№ 638
гр. Разград, 08.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на първи декември
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ДАРИНКА М. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело №
20213330101439 по описа за 2021 година
Производството е по чл.422 от ГПК във вр. с чл.79 и чл.86 от ЗЗД.
Депозирана е искова молба от “Топлофикация Разград” срещу ЕМ. АЛ. ЕНЧ., с която при
условията на субективно и обективно съединяване на исковете са предявени такива за
установяване дължимостта на сумите 259,87 лв. за потребена от него топлинна енергия за
периода 30.11.2019 г. – 02.09.2020 г. в имот, находящ се в гр.*** , ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението и 27,56 лв. обезщетение за забава за периода от
31.12.2019 г. до 26.04.2021 г., за които е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.
№905/2021 г. Сочи, че ответникът е потребител на топлинна енергия в горепосочения
недвижим имот, че съшият е ползвал такава и не са заплатил тази сума, поради което
ищецът е поискал а съдът е издал заповед за изпълнение по ч.гр.д.№ 905/2021 г. Претендира
и за заплащане на направените в това производство разноски.
Исковата молба и доказателствата към нея са връчени на ответника при условията на чл.47
от ГПК и в срока по чл.131 от ГПК назначеният от съда особен представител в депозирания
отговор счита исковете за допустими, но неоснователни. Сочи, че представените документи
са неясни, че таксата сградна инсталация е прекалено висока/62%/, че не е видно кой е автор
на документите, не са представени доказателства относно дружеството, извършващо
услугата дялово разпределение, че няма дата и период във формуляра за отчет, че в исковата
молба не е посочено кой от начините за отчитане на топлоенергия е ползвал, дали
топлоподаването към имота е спряно или не.
По искане на ищеца като трето подпомагащо лице по делото е привлечен „Бруната“ООД.
Същата е сключила договор с ищеца за възлагане на обществена поръчка с предмет
„Извършване на услугата дялово разпределение на топлинна енергия в сгради – етажна
1
собственост на територията на гр.Разград“. Третото лице счита, че искът е основателен.
Твърди, че ответникът не е отправял към дружеството искания за допълнителен отчет, за
преработване на изравнителните сметки и не е правил рекламация на извършеното дялово
разпределение. Счита, че дяловото разпределение в имота еи сградата е извършено
съобразно действащата нормативна уредба, а индивидуалната справка съдържа изискуемата
от ЗЕ и НТ информация.
След преценка на събраните по делото доказателства, Съдът установи следните фактически
обстоятелства: Ищцовото дружество е лицензирано за производство и пренос на топлинна
енергия.
Видно от представената по делото справка от Агенцията по вписванията няма данни за
придобиване на правото на собственост внърху процесния недвижим имот от ответника ЕМ.
АЛ. ЕНЧ.. Върху този имот са вписани две възбрани – в полза на ищеца и в полза на
Община Разград за задължения на ответника.
За абонатен №13532 за отоплителния сезон 2019/2020 г. са издавани редовно /всеки месец/
фактури на стойност от 16,74 до 53,98 лв., както и периодично дебитно известие от
02.09.2020 г. за сумата 5,26 лв. По делото е представен формуляр без дата за отчет на
ползваната в жилището топлинна енергия, в който има подписи като не е посочено чии са
същите. В индивидуалната справка за използвана топлинна енергия е посочено, че
претендираната сума 259,84 лв. е получена като сбор от 88,127 лв. отоплителни тела по
мощност, 144,114 лв. сградна инсталация, 13,20 лв. такса партида, 9,60 лв. такса
разпределители и 4,80 лв. такса смяна ампула.
По реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№905/2021 г. е издадена заповед за изпълнение
№600/28.04.2021 г. срещу ЕМ. АЛ. ЕНЧ. в полза на «Топлофикация Разград»ЕАД за сумата
259,87 лв. незаплатена топлинна енергия за периода 30.11.2019 г. – 02.09.2020 г. ведно със
законната лихва от 27.04.2021 г. и за сумата 27,56 лв. обезщетение за забава за периода
30.11.2019 г. – 02.09.2020 г. Заявлението за издаване на заповедта е от 27.04.2021 г.
По делото са представени общите условия на договорите за продажба на топлинна енергия
от “Топлофикация Разград”ЕАД гр.Разград на потребители за битови нужди и решение
№ОУ-005/23.01.2006 г. на ДКЕВР, с което същите са одобрени. Според чл.3, ал.1 на същите
купувач на топлинна енергия може да бъде физическо лице, потребител на топлинна енергия
за битови нужди, който е собственик или титуляр на вещно право на ползване на имот в
топлоснабдена сграда. В чл.13 от тези условия се сочи, че купувачът е длъжен да заплаща
дължимите суми за топлинна енергия в срок – този срок е 30-дневен след изтичане на
периода, за който се отнася /чл.32 ал.1/ и при неизпълнение в срок заплаща обезщетение в
размер на законната лихва от деня на забавата до момента на заплащане на топлинна
енергия – чл.32 ал.6. В чл.11, ал.5 от същите Общи условия е посочено, че купувачите на
топлинна енергия в сграда – етажна собственост, които спират топлоподаването към
отоплителните тела в имотите си чрез монтирани термостатни редиаторни вентили, остават
потребители на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните
тела в общите части на сградата.
2
Въз основа на така установените фактически обстоятелства, Съдът направи следните правни
изводи: Предявеният установителен иск е допустим, тъй като действащата към настоящия
момент редакция на чл.415 от ГПК предвижда след като е издадена заповед за изпълнение и
има подадено възражение от длъжника, заявителят да предяви вече установителен, а не
осъдителен иск за сумата, която му е присъдена със заповедта за изпълнение.
Досежно топлоподаването, осъществявано от ищеца се прилагат разпоредбите на Закона за
енергетиката, Наредба №2 за топлоподаването от 28.05.2004 г. , Наредба №16-
334/06.04.2007 г. и Общите условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация
Разград”ЕАД на потребители за битови нужди. Разпоредбата на чл.150 ал.1 от Закона за
енергетиката предвижда, че “продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия. В случая общите условия са публикувани във
в.”Дневник” от 09.11.2005 г. и във в.”Екип 7” на същата дата и в 30-дневен срок от
публикуването влизат в сила без да е необходимо изрично писмено приемане от
потребителите.
Разпоредбата на чл.3, ал.1 от Общите условия сочи, че купувач може да бъде физическо
лице, потребител на топлинна енергия за битови нужди, който е собственик или титуляр на
вещно право на ползване на имот в топлоснабдена сграда. В случая по отношение на
ответника не бяха представени доказателства същият да е собственик или титуляр на вещно
право на ползване. Представеното доказателство за вписана възбрана не установява правото
на собственост, а не беше представено доказателство за наличие на правно основание за
придобиване на право на собственост или на вещно право върху имота. Т.6 от Тълкувателно
решение №7/25.04.2013 г. по т.д. №7/2012 г. на ВКС, ОСГТК изрично посочва, че при
вписване на акт по реда на Правилника за вписванията проверката, която извършва съдията
по вписванията не включва проверка на материалноправните предпоставки на акта, освен
ако това е изрично предвидено в закон, съответно в т.5 от ТР №6/2014 г. по т.д.№6/2013 г.
на ОСГТК, ВКС е постановено, че принадлежността на имуществото, предмет на
обезпечението към патримониума на ответника не е предпоставка за допускане на
обезпечение чрез налагане на възбрана или запор.
Ето защо Съдът намира, че по делото не е установено, че ответникът е потребител на
топлоенергия, поради което искът за установяване на задължението за заплащане на сумата
259,87 лв. за потребена от него топлинна енергия за периода 30.11.2019 г. – 02.09.2020 г. в
имот, находящ се в гр.*** е неоснователен и като такъв следва да бъде отхвърлен.
С оглед неоснователността на главния иск неоснователен се явява и акцесорния за
заплащане на сумата 27,56 лв., тъй като обезщетението за забава е функция на главния иск.
В съответствие с разпоредбата на чл.12 от Тълкувателно решение №4/18.06.2014 г. на ВКС
по т.д.№4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда иска по чл.422 следва да се
произнесе за дължимостта на разноските, поради което следва да бъде прекратено
производството по иска за установяване задължението за заплащане на сумата 25 лв.
3
разноски по заповедното производство поради липсата на правен интерес от водене на
същия.
На основание чл.78 от ГПК ищецът няма право на направените по делото разноски.
Воден от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от “Топлофикация Разград”
ЕАД със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”,
ЕИК ********* срещу ЕМ. АЛ. ЕНЧ., ЕГН ********** с адрес гр.*** за установяване на
задължението за заплащане на сумите 259,87 лв. за потребена топлинна енергия за периода
30.11.2019 г. – 02.09.2020 г. в имот, находящ се в гр.*** , ведно със законната лихва от
27.04.2021 г. и 27,56 лв. обезщетение за забава за периода от 31.12.2019 г. до 26.04.2021 г., за
които е издадена заповед за изпълнение №600/28.04.2021 г. по ч.гр.д.№905/2021 г.
ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по иска, предявен от “Топлофикация Разград” ЕАД
със седалище гр.Разград и адрес на управление Индустриален квартал, ул.”Черна”, ЕИК
********* срещу ЕМ. АЛ. ЕНЧ., ЕГН ********** с адрес гр.*** за установяване на
задължението за заплащане на сумата 25 лв. разноски по ч.гр.д. №905/2021 г. на РС Разград.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Разград в двуседмичен срок от
връчването на страните.
След влизане в сила на решението делото да се докладва на съдията докладчик по ч.гр.д.
№905/2021 г. на РС Разград.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
4