РЕШЕНИЕ
№ 1582
гр. Русе, 06.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – РУСЕ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Тихомира Г. Казасова
при участието на секретаря Василена В. Жекова
като разгледа докладваното от Тихомира Г. Казасова Гражданско дело №
20254520102894 по описа за 2025 година
А. С. М. заявява, че на ****г., заедно с Я. И. П., се разхождала в района на читалище
„********“. Движила се нормално, без помощни средства. Била в добро здравословно
състояние. Вървейки се спънала в изпъкнала (повредена и деформирана) плочка на
пешеходната настилка и изгубила равновесие. Паднала с цялото си тяло по лице, на лявата
си страна. Вследствие удара получила силен кръвоизлив от носа. Изпитала уплаха и
притеснение, тъй като имала имплантиран пейсмейкър в лявата част на тялото си. Усетила
силна болка в лицето, главата и лявата ръка. Не могла да се изправи сама, което наложило Я.
П. и притеклите се нейни познати – Г. М. и Р. Н., да я изправят. С тяхна помощ се прибрала в
дома си, намиращ се в непосредствена близост до мястото на инцидента. Силните болки не
отшумявали, а лявата й ръка, в областта на китката, се подула. На следващата сутрин,
придружена от дъщеря си, посетила „Спешна помощ“ при УМБАЛ „Канев“ – Русе. След
преглед и образно изследване, лекарите констатирали, че има мозъчно сътресение, фрактура
на долния край на лъчевата кост и на костите на носа. Извършили гипсово протезиране на
лявата ръка, с което ищцата престояла 30 дни. Била приета за наблюдение в Отделение по
неврохирургия.
Предвид поставения пейсмейкър не могла да проведе физиотерапия за по-бързо
възстановяване на ръката. До настоящия момент изпитвала болки в областта на ръката и
носа. В периода ****г. до премахване на гипсовата превръзка болките били нетърпими, на
привили и отливи, според приема на болкоуспокояващите медикаменти. Към настоящия
момент болките не били с такъв интензитет, но се засилвали при промяна на времето.
Ръката й била отекла и не можела да си служи нормално с нея. Страдала от безсъние. Излиза
1
инцидентно, ако се налагало да проведе лечение или да отиде на медицински преглед.
Нямала възможност да се грижи сама за себе си, което налагало близките й да се ангажират с
нея. Инцидентът създал у ищцата емоционални притеснения и страх, довело до затварянето
й в дома й. Не смеела да излиза сама.
А. М. счита, че вредите, които е понесла са последица от некачествено изпълнената
настилка в района на читалище „********“ и бул.“*******“. Поддържа, че община Русе не е
предприела мерки за евентуалната и навременна подмяна на деформираните, стърчащи
плочки, въпреки, че създават предпоставки за настъпване на вреди. Поради това счита, че
ответника следва да понесе отговорността за претърпените имуществени и неимуществени
вреди.
По изложените съображения моли съда да постанови решение, с което да осъди
Община Русе, ЕИК ********* с адрес: гр.Русе, пл.“Свобода“№6, представлявана от кмета П.
М. да й заплати сумата 5000 лева (частично предявена от 40 000 лева) – обезщетение за
претърпени вследствие инцидента от ****г. неимуществени вреди, изразяващи се в
преживян стрес, влошено здравословно състояние, силни болки, безсъние и страх от бъдещ
подобен инцидент, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2025г. до
окончателното й изплащане.
Претендира разноски по делото.
В срока по чл.131 от ГПК ответникът – Община Русе е депозирал отговор на исковата
молба, в който излага доводи досежно неоснователността на ищцовите претенции.
Оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на твърдяните
неимуществени вреди. Счита, че не са ангажирани доказателства в тази насока. Намира за
недоказано по размер претендираното обезщетение. Приема, че същото е прекомерно.
Поддържа, че е налице съпричиняване по отношение твърдяното събитие.
Съдът, съобразявайки становищата на страните, събраните по делото
доказателства по вътрешно убеждение и приложимия закон, прие за установено от
фактическа и правна страна, следното:
От приложената към исковата молба медицинска документация е видно, че на
*******г. А. С. М. е приета в Отделение „Неврохирургия“ при УМБАЛ „Канев“ – Русе с
фрактура на ляв дистален радиус и фрактура на носните кости. Направена е репозиция и
гипсова имобилизация. Изписана е на *******г. В епикриза ИЗ №******/*******г. на
УМБАЛ „Канев" АД – Русе се сочи, че състоянието на болната се е подобрило, главоболието
и световъртежът са отзвучали, не са установени парези.
За установяване обстоятелства, свързани с инцидента; болките и страданията, които
А. М. е търпяла е допуснат разпита на Г. В. М. и Я. И. П..
Свидетелите твърдят, че инцидентът е настъпил в района на читалище „********“.
Този участък от тротоара не бил в добро състояние – плочките били начупени и надигнати.
Ищцата се спънала в надигнатите плочки на алеята и паднала по очи. Не могла да се
изправи. Св.М. и св.П. се опитали да я обърнат и изправят. С помощта на непознат мъж
успели да я вдигнат. От носа на А. М. „шуртяла“ кръв, лицето й било ожулено, оплаквала се
от болки в лявата ръка. Придружили пострадалата до дома й. След няколко часа лицето й
2
посиняло, а ръката й се подула. Била откарана до болницата, където лекарите констатирали,
че ръката й е счупена. Месеци наред след инцидента свидетелките помагали на А. М. в
ежедневието, тъй като не можела да се обслужва сама.
Според заключението на приетата по делото техническа експертиза, мястото на
инцидента е общинска частна собственост. Констатирано е, че тротоарните плочи са
начупени, повърхността на алеите е неравна с налични вдлъбнатини и издутини, а напречно
на цялата алея има ивица с повдигнати плочи, чиито ръбове стърчат. Вещото лице
поддържа, че в това си състояние тротоарната площ в района на настъпване на инцидента не
съответства на изискванията на строителните норми за изграждане и поддръжка.
В хода на производството е възложена и приета, неоспорена от страните
съдебномедицинска експертиза, чието заключение съдът кредитира с доверие. Съдебният
лекар е описал получените от ищцата телесни увреждания – счупване на дясна лъчева кост в
долната трета; счупване на носните кости. Констатирал е, че към момента на прегледа
основната функция на крайника е възстановена, но ищцата страда от алгоневродистрофия –
състояние, при което се нарушава функцията на крайника, резултат от имобилизацията му.
Пояснено е, че това състояние се развива след травма и имобилизация. Съставлява аномална
реакция на вегетативната нервна система и възпалителни процеси, които нарушават
кръвоснабдяването на засегнатите тъкани. Свързано е с продължителни болки. Ищцата
страдала от сърдечни заболявания и захарен диабет, но в медицинската документация
липсвали данни за промени и усложнения на тези заболявания, вследствие инцидента.
Установената фактическа обстановка, налага следните правни изводи:
С оглед изложените в исковата молба обстоятелства и формулиран петитум, съдът
квалифицира правно предявените обективно съединени искове по 49 и чл.84 ЗЗД.
По иска с правно основание чл.49 ЗЗД:
Съгласно чл.45 и следващите от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму, като вината на увреждащия се предполага до доказване на
противното. Обезщетение се дължи за всички вреди – имуществени и неимуществени,
явяващи се пряка и непосредствена последица от увреждането. Отговорността по чл.49 ЗЗД
има обезпечително-гаранционна функция. За успешно провеждане на претенцията с
посоченото правно основание, ищецът следва да ангажира доказателства, относно
предвидения от закона фактически състав на непозволеното увреждане – виновно
противоправно поведение от страна на ответника (изразяващо се действие или бездействие
на лице, на което общината е възложила някаква работа, като в някой случаи се касае до
неспазване правилата за извършване на възложената работа, а в други – до невземане на
необходимите мерки за предотвратяване на увреждането), претърпени вреди и техния
размер, причинна връзка между поведението на ответника и настъпилия вредоносен
резултат. В този смисъл са и дадените от съда указания в доклада по делото.
Когато се твърди, че вредите са причинени от бездействие, за да е противоправно
бездействието, то на деликвента трябва да е предписано нормативно задължение за
действие.
С релевираните в хода на производството доказателства бе установено мястото и
3
обстоятелствата, при които се е осъществило процесното събитие, в резултат на което
ищцата е претърпяла вреди.
Инцидентът е настъпил на тротоар (алея) в ПИ ******* в гр.Русе, бул.“*******“ –
частна общинска собственост. Според заключението на техническата експертиза,
състоянието на тротоарната площ (алея) в района на инцидента не съотвества на
изискванията на строителните норми за изграждане и поддръжка.
Изграждането, ремонтът и поддържането на общинските недвижими имоти се
осъществява от съответната община, като техен собственик. В този смисъл са:
- нормата на чл.11, ал.1 от ЗОС която предвижда задължение на общината да
управлява своите имоти и вещи, в интерес на населението, съобразно разпоредбите на
закона и с грижата на добър стопанин;
- разпоредбите на чл.30, ал.4 от ЗП и чл.48, т.2, б.“б“ от ППЗП, според които
изграждането, ремонтът и поддържането на подземните съоръжения, тротоарите,
велосипедните алеи и др. в границата на урбанизираните територии се организира от
съответната община.
Поради общественото предназначение на общинските улици, ответникът следва да
осъществява дейности по тяхната поддръжка, с оглед нормален достъп, проходимост и
придвижване на пешеходците по тях. Следователно Община Русе има задължение да
осигурява, чрез своите служители или чрез трети лица, поддържането на тротоарната
настилка в състояние, съответно на предназначението за безопасно ползване от
пешеходците, което в случая не е било изпълнено и това обуславя пораждане отговорността
й по чл.49 ЗЗД за причинени при процесния инцидент вреди на ищцата.
Налице е и причинно – следствена връзка между събитието и претърпените от А. М.
неимуществени вреди – болки, страдания и негативни преживявания, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането.
По отношение размера на неимуществените вреди:
Тъй като неимуществените вреди, които представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, не биха могли да бъдат възстановени, предвиденото в закона
обезщетение не е компенсаторно, а заместващо и се определя съобразно критериите,
предписани в цитираната правна норма – по справедливост от съда.
Понятието „справедливост“ по смисъла на чл.52 ЗЗД не е абстрактно. Свързано е с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които следва да се
съобразят от съда при определяне размера на обезщетението. Специфичното е, че
стойността на неимуществената вреда не може да бъде точно фиксирана с допустимите по
ГПК доказателствени средства, тъй като по същество негативното въздействие на деликта
навлиза в неимуществената сфера на пострадалия и е част от неговия психо – емоционален
статус, който не би могъл да бъде обективно установен. Възприятия в тази насока се
съдържат в показанията на разпитаните свидетели, които дават светлина за претърпените от
увреденото лице негативни изживявания. Съдът преценява по справедливост размера на
дължимото обезщетение, отчитайки понесените от увреденото лице болки, страдания и
неудобствата (емоционални, физически и психически), които го съпътстват и които зависят
4
не само от обективен, но и от субективен фактор – конкретния психо-емоционален статус на
пострадалия (субективното отношение към случилото се и отражението му върху психиката,
с оглед степента на психическа и емоционална зрялост на лицето, възрастта му и др.).
Съобразявайки установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта и релевантните
за размера на обезщетението и прилагането на критерия обективни обстоятелства, а именно:
причинените на ищцата телесни увреждания и техния медикобиологичен характер –
счупване на дясната лъчева кост в долната трета, причинили на пострадалата трайно
нарушение функциите на увредения крайник за срок около три месеца, период, в който не е
могла да се обслужва сама; продължителността и интензивността на свързаните с травмите
болки и страдания, установени от съдебномедицинската експертиза и показанията на
свидетелите; вида и продължителността на проведеното лечение; негативните промени в
емоционалното й състояние; дискомфортът, който е търпяла; фактът, че повече от година
продължава да търпи болки, съдът приема, че по справедливост ответникът дължи парично
обезщетение в размер на 15 000 лева. При определяне размера на обезщетението, съдът
съобрази обществено – икономическите условия на живот и възрастта на пострадалата,
както и създадения от съдебната практика ориентир, относим към аналогични случаи.
А. М. е предявила частичен иск за сумата 5000 лева, който като основателен следва да
бъде уважен изцяло.
Съдът намира за неоснователно възражението на ответната страна за съпричиняване
на вредоносния резултат. Според трайната и непротиворечива съдебна практика,
съпричиняването има обективен характер и принос по смисъла на чл.51, ал.2 ЗЗД е налице,
когато с поведението си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и
за настъпването на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по
този начин и самите вреди. В случая Община Русе не е конкретизирала в какво се изразява
съпричиняването, а и от релевираните в хода на производството доказателства не се
установява поведение на пострадалата, което да е в причинно – следствена връзка с
инцидента и претърпените вреди. Следва да се изтъкне, че за пешеходеца не съществува
задължение, предвидено в нормативен акт, постоянно да следи с погледа си пътната
настилка, през която преминава. Неизпълнението от страна на общината на задължението да
поддържа улиците и тротоарите в населеното място, не може да бъде извинено с това, че
гражданите трябва да преминават с повишено внимание през препятствията по тях.
Единствената причина за увреждането е неподдържаната тротоарна настилка.
По иска с правно основание чл.84 ЗЗД:
Искът за обезщетяване вреди от непозволено увреждане е паричен по своя характер.
Съгласно чл.84, ал.3 ЗЗД, при задължение от непозволено увреждане длъжникът се смята в
забава и без покана. Задължението за компенсаторни лихви възниква от момента на
увреждащото действие. В случая ищцата претендира мораторна лихва, не от датата на
деликта, а от 15.05.2025г.
По разноските:
Предвид изхода на спора, съобразно разпоредбата на чл.78, ал.1 ГПК в тежест на
ответника са направените от ищеца разноски. Ищцата е направила такива в размер на 450
5
лева (200 лева – заплатена държавна такса и 250 лева – депозит за вещо лице).
Претендира се и възнаграждение за процесуално представителство. От представения
договор за правна помощ и съдействие е видно, че на основание чл.38, ал.1, т.3 от ЗА,
услугите са предоставени безплатно от адвоката на клиента. При осъществяване безплатна
адвокатска защита, възнаграждението се присъжда със съдебното решение по реда на чл.38,
ал.2 ЗА – в полза на адвоката. Съобразявайки цената на иска, фактическата и правна
сложност на делото, извършените процесуални действия и нормата на чл.7, ал.2, т.2 от
Наредба №1/09.07.2004г., съдът определя възнаграждение за процесуално представителство
в размер на 800 лева, платимо от ответника на адвокат П. П..
Мотивиран така и на основание чл.235 ГПК, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК *********, представлявана от кмета П. М. да заплати
на А. С. М., ЕГН ********** с адрес: гр.Русе, бул.“*******“№***** сумите: 5000 лева
(частично предявена от 40 000 лева) – обезщетение за претърпени вследствие инцидент,
настъпил на ****г. неимуществени вреди, изразяващи се в преживян стрес, влошено
здравословно състояние, силни болки, безсъние и страх от бъдещ подобен инцидент, ведно
със законната лихва върху главницата, считано от 15.05.2025г. до окончателното й изплащане
и 450 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА Община Русе, ЕИК *********, представлявана от кмета П. М. да заплати
на адвокат П. Д. П., вписана в РАК възнаграждение за процесуално представителство в
размер на 800 лева.
Сумите могат да бъдат заплатени по следната банкова сметка в „БА. ДСК“ АД с
титуляр А. С. М.: IBAN: ******************.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд – гр.Русе в
двуседмичен срок от съобщаването на страните.
Съдия при Районен съд – Русе: _______________________
6