Решение по дело №9972/2022 на Софийски районен съд

Номер на акта: 3158
Дата: 28 февруари 2023 г.
Съдия: Радмила Ивайлова Миразчийска
Дело: 20221110109972
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 25 февруари 2022 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 3158
гр. София, 28.02.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 174 СЪСТАВ, в публично заседание на
тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
при участието на секретаря НИЯ ИВ. РАЙЧИНОВА
като разгледа докладваното от РАДМИЛА ИВ. МИРАЗЧИЙСКА
Гражданско дело № 20221110109972 по описа за 2022 година
Предмет на делото са предявените от [юл], ЕИК [номер] срещу С.Н.П. -
Б..а, ЕГН ********** и В. М. Б., ЕГН ********** обективно и кумулативно
съединени искове с правни основания чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД за
осъждане на 1. С.Н.П. - Б..а, ЕГН ********** да плати на ищеца следните
суми: сумата от 539,37 лв., представляваща стойност на незаплатената
топлинна енергия в имот, находящ се в [АДРЕС] за периода м.05.2018 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, 103,82 лв. - мораторна лихва за забава за периода от
15.09.2019 г. до 07.02.2022 г., както и суми за дялово разпределение 20,61
лева – главница за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, и 4,56 лева
– лихва за периода от 03.03.2019 г. до 07.02.2022 г. и 2. В. М. Б., ЕГН
********** да плати на ищеца следните суми: сумата от 179,79 лв.,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ
се в [АДРЕС] за периода м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 34,61 лв. -
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 07.02.2022 г., както и
суми за дялово разпределение 6,87 лева – главница за периода от м.01.2019 г.
до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.02.2022 г. до окончателното
1
изплащане на вземането, и 1,52 лева – лихва за периода от 03.03.2019 г. до
07.02.2022 г
Ищцовото дружество основава претенциите си с твърденията, че
ответниците дължат претендираните суми, в качеството на потребители на
топлинна енергия в процесния имот, до който ищцовото дружество е
доставяло топлинна енергия в процесния период, цената на която не е била
заплатена.
В законоустановения срок за отговор на исковата молба, такъв е
постъпил от страна на ответниците, с който оспорват иска като
неоснователен. Оспорват наличието на облигационна връзка между страните.
Оспорват размера. Правят възражение за изтекла погасителна давност.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните,
събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона,
намира следното:
За основателността на иска по чл. 153 ЗЕ ищецът следва да докаже
следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за
продажба на топлинна енергия между страните, количеството на реално
доставената от ищеца по договора топлинна енергия за процесния период и
размера на нейната цена, както и че през процесния период в сградата, в която
се намира топлоснабденият имот, е извършвана услугата дялово
разпределение от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало
задължение за заплащане на възнаграждение в претендирания размер.
По иска с правно основание чл. 86, ал. 1 от ЗЗД ищецът следва да
докаже следните факти: съществуването и размера на главния дълг и
изпадането на ответника в забава.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията,
действаща за исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право
на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна
станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на
топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно
е единствено притежанието на вещно право върху имота - собственост или
вещно право на ползване.
2
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г.
на ОСГК на ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно
хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по
силата на договорно правоотношение, какъвто обаче не е разглежданият
случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е посочено, че
предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните
клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани
одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното
предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна
по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет
- доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и дължат
цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за
редакциите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като
страна по договора за продажба на топлинна енергия за битови нужди при
публично известни общи условия потребителите на топлинна енергия за
битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната
възможност клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни
субекти, различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват
топлоснабдения имот със съгласието на собственика, респ. носителя на
вещното право на ползване, за собствени битови нужди и същевременно са
сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за този
имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството
"клиент" на топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на
§ 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като страна по договора за доставка на топлинна енергия
дължи цената й на топлопреносното предприятие. Договорът между това
трето ползващо лице и топлопреносното предприятие подлежи на доказване
по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална партида на
ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с
установяване на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения
смисъл изброяването в нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване като клиенти
(потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
3
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е
изчерпателно.
В настоящия случай исковете са предявени срещу наследниците на
лицето М. Б. Б.. Видно от приетия по делото като писмено доказателство
Договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл. 117 ЗТСУ
/л.130/, на 06.01.1990 г. лицата С. Н. П. Б.а (една от ответниците) и М. Б. Б.,
са придобили правото на собственост върху жилище
[АДРЕС] (бл. 521 – нов номер, видно от Писмо на [юл], [юл] ), [АДРЕС].
Макар по цитирания договор да фигурират и двете лица, за пълнота следва да
се посочи, че съгласно СК от 2009 г. за заварените бракове, се прилага
законовият режим на общност, ако съпрузите не са уредили отношенията си с
брачен договор или не са избрали режим на разделност. Твърдения и
доказателства в подкрепа на последното в случая липсват. След
прекратяването на брака поради смърт на единия от съпрузите, то се
прекратява и СИО, като се трансформира в обикновена съсобственост при
равни дялове. Видно от удостоверение за наследници /л.55/ лицето М. Б.а Б. е
починал на 23.06.2021 г. и е оставил за свои наследници: С. Н. П. (съпруга) и
В. М. Б. (син). С оглед изложеното съдът достига до извода, че през
процесния период от м.05.2018 г. до м.04.2020 г. носители на правото на
собственост са лицата С. Н. П. и М. Б. Б., респ. при настъпването на смъртта
на последния, неговото право на собственост преминава върху наследниците
му по закон – двамата ответници, т.е. ½ ид.ч. от правото на собственост върху
имота е наследена от двамата ответници (по 1/4 за всеки), а останалата ½
ид.ч. принадлежи на С. Н. П.. Тук следва да се посочи отново, че искът е
предявен само срещу наследниците на М. Б. Б., но не и срещу другия
собственик на имота - С. Н. П. (т.е. в нейно лично качество). С оглед
изложеното ответниците, след настъпването на смъртта на М. Б. Б., на
основание наследствено правоприемство са придобили наследственото
имущество (1/2 от правото на собственост върху имота), респ. включените в
него задължения. Следователно отговорността на ответниците за процесните
задължения следва да бъде при квоти по ¼ за всеки, а не както е посочил
ищецът – ¾ за С. Н. П. и ¼ за В. М. Б..
Видно от протокол от проведено ОС на ЕС от [АДРЕС]“, блок 521, вх.
Д, е взето решение да се сключи договор с [юл], и от представения по делото
4
договор се установява, че такъв е сключен между собствениците на
процесната сграда и топлинния счетоводител.
Представен е договор при ОУ за извършване на услугата дялово
разпределение на ТЕ, по чл.139в от ЗЕ, сключен на 03.06.2020 г. между ищеца
и [юл], като последното лице е конституирано и като помагач на ищеца по
делото.
При така установените факти съдът прави правен извод, че процесният
имот е топлоснабден и ответниците имат качеството на потребител на
топлинна енергия за исковия период.
В изпълнение на доказателствената си тежест ищецът е поискал и
съответно е допуснато изслушването на съдебно - техническа експертиза. Въз
основа на посочените в експертизата материали вещото лице е дало
заключение относно реално потребената топлинна енергия през процесния
период. Посочено е, че технологичните разходи в АС са отчислявани от
доставената в АС ТЕ и са били за сметка на ищеца; че дяловото
разпределение на топлинната енергия е извършено от [юл] правилно,
съобразно нормативните изисквания на действащата през периода
нормативна уредба; че сумите за ТЕ са начислени в съответствие с
действащата нормативна уредба, както и че са извършени метрологични
проверки на топломера, монтиран в АС. Съгласно заключението стойността
на реално доставената ТЕ възлиза на сумата от 695,07 лв..е. сума по-малка
от претендираната от ищеца). Както беше посочено обаче по-горе през
процесния период носители на правото на собственост са били две лица - С.
Н. П. и М. Б. Б., като искът в случая не е предявен срещу С. Н. П. и в лично
качество, а единствено в качеството на наследник, поради което и искът
следва да бъде уважен за сумата, представляваща ½ от стойността на
доставената ТЕ за процесния период, респ. за сумата от 347,54 лв. (695,07 : 2
= 347,54) или по ½ от тази сума за всеки ответник (доколкото последните са
наследили равни дялове съгласно чл. 9 ЗН) – 173,77 лв. (347,54 : 2 = 173,77).
При формирания извод за частична основателност на иска, следва да
бъде разгледано възражението за погасяване на вземането по давност.
Съгласно Тълкувателно решение от 18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011
г. на ОСГТК на ВКС, в което е прието, че понятието "периодични плащания"
по смисъла на чл. 111, б. "в" от Закона за задълженията и договорите се
5
характеризира с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на
пари или други заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а
размерите на плащанията са изначално определени или определяеми без да е
необходимо периодите да са равни и плащанията да са еднакви.
Съгласно приложимите към процесното правоотношение общи условия
от 2016 г., купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за
доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане на периода, за
който се отнасят, като при неизпълнение на задължението в срок, дължат
обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Съгласно разпоредбата на чл. 114, ал. 1 ЗЗД давността започва да тече
от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения
/каквито са процесните за главница/, давността тече от деня на падежа /тъй
като срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска
предсрочно изпълнение/. Следователно, задълженията на ответника за
заплащане на стойността на доставената енергия са възникнали като срочни –
както вече бе отбелязано, според общите условия месечните суми за топлинна
енергия са били дължими в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който
се отнасят. При това положение, погасени по давност ще са всички месечни
вземания, чиято изискуемост е настъпила преди повече от три години назад,
считано от датата на предявяване на исковата молба, т. е. три години
назад от 25.02.2022 г. Размерът на непогасените по давност вземания за
периода от 01.01.2019 г. – 30.04.2020 г. възлиза на сумата 464,42 лв.,
установена от съда въз основа на приетото по делото заключение на съдебно-
техническа експертиза, което съдът изцяло кредитира като компетентно и
обективно дадено. Половината от тази сума, с оглед изложеното по-горе,
възлиза на 232,21 лв. или веки ответник дължи по 116,11 лв. (232,21 : 2 =
116,11). Поради изложеното искът за главница за топлинна енергия следва да
се уважи до този размер, а за горницата да се отхвърли.
С оглед основателността на главния иск за периода, основателен е и
искът за законна лихва за забава върху тези вземания. Съгласно общите
условия, действащи за периода за който следва да бъде уважен главния иск,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните си
задължения за доставена топлинна енергия в 45–дневен срок след изтичане
6
на периода, за който се отнасят, поради което и съгласно чл.84, ал.1, изр.І ЗЗД
с изтичането на този срок настъпва забавата на длъжника и това е началната
дата, от която се дължи лихва за забава. Предвид акцесорния характер на
претенцията за обезщетение за вредите от забавеното изпълнение на
задължението за заплащане на главницата, искът за лихва върху
задълженията за периода до 31.12.2018 г. е неоснователен, тъй като съгласно
чл. 119 ЗЗД с погасяването на главното задължение, се погасяват и
произтичащите от него допълнителни задължения, поради което съдът
намира, че искът за мораторна лихва следва да бъде уважен до сумата в
размер на 79,82 лв., съгласно приетата съдебно-счетоводна експертиза, която
съдът кредитира като обективно и компетентно дадена. Отново с оглед
изложеното по-горе, искът следва да бъде уважен за половината от тази сума
39,91 лева или всеки ответник дължи по 19,96 лв. За горницата над тази
сума искът следва да бъде отхвърлен.
Относно иска за главница за дялово разпределение съдът намира, че
доколкото от заключението на СТЕ се установява, че такава услуга е
извършвана през процесния период, то ответниците дължат стойността на
същата, като претендираният размер от ищеца е 27,49 лева, но с оглед
изложеното по-горе, ответниците дължат 13,75 лева или по 6,87 лева всеки.
По отношение на цената за услугата дялово разпределение липсва
предвиден срок за плащане от страна на потребителя на топлинна енергия,
поради което длъжникът изпада в забава след покана – арг. чл. 84, ал. 2 ЗЗД.
По делото не са представени доказателства за отправена покана от кредитора
за плащане на това задължение от дата, предхождаща подаването на исковата
молба, поради което акцесорната претенция за лихва се явява неоснователна.

По разноските:

При този изход на правния спор и двете страни имат право на разноски.
Ищецът претендира следните разноски: 50,00 лева държавна такса, 250
лв. СТЕ, 250 лв. ССчЕ, 10 лв. съдебни удостоверения и юрисконсултско
възнаграждение, което съдът определя в размер на 100 лв. Съобразно
уважената част от исковете на ищеца следва да се присъдят 211,72 лв. за
7
исковото производство.
Процесуалният представител на ответниците адв. Н. К. е оказала
безплатна правна помощ на основание чл. 38, ал.2 вр. с чл. 38, ал.1, т.2 ЗА и
претендира присъждането на разноски в общ размер на 800 лв. Ищецът още с
исковата молба е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което съдът намира за основателно и следва да намали
адвокатското възнаграждение на сумата от по 300 лв. /или общо 600 лв./,
съобразно цената на иска, сложността на делото, броя на проведените съдебни
заседания. За пълнота следва да се посочи, че са съобразени минималните
размери на адвокатските възнаграждения съгласно наредбата № 1 от
09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждение, в
действащата редакция към момента на възникване на правоотношението по
Договора за правна защита и съдействие от 25.05.2022 г.
С оглед изложеното на процесуалния представител на ответниците
следва да се присъди адвокатско възнаграждение съобразно отхвърлената
част от исковете в размер на 407,53 лв.

Мотивиран от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание чл. 153 ЗЕ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, С.Н.П. - Б..а,
ЕГН ********** да плати на [юл], ЕИК [номер] следните суми: сумата от
116,11 лв. , представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в
имот, находящ се в [АДРЕС] за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г., ведно
със законната лихва от 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, 19,96 лв. - мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г.
до 07.02.2022 г., както и суми за дялово разпределение 6,87 лева – главница
за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от
25.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането; В. М. Б., ЕГН
********** да плати на [юл], ЕИК [номер] следните суми: 116,11 лв. ,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ
се в [АДРЕС] за периода от м.01.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, 19,96 лв. -
8
мораторна лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 07.02.2022 г., както и
суми за дялово разпределение 6,87 лева – главница за периода от м.01.2019 г.
до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането, като
ОТХВЪРЛЯ предявените от [юл], ЕИК [номер] искове за осъждане на
С.Н.П. - Б..а, ЕГН ********** да заплати сумата над 116,11 лв. до пълния
предявен размер, представляваща стойност на незаплатената топлинна
енергия в имот, находящ се в [АДРЕС] за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020
г., ведно със законната лихва от 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на
вземането, сумата над 19,96 лв. до пълния предявен размер - мораторна
лихва за забава за периода от 15.09.2019 г. до 07.02.2022 г., както и сумата
над 6,87 лв. до пълния предявен размер за дялово разпределение за периода
от м.01.2019 г. до м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.02.2022 г. до
окончателното изплащане на вземането и сумата в размер на 4,56 лв. лихва за
периода от 03.03.2019 г. до 07.02.2022 г. върху главницата за дялово
разпределение, както и предявените искове за осъждане на В. М. Б., ЕГН
********** да заплати сумата над 116,11 лв. до пълния предявен размер ,
представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия в имот, находящ
се в [АДРЕС] за периода от м.05.2018 г. до м.04.2020 г., ведно със законната
лихва от 25.02.2022 г. до окончателното изплащане на вземането, сумата над
19,96 лв. до пълния предявен размер - мораторна лихва за забава за периода
от 15.09.2019 г. до 07.02.2022 г., както и сумата над 6,87 лв. до пълния
предявен размер за дялово разпределение за периода от м.01.2019 г. до
м.04.2020 г., ведно със законната лихва от 25.02.2022 г. до окончателното
изплащане на вземането и сумата в размер на 4,56 лв. лихва за периода от
03.03.2019 г. до 07.02.2022 г. върху главницата за дялово разпределение.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК С.Н.П. - Б..а, ЕГН
********** и В. М. Б., ЕГН ********** да заплатят на [юл], ЕИК [номер]
сумата в размер на 211,72 лв. - разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, вр. чл. 38а ЗАдв. [юл],
ЕИК [номер] да заплати на адв. Н. К. сумата в размер на 407,53 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение за безплатна правна помощ и
съдействие.

9
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на
страната на ищеца – [юл].

Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчване на препис на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
10