РЕШЕНИЕ
№ 270
гр. Ловеч, 18.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, II СЪСТАВ, в публично заседание на десети
декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:ТАТЯНА МИТЕВА
Членове:ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА
ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА
при участието на секретаря ДАНИЕЛА КИРОВА
като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА Въззивно гражданско
дело № 20244300500700 по описа за 2024 година
за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК, във вр. с чл.344, ал.1, т.1 и т.2 от КТ.
С Решение № 402/03.09.2024г.,постановено гр.д.№587/2024г. РС-Ловеч е отхвърлил
предявените от П. К. Т. против „ВИВАКОМ България“ЕАД с ЕИК ****,със седалище и адрес на
управление гр.София-1784,район „***“,бул.“****“№115, представлявано от изпълнителния
директор Н.С.А., иск за признаване за незаконно уволнението й за отмяна на Заповед
№173/07.03.2024г. на „ВИВАКОМ БЪЛГАРИЯ"ЕАД, с която на основание чл.190,ал.1,т.7 от КТ, е
прекратено трудовото й правоотношение, като Управител, 5229 магазин, зона Северозапад-Велико
Търново, поради наложено дисциплинарно наказание „Уволнение",като неоснователен и
недоказан. Отхвърлен е и искът й с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ-за възстановяването й
на заеманата длъжност преди уволнението длъжност управител на 5229 магазин в гр.Ловеч,
ул.“Т“№52, зона Северозапад - Велико Търново.С оглед отхвърлянето на претенциите на ищеца не е
уважено искането й за присъждане на разноски.
Постъпила е жалба П. К. Т.,от гр.Ловеч,чрез адв.С. Л.-ЛАК, срещу решението като го
обжалва изцяло,с твърдения,че е неправилно, постановено при съществени процесуални
нарушения и неправилно приложение на закона. Моли да се отмени и се уважат претенциите на
въззивника за признаване на уволнението й за незаконно, отмяна на Заповед №173/07.03.2024г. и
1
възстановяването й на работа.
Възразява,че до приключване на делото в първата инстанция не е установено от кого е
издадена уволнителната заповед-липсва името на лицето, което я е подписало. Твърди се,че това е
изпълнителният директор на „Виваком България“ЕАД, но не са представени доказателства в
подкрепа. Въпреки заявеното оспорване, ответникът не установява и не доказва кой е автор на
заповедта. Дори този факт е достатъчен за отмяна на заповедта като незаконосъобразна.
На следващо място сочи,че от събраните писмени и гласни доказателства се
установява,че няма вътрешни правила или изрични разпореждания на работодателя,с които да се
ограничава смяната на тарифни планове на клиенти. Затова счита за необосновано описаните в
заповедта 7 случая на прехвърлени тарифни планове от бизнес-клиенти към лица със специални
слухови или зрителни увреждания.Причините за промяната винаги са били по инициатива на
титуляра. По делото не е установено да е извършено неправилна смяна или че някое от тези лица
няма решение на ТЕЛК за освидетелстване като неработоспособно.От свидетелските показания се
установява,че системата позволява да се извърши смяна на тарифния план на такива лица и без да
се впише полето за ТЕЛК решение. Системата позволява на служителите да не попълват това
поле,от което заключава,че то не е било задължително. По делото е представена и нотариално
заверена декларация на управителя на „П.К. 99“ЕООД,с която той потвърждава,че сключването на
всичките 7 броя замени на клиенти,са му известни и са подписани с негово знание и съгласие.
Различието в полагания подпис обяснява с наличие на физически недъг на ръката, поради който не
винаги може да се подпише по един и същи начин.
В оспорваната заповед се цитират утвърдени корпоративни политики за извършване на
продажби на услуги,приети от дружеството,но не се представя нито един документ за въвеждане на
вътрешни правила или други ограничения или подобни забрани. Акцентира и че в нито една от
сключените замени дружеството не е било ощетено.
Не са отчетени при преценката на работодателя за налагане на най-тежкото наказание,
дисциплинарното досие на въззивника-обстоятелството,че няма наложени наказания, многократно
е получавала грамоти и поощрения,има сертификати за допълнителна квалификация,спечелени
награди на магазина и лично на нея. Не е съобразено,че при работата си близо 17 години,
безукорно е изпълнявала задълженията си и почти всяка година магазинът е изпълнявал целите и
печелил награди за първенец.Като управител въззивникът има безупречно трудово досие, създала е
добри условия за работа. Не е била ощетена и служителката А.Д.,която видно от приложените
ведомости, е получила бонус към заплатата за м.ноември 2023г. благодарение на работата на
колегите й,които са повишили и нейното изпълнение.Обясненията й за ощетяване от работата на
колегите й остават изолирани и неподкрепени от останалите свидетели. Възразява,че ползването на
чужди пароли и кодове е било изрично разпоредено от непосредствения ръководител на
въззивника-св.Д.Д..Свидетелите потвърждават също,че А.Д. не само е била запозната с тази
практика-да се работи и с нейната парола в дните,когато е в отпуск,но и изрично е благодарила на
колегите за заместването и дори е организирала почерпка в офиса за благодарност.Без анализ на
тези данни съдът е игнорирал показанията на свидетелите К. и Ч. без даде обяснение защо. Сочи,че
организацията на работата в магазина е налагала да се съвместяват 4 лица, въпреки,че има
обособени три работни плота.Това неминуемо води до работа на всеки служител не само със своята
парола,а и тази на колегите. Обикновено свързването в програмата със своя парола е отнемало
около половин част,поради което при възможност се е работело през профила и на друг
2
колега,който в момента е активен,с цел да не се бави обслужването на клиентите.
Възразява,че в оспорваната заповед не са посочени кои конкретни трудови задължения
не е изпълнила Т.,кои текстове на длъжностната характеристика, на правилата за вътрешния трудов
ред, на политиката за поверителност и защита на личните данни, е нарушила.Твърди,че заповедта е
немотивирана,тъй като законовият текст на чл.190,ал.1,т.7 от КТ не е изпълнен със изискваното
съдържание в уволнителната заповед. Представената Инструкция за работа с лични данни и
корпоративна информация в магазинната мрежа на „БТК“ЕАД е антидатирана и изготвена за
конкретното дело.Няма доказателства този подзаконов акт да е бил оповестен във вътрешния
портал на работодателя,съотв.да е била сведена до знание на служителите.
Възразява да са извършени нарушения от служителите в управлявания от Т. офис в
гр.Ловеч-нито един от тях не е дисциплинарно наказан,като не приема за значимо напускането по
взаимно желание на две от служителките. Развива,че ако работодателят е считал,че са извършили
нарушения на трудовата дисциплина,той би ангажирал дисциплинарната им отговорност,а не да
приеме молбите им по чл.325 от КТ.
Възразява,че в хода на дисциплинарното производство,от м.януари на 2024г.,на Т. е
спрян достъпът до работната система и информацията, необходима за работа с клиенти, е
получавала на личната й поща. През този период също е трябвало да работи и ползва профилите на
останалите служители в магазина.
Отрича да й е връчван Правилник за вътрешния трудов ред-липсват подпис и дата,
които да го докажат.Не е установена и твърдяната злоупотреба с лични данни на клиенти-Т. никога
не е съхранявала,разпространявала или използвала по някакъв начин такива.
Счита,че първоинстанционният съд не е обсъдил изложените от нея
възражения,липсват мотиви защо се споделя приетото от работодателя наличие на тежки
нарушения на трудовата дисциплина.Не е изследвано твърдението,че като управител тя не е
упражнила контрол върху дейността на персонала-неизяснено е кога е станало това, кои правила на
трудовия ред са нарушени,в кой акт са регламентирани конкретните задължения. Не е обосновано
кредитирането и игнорирането на показанията на едни или други свидетели.Не е отчетена
възможната пристрастност на св.Д.-която е инициатор на проверката и сигнала и на св.М.,които
продължават да са служители на ответното дружество.Заключава,че на пръв поглед решението има
мотиви,но всъщност съдържа само абстрактен преглед на евентуално приложими правни
норми,без да са отнесени към конкретния.Счита,че съдът е подходил формално,повърхностно,без
анализ на събраните доказателства.
По изложените съображения моли да се отмени обжалваното решение и с ново се
уважат предявените искове.Претендира присъждане на разноските за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „ВИВАКОМ
БЪЛГАРИЯ“ЕАД с ЕИК ****,със седалище и адрес на управление в гр.София, р-н „***“,
бул.“****“№115и, чрез пълномощника юрисконсулт Х. К. К.. Счита обжалваното решение за
правилно и законосъобразно и моли да се потвърди. Сочи,че категорично е установено от кого е
подписана уволнителната заповед-това е изпълнителният директор на „Виваком България“ЕАД-
Н.С.А..По делото е представен образец от подписа му и се установява,че е идентичен с положения
като работодател. Сочи,че по делото са представени вътрешни правила-HOT SHEET
№2870/30.11.2023г., съдържащи изисквания за предлагане на специални оферти за клиенти с трайни
3
увреждания /инвалидност, където е предвидено,че трябва да се въвежда номер на решението от
ТЕЛК в системите на дружеството.Потвърждава се,че на посочените в заповедта дати това не е
спазвано и липсват въведени номера на решения от ТЕЛК,с които се доказва наличието на
основание за специална тарифа.Твърди,че Т., като управител, не е упражнила контрол върху
служителите й и се е стигнало до неправомерна смяна на тарифни планове без основание. Счита,че
приложените декларация и заявено съгласие от управителя на „П.К. 99“ЕООД не санира това
нарушение.Възразява,че полагащите се на лица с увреждания тарифни планове са по-евтини,с
оглед на което не отговаря на истината твърдението,че дружеството-работодател не е ощетено.
Сочи,че при преценката за вида на наказанието е отчетено липсата на наложени
дисциплинарни наказания на Т.,но това не оправдава поведението й, довело до сигнала на Д,че са
подписвани договори с нейната парола. Отрича това да е било практика във „Виваком
България“ЕАД,независимо от показанията на свидетелите К. и Ч.,които не се подкрепят от никакви
доказателства.
Възразява Т. да не е била запозната с Инструкцията за работа с личните данни и
Правилника за вътрешния трудов ред,които са оповестени на сайта на работодателя и всеки
служител е имал ангажимент да се запознае с тях.В обясненията си по чл.193 от КТ Т. изрично е
заявила,че се е запознала с тези нормативи.
По изложените съображения моли да се потвърди обжалваното решение. Претендира да
се присъди юрисконсултско възнаграждение.
В съдебно заседание въззивникът се явява лично и с пълномощника й адв.Л..
Поддържат въззивната жалба и молят да се уважи.
Въззиваемият „ВИВАКОМ България“ЕАД не изпраща представител в съдебното
заседание,а изразява писмена позиция за потвърждаване на обжалваното решение.
От събраните по делото доказателства-приложените по гр.д. №587/2024г. на РС-Ловеч и
становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, съдът приема за установено
следното:
По допустимостта на въззивното производство съдът се произнесе с определението си
по чл.267 от ГПК, като прие,че е обоснована. Въззивната жалба е подадена е в срок и от
легитимирано лице. Отговаря на изискванията на чл.262,във вр.с чл.260 и чл.261 от ГПК и съдът я
приема за редовна. В срок е постъпил и отговорът на въззивната жалба.
При проверката си по реда на чл.270 от ГПК въззивната инстанция не открива пороци,
водещи до нищожност. Не са налице и основания за недопустимост на първоинстанционното
решение. С оглед на това съдът преминава към проверка по реда на чл.271 от ГПК по същество на
правилността на атакуваното решение.
По същество.
Въз основа на Трудов договор №297/09.07.2009г.,сключен с „БТК Комерс“, П. К. Т.
(тогава Ц.) е изпълнявала длъжността “Управител“, код по НКПД 13143008, с шифър по
класификатора на длъжностите 131430080023231 в БТК Комерс, с месторабота гр.Ловеч.
Договорът е сключен за неопределено време,като служителят е постъпила на работа на 01.08.2009г.
В последствие са сключвани и допълнителни споразумения,с които е променяно трудовото й
възнаграждение. Тази й трудова заетост е продължила и след вливане на „БТК Комерс“ във
„ВИВАКОМ България“ЕАД с ЕИК ****. По делото е длъжностната характеристика за длъжността
4
управител, в структурна единица на „БТК Комерс“. Ищецът е удостоверила с подписа си,че на
03.07.2009г. е била запозната с длъжностната характеристика,също и с допълнението й от
03.07.2018г. Относими към спора се вменените на управителя ангажименти– „..да управлява и
контролира дейността на персонала, зает в поверените му БТКЦ, съгласно изискванията на
работодателя, действащите при него процедури и правила и с оглед постигане на поставените
му цели; да отговаря за маркетинговото представяне на БТКЦ, съгласно изискванията на
работодателя и действащите при него процедури и правила; ..да отговора за правилното водене и
отчитане на поверените финансови и материални активи; да осъществява контакт с клиентите
в БТКЦ и извън него, съдейства за разрешаване на проблеми и оплаквания.“ Отговорности на
управителя са да „…демонстира лидерски умения в ежедневната дейност и в работата с
персонала; длъжен е да познава детайлно и да спазва всички вътрешни правила, процедури и
инструкции за работа; създава организация за извършване на нормален процес на работа;
докладва за нарушение на трудовата дисциплина от подчинените му служители и прави
предложения за налагане на дисциплинарни наказания; длъжен е да поддържа добра работна
атмосфера..“
Не се спори, че служител на управлявания от Т. офис,е била А.Ю. Д, работила на
длъжност „сътрудник продажби“. Представен е болничен лист на служителя за временна
нетрудоспособност за периода 27-29.11.2023г. Приложени са договори с клиенти на „ВИВАКОМ
България“ЕАД,сключени в този период и в Магазин с №5229: с И.В.М. на 27.11.2023г., с Е.К.Е. и
Г.Р.Т.- от 28.11.2023г., с Г.И.Г., сключен на дата 27.11.2023г., с Д.П.М., Д.Х.В.- от 28.11.2023г., също
и с „ТИМ СЕРВИЗ“ООД.По договорите като представител на оператора е вписана А.Д.
За обосноваване на твърдените нарушения от ответника са приложени договори за
заместване на абонат,по които „заместван абонат“ е „П.К. 99“ЕООД с ЕИК ****,със седалище в
гр.Ловеч,което дружество е заместено в договор с „ВИВАКОМ България“ЕАД от физически
лица,при стандартни условия,сключвани в периода 14.02.2023г.- 14.06.2023г.- 3бр., също и
такива,със специални условия за хора със слухови и зрителни увреждания-04.07.2023г.-
07.09.2023г.-3бр. Ищецът е представила нотариално заверена Декларация от управителя на „П.К.
99“ЕООД,в която потвърждава,че договорите за замяна на абонат са сключени със знанието и
съгласието му.Завил е,че дружеството има трима пълномощници,които имат право да сключват
договори.Приложено е решението на ТЕЛК. Ищецът е приложила и наградите, които е получила-
лично тя и управлявания от нея магазин,приз годините.
Ответникът е представил копие на документ,озаглавен „HOT SHEET“ №2870,в който са
описани правилата за „Специалните оферти за клиенти с трайни увреждания/инвалидност“. В тях
се установява,че считано от 02.04.2009г. е съществувало изискване титулярът на телефонния пост
да има издадено решение от ТЕЛК, да се впише номерът и крайната дата на решението.Това
изискване не е променено до 30.11.2023г.,към която дата е правена последната актуализация на
документа.
За обосноваване на работодателската компетентност от ответника е представена Заповед
№РД625/23.12.2022г. на ЦУ на „ВИВАКОМ България“ЕАД, с която на основание §1,т.1 от КТ е
разпоредено освен изпълнителният директор Н.С.А., да има работодателски права в пълен обем,
от името и за сметка на Управлението и М.С.Ч.– директор „Човешки ресурси“, с изключение на
случаите на прекратяване на индивидуални трудови правоотношения, на основание чл.328, ал.2 от
КТ. Приложен е и спесимент от подписа на Н.А.,вписан в ТРРЮЛНЦ по партидата на дружеството.
5
Не се спори,че по сигнал на служителя Д., работодателят е започнал дисциплинарна
проверка. По реда на чл.193,ал.1 от КТ, с писмо с изх.№ЧР-05-5/11.01.2024г., е изискал писмени
обяснения от П. Т.,с конкретно поставени въпроси,във връзка със сигнала. Т. е отказала да получи
писмото и това е удостоверено с подписите на двама свидетели.Въпреки това и в указания срок на
14.01.2024г. е представила обяснения,в които е възразила,че искането за обяснения й е изчетено и
не е могла да се запознае подробно с него,била засипвана с въпроси и се притеснила.По
поставените въпроси отговаря,че тя не е подписвала договори с чужда парола,не знае и останалите
й колеги да са го правили.Обяснява евентуално допуснато такова подписване с факта,че в офиса
няма достатъчно компютри за всеки от 4-та служители,разполагат с три и затова и с цел бързо
обслужване на клиентите се налага да се заместват и довършват и поръчки на колега-с неговата
парола. Заявява,че „бързото и качествено обслужване на клиентите е приоритет в моята и на
колежките работа и това може да се види от резултатите на магазина за дълъг период назад
във от времето..“. Отрича в магазина да са продавани върнати дистанционни. За „П.К. 99“ЕООД
обяснява,че има пълномощно да представлява дружеството, вкл.и да заявява съгласие за смяна на
абонат. Потвърждава ,че е запозната с Правилника за дейността и с „П-040 Кодекс за бизнес
поведение и етика“, с Политика за поверителност и защита на личните данни.
Следват нови въпроси (писмо с изх.№ЧР-05-14/23.02.2024г.)от работодателя, отново
касаещи подписване на договори с паролата на Д.,сключване на договори с тарифни
планове,предвидени за лица с увреждане без да са представени ТЕЛК,за поръчки за смяна на
собственост,сключени с „П.К. 99“ЕООД.
В отговор от 26.02.2024г. Т. разказва,че разбрала за съществувала уговорка между Д. и
останалите служители в офиса,в нейно отсъствие колегите й да подписват започнатите договори,с
цел да се постигне високо ниво на изпълнение.По сключването на договори с лица с намалена
трудоспособност обяснява,че съгласно ЗЗЛД няма право да преснима и взема решението на ТЕЛК,а
само да провели дали такова е налично.За установените различия при полагане на подписа на „П.К.
99“ЕООД предполага ,че се дължи на физическия недъг на управителя.Възразява,че в продължение
на 17 години е изпълнявала добросъвестно задълженията си, и не е имало оплаквания срещу нея.
По делото са разпитани свидетели.
Ангажираните от ищеца свидетели са бивши колеги,работили с нея в магазина.
Свидетелят М.Х.К.-Д. познава Т. отдавна,тъй като и тя е дългогодишен служител на
„ВИВАКОМ България“АД-работи от 2016г. до 2024г., на длъжността сътрудник-продажби. От
м.октомври 2022г.работи заедно с Т., като първоначално били трима и всеки служител си имал
място и компютър, а след връщането на работа на Д. вече нямали постоянен работен компютър и се
е налагало да работят от различни. Когато имало колеги в отпуск,се замествали. Всеки имал
петцифрен код и лична парола в магазина, като практически било невъзможно да не знаеш
паролата на колегите си и цифрения профил. Пояснява,че парола е направена с цел лоялност към
колегите,за да може да се довършват поръчките и във времето,когато не е на работа.Така се
облекчавала и работата с клиенти и се предотвратявало натрупването на опашки пред офиса и
връщане на клиенти. Било практика и така е работено постоянно,вкл.и след завръщането от
майчинство на Д. Разяснява,че служителите с висок оборот-над 75%, получават поощрения от
работодателя,изразяващи се в допълнително възнаграждение(бонуси).Необходимо било всички
служители в офиса да имат такива високи резултати. Подписвайки договори с паролата на Д.
колегите реално са обезпечавали на нея и на себе си описаните „бонуси“. Така през м.октомври
6
2023г. Д. била завършила с 85% изпълнение.Свидетелят твърди,че тази практика била съгласувана
и с регионалния мениджър Д.Д., на конферентна връзка с всички служители,проведена по
телефона. Свидетелят не знае и не е уведомявана да има забрана да се подписват договори с чужда
парола.Твърди,че и Д. е работила с чужди пароли.По отношение сключването на договори с лица с
увреждания обяснява,че е било нужно само да предоставят решението на ТЕЛК,да се запознае с
него-има ли валиден номер,но не и да го сканира и описва.Сочи,че дори и да е вписан номерът,ако
се наложи връщане и коригиране на информация по договора, вписана от преди се изтривала,с
който софтуерен проблем обяснява липсата на отразяване на решенията. Свидетелят е
категорична,че не е имало и забрана и ограничения за клиентите за преминаване от „бизнес-план“
към такъв за лица с увреждания,да се прехвърлят номера от „фирма на фирма и от фирма на
физическо..“ Знае,че П. Т. е един от пълномощниците на „П.К. 99“ЕООД,което е собственост на
сина й.
Свидетелят Р. И.М е старши мениджър във „ВИВАКОМ България“ЕАД и отговаря за
магазина в Ловеч. На тази длъжност е от 8г., а за магазина в гр.Ловеч от 3г. Обяснява,че не е
получавал оплаквания от управителя на магазина в Ловеч до сигнала от А.Д. в края на 2023г.
Започнали проверка и установили, че по време, в което тя е в болничен 27-29 ноември 2023г., от
нейно име и от нейния профил, като представител на „ВИВАКОМ България“ЕАД, са сключвани
договори с различни клиенти. Установили,че е подписвана от други служители от магазина, което
счита, че е в противоречие с вътрешните правила на дружеството. затова взели решение за
дисциплинарно уволнение. Свидетелят акцентира, че компанията има голямо доверие в
Управителите да не допускат нарушения с клиентите. В длъжностната им характеристика е
предвидено задължение да упражняват контрол, да следят какво се прави, какви договори се
подписват. Проверката за ползване на паролите може да се направи и през системата,с която те
работят. Свидетелят признава,че като Т. организация „ВИВАКОМ България“ЕАД е създала
възможности за стимулиране на служителите си с комисионни на база направените продажби-на
месец,на тримесечие.Условието било всички служители от магазина да имат най-малки 75%
изпълнение.Сочи,че през м.ноември 2023г. двете служителки в офиса имали такива резултати,а Д.
не,поради отсъствието заради отпуск по болест и така е щяла да им попречи да получат
допълнителното възнаграждение. При проверката установили,че реалният оборот на Д. е бил 64%.
Установили също,че магазинът се справя много добре и с продажбата на услуги на бизнес-клиенти
и след като проверили станало ясно,че се касае за активиране на услуги за 1 месец,с различни
клиенти,като собствеността е прехвърляна на лица, несвързани с клиента. Открили,че новите
договори са сключвани по специална тарифа,предназначена за лица в неравностойно
положение,където едно от изискванията е да имат валидно решение от ТЕЛК и се отрази номер и
дата. Една от фирмите,с които са сключвани такива договори е „П.К. 99“ЕООД,която е свързана с
П. Т. и в тях открили различия в подписите на представител на това дружество.
Свидетелят обяснява,че при установяване на тези нарушения започнали дисциплинарно
производство,като три от служителите напуснали, останала само Т.. Потвърждава,че менъджърът
по това време е бил Д.Д.,но не му е известно същият да е разрешавал да се работи с чужда парола.
Пояснява,че изискването за вписване на решението на ТЕЛК е записано в правилата за работа-
„..там е записано,че за да се идентифицира ,че клиент притежава ТЕЛК, там е записано да се
впише № на ТЕЛК решението и срока на годност.“ Обяснява,че правилата се публикуват и всеки
следва да се запознае с тях,а управителите да извършват проверки.
В обясненията си свидетелят А.Д. излага,че работи като сътрудник-продажби в магазина
7
в Ловеч от 2015г. Потвърждава подаването на жалба през м.декември 2023г.,тъй като „..ми бяха
нарушени правата…но и като цяло..“. При завръщането й от болничен установила,че в този
период „..са сключвани сделки с клиенти и не е полаган моя подпис по моите договори от колегите
М, Х. и С..“. Уведомила управителката, тъй като тя имала достъп през цялото това време и знаела
какво се случва през системата, всеки ден я наблюдава, но тя не предприела действия, а се
започнало „..с едно поведение…., че евентуално дължа това, което са направили в мое отсъствие
на тях лично, не на компанията, защото един вид са ми изкарали допълнителен бонус, за който аз
съм отсъствала. Лична им е била целта да подписват с моя парола договори, защото по правила
и това което е заложено в длъжностната ми характеристика, трябва в тримесечния бонус
служител да има под 75%, за да могат те да си вземат допълнителен бонус и може би в този
случай и тя е получила бонус, като може би на ръка е трябвало да им го дам…“ Обяснява,че
когато са в офиса и са на работа, е възможно да стартира лаптопа с други профили, но това не е
практика.За месеца,когато е била в болничен, са имали висок процент изпълнение и са щели да
получат бонуси.Преценила,че следва да уведоми компанията и в резултат не получила бонус след
сезирането. Разказва,че друга практика била да се сключват договори с клиенти,които нямат
решение на ТЕЛК,но се ползват от предимствата,предвидени за такава категория
абонати.Твърди,че така е ощетяван работодателят. В обясненията си Д. сочи също,че са й били
нарушени правата и с използването на паролата й за сключване на договори,като в последствие
колегите й искали да им върне бонуса,с което тя не била съгласна. Свидетелят отрича да е давала
разрешение за използване на нейната парола от колегите й, да е провеждан разговор с Д.Д. в т.см.
В съдебното заседание на 20.06.2024г. е извършена очна ставка между свидетелите А.Д.
и М. К.-Д. по въпроса имало ли е съгласие и уговорки да се/да не се ползват паролите на
колегите.Всеки от свидетелите потвърди вече изложените обяснения-св.М. К. Д.-че е имало такава
уговорка,а А.Д.-че не са постигнали такова съгласие.
Разпитана е и свидетелят Х. С.Ч,работила в ответното дружество в периода от м.август
2015г. до м.януари 2024г. като сътрудник-продажби. Когато през м.януари 2023г. отишла да работи
в магазина в гр.Ловеч, ул.“Т“№52 имало две колежки на длъжност сътрудник-продажби, а П. Т.
била управител на магазина. Нямало промяна до завръщането от майчинство на А.Д. в края на
м.септември 2023г.,когато вече трябвало четири колеги да работят на три компютъра.Обяснява,че
това наложило да се редуват и да сменят работното място.Всеки от служителите имал
потребителско име и парола, с което влиза в компютърната система и за да я ползва само той се
налагало да се свързва и да излиза от системата,което отнемало около 30 минути. Това положение
създавало практически проблеми и затова постоянно се е случвало да работят от чужд
профил.Свидетелят обяснява,че след връщането си Д. не проявявала интерес към работата,не
искала да научи новите планове и процедури за приемане на устройства и т.н.В началото водела и
децата си на работното място и така магазинът се превърнал в „забавачница като детска
градина,децата й стояха по 4-5 часа в магазина“. Управителят Т. й направила забележка.
Свидетелят също преразказва разговора с Д. по телефона по време на отпуска й по болест, когато я
попитали и тя се съгласила да използват паролата й за довършване на договорите. Твърди,че
продиктувала паролата на управителя. Обяснява,че такава практика имало и в другия магазин в
гр.Ловеч. След завръщането от отпуск Д. била много благодарна на помощта им,предложила им
обяд,както и да им заплати определена сума за оказаното съдействие,което те отказали.Свидетелят
потвърждава, че не са имали практика да вписват номера на решението на ТЕЛК при сключване на
договор спри тези условия,а и често в системата се получавали грешки и дори и да е вписано-се
8
изтривало.
Съдът приема показанията на свидетелите и ги цени по правилото на чл.172 от
ГПК,отчитайки възможната им пристрастност с оглед прякото им участие в събитията,дали повод
за уволнението на ищеца.Противоречията в обясненията им се проверяват с останалите събрани по
делото докатзателства.
С обжалваната Заповед №173/07.03.2024г. на основание чл.190,ал.1,т.7 и чл.188,т.3 от
КТ, във връзка с чл.186, чл.189 и чл.192 от КТ, на П. К. Т. е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение и на основание чл.330, ал.2,т.6 от КТ, е прекратено трудовото й правоотношение с
„ВИВАКОМ България“ЕАД. Върху заповедта е положен подпис на работодател и печат на
„ВИВАКОМ България“ЕАД, без да са посочени имената на представителя на дружеството.На Т. е
връчена на 07.03.2024г.,в присъствието на двама свидетели. Посочени са следните нарушения на
трудовата дисциплина,квалифицирани като тежки:
1.Като управител Т. е допуснала служителите й да постигнат договореност да работят с
чужди лични кодове за достъп до системата,като са посочени 10 такива договора и е прието,че не е
упражнила контрол по изпълнение на утвърдените корпоративни политики за извършване на
продажби.
2.Допуснала е служителите да извършват неправомерна промяна на тарифни планове на
клиенти от бизнес-клиенти към клиенти-физически лица със специални потребности(слухови и
зрителни ограничения),при сключването на които не са вписвани номерата на решенията на
ТЕЛК,доказващи наличието на тези увреждания.Посочени са 5 бр.договора;
3.Като управител Т. не е упражнила контрол върху служителите й и е допуснала
неправомерна промяна в собствеността,водеща до фиктивно откриване, преместване и закриване
на услуги с цел постигане на търговски цели(таргети) на служителите на магазина.
Посочено е и установено различие в подписите по договорите,сключени с клиент „П.К.
99“ЕООД,чийто пълномощник е П. Т.,което е окачествено отново като неупражнен контрол от
страна на Т. като управител.Прието е,че всяко от описаните нарушения е достатъчно тежко и е
самостоятелно основание за налагане на наказание дисциплинарно уволнение.
Със заповедта е разпоредено да й се изплати обезщетение за неизползван платен
годишен отпуск по чл.224,ал.1 от КТ за 32 дни,а на основание чл.221,ал.2 от КТ да й се удържи
обезщетение в размер на едно брутно трудово възнаграждение.
При така установената фактическа обстановка съставът приема,че съдът е сезиран с
претенция с правно основание чл.344,ал.1,т.1 от КТ–за отмяна на дисциплинарното наказание
уволнение и по т.2 –за възстановяване на предишната работа.
С оглед въведените от ищеца възражения съставът следва да се произнесе по това за
надлежното легитимиране на работодателя в издадената заповед.
Действително-в заповедта липсва изрично посочване на името на представителя на
дружеството-работодател,както в заглавната,така и в заключителната част. С оглед
правноорганизационната му форма на търговско дружество- ЕАД, съгласно ТЗ и вписванията в
ТРРЮЛНЦ, се представлява от изпълнителния директор-вписан по партидата на
дружеството,който и към момента на дисциплинарното производство,така и сега е Н.С.А.(видно от
служебната справка в търговския регистър). В заповедта не е посочено името му,но автентичността
на изявлението му е удостоверена с положения печат,в който конкретно и ясно е обозначено, че
9
това е именно „ВИВАКОМ България“ЕАД. Работодателските правомощия по см.на §1,т.1 от ДР на
КТ са обосновани с приложената Заповед РД-625/23.12.2022г. на ЦУ на „ВИВАКОМ
България“ЕАД и образеца от подписа на изпълнителния директор. При съобразяване на така
ангажираните доказателства съставът намира,че не са налице неясноти в автора на оспорваната
заповед и ответникът е обосновал надлежно издателят на оспорваната заповед.
Не е налице и второто сочено нарушение-липса на конкретизация на обезщетенията по
повод дисциплинарното уволнение.Макар да не е уточнен размерът на сумите, работодателят е
посочил ясен и точен еквивалент,спрямо който тези размери са установими- „едно брутно трудово
възнаграждение“,съотв. обезщетение за неизползван отпуск за 32 дни.
Възразява се,че заповедта не е мотивирана,тъй като не са съобразени критериите за
налагане на най-тежкото наказание“дисциплинарно уволнение“.
При произнасянето си въззивният състав съобразява въведените в чл.190 от КТ критерии
за определяне на дисциплинарното наказание,а именно тежестта на нарушението,
обстоятелствата,при които е извършено, поведението на служителя. Съществено при определяне на
вида наказание е критерия „тежест“ на нарушението на трудовата дисциплина. Преценката следва
да се основава на всички обстоятелства, имащи отношение към извършеното дисциплинарно
нарушение. За тежестта на нарушението от значение е характера на изпълняваната работа,
характера на възложените трудови функции и доколко те сочат за оказано от работодателя по-
високо доверие, респ. доколко са свързани с по-висока степен на отговорност при изпълнение на
работата. От значение е и значимостта на неизпълнените задължения по трудовото
правоотношение, с оглед настъпилите или възможни неблагоприятни последици за работодателя,
респ. доколко тези последици са повлияли или могат да повлияят върху работата на работодателя.
Следва да се отчитат и обстоятелствата при които е осъществено неизпълнението, както и
субективното отношение на работника или служителя към това.
Дисциплинарното наказание "уволнение", като най-тежкото трудово наказание, се
налага, когато служителят е извършил виновно неизпълнение на трудовите задължения, което с
оглед тежестта на нарушението е довело до дискредитиране на трудовата му характеристика до
степен, налагаща прекратяване на правоотношението,а в някои случаи и други съпътстващи
санкции, произтичащи от правоотношението-(отговорността по чл.221,ал.2 от КТ и др.). С оглед
значимите последици от тази санкция и за гарантиране правата на санкционирания, в КТ са
създадени изисквания към процедурата по налагане на дисциплинарни наказания, чието
изпълнение обвързва и законността на уволнението. Тежестта на доказване изпълнението на тези
изисквания е за работодателя.
Императивна норма на чл.193,ал.1 от КТ вменява в задължение на работодателя преди
налагане на наказанието,в периода на установяване факта на нарушението на трудовата
дисциплина, да изслуша работника или служителя или да приеме писмените му обяснения. Това
освен задължение на работодателя като орган на дисциплинарна власт, представлява и възможност
и гарантирано право за служителя да бъде изслушан или да даде писмени обяснения. Обясненията
следва да са получени от работодателя преди налагане на дисциплинарното наказание.
От събраните по делото доказателства се потвърждава, че работодателят своевременно
е инициирал дисциплинарна проверка, изискал е обяснения от Т., преценил е,че има нужда от
следващо уточнение, изслушал е и останалите служители,чиито действия са относими към
ангажирането на отговорността на управителя и е взел решение въз основа на съвкупния им анализ.
10
Дисциплинарно производство е образувано само срещу управителя,а останалите служители са
освободени по тяхно желание, което отново е в оперативната самостоятелност на работодателя и не
е предмет на настоящето производство.Съдът приема,че дисциплинарната процедура е проведена
надлежно.
По отношение на твърденията за допуснати нарушения съставът намира,че
работодателят не е достигнал нужната задълбоченост,за да обоснове решението си за наличие на
„тежки нарушения на трудовата дисциплина“,по см.на чл.190,ал.1,т.7 от КТ.
Уволнението е наложено за неупражнен контрол като управител върху дейността на
подчинените й служители,в резултат на което са допуснати нарушения на „утвърдените
корпоративни политики за извършване на продажба на услуги на дружеството“.
За обосноваване на съществувалите правила се представя Правилник за вътрешния
трудов ред,който вменява общо приложими задължения в работата на служителите на
дружеството- „…ефективност на труда и екипна работа за изпълнение целите на „Виваком
България“ЕАД… изпълнение на всички трудови задължения, определени в длъжностната им
характеристика и вътрешните нормативни актове на работодателя... да организират и
изпълняват трудовите си задължения така, че да не възпрепятстват или затрудняват под
каквато и да е форма работата на останалия персонал… по начин, който е в съответствие с
политиките на компанията и произтичащите от тях правила. „
Конкретни задължения се откриват едва в документът-инструкция- „HOT SHEET“
№2870,в който са регламентирани правилата за „Специалните оферти за клиенти с трайни
увреждания/инвалидност“. В тях се установява,че считано от 02.04.2009г. е съществувало
изискване титулярът на телефонния пост да има издадено решение от ТЕЛК, да се впише номерът
и крайната дата на решението.Това изискване не е променено до 30.11.2023г.,към която дата е
правена последната актуализация на документа.
При съобразяване спецификата на работа в ответното дружество и предлаганите
услуги,както и въведеното изискване за идентифициране на всеки служител със съответен
персонален код, следва да се приеме за нарушение на трудовата дисциплина установеното по
категоричен начин използване от служителите в процесния обект-магазин на „ВИВАКОМ
България“ЕАД в гр.Ловеч, на чужди лични кодове при изпълнение на служебните им задължения.
Разпитаните като свидетели бивши и настоящи служители единно сочат, че това е била утвърдена
практика и дори не са поставяли под съмнение законосъобразността й. Целта е била да се обслужат
клиентите и да няма забавяне в работата. Обясняват,че практически-при наличие на три
компютъра,а четири служители,също не е било възможно всеки да работи единствено със своята
парола. Дори и в обясненията си подалата сигнала Д.не е категорична от какво точно са й
нарушени правата-от неподписване на нейните договори докато е в отпуск или от подписването
им. Реално,обаче от това нарушение не са установени трайни и съществени негативни последици за
работодателя,като например загуба на клиенти или оспорване на валидността на договорите по
тази причина. В оспорваната заповед работодателят и не твърди подобни. В т.см.съставът
намира,че макар да е установено нарушение в работата на служителите,то не е толкова
съществено,че да налага предприемане на най-сериозната санкция уволнение за
управителя,допуснал работа по този начин.
От обясненията на служителите става ясна причината за тази инициативност за
завършване на всички поръчки и услуги в срок-а именно получаване на финансово поощрение-
11
т.н.“бонус“. Последното трудно би могло да се квалифицира като нарушение,тъй като е предвидено
от работодателя като правило и се е прилагало в годините,както потвърди и св.Р.М. В начина на
постигане на тези резултати се открива нарушение на замисъла на това поощрение,но за да се
квалифицира като нарушение е нужно това да е обосновано с категоричност в дисциплинарната
проверка-не само като вид манипулация на системата,но и конкретно- кога, как, в какъв размер са
неправомерно получените суми,като съществен за преценката „тежко нарушение“ е да е обоснован
и какъв е реалният негативен резултат за работодателя. Констатации и мотиви в тази насока отново
няма в оспорваната заповед.
В същия смисъл не е установено и нарушението,изразяващо се в липса на вписване на
номера на решението на ТЕЛК и валидността му при сключване на договори с клиенти с слухови и
зрителни увреждания. Действително-в приетите правила такова изискване е посочено и то е ясно.
Обясненията на служителите за грешки в системата, изтриване на данни, изпълнение на
изискването само със запознаване с решението и т.н., са несъстоятелни,при категоричността на
правилата и необходимостта да се идентифицира ползвателят на услугата именно по този критерий.
Отново,обаче работодателят не е обосновал, по кои от така сключените договори е установено,че
действително абонатът няма такова освидетелстване и съотв.право да сключи договора. В
обясненията на извършилия проверката св.Р.М. и присъствалата служителят Х.Ч. става ясно че при
обаждане на произволен абонат от тези,се е потвърдило наличието на такова освидетелстване. В
т.см.едва при наличие на констатации за обема на така сключваните договори и реалните последици
върху дейността,реномето и т.н. на дружеството може да се приеме,че е налице „тежко нарушение„
на трудовата дисциплина.Твърдения в тази насока няма.
Не е обосновано в дисциплинарната проверка и заповедта в какво се състои
нарушението при сключване на договорите за заместване на абонат-не става ясно ощетено ли е
дружеството по този начин-как,в какъв размер,има ли забрана за такова прехвърляне,съотв.къде е
предвидена.В случай,че с подобни действия са нарушава политиката на оператора,то това следва да
е регламентирано като ясно и категорично правило. Автентичността на положените подписи от
представител на посоченото дружество също не би могло да се квалифицира като нарушение на
трудовата дисциплина, доколкото в Правилника не се открива забрана към служителите да участват
и в качеството на представители.Не е разрешено да развиват и участват в конкурентна дейност-
чл.37. Въпросът за лоялността на ищеца като управител към работодателя, при сключване на
договори и в друго качество, не е обсъждан тук.
По изложените съображения въззивният състав намира,че макар в дисциплинарната
проверка да са установени допуснати нарушения на трудовата дисциплина от страна на П. Т. като
управител,на която са възложени задължения за упражняване на контрол, тези нарушения не
изпълняват критерия „тежки“, при съобразяване,че от работодателя не е доказано,че като резултат
от тях са настъпили или са възможни неблагоприятни последици за дейността му. При вземане на
решение за налагане на най-тежкото наказание не е отчетена степента на неизпълнение на
възложените задължения и значимостта им. Дори и съобразени като съвкупни
последици,установените нарушения на правилата за работа в дейността на управителя биха имали
отражение върху реномето на оператора,но без твърдения в заповедта в тази насока и
доказателства за реални вреди за работодателя,не могат да обосновават наличие на тежко
нарушение.
Следва да се отчита и факта,че до този момент Т. не е имала други провинения в
12
работата,дългогодишен управител е и многократно тя и магазинът са награждавани от
работодателя, обстоятелство,което също е относимо към въведените с чл.189,ал.1 от КТ критерии
при определяне вида на дисциплинарното наказание.
По изложените съображения съставът намира,че наложеното наказание дисциплинарно
уволнение на П. Т. е несъответно и несъразмерно на извършените нарушения, което обосновава
незаконосъобразността на ожалваната заповед.
Затова Заповед № 173/07.03.2024г.,на „ВИВАКОМ България“ЕАД,с която на П. К. Т. е
наложено наказание дисциплинарно уволнение на основание чл.190,ал.1,т.7,вр.с чл.188,т.3 от КТ,
като незаконосъобразна следва да се отмени.
С оглед горния изход основателен е и искът по чл.344,ал.1,т.2 от КТ-за възстановяване
на служителя на предишната работа.
По разноските.
С оглед изхода на спора ищецът има право на възстановяване на направените в двете
инстанции разноски.
По гр.д.№587/2024г.на РС-Ловеч ищецът представя доказателства за заплатен
адвокатски хонорар от 1000лв.,който следва да се присъди в тежест на ответника. „ВИВАКОМ
България“ЕАД следва да се осъди да заплати държавна такса от 160лв.,с оглед разгледаните два
неоценяеми иска, по сметката на РС-Ловеч.
По в.гр.д.№700/2024г.поописа на ОС-Ловеч следва да заплати държавна такса от 80лв. в
полза на съда,а на П. К. Т. разноски от 1000лв. за заплатен адвокатски хонорар.
По изложените съображения и на осн.чл.271 от ГПК, ОС-Ловеч
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение №402/03.09.2024г.,пост.по гр.д.№587/2023г.на РС-Ловеч, с което
са отхвърлени исковете на П. К. Т. с ЕГН ********** от гр.Ловеч,ул.“****“№26, против
„ВИВАКОМ България“ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр.София-1784,
район „***“, бул.“****“№115, представлявано от изпълнителния директор Н.С.А., по чл.344,ал.1,т.1
от КТ за признаване за незаконно уволнението й със Заповед №173/07.03.2024г. на „ВИВАКОМ
БЪЛГАРИЯ"ЕАД и искът с правно основание чл.344,ал.1,т.2 от КТ-за възстановяване на заеманата
длъжност преди уволнението - управител на 5229 магазин в гр.Ловеч, ул.“Т“№52, зона Северозапад
- Велико Търново, като неправилно и незаконосъобразно и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТМЕНЯ Заповед №173/07.03.2024г. на „ВИВАКОМ България“ЕАД с ЕИК ****, с
която на основание чл.190,ал.1,т.7 и чл.188,т.3 от КТ, във връзка с чл.186, чл.189 и чл.192 от КТ, на
П. К. Т. с ЕГН ********** от гр.Ловеч, ул.“****“№26, е наложено дисциплинарно наказание
„Уволнение“ и на основание чл.330, ал.2,т.6 от КТ, е прекратено трудовото й правоотношение с
„ВИВАКОМ България“ЕАД, разпоредено е да й се изплатят обезщетение по чл.224,ал.1 от КТ за
неизползван платен годишен отпуск за 32 дни и да се удържи едно брутно трудово възнаграждение
на основание чл.221,ал.2 от КТ, като незаконосъобразна.
ВЪЗСТАНОВЯВА П. К. Т. с ЕГН **********, от гр.Ловеч, ул.“****“№26, на
заеманата длъжност преди уволнението - управител на 5229 магазин в гр.Ловеч, ул.“Т“№52, зона
13
Северозапад - Велико Търново.
ОСЪЖДА„ВИВАКОМ България“ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София-1784,район „***“,бул.“****“№115, представлявано от изпълнителния
директор Н.С.А.,ДА ЗАПЛАТИ на П. К. Т. с ЕГН **********, от гр.Ловеч,ул.“****“№26,
направените разноски- по гр.д.№587/2024г.на РС-Ловеч адвокатски хонорар от 1000(хиляда)лева и
по в.гр.д.№700/2024г.по описа на ОС-Ловеч- адвокатски хонорар от 1000(хиляда)лева.
ОСЪЖДА „ВИВАКОМ България“ЕАД с ЕИК ****, със седалище и адрес на
управление гр.София-1784,район „***“,бул.“****“№115, представлявано от изпълнителния
директор Н.С.А.,ДА ЗАПЛАТИ на РС-Ловеч държавна такса от 160(сто и шейсет)лева и на ОС-
Ловеч-държавна такса от 80(осемдесет)лева.
Решението може да се обжалва пред ВКС на основание чл.280,ал.3,т.3 от ГПК и при
наличие на предпоставките по ал.1 и ал.2, в 1-мечечен срок от уведомяването на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
14