Р Е Ш
Е Н И Е
№ 260000/ 04.01.2021 г. гр.Хасково
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Хасковският
районен съд Втори
наказателен състав
на седми декември две хиляди и двадесета година
в публичното заседание в
следния състав:
Районен съдия : Даниела Николова
секретар : Елена Драганова
прокурор
като разгледа докладваното от
съдията
АНД № 903 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения
и наказания.
Образувано
е по жалба от Ф.М.И. *** срещу
Наказателно постановление № 19-1253-000886 от 11.09.2019 г. на Началник група в
сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково, с което на основание чл.185
от ЗДвП е наложена глоба от 20 лв. и на основание чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП са наложени
административни наказания "Глоба" в размер на 200 лева и лишаване от
право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. В подадената
жалба се релевират оплаквания за незаконосъобразност на атакуваното с нея
наказателно постановление, което било издадено при допуснати съществени процесуални
нарушения при съставяне на акта за установяване на административно нарушение.
Моли съда да постанови решение, с което да отмени атакуваното наказателно
постановление.
В
съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призован
не се явява.В писмена молба ,постъпила от упълномощен по делото процесуален
представител – адв.Н.М. заявява, че поддържа подадената жалба и развива аргументи за нейната основателност в подкрепа на искането за отмяна на
наказателното постановление. Претендира сторените по делото разноски .
Административнонаказващият
орган – Началник Сектор ПП при ОД на МВР - Хасково, редовно призован, не се
явява и не изпраща представител по делото, за да заяви становище по жалбата.
Жалбата
е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от лице,
легитимирано да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално
допустима.
ХАСКОВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й и след като се запозна и
прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното
наказателно постановление, намира за установено следното:
На 19.03.2019
г. свидетелите П.С.Б. и Ж.Г.Ж. , съответно на длъжност "мл. експерт " в РУ- Хасково и „мл.инспектор „ в група „Териториална
полиция „ към РУ - Хасково изпълнявали служебните си задължения в с.К.,общ.Х.,
когато около 13.15 часа на същата дата забелязали движение на пътно превозно средство- лек
автомобил марка "БМВ ***" с рег. №*******. Органите на реда спрели
превозното средство и установили, че то се управлявало от жалбоподателя Ф.М.И. Св.П.Б. извършил проверка в информационните масиви на
МВР, при която констатирал, че процесния автомобил е със служебно прекратена
регистрация от 11.02.2019 г.,поради изтекла застраховка „Гражданска
отговорност“ ,както и че жалбоподателят има влязла в сила неплатена глоба с фиш
М991224. По тази причина на същата дата,
срещу жалбоподателя, в негово присъствие, бил съставен от св. П.Б. Акт за установяване на административно
нарушение серия №0669030 за нарушения почл.190
ал.3 и по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Жалбоподателят
подписал съставения и предявен акт за установяване на административно нарушение
и на същата дата – 19.03.2019 г. и получил екземпляр от него, според отразеното
в приложената разписка.
Възражения
срещу съставения АУАН не са постъпили допълнително в рамките на законово
установения срок от съставянето му.
При
издаване на наказателното постановление, административнонаказващият орган,
възприемайки изцяло описаната в АУАН фактическа обстановка вписал, че
жалбоподателя управлява МПС, което е със служебно прекратена регистрация от
11.02.2019 г. и има влязла в сила неплатена глоба с фиш М991224.
Изложената
фактическа обстановка се установява от представените по делото писмени
доказателства, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели
по акта.
При така
установените факти съдът намира от правна страна следното:
Разпоредбата
на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП предвижда, че
наложеното наказание "глоба" се заплаща в едномесечен срок от
влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното
решение или определение на съда при обжалване. Според чл. 185 от ЗДвП За нарушение на този закон и на издадените въз основа на него нормативни актове,
за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв.
Съгласно
чл. 140, ал. 1 от ЗДвП по пътищата,
отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и
ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер,
поставени на определените за това места. По републиканските пътища, отворени за
обществено ползване, включени в трансевропейската пътна мрежа, и по такива,
които са извън нея, или по техни участъци се допускат само моторни превозни
средства с валиден винетен стикер, залепен по начин, възпрепятстващ повторното
му ползване.
Разпоредбата
на чл. 175, ал. 3, предл. 1-во от ЗДвП предвижда, че се
наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6
до 12 месеца и с глоба от 200 до 500 лв. водач, който управлява моторно
превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано,
но е без табели с регистрационен номер.
Според
настоящият състав на съда, при издаването на НП са допуснати съществени
процесуални нарушения, които водят до отмяната на същото на процесуално
основание.
По
отношение на първото от нарушенията,
съдът намира следното: Жалбоподателят е санкциониран за нарушение на чл. 190, ал. 3 от ЗДвП. Съгласно
посочената разпоредба /в приложимата редакция/, наложеното наказание
"глоба" се заплаща в едномесечен срок от влизането в сила на
наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или
определение на съда при обжалване. В случая от фактическа страна в
наказателното постановление е посочено, че на обективираната дата и място
жалбоподателят е управлявал моторно превозно средство при наличие на неплатени
глоби. Конкретни глоби обаче не са намерили своето фактическо обективиране в АУАН
и съответно НП . Този подход при описание на нарушението от АНО, е довел до
нарушение на правото на защита на наказаното лице, тъй като същият е поставен в
невъзможност да узнае всички елементи на нарушението, а от друга страна
препятства и възможността за адекватен съдебен контрол относно
законосъобразността на административният акт. Това е така, тъй като предмета на
доказване за това административно
нарушение е свързан не само с факта на налагане на глоба, респ. че същата е
неплатена, но и че тя подлежи на изпълнение, т. е. основанието от което тя
произтича е влязъл в сила санкционен акт. Горното води на извод, че
санкционният акт в тази му част е издаден в нарушение на императивните
изисквания на чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН-основание за
отмяна на същия поради допуснато нарушение на процесуалните правила от
категорията на съществените такива. При това положение не може да се приеме, че
нарушението по чл. 190, ал. 3 от ЗДвП е установено по
категоричен начин, а изводът на АНО, че за същото на основание чл. 185 от ЗДвП следва да бъде
ангажирана отговорността на жалбоподателя е несъответен на материалния закон.
По тези причини НП следва да бъде отменено и в тази му част.
Според
разпоредбата на чл. 143, ал. 10 ЗДП служебно се
прекратява регистрацията на пътни превозни средства, за които е получено
уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането. Разпоредбата на
чл. 18б, т. 8 от Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни
средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за
регистрираните пътни превозни средства също регламентира служебно
прекратяване на регистрацията при постъпило уведомление от Гаранционен фонд за
това, че не е сключена задължителна застраховка. Както в чл. 143, ал. 10 от ЗДП, така и в чл.
18б, ал. 2 от Наредбата обаче е регламентирано задължение за уведомяване на
собственика за служебно прекратената регистрация. В случая по делото липсват
каквито и да било доказателства, че собственикът на МПС, който е лице различно
от жалбоподателя, а именно М.Ф.И. да е
бил уведомен за служебно прекратената регистрация. Нещо повече липсват
доказателства, че същият изобщо е бил уведомен от ГФ по реда на чл. 574, ал. 10 от КЗ за липса на
застраховка. В тази връзка следва да се отбележи, че видно от материалите по преписката,приобщени
като доказателства по настоящото дело, уведомление по чл. 574, ал. 10 от КТ не е било
изпратено до собственика на автомобила. Отделно от това задължение на органите
на МВР е да уведомят собственика на МПС за прекратената служебно регистрация, а
доказателства за такова уведомяване по делото също липсват.
На
следващо място, доколкото по делото не е спорно, че управлявания от
жалбоподателя автомобил не е негова собственост то дори и уведомяване на
собственика на МПС, че регистрацията е била служебно прекратена, то
доказателства че този факт (че МПС-то е с прекратена регистрация) е бил
известен на въззивника към момента на проверката, по делото не са налице. И
след като доказателства, че служебната дерегистрация на МПС е била известна на
въззивника към момента, в който е бил спрян за проверка, то няма и как да се
приеме, че от субективна страна същият е осъществил състава и на нарушение по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. За
съставомерността на всяко нарушение следва да са осъществени признаците както
от обективна, така и от субективна страна и липсата на който и да е от тези
признаци винаги обуславя извод за несъставомерност на извършеното. Следва да
бъде посочено и това, че нарушението по чл. 175, ал. 3 от ЗДП (идентично по
състав с престъплението по чл. 345, ал. 2 от НК) е формално, на
просто извършване и като такова според теорията и константната съдебна практика
(в това число и такава със задължителен характер) може да бъде извършено само
умишлено и то при форма на вината пряк умисъл. Прекият умисъл предполага дееца
да съзнава всички елементи от обективната страна на състава на престъплението
(нарушението) – в случая, че МПС-то е с прекратена регистрация от определена
дата. Липсата на знание за който и да е от обективни признаци на състава на
престъплението (нарушението) изключва умисъла за извършването му.
По
изложените по – горе аргументи и съображения, съдът намира, че в хода на
съдебното производство безспорно не се установи, че описаното в НП нарушение е
консумирано от лицето, посочено като нарушител, както и че в хода на
административно наказателното производство са допуснати съществени нарушения на
процесуалните правила и материалния закон, които са довели до нарушаване
правото на защита на жалбоподателят.
С оглед
тези съображения, настоящият съдебен състав намира подадената жалба за
основателна, а атакуваното с нея наказателно постановление, като
незаконосъобразно – отменено.
По
разноските:
С оглед
изхода на спора и на основание чл. 63, ал. 3 от ЗАНН в тежест на административнонаказващия орган,
следва да бъдат възложени направените от жалбоподателя разноски за заплащане на
възнаграждение на упълномощен по делото адвокат. Уговореното
и заплатено адвокатско възнаграждение е
480 лева, което следва АНО да бъде осъден да заплати на жалбоподателя.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 19-1253-000886 от 11.09.2019 г. на Началник група в сектор "Пътна полиция" при ОД на МВР Хасково.
ОСЪЖДА ОД на МВР-Хасково, с адрес: гр. Хасково, бул. "България" № 85, да заплати на Ф.М.И., ЕГН-********** *** сумата в размер на 480 лв. - разноски по делото – адвокатско възнаграждение за защита пред въззивната инстанция.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Хасково в 14 – дневен срок от съобщаването му на страните.
Съдия: /п/ не се чете
Вярно с оригинала!
Секретар: Е.Д.