Р Е Ш Е Н И Е
гр. Пазарджик, 23.07.2019 год.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПАЗАРДЖИШКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, Наказателна колегия, ХІV състав, в публично заседание на 13.06.2019 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТЪР БИШУРОВ
при секретаря Елена Пенова, като разгледа докладваното от
съдия Бишуров АНД № 633/2019 година по описа на Пазарджишкия районен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на Община Белово, ЕИК ***представлявана от кмета К.В.против
НП № НЯСС-71 от 07.03.2019 година на зам.-председателя на ДАМТН, с което на
основание чл.200 ал.1, т.39 от ЗВ, за нарушение по чл.190а ал.2 от ЗВ във вр. с
чл.190а ал.1, т.3 от ЗВ е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/.
Релевираните
в жалбата оплаквания се свеждат до наличие на материална и процесуална незаконосъобразно
на атакуваното НП, чиято отмяна се иска.
В
съдебно заседание за жалбоподателят се явява процесуален представител, който
поддържа жалбата, ангажира доказателства и излага писмени съображения за
нейната основателност.
Въззиваемата
страна - АНО, чрез свой упълномощен процесуален представители, изпраща писмено
становище, с което оспорва жалбата и излага подробни съображения за
потвърждаване на обжалваното постановление.
Съдът провери основателността на
жалбата, като прецени доводите на страните и събраните по делото доказателства
и взе предвид следното:
Жалбоподателят
Община Белово е санкционирана при следната установена и възприета от страна на
наказващия орган фактическа обстановка:
На
08.11.2018г., от служители на Регионален отдел „Надзор на язовирните стени и
съоръженията към тях” – Южна Централна България-гр.Пловдив, към ДАМТН – София,
сред които бил и св.З.П. – главен специалст в регионалния отдел, във връзка с
правомощията им и на основание чл. 190, ал.4, т.2 от Закона за водите, извършили
проверка на язовир „Мененкьово“, находящ се в поземлени имоти № 47812.0.18 - в
землището на с. Мененкьово и № 00165.0.207 - в землището на с. Аканджиево,
община Белово, за които били издадени Актове за публична общинска собственост №
5826/23.04.2015г. и № 5819/23.04.2015г., собственост на община Белово. Проверката
била извършена и с присъствие на представител на Община Белово. За извършената
проверка бил съставен Констативен протокол № 07-02-081/08.11.2018г.
В хода на проверката, чрез обход и оглед
на малка язовирна стена и съоръженията към нея, и след преглед на
документацията от експлоатацията на процесния язовир било установено, че изходната
шахта на основния изпускател е пълна с вода и няма достъп до спирателния му
кран. Видно било от протокол № 1 от 29.09.2017г. за есенен технически преглед
на язовира, че основния изпускател е бил неизправен, поради което е монтиран
сифонен изпускател. Не се установили данни за извършен ремонт на основния
изпускател и не били предоставени документи за това. Не бил предоставен
протокол за извършени манипулации с затворния орган на основния изпускател, а такъв
не бил установен да е постъпвал и в деловодството на ДАНТМ.
При това положение станало ясно, че не
са били изпълнени от собственика на язовира задължителните предписания, дадени
в Констативен протокол 07-02-008/15.02.2018г. на Главна дирекция „Надзор на
язовирните стени и съоръженията към тях”, а именно: Да се възстанови
експлоатационното състояние на основния изпускател и да се представи протокол
за извършени манипулации със затворния му орган, със срок на изпълнение
28.09.2018г.
С оглед на гореописаното било прието, че
на 29.09.2018г., с бездействието си Община белово е осъществила фактическия
състав на административно нарушение на разпоредбата на чл.190а, ал.2 от Закона
за водите, която задължава собствениците на язовирни стени и съоръженията към
тях да изпълняват предписанията по чл.190а, ал.1, т.3 от ЗВ.
По повод на описаното до тук против общината
било образувано административнонаказателно производство със съставянето на АУАН.
Актът бил съставен в отсъствие на нарушителя, т.к. преди това той бил надлежно
поканен с писмена покана /лист 8 от делото/ с изх. № 85-02-368/09.11.2018г.,
регистрирана в Община Белово с вх. № АО-2782/12.11.2018г. да се яви на 26.11.2018г.
в 11.00 часа в РО НЯСС – ЮЦБ-гр.Пловдив за съставяне и връчване на акт, но
надлежен представител на общината не се явил. След съставянето на акта същият
бил предявен и връчен лично на кмета на общината на 04.12.2018 година.
Въз основа на акта било издадено и
атакуваното НП, което било изпратено с куриер и връчено на санкционирания
субект на 15.03.2019г. /куриерска справка за проседяване на пратка на лист 5 от
делото/. Жалбата против НП била подаден чрез АНО също по куриер на 22.03.2019г.
/куриерска разписка на лист 4 - гръб от делото/, поради което е процесуално
допустима, като подадена в срок и от лице, активнолегитимирано да инициира
съдебен контрол за законосъобразност на НП.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на писмените доказателства
приети по делото и показанията на актосъставителя - св.П. и тези на св.В..
Съдът
кредитира изцяло събраните писмени и гласни доказателства, т.к. същите са
непротиворечиви.
При
така установената фактическа обстановка от правна страна съдът намери, че
жалбата не е основателна.
Според настоящия съдебен състав, по
време на административнонаказателното производство, включително и в съдебната
му фаза, беше доказан по безспорен и категоричен начин, фактът на извършено
административно нарушение от страна на жалбоподателя Община Белово по чл.190а
ал.2 от ЗВ във вр. с чл.190а ал.1, т.3 от ЗВ, при което правилно е била
ангажирана нейната обективна /безвиновна/ административнонаказателна
отговоронст по реда на чл.200, ал.1, т.39 от ЗВ.
Цитираната разпоредба на чл.190а ал.2 от
ЗВ вменява в задължение на собствениците на язовирни стени и съоръжения към тях
да изпълняват предписанията по ал. 1, т. 3 от закона, а по делото не се спори,
че именно Община Белово е собственик на процесния язовир.
Разпоредбата на чл.190а ал.1, т.3 от ЗВ
пък разписва императивно, че председателят на ДАМТН или оправомощените от него
длъжностни лица по чл.190 ал.4
имат право да дават предписания на собствениците на язовирни стени и/или на
съоръженията към тях съобразно правомощията си по този закон и наредбата по чл. 141, ал.
2, включително за извършване на мерки и действия за изясняване на
техническото състояние и на условията за експлоатация на контролираните обекти.
Това пък пряко корелира на разписаното в чл.190 ал.4, т.2 от ЗВ в смисъл, че председателят
на ДАМТН или оправомощени от него длъжностни лица контролират изпълнението на
мерките за осигуряване на изправно техническо състояние на язовирните стени и
съоръженията към тях и за безопасната им експлоатация. В контекста на казаното
до тук е видно от Заповед № 517/12.07.2018г. на Председателя на ДАМТН /т.71/,
както и от предишна Заповед № 92/05.02.2011г. на Председателя на ДАМТН /т.73/,
че гл. специалист З.П. има качеството на оправомощено лице по смисъла на
горецитираните разпоредби.
Не се спори по делото и за това, че на
Община Белово с Констативен протокол № 07-02-008/15.02.2018г. на Главна
дирекция „Надзор на язовирните стени и съоръженията към тях” са били
дадени задължителните предписания, а
именно: Да се възстанови експлоатационното състояние на основния изпускател и
да се представи протокол за извършени манипулации със затворния му орган, със
срок на изпълнение 28.09.2018г.
Установи се категорично от събраните по
делото доказателства и това, че на 08.11.2018г., при описаната по-горе
хронология и фактология, станало ясно, че Общината не била изпълнила въпросните
предписания в указания срок. Това по същество не се отрича и в подадената
въззивна жалба, в която на стр.2-ра, абз. предпоследен дори се сочи, че шахтата
с основния изпускател е разположена на най-ниската точка по дъното на язовира,
като е затрупана с около 1000 куб.м кал и тиня, които не можели да се изчистят,
т.е. налице е признание за неизпълнение на предписанието и неуспешен опит за
извинително обяснение за неизпълнението – обективна невъзможност да се почисти
основният изпускател. Това обяснение обаче е меко казано несериозно, т.к. няма
съмнение, че при цялостно източване на водата в язовира, който както стана ясно
от показанията на св.Влашки се пълни само в летния напоителен сезон, е напълно
възможно в него да бъде вкарана съответната техника, с която да се почисти основния
изпускател и така да се възстанови експлоатацинното му състояние. Фактът на
неизпълнени ена предписанията се установи освен от заявеното във въззивната
жалба, но и категорично, както от показанията на актосъставителя, така и от
тези на св.В., който не отрече, че основния изпускател на язовира не
функционира от години.
Несъстоятелно е възражението във
възивната жалба, поддържано и от пълномощника на жалбоподателя, в смисъл, че
нарушението не било извършено, т. к. в язовира имало монтиран сифонен изпускател,
който замествал като функции основния. Тук е мястото първо да се посочи, че
вмененото нарушение касае неизпълнение на предписания, а не липсата на каквото
и да е съоръжение, даващо възможност за контролирано източване на водата от
язовира. На второ място, от показанията
на св.П. стана ясно, че т. нар. сифонен изпускател е предвиден да функционира
при непредвидено препълван е на язовира с вода, т.е. той е предназначен да
подпомага функциите на основния изпускател, а не да го замества изцяло.
Не може да бъде споделено и възражението
във въззивната жалба, поддържано и от процесуалния представител на
жалбоподателя в смисъл, че в хода на АНП било допуснато съществено процесуално
нарушение, съставляващо основание за отмяна на НП, т.к. в него не била посочена
дата на извършване на административното нарушение, което накърнявало правото на
защита, до степен на невъзможност за
неговото адекватно упражняване, Според настоящия съдебен състав, това
възражение за допуснато СПН не би било направено ако бе прочетена внимателно и
с разбиране обстоятелствената част на НП, а и на съставения преди това АУАН. В
абз. 2 от обстоятелствената част на НП е цитирано подробно какво е било
предписано и какъв е бил срокът за изпълнение на предписаното – 28.09.2018
година. . В абз. 3 от обстоятелствената част на НП пък е казано буквално: „ … приемам,
че с така описаното в акта деяние на 29.09.2018г. Община Белово е осъществила
фактическия състав на …”. Иначе казано, АНО недвусмислено е посочил, че
административното нарушение е извършено на 29.09.2018г., защото на предишния
ден – 28.09.2018г. е изтекъл срокът за изпълнение на предписанието. Именно до тази
дата от мес .септември предписанието е можело да бъде изпълнено, т.е.
бездействието до последната възможна дата за изпълнение не е било наказуемо, а
е станало такова едва на следващия ден – 29.09.2018 година, когато всъщност
дължащият изпълнението е продължил да бездейства.
Не може да бъде споделено и възражението
във въззивната жалба за допуснато СПН, т. к. АУАН бил съставен след изтичането
на тримесечния срок по чл.34 ал.1 от ЗАНН, защото констатациите за неработещия
изпускател били направени от администрацията още с Прокотол № 1 от 29.09.2017г.
и след това с Протокол № 07-02-008 от 15.02.2018г., които били цитирани и в НП.
Това възражение също не би било направено ако се държеше сметка отново за
обстоятелството, че вмененото административно нарушение е за неизпълнение на
предписания, които са били със срок за изпълнение до 28.09.2018г., а от
следващия ден нарушението е било извършено, респ. довършено, при което
тримесечният срок тече от тази дата, а процесният АУАН е съставен на
26.11.2018г., т. е. по-малко от два месеца от извършване на нарушението.
С оглед на всичко казано до тук съдът
намира, че правилно е била ангажирана административнонаказателаната отговорност
на общината.
При определяне размера на имуществената
санкция АНО е спазил изискванията на чл.27 от ЗАНН.
Отчетена е високата степен на обществена
опасност на деянието, доколкото неизпълнението на процесните предписания пряко
рефлектира върху възможността за безопасна експлоатация на язовира. Без
съмнение е отчетено, че нарушението е извършено за първи път. Отчетено е очевидно
и това, че язовирът е с немалки параметри, т.к. според отразеното в приложения
като писмено доказателство Авариен план /лист 34-50/ е записано, че общият обем
вода е 145 000 куб.м, полезния обем – 128 000 куб.м Пак в този план е
посочено, че язовирът се намира на 2 км. от най-близкото населено място –
с.Мененкьово. Става ясно, според отразеното за изпускателния кран в аварийния
план, че при пълен язовир и два часа работа на изпускателя, ще се оттече целия
полезен обем на язовира. От това пък следва, че при неработещ основен
изпускател и опасност от скъсване на язовирната стена, водата не може да бъде
източена, а застрашените места от заливане са с.Мененкьво с 935 човека
население и гр.Белово, /кв.Малко Белово/ с 1200 човека население.
При това положение правилно
имуществената санкция не била наложена в минималния предвиден в закона размер
от 1000 лева, а при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства – 5000
лева, като именно със санкция в този размер ще се постигнат целите по чл.12 от ЗАНН.
Воден от гореизложеното Пазарджишкият
районен съд в настоящият състав, на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА НП № НЯСС-71 от 07.03.2019 година на
зам.-председателя на ДАМТН, с което на Община Белово, ЕИК ***представлявана
от кмета К.В., на основание чл.200 ал.1, т.39 от ЗВ, за нарушение по чл.190а
ал.2 от ЗВ във вр. с чл.190а ал.1, т.3 от ЗВ е наложена имуществена санкция в
размер на 5000 лв. /пет хиляди лева/.
Решението
може да се обжалва в четиринадесетдневен срок от съобщаването му пред
Пазарджишкия административен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: