Р Е Ш Е Н И Е
№
18.06.2020г., град ***
В ИМЕТО НА НАРОДА
***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АСЕН ДАСКАЛОВ
Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №484 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:
ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН
С Наказателно постановление №33/11.02.2020 г. на ***„***“ НА О.П. на В.А.К.
ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.232 ал.5
т.3 от Закона за устройство на територията – глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева, за извършено нарушение на чл.223 ал.5 т.1 вр.чл.223 ал.1 и ал.2 ЗУТ.
Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице
е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД - ***. Оспорва
фактическата обстановка, изложена в съставения по случая Акт за установяване на
административно нарушение и издаденото НП като изтъква, че не е налице
възпрепятстване на достъпа на служители на О.П. за извършване на проверка по
ЗУТ. Наред с това счита, че издадената Заповед №РД-12-385/26.09.2019г. на ***„***“
НА О.П. е незаконосъобразна, наред с другото и поради това, че е издадена в
разрез с чл.124 ал.1 АПК, както и че същата Заповед е в процес на обжалване
пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ***, пред който е образувано адм.дело №200/2020г.
Също така счита, че в хода на административнонаказателното производство са
допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42 т.3 и чл.57
ал.1 т.5 ЗАНН. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление,
като незаконосъобразно и неправилно.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от
упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и
пледира за отмяна на Наказателното постановление, както и за присъждане на
направените разноски за адвокатско възнаграждение.
За ответната страна – О.П. - се явява надлежно упълномощен юрисконсулт,
който оспорва жалбата. Счита издаденото Наказателно постановление за
законосъобразно и правилно, поради което пледира да бъде потвърдено, както и да
бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.
Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН,
поради което се явява допустима.
След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и
в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:
Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт
за установяване на административно нарушение (АУАН) № СК-5/05.12.2019г. от
страна на Е.З.С. – гл.експерт в отдел „***“ при О.П. в присъствието на свидетелите
В.Б.Г. и Д.Г.С.. Съставен е срещу и в отсъствие на В.А.К. - за това, че като собственик
на жилищна сграда с идентификатор 56722.659.704.2, находяща се в гр. ***, ул. „***“
***:
-
не е изпълнила писмено
разпореждане, възложено с Писмо №ЖС-94И-150-1/30.08.2019г. от ***на О.П. за
осигуряване на достъп за извършване на проверка на сграда с идентификатор
56722.659.704.2, по данни взети от Кадастралната карта и Кадастралните регистри
на гр. ***, във връзка с подадена Жалба с вх. №ЖС-94И-150-1/26.08.2019г. от ***;
писмото било получено лично от В.К., видно от известие за доставяне от
02.09.2019г.;
-
не е изпълнила писмено
разпореждане, възложено със Заповед №РД-12-385/26.09.2019г. на Зам. Кмета на „***“
при О.П. за осигуряване на достъп за извършване на проверка на сграда с
идентификатор 56722.659.704.2, по данни взети от Кадастралната карта и
Кадастралните регистри на гр. ***, във връзка с подадена Жалба с вх.
№ЖС-94И-150-1/26.08.2019г. от ***, която Заповед е получена лично от В.К.,
видно от известие за доставяне от 01.10.2019г., като е съставен протокол от
07.10.2019г. за неосиегурен достъп на комисията
-
нарушение по чл.223 ал.5 т.1 и
т.2, чл.223 ал.1 и ал.2 вр.чл.232 ал.5
т.3 ЗУТ.
Актът е бил връчен на В.К. на 21.01.2020г., като същата е подала възражение
по реда и в срока, по чл.44 ал.1 ЗАНН. Изтъкнала е, че не отговаря на истината
твърдяното неосигуряване на достъп до сградата за служителите на О.П. както и
че действията от страна на администрацията в случая са незаконосъобразни, тъй като
по случая е налице влязло в сила Решение №204/25.04.2013г. по адм.дело
№132/2013г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ***.
Административнонаказващият орган е възприел отчасти изложената от страна на
актосъставителя фактическа обстановка, а е счел възражението на В.К. за
неоснователно. Извършил е прецизиране спрямо приетата от страна на
актосъставителя квалификация на нарушението, като е счел, че се касае за такова
по чл.223 ал.5 т.1 вр.чл.223 ал.1 и ал.2 ЗУТ. Наред с това, изключил от фактите
и обстоятелствата на нарушението тези, които бяха изложени по-горе досежно
неизпълнение на писмено разпореждане,
възложено с Писмо №ЖС-94И-150-1/30.08.2019г. от ***на О.П. На тази основа,
издал обжалваното Наказателно постановление, с което на В.А.К. ЕГН: ********** е
наложено административно наказание на основание чл.232 ал.5 т.3 от Закона за
устройство на територията – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за извършено
нарушение на чл.223 ал.5 т.1 вр.чл.223 ал.1 и ал.2 ЗУТ.
Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното
Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.88 - 89 от
делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила.
На първо място, както беше отбелязано и по-горе, АУАН е съставен в
отсъствие на нарушителя. Съобразно чл.40 ал.2 ЗАНН, „Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана
не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.“. Следва
да бъде отбелязано, че още с Разпореждането за насрочване на делото, от страна
на административнонаказващия орган са изискани, наред с другото, доказателства
за отправени спрямо нарушителя покани за съставяне на АУАН. Такива
доказателства не са представени в хода на въззивното производство и причините
за това биха могли да са различни, в т.ч. – технически пропуск от страна на
административнонаказващия орган. От гледна точка на коректното попълване на
делото с доказателствени материали обаче, причините са ирелевантни, доколкото
даденото от страна на Съда разпореждане не е изпълнено, щото да е видно, че В.А.К.
е била търсена, но не е била намерена или че е била надлежно поканена, за
съставяне на АУАН. Следователно, същият е съставен при условията на чл.40 ал.2 ЗАНН, без обаче да са били налице предпоставките за това и в крайна сметка е ограничено
правото на защита на нарушителя и по-конкретно - правото му да участва в започващото
спрямо него административнонаказателно производство.
На второ място, нито съставеният АУАН, нито – издаденото НП съдържат ясно,
разбираемо посочване на законовите разпоредби, които се твърди, че са нарушени
виновно от страна на В.А.К.. Актосъставителят е посочил в тази връзка, че се
касае за нарушение по чл.223 ал.5 т.1 и т.2, чл.223 ал.1 и ал.2 вр.чл.232 ал.5
т.3 ЗУТ. Налице е своеобразна амалгама от правни разпоредби – от една страна,
тези на чл.223 ал.5 т.1 и т.2, чл.223 ал.1 и ал.2 ЗУТ, а от друга – поставянето
им във връзка с чл.232 ал.5 т.3 ЗУТ. Подобно посочване на правната квалификация
е в най-добрия случай, неясно; достатъчно е да бъде изтъкнато, че разпоредбата
на чл.223 ал.1 ЗУТ съдържа общо 11 точки, а тази на ал.2 ЗУТ – общо 6 точки и
се поставя въпроса дали според актосъставителя и административнонаказващия
орган, е налице нарушение на тези общо 17 точки от двете алинеи, а в случай, че
именно това е тезата на актосъставителя и административнонаказващия орган – в
какво се е изразило нарушаването на всяка една от тях, доколкото от изложението
на фактите и обстоятелствата в АУАН/НП, отговорът на този въпрос съвсем не е
самоочевиден. Впрочем, несполучлив е и опита на административнонаказващия
орган, да извърши прецизиране на правната квалификация на предполагаемото
нарушение/нарушения, тъй като в крайна сметка, все пак е приел, че се касае за
извършено нарушение по чл.223 ал.5 т.1 вр.чл.223 ал.1 и ал.2 ЗУТ, а тук
съображенията досежно разпоредбите на чл.223 ал.1 и ал.2 ЗУТ /които пък този
път са поставени във връзка с чл. чл.223 ал.5 т.1 ЗУТ/, които вече бяха изложени по-горе, са напълно относими. Във
всеки случай, налага се да бъде изтъкнато, от една страна, че актосъставителят
и административнонаказващият орган дължат ясно, разбираемо посочване на
нарушените законови разпоредби, а от друга – че това в случая, явно не е сторено, като е
налице съществено нарушение на процесуалните правила /чл.42 т.5 ЗАНН, чл.57
ал.1 т.6 ЗАНН/, тъй като е ограничено правото на защита на нарушителя и
по-конкретно – правото му да научи за какво нарушение е ангажирана неговата
административнонаказателна отговорност.
На трето място, нито съставеният АУАН, нито – издаденото НП съдържат ясно,
разбираемо посочване на времето на твърдяното административно нарушение, което
според актосъставителя и административнонаказващия орган се е свело до
неосигуряване на достъп за компетентната комисия на О.П. до процесната жилищна
сграда. Касае се за признак от обективната страна на всяко деяние, а липсата на
яснота в тази насока ограничава правото на защита на нарушителя и по-конкретно
– правото му да научи въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана
административнонаказателната му отговорност. Следва да бъде подчертано, че
действително, АУАН и НП съдържат в края на обстоятелствената си част
отбелязване, че на 07.10.2019г. е бил съставен протокол за неосигурен достъп до
жилищната сграда. Подобно отбелязване обаче, поражда въпроса – дали се касае за
съставен протокол на същата дата, на която се твърди, че не е бил осигурен
достъп – или същият протокол е съставен на последваща дата? Въпроси като
току-що формулирания риторичен такъв обаче, само идват да покажат, че липсва
надлежен задължителен реквизит по чл.42 т.3 ЗАНН, респ. – чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН,
тъй като допускания в изследваната насока, нямат място, а обратното би
означавало, че административнонаказателната отговорност се реализира на базата
на предположения.
В съответствие с така изложените съображения Съдът намира, че обжалваното
Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде
отменено. За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде изтъкнато, че
санкционният акт се явява и неправилен. Тук се налага да бъде уточнено, че
предвид текущото обжалване на Заповед №РД-12-385/26.09.2019г. на ****** на О.П.
/адм.дело №200/2020г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ***/, не е от
компетентността на настоящата инстанция да коментира законосъобразността или
липсата на такава, на посочения административен акт; по аналогични съображения,
въпросът дали поставения пред О.П. казус в Жалба с вх. №ЖС-94И-150-1/26.08.2019г.
от *** е идентичен с казуса, по който е налице влязло в сила Решение
№204/25.04.2013г. по адм.дело №132/2013г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ***,
няма да бъде обсъждан. Следва обаче да бъде отбелязано, че както в съставения
АУАН, така и в издаденото НП, е възприета тезата, че В.А.К. е извършила
бездействие – в определен, неуточнен момент, не осигурила достъп достъп за
компетентната комисия на О.П. до процесната жилищна сграда. Внимателното
запознаване със съдържанието на Заповед №РД-12-385/26.09.2019г. обаче разкрива,
че на В.А.К. не е възложено задължение за осигуряване на достъп до жилищна
сграда с идентификатор 56722.659.704.2, находяща се в гр. ***, ул. „***“ ***.
Единственото задължение, адресирано до себственика на имота се свежда до това „…да представи при проверката всички актуални
документи за собственост, строителни книжа и други документи, имащи отношение
във връзка със случая“. Дали това задължение е било изпълнено от страна на В.А.К.,
е ирелевантно в настоящия случай, доколкото нито актосъставителя, нито –
административнонаказващият орган са изложили в АУАН някакви факти и
обстоятелства, свързани с евентуалното му неизпълнение, т.е. тези факти и
обстоятелства не представляват част от предмета на доказване по делото. От
друга страна, споменатата Заповед, не съдържа ясно, недвусмислено формулирано
задължение за осигуряване на достъп до процесната сграда. И тук се налага да
бъде подчертано, че върху гражданите не може да бъде възложено своеобразно общо
задължение да предполагат, евентуално какви биха могли да бъдат изискванията и
нуждите на административните органи. По-конкретно, В.А.К. не е имала задължение
да предполага какво друго, освен изрично посоченото в Заповед
№РД-12-385/26.09.2019г., й бива възложено като задължение – например, дали
следва да даде достъп до външната, вътрешната част на сградата и прочие;
въобще, на гражданите не следва да се възлагат задължения по подразбиране,
освен ако се касае за въпроси с напълно очевиден отговор - а случаят явно не е такъв. В.А.К. не е имала
задължение да предостави достъп до проверяваната жилищна сграда, а „…да представи при проверката всички актуални
документи за собственост, строителни книжа и други документи, имащи отношение
във връзка със случая“. Следователно, административно наказана е за нарушение,
което не е извършила, т.е. Наказателното постановление се явява и неправилно.
Предвид този изход на административнонаказателното производство, съобразно
отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник, и при
представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение по
делото /л.144/, следва на основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН да бъде осъдена О.П.
да заплати на В.А.К. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 200 лв. /двеста
лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение
пред РАЙОНЕН СЪД – ***.
Водим от горното и на основание чл.63
ал.1 ЗАНН, Съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №33/11.02.2020 г. на ***„***“ НА О.П. с което на
В.А.К. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.232
ал.5 т.3 от Закона за устройство на територията – глоба в размер на 1000 /хиляда/
лева, за извършено нарушение на чл.223 ал.5 т.1 вр.чл.223 ал.1 и ал.2 ЗУТ.
На основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА О.П. да заплати на В.А.К. ЕГН: **********
паричната сума в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени по
делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ***.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в
14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: