Присъда по дело №82/2022 на Районен съд - Харманли

Мотиви към Присъда № 3 от 17.02.2022г., постановена по НОХД № 82 по описа за
2022г. на РС-Харманли

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение – Харманли е внесла в
съда обвинителен акт срещу Г.Г.П. за това, че на 02.02.2022г. в с. Остър камък, община
Харманли управлявал лек автомобил „Опел“, модел „Астра“ с рег. номер ***, без
съответното свидетелство за управление на моторно превозно средство в едногодишен срок
от наказването му по административен ред за такова деяние с Наказателно постановление №
20-0271-001080/20.08.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-
Харманли, влязло в сила на 16.02.2021г. – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
В хода на съдебните прения представителят на РП-Хасково, ТО-Харманли поддържа
повдигнатото обвинение, като счита същото за доказано. Намира, че направените от
подсъдимия самопризнания напълно кореспондират със събрания в хода на досъдебното
производство доказателствен материал. Пледира за постановяване на осъдителна присъда
при изложената в обвинителния акт фактическа обстановка, с която подсъдимият да се
признае за виновен и да се освободи от наказателна отговорност по реда на чл. 78а от НК.
Счита, че в хода на съдебното следствие са събрани доказателства, които водят до извод, че
подсъдимият е неосъждан (реабилитиран по чл. 88а от НК). Предлага да му се наложи
административно наказание в минимален размер предвид данните за трудовите доходи на
подсъдимия.
Защитникът на подсъдимия се присъединява изцяло към изложеното от
представителя на прокуратурата, предвид самопризнанията на подсъдимия. Също счита, че
са налице предпоставките за приложението на чл. 78а от НК и моли подсъдимият да бъде
освободен от наказателна отговорност с налагането на административно наказание в размер
на 1000 лева.
Подсъдимият Г. П. поддържа становището на защитника си. В последната си дума
моли за налагане на по-леко наказание - глоба.
Съдът като прецени самопризнанието на подсъдимия, в съвкупност със събраните
доказателства и при условията на чл.373, ал. 3 от НПК, приема за установено от фактическа
страна следното:
Подсъдимият Г.Г.П. е роден на ***г. в гр. Харманли, българин, български
гражданин, неженен, неосъждан (реабилитиран по право), с начално образование
(неграмотен), работи на частно, с адрес село Остър камък, община Харманли, ЕГН
**********.
На 02.02.2022 г. свидетелите Д.А.С. и А.Х.А., полицейски служители при Районно
Управление - Харманли, изпълнявали служебните си задължения по проверка на водачите и
пътниците на моторни превозни средства на територията на с. Остър камък, общ Харманли.
Около 11:10 часа на процесната дата свидетелите Д.А.С. и А.Х.А. извършвали обход в с.
Остър камък, общ. Харманли със служебния си автомобил и се намирали в близост до
центъра на селото, когато забелязали лек автомобил марка „Опел , молел Астра“ с per. №
***, който се движел в посока от центъра на селото към „бившето“ ТКЗС, по път Ш-808.
Полицейските служители подали сигнал и спрели за проверка водача на въпросния лек
автомобил. Свидетелите Д.А.С. и А.Х.А. се представили на водача на лек автомобил марка
„Опел , модел Астра“ с рег. № *** и поискали да им представи документ за самоличност,
свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него, както и свидетелство за
регистрация на МПС. Водачът на автомобила представил на свидетелите С. и А. единствено
свидетелството за регистрация на МПС, като им заявил, че другите документи ги бил
забравил в дома си.
В хода на проверката полицейските служители установили самоличността на водача
на лекия автомобил, а именно - подсъдимия Г.Г.П. от с. Остър камък, община Харманли. В
автомобила заедно с подсъдимия пътувала свидетелката Д.Т.Д., с която той живеел на
фактически начала.
1

В хода на проверката било установено, че свидетелят Д.Д. е собственик на процесния
лек автомобил. След направена проверка в информационните масиви на МВР свидетелите
Д.А.С. и А.Х.А. установили, че подсъдимият П. е неправоспособен водач и никога не му е
издавано свидетелство за управление на МПС. От извършената проверка двамата
полицейски служители установили също така, че подсъдимият управлява процесния лек
автомобил без съответно свидетелство за управление на моторно превозно средство в
едногодишния срок от наказването му по административен ред за такова деяние, тъй като
срещу него имало съставено Наказателно постановление №20-0271 -001080/20.08.2020 г.,
издадено от Началник група към ОДМВР - Хасково, Районно Управление - Харманли, за
извършено нарушение по чл. 150 от ЗДвП, връчено му на 08.02.2021 г. и влязло в сила на
16.02.2021 г. Свидетелите Д.А.С. и А.Х.А. поискали чрез оперативния дежурен в Районно
Управление - Харманли да им бъде оказано съдействие от служители на пътен контрол при
Районно Управление - Харманли.
Около 11:45 часа на процесната дата на място пристигнали свидетелите Ж. П. Ж. и
С.М.К., заемащи длъжността младши автоконтрольор при Районно Управление - Харманли.
Свидетлят Ж. изпробвал подсъдимия с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510“ с
фабричен номер ARDN-0089 за установяване концентрацията на алкохол в кръвта.
Резултатът от изпробването с техническото средство отчело 0,25 на хиляда концентрация на
алкохол в кръвта на подсъдимия. От извършената проверка в информационните масиви на
МВР свидетелят Ж. установил, че подсъдимият П. не притежава СУМПС, тъй като никога
не му е издавано такова, както и че по отношение на него има влязло в сила наказателно
постановление, с което е наказан по административен ред за същото деяние, а именно
управление на моторно превозно средство без съответно свидетелство за управление. На
02.02.2022 свидетелят Ж. съставил срещу подсъдимия П. АУАН серия GA с бл. № 380820,
за нарушение по чл. 150 от ЗДвП. Подсъдимият подписал съставения срещу него АУАН без
възражения и получил препис от същия.
С мотивирана резолюция № 22-0271-М000007 от 02.02.2022г. на началник група в
ОДМВР-Хасково образуваното административнонаказателно производство е прекратено,
тъй като за деянието било образувано бързо производство по описа на РУ-Харманли.
Описаната и приета фактическа обстановка се доказва от самопризнанието на
подсъдимия, подкрепено от събраните на досъдебното производство доказателства –
показанията на свидетелите Д.А.С., А.Х.А., Д.Т.Д., Ж. П. Ж. и С.М.К., прочетените и
приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства (АУАН № 380820 от
02.02.2022г., заповед за прилагане на принудителна административна мярка от 02.02.2022г.,
наказателно постановление № 20-0271-001080 от 20.08.2020г., справка за нарушител/водач,
резолюция № 22-0271-М000007, справка за характеристични данни, декларация за семейно и
материално положение и имотно състояние, справка за съдимост, ведно с бюлетини за
съдимост и писма от РП-Хасково, ТО-Харманли за изтърпяване на наказание), които съдът
кредитира изцяло.
След произнасяне на определението по чл. 372, ал. 4 от НПК, с което съдът е изразил
становище по съответствие на самопризнанието на подсъдимия с доказателствата и
доказателствените средства от досъдебното производство, съдът не следва да извършва
доказателствен анализ на материалите, които установяват фактите по обвинителния акт.
Съдът с горепосоченото определение е решил въпроса за липсата на съмнение относно
годността и достоверността на подкрепящите самопризнанието доказателства и е приел
същите като конкретни, взаимносвързани и непротиворечиви, кореспондиращи по между си.
На основата на така изяснената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че подсъдимият Г. П. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК.
От обективна страна на 02.02.2022 г. около 11:10 часа подсъдимият Г. П. е
управлявал моторно превозно средство – лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег.
2

№ *** в село Остър камък, община Харманли по път III-808 посока от центъра на селото
към „бившето“ ТКЗС, без съответното свидетелство за управление на МПС в едногодишен
срок от наказването му по административен ред с наказателно постановление № 20-0271-
001080/20.08.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли,
връчено лично и влязло в законна сила на 16.02.2021г., за управление на МПС без съответно
свидетелство за управление – престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК предвижда, че който в едногодишен срок от
наказването му по административен ред за управление на моторно превозно средство без
съответно свидетелство за управление извърши такова деяние, се наказва с лишаване от
свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.
На първо място разпоредбата на чл. 343в, ал. 2 от НК инкриминира поведението на
неправоспособен водач на МПС. Необходимо е да се очертае разликата между
неправоспособен водач на МПС и такъв, който е правоспособен, но поради някакви други
причини не притежава свидетелство за управление на МПС.
Субект на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е само този, който е управлявал
МПС, без да е правоспособен. Наредба № 38 от 16.04.2004г. за условията и реда за
провеждането на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за
управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити
регламентира кога едно лице е правоспособно да управлява МПС от съответната категория.
Съгласно разпоредбата на чл. 3 от Наредбата лицата положили изпита по чл. 2, ал. 1, както и
тези в случаите на чл. 162, ал. 5 от ЗДвП придобиват правоспособност за управление на
МПС за съответната категория. Следователно, за да бъде едно лице правоспособно да
управлява МПС, то следва да е положило успешно изпита по чл. 2, ал. 1 от Наредбата.
В ЗДвП е предвидена хипотеза, в която лице, придобило веднъж правоспособност да
управлява МПС, губи това качество при възникването на определен от закона юридически
факт, а именно водач, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата
правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на
Министерство на вътрешните работи - чл. 157, ал. 4 от ЗДвП. Становището, че водачи, на
които са им отнети всички контролни точки са неправоспособни се подкрепя от
разпоредбите на чл. 157, ал. 5 от ЗДвП и чл. 3, ал. 2 от Наредбата, които регламентират
повторно явяване на изпит за правоспособност за управление на МПС за такива лица.
Видно от събраните писмени доказателства се установява, че подсъдимият П. никога
не е притежавал свидетелство за управление на МПС. В тази насока са и свидетелските
показания на Д.Д., която живее на съпружески начала с подсъдимия. От снетата по делото
самоличност на подсъдимия се установява, че той има завършено начално образование и е
неграмотен, а едно от условията за придобиване на свидетелство за управление на МПС е
завършено средно образование. Подсъдимият никога не е полагал изпит за водач на МПС.
Следователно може да се направи правилно и обосновано заключение, че подсъдимият към
момента на извършване на инкриминирането деяние е бил неправоспособен водач.
Изпълнително деяние на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК се изразява в
управление на моторно превозно средство. По делото безспорно се доказва и съдът е приел
като факт от обективната действителност, че подсъдимият П. на 02.02.2022г. около 11:10
часа е управлявал лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра“ с рег. № *** в посока
центъра на село Остър камък към бившето „ТКЗС“ по път III-808.
Законодателят е предвидил освен изпълнителното деяние и други обективни
признаци на състава на престъплението, които трябва да са доказани по несъмнен начин, за
да може конкретното деяние да се квалифицира като престъпление по чл. 343в, ал. 2 от НК –
необходимо е деянието да е извършено в едногодишен срок от наказването по
административен ред за управление на моторно превозно средство без съответно
свидетелство за управление.
Деянието е извършено при издадено наказателно постановление № 20-0271-
3

001080/20.08.2020г., издадено от Началник група към ОДМВР-Хасково, РУ-Харманли, с
което подсъдимият П. бил наказан по административен ред за извършеното от него
нарушение на чл. 150 от ЗДвП, с което му било наложено наказание глоба в размер на 300
(триста) лева. Наказателното постановление било връчено лично на подсъдимия П. на
08.02.2021г. Същото не е било обжалвано в предвидения седмодневен срок и е влязло в сила
на 16.02.2021г. От влизането в сила на наказателното постановление лицето се счита
наказвано по административен ред и съответно започва да тече едногодишния срок по чл.
343в, ал. 2 от НК. Предвид датата на извършване на процесното деяние (02.02.2022г.) може
да се направи единствен извод, че същото е извършено в едногодишен срок от наказването
на подсъдимия по административен ред за управление на МПС без съответното
свидетелство за управление.
От субективна страна подсъдимият Г. П. е действал при форма на вината пряк
умисъл, като в съзнанието му са намерили отражение всички обективни съставомерни
признаци на престъплението, включително предходното наказване по административен ред
за същото деяние, за което подсъдимият е знаел, тъй като на 08.02.2021г. лично е получил
наказателно постановление № 20-0271-001080 от 20.08.2021г. Подсъдимият е съзнавал
общественоопасния характер на извършеното – шофиране на лек автомобил при липса на
правоспособност за това, предвиждал е и е целял настъпването на общественоопасните
последици – нарушаване на правилата за движение по пътищата. Формата на вината, при
която е действал деецът се извежда от поведението на същия. Той е съзнавал, че нарушава
правилата за движението по пътищата, за което свидетелства отказът му да бъде проверен от
полицейските служители – не спира на звуков и светлинен сигнал, подаден от тях.
По изложените съображения, съдът признава подсъдимия Г.Г.П. за виновен в
извършването на престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК.
Налице са предпоставките за освобождаване от наказателна отговорност на
подсъдимия П. с налагане на административно наказание съгласно разпоредбата на чл. 78а,
ал.1 от НК, макар производството по делото да е било внесено с обвинителен акт.
За престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК се предвижда наказание „Лишаване от
свобода“ от една до три години и наказание „Глоба“ от петстотин до хиляда и двеста лева.
Oт престъплението не са настъпили съставомерни имуществени вреди.
За да бъде приложим институтът на чл. 78а от НК е необходимо подсъдимият да не е
осъждан. Видно от приетите по делото справка за съдимост и бюлетини за съдимост
подсъдимият П. е осъждан, както следва:
1. с присъда по НОХД № 76 по описа за 1997г. на РС-Харманли, влязла в сила на
24.07.1997г. за извършено на 24.05.1996г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 вр. чл. 54
от НК, като му е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
чието изпълнение е отложено за срок от 3 години;
2. с присъда от 12.09.2000г. по НОХД № 76 по описа за 2000г. на РС-Харманли, влязла в
сила на 20.09.2000г. за извършено на 04.09.2000г. престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7
вр. чл. 194, ал. 1 от НК на наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 1 година;
3. със споразумение от 03.10.2008г. по НОХД № 351 по описа за 2008г. на РС-Харманли
за извършено на 31.08.2007г. престъпление по чл. 197, т. 3 вр. чл. 195, ал. 1, т. 5 вр. чл.
194, ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК като му е наложено наказание „Пробация“ с
пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година
и 6 месеца и задължителни периодични среши с пробационен служител за срок от 1
година и 6 месеца;
4. със споразумение от 11.12.2009г. по НОХД № 263 по описа за 2009г. на РС-Харманли,
влязло в сила на 11.12.2009г., за извършено в периода от 21.01.2009г. до 22.01.2009г.
престъпление по чл. 235, ал. 3, т. 1 вр. ал. 1 вр. чл. 26, ал. 1 от НК на наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, чието изпълнение е отложено за срок от 3
години;
4

5. със споразумение от 05.07.2012г. по НОХД № 264 по описа за 2012г. на РС-Харманли
за извършено на 12.04.2012г. престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК на наказание
„Пробация“ с пробационни мерки – задължителна регистрация по настоящ адрес за
срок от 1 година и задължителни периодични среши с пробационен служител за срок
от 1 година.
Реабилитацията по чл. 86 от НК е допустима само веднъж, а подсъдимият е
реабилитиран по право за осъждането си по НОХД № 76 по описа за 1997г. на РС-Харманли
– арг. чл. 86, ал. 1, т. 1 от НК.
По отношение на останалите осъждания на подсъдимия е настъпила реабилитация по
чл. 88а от НК. Нормата на чл. 88а, ал. 4 от НК изрично предвижда възможността осъждането
на лице, което е извършило две или повече престъпления, за които не е реабилитирано, и
последиците му, да се заличават. Изискването за настъпване на пълна реабилитация на
основание чл. 88а, ал. 4 от НК е да са изтекли за всички осъждания сроковете, предвидени в
чл. 88а, ал. 1 от НК, а именно – тези по чл. 82, ал. 1 от НК и осъденият да не е извършил
ново умишлено престъпление от общ характер, за което да се предвижда наказание
„Лишаване от свобода“.
От събраните в хода на съдебното следствие доказателства се установява, че от
изтърпяването на наложените на подсъдимия наказания са изтекли сроковете по чл. 82, ал. 1
от НК.
С присъда от 12.09.2000г. по НОХД № 76 по описа за 2000г. на РС-Харманли, влязла
в сила на 20.09.2000г. на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок
от 1 година, което е изтърпяно на 16.05.2001г. Срокът по чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК е изтекъл.
Със споразумение от 03.10.2008г. по НОХД № 351 по описа за 2008г. на РС-
Харманли на подсъдимия е наложено наказание „Пробация“ с пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и 6 месеца и задължителни
периодични среши с пробационен служител за срок от 1 година и 6 месеца. Съгласно
приетите по делото писмени доказателства наказанието „Пробация“ е изтърпяно на
09.04.2010г. Срокът по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК е двугодишен и е изтекъл.
Със споразумение от 11.12.2009г. по НОХД № 263 по описа за 2009г. на РС-
Харманли на подсъдимия е наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца,
чието изпълнение е отложено за срок от 3 години. Следователно тригодишният изпитателен
срок е изтекъл на 11.12.2012г. Съгласно чл. 88а, ал. 3 от НК при условно осъждане и условно
предсрочно освобождаване срокът по ал. 1 на същата разпоредба започва да тече от деня, в
който е изтекъл изпитателния срок. В настоящия случай срокът по чл. 82, ал. 1, т. 4 от НК е
започнал да тече на 11.12.2012г. и е изтекъл на 11.12.2017г.
Със споразумение от 05.07.2012г. по НОХД № 264 по описа за 2012г. на РС-
Харманли на подсъдимия е наложено наказание „Пробация“ с пробационни мерки –
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 1 година и задължителни
периодични среши с пробационен служител за срок от 1 година. Съгласно приетите по
делото писмени доказателства наказанието „Пробация“ е изтърпяно на 11.07.2013г. Срокът
по чл. 82, ал. 1, т. 5 от НК е двугодишен и е изтекъл.
От гореизложеното следва, че към датата на извършване на процесното деяние са
изтекли сроковете по чл.88а, ал. 1 от НК по всички осъждания на подсъдимия П.. За да
настъпи реабилитацията по право по чл. 88а от НК освен да са изтекли реабилитационните
срокове по всички осъждания е необходимо и наличието на една отрицателна предпоставка
– в рамките на реабилитационния срок по чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1 от НК осъденият да
не е извършил друго престъпление от общ характер, за което да се предвижда наказание
лишаване от свобода.
Съдът намира, че и тази предпоставка е налице. Видно от справката за съдимост на
подсъдимия последното престъпление от общ характер, за което се предвижда наказание
лишаване от свобода, за което е бил осъден е било извършено на 12.04.2012г., която дата е
5

преди да са били изтърпени наказанията по предходните осъждания, тоест преди да са
започнали да текат сроковете по чл. 88а, ал. 1 вр. чл. 82, ал. 1 от НК.
От всичко изложено следва, че спрямо подсъдимия П. е била настъпила пълна
реабилитация по право по чл. 88а, ал. 4 вр. ал. 1 от НК.
С оглед изложеното съдът счете, че са налице всички кумулативно предвидени
предпоставки по чл. 78а от НК и същевременно не е налице някоя от пречките по чл. 78а, ал.
7 от НК. Поради това съдът освободи Г. П. от наказателна отговорност по реда на чл. 78а,
ал. 1 от НК и му наложи административно наказание „Глоба“.
Предвиденото административното наказание по чл. 78а, ал. 1 от НК е „Глоба“ в
размер от хиляда до пет хиляди лева. Съгласно чл. 78а, ал. 5 от НК когато извършеното
престъпление е предвидено само глоба или глоба и друго по-леко наказание,
административното наказание не може да надвишава размера на тази глоба. В случая за
престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК се предвижда две наказания – „Лишаване от
свобода“ и „Глоба“, като глобата е в размер от петстотин до хиляда и двеста лева. Това
означава, че размерът на административното наказание не може да надвишава 1200 лева.
При индивидуализацията на наказанието като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът прие чистото съдебно минало на подсъдимия, както и оказаното
съдействие за разкриване на обективната истина. Като отегчаващи отговорността
обстоятелства съдът отчете извършваните от подсъдимия множество нарушения на ЗДвП и
лошите му характеристични данни. При определяне размера на административното
наказание съдът взе предвид и материалното състояние на подсъдимия. Съгласно
подписаната от подсъдимия декларация, същият получава трудово възнаграждение в размер
на 162,50 лева, като не притежава движимо или недвижимо имущество и не реализира друг
вид доходи. Същевременно полага грижи за дъщеря си Марияна Генчева Гошева. В съдебно
заседание подсъдимият посочва, че получава месечно възнаграждение в размер на 250-300
лева.
Съдът, отчитайки превеса на смекчаващите обстоятелства, обществената опасност на
деянието и дееца и имущественото състояние на подсъдимия намери, че административното
наказание следва да бъде определено в минимален размер от 1000 лева. Така определеното
наказание би постигнало целите по чл. 36 от НК.
В хода на наказателното производство не са сторени разноски, които на основание
чл. 189, ал. 3 от НК да бъдат възложени в тежест на подсъдимия.
Мотивиран от изложените съображения, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ:
6

Номер на акта:	3
Дата:	17 февруари 2022 г. (в сила от 4 март 2022 г.)
Съдия:	Мария Димчева Иванова-Георгиева

Дело:	20225630200082
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	10 февруари 2022 г.

Присъда по дело №82/2022 на Районен съд - Харманли

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите