ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 272
гр. Смолян, 25.05.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – СМОЛЯН, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и пети май през две хиляди
двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария Ан. Славчева
Крум Б. Гечев
като разгледа докладваното от Мария Ан. Славчева Въззивно частно
гражданско дело № 20225400500165 по описа за 2022 година
И за да се произнесе ,взе в предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 вр. чл. 124 ал.1от ГПК. Смолянският
окръжен съд е сезиран с частна жалба с вх.№1095/27.04.2022г. от Р. Д. М. - с. Б., общ. Д.,
депозирана чрез пълномощника му адв. Ан. Ив. Ан.срещу определение № 79 / 20.04.2022 г.
по гр.д. №64/2022г. по описа на районен съд –Девин ,с което е прекратено производството
по делото, поради недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес.
С жалбата се излагат оплаквания, че обжалваното определение страда от фактически и
правни противоречия. Според жалбоподателя е налице фактически отказ от правосъдие по
подадената от доверителя му искова молба.
Съдът, след като разгледа частната жалба, запозна се с материалите по делото,
приема за установено от фактическа страна следното:
В исковата си молба настоящият частен жалбоподател е изложил фактически
твърдения, че с ответника Ю.С. са втори братовчеди, като отношенията им в последните
две-три години са обтегнати, по причина,че ищецът като пътен полицай вземал отношение
спрямо тъста на ответника шофирал пътни превозни средства без да притежава свидетелство
за правоуправление на МПС.
В резултат на констатациите на ищеца и за да му върне на 3.09.2021година
ответникът С. депозирал до РУ на МВР Девин писмено обяснение пред гл.инспектор Т., в
което изложил твърдения, че много често М. заемал от него суми, които понякога стигали до
8000лева в период от три –четири години. Тъй като ответникът започнал да си иска парите
обратно, ищецът като пътен полицай го репресирал до степен тормоз, който е преустановен
едва след преместването на М. в гр.Д.. Изложени са и твърдения, че отделно от това М.
посещавал магазина на С. и вземал алкохол,цигари и хранителни продукти без да плаща,
както и че не му е възстановил сумата 6 000лева. Твърди още, че никога между ищеца и
ответника не са съществували и понастоящем не съществуват такива отношения,
написаното е с цел да дискредитира ищеца, както и да пострада доброто му име пред
обществеността, с посочването му публично като неизправен длъжник, който е редови
1
полицай, за да реализира имотни облаги, вероятно по желание на трети лица, имащи
отношение към професионалния статус на ищеца.
Направено е искане да се признае за установено по отношение на ответника,че ищецът
не му дължи сумата 6 000 лева и между страните не са съществували наемни
правоотношения.
С Разпореждане № 173/14.03.2022 г. на ДвРС, съдът е указал на ищеца в едноседмичен
срок от получаване на съобщението да приведе съдържанието на исковата молба в
съответствие с изискванията на чл.127, т.4 ГПК, като изложи подробно фактическите
обстоятелства, от които е възникнал правен интерес от предявения отрицателен
установителен иск, съгласно указанията, изложени в обстоятелствената част на настоящото
разпореждане.
Съобщението е получено от пълномощника на ищеца на 22.03.2022 г. и в указания от
съда срок - на 26.03.2022 г. е постъпила молба от адв. Ан., в която излага подробни
съображения.
От обобщена справка рег. № 345р-15066/25.11.2021г., изготвена от дисциплинарно
разследващ орган към ОД на МВР - Смолян се установява, че спрямо ищеца е започнало
дисциплинарно производство по реда на чл.205, ал.1, във връзка с чл.207, ал.1, т.2 ЗМВР,
образувано с писмена заповед № 345з-1141/15.09.2021г. по описа на ОД на МВР – Смолян.
Дисциплинарното производство е образувано на основание чл.205, ал.1, във връзка с чл.207,
ал.1, т.2 ЗМВР, във връзка с чл.44, ал.1 от Инструкция № 8121з877/06.07.2021г. за
дисциплината и дисциплинарната практика в МВР срещу мл. експерт Р. Д. М. – мл.
полицейски инспектор в охранителна полиция на РУ - Девин при ОД на МВР - Смолян.
По повод образуваното дисциплинарно производство са започналите проверки, във
връзка с получени данни от проведени беседи с редица граждани в общините Доспат и
Девин, между които е посочен и ответника, подали жалба срещу ищеца, че в различни
неконкретизирани периоди от време е искал предоставяне на различни по стойност парични
суми, които е получавал от тях и впоследствие не е връщал или е връщал само малка част от
получените средства. Установени били данни, че една част от лицата не търсили дадените от
тях парични суми, поради опасението им, че е полицейски служител. В документите се
съдържат данни за снети сведения от ответника, който пък е един от посочените граждани в
докладна записка № 252р-9236/28.06.2021г. на началника на РУ – Девин.
От обобщената справка е видно, че дадените от ответника писмени сведения са приети,
наред с дадени от редица други лица писмени сведения, предвид липсата на писмени
доказателства за установяване на гражданско правните отношения между ищеца и
останалите лица, разпитани в хода на дисциплинарното производство. Издадена е заповед №
345з-138 от 07.02.2022г. от директора на ОД на МВР – Смолян - стр.комисар Н. Д., с която
на ищеца е наложено дисциплинарно наказание „уволнение“ и прекратяване на служебното
правоотношение като държавен служител в ОД на МВР – Смолян. Ищецът е обжалвал
заповедта пред Административен съд –Смолян, пред който е образувано адм. дело №
46/2022г. по описа на Административен съд – Смолян.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Частната жалба е процесуално допустима, доколкото е предявена от активно
процесуално легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт и в рамките
на преклузивния за това срок по чл. 275, ал. 1 от ГПК, поради което е процесуално
допустима, поради което съдът пристъпи към разглеждане нейната основателност.
За да прекрати производството по делото с атакуваното определение е прието от
районен съд, че от изложените многобройни факти и обстоятелства в исковата молба, съдът
не може да изведе правния интерес на ищеца от водене на настоящото производство, който
се явява абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на предявения иск. Прието е
2
също така, че с инициираното производство се цели оспорване свидетелски показания на
ответника С., дадени пред дисциплинарен състав, във връзка със започнало и приключило
със заповед № 345з138/07.02.2022г. на директора на ОД на МВР- Смолян, с която е
прекратено неговото служебно правоотношение като служител на МВР, която заповед е
обжалвана и не е влязла в сила. Прието е също така, че не е налице правен интерес от
предявения отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, с който цели да отрече
съществуването между него и ответника на гражданско правоотношение по предоставен
заем, искът по чл. 124, ал.3 ГПК е уреден изрично само като положителен установителен
иск, а неговата процесуална допустимост е обусловена от изрично подчертаната в
разпоредбата предпоставка - само в предвидените от закона случаи, като исковото
производство е образувано за оспорване на дадените от ответника обяснения в хода на
проведено срещу ищеца дисциплинарно производство, каквито са били дадени и от други
заинтересовани лица за възникнали граждански правоотношения по предоставен паричен
заем, без писмени доказателства и се цели отричане правата на ответника С., тъй като
дадените от него показания в хода на образувано срещу ищеца дисциплинарно производство
като държавен служител са послужили за прекратяване на служебното правоотношение с
налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“. Според твърденията в исковата молба
ответникът е набедил ищеца, като е представил неистински доказателства - дал е неверни
свидетелски показания, поради което е извършил лъжесвидетелстване, което е престъпление
по смисъла на чл.290 НК. Установяването на факт с правно значение, ако е релевантен за
дадено гражданско правоотношение, може да бъде установен в производството относно това
правоотношение, но не и в самостоятелно производство по реда на чл. 124, ал.3 и ал.5 ГПК,
както е направил ищеца. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика, че следва да е
налице за ищеца правен интерес за предявяване на установителен иск, като правният
интерес е специфичен за делото. Издадената спрямо ищеца дисциплинарна заповед с
наложено дисциплинарно наказание е в етап на съдебно обжалване, поради което не е влязла
в сила, а ищецът е упражнил правото си на защита в хода на съдебното производство.
Прието е също така, че с оглед въведените от ищеца твърдения не може да се направи извод
и за наличие на предпоставките по чл. 124, ал. 5 ГПК за невъзможност да бъде реализирано
наказателно преследване спрямо ответника, а и липсват доказателства ответникът да е
предприел действия по принудително или доброволно събиране на вземането. Прието е
също така, че възможността в бъдеще ответникът да предприеме изпълнителни действия е
абстрактна и не може да обоснове наличие на правен интерес, тъй като това би означавало
правният интерес да почива на предположение, а не на конкретно действие или бездействие
от страна на ответника. На следващо място е прието, че между страните понастоящем
липсва правен спор, от който ищецът да изведе правен интерес от водене на установителен
иск за недължимост на процесната сума.
Атакуваният съдебен акт е законосъобразен и следва да бъде потвърден.
С Тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. № 8/2012 г. по описа на
ОСГТК на ВКС се приема, че правен интерес от предявяване на отрицателен установителен
иск е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право, което се оспорва от ответника,
позовава се на фактическо състояние или има възможност да придобие права, ако отрече
правата на ответника. В производството по предявен отрицателен установителен иск
ищецът е длъжен да докаже само фактите, обуславящи правния му интерес ,да оспорва
правото на ответника, при което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна
процесуална предпоставка за съществуване правото на иск, при недоказване на
фактическите твърдения, които го пораждат, производството по отрицателния
установителен иск подлежи на прекратяване като недопустимо. С предявения отрицателен
установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът няма правен интерес и не би постигнал
желания правен резултат. Съгласно чл. 127, ал. 1, точки 4 и 5 от ГПК исковата молба трябва
да съдържа изложение на обстоятелствата, на които се основава претенцията; в какво се
3
състои искането. Основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва
възникването и съществуването на спорното право, чиято защита търси в исковия процес,
респ. несъществуването на оспорваното право. Други фактически твърдения, които не се
отнасят до заявеното в исковата молба материално правоотношение, не формулират
основанието на иска.
Обстоятелствата, въз основа на които се претендира защита на правото, и търсената с
иска защита представляват едно цяло – необходимо е исковата молба да съдържа точни,
ясни и логически свързани твърдения, а петитумът да е логичен извод от тях и да следва от
същата правна норма, под която се подвеждат фактите. Правната квалификация на иска не
може да се определя само от вида и обема на формулирания в исковата молба петитум.
Съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане, като вземе
предвид всички обстоятелства, които са от значение за правната му квалификация.
Законосъобразно и обосновано районен съд –Девин е приел ,че за ищеца не е налице правен
интерес от предявяване на отрицателен установителен иск по чл.124, ал.1 от ГПК, с който
да установи,че между него и ответника Юл. К. С. не е съществувало правоотношение по
предоставен от Ст. заем в размер на 6 000 лева. Няма ангажирани доказателства ответникът
да е оспорва, че му се дължи тази сума, няма данни да е налице между страните правен
спор, от който Р.М. да изведе правен интерес от водене на отрицателен установителен иск за
недължимост на сумата от 6 000 лева. Освен това ищецът Р.М. с настоящия иск цели да
отрече правата на ответника Юл. С., тъй като дадените от последния показания в хода на
образувано срещу ищеца дисциплинарно производство като държавен служител са
послужили за прекратяване на служебното правоотношение с налагане най-тежкото
наказание - дисциплинарно наказание „уволнение. Не е допустимо в такова самостоятелно
производство да се оборват показания на св. Юлиан С., приобщени в административно
производство по обжалване на заповедта за уволнение на ищеца Р.М., в което
административно производство следва да се извършат всички оспорвания от страна на
ищеца, който следва да установи, че неправилно е бил уволнен, а не в настоящето
производство с предявяване на отрицателен установителен иск.
Твърденията в исковата молба представляват рамката в ,която се движи исковия
състезателен процес и съгласно тълкувателно решение № 8 от 27.11.2013 г. по тълк. д. №
8/2012 г. по описа на ОСГТК на ВКС се приема, че правен интерес от предявяване на
отрицателен установителен иск е налице, когато ищецът притежава самостоятелно право,
което се оспорва от ответника, позовава се на фактическо състояние или има възможност да
придобие права, ако отрече правата на ответника.
В производството по предявен отрицателен установителен иск ищецът е длъжен да
докаже само фактите, обуславящи правния му интерес ,да оспорва правото на ответника, при
което и доколкото правният интерес е абсолютна положителна процесуална предпоставка за
съществуване правото на иск, при недоказване на фактическите твърдения, които го
пораждат, производството по отрицателния установителен иск подлежи на прекратяване
като недопустимо.
Настоящият състав се солидаризира с извода направен и от районен съд, че по
предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК, ищецът няма правен
интерес и не би постигнал желания правен резултат, поради което правилно е прекратено
производството по делото и върната исковата молба.
Съгласно чл. 127, ал. 1, точки 4 и 5 от ГПК исковата молба трябва да съдържа изложение
на обстоятелствата, на които се основава претенцията; в какво се състои искането.
Основанието на иска представляват фактите, с които ищецът свързва възникването и
съществуването на спорното право, чиято защита търси в исковия процес, респ.
несъществуването на оспорваното право. Други фактически твърдения, които не се отнасят
4
до заявеното в исковата молба материално правоотношение, не формулират основанието на
иска.
Обстоятелствата, въз основа на които се претендира защита на правото, и търсената с
иска защита представляват едно цяло – необходимо е исковата молба да съдържа точни,
ясни и логически свързани твърдения, а петитумът да е логичен извод от тях и да следва от
същата правна норма, под която се подвеждат фактите. Правната квалификация на иска не
може да се определя само от вида и обема на формулирания в исковата молба петитум.
Съдът е длъжен да се произнесе в рамките на заявеното от страната искане, като вземе
предвид всички обстоятелства, които са от значение за правната му квалификации.
Предвид гореизложените съображения обжалваното определение е законосъобразно
постановено и следва да бъде потвърдено.
На основание чл. 274, ал. 2 и ал. 3 от ГПК определението подлежи на касационно
обжалване пред ВКС, при обосноваване на предпоставките по чл. 280 ал. 1 и ал. 2 от ГПК.
Мотивиран от гореизложеното Смолянският окръжен съд в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И:
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА като законосъобразно и обосновано определение № 79/ 20.04.2022
г. постановено по гр. д. № 64/2022 г. по описа на районен съд- Девин , с което
производството по делото е прекратено поради недопустимост на предявения отрицателен
установителен иск, поради липса на правен интерес.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в
едноседмичен срок, считано от съобщаването му на страните, при наличие на основанията
по чл. 280 ал.1 и 2 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5