гр.
Видин 17.11. 2019 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Видинският окръжен съд наказателно отделение в публичното
заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав :
Председател: Л.Л.
Членове: ВЛ.С.
Р.Д.
при секретаря ... Н. К. и в присъствието на
прокурора ............ като разгледа докладваното от СЪДИЯТА
С. ВНЧХ д. № 169 по описа за 2019 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Делото е образувано по въззивна жалба на В.С. *** против Присъда №226/2019г. на Районен съд - Видин, постановена по НЧХ д. № 189 /2019 г. по описа на същия съд.
В жалбата се развиват съображения, че така постановената присъда е незаконосъобразна и постановена в нарушение на процесуалните правила.
Иска се присъдата да бъде отменена и да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за виновен по повдигнатото срещу него обвинение, както и да се уважи предявения гр. иск за претърпени неимуществени вреди.
Подсъдимият заяви в съдебно заседение, че иска присъдата да бъде потвърдена.
Обвинението е по чл. 130 ал. 2 от НК.
Окръжният съд, след като прецени доводите на страните и събрания доказателствен материал и след като извърши служебна проверка на присъдата в съответствие с разпоредбата на чл.314 от НПК намира, че въззивната жалба е неоснователна, а атакуваната присъда следва да бъде потвърдена с оглед на следното:
Депозираната въззивна жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и срещу обжалваем акт.
С атакуваната присъда Районен съд - Видин е признал подсъдимия И.В.Л. за невинен и го е оправдал по повдигнатото обвинение по чл. 130 ал.2 от НК.
Първоинстанционният съд е извършил правилна преценка на доказателствата по делото, като е обсъдил тези доказателства поотделно и в съвкупност. Фактическата обстановка, която е приета за установена се доказва по несъмнен начин. По делото са изяснени обстоятелствата, които са свързани с повдигнатото обвинение и са от съществено значение за правилното му решаване. Не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които ограничават процесуалните права на страните.
С оглед установената фактическа обстановка, първоинстанционният съд правилно е приложил закона, като е приел, че от събраните доказателства не може да се направи несъмнен и безспорен извод, че именно подсъдимият е извършил престъплението, предмет на настоящото обвинение.
Оплакванията във въззивната жалба са неоснователни.
С оглед на събраните на досъдебното производство и във фазата на съдебното следствие писмени и гласни доказателства по делото е безспорно установено, че тъжител ката Тодорова и поде. Л. са бивши съпрузи. Сключения между двамата граждански брак бил прекратен с Решение № 445/27.07.2018г. по гр. дело №3367/2017г. по описа на РС-Видин.
С Решението било постановено ползването на семейното жилище и упражняването на родителските права на родените по време на брака деца да се осъществява от тъжител ката.
Жилището се намира в ж.к. „******", бл. ******, вх.********, ап.***** в гр.В.
На 06.09.2018г. вечерта поде. Л. решил да отиде до семейния апартамент, който към онзи момент се ползвал от тъжител ката.
По същото време там били дъщеря им - свид. И. В.а и нейния приятел - свид. Г. Г.. Те се намирали в една от стаите на жилището.
Поде. Л. позвънил на вратата и свид. Г. отворил входната врата на жилището. Л. влязъл и видял, че в семейното жилище се намира непознат за него мъж, който му казал, че занапред ще живее в апартамента.
Между двамата възникнала разправия, която в последствие преминала в сборичкване. Като видяла това, тъжителката
Т.се опитала да ги раздели и ухапала подсъдимия по ръката.
Като чули разразилия се скандал, свид. В. и нейния приятел свид. Г. се приближили към тях, като свид. В. помолила поде. Л. да си тръгнат, при което последният, заедно с дъщеря си и нейния приятел напуснали жилището. Тъжителката и приятелят й останали в апартамента.
В тази насока са показанията на свидетелите О. В.Л. - брат на подсъдимия, И. И.В. - дъщеря на тъжителката и на подсъдимия, Г. Ве. Г. - приятел на свид. В.и от обясненията на подсъдимия.
В ранните часове на 07.09.2018г. тъжителката Т.почувствала болка в областта на окосмената част на главата и потърсила помощ в ЦСМП, където й бил издаден лист за преглед на пациент в спешно отделение.
Според заключението на приложената по делото Съдебномедицинска експертиза, изготвена от д-р А. П. И. - началник отдел „*****" при МБАЛ „Света Петка" АД - гр. Видин, на тъжителката Т. са причинени болка и страдание, изразяващи се в контузия на лицето в областта на левия долно - челюстен ъгъл, охлузване на гърба от три, четири сантиметра до лява плешка, кръвонасядане на седалището в дясно с диаметър 5 см., кръвонасядане на лява длан под основата на палеца, охлузване и кръвонасядане в средната част на дясна мишница.
Показанията на посочените по - горе свидетели са от съществено значение за изясняване на фактическата обстановка, тъй като и тримата са били очевидци на случилото се на 06.09.2018г. в семейното жилище на тъжителката Т. и подсъдимия Л..
По делото са били налични две групи свидетели. В първата група свидетели са включени тези, които твърдят, че подсъдимият не е удрял тъжителката.
Свидетелите Г. В. Г., И. И. В. и О. В.Л. сочат, че на посочената дата и място, поде. Л. не е нанасял побой на тъжителката, като единствено се стигнало до „спречкване" между подсъдимия и приятеля на тъжителката, който по същото време се намирал в апартамента.
В показанията си свид. В. поддържа, че когато на 06.09.2018г. нейния баща - поде. Л. дошъл в апартамента, там били още нейния приятел - свид. Г., както и майка й - тъжителката Т. с нейния приятел Н., като последните били в хола на жилището. В. твърди, че
Л. се подразнил от присъствието на приятеля на майка й, поради което двамата мъже се сборичкали, а тъжителката Т. се нахвърлила срещу подсъдимия и го ухапала по ръката.
Същата свидетелката сочи, че когато на следващия ден 07.09.2018г. видяла майка си, не била забелязала следи от побой с изключение на синина по гърба, която тъжителката показала на дъщеря си.
В идентичен смисъл са и показанията на свид. Георгиев, който също е пряк очевидец на случилото се.
Според Г. се е стигнало само до разправия, когато поде. Л. дошъл в апартамента и заварил там непознатия за него мъж, като Г. чул само силни викове между присъстващите, но не и нанасянето на побой от страна на подсъдимия на тъжителката.
Показанията на В. и Г. се подкрепят и от показанията на свид. О. Л., който от своя страна твърди, че 06.09.2018г. е придружил брат си - поде. Л. до апартамента му и последният установил, че тъжителката се намира там с непознат мъж.
Свид. О. Л. твърди, че подсъдимият не е нанасял побой на тъжителката, дори напротив, при възникналата разправия Тодорова и нейния приятел се нахвърлили върху подсъдимия, като тъжителката дори го ухапала по ръката.
Втората група свидетели са тези, които твърдят, че подсъдимият е нанесъл побой на тъжителката. Към тази група принадлежат свид.С. Т. - баща на тъжителката и на свид. М.Х.- позната на тъжителката. Съдът правилно не е дал вяра на показанията на тези свидетели, тъй като те не са били очевидци на случая. Придобили са впечатления от разговор с тъжителката Т..
След задълбочен анализ на свидетелските показания в с.з. ВРС правилно е направил извод, че не е доказано по несъмнен начин извършване на деянието от подсъдимия Л..
С оглед установената фактическа обстановка, която въззивния съд споделя, ВРС правилно е приложил закона, респ. правилно е направил извод за липса на съставомерно поведение на подсъдимия Л. по чл. 130 ал. 2 от НК.
В случая са налице условията на чл.304 от НПК, поради което правилно ВРС е признал подсъдимия за невинен.
Фактическата обстановка, която е установена от Районния съд се възприема изцяло от въззивния съд. Разпитани са всички свидетели, които имат информация за случилото се на инкриминираната дата и могат да установят факти по внесеното обвинение.
Фактическата обстановка е установена коректно и точно и изцяло обезпечава разкриването на обективната истина по делото.
С оглед на това въззивната инстанция намира, че основавайки се на правилно изяснена фактическа обстановка Районният съд е постановил Присъда, която е обоснована от фактическа страна.
С оглед горните съображения въззивната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
Предвид на установеното по-горе Видински окръжен съд намира, че атакуваната присъда е правилна и законосъобразна и следва да бъде потвърдена.
Водим от горното и на основание чл.338 във вр. с чл.334, т.6 от НПК, Видинският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 226 / 2019 г. на Районен съд - Видин, постановена по НЧХ д. № 189 /2019 г. по описа на същия съд.
Решението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.