕГН:**********, на разстояние не по-
малко от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ОТСТРАНЯВА Т. Д. Й., ЕГН:**********от жилището гр. София, кв. „Б.“, ул. „О.“ №9, за
срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 2 ЗЗДН, Т. Д. Й., ЕГН:**********, да
приближава жилището, обитавано от Р. В. К., ЕГН:********** и ИВ. ПР. ИВ.,
ЕГН:**********, находящо се в гр. София, кв. „Б.“, ул. „О.“ №9 на разстояние не по-малко
от 100 метра за срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ЗАБРАНЯВА на основание чл. 5, ал. 1, т. 3, предл. 3 ЗЗДН, на Т. Д. Й., ЕГН:**********, да
приближава местоработата на Р. В. К., ЕГН:**********, както и местата за социални
контакти и отдих за срок на Р. В. К., ЕГН:********** и ИВ. ПР. ИВ., ЕГН:**********, за
срок от 18 месеца, считано от издаване на заповедта за защита.
ПРЕДУПРЕЖДАВА на основание чл. 21, ал. 3 ЗЗДН, Т. Д. Й., ЕГН:**********, че при
неизпълнение на настоящата заповед, полицейският орган е длъжен да го задържи и
незабавно да уведоми органите на прокуратурата.
НАЛАГА на основание чл. 5, ал. 3 ЗЗДН, Т. Д. Й., ЕГН:**********, глоба в размер на
300,00 (триста) лева, платима в полза на държавния бюджет.
ОСЪЖДА на основание чл. 11, ал. 2 ЗЗДН Т. Д. Й., ЕГН:********** да заплати по сметка
на Софийския районен съд държавна такса за производството в размер на 25,00 (двадесет и
пет) лева.
3
Решението подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в седемдневен срок от
връчването му на страните (чл. 17, ал. 1 ЗЗДН), като издадената заповед подлежи на
незабавно изпълнение (чл. 20 ЗЗДН).
Препис от настоящото решение да се изпрати на РУ – СДВР по местоживеене на страните за
сведение и изпълнение.
Протоколът се изготви в съдебно заседание, което приключи в 11:15 часа.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4