Р Е Ш Е Н И Е

№

 

18.06.2020г., град ***

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

***ски районен съд, дванадесети наказателен състав, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:         АСЕН ДАСКАЛОВ

 

Секретар: ИГЛИКА ВАСИЛЕВА

като разгледа докладваното от съдия ДАСКАЛОВ АНД №484 по описа за 2020 – та година и на основание доказателствата по делото и Закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 

ПРОИЗВОДСТВО по реда на чл. 59 ал. 1 ЗАНН

 

С Наказателно постановление №33/11.02.2020 г. на ***„***“ НА О.П. на В.А.К. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.232 ал.5 т.3 от Закона за устройство на територията – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за извършено нарушение на чл.223 ал.5 т.1 вр.чл.223 ал.1 и ал.2 ЗУТ.

Срещу така издаденото наказателно постановление (НП), санкционираното лице е подало жалба до РАЙОНЕН СЪД  - ***. Оспорва фактическата обстановка, изложена в съставения по случая Акт за установяване на административно нарушение и издаденото НП като изтъква, че не е налице възпрепятстване на достъпа на служители на О.П. за извършване на проверка по ЗУТ. Наред с това счита, че издадената Заповед №РД-12-385/26.09.2019г. на ***„***“ НА О.П. е незаконосъобразна, наред с другото и поради това, че е издадена в разрез с чл.124 ал.1 АПК, както и че същата Заповед е в процес на обжалване пред АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ***, пред който е образувано адм.дело №200/2020г. Също така счита, че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила по чл.42 т.3 и чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН. На тази основа, моли за отмяна на Наказателното постановление, като незаконосъобразно и неправилно.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се представлява от упълномощен защитник, който поддържа жалбата по изложените в нея съображения и пледира за отмяна на Наказателното постановление, както и за присъждане на направените разноски за адвокатско възнаграждение.

За ответната страна – О.П. - се явява надлежно упълномощен юрисконсулт, който оспорва жалбата. Счита издаденото Наказателно постановление за законосъобразно и правилно, поради което пледира да бъде потвърдено, както и да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Жалбата е подадена от оправомощена страна и в срока по чл.59 ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима.

След като обсъди събраните по делото доказателствени материали поотделно и в тяхната съвкупност, Съдът намира за установено следното:

Административнонаказателното производство е започнало със съставяне на Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № СК-5/05.12.2019г. от страна на Е.З.С. – гл.експерт в отдел „***“ при О.П. в присъствието на свидетелите В.Б.Г. и Д.Г.С.. Съставен е срещу и в отсъствие на В.А.К. - за това, че като собственик на жилищна сграда с идентификатор 56722.659.704.2, находяща се в гр. ***, ул. „***“ ***:

-         не е изпълнила писмено разпореждане, възложено с Писмо №ЖС-94И-150-1/30.08.2019г. от ***на О.П. за осигуряване на достъп за извършване на проверка на сграда с идентификатор 56722.659.704.2, по данни взети от Кадастралната карта и Кадастралните регистри на гр. ***, във връзка с подадена Жалба с вх. №ЖС-94И-150-1/26.08.2019г. от ***; писмото било получено лично от В.К., видно от известие за доставяне от 02.09.2019г.;

 

 

-         не е изпълнила писмено разпореждане, възложено със Заповед №РД-12-385/26.09.2019г. на Зам. Кмета на „***“ при О.П. за осигуряване на достъп за извършване на проверка на сграда с идентификатор 56722.659.704.2, по данни взети от Кадастралната карта и Кадастралните регистри на гр. ***, във връзка с подадена Жалба с вх. №ЖС-94И-150-1/26.08.2019г. от ***, която Заповед е получена лично от В.К., видно от известие за доставяне от 01.10.2019г., като е съставен протокол от 07.10.2019г. за неосиегурен достъп на комисията  

-         нарушение по чл.223 ал.5 т.1 и т.2, чл.223 ал.1 и ал.2  вр.чл.232 ал.5 т.3 ЗУТ.

Актът е бил връчен на В.К. на 21.01.2020г., като същата е подала възражение по реда и в срока, по чл.44 ал.1 ЗАНН. Изтъкнала е, че не отговаря на истината твърдяното неосигуряване на достъп до сградата за служителите на О.П. както и че действията от страна на администрацията в случая са незаконосъобразни, тъй като по случая е налице влязло в сила Решение №204/25.04.2013г. по адм.дело №132/2013г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ***.

Административнонаказващият орган е възприел отчасти изложената от страна на актосъставителя фактическа обстановка, а е счел възражението на В.К. за неоснователно. Извършил е прецизиране спрямо приетата от страна на актосъставителя квалификация на нарушението, като е счел, че се касае за такова по чл.223 ал.5 т.1 вр.чл.223 ал.1 и ал.2 ЗУТ. Наред с това, изключил от фактите и обстоятелствата на нарушението тези, които бяха изложени по-горе досежно неизпълнение на  писмено разпореждане, възложено с Писмо №ЖС-94И-150-1/30.08.2019г. от ***на О.П. На тази основа, издал обжалваното Наказателно постановление, с което на В.А.К. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.232 ал.5 т.3 от Закона за устройство на територията – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за извършено нарушение на чл.223 ал.5 т.1 вр.чл.223 ал.1 и ал.2 ЗУТ.

Актът за установяване на административно нарушение е съставен и обжалваното Наказателно постановление – издадено, от компетентни лица /л.88 - 89 от делото/. В хода на административнонаказателното производство обаче са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила.

На първо място, както беше отбелязано и по-горе, АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя. Съобразно чл.40 ал.2 ЗАНН, „Когато нарушителят е известен, но не може да се намери или след покана не се яви за съставяне на акта, актът се съставя и в негово отсъствие.“. Следва да бъде отбелязано, че още с Разпореждането за насрочване на делото, от страна на административнонаказващия орган са изискани, наред с другото, доказателства за отправени спрямо нарушителя покани за съставяне на АУАН. Такива доказателства не са представени в хода на въззивното производство и причините за това биха могли да са различни, в т.ч. – технически пропуск от страна на административнонаказващия орган. От гледна точка на коректното попълване на делото с доказателствени материали обаче, причините са ирелевантни, доколкото даденото от страна на Съда разпореждане не е изпълнено, щото да е видно, че В.А.К. е била търсена, но не е била намерена или че е била надлежно поканена, за съставяне на АУАН. Следователно, същият е съставен при условията на чл.40 ал.2 ЗАНН, без обаче да са били налице предпоставките за това и в крайна сметка е ограничено правото на защита на нарушителя и по-конкретно - правото му да участва в започващото спрямо него административнонаказателно производство.

На второ място, нито съставеният АУАН, нито – издаденото НП съдържат ясно, разбираемо посочване на законовите разпоредби, които се твърди, че са нарушени виновно от страна на В.А.К.. Актосъставителят е посочил в тази връзка, че се касае за нарушение по чл.223 ал.5 т.1 и т.2, чл.223 ал.1 и ал.2 вр.чл.232 ал.5 т.3 ЗУТ. Налице е своеобразна амалгама от правни разпоредби – от една страна, тези на чл.223 ал.5 т.1 и т.2, чл.223 ал.1 и ал.2 ЗУТ, а от друга – поставянето им във връзка с чл.232 ал.5 т.3 ЗУТ. Подобно посочване на правната квалификация е в най-добрия случай, неясно; достатъчно е да бъде изтъкнато, че разпоредбата на чл.223 ал.1 ЗУТ съдържа общо 11 точки, а тази на ал.2 ЗУТ – общо 6 точки и се поставя въпроса дали според актосъставителя и административнонаказващия орган, е налице нарушение на тези общо 17 точки от двете алинеи, а в случай, че именно това е тезата на актосъставителя и административнонаказващия орган – в какво се е изразило нарушаването на всяка една от тях, доколкото от изложението на фактите и обстоятелствата в АУАН/НП, отговорът на този въпрос съвсем не е самоочевиден. Впрочем, несполучлив е и опита на административнонаказващия орган, да извърши прецизиране на правната квалификация на предполагаемото нарушение/нарушения, тъй като в крайна сметка, все пак е приел, че се касае за извършено нарушение по чл.223 ал.5 т.1 вр.чл.223 ал.1 и ал.2 ЗУТ, а тук съображенията досежно разпоредбите на чл.223 ал.1 и ал.2 ЗУТ /които пък този път са поставени във връзка с чл. чл.223 ал.5 т.1 ЗУТ/, които вече бяха  изложени по-горе, са напълно относими. Във всеки случай, налага се да бъде изтъкнато, от една страна, че актосъставителят и административнонаказващият орган дължат ясно, разбираемо посочване на нарушените законови разпоредби, а от друга  – че това в случая, явно не е сторено, като е налице съществено нарушение на процесуалните правила /чл.42 т.5 ЗАНН, чл.57 ал.1 т.6 ЗАНН/, тъй като е ограничено правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да научи за какво нарушение е ангажирана неговата административнонаказателна отговорност.

На трето място, нито съставеният АУАН, нито – издаденото НП съдържат ясно, разбираемо посочване на времето на твърдяното административно нарушение, което според актосъставителя и административнонаказващия орган се е свело до неосигуряване на достъп за компетентната комисия на О.П. до процесната жилищна сграда. Касае се за признак от обективната страна на всяко деяние, а липсата на яснота в тази насока ограничава правото на защита на нарушителя и по-конкретно – правото му да научи въз основа на кои факти и обстоятелства е ангажирана административнонаказателната му отговорност. Следва да бъде подчертано, че действително, АУАН и НП съдържат в края на обстоятелствената си част отбелязване, че на 07.10.2019г. е бил съставен протокол за неосигурен достъп до жилищната сграда. Подобно отбелязване обаче, поражда въпроса – дали се касае за съставен протокол на същата дата, на която се твърди, че не е бил осигурен достъп – или същият протокол е съставен на последваща дата? Въпроси като току-що формулирания риторичен такъв обаче, само идват да покажат, че липсва надлежен задължителен реквизит по чл.42 т.3 ЗАНН, респ. – чл.57 ал.1 т.5 ЗАНН, тъй като допускания в изследваната насока, нямат място, а обратното би означавало, че административнонаказателната отговорност се реализира на базата на предположения.

В съответствие с така изложените съображения Съдът намира, че обжалваното Наказателно постановление е незаконосъобразно и като такова, следва да бъде отменено. За пълнота на настоящия съдебен акт обаче, нека бъде изтъкнато, че санкционният акт се явява и неправилен. Тук се налага да бъде уточнено, че предвид текущото обжалване на Заповед №РД-12-385/26.09.2019г. на ****** на О.П. /адм.дело №200/2020г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ***/, не е от компетентността на настоящата инстанция да коментира законосъобразността или липсата на такава, на посочения административен акт; по аналогични съображения, въпросът дали поставения пред О.П. казус в Жалба с вх. №ЖС-94И-150-1/26.08.2019г. от *** е идентичен с казуса, по който е налице влязло в сила Решение №204/25.04.2013г. по адм.дело №132/2013г. по описа на АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД – ***, няма да бъде обсъждан. Следва обаче да бъде отбелязано, че както в съставения АУАН, така и в издаденото НП, е възприета тезата, че В.А.К. е извършила бездействие – в определен, неуточнен момент, не осигурила достъп достъп за компетентната комисия на О.П. до процесната жилищна сграда. Внимателното запознаване със съдържанието на Заповед №РД-12-385/26.09.2019г. обаче разкрива, че на В.А.К. не е възложено задължение за осигуряване на достъп до жилищна сграда с идентификатор 56722.659.704.2, находяща се в гр. ***, ул. „***“ ***. Единственото задължение, адресирано до себственика на имота се свежда до това „…да представи при проверката всички актуални документи за собственост, строителни книжа и други документи, имащи отношение във връзка със случая“. Дали това задължение е било изпълнено от страна на В.А.К., е ирелевантно в настоящия случай, доколкото нито актосъставителя, нито – административнонаказващият орган са изложили в АУАН някакви факти и обстоятелства, свързани с евентуалното му неизпълнение, т.е. тези факти и обстоятелства не представляват част от предмета на доказване по делото. От друга страна, споменатата Заповед, не съдържа ясно, недвусмислено формулирано задължение за осигуряване на достъп до процесната сграда. И тук се налага да бъде подчертано, че върху гражданите не може да бъде възложено своеобразно общо задължение да предполагат, евентуално какви биха могли да бъдат изискванията и нуждите на административните органи. По-конкретно, В.А.К. не е имала задължение да предполага какво друго, освен изрично посоченото в Заповед №РД-12-385/26.09.2019г., й бива възложено като задължение – например, дали следва да даде достъп до външната, вътрешната част на сградата и прочие; въобще, на гражданите не следва да се възлагат задължения по подразбиране, освен ако се касае за въпроси с напълно очевиден отговор  - а случаят явно не е такъв. В.А.К. не е имала задължение да предостави достъп до проверяваната жилищна сграда, а „…да представи при проверката всички актуални документи за собственост, строителни книжа и други документи, имащи отношение във връзка със случая“. Следователно, административно наказана е за нарушение, което не е извършила, т.е. Наказателното постановление се явява и неправилно.

Предвид този изход на административнонаказателното производство, съобразно отправено искане от страна на жалбоподателя и неговия защитник, и при представени доказателства за направени разноски за адвокатско възнаграждение по делото /л.144/, следва на основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН да бъде осъдена О.П. да заплати на В.А.К. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ***.

Водим от горното и на основание чл.63  ал.1 ЗАНН, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТМЕНЯ КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно постановление №33/11.02.2020 г. на ***„***“ НА О.П. с което на В.А.К. ЕГН: ********** е наложено административно наказание на основание чл.232 ал.5 т.3 от Закона за устройство на територията – глоба в размер на 1000 /хиляда/ лева, за извършено нарушение на чл.223 ал.5 т.1 вр.чл.223 ал.1 и ал.2 ЗУТ.

На основание чл.63 ал.3 вр.ал.1 ЗАНН ОСЪЖДА О.П. да заплати на В.А.К. ЕГН: ********** паричната сума в размер на 200 лв. /двеста лева/, представляваща направени по делото разноски за адвокатско възнаграждение пред РАЙОНЕН СЪД – ***.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – ***, в 14 - дневен срок от съобщението до страните, че е изготвено.

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: