Решение по дело №461/2022 на Административен съд - Сливен

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 23 януари 2023 г. (в сила от 23 януари 2023 г.)
Съдия: Светлана Костадинова Драгоманска
Дело: 20227220700461
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 12 декември 2022 г.

Съдържание на акта Свали акта

Р Е Ш Е Н И Е № 13

 

Гр.Сливен, 23.01.2023 г.

 

 

В   И М Е Т О   Н А    Н А Р О Д А

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СЛИВЕН, в публично заседание на деветнадесети януари, през две хиляди двадесет и трета година в състав :

 

             АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ  :  СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА

 

При участието на секретаря Николинка Йорданова и при участието на прокурора …….., като разгледа докладваното от административния съдия Светлана Драгоманска адм.д. № 461 по описа за 2022 г. на Административен съд гр.Сливен, за да се произнесе, съобрази следното :

 

            Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 27, ал. 1 от Закона за общинската собственост /ЗОС/.

Образувано е по жалба подадена от И.А.И., ЕГН ********** с адрес ***, против Заповед № РД-15-2139/25.11.2022 г. на Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА й относно размера на определеното парично обезщетение. С оспорената заповед на основание чл.25, ал. 2 и чл.21, ал. 1 от Закона за общинската собственост, за задоволяване на общинска нужда, която не може да бъде задоволена по друг начин, в съответствие с влязъл в сила План за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони, на местностите „Дюлева река“, „Андреева чешма“ и „Сухата чешма“, СО „Изгрев", з-ще Сливен, одобрен с Решение № 928 от 30.03.2006г. на Общински съвет - Сливен, предвиждащ реализиране на част от улица от о.т.1150, през о.т.1151, о.т.1164 до о.т.1165 за осигуряване на достъп до имоти, и при спазени изискванията на чл.25, ал.1 от ЗОС - публикувани обявления в два централни ежедневника, един местен вестник, в официалния сайт и на информационното табло на Община Сливен се отчуждава в полза на Община Сливен 167 кв.м. земя, представляваща  част от поземлен имот с идентификатор 67338.416.62, м„Дюлева река“, СО „Изгрев", з-ще Сливен, целия с площ: 962кв.м; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване; граници на имота: ПИ 67338.416.70, ПИ 67338.416.61и ПИ 67338.416.424, с. на И.А.И., съгласно нотариален акт № 175, том II, дело 323 от 2020г., вписан по ЗС/ПВ с вх.рег.№3807 от 04.11.2020г., Акт №133, том ХХ, дело 3442/2020 г. Определено е дължимото парично обезщетение за отчуждаване на 167 кв.м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.416.62 в размер на 5 460,00лв.

В жалбата си оспорващият твърди, че заповедта в оспорената й част е незаконосъобразна. Изразява несъгласие с определеното обезщетение, като счита, че същото е под пазарната цена на имота.

В съдебно заседание оспорващият, редовно призован, не се явява. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който поддържа жалбата. Прави искане заповедта да бъде изменена в частта относно размера на паричното обезщетение, като бъде определено равностойно парично обезщетение за отчуждавания имот.  Претендира присъждане на направените по делото разноски, за което представя списък.

Административният орган – Кмета на Община Сливен, редовно призован, не се явява в съдебно заседание. Представлява се от упълномощен процесуален представител, който оспорва жалбата като неоснователна и моли да бъде отхвърлена. Претендира присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Въз основа на съвкупната преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното от фактическа страна по административноправния спор:

Оспорващият е с. на процесния имот видно от приложените по делото нотариален акт № 175, том II, дело 323 от 2020г., вписан по ЗС/ПВ с вх.рег.№3807 от 04.11.2020г., Акт №133, том ХХ, дело 3442/2020 г. и скица № 15-594504 от 02.06.2022 год. издадена от СГКК гр.Сливен.

Отчуждителното производство е предприето с оглед необходимостта от реализиране на обект публична общинска собственост, а именно „Реализиране на част от улица от о.т.1150, през о.т.1151, о.т.1164 до о.т.1165 за осигуряване на достъп до имоти, и при спазени изискванията на чл.25, ал.1 от ЗОС, съгласно приетия ПУП, одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г., за който липсват данни, а и не се спори, че не е обжалван от оспорващия. Съгласно плана за реализирането на този обект и за задоволяване на неотложна общинска нужда се налага отчуждаване на част от 167 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 67338.416.62, м."Дюлева река", СО „Изгрев", з-ще Сливен; целия с площ: 962 кв.м; трайно предназначение на територията: урбанизирана; начин на трайно ползване: ниско застрояване собственост на оспорващия.

С обявление № ОРД-03-979 от 17.10.2022 г. до засегнатия собственик на поземления имот И.И., публикувано в два централни (вестник „България днес" от 20.10.2022 г., вестник „24 часа" от 20.10.2022 г.) и един местен вестник (вестник „АЛО Сливен" бр.41/24.10.2022 г.), както и на интернет страницата на общината и на информационното табло на Община Сливен на 17.10.2022 г., за което е съставен протокол, Кметът на община Сливен е уведомил заинтересованото лице за откриване на процедура по отчуждаване на част от поземлен имот с идентификатор 67338.416.62, м."Дюлева река", СО „Изгрев", з-ще Сливен.

По отношение на подлежащия на отчуждаване имот Община Сливен възложила оценка и такава била изготвена на 23.09.2022 г. от  Оценителска компания" ООД гр. Сливен с л. о. и. М. П., съгласно която отчуждаваната част от 167 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 67338.416.62, целия с площ 962 кв. е оценен на 5 460 лв. За да определи пазарната цена на отчуждавания имот в общ размер на 5 460 лева, лицензираният оценител е ползвал сравнителен метод – метод на пазарните сравнени.

Данъчната оценка на предвидената за отчуждаване земя е 1730,90 лева, видно от Удостоверение за данъчна оценка, издадено на 09.12.2022 г. от Община Сливен.

Въз основа на изготвената оценка възприета от административния орган с оспорената в частта й в настоящото производство Заповед № РД-15-2139/25.11.2022 г. на Кмета на Община Сливен на основание чл.25, ал. 2 и чл.21, ал. 1 от Закона за общинската собственост, е определено дължимото парично обезщетение за отчуждаване на 167 кв.м. земя, представляваща част от поземлен имот с идентификатор 67338.416.62 в размер на 5 460,00лв.

Процесната заповед на кмета на община Сливен е поставена на информационното табло на община Сливен на 25.11.2022 г. и е обявена на интернет страницата на общината. Заповедта е съобщена на оспорващия лично на 05.12.2022 г.

С оглед изясняване на обстоятелства от значение за делото, е допусната и назначена съдебно-техническа експертиза. Съгласно заключението на експертизата, отчуждителното производство е във връзка с прилагането на влязъл в сила „ПУП-план за регулация на улици, на поземлени имоти за обществени мероприятия и устройствени зони на местности „Дюлева река", „Андреева чешма" и „Сухата чешма" в селищно образувание „Изгрев", землище гр. Сливен" одобрен с Решение № 928/30.03.2006 г. на Общински съвет Сливен. Съгласно заключението на експертизата пазарната цена на  отчуждаваната част от 167 кв.м. от поземления имот представляващ поземлен имот с идентификатор № 67338.416.62 по кадастралната карта на гр. Сливен – начин на трайно ползване – ниско застрояване, в обсега на който няма подобрения или насаждения, определена при използване на методът на пазарния аналог към 23.09.2022 г. и към датата на издаване на оспорената заповед – 25.11.2022 г., възлиза на 7 265 лева.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства във връзка с направените в жалбата оплаквания, доводите и становищата на страните и като извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен акт, на основание чл. 168, ал. 1, във връзка с чл. 146 от АПК, намира за установено следното:

Жалбата, като подадена от активно легитимирано лице, в законово установения срок и против административен акт, подлежащ на съдебно обжалване и контрол за законосъобразност, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна по следните съображения:

Оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, действал в кръга на предоставените му правомощия, на основание чл. 25, ал. 2 от ЗОС. Спазена е установената от закона форма. При издаването на оспорения акт не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила.

Предмет на оспорване в настоящото производство е размерът на определеното в заповедта за отчуждаване парично обезщетение. В производството по принудително отчуждаване собственикът на предвидения за отчуждаване имот следва да бъде обезщетен с равностойно парично или имотно обезщетение /чл. 21, ал. 1 от ЗОС/. Размерът на равностойното парично обезщетение се определя съобразно конкретното предназначение на имота преди влизането в сила, съответно преди одобряването на подробния устройствен план и въз основа на пазарните цени на имоти със сходни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания имот /чл. 22, ал. 5 от ЗОС/, като в случай че определеният размер на равностойното парично обезщетение е по-малък от данъчната оценка на имота, обезщетението се изплаща в размер, равен на данъчната му оценка /чл. 22, ал. 11 от ЗОС/. В разглеждания случай възприетата от административния орган пазарна стойност на предвидената за отчуждаване част от поземлен имот е по-висока от данъчната му оценка и е по-ниска от пазарната им стойност, определена от назначеното от съда вещо лице към дата 23.09.2022 г. /на която дата е изготвена оценката в административното производство/ и към дата 25.11.2022 г. /на която дата е издадена оспорената заповед/. Използвайки едни и същи методи, двамата оценители са достигнали до различни цени на оценяваната земя към едни и същи периоди от време. Съдът счита, че следва да кредитира предложената от вещото лице З. пазарна стойност на отчуждаваната част от поземлен имот, като изготвена въз основа на компетентно и безпристрастно заключение, неоспорено от страните, и съобразена в максимална степен с принципа за равностойно парично обезщетение при принудително отчуждаване, определено по реда на чл. 22, ал. 5 и § 1 от ДР на ЗОС..

По изложените съображения, заповедта на Кмета на Община Сливен в оспорената ѝ част е неправилна, поради което следва да бъде изменена в тази част, като се увеличи размера на паричното обезщетение от 5 460 лева на 7 265 лева.

С оглед изхода на спора, Община Сливен следва да бъде осъдена да заплати на оспорващия претендираните и направени от него по делото разноски в размер на 860 лева, от които: 10 лева – внесена държавна такса, 850 лева– договорено и платено адвокатско възнаграждение.

С оглед изхода на спора, претенцията на административния орган за присъждане на направените по делото разноски и юрисконсултско възнаграждение е неоснователна.

Воден от гореизложеното и на основание чл. 172, ал. 2, пр. 3 от АПК, Административен  съд - Сливен

 

Р          Е          Ш          И:

ИЗМЕНЯ Заповед № РД-15-2139/25.11.2022 г. на Кмета на Община Сливен, В ЧАСТТА ѝ, в която е определен размер на дължимото парично обезщетение за предвидената за отчуждаване 167 кв.м. земя, които се засягат от отчуждителните мероприятия в поземлен имот с идентификатор 67338.416.62, като УВЕЛИЧАВА размера на дължимото парично обезщетение от 5 460 /пет хиляди четиристотин и шестдесет/ лева на 7 265 /седем хиляди двеста шестдесет и пет/ лева.

ОСЪЖДА Община Сливен да заплати на И.А.И., ЕГН ********** с адрес ***, сумата 860,00 (осемстотин и шестдесет) лева, направени по делото разноски.

Решението да се съобщи на страните чрез връчване на препис от същото.

Решението на основание чл. 27, ал. 6 от ЗОС не подлежи на обжалване.

 

 

 

АДМИНИСТРАТИВЕН  СЪДИЯ: