Р А
З П О
Р Е Ж
Д А Н Е
№…………/……………2022 г.
Елена Янакиева – Административен
ръководител - Председател на Административен съд Варна, на основание чл. 306, ал. 2 от АПК, като разгледах
докладваното адм. дело №1149 по описа за
2022 г. на Административен съд Варна,
взех предвид следното:
Производството е по реда на чл. 306, ал. 2 вр. с чл.
304 от АПК.
Образувано е по искане на Д.Н.Д. ЕГН **********
*** за налагане на санкция на Кмета на община Варна по реда на чл. 304 от АПК за
това, че не е изпълнил протоколно
Определение от 22 октомври 2021г., постановено по адм.д.№ 1739/2021г. по описа
на Административен съд Варна.
В искането и в
уточняваща молба вх.№9387/15.06.2022г. се твърди, че Д.Д. е засегната от
бездействието на Кмета на община Варна по неизпълнението на горепосоченото
протоколно определение, доколкото е следвало той да се произнесе по реда на
чл.129 ал.7 ДОПК вр.чл.4 и чл.5 от ЗМДТ, предвид правомощията му по чл.152 ал.2
от ДОПК, след като в изпълнение на съдебното определение му е изпратена жалбата
й за произнасяне. Това бездействие възпрепятства процедурата по възстановяване
на заплатени суми, представляващи данъчни задължения.
С оглед предоставената по чл. 306, ал.3
от АПК възможност е подаден в указания срок писмен отговор № 10894/12.07.2022г.
от представител по пълномощие на Кмета на община Варна, в който се релевират
доводи за неоснователност на отправеното искане за налагане на глоба.
По допустимостта на искането:
Искането е подадено от Д.Н.Д., която в производството по адм. д. № 1739/2021
г. по описа на Административен съд – Варна е конституирана като жалбоподател,
пред Председателя на Административен съд – Варна, с цел образуване на
производство по налагане на административна санкция на длъжностно лице – Кмета
на община Варна, за това, че не е изпълнил посочения по-горе съдебен акт.
Административнонаказателните разпоредби в АПК не регламентират изрично чие е
правото на депозиране на искане за налагане на санкция. Упоменато е кое трябва
да е санкционираното лице в различните хипотези, както и е регламентирана
подведомствеността и подсъдността на производствата по чл.304 и сл. от АПК. С
оглед гореизложеното, като констатирах, че подателката на искането за налагане на глоба е конституирана като
жалбоподател по дело, приключило с влязло в сила определение, подлежащо на
изпълнение, приемам, че не се констатират пречки по допустимостта на
производството.
По установените факти:
Производството по адм.д. № 1739/2021 г.
по описа на Административен съд – Варна е приключило с протоколно определение от
22 октомври 2021г. С него, жалбата, подадена от Д.Н.Д. против отказ за
възстановяване на данъци за недвижими имоти
рег.№МДТ21004005ВН-001ВН/23.04.2021г., постановен от директор на дирекция
„Местни данъци“ при община Варна е изпратена на кмета на община Варна за
произнасяне по административен ред на осн.чл.129 ал.7 ДОПК вр.чл.4 и чл.5 от ЗМДТ, предвид правомощията му по чл.152 ал.2 от ДОПК. Със същото определение е
прекратено производството по делото. Преписката е върната на административния
орган на 18.11.2021г., видно от становище вх.№ 10894/12.07.2022г. След получаването й, кметът на община Варна
не се е произнесъл с изричен акт.
С оглед установената фактическа
обстановка по извършената служебна проверка, намирам искането, подадено по реда
на чл.304 от АПК от Д.Н.Д. за
неоснователно поради следните съображения:
Производството по дял
Шести от АПК е именовано
"Административнонаказателни разпоредби". С него е предвиден специален
ред за налагане на наказания на длъжностни лица при констатиране на допуснато
специфичен вид административно нарушение - неизпълнение на влезли в сила актове
на съда. Това производство е специално и в конкретния дял няма препращане към
дял Трети, където са производствата пред съд . То има за цел да
санкционира неизпълнението на крайния съдебен акт, с който приключва
съответното съдебно производство. Административнонаказателната отговорност по чл.
304, ал. 1 от АПК понася длъжностното лице, пряко отговорно
за неизпълнение на задължение, произтичащо от влезлия в сила съдебен акт, което
означава, че е необходимо в кумулация да се констатира освен неизпълнение, то и
същото да е в резултат на виновното поведение на длъжностното
лице. Административно-наказващия съдия по реда на чл.306 АПК не подлага на
тълкуване правилността на съдебния акт, който следва да се изпълни.
За проверката на така
изложените предпоставки, следва да се установи първо Кметът на Община Варна длъжностно
лице ли е. В разпоредбата на чл.93 т.1 от НК е дадено легално обяснение на
понятието „длъжностно лице" . Според тази норма, „ длъжностно лице“
е това, на което е възложено да изпълнява със заплата или безплатно,
временно или постоянно:
а) служба в държавно
учреждение, с изключение на извършващите дейност само на материално изпълнение;
б) ръководна работа
или работа, свързана с пазене или управление на
чуждо имущество в
държавно предприятие, кооперация, обществена организация, друго юридическо лице
или при едноличен търговец, както и на нотариус и помощник-нотариус, частен
съдебен изпълнител и помощник-частен съдебен изпълнител.
Кметът на общината се
избира пряко от населението на общината за срок от 4 години при условия и по
ред, определени с Изборния кодекс.
Той е орган на изпълнителната власт в общината. В разпоредбата на чл.44 ЗМСМА
са конкретно регламентирани неговите правомощия и задължения, сред които : 1.
ръководи цялата изпълнителна дейност на общината; 2. насочва и координира
дейността на специализираните изпълнителни органи; 7. организира изпълнението
на актовете на общинския съвет, … 13. възлага или разрешава изработването на
устройствени планове и техни изменения за територията на общината или за части
от нея и одобрява определени устройствени планове при условията и по реда на Закона за устройство на територията,
както и организира изпълнението им.
В ТР №73/23.12.1974г. по
н.д.№66/1974г. на ОСНК на ВС, не изгубило правно значение е даден отговор на
въпроса, свързан с характерните признаци и белези на понятията в чл.93 НК,
както и какви са техните разграничителни критерии. В същото е възприет следния
извод: „…въпросът за длъжностното качество на отделния служител или
работник се решава конкретно във всеки отделен случай въз основа на преценката
на всички обстоятелства по делото и закона…..Дали тези лица са длъжностни или
не, определящо е обстоятелството дали им е поверено за пазене или управление обществено
имущество….. Законът изисква изпълнението на службата или работата да е
възложено на длъжностното лице. Изпълнението на тези задачи или функции може да
бъде със заплата или безплатно, временно или постоянно. Възлагането обаче
трябва да бъде извършено съгласно установения или допустим от закон, правилник,
устав, наредба и др. ред. Възлагането може да бъде с назначение, с избор, с
трудов договор, чрез овластяване от надлежен орган, по силата на разпореждане
на властта и др. ….Ръководна работа е тази работа, която се изразява
в стопанскоразпоредителна, организационно-ръководна или
организационно-възпитателна дейност. По своето предназначение такава работа
обикновено ангажирва волята на повече лица било при отправяне на
задачите, било при изпълнението им. Длъжностното качество на лицето, което
заема ръководна работа, не се променя от обстоятелството, че в някои случаи при
вземане на решения то действува в колективен орган“.
В контекста на посочените разпоредби и ТР
приемам, че кметът на общината е „длъжностно
лице“ по смисъла на чл.93 от НК, защото е избран след проведен избор на местно ниво, осъществява цялата организационно-ръководна работа на общината, в изпълнение на правомощията и задълженията си, възложени му със закон – чл. 44 ЗМСМА. По силата на закона на него му е вменено „да изпълнява
със заплата или безплатно, временно или постоянно ръководна работа или работа,
свързана с пазене или управление на чуждо имущество, имущество в ….друго
юридическо лице“…, тъй като без съмнение общината е юридическо лице – чл. 14 ЗМСМА. Поради това срещу него е допустимо да бъде образувано
административнонаказателно производство по реда на чл.304 и сл. АПК.
Не е спорно от
страните, че с влязло в сила протоколно определение по адм.д.№ 1739/2021г. , на
кмета на община Варна е изпратена жалбата,
подадена от Д.Н.Д. против отказ за възстановяване на данъци за недвижими имоти
рег.№МДТ21004005ВН-001ВН/23.04.2021г., постановен от директор на дирекция
„Местни данъци“ при община Варна за произнасяне по административен ред на
осн.чл.129 ал.7 ДОПК вр.чл.4 и чл.5 от ЗМДТ, предвид правомощията му по чл.152
ал.2 от ДОПК , на кмета на община Варна.
Съгласно чл.4 ал.5 ЗМДТ, Кметът
на общината упражнява правомощията на решаващ орган по чл.
152, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс.
Съобразно чл.155 ал.1 ДОПК, решаващият орган разглежда жалбата по същество и се
произнася с мотивирано решение в 60-дневен срок от изтичане на срока по чл.
146. В конкретния случай, този срок е изтекъл на
17.01.2022г. В разпоредбата на чл. 156 ал.4 ДОПК е указано, че непроизнасянето на решаващия орган в срока
по чл.
155, ал. 1 се
смята за мълчаливо потвърждение на акта в обжалваната част.
Гореизложената регламентация обуславя
извода, че решаващия орган – в случая Кметът на общината се е произнесъл по
реда на чл.156 ал.4 от ДОПК с мълчаливо потвърждение на отказ за възстановяване
на данъци за недвижими имоти рег.№МДТ21004005ВН-001ВН/23.04.2021г., постановен
от директор на дирекция „Местни данъци“ при община Варна. Фактът, че не се е произнесъл изрично не
съставлява неизпълнение на Определение от 22 октомври 2021г. по адм.д.№ 1739/2021г.
по описа на Административен съд Варна, след като законът допуска това да бъде
сторено мълчаливо. Редът за защита в този случай предполага правомощието на
страната да обжалва мълчаливото потвърждаване, което в конкретния случай не е
сторено от Д.Н.Д.. Констатира се изпълнение на съдебния акт по реда на чл.156 ал.4 ДОПК, което съставлява
отрицателна предпоставка по налагането на административнонаказателна санкция на
кмета на община Варна.
С оглед гореизложеното, приемам, че
искането с правно основание чл. 304, вр. чл. 306 от АПК за налагане на глоба на
Кмета на община Варна за това, че не е изпълнил Определение
от 22 октомври 2021г. по адм.д.№ 1739/2021г. по описа на Административен съд
Варна, е неоснователно и следва да се отхвърли.
Мотивирана от гореизложеното и на
основание чл. 306, вр. чл. 304 от АПК:
Р А З П О Р Е Ж Д А
М:
ОСТАВЯМ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на Д.Н.Д. ЕГН ********** ***
за налагане на санкция по реда на чл. 304 от АПК на Кмета на община Варна за
това, че не е изпълнил протоколно Определение от 22 октомври 2021г.,
постановено по адм.д.№ 1739/2021г. по описа на Административен съд Варна
Разпореждането подлежи на обжалване пред
тричленен състав на Административен съд Варна в 7-дневен срок от връчването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: