РЕШЕНИЕ
№ 1455
гр. София, 29.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 55 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА
при участието на секретаря ИВА ИВ. ИВАНОВА
като разгледа докладваното от КАМЕЛИЯ ПЛ. КОЛЕВА Гражданско дело №
20241110109673 по описа за 2024 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).
Предявени са установителни искове от „Софийска вода“ АД срещу К. Ю. Д. по
чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 и чл. 86 от Закона за задълженията и договорите
(ЗЗД) за установяване съществуване на вземане срещу ответника за сумата от 2148.88
лева, представляваща цена на услугата доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води за периода 15.02.2018г. – 16.11.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 26.04.2023г., за имот,
находящ се в гр. София, кв. Ф., ул. „Д.“ № .., както и на сумата 88.87 лева – мораторна
лихва върху главницата за периода 18.03.2018г.-16.11.2022г., за които суми е заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 21594/2023г. на СРС, 55 състав.
Ищецът твърди, че между него ответника съществува договорно отношение с
предмет предоставянето на ВиК услуги за имота, като в базата данни на дружеството
била създадена договорна сметка .... към клиентски № ..... Сочи, че ответникът е
собственик на имота в рамките на периода на доставка, поради което е потребител на
предоставяните от ищеца услуги при ОУ. Твърди, че ответника, като собственик на
имота, считано от момента на придобиването му, има качеството на потребител, който
не е изпълнил задължението си да плати стойността на услугата. Заявява, че ответника
е обвързани от ОУ и дължи заплащане на предоставените услуги, за което е изпаднал в
1
забава. Обосновава правния си интерес от предявяване на установителен иск за
търсените вземания с проведено заповедно производство и издадена на ищеца заповед
за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.№ 21594/2023г. на СРС, 55 състав, връчена по
реда на чл. 47, ал. 1 ГПК с данни, че ответникът не живее на адреса. Прави искане за
допускане на комплексна счетоводно-техническа експертиза. Претендира разноски.
Ответникът К. Ю. Д., редовно уведомен за исковата молба, в срока по чл.131 ГПК
подава писмен отговор чрез назначения особен представител – адв. П., в който
оспорва иска. Твърди, че представените доказателства не дават основание да се
приеме, че ответникът е материално легитимиран да отговаря по иска, тъй като от
справката извежда, че ответникът, заедно с трето за спора лице е закупил имот, заедно
с находящите в него две сгради, намиращ се на посочения адрес, а по тази причина не
е ясна и квотата в съсобствеността. Възразява, че ответникът е материално
легитимиран да отговаря по иска, тъй като не е собственик на имота, защото се бил
разпоредил с него преди осем години от началото на процесния период видно от
представената справка, поради което няма качеството на потребител и не се намира в
облигационни отношения с ищеца. Релевира, че претенцията не е конкретизирана, тъй
като от нея не става ясно за кой точно имот от находящите се по справката от СВ на
този адрес се претендира стойността на доставени услуги, доколкото и ответникът не е
бил единствен собственик на имота и не е ясно какъв размер се претендира от
ответника с оглед квотата му в съсобствеността. Оспорва основателността на
акцесорния иск поради неоснователност на главница. Прави възражение за погасяване
на вземанията по давност. Моли за отхвърляне на исковете.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа и правна
страна следното:
Основателността на претенцията за заплащане цената на доставената питейна вода
и за извършване на услугата по отвеждане и пречистване на отпадни води се
предпоставя от установяване качеството потребител на ответника. В тежест на ищеца е
било да установи, че последният е страна по валидно възникнало и съществуващо
облигационно правоотношение, по което ищецът е доставил питейна вода до
процесния имот, съответно че е осъществил услугата пречистване и отвеждане на
отпадни води за сочения в исковата молба период. Качеството потребител е
еднозначно определено с Общите условия за предоставяне на ВиК услуги на
потребителите от ВиК оператор „Софийска вода“ АД, достъпни през интернет
страницата на дружеството, приложени към заповедното дело и приобщени като
доказателство в процеса. Съгласно чл.2 от същите, потребители се явяват физическите
лица – собственици или ползватели на имоти, за които се предоставят ВиК услуги.
Това правило кореспондира на разпоредбата на §1, т.2 от ДР на Закона за регулиране
на водоснабдителните канализационните услуги, където е посочено, че потребители
2
са: а) юридически или физически лица - собственици или ползватели на съответните
имоти, за които се предоставят В и К услуги, и б) юридически или физически лица -
собственици или ползватели на имоти в етажната собственост.
По делото се възразява, че не са представени доказателства за облигационна
връзка между страните. За доказване на обстоятелството е представена справка от
Агенция по вписванията, от която може да се изведе, че първото по време вписване,
касаещо имот, находящ се в гр. София, кв. Ф., ул. „Д.“ № ... е придобиването му чрез
покупко-продажба от две лица ответницата К. Ю. Д. и Т. Й. Д., която сделка е вписана
на 10.09.2007г. Следващото вписване, касаещо този имот, датира от 20.05.2010г. и се
свежда от разпореждане от тези лица с правото на собственост върху имота в полза на
трето за спора лице – Р. М. А.
Представените доказателства, според този съдебен състав, не са достатъчни, за да
се докаже облигационната обвързаност между страните. С доклада по делото на
ищецът е указано, че не сочи доказателства за обстоятелството, че ответника е
потребител на услугата като собственик на имота с оглед въведеното изрично
възражение, че ответникът не е потребител на ВиК услуги за посочения имот като
негов собственик. След указанието, ищецът не е поискал събирането на доказателства
в тази връзка, т.е. за доказване на релевантно и оспорено по делото обстоятелство.
Представената справка от Агенция по вписванията, в принципен план може да служи
като доказателство за това обстоятелство при липса на изрично оспорване и с оглед
публичния характер на регистъра. В случая обаче обстоятелството е оспорено с
въведено възражение за липса на това качество на ответника, поради което в тежест на
ищеца е било да докаже пълно и главно наличието му. При такова оспорване следва да
се вземе предвид, че представената справка на името на ответника от Агенция по
вписванията не представлява документ за собственост, който документ в най-пълна
степен отразява принадлежността на правото на собственост при изрично оспорване.
Дори тази справка да се ползва като доказателство по делото, то видно от нея
ответникът К. Ю. Д. не е имала качеството на потребител на услугите, доставяни от
ищеца, тъй като в рамките на исковия период 2018г.-2022г. не е била собственик на
имота, защото се е разпоредила с това си право далеч по-рано – още през 2010г. От
тази справка не се извежда лицето да е запазило пожизнено право на ползване, нито се
навеждат такива доводи. Ето защо и само на това основание, предявения главен иск
подлежат на отхвърляне, а като последица от това на отхвърляне подлежи и
акцесорния иск за мораторна лихва.
В допълнение, предявеният иск се явява неоснователен и защото ищецът не е
доказал реда и начина, по който е определил стойността на услугата, която претендира.
Според заключението, което съдът намира за компетентно изготвено, поради което го
кредитира, за периода от 15.02.2018 г. до 16.11.2022г., и след запознаване със справка
3
от ищеца, консумацията на вода е начислявана по придвижени отчети по реда на чл.
32, ал. 1 от Наредба № 4, което обаче не е обосновано от ищеца. Вещото лице е
посочило, че няма извършен нито един реален отчет, че имота е водоснабден с добре
изградена мрежа и обитаем. В счетоводната част на заключението е даден отговор, че
задължението е в размер на 2148.88 лева - главница, при съобразяване отпадането на
начислението за общи нужди, и 88.87 лева мораторна лихва.
Количеството изразходвана вода от водоснабдителната система на оператора се
измерва чрез монтираните на всяко водопроводно отклонение водомери - чл. 32, ал. 1
от Наредба № 4 от 14 септември 2004 г. за условията и реда за присъединяване на
потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, а за
сгради - етажна собственост - въз основа на измереното количество, отчетено по
общия водомер на водопроводното отклонение за определен период от време, което се
разпределя между отделните потребители въз основа на отчетите за същия период от
време на всички индивидуални водомери след общия водомер, като първо се отчита
общият водомер в присъствието на представител на потребителите, а след това се
отчитат индивидуалните водомери - чл. 32, ал. 2 и 3 от наредбата. Съгласно чл. 32, ал.
4 от Наредбата, отчетените данни се установяват чрез отбелязване в карнет, заедно с
датата на отчитане на общия водомер и на индивидуалните водомери и подписа на
потребителя или негов представител, освен в случаите на отчитане по електронен път.
Отчитането на показанията на водомерите се извършва от служител на оператора на В
и К услуги в присъствието на потребителя или на негов представител (чл. 23, ал. 4
ОУ), като клаузата на чл. 24, ал. 1 ОУ регламентира задължението на потребителя да
осигурява свободен и безопасен достъп на легитимните длъжностни лица на В и К
оператора. Относно случаите, в които потребителят на В и К услуги не е изпълнил
задължението си да осигури достъп до имота за извършване на отчет, редът за
констатиране на това обстоятелство е определен в чл. 35, ал. 4 и 5 от Наредба № 4.
Следователно доставянето на определени количества В и К услуги се установява с
представяне на документи /карнети/ за отчет на главния водомер на сградата и
индивидуалния водомер в съответния имот и техните показания, непредставени по
делото.
Месечното количество изразходвана вода за потребителите без индивидуални
водомери се определя по реда на чл. 39, ал. 5 и 6 от Наредба № 4/14.09.2004 г. на
МРРБ. Същата се заплаща по 6 куб. м при топлофицирано жилище и по 5 куб. м - при
нетоплофицирано жилище, като количества вода се завишават на всяко тримесечие с
по 1, 0 куб. м за всеки обитател. Съобразно чл. 24 ОУ и чл. 35, ал. 4 от Наредба №
4/14.09.2004 г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване
на водоснабдителните и канализационните системи, потребителят е длъжен да
осигурява свободен и безопасен достъп на длъжностните лица на ВиК оператора за
извършване на отчет на водомера - общ и индивидуални. Достъпът се осигурява за
4
времето, посочено в съобщението. При невъзможност за отчитане на водомерите,
поради отсъствие на потребителя или негов представител, и когато потребителят не е
съгласен с фактурираните количества, същият е длъжен да уточни с оператора
извършване на отчитането в удобно за двете страни време, в срок не по-дълъг от една
година от последното отчитане. Съгласно чл. 35, ал. 5 от Наредба № 4/14.09.2004 г.,
при отказ на потребителя да осигури достъп на длъжностното лице на оператора до
водомера длъжностното лице съставя протокол, който се подписва от него и от поне
един свидетел. Длъжностното лице отбелязва в протокола трите имена, единните
граждански номера и адресите на свидетелите, които могат да бъдат и длъжностни
лица на оператора. Такова правило е инкорпорирано и в чл. 24, ал. 4 от ОУ на ищеца.
В процесния случай ищецът не установи, че е спазил задълженията си,
произтичащи от чл. 23 и чл. 24 от Общите условия, тъй като не се изясни причината,
поради която служебно е отчитан водомера на ответника. Не се представиха
доказателства потребителят да е бил уведомяван за датата на отчитане, чрез поставяне
на писмено съобщение или да е уведомяван по друг начин и да е отказвал достъп до
обекта на отчитане. Не се доказа и водомера да е бил повреден или да е липсвал такъв
в жилището, ерго потребителят да е бил длъжен да постави водомер. Същевременно,
не е налице извикването в чл. 23, ал. 4 от ОУ водопроводната инсталация да е
проектирана така, че индивидуални водомери в жилищата да не могат да бъдат
монтирани, съответно разпределението на изразходваното количество питейна вода да
се извършва съобразно броя на обитателите на жилищата, доколкото вещото лице не е
установило наличието на писмени документи в тази връзка, нито такива са
представени на съда въпреки изричното указание с доклада. Наличието на
предпоставките по чл. 39, ал. 5 от Наредбата следва да е обосновано от ищеца с
конкретни доказателства с оглед конкретно въведеното от ответника възражение. По
тази причина обстоятелството подлежи на пълно и главно доказване, в който смисъл
са отправените към ищеца с доклада указания, доказателства в изпълнението на които
действия от ищеца не са предприети, поради което последният следва да понесе
последиците от бездействието си. Заключението не може да служи като доказателство
за това обстоятелство и по-конкретно за правилното изчисление на количеството вода
за потребление, макар изчисленията в принципен план да са правилни. Това е така,
защото реда за изчисление по правило е на база реален отчет с цел да се заплати
стойността на реално потребното количество вода, а при невъзможност да се извърши
в предвидените хипотези – на база презумирано количество вода, предпоставките за
прилагането на който ред следва да се установят, което не е сторено. В случая,
търсената стойност е на база презумирано количество вода в документи, съставени от
ищеца, поради което и същите не представляват доказателство за спазения ред за
отчитане и за количеството потребена вода в хипотеза като настоящата.
По изложените мотиви, предявения иск следва да се отхвърли като неоснователен.
5
Липсата на главен дълг води до неоснователност и на акцесорната претенция за
заплащане на мораторна лихва, поради което акцесорния иск по чл. 86 от ЗЗД също се
явява неоснователен.
По разноските
При този изход на делото, отговорността за разноски се разпределя по правилото
на чл.78, ал.3 ГПК. Ответникът има право на разноски, но такива не е претендирал и
не е представил доказателства за направата им, тъй като в производството е бил
представляван от особен представител, назначен по реда на чл. 47, ал. 6 ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, Софийският районен съд, Второ гражданско
-ти
отделение, 55 състав,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, предявените от „Софийска вода“ АД, ЕИК ...., срещу К. Ю. Д., ЕГН
**********, с постоянен и настоящ адрес гр. София, ж.к. С. т., блок ..., вх. .., ет. ...,
кумулативно съединени установителни искове, за сумите по които е издадена заповед
за изпълнение на парично задължение по чл. гр.д. № 21594/2023г. по описа на СРС, 55
състав, а именно:
иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79 ЗЗД за установяване
съществуване на вземане срещу ответника за сумата от 2148.88 лева,
представляваща цена на услугата доставка на питейна вода, отвеждане и
пречистване на отпадъчни води за периода 15.02.2018г. – 16.11.2022г., ведно със
законната лихва от подаване на заявление по чл.410 ГПК – 26.04.2023г., до
окончателното плащане, които услуги са доставяни до имот, находящ се в гр.
София, кв. Ф., ул. „Д.“ № ...,
иск с правно основание чл.422 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 за
установяване съществуване на вземане срещу ответника за сумата от 88.87 лева
– мораторна лихва върху главницата за периода 18.03.2018г.-16.11.2022г.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския градски съд в двуседмичен
срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6