Р Е Ш Е Н И Е № 260022
30.09.2020г., гр.Кюстендил
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Кюстендилският окръжен съд, гражданска колегия в публично заседание, проведено на шестнадесети септември, през две хиляди и двадесета година, в състав:
Председател:Ваня Богоева Членове:Евгения Стамова Веселина Джонева
С участието на секретаря:Любка Николова след като разгледа, докладваното от съдия Стамова в.гр.д.№393/2020г. и, за да се произнесе взе предвид:
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Д.М.З. *** партер, като пълномощник на „Стримон Спа“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“***“№*** представлявано от П. И.И.- Прокурист срещу решение №449/ 03.07.2020г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№50/20г.
С посоченото решение са уважени предявени от М.М.Г., ЕГН ********** *** искове с правно основание чл.344, ал.1 т.1, чл.344, ал.1 т.2 и чл.344, ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ, като е отменена, като незаконосъобразна заповед №308/2019/18.11.2019г. издадена от управителя на „Стримон Спа“ АД с която на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение между дружеството и Г., по силата на което тя е изпълнявала длъжността“работник перално стопанство“, М.М.Г. е възстановена на заеманата от нея преди уволнението длъжност: „работник перално стопанство“, дружеството е осъдено на основание чл.225, ал.1 КТ да заплати на Г. сумата 3528.00 лева- обезщетение за това, че в резултат на незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение със заповед №308/2019/18.11.2019г е останала без работа за времето от 18.11.2019г. до 18.05.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2020г. до окончателното й изплащане.С решението дружеството е осъдено да заплати на Г. деловодни разноски в размер на 560.00 лева, както и държавни такси по сметка на КнРС.
В подадената жалба се съдържа искане за отмяна на решението и отхвърляне на предявените искове.Твърди се допуснато от първоинстанционния съд процесуално нарушение, изразяващо се в недопускане до разпит на свидетел за установяване на обстоятелства по депозиране на молба от ищцата за прекратяване на трудовото правоотношениe, липса на дадени указания относно подлежащи на установяване обстоятелства, с оглед твърденията в исковата молба, за уволнение при липса на желание от нейна страна.Същевременно е развита тезата, че уволнението е законосъобразно, при отправено от ищцата искане за прекратяване на трудовото й правоотношение по взаимно съгласие, считано от 18.11.2019г. обективирано в молба от същата дата, прието от работодателя, при липса на доказателства, че изразената в молбата воля е следствие на грешка, измама, невъзможност на лицето да разбира и ръководи действията си към момента на волеизявлението за прекратяване на трудовия договор, при липса на доказателства, че изразената в молбата воля е следствие на указание на работодателя.В жалбата се твърди, че ищцата е поискала документите да бъдат оформени в същия ден, което е обусловило издаването на заповед за прекратяване на трудовото правоотношение в същия ден.Извод за знание относно постигнатото съгласие за прекратяване на трудово правната връзка жалбоподателят извлича от факта, че ищцата не се е явявала на работа за периода след 18.11.2019г. до 27.11.2019г.(датата на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение).Предложението за прекратяване на трудовото правоотношение нe е било оттеглено, работодателят е приел същото, ищцата е била наясно с това, като е престанала да се явява на работа.Твърди се, че от текста на молбата е ясно желание за прекратяване на трудовото правоотношение, което е безсрочно без да е нужно да се посочва точния текст от закона, както правилно работодателят е тълкувал волята на отправящия покана за прекратяване на трудовото правоотношение.
Препис от жалбата е връчен на насрещната страна – ищцата М.М.Г., чрез пълн-к адв.П..В срок е подаден писмен отговор. В отговора се съдържа становище за неоснователност на жалбата и недопустимост на доказателственото искане.Възражението за недопустимост на доказателственото искане е обосновано с факта, че след изготвяне на доклад от първоинстанционния съд в 7 –дневен срок от известяването на жалбоподателя за доклада, такова доказателствено искане не е заявено.Изложени са съображения за това, че с оглед посочената в отправената от Г. молба за прекратяване на трудовото й правоотношение, причина, се е следвало прекратяване на трудовото правоотношение поради невъзможност на работника да изпълнява възложената му работа поради заболяване и неосигуряване от работодателя на друга подходяща работа, съобразно предписанието на здравните органи.
За да уважи предявените искове районният съд е тълкувал съдържанието на отправена от Г. молба за прекратяване на трудовото правоотношение и е приел, че тя не обективира воля за прекратява не договора по взаимно съгласие, позовал се е и на факта, че ответникът не е представил доказателства относно обстоятелствата при депозирането и, че от тази молба не може да се направи извод за отправено изявление за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.Съдът се е позовал и на обстоятелството, че от страна на работодателя са били предприети действия за трудоустрояване.
Жалбата е подадена в срок, от надлежна страна и е насочена срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт.
При извършената служебна проверка съдът не намира пороци обуславящи нищожност или недопустимост на обжалваното решение.
Съдът след като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на страните по отделно и в тяхната съвкупност приема за установено следното:
Производството пред КнРС е образувано по искова молба, подадена от М.Г. срещу „Стримон спа“ АД.Ищцата е посочила, че е работила по трудово правоотношение с ответното дружество, по силата на трудов договор №312/23.11.2018г. с място на работа Хотел Стримон Гардън Кюстендил, като „работник перално стопанство“.Заявява, че за периода от 22.05.2019г. до 17.11.2019г. била в отпуск поради временна неработоспособност, а на 18.11.2019г. отишла на работа, за да представи на работодателя си ЕР №2320/13.11.2019г. на ТЕЛК Общи заболявания, поискала да се срещне с работодателя за да обсъдят преместването и на подходяща работа или на същата работа при облекчени условия.Това не се харесало на работодателя й, който и казал да депозира молба за прекратяване на трудовия й договор поради заболяване.Така и сторила, написала молба, за прекратяване на трудовия договор, към която приложила ЕР на ТЕЛК.Била изненадана когато на 27.11.2019г. получила заповед за прекратяване на трудовия договор, тъй като не е депозирала молба за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие и моли за отмяна на заповедта №308/18.11.2019г., за възстановяването й, на заеманата преди уволнението длъжност „работник перално стопанство“ и за осъждане на работодателя да и заплати сумата от 3 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – пропуснати ползи, следствие на оставането и без работа за периода от 18.11.2019г. до 18.05.2020г., ведно със законната лихва върху търсената сума, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното изплащане, както и деловодни разноски.
На основание молба подадена от ищцата чрез пълномощника й е допуснато изменение на размера на иска по чл.344, ал.1 т.3 във вр. с чл.225, ал.1 КТ със сумата 528.00 лева.
Срещу тезата на ищцата ответникът заявява, че при явяването й на работа на 18.11.2019г. и след проведен разговор с прекия ръководител М.Д., в който е обяснила, че има здравословен проблем е подала молба за напускане, към която е приложила ЕР №2320 от 13.11.2019г., уведомление за невъзможност да изпълнява задълженията й за иницииране на производство за определяне на длъжност и работно място, съобразно предписанията в ЕР №2320 от 13.11.2019г. не е подавано.Оспорено е решението като невлязло в сила.Твърди се, че ищцата е подала собственоръчно написана молба за освобождаване.Представителите на „ Стримон Спа“ АД са проявили разбиране и са изразили съгласие трудовия договор да бъде прекратен, съгласно подадената молба,която лицето се е явило да подпише 10 дни след подаване на молбата, като през това време не се е явявала на работното си място, не е проявила интерес и желание да остане на работа.Искането й за възстановяване на заеманата работа се оспорва с довода, че с оглед на представеното решение на ТЕЛК тя не би могла да изпълнява тази длъжност.
С оглед твърденията на страните безспорен е факта, че между тях е съществувала трудово – правна връзка, възникнала по силата на трудов договор №312/23.11.2018г., както, че ищецът е заемала длъжността „работник перално стопанство“ при трудово възнаграждение в размер на 510.00 лева.Видно от приложение на л.32 –л.33 заверено ксерокопие от договора, същият е със срок на действие до 23.11.2019г.Същевременно в чл.8 е посочено, че договорът е и с изпитателен срок от 6 месеца.
Няма спор между страните и това се установява и от представените записвания в амбулаторна карта и приложени като част от трудовото досие болнични листове №Е20197348016/27.05.2019г.,Е20197622216/27.06.2019г.,Е20197622374/29.07.2019г.,Е20198412678/27.08.2019г.,Е20198566833/25.09.2019г.,Е20198717546/25.10.2019г., че за периода от 22.05.2019г. до 17.11.2019г. ищцата е била в отпуск поради временна неработоспособност.
С ЕР №2320/13.11.2019г. е признато намаляване на работоспособността и на 50% със срок до 01.11.20г., поради заболяване мозъчен инфаркт, причинен от емболия и церебрални артерии, съст.след исхемичен инсулт при БДСМА(м.05.2019) левостранна спастична латентна хемипареза, АХ ІІІ-ст.мозъчна форма.В решението е налице отразяване за противопоказни условия на труд – тежки психофизически натоварвания, неблагоприятен микроклимат – ниски и високи температури, повишена влажност, нощен и извънреден труд , фини манипулации с левите крайници, невротропна среда.В решението е отразено, че лицето не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения по настоящата професия, при условията на труд, отразени в приложената ПХ.Решението е с отбелязване за влизането му в сила на 13.12.2019г. – т.е към момента на явяването на ищцата на 18.11.2019г. при работодателя й и момента на получаване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не е било влязло в сила.
По делото е представена от ответника молба от М.Г. с адресат управителя на Хотел „Стримон спа“ Кюстендил. В молбата са посочени трите имена, адреса и ЕГН на молителката и е обективирано заявление за освобождаването й от поверенето предприятие от 18.11.2019г., по причина – здравословни причини.Като приложение към молбата е посочен протокол от ТЕЛК.В долния ляв ъгъл на молбата са посочени дата и място, а в долния десен подпис на подателя.Тази молба не е оспорена от ищцата като несъдържаща неин подпис, няма спор че именно това е молбата, която е предшествала издаването на оспорваната в настоящото производство заповед за прекратяване на трудовото и правоотношение.
Част от трудовото досие на ответницата е справка изх.№10388193019905/22.11.2019г. за приети уведомления по чл.62, ал.5 КТ, становище от Служба трудова медицина, за това, че М.Г. не е в състояние да изпълнява трудовите си задължения като „общ работник перално“ при условията на труд в Производствената характеристика, съгласно решение на ТЕЛК 2320/185/13.11.2019г., като са преповторени посочените в ЕР на ТЕЛК противопоказани условия на труд, приложени са заявление за ползване на отпуск, с адресат Прокуриста на дружеството.
Със заповед №308/2019/18.11.2019г. подписана от управител П.И. И.е прекратено трудовото правоотношение, по взаимно съгласие, подадено заявление от служителя и постигнато споразумение с Работодателя.Заповедта е връчена на ищцата на 27.11.2019г.
С оглед изявленията на страните в разменените книжа, липсва спор за това, че след отбелязване за прекратяване на трудовото правоотношение в трудовата книжка на ищцата №11037, Щ №211783 не е започвала работа при друг работодател( л.18- л.20 отд) в представено ксерокопие не е отразено постъпването й на работа по трудово правоотношение за периода от 6 месеца след 18.11.2019г.По делото не се твърди и не се представят доказателства за реализиран от нея доход от трудово правоотношение или друг източник през същия период.
С оглед изявленията на страните във въззивната жалба и подадения отговор следва, че между тях няма спор за това, че размерът на полученото от ищцата БТВ за пълен отработен месец преди датата на прекратяване на трудовото й правоотношение възлиза на 588.00 лева.
Фактът, че действащият между страните трудов договор е със срок до 23.11.2019г. и значението на този факт във възникналия правен спор не е релевиран от страните, не е обсъждан в първоинстанционното решение.
Констатация относно гореизброените обстоятелства се съдържа в обжалваното решение и не е оспорена от страните.
От показанията на свид.М.Д., разпитана във въззивното производство по искане на жалбоподателя се установява, че на 18.11.2019г. тя била в офиса си в хотел „Стримон“, като в офиса бил и прокуриста г-н Петър Иванов.Дошла ищцата, зарадвала се да види г-н Иванов, настроена позитивно, помолила да я освободят, като отправила благодарност към И. за съвместната работа.При отправеното искане за освобождаване от работа свид.Д. излязла с нея във фоайето и тя написала молба за напускане.Ищцата помолила да бъде освободена още в същия ден.Свид.Д. се свързала със счетоводството и направили всичко възможно още същия ден.Неколкократно търсела ищцата за да си получи документите но тя дошла едва на 27.11.2019г.
С оглед на изложените обстоятелства се налагат следните правни изводи.Съображения:
Съгласно чл.344 ал.1 КТ-работникът или служителят има право да оспорва законността на уволнението пред работодателя или пред съда и да иска:признаване на уволнението за незаконно и неговата отмяна; възстановяване на предишната работа; обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението.Исковете следва да бъдат предявени в тригодишен срок съгласно чл.358 КТ.
При предявени искове по чл.344, ал.1 т.1 КТ в тежест на работника е да докаже, че между страните е съществувало трудово правоотношение и заеманата от него длъжност, която е прекратена с оспорваната заповед, а в тежест на работодателя да докаже осъществяване на основанието за прекратяването й респ. законосъобразността на издадената заповед за прекратяването му.В случая по делото не се спори и бе доказано, че страните са били обвързани от трудов договор, по силата на който ищцата е заемала длъжността „работник в перално стопанство“.От представения трудов договор обаче се установява, че трудово правната връзка поради изтичане на срока на договора е прекратена преди връчването на оспорваната заповед.Данни за продължаване на срока на действието му при условията на чл.69 КТ не са представени.
Доколкото се поддържа прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие, допустим начин за прекратяването му преценката е свързана с приложението на нормата на чл.325, ал.1 т.1 КТ съгласно която трудовият договор се прекратява без която и да е от страните да дължи предизвестие,по взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Според чл.325, ал.1 т.1 КТ страната, към която е отправено предложението, е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му. Ако тя не направи това, смята се, че предложението не е прието.С оглед разпоредбата на чл.325 КТ съгласно която трудовото правоотношение може да бъде прекратено по взаимно съгласие на страните, изразено писмено в тежест на работодателя е да докажа отправено предложение за прекратяване на трудовото правоотношение, съдържащо ясно и недвусмислено изявление за това, посочване на датата от която договорът следва да преустанови действието си,приемането на това предложение и писмено уведомяване на лицето отправило предложението за приемането му в 7 дневен срок. Релевантно е предложение отправено от работника и съгласие от работодател изразено чрез неговия органен представител или друго лице на което са възложени такива правомощия.В този смисъл е решение № 86 от 22.07.2015 г. на ВКС по гр. д. № 5957/2014 г., III г. о, според което, в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ е уредена възможността за прекратяване на трудовия договор без предизвестие по взаимно, писмено изразено съгласие на страните по договора. Предложението за прекратяване на договора се счита за прието, когато страната, към която е отправено, е изразила писмено съгласието си в седемдневен срок от получаването му, за което е уведомила насрещната страна. Срокът от седем дни, визиран в чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, е свързан с условието приемащата предложението страна да обективира своето волеизявление за прекратяване за трудово-правната връзка по взаимно съгласие и да предприеме тези съответни на обстоятелствата действия, които да позволяват на другата страна да е в известност относно трудово-правния си статут, когато предложението е прието.
В случая с оглед съдържанието на отправената от ищцата, предшестваща издаването на процесната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение, молба съдът приема за доказано отправено от работника до работодателя предложение за прекратяване на трудовото правоотношение.Касае се за подписан частен документ, като по силата на чл.180 ГПК съдът е задължен да приеме, че изявленията, които се съдържат в него са направени от подписалото го лице.Ищцата не е оспорила факта, че документа съдържа неин подпис.Не е посочила и не е ангажирала доказателства, за това, че обективираното в този документ изявление не изразява нейната воля.Използваните от ищцата изразни средства са недвусмислени и разкриват воля, желание за прекратяване на трудовото правоотношение. Фактът, че към този момент ищцата е разполагала с предписание от надлежен орган за трудоустрояване, представянето на ЕР на ТЕЛК и посочването на заболяването, като причина не обосновава друг извод.Възможността на лицето да поиска да бъде трудоустроено не изключва възможността то да поиска и прекратяване на трудовото правоотношение, като очевидно в случая ищцата е предпочела второто.В молбата не се съдържа изявление, от което да е ясно, че на ищцата е направено предложение за подходяща с оглед заболяването и работа, която тя е преценила, че не може да изпълнява за да се приеме, че посочената молба отразява комуникация между страните във връзка с прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл.325, ал.1 т.9 КТ.Не са и представени доказателства за това.Напротив от показанията на разпитаната във въззивното производство свидетелка се установява, че Г. на 18.11.2019г. се е явила на работното си място и е заявила, че желае трудовото и правоотношение да бъде прекратено, и написала молба за напускане.Съдът не намира основание за игнориране на свидетелските показания независимо от факта, че свидетелката е служител в ответното дружество, поради липса на данни които да сочат на друго.
За да се приеме, че правоотношението е прекратено по взаимно съгласие то работодателят следваше да докаже, че е изразил писмено съгласие за прекратяването, за което ищцата е уведомена в 7 –дневен срок от приемане на молбата й.При изискване за писмено съгласие по отправеното предложение за прекратяване, което да е получено от ответницата в 7 –дневен срок от отправянето на предложението и липса на такова, следва да се приеме, че фактическият състав на ч.325, ал.1 т.1 КТ не е осъществен. Видно от приложената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение тя е връчена на ответницата след изтичане на 7 –дневен срок от отправеното от нея предложение.При изискване за писмена форма на предложение – съгласие произтичащо от разпоредбата на чл.325, ал.1 т.1 КТ не могат да бъдат преценявани сведенията от показанията на свид.Д. относно заявеното в присъствие на представляващото работодателя лице молба за освобождаване, евентуално изразено от работодателя съгласие.Забраната за установяване със свидетелски показания на обстоятелства за които се изисква писмен акт произтича от разпоредбата на чл.164, ал.1 т.3 ГПК.
Работодателят не се е произнесъл по отправеното предложение в 7 – дневен срок, откъдето следва извод, че издадената заповед за прекратяване на трудовото правоотношение считано от 18.11.2019г.по взаимно съгласие е незаконосъобразна.Трудовият договор се прекратява в момента на съвпадането на двете волеизявления, което настъпва с получаването на отговора, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно действие.Всъщност към момента на връчването на заповедта трудовото правоотношение е било прекратено поради изтичане на срока на трудовия договор, което е станало на 23.11.2019г.Както следва от КТ и утвърдено в съдебната практика разбиране, намерило израз в решения № 10 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2009 г., IV г. в рамките на свободата на договаряне могат да уговорят или не срок на трудовия договор, или срок за изпитване. Срок за изпитване може да се уговори при сключване както на договор за неопределено време, така и при всички видове срочни трудови договори. Видът на трудовия договор - срочен или за неопределено време, е без значение за валидността на клаузата за изпитване.Трудовият договор се смята за окончателно сключен, ако не бъде прекратен до изтичане на срока за изпитване.Изтичането на срока за изпитване не променя и вида на срочния трудов договор, който си остава срочен. /Решение № 10 от 25.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 1476/2009 г., IV г. о., Решение № 11 от 27.01.2015 г. на ВКС по гр. д. № 4911/2014 г., III г. о. и др./.При съобразяване на тези разрешения процесния договор със срок до 23.11.2019г. и срок на изпитване от 6 месеца, следва да се счита за прекратен на 23.11.2019г.
Предвид изложеното издадената заповед №308/2019/18.11.2019г.за прекратяване на трудовото правоотношение считано от 18.11.2019г. е незаконосъобразна и следва да се отмени.
Независимо от отмяна на заповедта, искът с правно основание чл.344, ал.1 т.2 от КТ за възстановяване на ищцата на заеманата от нея преди уволнението длъжност не може да бъде уважен.За уважаване на иска по чл. 344, ал. 1, т. 2 КТ е необходимо работникът или служителят да бъде и носител на потестативното право за възстановяване на предишната работа, което не е така ако междувременно е изтекъл уговорения в срочния му трудов договор срок. Според даденото в решение №5 от 22.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 2225/2016 г., IV г. във връзка с решение №2/2012г. по т.д.№2/2012г. разрешение, в случаи, когато уволнението е признато за незаконно, но междувременно - докато трае съдебния процес и преди постановяване на решението, срокът на трудовия договор е изтекъл, искът за възстановяване на работа се отхвърля.Преценката относно този факт е свързана с приложение на закона, поради което липсата на доводи в първоинстанционното производство и в жалбата, според съда, не е пречка за извършването и.
Безспорно не е установено след депозиране на молбата за прекратяване на трудовото правоотношение до изтичане на срока му, до получаването на оспорената заповед и 6 месеца след това ищцата да се е явявала на работа или да е започнала работа по трудово правоотношение.Съдът намира за неоснователен и предявения иск за заплащане на обезщетение за понесени от ищцата имуществени вреди, пропуснати ползи, за период от 6 месеца считано от 18.11.2019г. поради оставането и без работа следствие на уволнението.Това е така защото на практика трудово правната връзка не е била прекратена до изтичане на срока на договора, ищцата не е била получила писмено съгласие за прекратяването й, заповедта не е била връчена.Доколкото тя не е работила за времето от 18.11.2019г. до 23.11.2019г. и не е получила възнаграждение, то пропуснатата полза не е следствие на процесната оспорена заповед.За времето от 18.11.2019г. до 23.11.2019г. на същата е било дължимо обезщетение по чл.217 КТ – съгласно който работодателят дължи на подлежащия на трудоустрояване работник или служител обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня, в който получи предписанието за трудоустрояване, до неговото изпълнение, предвид предписанието за трудоустрояването и с оглед разпоредбата на чл.112, ал.9 ЗЗ от която следва, че решенията на ТЕЛК се ползват с незабавно изпълнение, доколкото обжалването не спира изпълнението им.Поради изтичане на срока на договора няколко дни преди получаването на процесната заповед, и оставането на ищцата без работа след изтичане на срока на договора не обосновава право на обезщетение по чл.225, ал.1 КТ, доколкото за дължимостта на такова е необходимо да е налице причинно – следствена връзка с уволнението, която именно липсва.Неоснователно е и искането за заплащане на законната лихва върху тази сума считано от датата на подаване на исковата молба -16.01.2020г. до окончателното изплащане.
Предвид изложеното обжалваното решение в частта му относно уважаване на исковете по чл.344, ал.1 т.2 КТ и чл.344, ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ следва да се отмени, като исковете бъдат отхвърлени.
В частта му за отмяна на заповед №308/2019/18.11.2019г. на управителя на „Стримон Спа“ АД с която на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение между дружеството и М.Г. решението следва да се потвърди.
С оглед изхода от спора на жалбоподателя следва да се присъдят разноски в размер на 2/3 от сторените такива, предвид потвърждаване на обжалваното решение в частта му по иска с правно основание чл.344, ал.1 т.1 КТ.Размерът на дължимите разноски възлиза на 300 лева платено адвокатско възнаграждение в първоинстанционното производство и 120.56 лева платена държавна такса за въззивно обжалване.Размерът на дължимите разноски съдът определя на 280.37 лева.
На ищцата се дължат разноски за въззивното производство в размер на 1/3 от сторените такива а именно платено адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева или 100 лева.
Следва да се отмени първонистанционното решение в частта относно присъдените разноски в полза на ищцата за сумата над 1/3, а именно за сумата над 1/3 от 560.00 лева или 186.66 лева.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА постановеното решение №449/ 03.07.2020г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№50/20г. в обжалваната му част, в която е отменена, като незаконосъобразна заповед №308/2019/18.11.2019г. издадена от управителя на „Стримон Спа“ АД,ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“*** “№*** с която на основание чл.325 ал.1 т.1 КТ е прекратено трудовото правоотношение между дружеството и М.М.Г., ЕГН ********** *** по силата на което тя е изпълнявала длъжността „работник перално стопанство“.
ОТМЕНЯ постановеното решение №449/ 03.07.2020г. на Кюстендилския районен съд по гр.д.№50/20г. в обжалваната му част, в която са уважени предявени от М.М.Г., ЕГН ********** *** срещу „Стримон Спа“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“***“№*** искове с правно основание чл.344, ал.1 т.2 и чл.344, ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ, като М.М.Г. е възстановена на заеманата от нея преди издадената заповед №308/2019/18.11.2019г. на управителя на „Стримон Спа“ АД, ЕИК *** длъжност: „работник перално стопанство“ и „Стримон Спа“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“***“№*** е осъдено на основание чл.225, ал.1 КТ да заплати на М.М.Г., ЕГН ********** *** сумата 3528.00 лева- обезщетение за това, че в резултат на незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение със заповед №308/2019/18.11.2019г. издадена на основание чл.325, ал.1 т.1 КТ е останала без работа за времето от 18.11.2019г. до 18.05.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2020г. до окончателното й изплащане, както и в частта за присъдените на Г. разноски за сумата над 186.66 лева, като ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ, КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ предявените от М.М.Г., ЕГН ********** *** срещу „Стримон Спа“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“***“№*** искове с правно основание чл.344, ал.1 т.2 и чл.344, ал.1 т.3 вр. с чл.225, ал.1 КТ, за възстановяване на М.М.Г. на заеманата от нея преди издадената заповед №308/2019/18.11.2019г. на управителя на „Стримон Спа“ АД, ЕИК ***длъжност: „работник перално стопанство“ в „Стримон Спа“ АД и за осъждането на „Стримон Спа“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“***“№*** на основание чл.225, ал.1 КТ да заплати на М.М.Г., ЕГН ********** *** сумата 3528.00 лева- обезщетение за това, че в резултат на незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение със заповед №308/2019/18.11.2019г. издадена на основание чл.325, ал.1 т.1 КТ е останала без работа за времето от 18.11.2019г. до 18.05.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 16.01.2020г. до окончателното й изплащане.
Осъжда „Стримон Спа“ АД, ЕИК *** със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“***“№*** да заплати на М.М.Г., ЕГН ********** *** съответно на отхвърлената част от исковете деловодни разноски в размер на 100.00 лева.
ОСЪЖДА М.М.Г., ЕГН ********** *** да заплати на „ Стримон Спа“ АД, ЕИК ***със седалище и адрес на управление гр.Кюстендил, ул.“***І“№*** съответно на уважената част от исковете деловодни разноски в размер на 280.37 лева.
Решението подлежи на обжалване от страните с касационна жалба пред ВКС в 1 – месечен срок от датата на обявяването му – 30.09.2020г.
Председател:
Членове: