№ 175
гр. Варна, 15.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на
петнадесети февруари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Ирена Н. Петкова
Членове:Наталия П. Неделчева
мл.с. Симона Р. Донева
като разгледа докладваното от Наталия П. Неделчева Въззивно гражданско
дело № 20223100500192 по описа за 2022 година
съобрази следното:
Производството по делото е по Глава 39 от ГПК, с правно основание
чл.435 ал.2, т. 7 ГПК.
Образувано е по жалба на Т. СЛ. К., ЕГН ********** против
Постановление от 30.08.2021г. за разноски по изп.д. № 20213110403095/2021
г. по описа на ДСИ при ВРС - III район. Жалбоподателката излага, че на
15.09.2021г. било връчено Постановление от 30.08.2021г. за разноски по
изп.д. №20213110403095/2021г. по описа на ДСИ при ВРС — III район,
съгласно което ДСИ е определил дължими разноски по изпълнителното дело
в размер на 424 лв., от които 24 лв. – държавна такса за образуване на
изпълнителното дело и 400 лв. - адвокатско възнаграждение по чл. 10 ал. 1 т.
1, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения- за образуване на изпълнителното дело, защита и съдействие,
извършване на действия, извън посочените в т. 2 от Наредба № 1/2004г.
Счита, че постановлението на ДСИ е незаконосъобразно, поради което и на
осн. чл. 435 ал. 2 т. 7 от ГПК моли да бъде отменено. Твърди, че от влизане в
сила на Решение № 260023/08.01.2021г. на ВРС по гр.дело №3548/2020г.
винаги е изпълнявала определения от съда режим на лични отношения между
малолетния син Богомил Павлинов Ж. и баща му П. Ж. Ж.. Твърди, че от
тогава до настоящия момент без изключение и на определените с решението
дати е осигурявала присъствието на детето на указаното място на адрес: гр.
Аксаково, ул. Слави Дойчев №1, като детето е на посочения адрес дори и в
1
съботно-неделните дни извън режима на лични отношения. Излага, че
въпреки това, бащата не спазва определения режим и посещава адреса в
избрани по негово усмотрение дни и часове, като за сметка на това, по-скоро
нарочно отколкото неволно, понякога пропуска да се яви в дните, определени
за личен контакт от съда. Твърди, че през м. Юли 2021г., след като получила
ПДИ, в отговора недвусмислено заявила, че изпълнява и занапред ще
изпълнява РЛО в посочения по-горе смисъл. Предвид изложеното счита, че с
поведението си по никакъв начин не е станала причина и не е дала повод за
завеждането на изпълнителното производство, поради което и не дължи
каквато и да била част от разноските за същото. Счита, че образуваното
изпълнително производство представлява груба злоупотреба с право от
страна на взискателя. На следващо място излага, че по изпълнителното дело
не са налице каквито и да било действия, осъществени по искане на
взискателя чрез процесуалния му представител във връзка с реализиране на
личните отношения с детето и режимът се изпълнява изцяло доброволно. Не е
съставен нито един протокол на ДСИ за принудително осъществен РЛО или
пък за това, че жалбоподателката е препятствала осъществяването на такъв,
като въпреки дадените от нея подробни обяснения и сведения в хода на
изпълнителното производство, ДСИ възприема безкритично твърденията на
взискателя и процесуалния му представител, макар и неподкрепени с нито
едно доказателство. По изложените съображения моли постановлението, с
което са определени разноски в размер на 424 лв. Да бъде отменено като
незаконосъобразно.
Ответната страна и взискател в изпълнителното производство-П.Ж. е
депозирала писмено възражение срещу жалбата, в което излага, че
изложените в жалбата на длъжника твърдения са необосновани и не
кореспондират с обективната истина. От своя страна твърди, че от влизане в
сила на решението за прекратяване на брака и определяне на режим на
контакт - 17.02.2021 год. до датата на завеждане на изпълнителното дело -
15.06.2021 год. са изминали почти 4/четири/ месеца, през което време той не е
виждал и чувал синът си, и е нямал контакт с него, въпреки отправените
многобройни молби към майката Т.К. за съдействие да види и чуе детето си,
въз основа на което обстоятелство е взел решение да се възползва и от
правната възможност за водене на изпълнително производство. Твърди, че и
към момента на депозиране на възражението - вече почти 7/седем/ месеца
след завеждане на изп. дело №3095/2021 год. по описа на СИС при ВРС Т.К.
не изпълнява определения от ВРС режим на лични отношения между детето и
баща му. Твърди, че на 05.09.2021 год. не е започнало изпълнението на
поисканите от бащата дни през лятната ваканция на детето. Въпреки молбите
отправени към майката Т.К. да осигури детето, същата не е предоставила на
бащата възможност да види детето през лятната му ваканция. На 06.11.2021
год. /първа седмица от месеца/ НЕ Е ОСЪЩЕСТВЕН режим на лични
отношения съобразно Изпълнителен лист, издаден по гр.д. № 3548/2020 год.
по описа на PC-Варна между бащата и детето. В 10:00 часа на 06.11.2021 год.
2
бащата П. Ж. Ж. е бил на адреса, на който следва майката Таня Костодинова
да осигури присъствието на детето, а именно: гр.Аксаково, ул. „Слави
Дойчев“ №1, но на адреса детето не е намерено. Жалбоподателят твърди, че
бил възпрепятстван да се възползва от правото си на личен контакт с детето
за периода от 10:00 часа на 30.12.2021 год. до 12:00 часа на 03.01.2022 год.
представляващ втората половина през коледната ваканция на детето за 2021
год., предоставен му въз основа на гореописания Изпълнителен лист за личен
контакт с детето от майката Т.К., която му заявила, че няма да му предостави
възможност да се види с детето. Излага, че не е успял да се види със сина си и
на именния му ден - 6/шести/ януари 2022 год./четна година/, тъй като
майката Т.К. не е предоставила детето на адреса и е заявила, че няма да му
разреши да се вижда с детето. Твърди, че към настоящия момент няма
контакт и не може да осъществява режим на лични отношения съобразно
Изпълнителен лист, тъй като майката не осигурява присъствие на детето на
адреса, от който следва бащата да го взема и изразява и заявява несъгласие
детето да се вижда с баща си. Въпреки многократно правените опити да бъдат
проведени с майката Т.К. разговори относно осъществяването на режима на
лични отношения между бащата и детето и отправяните молби за предаване
на детето, същата не се отзовава и не съдейства да предостави на бащата
възможност да се види със сина си. Предвид гореизложеното счита, че с
поведението си Т.К. е станала причина и е дала повод, както за завеждане,
така и за водене на изпълнително дело № 3095/2021 год. по описа на СИС при
ВРС, както и, че е отговорна за направените по същото разноски.
Приложени са и мотиви на ДСИ, в които се излага, че след преценка на
приложените писмени доказателства, на 30.08.2021 г. е изготвено
постановление за разноски по изп. д. № 3095/2021г., като дължимите такива
от длъжника Т.С. Ж.а, са определени както следва: Държавната такса по чл.
30 от Тарифа за държавни такси към ГПК за образуване на изпълнително
дело е в размер на 24 лв.; на осн. чл. 10, ал. 1, т. 1, т. 4 от Наредба № 1 за мин.
размер на адв. възнаграждения - за образуване на изпълнително дело, защита
и съдействие, извършване на действия извън посочените в т. 2 от Наредбата
№ 1 за мин. размер на адв. възнаграждения, адвокатски хонорар е намален от
500 лв. на 400 лв..
Настоящият състав, при проверка законосъобразността на обжалваното
действие във връзка с оплакванията и исканията на жалбоподателя, при
преценка на обстоятелствата и доказателствата по делото поотделно и в
тяхната съвкупност, установи следното:
Производството по изп.дело №3095/2021г. по описа на ДСИ при СИС към
ВРС е образувано по молба на адв. Ж.К. - АК-Варна, в качеството на
пълномощник на П. Ж. Ж., и въз основа на изпълнителен лист № 261510, изд.
на 24.02.2021 г. по гр. д. №3548/2020 г. по описа на ВРС, за определен режим
на лични отношения на бащата П. Ж. Ж. с детето Богомил Павлинов Ж.,
описан в изпълнителния лист.
Поканата за доброволно изпълнение е получена от длъжника на
3
26.07.2021г. В нея са описани както определения от съда режим на лични
отношения на бащата с детето, така и присъдените суми за образуване на изп.
дело - 24 лв., съгл. ТЗДТ и адвокатски хонорар в размер на 500 лв.
В депозираната от 30.07.2021 г. молба, Т. СЛ. К. излага, че не препятства
осъществяването на определения от съда режим на личен контакт, като прави
и възражения за прекомерност на претендираните от взискателя разноски за
образуване на изпълнителното дело и за адвокатски възнаграждения.
В отговор на молбата, взискателят моли съдебния изпълнител да
предприеме принудителни действия за събиране на направените разноски в
изпълнителното производство.
С разпореждане от 21.01.2021г. на ДСИ е назначен психолог от „Агенция
за закрила на детето", който да представи становище по изпълнителното дело.
След преценка на приложените писмени доказателства, на 30.08.2021г. е
изготвено постановление за разноски по изп. д. № 3095/2021г., с което
разноските, дължими от длъжника Т.С. Ж.а, са определени както следва:
1.Държавната такса по чл. 30 от Тарифа за държавни такси към ГПК за
образуване на изпълнително дело е в размер на 24 лв.; 2.На осн. чл. 10, ал. 1,
т. 1, т. 4 от Наредба № 1 за мин. размер на адв. възнаграждения - за
образуване на изпълнително дело, защита и съдействие, извършване на
действия извън посочените в т. 2 от Наредбата № 1 за мин. размер на адв.
възнаграждения, адвокатски хонорар е намален от 500 лв. на 400 лв..
Съобщението за изготвеното Постановление за разноски е редовно
връчено на длъжника на 15.09.2021г. –чрез пълнолетен роднина, живеещ на
адреса призоваване.
На 20.09.2021г. срещу него е постъпила жалбата, по която се развива и
настоящото производство.
При така установеното съдът, съобрази следното:
Според разпоредбата на чл. 435, ал.2, т.7 ГПК, длъжникът може да
обжалва постановлението за разноските, предвид което настоящата жалба
доколкото е депозирана в срока по чл. 436, ал. 1 ГПК, срещу акт на ЧСИ,
подлежащ на обжалване и от лице имащо правен интерес, е допустима.
За да се произнесе по нейната основателност, настоящият състав
съобрази следното:
С обжалваното Постановление за разноски от 30.08.2021г. по изп. д. №
3095/2021г. /стр.21/, дължимите такива от длъжника Т.С. Ж.а, са определени
както следва:
-Държавната такса по чл. 30 от Тарифа за държавни такси към ГПК за
образуване на изпълнително дело - 24 лв..
-адв. Възнаграждение по чл. 10, ал. 1, т. 1, т. 4 от Наредба № 1 за мин.
размер на адв. възнаграждения - за образуване на изпълнително дело, защита
и съдействие, извършване на действия извън посочените в т. 2 от Наредбата
№ 1 за мин. размер на адв. възнаграждения, адвокатски хонорар -400 лв.
4
Съгласно чл. 79, ал. 1 ГПК разноските по принудителното изпълнение
са за сметка на длъжника, освен в случаите, когато той не е дал повод за
образуване на изпълнителното производство, тъй като е изпълнил
задължението си преди това или пък, когато изпълнителните действия бъдат
изоставени от взискателя или бъдат отменени от съда. По своето естество
отговорността на длъжника за разноски в изпълнителното производство е
деликтна, като е ограничена до размера на извършените в производството
разноски и има обективен характер, тъй като за реализирането не се изисква
наличието на виновно поведение от страна на длъжника. Тази отговорност
намира своето основание в това, че не изпълнявайки доброволно
задължението си, длъжникът е станал причина за образуване на
изпълнителното производство, а оттам и за извършените от взискателя в
същото разноски. Според разясненията съдържащи се т. 5 на ТР № 3/2015 на
ОСГТК, тези разноски обаче трябва да са били във връзка с изпълнението и
да са били необходими за принудителното реализиране на вземането. Затова
длъжникът не отговаря за онази част от разноските, чието извършване не е
било необходимо с оглед на реализиране на вземането, както и за тези, които
са били извършени във връзка с изпълнителни способи, които са останали
нереализирани, тъй като взискателят е бил удовлетворен чрез други способи.
В последния случай нереализираните изпълнителни способи се приравняват
на такива, изоставени от взискателя. Длъжникът не може да носи отговорност
и за разноските, които са направени във връзка с изпълнителни способи,
насочени върху имущество, което не е съществувало в патримониума му към
момента на предприемане на изпълнението, когато тази липса е обективна, т.
е. не е вследствие на негово действие или поведение, което е
непротивопоставимо на взискателя. В този случай изпълнителният способ
няма да бъде реализиран поради обективни причини, стоящи извън
поведението на длъжника.
Според приетото в т. 3 на Тълкувателно решение № 3 от 10.07.2017 г. на
ВКС по т. д. № 3/2015 г., ОСГТК, изпълнителният способ, чрез който се
провежда принудителното изпълнение на определения от съда режим на
лични отношения между родител и дете, е този по чл. 528, ал. 5 ГПК, като в
този случай глобата по чл. 527, ал. 3 ГПК представлява санкция за
неизпълнението на задължението по чл. 528, ал. 2 от страна на длъжника, а не
изпълнителен способ, чрез който се реализира изпълнението.
По настоящото изп. дело не са извършвани никакви изпълнителни или
принудителни действия от ЧСИ.
ДСИ е изпратил покана за доброволно изпълнение на осн. чл. 428 ГПК,
след което по изп. дело са започнали да постъпват молби от всяка от двете
страни, които са бил изпращани за становище на насрещната.
Освен това, единственото друго действие, предприето от ДСИ е
назначаването с разпореждане от 21.01.2021г. на психолог от АЗД-Варна за
становище.
5
С оглед така установеното, настоящият състав намира, че доколкото
жалбоподателката, в качеството си на родител, който следва да изпълни
задължението си да предаде/осигури присъствието/ на детето на бащата с
оглед осъществяване на определения от съда режим на лични отношения, и
при наведени твърдения, че не изпълнява същото, то тя дължи разноските,
свързани с образуване на делото: сумата от 24.00в., представляваща такса за
образуване на изп. дело и сумата от 200лв- адв. хонорар за образуване на изп.
дело, дължим на осн. чл. 10, т.1 от Наредбата за минималните размери на адв.
възнаграждения.
Не се установи по изп. дело да са осъществявани изп. действия или изп.
способи.
На първо място следва да се отбележи, че поканата, изпратена на
длъжника е обща такава, т.е. със съдържанието по чл. 428 ГПК, а не тази по
чл. 528, която има определено съдържание с оглед спецификата на
изпълнение на задължението за предаване на дете.
В тази връзка следва да се има предвид, че и самият взискател не е
посочил точния ден и час, в който следва да се осъществи режима на лични
отношения с детето, определен му с влязло в сила решение.
Следва да се отбележи също, че по изп. дело не е съставен нито един
протокол на ДСИ във връзка с предаването на детето, съответно за
неизпълнение на това задължение от страна на майката. Не е представен и
никакъв акт, с който на длъжника да е наложена глоба на осн. чл. 528, ал.5
ГПК или предупреждение за принудително изпълнение.
По изпълнителното дело са подадени няколко молби от взискателя, и
съответно отговори на същите от длъжника в изпълнение на разпорежданията
на ДСИ.
Предвид липсата на някакви изпълнителни действия или актове на ДСИ
настоящият състав не може да направи категоричен извод, че длъжникът
действително не е изпълнявал задълженията си да предаде/осигури
присъствието на детето, или това са само твърдения на взискателя, който
длъжникът оспорва.
По изложените съображения съдът намира, че липсват безспорни
доказателства, че длъжникът е дал повод за водена на изп. дело, с оглед на
което счита, че същият следва да понесе само разноските за образуване на
изп. дело, в т.ч. таксата от 24.00 лв. -държавна такса за образуване на
изпълнителното дело и 200лв. –адв. хонорара за образуване на изп. дело,
дължим на съобразно чл.10, ал.1 т.1 от Наредба № 1 от 9.07.2004г., но не и
тези за процесуално представителство, защита и съдействие на страната по
изпълнително дело, дължими на осн. т.4 от същия член.
Предвид липсата на искане за присъждане на разноски от страните,
съответно липсата на доказателства за направени такива и техния размер,
съдът не присъжда разноски за производството пред настоящата инстанция.
6
Водим от горното и на осн.чл.435 ал.2 ГПК, Варненският окръжен съд,
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ по жалба вх. №19180/20.09.2021г. на Т. СЛ. К., ЕГН
********** Постановление от 30.08.2021 г. за разноски по изп.д. №
20213110403095/2021 г. по описа на ДСИ при ВРС — III район, като
НАМАЛЯВА размерът на ДЪЛЖИМОТО в полза на взискателя П. Ж. Ж.
адвокатско възнаграждение от 400.00 лв. на 200.00 лв., на основание чл.78
ал.5 ГПК вр. чл.10, ал.1, т.1 от Наредба №1 от 9.07.2004г. за минималните
размери на адвокатските възнаграждения.
Не присъжда разноски за настоящото производство.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване, на основание
чл.437 ал.4 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7