Р Е Ш Е Н И Е
№ 436
29.09.2023г., гр.
Плевен
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен
съд Плевен, седми състав, в открито съдебно заседание на пети септември две
хиляди двадесет и трета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАБРИЕЛА ХРИСТОВА
при
секретаря Бранимира Монова и в присъствието на прокурора .......................,
като разгледа докладваното от съдия Христова
адм.д. № 507/2023г. по описа на АдмС Плевен, и на основание данните по делото и закона, за да се
произнесе съобрази:
Производството е по реда на чл.145
и сл. от АПК във връзка с чл.45, ал.11 от Закона за местното
самоуправление и местната администрация (ЗМСМА), във вр. с чл.32, ал.3 от
Закона за администрацията (ЗА).
Административното дело е образувано по
жалба на Областен управител на Област Плевен, подадена против Решение № 1367 от 25.05.2023г. и Решение № 1366 от 27.04.2023г., и
двете на Общински съвет Плевен. С Решение №1366 от 27.04.2023г. е изменена т.8
от Решение № 1298/24.04.2019г. на ОбС Плевен, като разпределението на управлението
на дворното пространство в имот с идентификатор 56722.655.169 по КККР на гр.
Плевен, в който се намират МГ „Гео Милев“ и Общоградско средношколско общежитие
„Данаил Попов“, е разделено между гимназията и общежитието съгласно
споразумение между двете институции и приложена схема за определяне на площи. С
Решение №1367 от 25.05.2023г. е повторно прието предходното
решение, върнато от Областния управител на Област Плевен за ново разглеждане.
Оспорващият излага твърдения за
незаконосъобразност на двете решения поради противоречието им с цитирани норми
на Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за пожарна
безопасност при експлоатация на обектите, на Закон за противодействие на
корупцията и отнемане на незаконно придобито имущество (ЗПКОНПИ) и ЗМСМА.
Доводите за това са, че към преписката и материалите липсва становище на РД
ПБЗН Плевен относно направеното разделяне на ползването и ограничаване на
достъпа; в гласуването е участвала общинска съветничка, която е и директор на
общежитието, и за нея е налице конфликт на интереси, поради което е следвало да
го декларира и да не взема участие в гласуването; решенията са взети без
необходимото мнозинство, тъй като гласът на тази общинска съветничка не следва
да се зачита. Иска се отмяна на двете решения.
В съдебно заседание жалбоподателят не се
явява, не се представлява и не ангажира становище.
Ответникът чрез упълномощен адвокат в
съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и иска тя да бъде
отхвърлена, претендира присъждане на направените по делото разноски.
Съдът намира за установено от фактическа
страна следното:
Кметът на Община Плевен е внесъл в
Общински съвет Плевен предложение (л.35) с проект на решение за изменение на
т.8 от Решение № 1298/24.04.2019г. на ОбС Плевен, като разпределението на
управлението на дворното пространство в имот с идентификатор 56722.655.169 по
КККР на гр. Плевен, в който се намират МГ „Гео Милев“ и Общоградско
средношколско общежитие (ОСО) „Данаил Попов“, е разделено между гимназията и
общежитието съгласно приложена схема за определяне на площи. Изменението е
мотивирано с това, че цялото дворно пространство е било предоставено за
управление на МГ „Гео Милев“, а част от него реално се ползва и поддържа от ОСО
„Данаил Попов“. Последното има намерение за осъществяване на дейности за
благоустрояване на тази част по проект, като е сключено споразумение между
двете институции МГ да ползва 18 036 кв.м., а ОСО да ползва прилежащите
към общежитието 3 476 кв.м. от дворното място. Към предложението са били приложени
писмо на директора на ОСО (л.36), схема за определяне на площ с разпределение
на ползваната от всяка институция площ от дворното място (л.38) и
споразумението между училището и общежитието (л.37).
Предложението е било разгледано от
Постоянната комисия по общинска собственост и инвестиционна политика и
Постоянната комисия по образователна политика и читалищна дейност към ОбС
Плевен, като двете комисии са приели положителни становища (л.39-47). Предложението
е било включено в дневния ред на редовното заседание на общинския съвет за
27.04.2023г. под т. 34 (л.48), като е било разгледано и прието с 34 гласа „за“
и 1 глас „въздържал се“ с Решение № 1366 от 27.04.2023г. (л.48-55).
Протоколът от заседанието на ОбС Плевен
ведно с приетите с него решения е бил изпратен на Областен управител на област
Плевен и получен от последния на 08.05.2023г. (л.92). Областният управител е
върнал на общинския съвет решението за ново обсъждане със своя Заповед №
29-05/16.05.2023г. (л.6). В мотивите на заповедта е изложено, че с така
приетото разпределение се затруднява автомобилния достъп до гимназията през
северния вход, включително при аварийни ситуации, и не е налично становище на
РД ПБЗН Плевен относно допустимостта на такова разделяне и ограничаване
достъпа, което противоречи на чл.17, ал.2 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г.
за правилата и нормите за пожарна безопасност при експлоатация на обектите.
Посочено е, че училището има четири достъпа – северен, източен, основен южен и
западен, като входът от северната страна се явява логичен избор за най-пряк и
директен автомобилен достъп и в случай на изграждане на постоянни прегради,
обозначаващи разпределените терени за ползване между двете структури, ще се
наложи преминаването по алтернативни маршрути.
След връщането му, предложението е било включено
за преразглеждане в дневния ред на редовното заседание на общинския съвет за
25.05.2023г. под т.1 (л.64). Видно от протокола от заседанието и изказванията
по т.1 (л.64), директорът на общежитието и общински съветник г-жа В.Л.е
изложила, че процесът за изменение на предходното решение е стартиран във
връзка с кандидатстване на институцията по проект за енергийно обновяване
(включително облагородяване на дворното пространство) и пропускът в акта за
общинска собственост да се включи прилежащата площ към общежитието. Пояснила е,
че в изпълнение на проекта няма да се прегражда двора или да се разделя УПИ-то,
няма да се изграждат прегради и да се затруднява достъпа. Представила е и
становище на РС ПБЗН Плевен от 23.05.2023г. (л.74) по работния проект за
„Основен ремонт, обновяване и обзавеждане на Общоградско средношколско
общежитие „Данаил Попов“ гр. Плевен“, като съгласно заключението на последното
проектът съответства на изискванията на правилата и нормите за пожарна
безопасност. След проведеното гласуване, решението е било прието с 21 гласа
„за“ и 19 гласа „въздържал се“. Протоколът от заседанието заедно с взетите на
него решения е бил изпратен на Областен управител на област Плевен на 01.06.2023г.
и е получен в областната администрация на 05.06.2023г.
По делото към административната преписка
освен изброените по-горе доказателства са представени от ответника Правилник за
организацията и дейността на Общински съвет Плевен, неговите комисии и
взаимодействието му с общинската администрация за мандат 2019-2023 г. (л.165), Решение
№ 1298/24.04.2019г. на ОбС Плевен (л.149), и дневен ред и протокол от заседание
на ОбС Плевен на 30.03.2023г. (л.155-164), в което е било включено като точка
същото предложение, но точката е отпаднала от дневния ред.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Жалбата отговаря на изискванията на
чл.150 и чл.151 от АПК. С оглед на датата на съобщаване на Решение №1367 от
25.05.2023г. – 05.06.2023г. (известие за доставяне на л.93-гръб), съдът приема,
че подадената на 15.06.2023г. жалба (видно от пощенското клеймо на плика на
л.15) е депозирана в срок и от надлежна страна съгласно чл.45, ал.11 във вр. с
ал.4 от ЗМСМА.
С последната се обжалват две решения на
ОбС Плевен – първоначално приетото (и върнато от оспорващия за ново обсъждане)
и повторно приетото по реда на чл.45, ал.9 от ЗМСМА. С решение по т.1 от
Тълкувателно решение № 3/25.07.2023г. по тълкувателно дело № 5/2022г. Върховният
административен съд на Република България – ОСС от I и II колегии е приел
следното: „В производството по оспорване на решение на общински съвет по
смисъла на чл.45, ал.11 във връзка с ал.8 от Закона за местното самоуправление
и местната администрация предмет на съдебен контрол е второто решение на
общинския съвет, с което се изменя или потвърждава първоначално приетото решение“.
В мотивите си върховните съдии категорично са приели, че първоначалният акт на
общинския съвет не може да бъде предмет на оспорване, тъй като той, съгласно
чл.45, ал.7 от ЗМСМА, не влиза в сила, т.е. той не е годен да породи правни
последици и следователно е недопустим за оспорване. По силата на чл.130, ал.2
от ЗСВ, тълкувателните решения и тълкувателните постановления са задължителни
за органите на съдебната и изпълнителната власт, за органите на местното
самоуправление, както и за всички органи, които издават административни актове.
С оглед на изложеното, жалбата е
допустима само в частта й, насочена срещу Решение №1367 от 25.05.2023г. В
останалата й част, насочена срещу Решение №1366 от 27.04.2023г., същата е
недопустима, следва да се остави без разглеждане на основание чл.159, т.1 от АПК, а делото в тази му част да се прекрати.
Разгледана по същество в съвкупност със
събраните по делото доказателства и становищата на страните, Административен
съд Плевен, седми административен състав, намира жалбата в допустимата й част за
неоснователна по следните съображения:
Съгласно изискванията на чл.168, ал.1 от АПК, при служебния и цялостен съдебен контрол за законосъобразност, съдът
извърши пълна проверка на обжалвания административен акт относно валидността
му, спазването на процесуалноправните и материалноправните разпоредби по
издаването му и съобразен ли е с целта, която преследва законът.
Решение №1367 от 25.05.2023г. е прието в
предписаната от закона форма, от компетентния за това орган – Общински съвет
Плевен, в съответствие с неговите правомощия. Съгласно чл.12, ал.3 от ЗОС,
имотите и вещите – общинска собственост, които не са необходими за нуждите на
органите на общината или на юридически лица и звена на общинска бюджетна
издръжка, могат да се предоставят безвъзмездно за управление на други
юридически лица на бюджетна издръжка или на техни териториални структури по
ред, определен от общинския съвет в наредбата по чл.8, ал.2 от ЗОС. В Наредба №
7 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество,
приета от Общински съвет Плевен, е регламентирано, че имоти – общинска
собственост, които не са необходими за нуждите на органите на общината или на
юридически лица и звена на общинска бюджетна издръжка, се предоставят
безвъзмездно за управление на други юридически лица на бюджетна издръжка или на
техни териториални структури с решение на Общинския съвет (чл.13, ал.2), като въз
основа на решението на Общинския съвет Кмета на общината сключва договор
(чл.13, ал.4). Именно в съответствие с горните правомощия общинският съвет е
приел оспореното решение от 25.05.2023г.
При приемането му не се констатират
съществени нарушения на процедурата и административнопроизводствените правила,
регламентирани в ЗМСМА и Правилника за работа на общинския съвет, такива не се
сочат и от оспорващия.
Решението съответства и на материалния
закон – арг. от чл.11, чл.12, ал.3 от ЗОС и чл.13 от Наредба № 7 за реда за
придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество, приета от Общински
съвет Плевен.
Противоречията с материалноправни
разпоредби при приемане на решението жалбоподателят е обособил в три основни
групи, поради което съдът ще ги разгледа самостоятелно.
По отношение твърдението за противоречие
с чл.17, ал.2 от Наредба № 8121з-647/01.10.2014г. за правилата и нормите за
пожарна безопасност при експлоатация на обектите:
Съгласно тази разпоредба, преди
затваряне на отделни участъци от пътищата по ал.1, при което се затруднява
преминаването на пожарни автомобили, незабавно се уведомява съответната РСПБЗН.
Първата алинея на чл.17 въвежда задължение пътищата за противопожарни цели да се
поддържат така, че да бъде осигурен безпрепятствен достъп до обектите и
водоизточниците.
В случая не се установява да се
предвижда затваряне на пътищата за противопожарни цели, а единствено
разпределение на ползването на дворното пространство между двете настанени там
образователни институции. Видно и от становището на РС ПБЗН Плевен, там изрично
е посочено: „Достъпът на противопожарни автомобили до сградата се осъществява
по съществуващите улици и проекта не засяга неговото изменение“, следователно е
налице положително становище на компетентния орган. В разпределението на
дворното пространство и споразумението за това също не е предвидено
изграждането на някакви прегради, огради или други препятствия. Никой и не
твърди да се предвижда частично или цяло преграждане на дворното пространство
съгласно сключеното споразумение и приетото от ОбС Плевен решение, а в
заповедта на областния управител и в жалбата се говори само хипотетично за „затруднен
автомобилен достъп до гимназията през северния вход, включително при аварийни
ситуации“ в случай на евентуално „изграждане на постоянни прегради, обозначаващи
разпределените терени за ползване между двете структури“. Евентуалното бъдещо
изграждане на каквито и да е постоянни прегради в дворното пространство е
подчинено на общия режим по ЗУТ, още повече в терен общинска собственост, и при
предвиждане на такова ще бъдат преценявани съответствието му с противопожарните
норми в зависимост от преценката на компетентните за това органи. Нещо повече –
по силата на чл.125, ал.1, т.1 от ЗМВР, при упражняване на държавен
противопожарен контрол органите по пожарна безопасност и защита на населението
извършват проверки за спазване на правилата и нормите за пожарна безопасност
при проектиране, строителство и експлоатация на обекти. Следователно при такава
проверка органите по пожарна безопасност могат да установят евентуално
нарушаване на противопожарните норми и да предприемат съответните действия за
отстраняването на нарушенията.
По отношение на твърдяното противоречие
с норми на ЗПКОНПИ:
Цитираният в жалбата чл.59, ал.1 от ЗПКОНПИ въвежда забрана за лице, заемащо висша публична длъжност, да се
разпорежда с държавно или общинско имущество, да разходва бюджетни средства,
включително средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или
предоставени от Европейския съюз на българската държава, да издава удостоверения,
разрешения или лицензии или да осъществява контрол по тези дейности в интерес
на юридически лица с нестопанска цел, търговски дружества или кооперации, в
които то или свързани с него лица са членове на орган на управление или
контрол, управители, съдружници или притежават дялове или акции.
На първо място следва да се отбележи, че
конфликт на интереси по ЗПКОНПИ се установява от изрично създадена комисия за
това – КПКОНПИ, и тя е единствения компетентен за това орган. Нито областния
управител, нито друг орган или съдът имат правомощия да установяват конфликт на
интереси, каквото де факто е направено в жалбата, инициирала настоящото
производство. Няма данни по делото и не се твърди областният управител да е
сезирал КПКОНПИ за евентуален конфликт на интереси спрямо общинската
съветничка, още по-малко комисията да се е произнесла с решение за наличие на
конфликт на интереси спрямо това лице. При това положение твърдяното наличие на
конфликт на интереси по ЗПКОНПИ не е установено по предвидения в закона начин,
за да бъде обсъждано от съда.
На следващо място, забраната в сочената
от областния управител разпоредба на чл.59, ал.1 от ЗПКОНПИ касае разпореждане
с държавно или общинско имущество. Законът за общинската собственост забранява
разпореждането с имоти – публична общинска собственост (какъвто е и процесното
дворно пространство), като единствено предвижда възможността те да се
отчуждават и да се прехвърлят в собственост само в полза на държавата, както и да
могат да се обременяват с ограничени вещни права само в случаите, определени
със закон – чл.7, ал.2 от ЗОС. В случая се касае за облигационно правоотношение
– предоставено управление на имота и находящите се в него сгради по реда на
чл.12 от ЗОС, което коренно се различава от разпореждането с имот – общинска
собственост.
Съгласно разпоредбата на чл.12, ал.3 от ЗОС, имотите и вещите – общинска собственост, които не са необходими за нуждите
на органите на общината или на юридически лица и звена на общинска бюджетна
издръжка, могат да се предоставят безвъзмездно за управление на други
юридически лица на бюджетна издръжка или на техни териториални структури по
ред, определен от общинския съвет в наредбата по чл.8, ал.2 от ЗОС. Предоставянето
на имот – публична общинска собственост за безвъзмездно управление на основание
чл.12, ал.3 от ЗОС включва правото на лицето, на което е предоставено
управлението, да използва имота по предназначението му и за нуждите, за които е
предоставен (чл.11, ал.2 от ЗОС), на което съответства задължението му да
управлява и съхранява имота съгласно предназначението му с грижата на добър
стопанин (чл.11, ал.1 от ЗОС), както и да изпълнява другите уговорени в
договора задължения. Аргумент за облигационния характер на договора за
безвъзмездно управление на имот – публична общинска собственост по чл.12, ал.3
от ЗОС е обстоятелството, че предоставените имоти не могат да се преотстъпват
за ползване, да се ползват съвместно по договор с трети лица, да се отдават под
наем или да се пренаемат, освен в случаите, предвидени в закон (чл.11, ал.2, изр.
2 от ЗОС).
Следователно и на това основание чл.59,
ал.1 от ЗПКОНПИ не е приложим към приемането на процесното решение на ОбС
Плевен.
Приложимите норми са съответно чл.37,
ал.1 от ЗМСМА – „Общинският съветник не може да участва при вземане на решения,
когато се отнасят до негови имуществени интереси или до интереси на съпруг и
роднини по права линия и по съребрена линия до четвърта степен включително и по
сватовство до втора степен включително“, и чл.37 от Правилника за организацията
и дейността на Общински съвет – Плевен, неговите комисии и взаимодействието му
с общинската администрация за мандат 2019-2023 година, възпроизвеждащ буквално
текста на закона. Обжалваното решение обаче не се установява и не се твърди в
жалбата да се отнася до имуществени интереси на общинския съветник г-жа В.Л.или
на нейни близки. Напротив – решението е взето поради кандидатстването на
общоградското общежитие за изпълнение на проект с европейско финансиране, за
подобряване на енергийната ефективност и средата на обитаване и живот спрямо
настанените в него ученици, т.е. безспорно е налице обществен интерес от така
извършеното разпределение, за да бъде отразено то в акта за общинска
собственост и в договорите за управление с гимназията и общежитието, и да бъде
реализиран проектът. Обстоятелството, че Лилова освен общински съветник е и
директор на ОСО „Данаил Попов“ гр. Плевен, не рефлектира върху изводите на
съда, тъй като изхождащото от нея предложение за приемане на процесното решение
е именно с оглед възложеното й управление на институцията в интерес на учащите
се. С така приетото решение и извършено разпределение се регламентира
единствено на кое учебно заведение каква площ от дворното пространство се
полага за управление и стопанисване, респективно за поддръжка, без да
рефлектира върху частни на лицето или на близките му имуществени интереси.
Поради изложеното съдът не установява
основателна причина общинския съветник г-жа В.Л.да не участва в гласуването и
приемането на процесното решение, съответно нейния глас да не се взема предвид
и да се изключи на основание чл.63, ал.2 от ЗПКОНПИ, а доводите в жалбата в
тази връзка са неоснователни.
По отношение твърдяното противоречие с
чл.45, ал.10 от ЗМСМА:
Съгласно тази разпоредба, актът, върнат
за ново обсъждане, се приема повторно с мнозинството, определено в закон, но с
не по-малко от повече от половината от общия брой на общинските съветници. В Правилника
за организацията и дейността на Общински съвет – Плевен, неговите комисии и взаимодействието
му с общинската администрация за мандат 2019-2023 година е регламентиран общия
брой на общинските съветници и той е 41 – чл.8. Следователно за приемането на
процесното решение са били необходими 21 гласа „за“. От протокола от
проведеното гласуване (л.73 по делото) се установява, че процесното решение е
прието именно с 21 гласа „за“, и не е налице нарушение на чл.45, ал.10 от ЗМСМА.
По изложените по-горе мотиви няма основание за изключването на гласа на общинския
съветник г-жа В.Л.при вземането на решението, и е спазено изискването за
необходимото мнозинство за приемането му.
По изложените съображения съдът намира
жалбата за неоснователна, а Решение №1367 от 25.05.2023г. на Общински съвет
Плевен за валиден административен акт, постановен в установената от закона
форма, при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие
с материалния закон и неговата цел, поради което жалбата в тази й част следва
да се отхвърли.
При този изход
на делото, своевременно направеното от процесуалния представител на ответника
искане и на основание чл.143, ал.3 от АПК съдът следва да осъди жалбоподателя
да заплати на Общински съвет Плевен направените по делото разноски. Същите,
видно от доказателствата по делото, са за адвокатско възнаграждение в размер на
1200 лева, договорено и заплатено в брой съгласно представения ДПЗС.
Водим от горното и на основание чл.159,
т.1 и чл.172, ал.2, предл. последно от АПК, Административен съд Плевен, седми
административен състав
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ жалбата на
Областен управител на Област Плевен против Решение № 1366 от 27.04.2023г. на
Общински съвет Плевен, и прекратява производството по делото в тази му част.
Решението в прекратителната му част е с
характер на определение и подлежи на обжалване пред Върховен административен
съд в 7-дневен срок от съобщаването му.
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Областен управител
на Област Плевен против Решение № 1367 от 25.05.2023г. на Общински съвет Плевен.
Решението в отхвърлителната му част може
да се обжалва с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14-дневен
срок от съобщаването му.
ОСЪЖДА Областна администрация на Област
Плевен с ЕИК ********* и адрес гр. Плевен, пл. „Възраждане“ №1, ет.4, да
заплати на Общински съвет Плевен направените по делото разноски в размер на
1200 (хиляда и двеста) лева.
Препис от решението да се изпрати на
страните по делото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: