РЕШЕНИЕ
№ 296
Сливен, 09.08.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Сливен -
VII състав, в съдебно заседание на тринадесети
юли през две хиляди двадесет и трета година в състав:
|
Съдия: |
ГЕОРГИ
БОЗУКОВ |
При секретар ВАНЯ ФЪРЧАНОВА като разгледа докладваното от съдия
ГЕОРГИ БОЗУКОВ административно дело № 196 / 2023 г., за да се произнесе
съобрази:
Производството е по чл. 145 и сл. от АПК вр. с чл. 155, ал. 2 от ЗОБВВПИ.
Делото е образувано по жалба на Д.С.С.,
ЕГН **********,***, чрез адв. С.К.,***, със съдебен
адрес:***, срещу Решение № 1670з-147/10.05.23 г. на Началника на РУ на
МВР-Сливен, с което е отказано издаването
на разрешение за съхранение и носене на късоцевно нарезно огнестрелно
оръжие.
В жалбата се развиват съображения, че в обжалвания
административен акт липсват мотиви, конкретни аргументи защо административният
орган не приема за достатъчни "представените от жалбоподателя"
мотиви, относно необходимостта от притежаване на огнестрелно оръжие, а във връзка с изложеното се иска от съда, да
отмени Решение № 1670з - 147/10.05,2023 г.,
относно отказ за издаване на разрешение за съхранение и носене на огнестрелно
оръжие, издадено от началника на РУ - МВР - Сливен, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО и
постановено при несъответствие с материалния закон и целта на същия.
В съдебно
заседание жалбоподателят – Д.С.С., редовно призован, не се явява. За него се явява адв. К.,***, надлежно упълномощен от преди датата на
съдебното заседание. Адв. К. счита жалбата за редовна
и основателна, по изложените в нея аргументи. Заявява, че са налице съществени
процесуални нарушения от страна на наказващия орган при съставянето на
обжалваното решение за отказ, описани подробно в жалбата. В тази връзка счита,
че атакуваното решение е незаконосъобразно и моли съдът да постанови съдебен
акт, с който да го отмени. Иска да му бъдат присъдени разноски по делото.
За ответната страна – Началник на РУ на МВР - Сливен, редовно призован, не се явява представител, постъпило е писмено
становище.
За
Окръжна прокуратура – Сливен, надлежно уведомена, не се явява представител.
Съдът,
след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 1 от ГПК във вр.
с чл. 144 от АПК,
събраните и приети по делото писмени доказателства, приема за установено от
фактическа и правна страна, следното:
Във връзка с депозирано заявление в служба КОС при РУ -
Сливен, с вх №-167000- 1995/05.04.2023 г. от Д.С.С., относно презаверка на
разрешение за съхранение носене и употреба на ООБ, било установено, че на
жалбоподателят е издадено
разрешение № 20160227814 за съхранение, носене и употреба на огнестрелно
оръжие; - пистолет „Макаров", кал. 9x18, с ф. №
АВ291366 и изискуемия брой боеприпаса към него, със срок на валидност
28.05.2023 г.
В срока по чл. 87, ал. 1 във връзка
с чл. 79 и чл. 81, ал.1 от ЗОБВВПИ, Д.С.С. подал
заявление с вх. №-167000-1995/05.04.2023 г. за подновяване срока на издаденото
разрешение за съхранение носене и употреба на бр. 1 късо нарезно
огнестрелно оръжие. На 26.04.2023 г, С. се явил на беседа пред комисия с
председател началник РУ - Сливен, началник ГООР към РУ-Сливен и служители на
КОС, приложил и писмени допълнителни мотиви.
На основание
чл. 83, ал. 1 от ЗОБВВПИ била извършена оценка на пълнотата на подадените
документи, като преписката е окомплектована с необходимите документи и докладни
записки.
Административният
орган се запознал с материалите по административната преписка, лично събеседвал
с жалбоподателя С. на 26.04.2023 г., разгледал представените писмени мотиви и
като взел предвид гласните обяснения дадени от жалбоподателя счел, че лицето не
е доказало необходимостта от издаване на исканото разрешение. За да се издаде
разрешение за съхранение, носене и употреба на пистолет „Макаров",
кал. 9x18, с ф. № АВ291366 и изискуемия брой боеприпаса към него, било
необходимо заявителят да посочи основателна причина, която би мотивирала
издаването на исканото разрешение. Такава основателна причина е
„самоотбрана". В тази връзка същата, за да бъде целесъобразна било
необходимо да бъде подкрепена от доказателства, които да установят, че срещу
лицето има и/или е имало заплаха срещу живота, здравето или имуществото на
лицето, които също не били представени.
АО приел дефинитивно, че посочените от С. мотиви не потвърждават, необходимостта от
притежаване на късоцевно нарезно
оръжие, с цел самоотбрана и съответно от продължаване на срока на разрешение за
съхранение и разрешение за носене и употреба на притежаваното от него
огнестрелно оръжие с цел самоохрана - липсвали данни
за съществуваща реална заплаха за живота, здравето и имуществото на лицето към
момента на депозиране на заявлението, която не може да бъде избегната или
преодоляна по друг начин.
По тези причини ответникът отказал-издаването на разрешение за носене и
съхранение на пистолет „Макаров", кал. 9x18, с
ф. № АВ291366 и изискуемия брой боеприпаса към него и на основание чл. 213а,
ал. 1 от ЗОБВВПИ, постановил С. да предаде изделията по предходното изречение в
служба КОС при РУ Сливен, а при отказ да ги предаде те ще бъдат иззети с
протокол по реда на чл. 213, ал. 1 от ЗОБВВПИ.
По делото е представена
административната преписка.
Разгледана
по същество жалбата е основателна.
Според настоящия съдебен състав оспорената заповед е издадена от
компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма, но при нарушение на
материалния и процесуалния закон. В конкретния случай административният орган приема, че е налице
хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Тази
норма предвижда, че разрешения за придобиване, съхранение и/или носене и
употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за тях не се издават на лице, което
няма основателна причина - самоотбрана, ловни цели, спортни цели, културни
цели, колекциониране, която по несъмнен начин обосновава издаването на
разрешение.
Снабдяването с огнестрелно оръжие в хипотезата на чл.
6, ал. 3, т. 1 ЗОБВВПИ (за самоотбрана) в
действителност е крайна мярка за опазване на обществено значими блага, поради
което в законодателството е установен разрешителен режим, при който за всеки
конкретен случай следва да бъде доказана по несъмнен начин нуждата от
използването на тази мярка. Доказването на необходимостта от притежаването,
носенето и съхранението на огнестрелно оръжие за някоя от изрично изброените в
закона цели е задължителен елемент от фактическия състав по разрешаване на
дейност по ЗОБВВПИ. В случаите на издаване на разрешение
законът е възложил в тежест на заявителя да обоснове искането си, като
представи съответните доказателства в зависимост от конкретното основание,
посочено от него, от които да е видно, че действително е налице основателна
причина за придобиване на огнестрелно оръжие. Доказването на необходимостта от
придобиване на огнестрелно оръжие е задължително условие за разрешаване
извършването на правно-регламентираната дейност, т.е. за създаването на
субективното право. В тежест на органа в случая е да установи, че основателната
причината, която е съществувала към момента на издаване на разрешението, е
отпаднала. Т.е. органа трябва да посочи в акта си каква е била причината, която
е била счетена за основателна към момента на издаване на разрешението. Административният
орган трябва да установи, че тази причина, която е съществувала в предходен
момент, към момента на издаване на акта, с който се отнема разрешението, вече
не е налице.
Същевременно, административният орган, във всеки конкретен случай,
въз основа на ангажираните от заявителя доказателства и твърденията му, както и
въз основа на служебно събрана информация, следва да направи извод за
наличието, респективно липсата на доказана необходимост от издаване на горното
разрешение.
За да е налице доказана необходимост за придобиване, съхраняване и
носене на оръжие по смисъла на чл. 58, ал. 1, т. 10 ЗОБВВПИ,
не е необходимо да съществува конкретно застрашаване и опасността да е реална и
постоянна. Достатъчно е опасността да съществува потенциално, с оглед на
степента на застрашеност на охраняваните обекти и
обществени отношения. В рамките на съдебното производство са приети представените
още в рамките на административното производство писмени доказателства.
Всички приобщени писмени доказателства по делото сочат на
нееднозначна фактическа обстановка, а именно, че С. има необходимост от самоохрана на собствеността и имуществото, което притежава,
а не е налице и нововъзникнала причина, която да
налага отказ за продължаване на срока на разрешението. От Докладна записка на р.
в СКП С. П., при извършеното проучване
на жалбоподателя, се установило, че С. няма с. или к. регистрации. Б.в.
и като такъв е придобил късо нарезно оръжие. Живее в ***
и е в добри съседски взаимоотношения. Не е забелязан в н. състояние вследствие
на у. на у. в. С. не представлява о. интерес. От Докладна записка от ПИ Г „ТП“
РУ-Сливен и. П. А. става ясно, че за жалбоподателя не са постъпвали в приемната
на ПИ при РУ-Сливен писмени жалби, молби, заявления, други устни или писмени сигнали срещу него за
д. н. или за н. на обществения ред. От Констативен протокол от 27.04.23 г. на
ОД на МВР-Сливен става ясно, че С. съхранява оръжието и боеприпасите по
установения ред.
В хода на извършената съдебна проверка съдът констатира, че
обжалваният отказ за продължаване на срока на разрешение за съхранение и
употреба на късоцевно огнестрелно оръжие е издаден
при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при нарушение на
материалния закон.
Административният орган е изтъкнал мотиви, че С. не е обосновал
необходимостта и нуждата от носене и употреба на огнестрелно оръжие, защото от
извършените справки в масивите на МВР не се установили посегателства срещу
него. Той кандидатства за продължаване на срока на разрешение за съхранение,
носене и употреба на притежавано от него късоцевно
огнестрелно оръжие за самоотбрана.
Съдът намира, че мотивите, които е изложил административният орган
не се основават на доказателствата, събрани в проведеното административно
производство.
Жалбоподателят С. притежава късоцевно
огнестрелно оръжие, за което му е било издадено разрешение за съхранение и/или
носене и употреба на огнестрелни оръжия и боеприпаси за него, но когато е
поискал продължаване на срока на това
разрешение е последвал отказ.
Отказът е издаден без да бъдат обсъдени твърденията на С. и без да бъде извършена
преценка на всички относими факти, поради което
наведените в жалбата доводи за допуснато съществено нарушение на административнопроизводствени правила се явяват
основателни.
В оспорения акт, административният орган необосновано е приел, че
е налице хипотезата на чл. 58, ал. 1, т. 10 от ЗОБВВПИ. Действително, както
правилно сочи ответника, в тежест на жалбоподателя е да докаже необходимост и
основателна причина за придобиване, съхраняване и носене на огнестрелно оръжие
по смисъла на ЗОБВВПИ. Наличието на предпоставките в ЗОБВВПИ за придобиване,
както и за носене, съхранение и употреба на огнестрелно оръжие, а и за продължаване
на срока са идентични. В тази връзка при
едни и същи факти и обстоятелства, административният орган, е приел, че
заявителят е доказал основателна причина за придобиване, носене, съхранение и
употреба на огнестрелно оръжие, но в последствие не е доказал основателна
причина да носи, съхранява и употребява придобитото вече огнестрелно оръжие,
като началникът на РУ –Сливен е изложил бланкетни
мотиви и е приел, че е налице хипотетична опасност за жалбоподателя С..
За да е налице доказана необходимост и основателна причина за
придобиване, съхраняване и носене на огнестрелно оръжие по смисъла на ЗОБВВПИ,
съдебната практика приема, че не е необходимо да е осъществено противоправно посегателство срещу живота, здравето или
имуществото на заявителя, като
опасността бъде преценявана с оглед степента на застрашеност
и важността на поставените в опасност обекти и обществени отношения. Такава
преценка от административния орган не е извършена. Достатъчно е наличието на
потенциална опасност за охраняемите блага и
обществени отношения. В случая жалбоподателят е посочила достатъчно конкретни данни за наличие на опасност.
Издаденото разрешение за придобиване, носене, съхранение и
употреба на огнестрелно оръжие не обвързва административния орган и за него не
съществува законово задължение да продължи разрешението за съхранение, носене и
употреба на огнестрелно оръжие, но в конкретния случай, административният орган
позовавайки се на действащата правна уредба при наличие на идентична фактическа
обстановка, по отношение на един и същи заявител, при липса на данни за
неправилно съхранение или за евентуално нарушение от страна на жалбоподателя, необосновано и незаконосъобразно достига до коренно противоположни изводи,
именно относно наличието на предпоставката на чл. 58 ал. 1 т. 10 от ЗОБВВПИ.
Следва да се отбележи, че оспореният административен акт не отговаря на
изискванията на чл. 83, ал. 5 от ЗОБВВПИ. Отказът е немотивиран и съдържа
противоречиви изводи. От една страна
административния орган приема, че са представени доказателства за потенциална
опасност за живота, здравето и имуществото на жалбоподателя, при първоначалното
придобиване, носене, съхранение и употреба, а от друг страна приема, че не са
представени такива доказателства, които са били представени в началото, за да
откаже продължаване на срока на разрешението.
Доколкото органът не е предоставил доказателства, че е отпаднала
основателната причина по чл. 58 ал. 1 т. 10 от закона, то и акта му страда от
порок, който не би могъл да се санира в настоящото
производство. В случая административният
орган не е съобразил тези известни му обстоятелства от значение за изхода на
административното производство.
Предвид изложеното процесният
административен акт се оказва незаконосъобразен и следва да бъде отменен, като
преписката се върне на Началника на РУ- Сливен, за издаване на нов акт в съответствие
с тълкуването на закона, дадено в настоящото решение.
С оглед изхода на спора и по арг. от чл. 143, ал.
1 от АПК, на жалбоподателя се дължат разноски в размер на 10 лв., представляващи
д.т. и в размер на 750 лв., представляващи заплатено адвокатско възнаграждение,
на основание чл. 8, ал. 2, т. 3 от Наредба № 1 от 09.07.04 г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения, или общо 760 лева.
Водим от горното и на осн. чл.
172, ал. 2 от АПК, АС-Сливен
РЕШИ:
ОТМЕНЯ по жалбата на Д.С.С., ЕГН **********,***, чрез адв.
С.К.,***, със съдебен адрес:***, срещу Решение № 1670з-147/10.05.23 г. на
Началника на РУ на МВР-Сливен, с което е отказано издаването на разрешение за
съхранение и носене на късоцевно нарезно
огнестрелно оръжие.
ИЗПРАЩА преписката за издаване на разрешение за продължаване на
срока за носене, съхранение и
употреба на огнестрелно оръжие на
Началника на РУ-Сливен при ОД на МВР-Сливен, за издаване на акт в съответствие
с тълкуването и прилагането на закона в настоящото решение.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Сливен, да заплати на Д.С.С.,
ЕГН **********,***, сумата в размер на 760 /седемстотин и шестдесет/ лева,
представляваща направени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване пред Върховен административен съд в
четиринадесетдневен срок от съобщението на страните.
СЪДИЯ: